дневник Малдивите - така както ги видяхме ние

[ivailo_radev]

Здравейте,
реших тези дни да добавя и аз нашият пътепис за Малдивите и да споделя как ние ги видяхме.
Малдивите са островна държава в Индийския океан ... бля, бля, ще ви спестя фактите, които може да си прочетете и в Уикипедия, а ще ви разкажа за посещението ни на Малдивите през декември 2016, което беше и нашият меден месец.
Ама малко предистория – Аз и съпругата ми обожаваме да пътуваме, така се и запознахме – бяхме екскурзоводи за един от големите немски туроператори и след като тя завърши училище (младо гадже си хванах), заминахме за Германия. Там само след една година се разболях от много тежка болест, но навременната намеса на лекарите ме спаси. И понеже невероятната жена до мен, въпреки крехката си възраст, ми даде смисъл да се боря и живея, реших да и предложа брак (предложението беше на Лансароте – романтика от където и да го погледнеш). Превъртам лентата две години напред и идва 2015 година, ние сме решили някъде през лятото на 2016 да вдигаме сватба, ама още по-рано сме решили, че меденият месец ще е на Малдивите, нищо, че сме студенти и не изкарваме още толкова пари, ама знаем, че аз поне скоро ще изкарвам. Ресторант за сватба още нямаме, затова пък остров на Малдивите сме избрали. Пак превъртаме напред и стигаме до април 2016 – стари кучета сме в туристическия бранш и си издебваме нашият хотел за изгодна цена с пълен пансион. Решихме пълен пансион вместо ол инклузив, понеже разликата беше около 45 евро на човек и ден, а ние пием само вода и вино/бира и като ударихме една сметка, не си струва за нас ол ин (така се и оказа, давахме около 20 евро на ден на човек, без да се ограничаваме от нищо). Остават още 8 месеца, ама ние вече купуваме УВ екипировка за гмуркането, плавници, маски, китайска ГоПро алтернатива (много сме доволни) и чакаме да дойде декември и да се метнем на Етихад (с тях ни беше полета през туроператора).
Превъртаме времето (как си го въртя това време), щастливо бракувани сме вече, остава един месец до декември, аз съм от почти година консултант в една немска фирма и изведнъж поради тази причина получавам покана от Еър Берлин да тествам заедно със съпругата ми програмата им за лоялни клиенти и получаваме сребърен статус. Още по-хубаво – тъкмо са заедно с Етихад. В последствие това наистина ни донесе някои бонуси, като например престоя в лаунджа в Абу Даби.
Идва големият ден и отиваме на летището в Дюселдорф и сядаме и си пием чайче докато стане време да летим. Беше ни първото пътуване в чужбина и бяхме много развълнувани. Качихме се на самолета и естествено почнахме да си играем с развлекателната система. Изгледахме два филма, вечеряхме (имахме специални менюта, заради разни алергии и съответно получихме първи вечерята си), пихме по чаша вино и заспахме. На сутринта кацнахме в Абу Даби, но тъй като закъсняхме, нямахме време да посетим лаунджа за повечко време, затова и просто зяпахме с удивление хората от различните националности, които за нас като европейци, бяха много интересни. Искам да споделя, че първият ни полет беше кодшеър с Еър Берлин , а втората част от пътуването с Етихад и определено обслужването и комфорта при Етихад ни харесаха повече, при все че в Еър Берлин получихме места в бизнес класата, понеже беше препълнен самолета.

Прескачам частта с кацането в Мале, само искам да споделя колко бяхме впечатлени от това, че жените на летището бяха забулени, но въпреки това в прилепнали клинове и на високи токчета. Запознахме се с екскурзоводката си и се оказа, че сме имали общи колеги в миналото, качиха ни на лодката ни за трансфер и заминахме за нашият остров. След около 40 минути в доста спокойния океан, го видяхме в далечината – Ембуду Вилидж, нашето островче. Чакахме го толкова време и сега беше на една ръка разстояние. Изборът ни попадна на него, защото е бюджетно решение (платихме по около 1900 евро за 2 седмици пълен пансион с включени полети), но е с много високи оценки, които определено се оправдаха.
На това място ще кажа, че според мен има три вида посетители на Малдивите – първо са бакпакърите, които обикновено нощуват на местните острови и успяват относително евтино да посетят тази дестинация. После идват хората, които им е все едно какъв ресорт ще имат, защото отиват заради подводният свят и природата. И на трето място са хората, които свързват Малдивите с лукс и нощуват в съответните курорти (при някой нощувката  е по-скъпа от нашите две седмици). Ние определено сме от втората група и това предопредели избора на курорт. Ембуду Вилидж е тризвезден хотел на самостоятелен остров, който обаче предлага храна на много високо ниво (спокойно може да се причисли към 4 зведните), но това , което беше най-важно е, че има невероятен собствен риф, който започва почти директно от плажа. Т.е. за гмуркане и шнорхелинг не беше нужно да се пътува с лодка, просто се влизаше от кея във водата.

След като пристигнахме, ни посрещнаха с мокра кърпа и студен коктейл, които ни дойдоха прекрасно след дългото пътуване. Отидохме в стаята, където вече ни чакаха куфарите ни и съответно човекът, който ги беше пренесъл чакаше бакшиша си. Беше станало около 16 часа местно време и си пуснахме по един бърз душ, преди да се отправим към опознаване на дома ни за следващите 14 дни. За стаята ще напиша само две изречения – нищо особено – легло, гардероб, маса със столове, хладилник и климатик, както и баня – ако сте претенциозни и държите на лукса, това място не е за вас. За сметка на това беше на брега на морето и всяка вечер слушах  вълните, когато заспивах. След като се изкъпахме, започнахме да обикаляме по острова – а той беше невероятен, макар да не е много голям. Вътрешността му е пълна с палми и друга тропическа растителност и човек се чувства като в джунгла. А плажовете, ооо плажовете. Винаги съм гледал снимки от Малдивите с белите им плажове и тюркоазената вода. Еми няма снимка, която да предаде цветовете така, както са на живо.

Първо плажът е толкова бял, че не може да се стои без слънчеви очила, понеже пясъкът отразява много силно слънцето. Бял и безлюден. Имахме късмет, че повечето туристи бяха немци и по цял ден стояха под сенките на палмите, докато ние си избирахме хубаво местенце на свободният за нас плаж, на което да си сложим шезлонгите. Шезлонгите са тема сами по себе си. Тъй като хотелът е посещаван основно от немци, основният спорт, който се практикува е ранно ставане за запазване на шезлонг с хавлия. Така и не разбрах как тези хора могат да станат в 6:00 часа, само за да си запазят шезлонг, след което да отидат на закуска, за полегнат отново и да отидат на съответния шезлонг чак към 16:00 часа, т.е. около 2 часа и малко преди залез. Обаче не Бай Ганьо това не го спря и след като на втория ден не си намерихме празни шезлонги, прилежно сгънахме две кърпи на Байерн Мюнхен (и без това ме дразнят откакто опукаха Барселона) и си придърпахме шезлонгите.

Собствениците така и не се появиха до вечерта. Аз малко се отплеснах с плажа и забравих за водата – ей все едно съм я рисувал с водни боички. Не вярвах, че може да има такъв цвят. Все си мислех, че е правена с Фотошоп. А като погледнеш в нея и се виждат и риби и дъно на доста метри дълбочина. Което си беше предимство, за да не настъпим някой корал или пък каменна риба или нещо друго подобно.
След кратката ни разходка през първия ден (за 20 минути се обикаля целият остров), се насочихме към ресторанта, защото беше станало около 19:00, т.е. бяхме видяли залеза и беше време за вечеря. Както на целият остров, така и в ресторанта може да се ходи бос, но ние си слагахме поне там джапанките. Интересното беше, че още в началото получавахме собствена маса, на която хапвахме до края на престоя ни. Имахме късмет да ни сложат на маса за двама, макар че нямахме против и такава за четирима, понеже сме много контактни и винаги се заговаряме с другите хора (понякога мисия невъзможна при немците). Освен маса имахме и зачислен сервитьор – нашият беше дребен малдивец, който почти не говореше английски, за немски да не говорим. Ама беше много готин и винаги ни угаждаше – ходеше да ни носи разни неща директно от кухнята и ни показваше разни странни плодове. Абе голям симпатяга. Е той беше симпатяга заради бакшиша, ама това е друга тема. Храненето беше на бюфет, като всяка вечер имаше тематична вечер. Няколко примера – италианска, азиатска, барбекю, рибна и т.н. Единствено на Коледа беше по-различно, ама ще разказвам по-нататък. След като хубаво хапнахме (може да съм Ганьо Балкански, ама не си препълвах чинията!! ), се отправихме към стаята. Бяхме страшно уморени и заспахме веднага почти, само малко си разопаковахме багажа.

 „Има раци, има раци“ ... 6:30 сутринта, жена ми е с 10 години по-млада и не и се спи като на мен, страшно е импулсивна и емоционална. Станала тя в 6 часа, въртяла се 10 минути и решила да се разходи малко. Хубаво, ама стаята ни е на брега на морето, раците и те там живеят (едни големи, дето се нанасят в чужди черупки). Излиза тя и ги вижда по целият пясък да си вършат разни рачешки задачи сутринта и влиза в стаята като ураган над Куба и скача и вика: „Има раци, има раци“. До края на почивката бяхме атракцията на острова, понеже тя реагира много радостно на всякакви животинки, а немецът е малко по-сдържано същество (емоционално сравнив със зарядното на лаптопа ми) и му идват в повечко толкова веселба и емоции. След като се успокои и закусихме, отидохме да се попечем и да правим снимки. Мен хобито ми е  фотографията, на нея хобито и е да я снимат и съответно ние с 3 апарата, 4 обектива и статив бяхме готови за бой. Толкова готови, че и силният тропически дъжд не ни отказа да снимаме.

Къде що имаше палма, гущер или прилеп, беше заснето. Резултат – над 3000 снимки за 2 седмици. Ей така в снимки и лежане на плажа си ни мина половината ден.
След като се наобядвахме, аз реших да полегна малко (това трудно решение го взимах всеки ден за по час на обяд) и като станах беше време да се пробваме в шнорхелинга за първи път. Аз съм от Бургас и съм виждал няколко скумрии, включително две пържени, една на скара и тая от третия етаж с червената коса, ама до там ми се изчерпваха контактите с рибите. Жена ми пък много се кефи на „Да намериш Немо“ и знае, че Никулден е рождения ден на шарана или там какъвто празник има. Т.е. ние с рибите сме на ти, взимаме плавниците и маските и отиваме в морето, пардон океана. Левия крак, десния крак, маска на главата и цоп – проста работа.

Е хубаво, ама тя стои и те гледа. Някаква шарена риба, със захапка като на леля Сийка и около половин метър, стои на метър от нас и си дъвче корали, като изобщо не се трогва от присъствието ни. Същото не важи за Меги (жена ми), която кара дори пилотите на минаващите на около 10 000 метра самолети, да разберат, че току що е срещнала бяла акула под прикритие. След първоначалните емоции и за нас и за рибата почваме да се задържаме повечко под водата и започваме с интерес да наблюдаваме околния свят. Интересът ни беше дотолкова силен, че след няколко дни дори отидохме да се гмуркаме с инструктор и мога да кажа, че видяхме страшно много чудесии – костенурки, цели стада от рибки, морена ... абе пълна програма.

Това е единственото нещо, за което в последствие съжалих – че не изкарахме един OWD сертификат предварително. Ама здраве да е. В последствие толкова свикнахме, че ходихме доста близо до рибките, съответно и те до нас. С времето и уменията ни с подводната камера се подобриха и направихме страхотни клипчета. Всичкото това спокойствие продължи доста дълго .... докато не срещнахме акулата. Сега като се замисля беше малка – около 1,5 метра, ама тогава колко голяма ни се стори. Както си плувахме и изведнъж тя мина покрай нас, на около 3-4 метра. Бавно и спокойно, все едно не съществуваме. Аз я видях първи и я показах на Меги. И доказахме нещо ново за науката – човек може да говори под вода... По-скоро да пищи. Меги така се извика под водата, че акула в следващите няколко дни така и не видяхме, но към края на почивката имахме доста срещи с тях, вече съответно доста по-спокойни.

Утре ще продължа с изживяванията, че трябва да си ходя от работа

[Lindt]

Страхотен разказ   Много смело от твоя страна да разказваш на непознати толкова естествено и лично. Истински ме разсмя с описанието на немската емоционалност, като се изненадах, че и те ги правят тези тъпотии с кърпите. Евала!

Аз ще очаквам с нетърпение продължението, дори ще помоля за някоя и друга снимка на рифа. Все още не сме решили дали да сме от първия, втория или от третия вид посетители на Малдивите, тъй като напоследък много хора показват снимки само на риби и доста мъртви, сиви корали. Което въпреки цветовете на плажа и водата, не ме изкушава. 

[naTpuoT]

Много готин разказ. Ще чакам продължението с интерес.

Ще дадеш ли повече инфо за китайската ГоПро алтернатива?

[Росина]

Страхотен разказ.Смях се с глас С нетърпение чакам продължението

Може ли подробно инфо за go pro-то, че ние сме на тази вълна сега(нищо че полета за Малдивите е след 10месеца )

[Алекс]

Ех, че интересно И аз чакам с нетърпение.

[Vyara]

Записвам се да следя Чудесен разказ

[ivailo_radev]

Преди да продължа разказа, ще си позволя две лирични отклонения, за да отговоря на въпросите на Lindt и naTpuoT

Lindt (точно хапвам един бонбон Lindor), за съжаление само мога да потвърдя информацията ти. След пораженията от урагана (или цунами е било) от  2007 година май, голяма част от коралите са мъртви и съответно сиви. Бавно и сигурно природата се възстановява, но за да се напълни с живи  корали в пълният им блясък, ще се наложи да минат доста години. Но тук таме се виждат и цветнички. Бях качил клип от пътешествието ни, ще го добавя и тук. Във втората част на клипа се вижда какво им е състоянието горе долу.

https://www.youtube.com/watch?v=jSx3DasSkCQ

naTpuoT, за подводната камера. Аз като информатик, съм малко фанатик на тема техника и особено, когато става дума за фотография. Т.е. исках добро качество, ама не ми се даваха няколко хиляди евро за кейс за огледално-рефлексния ми апарат. Затова се разрових из немските сайтове и се спрях на две камери – SJ5000 и Git2 Pro. SJ-я се оказа, че е добър, но не е ГоПро (пак зависи кой какво иска). Гит2 Про също не е ГоПро, има доста сравнения на качеството и може да се види. При моето клипче е трудно, понеже го компресирах за интернет качване и се загуби качеството. Това, което ме привлече в Гита беше цената и това, което получавам за нея. Взехме го за 130 евро – Про пакета. Разликата между Про и обикновения е в глезотийките, които идват към камерата. А те са, освен безплатен кейс, много стойки за закрепване, но според мен най-важното – гривната-дистанционно. Ей страхотна работа ни вършеше – работи и  под вода и просто си пускаш записа директно от ръката (идеално за селфита). Единственият недостатък е, че често трябва да и се сменят батериите (на гривната). Другото сериозно предимство на Гит-а е, че снима и в РОУ формат. Това какво е, трябва да си прочетете, че не ми се отваря тема за фотография. Общо взето некомпресиран формат, от който може да се извади много информация. Ами това е, за 130 евро си взех перфектната за мен алтернатива на ГоПро. Имам приятели с ГоПро, които ми викат сега: „Абе друго си е ГоПрото“, ама като сме сравнявали клипчета, не могат до момента да ми покажат някакви разлики, нито под вода, нито на суша.

След малко продължавам с разказа за Малдивите, че като се сетя за акулата и пак ми изтръпват пръстите на ръцете.

[ven62]

Хайде, чакам с нетърпение продължението. Ние бяхме на същия ризорт, но малко след вас - февруари.

Ей тук съм писал и за него:

 

http://magelanci.com/patepisi/article/369-малдивите-февруари-2017/

 

С общи усилия можем да направим Ембуду предпочитания ризорт за магеланци  , подобно на Маафуши, когато става въпрос за местен остров.

Моите снимки са с SJ5000

 

p.s.

Клипчето е чудесно. Става ми още по-готино щото почти всичко съм го изживал и аз.

Хм-м, само танцуване по плажа не съм правил. ...  Немци, немци ..., ама все пак ги пощадих.    

Редактирано 17 март, 2017 от ven62

[ivailo_radev]

Общо взето денят ми премина днес в спомени за Ембуду - от една страна прочетох пътеписа на ven62 и се върнах отново там, а от друга реших да си допиша разказа, докато го няма шефът.

Вече споменах за акулата, първият път беше малко стресиращо, но след това свикнахме с тях и беше много приятно, когато плуват около нас. Имахме късмета на 3-4 пъти да виждаме относително големи (като за този си вид) акули и са прекрасни животни. След няколко дни на безумно пляскане във водата, се поуспокоихме и почти не се движехме, когато се гмуркахме. О, чудо, тогава рибите просто идват около теб, някои дори бяха по-нахални от необходимото. Но благодарение на тях направихме невероятни кадри. От самият остров предлагат и екскурзии за гмуркане и дори шнорхелинг с китови акули. Беше ни малко по-скъпичко – около 200 долара на човек и затова пропуснахме. Имаше други българи, които отидоха и не видяха китови акули, но за сметка на това много манти. Ние видяхме една манта само, наистина грациозно и огромно животно. За сметка на това направихме екскурзия за шнорхелинг, струваща само 20 долара, на която видяхме страшно много костенурки на едно място. На края на екскурзията отидохме до едно място, на която местните захранваха скатове и те се събираха там всеки ден по едно и също време. Беше невероятно да плуваш сред тях, ама все се сещах за Стив и неговата среща с такъв скат (последната му изобщо) и имах голям респект. За сметка на това успях да направя супер кадър на водача ни с един от скатовете.

Вдъхновен от разказа на ven62 ще споделя за другата ни екскурзия – тази до столицата Мале. Общо взето до Мале отидохме, колкото да го пишем видяно и да си накупим сувенири. И наистина нещо кой знае колко интересно няма, ама си накупихме евтини бири от един магазин (безалкохолни естествено). Обаче да споделя два съвета за тези, които тепърва ще ходят там. То тези съвети си важат за целия свят. Първо, бяхме решили, че ще купим доста магнити за приятели и роднини. Ама ven62 вече е казал, че те на Малдивите са безумно скъпи (ven62, отиди в Швейцария да видиш какви приятни цени имат), ноооо ... винаги има едно но. Общо взето, докато работехме като екскурзоводи, водихме туристите в Несебър на едно място да си взимат прескъпи магнити и взимахме процент и там бабата ни беше казала, че ги взима от един китайски склад за по 30 стотинки. Еми един съвет от мен – когато си взимате магнити, където и да е по света, търсете китайския склад. Винаги е там, най-лесно се намира след ровене по чуждестранни форуми. Ако не го намерите така – обикновено е около голям хранителен магазин за местни. След малко ровене в немските форуми преди заминаването, разбрахме къде се намира местният склад (не е точно китайски, ами шриланкски, ама няма нищо) и отидохме директно там. За бъдещите посетители добавям координатите. Намира се на около 100 метра от голямата им джамия (не знам дали имат малки) и е зад магазин STO на улица Orchid Magu. Влизаме, ама те хората нямаха намерение да ни продават на складови цени, все пак сме белички. Все пак цените бяха – 1 евро/долар за магнит. Почвам аз да си избирам и за 5 минути си харесах 20 магнита и му викам на Шри Ланко: 15 долара. Той не иска обаче, иска си 20. Приказваме си ние и в един момент се появява Меги (аз докато съм избирал магнити, тя три пъти е обиколила магазинчето с другия продавач) и изсипва 5 големи дървени костенурки (около 20 см едната), още 3 малки, 2 комплекта с подложки за чашки от кокосов орех и някаква кутийка с лъжичка от същия материал. Изважда тя 30 долара и ги дава на моя продавач, а той стои и не знае къде се намира. В тоя момент обаче тя забелязва и моите магнити, придърпва ги към костенурките и вади още 10 долара и пак му ги подава и поглежда нейния продавач. Той само кимва потвърдително и моя (човекът още не знае на коя планета е, както и аз)  ги слага в една торбичка, прилежно увити в хартия. Цялата процедура по увиването трае около 2 минути, в които всички мълчат. Накрая Меги си грабва торбата и двамата излизаме. Аз поне още 5 минути не знаех какво да кажа, моя продавач сигурно и той не е бил по-разговорлив.
След като се окопитих, предлагам да отидем на кафе, понеже имаме почти два часа, докато ни вземат от Мале с лодката. Влизаме в едно и тук ми е вторият съвет – винаги, навсякъде по света, искайте менюто, когато поръчвате или поне питайте за цената. Иначе ще си ви извозят като туристи (нормално). Още опиянен от добрата сделка със сувенирите, питам сервитьорката дали имат лате макиато – естествено имат. Поръчвам две и една минерална вода и сервитьорката ни с най-чаровната усмивка на света ни ги носи след 5 минути. После щях да разбера защо така ни се усмихва де. Изпихме си ние блаженно кафенцето и отивам да плаща – баам 8 долара. Абе как 8 долара, ние нарочно избирахме местно кафе, гледам как местните оставят някакви жълтици и си викам: „Бай ти Ганя удари келепира“. Само розово масло дето нямах. Ама да – бял съм и затова плащам 8 долара. Не, че ни се развали настроението, даже се посмяхме на себе си и как ни изпързаляха (сигурен съм, че по меню общата сума не беше повече от 2-3 долара). В крайна сметка и те трябва да живеят от нещо и то е от баламурници като нас. Ама кафето беше хубаво ... и с усмивка.
След кафенцето си ни взеха с лодката и ни върнаха на Ембуду. Там си пуснахме по един душ и отидохме да се разходим по плажа и да направим малко снимки. Понеже Меги е бивш инструктор по салса (бачата и там другите му работи), решихме да потанцуваме на плажа и да си направим клипче.

Естествено бързо се превърнахме в атракция за немците, които си танцуват на всякаква музика по един и същ начин (така нареченият им сватбен танц), които ни снимаха и накрая получихме огромна доза аплодисменти. Между другото имаше две групи немци – едните, много ни се радваха, понеже сме малко по-емоционални от тях и им беше интересно, как не лежим по цял ден , а постоянно танцуваме, гоним се по острова и се смеем винаги. Вниманието на другата група немци беше насочено също към тези ни качества, с тази разлика, че отношението беше много негативно. Тъй като си говорихме постоянно на български, никой не знаеше, че знаем немски (после разбраха де) и имаше два-три лоши коментара, особено няколко дами, доволни разплули тела върху шезлонгите. Но не успяха да ни развалят настроението.
А време и повод за танци имаше няколко пъти.Един път в седмицата се организира дискотека, на която повечето хора присъстват, за да си пият бирата и коктейлите, но не и за да танцуват. Е да, ама моята жена е като заека от рекламата на Duracell, тя има неизчерпаема енергия. Покрай сватбата ни успя да ме запали по танците и след няколко месеца на тренировки успешно се конкурирах по елегантност с останалите палми на острова. И така – ние по средата на дансинга, хората ни снимат, а ние танцуваме ли, танцуваме. С течение на вечерта успяхме да привлечем и други хора на дансинга. Управителят беше толкова доволен, че каза, че заради нас ще организира дискотека и на Бъдни вечер. Което естествено не беше вярно, тъй като дискотека на Бъдни вечер се правело всяка година, ама за момента се почувствахме специални.
Като споменах за Бъдни вечер, не мога да не отбележа и за специалната вечеря, която беше организирана за празника. Имаше изключителен бюфет, който се състоеше от всички яденета, които бяха предлагани през тематичните вечери + доста нови и различни. Почнах да броя, колко различни вида има, но само десертите бяха над 50, затова се отказах. Имаше прекрасно украсена елха, както и ледена скулптура, която не разбрах какъв и беше смисъла.

Всичко беше прекрасно, докато мен не ме удари депресията. Стана ми много мъчно, че нас ни гледат като царе, а семействата на работещите на острова, а и много други хора по света живеят в недоимък, докато ние разхищаваме храна. Имаше цели прасенца на грил, както и много пилета и различни риби и всички чакаха само да изплюскат всичко, което могат.

А останалото щеше да се изхвърли (поне това, което не вземат местните и не успеем да изядем в следващите няколко дни под една или друга форма). За моя радост след около час се окопитих и все пак прекарах една прекрасна вечер, но контраста между богати (и ние не сме от богатите, все пак сме на 3-звезден курорт) и бедни остави голям отпечатък в мен. След вечеря продължихме с танците и се прибрахме в стаята. Колко голяма и приятна беше изненадата ни, когато видяхме, че имаме подарък от хотела – чаша с надпис Ембуду и доста местни лакомства, включително и често споменаваното местно баунти.
Така се изнизаха две слънчеви седмици, като за наш късмет дъжд видяхме само за 2 дни. Съжалявам за хората, които дойдоха след нас, понеже после е валяло една седмица и то през декември/януари. Но нас дори и дъжда много ни радваше. Всички се криеха, а ние толкова се забавлявахме. Тогава станаха и едни от най-хубавите снимки.

Като цяло тропическият дъжд не е неприятен, когато е кратък. Изобщо след болестта ми почнах да гледам на всичко много позитивно и се радвам, че и жената до мен е поне толкова позитивна, колкото и аз. Разказът ще го приключвам, утре само ще пусна и още няколко снимчици и ще отправя едно послание към вас: Радвайте се на живота във всеки един миг и не чакайте да ви се случи нещо лошо, за да разберете колко е хубаво да те вали най-силният дъжд, който някога си виждал. Лек ден на всички и ако имате въпроси, пишете ми!
 

[Petkan]

Мнооооого сладурско

 

Събуди/превъзбуди ме! 

.... и как е се спи сега :O

[БраниB]

 

Естествено бързо се превърнахме в атракция за немците, които си танцуват на всякаква музика по един и същ начин (така нареченият им сватбен танц), които ни снимаха и накрая получихме огромна доза аплодисменти. Между другото имаше две групи немци – едните, много ни се радваха, понеже сме малко по-емоционални от тях и им беше интересно, как не лежим по цял ден , а постоянно танцуваме, гоним се по острова и се смеем винаги. Вниманието на другата група немци беше насочено също към тези ни качества, с тази разлика, че отношението беше много негативно. Тъй като си говорихме постоянно на български, никой не знаеше, че знаем немски (после разбраха де) и имаше два-три лоши коментара, особено няколко дами, доволни разплули тела върху шезлонгите. Но не успяха да ни развалят настроението.

 

Дааа, немците са странен народ. Живея в Германия почти 15 години и още успяват да ме ядосат с техните планове и програми, и манталитет, и....

Миналата година бяхме на Бали и взехме турове на немски, за да е по-лесно. След 2 часа разходка гидът каза:

-30 години работя като екскурзовод с немци и за първи път срещам немци,които толкова се смеят.

А ние:

-чакай малко, ние живеем само в Германия, ние не сме немци, единият от България, другият от Италия.

Много се смяхме след това. 

[mililia]

Даа, много сладко разказваш и пишеш много добре.

Да го правиш по-често, че много ми беше интересно.

[Роси 777]

Благодаря за хубавия разказ, клипчето е супер , все едно бях и аз на Малдивите :

[Mendez]

Страхотен разказ!

[Travela]

Страхотен разказ! Пожелавам ви от сърце още много екзотични и интересни пътешествия, и все така да се радвате на живота!

[obsession]

Много сте сладки, очарователен разказ и положително настоение! Пожелавам ви още много подобни безценни мигове по света...

[baiKolio]

Живи и здрави да сте! Още и много чудесни дестинации ви пожелавам!

Много ме накефихте!

[Vanessabg]

Мнооого забавно разказваш ! Все едно и ние бяхме там .

За немците си имам особено мнение имах чувство ,че имат инплантирани калкулатори в главите си ))

и не можех да им разбера логиката да ходят на морски рирорт и да са налягали на ...басейна !!!

и естествено сутрешна ранна резервация на шезлонг ) а нашите спасители ги търгуваха чрез бакшиши шезлонгите ))

[Mimka]

Поздравления за клипчето. Страхотно е!

[Kremko]

Страхотно разказвате, емоционално, заразително, като за пред най-близки приятели. И от текста, и от споделените снимки струи адски много позитивна енергия.

Аз все още се колебая в плановете си за следващата семейна екзотична дестинация, но може би ще се спра на Малдивите и това ще е заради вас. Желая ви още куп незабравими приключения, здраве и късмет.

[ven62]

Поздравления за споделеното...

 

...

Вече споменах за акулата, първият път беше малко стресиращо, но след това свикнахме с тях и беше много приятно, когато плуват около нас. Имахме късмета на 3-4 пъти да виждаме относително големи (като за този си вид) акули и са прекрасни животни. След няколко дни на безумно пляскане във водата, се поуспокоихме и почти не се движехме, когато се гмуркахме. ....

 

Къде бяха тия акули. Ние чак такива големи не срещнахме, камо ли да ми се плъзгат по рамото.

 

... Ама ven62 вече е казал, че те на Малдивите са безумно скъпи (ven62, отиди в Швейцария да видиш какви приятни цени имат), ноооо ... винаги има едно но.....

 

Там ще гледам (... и не само) единствено шоколадите.

 

Ние като бяхме на Ембуду имаше екскурзия за китови акули и бяха срещнали. Цената беше 170 долара на човек. Ама аз за тези пари съм навит, ако ми я докарат пред бунгалото.

[Alby]

Невероятен разказ!

с мойта половинка импулсивно си купихме самолетни билети за началото на март...решихме, че намирането на хотел ще е пийс ъф кейк, но се оказа точно обратното. Хахааха От това, което прочетох, май това е нашето островче, стига да има места. 

Всякакви препоръки ще са ни от полза!