дневник Мауи с деца

[Травеолани]

Здравейте магеланци

 

В тази тема ще ви разкажа за нашето пътуване до остров Мауи. Бяхме там от 18 до 24 януари, с двете ни деца (кака на 5 г. и бебе на 9 месеца).

 

Когато планирах пътуването миналото лято, установих че във форума почти няма информация за Мауи. Пуснах тема "Мауи с деца" и благодаря много на Румяна и Виолета, които се включиха. Сега на свой ред ще споделя как изкарахме и се надявам информацията да е полезна и на други пътешественици тук .

 

Двете основни причина да изберем Мауи през януари - искахме да разнообразим зимата, и малката ни дъщеря щеше да е на 9 месеца – една чудесна възраст да се пътува с бебе за първи път.

 

След като щяхме да сме с двете деца искахме това да е почивка и да пътуваме с бавно темпо - разбирайте по цял ден да се излежаваме на басейните в хотела и на плажа, а обикалянето с кола из острова да е на заден план. Решихме да запазим апартамент с една спалня, за да имаме повече място и кухня, а не само една хотелска стая.

След дълго проучване на районите, се спряхме на северозападната част на острова, близо до гредчето Лахайна. Избрахме хотел/резорт в района Каанапали – Honua Kai Resort and Spa. Този резорт е сравнително нов – включва две сгради, построени през 2009 и 2010, като между тях има тревни площи, няколко басейна (включително и няколко детски басейна), ресторант с гледка към плажа, кафене, магазин, фитнес зала и СПА център. Имаше всички удобства за семейства с малки деца.

Полетът от Ванкувър до летище Кахулуи е с продължителност 6 часа. Семействата с малки деца и бебета бяхме настанени в задната част на самолета на последните 10 реда. Изненадах се, че Мауи е толкова популярна дестинация за семейства с малки деца. Така, когато бебешкият хор запя, всеки гледаше да успокои неговото дете и никой не обръщаше внимание на плачещото бебе на съседната седалка, а хората без деца бяха далеч в предната част на самолета.

Пристигнахме към 11 часа вечерта и още със слизането от самолета ни посрещна летището без стени, много силен вятър, влагата и ароматът на цветя, който се усеща във въздуха почти постоянно. Имахме наета кола за цялата седмица и взехме автобусче до мястото, където бяха офисите на компанията за коли под наем (на около 2 минути от летището с автобусчето).

За бебето имахме право да чекираме 2 броя багаж – количката и столчето за кола. За по-голямата ни дъщеря (на 5 г.) носехме в багажа повдигаща седалка. След като взехме колата, първото нещо, което направихме е да монтираме столчето и седалката.

Добре е да се знае, че офисите на компаниите за коли под наем работят докато има клиенти, въпреки че на сайтовете им пише, че работят до 11 часа. Заедно с нашия полет, имаше още няколко полета, които кацнаха по същото време и съответно голяма част от тези туристи наемаха коли.

Първи часове на Мауи

Първите ни моменти на острова в полунощ бяха много различни от това, което всъщност ни очакваше в следващите 7 дена. Пътят от летището до Каанапали изминахме за 40 минути в тъмнина, без нито една кола около нас, без улично осветление и без да можем да се насладим на гледката и да се ориентираме по нея. Навигацията ни беше като отпреди времето на интернет –  хартиена карта, обозначаваща само главните пътища. С помощта на табелите и тази карта стигнахме до хотела, без да се объркаме.

 

Паркирахме пред главния вход и аз влязох в хотела. Фоайето (без прозорци, както е типично за фоайетата в хотелите на хавайските острови) беше безлюдно. Ставаше течение от силния нощен вятър, без да е студено, а въздухът беше пропит от аромата на цветето плумерия.

Предварително ми бяха казали от хотела, че въпреки късното ни пристигане, ще има човек, който ще ни посрещне. Аз обаче не видях никой и вдигнах слушалката на един телефон, оставен на рецепцията. От другата страна на линия се чу приветливият глас на служител на хотела, който след 1 минута се появи от странична врата. Поздрави ме с „Алоха и добре дошли“, даде ми ключовете за стаята, ваучерите за закуска, и каза че можем да паркираме колата на външния паркинг.

 

Първите ни впечатления от Мауи: тъмно, ветровито, прохладно и безлюдно! Точно обратното на това, което е Мауи!

 

Фоайето на хотелът

​Плумерия

Редактирано 16 март, 2017 от Травеолани

[Травеолани]

Ден 1-4: Районът на хотела и наоколо, басейните и плажът

 

Първото нещо, което направихме сутринта, беше да отидем на закуска в ресторанта към хотела - Duke’s. Поръчахме си мимози и направо се зачудихме дали не сънуваме – средата на януари, а лятото е в разгара си, ние сме по джапанки и със слънчеви очила, а само ден преди това беше снежна зима!

 

​Гледката на закуска

​Един от басейните

 

Duke’s е в близост до плажа, няма прозорци и леко подухваше. В ляво в далечината се виждаше остров Ланай, от дясно Молокай, около тях навсякъде океанът и алеята за разходка. От масата съвсем случайно видяхме и китове в океана, много в далечината.

​

​Плажът около хотела и гледка към остров Ланикай

 

Плажната ивица пред хотела беше безкрайна, преминаваща от плаж с едно име в плаж с друго име и така почти по цялата северозападна част на острова. Плюсът на този плаж беше, че дъното е покрито с корали и който се гмурка ще може да им се наслади. Минусът - коралите. Ако не се гмуркаш, само с една стъпка по океанското дъно, се убиват хиляди години еволюция на тези корали. Решихме да уважим природата и не се къпахме в тази част на плажа, въпреки че водата беше топла като чай и повече от подходяща за разхлаждане от жегата.

 

Дните, които прекарахме в резорта ни, бяха дни на активна почивка и релаксиране предимно на басейните. Основно бяхме в големия басейн с топла вода, малкия с по-студена вода, но с водна пързалка и водопад, и детските басейни. Пет годишната ни дъщеря се забавляваше много и прекара доста време във водата. Бебето, на 9 месеца, беше на сянка през повечето време, и прекарваше всеки ден по малко време и в някой от басейните, гушната в мен или баща й. Тъй като е много малка още, не се радваше на водата, даже се уплаши в началото и се чудеше какво се случва.

 

Между излежаването на шезлонгите поръчвахме храна от ресторанта, или купувахме сандвичи от магазинчето за хранителни стоки във втората сграда на хотела. На пешеходно разстояние от хотела (около 10 минути) имаше голям супермаркет с всичко необходимо, ако бяхме решили да готвим, вместо да се храним навън. Посетихме супермаркета, но се запасихме предимно с плодове и зеленчуци за смутита. С две деца не ни остана никакво време да си готвим в апартамента, въпреки че кухнята беше напълно оборудвана за това, а и да си призная представите ми за лятна почивка не включват готвене J.

На кратко за хотелът: Honua Kai Resort and Spa е от типа timeshare резорти, където има предимно апартаменти (с 1,2 или 3 спални) и всеки един от тези апртаменти си има собственик.

Нашият апартамент беше с една спалня и една баня, отделно имаше кухня, хол и просторна тераса. Цялата стена на хола беше в стъклени нано панели, които се събираха и се създаваше илюзията, че терасата и холът се сливат и си навън.

Спалнята беше с легло king size, където спахме аз, мъжът ми и голямата ни дъщеря, а за бебето ни предоставиха отделно креватче от хотела. Имахме и пералня и сушилня в апартамента, които аз използвах два пъти, и ако знаех че ги има, щях да взема значително по-малко багаж. Но като пътуваш с деца е по-добре да си преподготвен, отколкото неподготвен.

​Малко сме попрекалили с багажа

Едно от нещата, което ме изненада на Мауи, е колко рано залязва слънцето. Заради близостта до екватора, денят не е толкова дълъг като във Ванкувър например. От предното посещение на Хаваи (остров Оаху през април 2013) и от двете лета, които сме живели във Флорида, помня че краят на деня настъпваше към 7:30. На Мауи, през януари, слънцето залязваше точно в 6 часа вечерта и в 6:30 вече беше тъмно като нощ. Но като се има предвид, че това е зимата на Мауи и през деня е 30 С и слънчево, не можех много да се оплаквам, че се стъмнява толкова рано.

Редактирано 16 март, 2017 от Травеолани

[Травеолани]

Обиколка из острова

Една седмица на Мауи е абсолютно недостатъчна, за да се разгледа всичко, което предлага този екзотичен остров. Фактът, че сме с деца ми се стори в началото, че допълнително стесни изборът ни. Сега като погледна назад, осъзнавам че това съвсем не е така и Мауи предлага много атракции и забавления и за хора с деца. Сигурно и затова имаше толкова много семейства като нас с малки деца и бебета.

Въпреки че Мауи е малък остров, на него се открояват няколко различни микроклимата и разнообразни топографски райони: крайбрежен, земеделски, горски и планински. Това, което прави Мауи уникален според мен е, че островът предлага голямо разнообразие от места за посещение и различни дейности, които да допаднат на различните хора. Живописни магистрали, уединени плажове, вулканични планини, луксозни хотелски райони и оживени градчета  - на Мауи има за всеки по нещо!

Западната и южната част на Мауи са известни с красивите си, безкрайни и екзотични плажове. Там времето е по-топлото, ветровете не са толкова силни и пада по-малко дъжд. Местното население е съсредоточено предимно в градчетата Лахайна и Кихей.

Източната и северната част на Мауи, и планинските райони, са по-диви и по-студени, климатът е по-усоен и влажен, вали повече дъжд.

Една от нещата, с което Мауи се слави, са живописните гледки по пътя към градчето Хана, разположено в най-източната част на острова. От приятели разбрах, че пътуването от Лахайна до Хана в едната посока е около 7 часа и много изморително, заради тесният криволичещ път, вулканичните планини (налагат се заобикаляния заради тях) и честитите спирания за снимки. Някои отсечки от пътят до Хана включват неасфалтиран път и застраховките на колите не покриват инциденти, ако се случат там. Тъй като бяхме с две деца и поради трудния път, решихме да си спестим този роуд трип и да го оставим за следващия път.

Редактирано 16 март, 2017 от Травеолани

[Травеолани]

Какво посетихме на Мауи?

 

Ден 5: Вулканът Халеакала и лавандуловата ферма Ali’I Kula

 

Вулканът Халеакала е спящ вуклкан и е разположен в национален парк Халеакала. Паркът заема югоизточната част на Мауи. Сред туристите е популярно да посрещнат изгрева или залеза от най-високата точка на надморска височина 3055 м.

 

Тъй като и децата щяха да са с нас, решихме да пропуснем залеза и изгрева и да отидем там през деня. Пътят от Каанапали до първата ни спирка Haleakala National Park Headquaters се изминава за около 1 час и 40 минути. Пътят има доста завои, но никой от нас нямаше проблеми с това. Входът за парка е $ 10 долара за кола. Тази първа спирка е на надморска височина 2134 м (каква разлика от предните дни до океана и 0 м надморска височина). Спряхме там за оклоко 10 минутна почивка и да направим снимки.

 

От там тръгнахме нагоре по криволичещият път с много завои и след половин час достигнахме вторият Visitor’s Center и върха Red Hill на надморска височина 3055 м. Колкото по-нагоре се изкачвахме с колата, толкова повече пейзажът наподобяваше пейзаж като от друга планета – само червени и черни вулканични скали и ниска растителност. В един момент близо до върха, вече нямаше и растителност, и ни заобикаляха само скали. Пътят беше със спиращи дъха гледки и криволичеше буквално над облаците.

 

 

По принцип времето на върха е много студено, но ние имахме късмет и уцелихме температури от 17 С. Имаше обаче ураганен вятър, никога в живота си не съм била на място с толкова силен вятър. Буквално трябваше да се държа за нещо, за да не ме издуха или да не изпусна фотоапарата и телефона. Детската количка, дори и със спирачката, продължаваше да се движи. Центърът за посетители беше затворил за деня в 12:30 на обед, което до някъде беше разочароващо. Надявах се да имаме повече време да се насладим на гледката, без да ни брули вятъра, но такъв ни бил късмета.

 

Пейзаж, като от друга планета

 

Сребърно дърво – рядко срещано растение, което вирее само в склоновете на планините в парк Халеакала.

 

 

Слизането беше лесно и бързо и определено дишаш по-леко като си на по-ниска надморска височина.

 

 

Ферма за лавандула Ali’I Kula

 

След Халеакала посетихме фермата за лавандула Ali’I Kula. Тя е разположена на 1220 м надморска височина на склоновете на кратера Халеакала, в близост до градчето Кула. Предлагаха се платени турове с екскурзовод, но ние решихме да се разходим самостоятелно. Въздухът ухаеше на лавандула и всякакви други цветя и дървета, типични за Мауи. От фермата се откриваше много хубава гледка към най-тясната страна на острова, и към западната и южната части на острова.

 

Преди да си тръгнем, влязохме в малкото сувенирно магазинче, където се предлагаха продукти с лавандула, повечето от тях произведени на Мауи. Най-интересни ми се сториха лавандуловия чай и шоколадът с лавандула. За съжаление си взех само един, който изядох буквално веднага. В магазинчето се заговорихме с една от жените, които работят там и тя започва да ни разказва за районът около фермата и за съседните частни имоти. „Един от тях е на Опра. Купи земята, направи път и си построи къща съвсем наблизо. Но този път е частен и е само за нейната къща, вие трябва да минете по съседния път.“ Та ако сте се чудили къде прекарва ваканциите си Опра Уинфри сега вече знаете отговора – на Мауи .

 

 

Чай и шоколад с лавандула

 

 

Редактирано 16 март, 2017 от Травеолани

[Topfly]

Хубаво пътуване сте направили На снимките не се виждат много хора на плажа. Това нормално ли е? Как избрахте точно Мауи? Има ли директни полети от континента до острова? Като цяло скъпа дестинация ли е или има възможност и за бюджетна разходка?

[Травеолани]

Хубаво пътуване сте направили На снимките не се виждат много хора на плажа. Това нормално ли е? Как избрахте точно Мауи? Има ли директни полети от континента до острова? Като цяло скъпа дестинация ли е или има възможност и за бюджетна разходка?

Само да кажа, че утре ще продължа с разказа и ще има още снимки на плажове, на които има много хора. Но по принцип като правя снимки, избягвам да хващам хората доколкото е възможно (особено като снимам плажове). Иначе определено плажовете на Хаваи не са така претъпкани, като нашите в България, тъй като са много, а и не всички са подходящи за къпане - някои заради коралите на дъното, други са по-подходящи за сърф.

Да, има директни полети от всички по-големи градове на западното крайбрежие, ние летяхме директно до Мауи от Ванкувър с Уестджет. Също така има и директни полети до Оаху и Големият остров (Кона).

Мауи е скъпа дестинация, на Оаху цените са доста по-поносими. Въпреки това има варианти и за по-бюджетно пътуване (ако се наеме кондо в Кихей за около $100 на вечер и ако си готвиш и не ядеш по ресторанти. Доста хора правят така. Иначе на Мауи цените са високи и всичко е доста скъпо, високия курс на щатския долар допълнително оскъпява всичко.

Редактирано 17 март, 2017 от Травеолани

[Травеолани]

И така, днес продължавам с разказа  

 

Ден 6: Океанският център и Топическата плантация

 

Океанският център Мауи

Океанският център на Мауи е чудесна атракция за семейства с деца. И ние, и голямата ни дъщеря, се забавлявахме много да научим повече за различни видове подводни животни, които се срещат в океанските води около Мауи и другите Хавайски острови. В океанския център се помещава една от най-големите колекции на живи тихоокеански корали. Подводен тунел с гледка от 240 градуса ни пренася в „отрития океан“, където се насладихме на повече от 60 вида морски обитатели, сред които няколко вида акули, риби, морски котки, скатове. В отделни басейни бяха костенурките и безгръбначни морски животни (морски звезди и други), които дори се престрашихме да погалим и да подържим в ръцете си.

 

 

За да е още по-приятно посещението за децата, на входа дават на всяко дете „детски паспорт“ (keiki passport). Той представлява книжка, в която децата трябва да открият и съберат символите на древни хавайски петроглифи, като направят копие на съответния символ, чрез триене на въглен върху детския паспорт. Тези скални петроглифи могат да се видят на някои места на Мауи и изобразяват неща от ежедневния живот на древните хавайци.

 

 

Тропическата плантация на Мауи

Тропическата плантация на Мауи е разположена на 10 минути с кола на север от океанския център. Това е работеща плантация, където се отглеждат различни хавайски растения, тропически плодове и захарна тръстика. Тук също се предлагаха платени турове с малко автобусче, но ние предпочетохме да обиколим плантацията пеша и да покажем на децата как растат различните тропически плодове и растения в естествена среда. Мястото беше много спокойно и живописно, с малко езерце и прекрасна гледка към планините.

 

Редактирано 17 март, 2017 от Травеолани

[Травеолани]

Ден 7: Плажовете

Югозападната част на Мауи се слави с едни от най-красивите плажове в света. Тази част на острова е сравнително по-слабо населена, с две малки градчета (Уайлеа и Макена).  В тази част на Мауи има само пет хотела, но от най-луксозните. Има и частни къщи, близо до плажовете, които не се виждат от пътя и са скрити зад хълмове и тучна зелена растителност. Открихме ги защото объркахме пътя, тъй като нямахме някакъв конкретен план кои плажове ще посетим.

Прекарахме по-голямата част от деня в парка Макена, на плажа Big Beach (Големият плаж). Това е един от най-дългите плажове на острова (плажната ивица е дълга 2.4 км и широка 30 метра). Водата в океана беше топла и приятна за къпане, с всякакви нюанси на синьото. От този плаж се откриваше гледка към Молокини – частично потопен кратер на неактивен вулкан. До там може да се отиде с лодки за гмуркане, но и тази дейност решихме да я оставим за някое следващо посещение на Мауи. На този плаж за първи път топнахме крачетата на малката ни дъщеря в Тихия Океан – не бих казала, че й хареса, дори се уплаши и разплака от разбиваща се на брега вълна.

 

На плажа се спи най-добре

Гледка към кратера Молокини

Кратер Молокини

 

Без абсолютно никакъв план и с карта, откъсната от страниците на промоционално списание, решихме да се опитаме да намерим съседно плажче на близо на име Maluaka. Паркирахме колата на малък паркинг близо до църква, построена почти до океана. След пет минути ходене стигнахме до това закътано плажче от другата страна на парка Макена. В това леко безлюдно районче времето като че ли беше спряло, слънцето печеше силно и поради разположението на мястото нямаше никакъв вятър.

 

Редактирано 17 март, 2017 от Травеолани