дневник Аляска от край до край

[AlexandraKo]

Руми, а двете църквички са като излезли от детска книжка с приказки))

Невероятно красиви снимки, отново казвам.))Имах някакво тъничко намерение да вървя пак за американска виза, заради отколешната ми мечта да видя Хаваите.Сега се прибави още една красива причина.

[akair]

Руми, а двете църквички са като излезли от детска книжка с приказки ))

Невероятно красиви снимки, отново казвам. ))Имах някакво тъничко намерение да вървя пак за американска виза, заради отколешната ми мечта да видя Хаваите.Сега се прибави още една красива причина.

Шегата настрана, но обикновено за септември има много изгодни оферти за ваканция в 50-ия щат с тръгване от 49-ия. Върти ми се 600-ина долара на човек, което включва полети, 1 седмица нощувки в 4* хотел в стаи по 2-ма, кола под наем и HB или само закуска А от август в Аляска се вижда и сиянието

 

И за да не съм съвсем извън темата - японците вярват, че децата, заченати под сиянието, ще бъдат много умни, красиви, щастливи и късметлии. Съответно след края на сезона с местни туристи (около 15 септември), в Аляска се населва с японци за още около 1-1.5 месеца.

Друга интересна особеност - в Аляска има много от така наречените natives. Ние може би им казваме ескимоси. Те са единствените, които имат право да убиват полярни мечки и поне преди им го пишеше на шофьорските книжки. Те са дали и името на планината (и върха) Денали, което както писа по-рано Румяна, означава най-великия. Мнозинството от тях са необразовани и са сериозни аутсайдери в обществото. Донякъде напомнят положението на братята роми - живеят в къщи без канализация, капсулират се в техни си гета, рядко ги вземат на каквато и да е работа, защото нямат изградени трудови навици - съвсем обичайна гледка е да ги видите в 9 сутринта да се въргалят в някоя градинка вече пияни, правят престъпления. Федералното правителство се е заело да ги интегрира. А интеграцията е доста интересна - дават им къде да живеят и им дават помощи, но договорката е да си пращат децата на училище. Ако се опитат да унищожат държавната къща, ги изгонват и им спират помощите. Ако децата спрат да посещават училище - също. А в училище децата имат задължението да си говорят едно с друго само на английски. Ако учител види някое дете да си позволи да говори на наречението на семейството му, независимо дали в час или в междучасието, уведомява нагоре по стълбичката отговорните институции и те се задействат. Резултат, предполагам се досещате - изхвърляне от къщата и спиране на помощите. А българската зима е като жарко лято, сравнена със зимата в Аляска.

Така родителите също имат стимул да не поощряват децата да говорят на език, различен от англ. И ако това може би е добре за децата - за да имат шанс за по-добро бъдеще, то същевременно бавно и сигурно убива над 150-те наречия, които говорят нейтивите.

[AlexandraKo]

Шегата настрана, но обикновено за септември има много изгодни оферти за ваканция в 50-ия щат с тръгване от 49-ия. Върти ми се 600-ина долара на човек, което включва полети, 1 седмица нощувки в 4* хотел в стаи по 2-ма, кола под наем и HB или само закуска А от август в Аляска се вижда и сиянието

 

А някое линкче да ти се намира? ;)

[Фил]

Продължаваме:

......

 

Следва...

Ей, големи красоти   ...

Ама и ти си майстор на снимките! 

[Rumiana]

Продължаваме... още малко остана

 

 

 

 

 

 

1 август, Moose Pass - Wrangell St. Elias National Park

 

 

     Днес ни чака дълъг път – от Moose Pass, през Анкъридж, на изток – чак до националния парк Рангел-Сейнт Илайяс – над 400 мили, последните 60-70 от тях по черен път.

 

     Пътуваме обратно пак покрай Turnagain Arm, в Анкъридж зареждаме бензин и поемаме на изток по шосето Glenn Hwy.  Караме без да спираме – само набелязваме забележителностите, тъй като вдругиден ще се връщаме по същия път и ще имаме повече време.  В Аляска пътищата са малко и няма начин да не повтаряш.  Един любопитен факт – Аляска е най-големият щат по площ, повече от два пъти по-голям от втория по големина – Тексас;  по дължина на пътищата обаче Аляска отстъпва дори и на най-малкия щат – Род Айланд.  До много места тук няма сухопътен достъп (освен може би с шейни) – достижими са по въздуха, а някои и по вода.  Затова и лицензите за управляване на самолетчета тук са кажи-речи толкоз разпространени, колкото и шофьорските книжки.

 

 

 

 

     Единствена спирка за обед в Eureka Lodge, завой на юг по Richardson Hwy, после пак на изток по Edgerton Hwy, последно зареждане на бензин в Кени Лейк (по-нататък няма бензиностанции), още малко асфалт до Читна, и поемаме по бабуните и камънака на МакКарти Роуд.  Пътят някога е бил железопътна линия.  Разни недозарити железарии, изостанали от ж.п. линията, били причина за често пукане на гуми по тоя и без това нелесен път.  През цялото време стоя на тръни и стискам палци – една пукната гума ни стига!

 

 

 

 

     McCarthy Road свършва с пешеходен мост през река Кеникот – дотук с автомобилите!  Оставяме колата на паркинга, минаваме по моста, оттам ни поема бусче, което ще ни откара до хотела в Кеникот, на 5 мили оттук.

 

 

 

 

 

 

 

     Кеникот е изоставено миньорско селище (ghost-town).  В началото на миналия век тук било открито находище на много богата медна руда.  За двайсетина години обаче находището се изчерпало и мините пуснали кепенци.  Понастоящем селището е туристически обект, в границите на Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс – най-големият национален парк в Щатите, в който са си дали среща тъкмо три големи планински вериги – Рангел, Чугач и Сейнт Илайяс.  Част от съоръженията на мината си стоят, макар и доста порутени.  Голямата мелница за руда в момента се ремонтира и възстановява като исторически паметник.  Съборетина, но по някакъв особен начин красива! 

 

 

 

 

 

 

Наблизо са два глетчера – Kennicott Glacier и Root Glacier.  Но за тях – утре.  Засега се настаняваме във фамозната Кеникот Лодж!

 

 

 

 

 

 

     Кеникот Лодж е реплика на историческа сграда на миньорската компания... и е чудесна!  Кацнала на склона на планината, с изглед към глетчера Кеникот и цялата верига от планинския хребет на Чугачите на юг.  По стените изобилстват снимки и спомени от онези времена.  Слънцето се скрива зад баирите.

 

 

 

 

 

 

 

 

2 август, Кеникот-Кени Лейк

 

 

     Чудесен слънчев ден, тъкмо като за изследване на глетчери.  Днес ни предстоят два – Kennicott Glacier и Root Glacier.   Kennicott Glacier е току пред хижата, в която нощуваме, но за Root Glacier трябва да се походи 7-8 мили.  Тръгваме.  Рано сутринта е и обитателите на хижата все още спят.  

 

 

 

 

 

     Минаваме отново покрай съборетините, останали от миньорското минало и продължаваме на север по тясна пътечка, водеща през поляни и потоци.  Абсолютна дивотия.  Не щеш ли – ау, изпражнение – с изобилие от семки от къпини и малини – явно мечешко!  По нататък още едно, и още... Шубето почва да ни обхваща.  Вече сме на 3-4 мили от всякаква цивилизация, а и теренът хич не е удобен за бягане... Чувала съм, че при такива разходки трябва да се вдига шум, та да те чуват мечките отдалеч – и те не се кефят особено на близки срещи с хора – подобни срещи са случайни и еднакво нежелани и плашещи и за двете страни.  Накратко казано – запявам, с пълно гърло.  ...И мечките, явно потресени, търтят да бягат през девет планини в десета – среща така и не се състоя.  Апропо, и изпражнения на лос имаше по пътеката, а и те не били особено любезни при близка среща...  Ама и лосовете ги прогоних.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     Успяваме да стигнем до най-далечната мина – Erie Mine, по пътя обратно срещаме вече и други туристи, така че изяждането от мечка май се отлага засега.  По-нататък срещаме и рейнджърка от туристическия център, разказваме ѝ за находките си по пътеката, а тя най-спокойно потвърждава – да, изпражненията са от мечки и от лосове, но те едва ли щели да ни сторят зло, хайванчетата... Хич не ми се ще да проверявам...

 

     Слизаме съвсем близо до Root Glacier, там групи с водач се готвят да се катерят по него, с котки на обувките.  А, ние ще пробваме и така (кой, аз ли не мога?!).  Изкатерваме се на глетчера, даже достигаме до някакво било!  Брей, ама много се пързаля, да знаете – като по чудо не се сурнах по задник до долу!  А глетчерът блести беличък, през дълбоки сини пукнатини се вижда долу течаща вода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     Горди покорители на глетчери и мечешки пътеки, се сбогуваме с Кеникот и поемаме по обратния път – с бусчето до пешеходния мост, по моста през реката Кеникот, и 60 мили подскачане по камънака на МакКарти Роуд.  Този път имаме повече време за спирки по пътя.  При река Gilahina се виждат останките от стария железопътен мост, с дървените подпори – невероятна конструкция за далечната 1911 г., издигната само за осем дни през мразовития януари, по железопътната линия, известна сред скептиците като "Can't Run and Never Will" (ама тръгнала и още как!).  Мостът на река Kuskulana пък пресича близо 100-метрово ждрело – свят да ти се завие... а и той е строен през онези далечни години.  Нощувката е в хостелче в Кени Лейк.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 август, Kenny Lake – Valdez – Anchorage

 

 

     След като вече сме видели началото на петролопровода в Прудо Бей, хайде да видим и края му във Валдиз!  Караме на юг по Richardson Hwy.  Тежка мъгла е припаднала между баирите, нищо  не се вижда!  Worthington Glacier край пътя едва се прокрадва през мъглата. 

 

 

 

 

     Стигаме Валдиз.  Все така мъгливо, безбройните лодки в пристанището изглеждат призрачни.  Любопитна гледка – паркинг за яхти – яхтите са извадени на паркинга и монтирани на трупчета.  Обикаляме из градчето – въпреки мрачното време, то е очарователно и грабва сърцата ни!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     Dayville Road в края на градчето води до терминала на петролопровода.  Преди това обаче попадаме на друга любопитна гледка – Solomon Gulch Hatchery – развъдник за сьомга.  Водата ври от риби!  Говори се, че баба Меца обичала да посещава рибарника – често се наблюдавали мечки, нагазили във водата, да се угощават със сьомги!  И не само мечки – морски видри, чайки и други гладници също похапвали тук.  Ние видяхме само ята от птици да се гощават.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     Време е да поемаме обратно.  Мъглата се е вдигнала, спряло е да ръми и даже слънчице се опитва да пробие през облаците.  Спирка при Worthington Glacier.  В далечината се виждат група ентусиасти, катерещи се по леда. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      (Пред)последно зареждане с бензин при Tazlina, поемаме на запад към Анкъридж по Glenn Hwy.   Последни глетчери в колекцията – Tazlina Glacier, Matanuska Glacier.   Огромен лос пасе край пътя.  Спираме съвсем до него, но това не го смущава никак даже.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     Пристигаме в Анкъридж късно вечерта.  Прощална разходка по крайбрежния трейл.  Лъчите на късното слънце пробиват през облаците.

 

 

 

 

 

 

 

 

     Е, всички хубави неща си имат край.   Както се каза, девизът на Аляска е: "На север, в бъдещето".   Тръгваме си с надежда и копнеж за завръщане в бъдещето.

 

 

Край!

 

 

 

[ruwenzogy]

Невероятно. Искам и аз точно същото.   Би ли споделила малко за логистиката на това приключение.  Как го организирахте, от къде, колко излезе долу-горе, трудна  ли бе организацията и други подобни нещица, за да помогнеш и на други желаещи, а не само да цъкаме с език и да се възхищаваме.   Искаме и Ние .....

[Rumiana]

Невероятно. Искам и аз точно същото.   Би ли споделила малко за логистиката на това приключение.  Как го организирахте, от къде, колко излезе долу-горе, трудна  ли бе организацията и други подобни нещица, за да помогнеш и на други желаещи, а не само да цъкаме с език и да се възхищаваме.   Искаме и Ние .....

 

Ами пътуването го организирах изцяло аз - с дълго и упорито ровене из Интернет.  Както и писах - първата част - по Dalton Highway - беше с джип под наем - писала съм от коя агенция (май е единствената, която дава коли за тоя маршрут).  После от Феърбанкс до Денали и от Денали до Анкъридж с влак - абе всичко съм го написала, вкл. хотелите и хостелите.  За всички неща бях направила предварителна резервация - коли под наем, билети за влак, круиза по фиордите, хотели, хостели, екскурзията из Денали, рафтинга и пр.  Някои могат да се резервират он-лайн, други - по телефона.  За цената - в Аляска е скъпо и въпреки че се опитвахме да сме икономични, хич не беше евтино.  Калкулацията е нещо от порядъка на 3000-3500$ на човек, без самолетните билети до там и обратно.  Пътувахме 4 души - мъжът ми и аз, и една приятелска двойка.  Много полезно пособие, както съм споменала, е "Milepost" - една дебешка книга - подробен указател за пътищата в Аляска – миля по миля, който се издава всяка година - може да се поръча по Интернет.  Ами това е в общи линии.  Мисля, че доста от логистичните подробности съм ги споменала, ако нещо допълнително ви интересува - готова съм да споделя опит.  Не беше лесно - организацията ми отне няколко месеца усърдни занимания.  Но си заслужаваше и още как!

Редактирано 31 януари, 2017 от Rumiana

[Rumiana]

Това, за което съжалявам, е, че от Homer не отидохме до остров Кодиак, а имаше корабчета и до Алеутските острови, но... пустите отпуски все не стигат    ...пък и нали трябва да остане нещо и за следващия живот !

[akair]

Чисто от любопитство, колко беше бензина там?

[Роси 777]

Жалко , че никога няма да мога да отида там , Аляска ми е толкова далечна и невъзможна 

Огромно благодаря Руми за хубавия разказ и снимки , направи ме спътник в едно чудесно приключение ,точно в мой стил с много природни красоти . Пожелавам ти още много пътувания и сбъдване на мечти

[Цвете]

Нарочно изчаках да разкажеш всичко, за да се насладя напълно. Благодаря, Rumiana! За пореден път снимките ти ме накараха да мечтая за показаните места! Прекрасни! Майсторица си голяма! Пожелавам и на теб, и на нас, да имаш много пътища за които да разкажеш!

[Lindt]

Когато започна разказа, знаех, че ще е супер интересно, но реших да изчакам с четенето и зяпането на снимки, докато довършиш. И после съм забравила  . Невероятно красиво е и за пореден път съжалявам, че не ходих на студентска бригада. 

Благодаря, че сподели за Аляска и се радвам, че точно ти го направи, защото снимките са болезнено хубави! 

Повече ли ти хареса от Патагония? 

[Worldismine]

Трябваше да направиш бригада, страхотно беше

[Rumiana]

Повече ли ти хареса от Патагония? 

 

Ухх, труден въпрос ...  То на мен навсякъде си ми харесва... Ама може би наистина в Аляска ми хареса повече, и не защото Патагония е по-зле, а защото Аляска я организирах аз, по мой си вкус и предпочитания, така че можах да ѝ се насладя максимално, докато в Патагония степените на свобода бяха доста по-малко, много повече зависех от чужди решения... Но - берекет версин и за това, което видях !  В някой следващ живот може да отида и за по-дълго .

Редактирано 18 март, 2017 от Rumiana

[patilana]

Rumiana,няма такова вълнение като това да чета и чакам продълженията на разказа!А тези снимки са още едно доказателство,че Аляска е най-красивият щат в САЩ.Много,много благодаря,че отделяш време за нас,магеланците.