дневник Валенсия-красавицата на Испания

[Емика]

Вчера се върнах от Валенсия - третия по големина град в Испания и много, много красив. Престоят ми беше 4 дни, с полет на Уиз. Началото на пътуването беше леко инфарктно заради организацията на нашия прекрасен Терминал 1. Полетът е в 6.05 часа, в 5.00 ч. съм на летището, без багаж за чекиране. Влизайки вътре, виждам 2 километрични опашки, знаете, че се влиза от 2 страни, та опашките са съединени, огромно множество е запълнило цялото пространство. Подреждам се чинно на едната опашка, обаче става 5.30 ч. не съм мръднала, а гейта затваря. Аз съм още в края на опашката, не виждам от хора служителката, която е на първа контрола за билет и паспорт. Причината за това безумие е в организацията на летището, тъй като в 6.00 ч.има полет за Лондон, в 6.05 ч. за Валенсия и още 4-5 полета до 6.30 ч. В 5.45 ч. съобщават, които са за Лондон да се придвижат напред в опашката, набутвам се и аз, казвам, че съм за Лондон. Минавам през лелката, отивам на проверка на багаж 10 мин. преди да ми излети самолета, а пред мен хората са за Лондон, техният след 5 мин. ще литне, те свалят колани, обувки и т.н. Бегом на изхода, автобуса чака, забавиха излитането заради техните неуредици. Е, не бях последна, след мен дойде още един автобус за полета. Компенсацията ми беше ред № 9 на който бях сама. Самолетът пълен, мястото ми е безплатно и съм сама. Кеф. За пояснение на връщане бях на ред 11, а на ред 9 пътникът беше отново сам. Та, да се върна на летището. Ако летите с Уиз в 6.05 ч. за Валенсия бъдете на летището поне 2 часа преди полета. Връзката летище-град е с метро, линии 3 или 5. Билета е 3.90 евро + 1 евро за пластиката, която след това може да се зарежда в машини. Билета трябва да се пази, тъй като след това се излиза с него. След 20 мин. слязох на "моята" метростанция и пред очите ми две прекрасни сгради - Гара север и Арената

Гарата вътре

Пътят за хостела минава между двете сгради

След 10 мин. пеша съм в хостела. Посреща ме засмян испанец, плащам 72 евро за 4 нощувки със закуска, връчва ми 2 ключа за входната врата и стаята, без да поискам ми дава голяма туристическа карта на Валенсия, очертава на нея къде е хостела, откъде да мина пеш за Града на науката, откъде да хвана автобус № 19 за плажа и т.н. Горещо препоръчвам за нискобюджетно пътуване, резервацията направих от букинг. Чисто, приятно, до пазара на квартала, на пешеходно разстояние до историческия център и Града на науката. На третия ден сутринта спалното бельо и кърпите отново бяха подменени.

Хостелът

Кварталният пазар

Стаята

Банята

Закуската от 8 до 11 ч.

Помещението за хранене се ползва от 8 до 23 ч.

Някои сгради около хостела, по пътя към историческия център

Всички сгради във Валенсия са много, много красиви. В началото мислех, че само в историческия център са такива, но не е така. Целият град е с уникални сгради и много чист.

Заставам пред една такава - Телефонната палата на Валенсия.

Телефонната палата е построена между 1915 и 1922 г. с цел модернизиране на пощенските услуги в Испания Архитект Мигел Анхел Наваро. Еклектичен стил - безразборно смесване на различни стилове без ясни правила. И все пак има една обща характеристика, която е основна - много ярки цветове.

Скулптурите на арката на главната фасада представляват петте континента. Около часовника е трио от ангели, пренасящи писма и телеграфни символи, заедно с една лодка и локомотив на влакова композиция, като алегорията е за комуникации по суша и море.

Вътре

Центърът  на купола представлява стъклен покрив, състоящ се от 370 панели, съдържащи щитовете на 48-те провинции на Испания, и в центъра, изработен от месинг, е щита на Валенсия.

снимка от интернет за по-ясна представа, тъй като моята сапунерка не хваща всичко

Следва....

Редактирано 19 февруари, 2017 от Емика

[Емика]

Не мога да махна тези под чертата по никакъв начин.

Редактирано 19 февруари, 2017 от Емика

[noshtna_ptica]

Eмика, ще има ли още? Нямаш представа колко ми се иска, само след няколко дни и ние ще сме там 

[Емика]

Да, утре ще продължа. След 18 ч.

[neuromancer]

Не мога да махна тези под чертата по никакъв начин.

Тези под чертата си ги прикачила, но не си ги добавила в текста. Ако ги добавиш на място няма да са под чертата, ако ги изтриеш от списъка с прикачени файлове ще се махнат съвсем

[pamela]

Браво, Емика. Направо се засрамих. От януари пиша пътепис за Валенсия и все не ми остава време. Пък и вече започнах да забравям някои неща.Така че ще чета с интерес твоя.

[Petkan]

Еееееей, някой да напише и хубави думи за любимия ми испански град! Радвам се, че ти е харесал

 

п.п. Поздрави от Валенсия!

[AlexandraKo]

Чудничко разказче!Чакам с нетърпение продължението!

Много е хубаво, когато видиш нещо, което харесваш през други възхитени очи!))

[mu_ry]

наистина прекрасно написано винаги съм мислела Валенсия за не особено интересен град, но ти ме караш да се разровя и да си променя мнението

[Емика]

Както написах по-горе, телефонната палата се намира точно срещу Кметството на Валенсия. Площадът пред Кметството е една от забележителностите във Валенсия. Този огромен площад е най-впечатляващият от всички площади в града. На него се намират красиви сгради от 19-ти и началото на 20-ти век. Самото Кметство се помещава в модерна сграда с испански и валенсиански елементи. Централната часовникова кула е важно място за града – там се провеждат много събития. На разположение за посетителите на Кметството са централната зала, кристалната зала и историческият музей. Времето за посещение е от 8 ч. до 15 ч., безплатно, скенер физически и на багаж, усмихнати полицаи, които цял ден приемат потоци от хора, желаещи да видят отвътре тази красота.

широко мраморно парадно стълбище

красива зала

изглед от централната тераса на кметството

музеят в кметството

Някои от сградите до и около кметството - разкош! На площада има фонтан, който вечер е красиво осветен, пейки, зеленина, портокалови дръвчета, отрупани с плод. Вляво от него ресторант, мисля, че беше само за определена възрастова група, облечени красиво, спокойно вечеряха, до него кино с множество хора, чакащи да влязат. Спокойствие и красота, така бих определила духа на Валенсия.

[Емика]

Улици и красиви сгради, всички сгради са красиви, модерното строителство-също.

Тези, които са я забравили, да си я припомнят, а другите, които не са я виждали - да тръгват веднага. Времето там сега е 19-20 градуса, само за разходки, дълги разходки, да ходиш, краката ти да изтръпват, да седнеш отвън на лазаня, рибка и други нейни морски братовчеди, валенсианско вино, биричка, и пак да тръгнеш, и така цял ден до късна вечер, когато Валенсия става друга- осветена, искряща, срадите пламтят, да седнеш отвън с поредната паеля и до късно през нощта да се наслаждаваш на тази красота.

 

[Емика]

И като казах паеля, да мина малко на кулинарен туризъм. Миналата година на почивка в Коста Брава ядох първите си 28 паели не преувеличавам. Какви бяха тези готвачи, факири, 7 дни на обяд и вечеря по 2 вида паеля, уникаааално вкусни, всички разновидности на това прекрасно ястие бяха божествено приготвени. След това - в Жирона, паеля-средно положение. В Мадрид, големия градски пазар- ужасни. Във Валенсия е много добра. Но по-вкусна е тази, приготвена в големите тави, а не в индивидуални порции /малък тиган/, нещо беше доста мазна, докато тази, в голяма тава - страхотна. Дори от хранителен магазин купих три вида, за притопляне в микровеле, ами разкошни бяха. Във Валенсия обяда в заведенията ми се стори, че е от 13 до 16 ч. Пред всяко има дъска с т.нар. обедно меню. Тристепенно- предястие, основно, десерт, избираш по едно от няколко вида. Някои включват напитка и кафе, други - не. Цена 9-12-15 евро за 1 човек. Първото си меню нямах търпение да го изям и забравих да го снимам. Беше, първо - паеля Валенсиана, второ - риба Кабалерос, на скара и панирани тиквички- уникално, трето - шоколадова торта и кафенце - 10 евро. Каквото видех, всичко ми се ядеше и ядох, само охлюви не ядох, защото ги видях живи да пълзят на сергия в централния пазар.

Следват някои вкусотии, първата, както казах, не я ядох, само я снимах

На плажа Malvarrosa в ресторант на крайбрежната алея, с изглед към морето /всички са такива, подредени стройно един след друг/ беше опитано това с ледена биричка 

Ресторантът

Примерно обедно меню

Задължително, по предварителен план (благодаря на магеланеца, който го сподели тук) беше посетена и Френската сладкарница/пекарна http://www.lapetitebrioche.es/

киш с шунка и сирена, лимонов сладкиш, шоколадова торта, портокалов сок от сладки валенсиански плодове и кафенце. Кафето във Валенсия ми хареса много.

И като казах кафе...вървя си и ми се пие кафе. Валенсианското кафе не е като италианското половин глътка, но пак трябва да уточняваш, че искаш да е по-дълго, защото иначе е една глътка. И както си вървя, виждам заведение, погледа ми се забива на божествена фокача. Влизам, поръчвам я, искам и кафе. Поглеждам порцелановите чаши на машината и ми се струват малки, обясняваме се с девойката(която се оказа, че тепърва се учи да работи), аз обяснявам дълго, с думи, с пръсти, еспресо американо (в някои заведения така го уточняваха и беше хубаво дълго кафенце). И като я погледнах, слага капсула и отдолу италианския напръстник. Поръчвам още едно по-дълго, обаче тя не знае как да пусне повече вода, та управителя и т.н. Оказа се, че съм влязла в италианско заведение, ако някой е любител на това миниатюрно кафе, намира се зад Катедралата, фонтана със статуята на Нептун, пресечката е зад главата му.

Тази вкусотия от пекарна (на всеки ъгъл са) беше хапната с кеф

Излизам от хостела, след закуска и насреща ми популярният чурос, как д ане го хапнеш. Шоколадът им не беше добър, повече ми хареса само със захар

Традиционната за Валенсия напитка – horchata (орчата). Сервира се с Fartons- нещо, като меки бишкоти. Предлага се във всички сладкарници, пекарни и т.н. обаче най-хубавата, която исках да  пия и намерих беше от, да го нарека казан на улицата. Намерих го само в Града на техниката, под моста, където спират автобуси, много вкусна напитка. Срещу това улично съоръжение има заведение, седнах там да си изпия моята орчата, не беше прилично да снимам на другите, купената от заведението, но разликата в цвета и гъстотата беше очебийна, в много плюс за моята.

И, пържени картофки, все едно никога не съм опитвала, но на площада пред Катедралата гледам бодат с клечки едни тлъсти картофки, със сосче отгоре

 

 

[Емика]

То май стана пътепис, не мислех, че толкова ще пиша, но тази красавица Валенсия .....няма как с две-три снимки. Четири дни, лежерно, пълно размазване и попиване на красота. И времето, прекрасно. Валенсианци, за не виждали зима, си бяха добре облечени. То и аз, с малко болно гърло, като ме почна ноември от Милано, и до сега. Обаче, едно дете ми събра очите - голо, с лятна рокличка, майка му с палто.

Следва....