дневник На лов за канарчета

[Lindt]

Напоследък всяко пътуване много ни харесва и за известно време ни е любимото. Канарските острови определено ни очароваха. Във форума имаме много предварителна информация и Александър, но сравнително малко разкази, така че ще се опитам да разкажа за нашето пътуване.

Аз обичам да съм навън. Заобиколена от вода и цветя, огряна от слънце и наслаждаваща се на гледката. Обичам и да се разхождам, но ако е много топло, по-скоро ме мързи. Трудно се намира място, отговарящо на всички тези характеристики през януари.
Преди 3 години прочетох пътеписа на Зани за Тенерифе и бях сигурна, че искам да посетя това място. Миналия май обаче АлександраКо описа Лансароте по начин, по който директно постави острова в близките ми планове. И така, чудейки се какво да правим на годишнината си и как ще издържим непоносимата зима, някак се оказахме с билети през Мадрид, комбинирайки Тенерифе и Лансароте за 9 дни.

 

Бях силно предубедена към Испания. Изобщо не харесах престоя ни в Барселона преди 3 години и колкото и привлекателно да разказваха хората и да гледах красиви снимки, бях доста притеснена, че ме очаква второ разочарование от тази страна. Особено силен беше страхът ми, че ще умра от глад или пак ще ям нудъли и дюнери Сега нямам търпение пак да отида в Испания. 

5 дни са много малко за Тенерифе. Особено с обществен транспорт в зимния период. Но ние от първия ден решихме скоро да се върнем, така че не съжалявам за решението да разделя дните. Жена съм, не можех да си избера. Освен това още в самолета забелязахме, че фотоапаратътът, който изпросихме от приятел, не работи. Е, мислехме, че просто сме смотани и не можем да го настроим, но се оказа, но проблемът изисква ремонт, а аз трудно се примирих, че съм на такова красиво място и не мога да щракам по цял ден. Сега не знам как да разказвам без снимки, но ще опитам

 

 

[lyusi]

Ще разказваш цветно,а ние ще се наслаждаваме. Испания е много специална държава, аз лично там съм се чувствала най като у дома си, а на местата, за които ще разказваш не съм била. Така че наливам си вино и сядам пред компа в трепетно очакване

[edbloom]

Пътеписа на Зани е култов ! Аз от дълги години исках да ида в Тенерифе, по ред причини, но след като го прочетох, знаех, че ще е скоро Като съвет от мен, мога да кажа, че 4 дни са адски малко време за посещение, от друга страна, всяко зло за добро, ще се върна някой ден за повече. Това, че не ти е харесала Барселона, а припадаш по Мадрид, го оставям без всякакъв коментар

[Lindt]

Покрай някакви мои въпроси за rumbo или canaryfly, с Александър разбрахме, че ще пътуваме заедно към Мадрид. Полетът София - Мадрид е вечерен, а сутринта рано излитахме за Тенерифе.

И понеже на Алекс му се обикаляше вечерта Мадрид, а мен много ме плашеше Испания, постепенно стигнахме до решение да се откажем от хотела до летището и да се оставим в опитните ръце на нашия гид и той да ни води където му хрумне. Имах колебания, защото след нощ на тапаси и летищен стол, нямаше да сме в състояние да правим трек в Анага, но пък все някой трябваше да ни помогне в борбата с предразсъдъците към тази страна.

И така първата вечер, натоварени като мулета с 8кг раници след дълъг работен ден, обикаляхме центъра на изненадващо студения и влажен Мадрид. В момента се ремонтира линията на метрото до летището и има безплатен автобус до някъде си из града, след това правиш 2-3 бързи прекачвания с метрото и се озоваваш в центъра. Много красив град, още ме е яд, че не можех да снимам. Водачът ни беше толкова щастлив от местоположението си, че много бързо ни увлече и нас. 

Повечето хора не са били заплашени от гладна смърт в Испания и си ги знаят тези неща, ама аз набързо да разкажа за тапасите. Отиваш в някой бар, поръчваш си бира и получаваш някакъв вид мезе. Или си поръчваш нещо произволно и винаги си изненадан от полученото. Очакваната цена на бирата е 1-3 евро, или поне 10дневният ни опит показа тези цифри. Та първата вечер ядохме на 4 места по нещо различно и мисля, че общо изхарчихме 30-40 евро тримата. Баровете бяха прецизно избрани в различните райони, в които правихме мега бърза обиколка на забележителностите, с цел стопляне, почивка и освежаване. Изключително доволни сме, нищо не бих променила. 

Та на следващата сутрин, полузаспали, схванати и замръзнали( аз де ), кацнахме в Тенерифе. Първата нощувка беше запазена през airbnb, в старата столица La Laguna, в къщата на някакъв доста мръсен италианец. Избран беше само заради възможността да се настаним в 9 сутринта и да се строполим в леглото. 

Островът е страшно зелен, с шарени къщи, мирише хубаво и ни напомняше Азия. Беше любов от пръв поглед  

Пътеписа на Зани е култов ! Аз от дълги години исках да ида в Тенерифе, по ред причини, но след като го прочетох, знаех, че ще е скоро Като съвет от мен, мога да кажа, че 4 дни са адски малко време за посещение, от друга страна, всяко зло за добро, ще се върна някой ден за повече. Това, че не ти е харесала Барселона, а припадаш по Мадрид, го оставям без всякакъв коментар

 

А, коментирай си. Аз в Барселона умрях от глад, излъгаха ни на всяко място, на което седнахме и ми беше супер скучно. Иначе беше красиво и лесно за организация. Нищо не може да промени личните ми впечатления от там, но определено не настоявам другите хора да са съгласни с мен. 

[Цвете]

Аз пък да се запиша като твой фен. Много харесвам не напудрените разкази. Твоите са ми много любими. Е, жалко за снимките, но се надявам на цветно повествование по преживяване

Редактирано 8 февруари, 2017 от Цвете

[ruwenzogy]

А сега четете за Гран Канария.  Ще го намерите в моя профил....

[AlexandraKo]

 Сега не знам как да разказвам без снимки, но ще опитам

Шоколадке, разказвай си спокойно! Нека пък, веднъж да има  и разказ   без снимки. Ще бъде като приказка и на тези, дето още не са ходили натам, ще им е още по - любопитно.  

Редактирано 9 февруари, 2017 от AlexandraKo

[ruwenzogy]

Сега се сетих за фотоапаратите. На Канарските острови са най-евтините такива. Вярно малко старички модели, но са за без пари. Навремето не си купихме от Тенерифе и после ни беше много яд. но сега от Лас Палмас си купихме цели две сапунерки - за Сиси и за дядо й.   Трябвало е да решите този проблем и сега да се наслаждаваме на снимки от любимото ни Тенерифе ( след пътеписа на Зани)

[Lindt]

Специфичното при пътуването с обществен транспорт е, че се съобразяваш с разписанията. Ти може да искаш за 20 минути да видиш даден плаж, мирадор или уличка, но просто да не подлежи на напасване с плановете ти за деня. Може да желаеш да посетиш Лас Тераситас и 2 неща в Санта Круз, но да трябва да отделиш цял ден за това. 

А ако има нещо по пътя, което се вижда за 20 минути, а автобусите са през час и половина, се научаваш или да пропускаш обекти на интерес, или да се мотаеш качествено на място. 

Първия ден на Тенерифе беше ясно, че ще сме уморени. Интересни варианти бяха Playa de Las Teresitas, Lagos Martinez или Лоро парк. Естествено никое не беше особено смислено да се посети от La Laguna. Времето беше малко мрачно и хладно и хич не мечтаех да напаснем 4 автобуса, за да ни вали на плажа. Второто и третото са до Пуерто де ла Круз, а ние щяхме да спим там последните 3 дни. 

Е, Лоро парк отпадна директно, защото Жижо разказа тъжната история за омекващите перки и двойно по-краткия живот на затворените косатки. А те били най-умният морски обитател и ние отказваме да участваме в тази гадост. 

Комплексчето с басейни щеше да е страхотно решение в Азия например, но на 18 градуса с облаци, аз отхвърлям идеята за седене на едно място по бански. 

 

Запазих 2 нощувки в Ла Лагуна заради близостта до летището, за да метнем багажа и да отидем в Анага. И защото беше стара столица с младежка атмосфера. Но това беше преди да се откажем от удобния хотел в Мадрид и да пристигнем полуживи на острова. После нямаше как да променя плановете си, защото такива бяха условията в airbnb. Не е болка за умиране, направихме си какво да правим през деня. 

Сега се сетих за фотоапаратите. На Канарските острови са най-евтините такива. Вярно малко старички модели, но са за без пари. Навремето не си купихме от Тенерифе и после ни беше много яд. но сега от Лас Палмас си купихме цели две сапунерки - за Сиси и за дядо й.   Трябвало е да решите този проблем и сега да се наслаждаваме на снимки от любимото ни Тенерифе ( след пътеписа на Зани)

Ако имахме представа какъв фотоапарат искаме, щяхме да вземем. Знаех за тази възможност  

[Lindt]

В събота кацнахме в 8:30 сутринта. Има много редовни автобуси от летището до Ла Лагуна, но Алекс беше решил да мине през съботния фермерски пазар в Tacoronte, a нашият италиански хост беше празнувал до зори, така че с радост се съгласихме да се разходим и ние до там. Докато проклинам фотоапарата и броя 10 вида рукола, всевъзможен познат и непознат зарзават, попивам всевъзможните цветове и аромати наоколо, Александър ни обяснява кой вид зеленчук за какво се ползва, а жена му умело души гуава, за да ни избере най-хубавата, стигаме до готови тестени сладки и солени неща, от които искаме да си вземем. По пътя спирахме, за да може да си изберат подходящо сиренце, с което да пълнят тиквени цветчета. 

На подобни места аз много искам да имам кухня и време, за да готвя. Сега например обиколих лидъл, била и фантастико и забелязах, че има сериозна зеленчукова криза. Дори карфиол и броколи няма, а салати съвсем, така че всичките ми стратегии за вечеря претърпяха неуспех...но да се върна на Тенерифе. Още на този пазар започнах да се тревожа, че няма да успея да опитам за 10 дни всичко, което съм си набелязала. 

И така избрахме си по парче шоколадов и бананов кекс и после не устояхме на едни кокоски. И тук правят и даже ми харесват, но онези изглеждаха пресни, по-истински и определено бяха супер вкусни. 

След пазара отидохме да пием кафе. Предупредени сме, че за разлика от храната, канарците не се справят добре с кафето. От Кабо Верде е и не само не е хубаво, но и не са много наясно какво да правят с него. През следващите дни ще пием най-различни кафени недоразумения, но на мен ми е забавно. Малките местни кафенета-барове имат окаяна мебелировка, задължително поне 1 ротативка, мил персонал и повече места за правостоящи. 

В Лансароте имаше добро кафе на всяко място, така че ако сте пристрастени и изпадате в истерия, ако не намерите кафето, с което сте свикнали, се насочете към него. Тъй като имат 20 000 италианеца, постоянно живеещи на острова, съзнателно седнахме в кафене Венеция, с идеята, че го държи специалист. Прилагам едно странно кафено изпълнение с бита сметана, кора от лимон и зръца кафе за украса :

След добрите ни първи впечатления и вече много мръсни и уморени, с помощта на Алекс си намерихме къщата с намерение директно да заспим.  В такива моменти се чудя на хората, които обикалят след нощен преход. И обичат да летят. Аз съм като 80 годишна баба и след 1 час в самолет вече ме боли всяка кост, мускул, главата, студено ми е и задникът ми е натъртен.

Бенедикт обаче беше успял да отвори едното си око и да ни разкаже накратко историята си - обикаляли с бившото му гадже из Канарите много дълго и накрая попаднали в Ла Лагуна. Той се влюбил в мястото и си останал тук. Ние още нищо не сме видяли от града, но сме окуражени и решаваме да обиколим след дрямката. Има стари сгради, free tours, и много младежка атмосфера, особено в събота вечер. Това е супер, защото няма смислен транспорт до Анага и дори да имаме сили, дори най-кратката пътека не се получава. А е облачно и аз на плаж, на който да ми е студено не искам да ходя. Лас Тераситас остава за следващия път, а ми се искаше да ходя в пясък от Сахара. 

След като подремнахме, се разходихме из града, напазарувахме си неща за утрешния преход и пак се прибрахме към 6:30, за да пийнем малко бира и да чакаме да стане време за разглеждане на вечерна Ла Лагуна.  Лошото е, че пак започваше да ни се спи и трябваше да излезем към 8:30, ако не искаме да си останем вкъщи. Много си харесахме един бар за местни на съседната улица и така оживлението в центъра не беше проверено лично. 

Много интересни ми бяха покривите в Тенерифе. Не разбрах защо ги строят така, но са много симпатични. И това, че кепенците бяха отвътре:

Спряхме да послушаме музиканти от Ла Палма. Много бяха добри и хората се спираха, а някои и танцуваха. Винаги е хубаво да има танци по улиците, ако не е блъсканица и няма тълпа. Не харесвам големи струпвания на хора. 

Влязохме и в едно гробище, защото от улицата забелязах едни огромни кактуси и мислех, че е градинка. Домосед постоянно ги рекламира тези паркове, така че се чувствам, все едно съм посетила забележителност. 

Понеже вече бяхме забелязали, че всичко е много евтино и вкусно, и много трудно ще достигнем определения лимит от 50 евро за храна, а и никой не направи опит да ни лъже, спокойно си търсехме заведения с написани само на испански без цени дневни менюта. Първата вечер печените в сол картофи, хлебчета и сготвена риба тон с бирите ни струваха 7 евро Жалко, че не работеха и в неделя. 

Обяснението на Алекс е, че ако купят цяла риба тон и трябва бързо да я приготвят и продадат, цената е наистина много ниска. Научили сме, че на Тенерифе има много видове картофи, а специалитет са тези с дупки, които са нещо като прародител на картофа и се отглеждат само в Андите и на Канарите. Продават се за 5 евро на кг, но предполагам, че вечерята ни е била с някой от останалите 19 вида. 

 

[Lindt]

Ден 2, в Анага

 

Много исках да видя тази част на острова. Ще обясня защо - обичам пътеки по брега, не бях виждала черен плаж и арките от дървета ми се струват много романтични. А и имахме препоръка да ядем сиренце там. Недостатъкът е, че е доста облачно и хладно. 

 

Бяхме се спрели на кръговата пътека Афур-Таганана-Афур. В първата част се спускаш по една клисура, стигаш до красив черен плаж с големи вълни, следва леко изкачване и продължава над брега, с чудни гледки към морето. След това достига до Таганана, малко селище със стара част, през който е минавал път на захарна тръстика. След почивка за кафе и обяд може да се продължи покрай брега до няколко много хубави плажа или да започне изкачването през гората и да се стигне отново до Афур. 

 

Алекс същия ден имаше разрешително за единствената пътека, изискваща такова, но ние трудно можехме да сме на 2 места едновременно. Исках да отида в специалната част, но крайбрежната разходка ме теглеше по-силно. 

 

Първият ни пикник беше на плажа. Имахме чоризо, консерва октопод, който някой магеланец ми беше похвалил, маслини, пълнени с аншоа, някакви калмари с пикантен сос и не помня още какво. Абсолютно бях очарована от звука на вълните и ако не беше такова кисело небето, можех да си седя там цял ден. Бяхме си съвсем сами и за пръв път видях характерните бункери, спиращи вятъра, направени на много от плажовете, които посетихме.

 

Освежени тръгнахме нагоре. Малко ме болеше главата и към 10 се сетих, че не сме пили кафе. Може би все пак съм пристрастена? Ама и Жижо беше така, а той е идеален и няма нито една зависимост. Пътечката определено ми стана любима. Небето е сиво и морето също изглежда тъмно, но покрай вълните се забелязва, че водата е изключително чиста и има много свеж и красив син цвят. Към края виждахме и малки селца, кацнали по склоновете, напомни ми за Чинкуе Тере. Минахме и покрай лозя, но те не са в най-цветущата си форма през януари. 

 

Много обичам да има цветя. В случая имаше основно някакви жълти плевели и някакви странни роднини на глухарчета, но пак стигат, за да съм доволна и да карам любимия да ги души и да им се радва. А той се е научил да се преструва много добре, че това е интересно. Намерихме си и разни котки по пътя, и слушахме тъжните вопли на едно изгубено козле, но иначе почти не срещнахме хора. 

 

В Таганана стигнахме много уморени и гледайки тъжно един супер стръмен склон към селото, много се чудехме дали да се отклоним, за да пием кафе и ще има ли отворено въобще нещо в неделя. Намерихме едно супер туристическо, но не беше лошо. Местните гледаха мач на Барселона и някакви си и след като приключи, си организираха техни забавления. И кучетата, и бебета бяха много щастливи и да ги погледам беше интересно:

 

Нямаше да успеем да отидем и до плажовете, да се върнем и да хванем автобус до Ла Лагуна, така че пак си обещах да се върнем и тръгнахме нагоре към гората. По-плавен изглеждаше баирът след 2 кафета и 3 тапаса. 

От тази част също имахме страхотни гледки, но гората не е като в сърцето на Анага, с дървета, надвесени над пътеката и призрачна светлина. Но пък намерих червена почва и видях как контрастира с растенията ( poor man's Uluru) 

Почти в края на пътеката се чухме с Алекс и те двамата също бяха приключили с гъзарската част на Анага. Срещнахме се и отидохме за по бира на един мирадор. При това грейна слънчице

 

П.П. Ау, забравих да проверя дали Киро чете   Тази пижама на снимките беше супер удобна за разходката и пак си я намъкнах, въпреки че бях пътувала с нея. Така че бях много близо до това да откажа да се видим с местните ни гидове, но Жижо ме разубеди Да носиш достатъчно дрехи за Канарите в една раница не е като в Азия. Много по-студено е, тежат и заемат място. 

Редактирано 10 февруари, 2017 от Lindt

[Lindt]

Ден 3 - Мотаене около Пуерто де ла Круз

 

Следващите ни 3 нощувки бяха в Пуерто де ла Круз. В много приятно апартаментче, на 3 крачки от гарата и голям хипер Дино. Имаше си и тераса, чудесно място за хамон с вино. Недостатъкът беше, че е с късно настаняване, а нашите раници тежаха много. Времето продължаваше да не ни примамва да седим на плаж докато стане следобед, така че нямахме избор, трябваше да обикаляме нещо.  

В Анага има няколко малки селца, така че транспортът е по-рядко, отколкото ми се искаше. Оставаше варианта да видим Оротава, да се помотаем там и после да се надяваме Алекс да си свърши работата и да имаме социални ангажименти за следобеда.

Обиколихме за трети път Ла Лагуна, защото грееше слънце и изглеждаше по-различно от предните пъти. Обикалянето с раница е по-удобно от мъкнене на куфар, но понео половината време се оглеждаш къде да седнеш, за да си починеш.

След доволно разтегнато пиене на кафе, се отправихме към гарата, за да хванем автобус до Оротава. Още с пристигането много ми хареса това градче и следващия път искам там да нощувам. Много интересни куполи на църкви, цветя, градинки. Освен накъдрените покриви, по къщите има и много дървени орнаменти, което винаги ми харесва. Освен това продължаваше да ме учудва как всяка къща на улицата има различен, ярък цвят. Създава ми много настроение. 

След около 3 часа разглеждане на стария град, ботаническата градина, Jardines Victoria и хапване на тортия и калмари, си хванахме автобус до Пуерто де ла Круз. За наше голямо задоволство по пътя се чухме с Алекс и той пое следобедната ни програма. Винаги е хубаво да си оставиш раницата в багажника, чувствах се точно 8 кг по-лека и способна да полетя

[Lindt]

Следобедът мина неусетно в пиене на бира в красивата градина на старо имение, стопанисвано от белгийка, после разходка за торта и сладолед и за десерт един великолепен черен плаж El Socorro с огромни вълни. 

 

След като бяхме сядали в 5 заведения този ден, решихме да си прекараме вечерта на терасата, с препоръчано бяло вино от Лансароте, подробни инструкции как да вземем пипала на октопод, а не на дърт калмар от магазина и каквито други продукти пожелаем да опитаме. 

Много ми беше интересно в испанските магазини. Не знам заради туристите, заради удобството или заради навика за тапаси, но имаше пакетирани по 6-12 вида сирена, палитра от колбаси и въобще много разглезващи опаковки за опитване. По подобен начин имаше и опаковани по стрък/резен нужните зеленчуци за определено ястие. 

На Канарските острови се отглеждат малки бананчета. Научихме, че издръжливостта им е по-кратка и освен това размерът е неподходящ за европейските вериги, така че си ги консумираха основно в Испания. Вкусни са, но не са като в Азия. Или пък там съм ги пробвала за пръв път и небцето ми е изпаднало в шок от невероятния вкус, а вече съм претръпнала. 

Нашето апартаментче се оказа с напълно оборудвана кухня, пералня и всичко необходимо за дълъг престой, но нямахме подправки и дори сол, за да направим октоподчето годно за ядене. А също и гъба и веро, за да си мием приборите. И освен това ни предстоеше мъдър избор бойлер или рутер да включим в единствения контакт  

На следващия ден имахме разрешително за Тейде, така че си легнахме сравнително рано, нетърпеливи да стане утре. 

[Lindt]

Имахме точно 2 дни, предвидени за Тейде и Маска. Още при ставането ми се видя доста облачно/ дъждовно и изпитах колебания какво точно ще правим на върха на света при такава видимост. Все пак се навлякохме и излязохме да пием кафе докато дойде автобуса за вулкана. 

Ако нямате кола и искате да отидете до Тейде, можете да ползвате автобус от Пуерто де ла Круз или Коста Адехе. И двата тръгват в 9:30. По-евтино, а и спестяващо опашката, е да се купят билети за лифта онлайн. Поради опасност от лошо време и спиране на лифта, ние щяхме да ги вземем на деня, а не предварително. 

Още преди да спрем за кафе, Алекс ни звънна да каже, че днес лифт няма да има. За утре не знаят. Почваше да ни разглезва това да си имаме турагент за лично ползване.

Седнахме умислени да пием кафе. Можеше да отидем до Маска, имахме време, но не си представях да ни вали в този каньон и да се пързаляме надолу. Прогнозата беше оптимистична за следващия ден, така че предпочитахме да отидем, когато е слънчеви и ако стигнем рано, да поостанем на плажа. Значи трябваше днес да намерим какво да правим, а Тейде да остане за другия път. 

 

Не знам дали лифтът отваря по-късно когато се оправи времето и тези с кола могат да са по-гъвкави и да отидат горе по някакъв начин. С автобус няма такава опция. 

 

Ден 4 Икод и Гаранчико

 

Аз така или иначе исках да се разходим в тази част на острова. Лозя, банани, шарени къщи, плажове и гледки. Така че не бях много кисела от промяната. Още повече, че изгря слънце докато пътувахме. 

Icod de los Vinos e очарователно старо градче с най-старото драконово дърво на острова. Имаше и други стари дървета наоколо, така че е приятно място за разходка. Продаваха и интересни сувенири и тениски от хубава материя, но това едва ли е важно за вас. Е, ние сме в състояние да си избираме нашето магнитче поне 6 часа, но повечето хора използват по-рационално времето си. 

Канеха ни на безплатни дегустации на вино, но аз нищо не разбирам от вино и освен да се напия в 11 сутринта, друг резултат нямаше как да очаквам, така че отхвърлихме този вариант и след като пообиколихме, отидохме да пием кафе. 

После докато бързахме за гарата, видяхме табелки за фермерски пазар. Нямахме време да го намерим и да хванем автобус до Гаранчико, иначе много ни се ядяха пак кексчета.

Гаранчико също беше красиво градче, идеално за разходка. Там си намерихме площад, на който да пием мътна бира и да събираме слънчеви лъчи. Разходихме се и около плажа, но не намерихме отворена сладоледаджийница, а не ни се пиеше повече бира, така че се отправихме към къщи.

Като цяло нищо особено не правихме, а още по-малко научихме, но беше чудесен, мързелив ден. Вечерта, разбира се, се видяхме с Алекс, заведе ни да си купим маратонки, запознахме се с дъщеря му и видяхме най-старата църква на острова и още един страхотен мирадор. 

 

[Иван Попов]

 Снимките са страхотни .Направо ми се приходи там.

[theo]

обаче ,не видяхме снимки на канарчета

 

[Lindt]

обаче ,не видяхме снимки на канарчета

 

Много бързо летят, а фотоапаратчето не можеше да фокусира, да определя каква е светлината и въобще беше като смартфон от преди няколко години. Или по-зле. И нито един режим не работеше, а при неуките ни опити за ръчна настройка, гадта се преструваше, че му говорим на корейски и си продължаваше със своята си програма. Някакъв проблем на pentax, с който нямаше шанс да се справим. Когато е светло и се навие да снима, му се замъгляваше обектива и на най-любимите ми места има голямо размазано петно в средата на снимката. Това не ми попречи да го мъкна навсякъде и да проверявам дали ще се получи нещо. 

Така де, канарчето Павароти ще срещнем чак в Лансароте. 

Редактирано 11 февруари, 2017 от Lindt

[Lindt]

Ден 5 Маска

 

Пътуването с автобус до Маска е малко по-дълго, отколкото ми се искаше. Първо до Сантяго дел Тейде, а след това с маршрутка до Маска. Чудехме се дали не може да пропуснем бусчето по тези завои и да ходим пеш, но от туристическия център ни отговориха отрицателно, а и не се бяхме подготвили предварително. 

Предишните дни бях научила, че когато е слънчево, е много хубаво и топло, а когато не е, умирам от студ. Пълно глезене на човек, идващ от -10, но какво да се очаква от мен. Така де, очакваше се да е слънчево, така че тръгнах по пола. Ха, ама имаше вятър. Доста силен и определено противно студен. Вече стигайки до Маска и търсейки си кафе и кекс из туристическите кафенета, малко утихна, иначе бях готова да се връщам в Пуерто де ла Круз.

Пихме по едно скъпо и блудкаво кафе, гарнирано от  гадно кексче със сладко от кактус за около за 4 евро на човече, насладихме се на вятъра и гледката, овладяхме бунтуващия се от завоите стомах и тръгнахме надолу. 

 

 

Маска е много хубав каньон, една от основните забележителности на острова и много посещавана и хвалена от всички. На мен не ми хареса   И въобще не се срамувам да си кажа. Много е еднообразно, има тълпи хора, няма заведение накрая за награда на Марти и няма пясък на плажа. Не че не е хубава разходка, но Анага е в пъти по-разнообразна, спокойна и красива местност. Това е въпрос на вкус, разбира се. 

Та очаквах, че ще се спускаме, ще виждаме различни растения и океан. Глупости, океан виждаш на последните 20 метра. А растенията са малко лишени от живец. Не като в пустиня, но не и като в дъждовна гора. Гледки има, но пак са малко еднообразни. И птички няма много, а обичам да ми пеят. 

 

 

Друг бърз съвет, нямащ нищо общо с личните ми изисквания към релефа, е да си помислите добре преди разходка с дете там. Не е плавна пътека, стръмна е, хлъзгава тук там и аз се изненадах, че не паднахме нито веднъж.

Намерихме и едно такова пиленце:

 

 

Плаж няма, има големи, черни камъни и красиви вълни. И много хора. По камъните ходят големи рачета, но бягат много бързо . Аз много ги обичам, отблизо имат толкова пъстра черупка, като папагал

 

 

При слизането си взехме лодка за първия възможен час, тоест след 50 минути. Мислех да останем по-дълго на плажа на Маска, защото автобусът от Лос Гигантес до Пуерто де ла Круз беше след много време, но нямаше храна и бира, слънце и къде да легнем .

 

 

Добре направихме, защото 5 минути преди да пристигне лодката, започна да вали. И всички се насочиха към малкия кей, но нямаше толкова места на лодката. Ние се качихме много доволни от предвидливостта да си имаме билетче и оставихме другите гладни хора да се удавят там. 

Лодката струва 10 евро и много ни хареса. Качихме се 15 човека, а капитанът се закачаше с едни момичета и за да ги впечатли и накара да писукат, караше много бързо и през вълните. 

 

 

Лос Гигантес не ни хареса. Беше много застроено и грозно. И затова не се разходихме, а седнахме в един китайски да пием бира и да гледаме как разни възрастни хора играят тенис, докато стане време да се прибираме. Снимах го, за да не забравим защо няма да посетим южната част на острова.

 

 

За наша изненада, не се видяхме тази вечер с Алекс  . Бяхме като тъжни сирачета, сами и изгубени в големия курорт. Наложи се да си изберем сами място за вечеря. Шегувам се, добре се справихме. Беше много хубаво място, а ни дадоха по един шот с много приятен ликьор за благодарност, че сме ги удостоили с присъствието си. Все едно си в Гърция, но цената е по-ниска. Избрахме си вкусни морски тапаси и пихме по няколко бири. Платихме цели 23 евро, най-високата ни сметка на острова.   

 

[Lindt]

Ден 6 Смяна на острова

 

Ние ставаме рано, така че докато стане време да тръгнем към летището за полета до Лансароте в 15:00, можехме да се разходим спокойно из града. Специално си оставихме централната част и плажа на Пуерто де ла Круз за този половин ден. Аз се чувствах чудесно сред цветята и шарените къщи в Тенерифе и вече не ми се ходеше в Лансароте. 

Имах идеята за пикник на плажа или излежаване в Lagos Martinez, но на 18 градуса изобщо не ми се седи по бански. Задоволихме се с разходка покрай брега, пиене на кафе и безцелно мотаене. 

Плажовете са три един до друг, с пухкав, черен пясък, има и шезлонги. Покрай тях е направена градина с много цветя и кактуси и зеленина. Много красиво, но нямаше светлина, тоест няма снимки.

Старата част на града е цветна и приятна за разходка. Минахме я с малко препускане, защото още не бяха отворени заведенията, а ни се пиеше кафе. След закуската се запътихме към Лагос Мартинез, знаейки, че се вижда и от улицата, за да преценим дали не изпускаме нещо супер важно. Красиво място е, много примамлив контраст на черни камъни, бяла боя и синя вода. Обаче това не правеше басейните по-топли, а времето слънчево, така че можех да го гледам и отвън също толкова удовлетворено. 

Помотахме се още малко, позяпахме вълните и отидохме да се натоварваме с противните раници. Новопридобитите обувки, особено тези 46 номер на Жижо, направиха събирането на багажа доста по-трудно от предишните пъти. 

 

Полетът с canaryfly си беше съвсем навреме, нищо интересно не се случи, нямам представа на какво летяхме и въобще не ме вълнуват подобни неща. Дадоха ни вода обаче и стюардите бяха най-симпатични от всичките ни 5 полета на това пътуване. И мъжете, и жените. Не знам защо напоследък има толкова мъже стюарди, при това грозни. 

 

[Lindt]

Първи впечатления от Лансароте

 

Кацайки в Лансароте и стигайки до спирката, разбрахме защо автобусите са толкова по-рядко, сравнено с Тенерифе. Ами ние си бяхме сами на спирката и почти сами пътувахме в автобуса. Чакахме определен автобус до Аресифе и не обръщахме внимание на другите номера, докато не се оказа, че нашият 23 или не съществува вече, или просто нещо с разписанието му е променено и неактуализирано и по спирките, и в сайта им. Хванахме друг автобус и се отправихме към столицата. 

Няма да описвам много Лансароте, защото Александра е написала вече всичко, което може да се разкаже за острова. При това увлекателно и лесно за четене. 

 

Аз след много мислене какво да правим 3 дни на острова без кола и без транспорт до забележителностите, бях решила да нощуваме в Коста Тегисе. И понеже сме млади, здрави хора, 15 минути от спирката до къщата не ми се бяха видели нещо сериозно. 20 до центъра също. Ама Жижо този път изобщо не беше проверявал какви глупости върша с плана на пътуване и само резервира посочената от мен къща в някакво предградие. 

Нямам никакъв опит с airbnb. Видях снимка на градинка, веранда, басейн и 2 етажа и реших, че възрастната двойка си има един етаж, а ние друг и пространството е предостатъчно, за да не се срещаме изобщо. Глупости на търкалета. След като долазихме до къща № 107 за 20 минути с раница, се сблъскахме с една енергична баба, един кашлящ на дивана пред стаята ни дядо и лаещо куче. Басейнът е общ за около 10 къщи и не е в двора. Градинката е половин квадрат пред къщата, а отзад е верандата, където хвърчаха големи молци, комари и дядото пушеше. И телевизорът, и пепелникът бяха около нашата стаичка и внезапно пространството ми се стори ограничено. 

Бях избрала място, което е далеч от всичко и въпреки това се задушавам от клаустрофобия. Единствено с идея да има повече местни, и по-малко туристи и автентични заведения и ритъм, но наоколо нямаше нищо. Това, че нашата домакиня не знаеше дума английски и ме задърпа напред назад, за да ми показва кухня, кофи, кърпи, баня и басейн, изобщо не помогна, особено защото мразя да ме докосват непознати. 

Така, вече бях готова да избягам с писъци, когато се появи дъщеря им. Трябваше да ни обясни нещо на говорим от нас език, но си плямпаше на немски, извинявайки се, че в момента мозъкът и работи на тази вълна. Толкова бяхме изненадани от случващото се, че Жижо дори не започна да ръмжи wunderbar, както винаги, когато чуе този език  . 

 

Постепенно дойдохме на себе си, попитахме къде може да хапнем нормална храна без наденици и пържени картофи, и се отправихме към препоръчаното заведение, любимо на местните, на 30 минути път от къщи. Ха, любимо, но нямаше никой вътре. Поне работеше, което за кратко ни успокои, но това беше преди да поръчаме 4 от 5 възможни тапаса и да получим шкембе, яхния, парчета риба с кости, крокети и странна зелева салата. Добрата новина е, че нямахме апетит. Лошата, че по време на 30те минути не видяхме друго заведение.

Натъжени, се отправихме към стаята си. На мен ми липсваше Алекс, а Жижо предполагам се чудеше защо ме е оставил без контрол да резервирам. 

 

Други важни бележки в поста, посветен на мрънкане:

1/ не всички къщи бяха бели и красиви

2/ хотелите са ужасяващо грозни

3/тази част на острова, където по-отдавна е изригвал вулкан, е по-зелено-кафява и не изглежда извънземно. На места да, но не и около курорта. На мен ми приличаше на някаква безразборно нахвърляна кал. И безкрайните редици еднакви къщи ми лазеха по нервите, а не ми се струваха забавни като в Англия, където си играех на "открий 10 разлики".

4/ В Коста Тегисе заведенията са еднакви, с меню за немци и англичани или китайски и дори през деня по улиците лазят хлебарки. На друго място на островите, аз буболечки не видях.

5/ всички останали места на острова много ми харесаха

Редактирано 11 февруари, 2017 от Lindt

[Sju]

Доколкото си спомням беше купила самолени билети с намаление като за резиденти. Какво се случи с това?

[Gentleman Basta]

Доколкото си спомням беше купила самолени билети с намаление като за резиденти. Какво се случи с това?

Никакви проблеми, никакви въпроси. Отидохме с личните карти на гишето и всичко мина нормално.

[Lindt]

Ден 7 Фамара

 

След като добре поспахме, въпреки че домакините ни гледаха някакво състезание до полунощ пред врата ни, се събудихме в доста по-добро разположение на духа. Имахме годишнина и аз бях избрала посещение до съседното островче Ла Грасиоза. Океанът е много чист и красив, исках да видя как се променя на цвят когато плажът е светъл. А там има поне 2 красиви плажа и възможност да се разходим. 

Трябваше да хванем автобус до Аресифе, друг до Орсола и после ферибот за 25 евро в двете посоки. За целта да станем твърде рано и да намерим спирка преди 7 сутринта, тоест по тъмно. Това не е проблем, но предния ден видяхме, че няма големи, обособени гари като на Тенерифе, а спирките са пред някой голям хотел и не всеки написан в сайта автобус се движи съобразно разписанието си. Гласувахме островът да остане за последния ден, когато сме по-ориентирани. 

 

Странно нещо е гостуването през airbnb. Домакините бяха станали и ни бяха приготвили в едно ъгълче 2 чаши и избор между  пакетче чай lipton или нескафе. Те самите си бяха направили истинско кафе, от което не ни предложиха, и закуска. Не искаха и от нашите плодове, хамон или сирене. 

Аз гледам да пропускам продукти на унилевър и нестле, затова след като Жижо си изяде закуската, излязохме да си търсим кафене и да започнем да се ориентираме. Трябваше да походим 30 минути до центъра на курорта, да намерим туристически център или туроператор, за да си купим тур за обиколка на острова за следващия ден. 

 

Плюсовете на Лансароте са, че островчето е малко и доста по-равно и лесно за ходене пеша. На Тенерифе мисля, че сме минали общо не повече от 1 км, в който не се качваме или спускаме. Следващ неочакван бонус е, че макар и по-малко градуси, беше доста по-слънчево и съответно топличко. 

Пясъкът на плажа на Коста Тегисе е мекичък, но кафяв. Такъв е и на другите курорти. Не си спомням вече какъв е на нашето море и дали е златен, но в Шри Ланка си беше златно-жълт, а на Лансароте си е съвсем кафяв. 

И така, разгледахме градчето, пихме кафе, уговорихме утрешната обиколка и решихме, че повече няма да ходим до там, защото няма нищо. Имахме си по-близка спирка до нашата къща.

 

 

Има директен автобус до Фамара, където си бях избрала сърфистки плаж с големи вълни и обрасли дюни. Имаше и малко селце с пясъчни улички и няколко заведения, плюс супермаркет, за да си вземем бира. 

Прекарахме чудесен ден на слънце, пиейки бири с хамон, а после вино с бейби калмари. Не бях ходила на плаж с толкова много вълни, защото обикновено търся място за шнорхелинг, но тъй като нямаше да се къпем, можехме да си лежим и да се радваме на звука и гледката. 

 

Наблюдения :

Виното от Лансароте е по-евтино, ако се купи в Тенерифе. В магазините в Лансароте продаваха конкретна бутилка по 7-9 евро, спрямо 6 в тенерифското Дино  Подобно е положението с всички други стоки. В заведенията предлагат наливно вино,чиято цена е малко по-висока от бутилка в магазина. На нас ни хареса.

Транспортът е по-редовен и добър, отколкото първоначално решихме, но не е особено точен. 

Къщите и дворчета изглеждат доста по-добре извън курорта. 

В 4 по часовник слънцето се скриваше зад плътен облак, излизаше силен вятър и облекло от къси панталони и тениска беше особено неподходящо. 

[Lindt]

Ден 8 - Обиколка на острова

 

След като предишния ден бяхме запазили тур, а и си бяхме починали на хубав плаж, огрян от слънцето, тази сутрин вече харесвах Лансароте и нямах търпение да разгледам марсианската му част. С кола е много лесно да обикаляш забележителностите на такова малко островче, но с обществен транспорт е невъзможно, а организираните турове не са идеален вариант. Но каквото, такова.  

Бабата беше забелязала, че не сме си изпили чайчетата и този път беше сложила и опакован десерт и настоятелно ми посочи, че са за нас. Беше ни подредила и стаята, а и като ми видяха мократа коса, ми донесоха сешоар. Добри хора.

 

Взеха ни в 9 от най-близкия хотел - на 20 минути, но пък намерихме отворено кафене по пътя. Аз като съм глезла не си изядох нито десертчето, нито си взех някаква храна за по-късно. Поне час обикаляхме поред курортите, за да събираме туристи, така че имахме възможност да се уверим, че нашият е гаден, ама и другите са превзети от западноевропейци и са с кафяв пясък. Направи ни впечатление, че тук не бяхме единствените хора на 30, имаше и други в работоспособна възраст. 

Имахме и група забулени, които се качиха на камила в Тиманфая. Интересно откъде се бяха домъкнали и защо не бяха виждали камила. Още като се качиха, започнаха да си мажат глезените със слънцезащитен лосион, така че се успокоихме, че не планират да се взривяват.

И така, най-накрая преминахме и Плая Бланка и се отправихме към Ел Голфо, минавайки през Yaiza и солните полета. Аз лично ги бях видяла в програмата и очаквах да спрем, но си останах с очакването. Тук вече виждахме по-черен и драматичен пейзаж, в почти лишена от живот местност, с планини от едри парчета лава, тук там осеяни със зелени петна от лишеи. 

Някой спомена докато правех планове за Лансароте, че Ел Голфо не е нищо особено. Въпрос на вкус, за мен беше неземно, изключително красиво и във всевъзможни цветове и структури. Единственото тъпо е, че ми отпуснаха 25 минути там. Да се чудя да гледам, да снимам или да избягам от тура и да си седя там цял ден. Това беше първото място, на което зяпнах и така ще си го съхраня в спомените, като невероятно. Защото имаше черен плаж, червени скали, зелено езерце, изключително бурно и синьо море и малко тревички и цветенца. 

Аз бих отишла по-късно, защото слънцето беше точно срещу нас и не можах да снимам зелената локва. Е, и във всички други посоки не можех, защото имах изпотен участък на обектива с размерите на монета от 1 евро. Нямаше и как при толкова хора разсеяно да подмина въжето и да сляза долу. А някои хора бяха слезли и аз много завиждах. 

 

 

След това се върнахме отново в Yaiza, където да пием кафе или да си вземем нещо за ядене. Винаги се ядосвам на подобни организации от 5 автобуса в едно заведение. Ами сключете договор с няколко заведения като имате 5 автобуса. Или разместете програмата. Как да пия кафе за 20 минути, когато трябва да чакам 10, после да е горещо, а да бързаш за автобуса.. все пак имаха повече от достатъчно тоалетни, така че не са пълни идиоти.

 

 

Вече огладнели за пръв път на испанска територия се запътихме към Тиманфая. Имахме 40 минути спирка за возене на камили, което не беше зле, защото ни позволи да се помотаем самостоятелно из Марс, докато другите се правят на глупаци. Тези камили са някак по-малки от йорданските и по-пухкави. И се возят по двама души на всяка, като дисаги са разположени. При това се движат в стегната редичка, никаква свобода. 

 

 

Повече информация за парка има в темата на Александра. Но да кажа - там е било последното изригване на острова, преди по-малко от 300 години. Късовете лава все още са млади и не са станали на черен пясък. Това е основна причина мястото да изглежда като от друга планета. Преди обиколката с автобус има 3 експеримента, показващи, че вулканът е все още активен, беше много интересно. По време на обиколката с автобус ти разказват повече за парка, докато пейзажите се сменят и ти сочиш и ахкаш  

 

 

[Lindt]

След извънземната част от деня основно се подмятаха из острова за обяд, кафе, вино, винарни и едно произведение на Сезар Манрике. Възхищавам се на този човек за усилията да предпази острова и да подчертае различността му. Въпреки това аз повече харесвам природата на острова, отколкото архитектурните проекти, просто момиче съм, затова няма да се опитвам да разкажа за Jameos del Agua 

Най-интересно ми беше как гледат вино, напоителните системи из острова, изградените прегради срещу вятъра и въобще как им е хрумнало да живеят на това място. Даже из острова имаше хора, които явно са фенове на Междузвездни войни и са си направили кръгла къща от вулканичен камък, осветена със зелена светлина. Много добре се вписваше къщурката в района. 

Пробвахме много видове сос за картофи, сладко от кактус, от смокини и от какво ли не, дори  ни мазаха с гроздови масла, но ние нищо не си купихме.

Денят беше повече от интересен, изненадващ и точно това, заради което отидох на Лансароте. Отпразнувахме го с тортички и после бутилка порто.