дневник Мароко през моите очи - за хубавото и не само

[Roberto Baggio]

Ще се опитам да ви разкажа накратко за нашето преживяване Мароко и се надявам да бъда максимално полезна за тези, на които тепърва им предстои среща с тази държава и нейните жители. Излетяхме на 10.02.17г.  София – Милано (Бергамо) с Wizzair, а след това Милано (Бергамо) – Фес с Ryanair. Имахме 6 часа престой в Бергамо, които подобаващо оплолзотворихме с кратка разходка (започна да вали) и обиколка на няколко местни заведения на по чашка вино и някакави вкусотийки за хапване. Няма да се спирам подробно на престоя ни в Бергамо, защото по случайност този път стана така, че бе почти изцяло на гастрономическа тематика, а и защото всички са запознати в една или друга степен с прелестите на този страхотен италиански град. С две думи - изкарахме си прекрасно, от цялото ни посещение на Мароко най-много ми хареса Бергамо  . Кацнахме благополучно във Фес вечерта в 21:30, докато минем всички паспортни и визови формалности стана към 22:30, навън валеше и аз се благодарих, че бях достатъчно предвидлива предварително да организирам трансфер от летището до нашия риад. Този трансфер ни струваше 15 евро, но бих препоръчала на всеки с пристигаш късен полет да се подсигури с такъв, защото летището е доста далеч от града, обществен транспорт няма в късните часове, а с такситата въпросът е доста сложен – може да успееш да се спазариш на по-добра цена, но е много вероятно и да не успееш и ако вали (както при нас) да ти смъкнат три кожи от гърба. Риадът ни беше в медината, в която не може да се влезе с кола, така че шофьорът ни спря в единия край на стария град и следваше с багажа и под дъжда да отидем до риада, в който любезно ни информираха, че са ни написали съобщение по-рано през деня, че поради проблеми с течащата вода в стаята, която сме резервирали, ще ни преместят в друг риад. Хайде пак с багажа и под дъжда в 11 и нещо през нощта, но най-накрая се настанихме и капнали от умора заспахме. На другия ден ни предстоеше първата истинска среща с Мароко. След обилна закуска започна нашата обиколка на Фес. Още спрели се при първата местна забележителност, а именно Клепсидрата - водният часовник на Фес създаден още през XIV 

към нас се приближи мъж на средна възраст, спретнато облечен и много възпитано ни обясни, че е лицензиран гид за Фес и в случай че желаем да се ползваме от услугите му срещу 150 дирхама общо ще направим 4 часова обиколка на медината, ведно с всичките и забележителности. Веднага го харесах и без колебание се съгласихме.Останахме много доволни, това бяха едни от най-смислено похарчените от нас пари в Мароко. Човекът беше изключително ерудиран, възпитан, бивш университетски преподавател във Великобритания,спазваше дистанция, не се натрапваше и ни разказа изключително интересни неща за местния бит и култура, голяма част от които все пак успяхме да разберем въпреки силния марокански акцент. Смело мога да кажа, че без него по-голяма част от забележителностите във Фес щяхме да ги изпуснем, доколкото във Фес, както и в цяло Мароко табелките и обозначителните знаци са кът, а пък информация за съответната забележителност съвсем липсва, така че, ако не си се подготвил предварително ще си останеш в същото информационно затъмнение, в което си бил и преди да отидеш там. Най- интересното за мен преживяване от цялата обиколка бе посещението на най-голямата и най-известната (от общо трите) кожарска работилница от Фес. Миризмата беше ужасна, дори сега при 15 градуса, на входа ни дадоха стръкче мента, а казват, че лятото при високите температури става нетърпимо.

 

Бялата течност е амоняк, където кожата престоява няколко седмици, за да се отстрани от козината и след като изсъхне и се почисти, се поставя в цветните съдове за няколко дена, за да придобие цвят. Твърдяха, че всички цветове правят от естествен материал – жълтото извличат от шафрана, зеленото от ментата, синьото от индиго и т.н., а дали е така.... Едно знам със сигурност – хората, които работят в тези фабрики, работят в отвратителни условия. На излизане, разбира се трябваше да се мине през магазина за кожени изделия (чанти, протмонета,якета), където цените започваха от небето – имаше наистина хубави и качествени неща, но за тези, които могат да се пазарят, за останалите излизаше доста солено.

 

Синята порта на Фес ел Бали

 

Във Фес се намира и най-старият в света университет, в който може да се  вземе научна степен, за съжаление не успяхме да надзърнем в  него.Към обяд вече по улиците на Фес започва да става нетърпимо, нека да ви разкажа защо – първо улиците на стария град представляват една огромна плетеница от малки захлупени улички с безброй разклонения, в които е изключително трудно да се ориентираш. Не помага нито карта, нито GPS, нито вродено чувство за ориентация ( за който го има). Уличките са изключително тесни (около 2м. ширина) на която площ следва да се съберът магазинчетата с изнесената на тротоара стока, и от двете страни на улицата, хората, които по това време на деня са вече стотици и магаретата, да, магаретата. Във Фес те са основно превозно средства, буквално на всеки 2-3 човека, с които се разминаваш, се разминаваш и с по едно магаре. Изполват ги за пренос на стоки, товари, хора.... всички ги ползват, за всичко ги ползват и по всяко време ги ползват, така че на всеки няколко метра някой подвиква и ти трябва да се залепиш плътно до стената, така че да дадеш път на магарето и възможност хубавичко да се отрие в тебе ,а ако си късметлия може и да свърши някоя хубава работа на обувките ти. Ако нямаш близка среща с магаретата, то имаш с хората. По време на нашето посещение уцелихме пазарен ден, така че тълпата от хора беше впечатляваща, буквално всяко разминаване по по-оживените улици ставаше дреха в дреха. Междувременно трябва да се пазиш от джебчии и следва да внимаваш с всички търговци, които изкачат на всяка крачка, завират се буквално на една педя от лицето ти и започват да ти предлагат всевъзможни ненужни за теб стоки – от носни кърпички, през накити, шалове, подравки, че до хашиш, опиум и всякаква „good stuff” (както е явно Мароканското кодово название на този вид субстанции) и които изключително нахално продължават да ти досаждат, въпреки че си ги изгонил неколкократно. Междувременно е станало обедно време и на същите тези „широки“ улици са започнали да пекът месо, пушекът от скарата се стеле на талази и те удря право в лицето, а миризмата на печено месо се смесва с всички останали доминиращи на улицата миризми – на подправките, на кожата, на магарешките изпражнения и на застояло. Екзотика. Улиците на Фес може да са тесни, но за сметка на това сградите им са доста високи, така че слънчевата светлина почти не стига до долу, а сградите са толкова стари, че са се наклонили една към друга и по високите етажи разстоянието между тях е доста по-малко, отколкото в основата им. За да ги предпазят от срутване жителите на Фес за измислили т.нар. Мароканско чудо – връх на инжинерната мисъл, което представлява дървено скеле подпряно на стените между двете сгради. Всяка втора улица има такова скеле, и почти на всякъде се движиш под подобни съоръжения, въобще не бях сигурна, че е достатъчно, за да подсигури целостта на сградите и тайничко се молех да не се срути някоя и да ни погребе живи, но както гордо се изрази нашия гид, няма такава опасност, защото тези съоръжения са направени точно, за да „спасяват човешки животи“.

 

 

Имаше и магарета с памперси, но това бе по-скоро изключение, отколкото правило

 

 

Е това е моето описание на Фес – екзотичен, шумен, жив, различен, но най-вече автентичен. Изключително разнообразен и многолик, но не е за всеки - аз лично не бих могла да издържа още един ден там, но определено е град, който заслужава да се види.

 

На следващия ден ни предстоеше пътуване към Шефшауен, където беше резервацията за следващата ни нощувка. За съжаление е невъзможно да се закупи автобусен билет Фес – Шефшауен онлайн без мароканска кредитна/дебитна карта. Цената на билета е 75 дирхама в посока със CTM автобусите и се пътува около 3ч. и половина. Наплашена от магеланци, които писаха, че билетите за Шефшауен свършват много бързо, помолих съдържателя на риада, в който бяхме отседнали във Фес да ни закупи билети няколко дена предварително, на което, обаче, той любезно ни отговори, че ще ни съдейства за закупуването на билетите като отидем на място.... е на място мога и аз сама да си съдействам, а и ще бъде вече прекалено късно. Наистина, както се оказа пристигайки във Фес, още от сутринта на предния ден билетите до Шефшауен бяха изчерпани (поне тези за сутрешните и обедните автобуси, които нас ни устроиваха). С начертани планове и направена резервация за Шефшауен нямаше мърдане и трябваше да потърсим друг вариант за придвижване – попитахме едно от такситата на автогарата – 800 дирхама първоначална цена, с пазарене сигурно щеше да стигне до към 600 -650 дирхама ... да де, но на нас ни се свидят толкова много пари (четворно на автобусната цена). Най-накрая от нашия риад ни осигуриха превоз за по 500 дирхама за двамата, споделен превоз с една испанска двойка, която щеше да се връща обратно във Фес. Ами дадохме 100 лв., но не съжалявам, наистина много ми хареса Шефшауен, страхотна атмосфера, много китно и свежо градче, най-чистото, в което ние попаднахме, всъщност ще оставя снимките да говорят вместо мен........

 

 

 

Това, което е отличителната особеност на този град е, че за разлика от Фес, където всякакви странни хора те заговарят и ти предлагат всевъзможни стоки, то във Шефшауен странните хора ти предлагат единствено субстанции като марихуана, хашиш, опиати, екстази и въобще всичко, което може да попадне под общото наименование „good staff“. Наистина става въпрос за напаст - за половината ден, в който бяхме там, може би над 30 човека ни предложиха дрога под някаква форма, на n-тия на когото обяснихме, че не се интерсуваме и не употребяваме му стана толкова чудно, че ни погледна с мътните си очи и ни попита директно.... „So what the hell are you doing here“?

Това,че местните жители и много от туристите злоупотребяват със забранени субстанции може да ви стане ясно и по цвета на котките в Шефшауен, те почти всички бяха боядисани в някои от нюансите на розовото и лилавото.

 

 

На другия ден ни предстоеше пътуване Шефшауен – Рабат, 100 дирхама билет със СТМ автобусите, около 4 часа път (взехме си този билет още във Фес, за да няма неприятни изненади). Автобусите – приятни, чисти, тихи, бързи и точни, поне това беше нашето впечатление. Не можеш да си купиш билет с кредитна или дебитна карта, въобще в Мароко винаги трябва да имаш достатъчно пари в брой, защото електронното разплащане не е много добре познато, а банкоматите не са особено начесто. Спирката на СТМ в Рабат e малко извън  центъра, но такси до Медината ни излезе 20 дирхаме, така че се преживява. За Рабат ще ви разкажа много малко, защото като цяло съм доста разочарована от този град и съжалявам, че не послушах много от магеланците, които твърдяха, че няма какво да се види там. Като човек, които обожава водата, първото нещо, което направих беше да се запътя към окена, където преживях и първият си по-сериозен шок в Мароко. Стъпвайки на плажната ивица осъзнах, че не стъпвам на пъсък, а в планина от боклуци, наистина целия плаж беше покрит с купчини от боклуци, стотици и стотици пликчета, бутилки, хартии и пр. и пр., а деца се ровеха в пясъка и играеха на топка в това сметище и на никого не му правеше впечатление. Стана ми много болно. Също толкова мръсен бе и самия град, каквито са всъщност и повечето градове в Мароко, които ние посетихме. Самата Медина се оказа най-големия бит пазар на който съм била. Във Фес и Маракеш медините са автентични, със свой дух и самобитност. В Рабат – нищо подобно, представете си Илиенци, но със стоки разстлани върху  кърпи по земята, в пъти по мръсно, с много по-нахални и досадни продавачи и с миризма на евтина кожа, на кебапчета и на застояло. В Рабат се сблъскахме  и за пръв път с широко разпространената в Мароко измама тип „ела да ти покажа, къде е еди кое си.....“ Разхождайки се из старта укрепена част на града или Касбата, в търсене на Кралския дворец и андалусийските градини, покрай нас минава мъж на средна възраст, който ни подвиква „Градините са в обратната посока“ и ни сочи пътя, по който сме дошли. Ние, млади и зелени още, се спираме и поглеждаме в посоката, която ни сочи. Това бе основната ни грешка. От този момент въпросният господин се залепи за нас и няма отърване, той само да ни покаже посоката, ето там зад ъгъла било, но да не се объркаме и започва да ни води през някакви улички и да го раздава екскурзовод (това тук е къщата на еди кой си посланник, в другата къща живеел незнам си кой известен лекар и пр. и пр. безсмислени глупости). Ние виждаме накъде отиват нещата, но не може да се отскубнем, любезно го отпращаме, но той ходи по нас и си джомоли някакви безполезни щуротии, най-накрая след около 10 мин. бръщолевене стигаме до въпросната градина (която, между другото, се оказа почти изсъхнала и зле поддържана), където той с гордост ни заявява, че приключва „екскурзоводната му обиколка“, за която ние му дължим 40 евро. Моят приятел се опитва да му обясни, че няма шанс да му дадем 40 евро за десетминутно бръщолевене на глупости и при положение, че нито сме го наемали за екскурзовод, нито сме договаряли цена. В допълнение прибавя, че имаме само 60 дирхама (6 евро) и толкова сме склонни да му дадем за услугите му. Онзи продължава да настоява, че услугата струвала 40 евро и толкова трябва да му заплатим, че даже ни обяснява къде има банкомат, щял да ни заведе. Е сега вече разпали врачанката в мен.....като ми причерня, като се развиках, явно в яда си съм била доста страшна (или просто наблизо е имало полиция), защото този мъж видимо се притесни, започна да се опитва да ме успокоява и даже не искаше да вземе и предлаганите от нас 60 дирхама. Трябваше насила да му ги натикам в ръцете и да го изгоня, споменавайки с добро цялата му рода. 

 

 

И за да не кажете, че съм черногледа и Ви представям само негативните аспекти от нашето посещение в Рабат, ето малко снимки от Мавзолея на Мохамед V, в който се намира гробницата на крал Мохамед V и неговите двама сина, както и от Кулата на Хасан - гордостта на Рабат. На площада между двете сгради - кулата и мавзолея се намират 200 колони от пясъчник, представляващи останките от грандиозен проект  на джамия, останал недовършен и пострадал от земетресение. Тези архитектурни паметници бяха наистина много красиви, а от хълма се откриваше прекрасна гледка към града и океана.

 

 

 

На следващия ден ни предстоеше още едно приключение – пътуването с марокански влак в посока Маракеш. Билети купихме за 1-ва класа (единствената със запазени места), цена 195 дирхама на човек, времетраене 4 часа и 30 мин (www.oncf.ma) Във влаковете е като в нашето БДЖ – поносимо и търпимо. Настаних се до прозореца с надеждата да попивам жадно пейзажа, но за съжаление нямаше нищо забележително по пътя, освен отново боклуци..... наистина бунища и гета по средата на нищото. Тъжно. Бих искала да ви спестя тази част от моя разказ, но се притеснявам, че тогава бих обрисувала невярна картина на Мароко, а ми се иска да съм обективна в пресъздаването на мойте впечатления. Другото екзотично бе, че се наложи да делим купето с още двама мароканци, които през цялото време слушаха музика и гледаха клипчета от телефона си, без ни най-малко да се притесняват, че може евентуално да смущават другите човешки същества, имали нещастието да делят едно купе с тях. Останалите двама спътници в купето ни (общо бяхме 6) не издържаха и се преместихме в съседни купета, ние обаче, водени от български инат, издържахме до края на пътуването. И идват първите впечатления от Маракеш – ХАРЕСАХ ГО. МНОГО.

 

 

Всички постройки, буквално всяка една, боядисана в този страхотен червеникаво-розово-оранжев цвят напомнящ цвета на пъсъка в пустинята при залез, всички сгради поддържани и спретнати (в новата част на Маракеш не видях нито една олющена фасада или занемарена сграда), широки булеварди с палми по средата, множество паркове. В новата си част този град има европейски облик с лек арабски привкус, който го прави много магнетичен. Дори района покрай ж.п. гарата изглеждаше страхотно. Аз, за жалост, оново бях избрала риад в медината, което отчитам като грешка не само в Маракеш, а по време на целия си престой в Мароко. Въобще, за следващото си посещение в арабска държава бих избирала места за нощувки извън медините. В медините, първо, е особено трудно да си намериш риадите и обикновенно се луташ около един час без никакъв успех и накрая плащаш 2-3 евро на някой местен, за да те заведе до риада. Уличките там са толкова тесни, захлупени и пусти след 7-8 вечерта, че ние имахме определено притеснения при прибирането вечер (особено във Фес). В медините е най-голямата лудница и тълпи от хора и е интересно да се види за няколко часа, но после е хубаво да можеш да се оттеглиш в малко по-цивилизована и спокойна част на града (поне за мен бе така). И не на последно място (специално за любителите на бирата) – в медината няма никакъв алкохол. А всички знаем, колко отвратително е да обикаляш в жегата по цял ден и накрая да не можеш поне една студена бира да изпиеш! Ако по принцип в Мароко е доста трудно да намериш алкохол, то в медината е почти невъзможно. Повярвайте търсихме доста упорито.Изключение беше във Фес и то по една чиста случайност намерихме едно заведение с тераса, където инкогнито (извън менюто) предлагаха бира – 5 лв. малката, ние си пийнахме по двечки, но това беше единственото заведение в което намерихме бира. Но да се върнем на първия ни ден в Маракеш. Лутахме се околко един час в Медината, пъдейки тълпи от досадници околко нас, всеки изгарящ от желание да ни „помогне“. Истината е, че загубихме толкова много време, защото не успявахме и един миг да останем на спокойствие, за да се ориентираме по GPS – а къде точно се намираме и къде трябва да отидем. Даже си правехме експеримент – моят приятел заставаще на едно  място и поглеждаше телефона си, а аз броях до 3, до четири не можехме да стигнем, защото вече някой досадник се беше залепил за нас, налагаше се да тръгнем отново и след 100 метра пак да спрем за три секунди и така отново и отново. Направо изумително е колко ужасно досадни и нагли бяха повечето от хората, които срещнахме в Мароко. Накрая се отказахме..... просто вече нямахме сили да се борим, предадохме се на Системата и си платихме за „помощта“ на един местен младеж. Тук е редно да спомена, че проблемът в конкретния случай, а и като цяло през престоя ни в Мароко не е в тези 20-30 дирхама, които трябва да платят за това или онова, а в отношението. Отношението не като към човек, а като към вещ, като към ходещо портмоне. Истината е, че никога през живота си не съм се чувствала по-малко човешко същество отколкото през времето прекарано в Мароко. Но да се върнем към хубавите спомени, след като се настанихме и изкъпахме ни останаха няколко часа, за да разгледаме старата част на града. Площадът Джемаа ел Фна е наистина забележително място, което трябва да се види. Думите не ми стигат, за да опиша разнообразието,  невероятната смесица от звуци, хора, цветове и миризми. Единия край на площада заемат сергии с всевъзможни плодове, ядки, фурми, глинени съдове, вякакви дрънкулки, има отредено специално място с наредени многобройни капанчета за храна. Вечерно време там пушека от скарите обгръща в белезникава мъгла целия площад, хората са насядали по дървените пейки и сладко похапват, а викачи, сервитьори и готвачи се надвикват, надпяват, задяват минувачите и се опитват да ги прелъстят. Всяко такова заведение, както и сергиите за плодове и дрънкулки  се води под специален номер. Ние сядахме два пъти в № 100 и сме доста доволни. Храната беше вкусна и не сме плащали повече от 10 – 12 лв. на човек, за разлика от всички останали места, в които сядахме (явно постоянно нацелвахме ужасно туристически ресторанти), в които оставяхме по 15-20 лв. на човек, а храната беше невъобразимо безвкусна. Още на втория ден в Мароко стана ясно, че между мен и марокански кускус, както и прехвалените тажини с преварени зеленчуци няма да пламне искра.

 

Непосредствено след сергиите започва свободната част от площада, където на различни групички са насядали своеобразни „творци“, всеки зает да представя своето „изкуство“. Тук на едно място танцуват, на друго предстявят акробатични номера, на трето рисуват женски ръце, на четвърто укротяват кобри и прочие и прочие.  Между различните групички сноват зяпачи и всякакви търговци, предлагащи стоки (носни кърпички, цветя, маймуни, файтони под наем и т.н. и т.н..) Глъчката и оживлението на този площад продължават до късно през нощта.

 

 

Ето малко снимки от Дженаа ел Фна, за съжаление в доста лошо качество

 

 

На следващия ден ни предстоеше тридневен трип до Сахара. За него платихме 110 евро на човек. Впоследствие установихме, че всички останали са платили между 80-90 евро, но така ни се пада като не умеем и не обичаме да се пазарим. Общото впечатление от фирмата, с която пътувахме не е никак добро, така че няма да споменавам име (хотел без отопление на първата вечер, оскъдна и  ужасна храна, никакъв екскурзовод, шофьор, който не говори английски, множество заложени туристически капани от организаторите и т.н и т.н.), въобще всичко беше направено да се вземат парите на туристите и никой не се интересува, че услугата, която предлага срещу тях е от възможно най-ниското качество. Първият ден трябваше да преминем Атласките планини, да посетим Аит-Бен-Хадду и Уарзазат. От сега да кажа,че посещението на Уарзазат се състояше в 5 минутна фотопауза, така че нито нещо видяхме, нито нещо разбрахме.

 

 

Изключително очарована останах от планината Атлас и нейните казби. Истината е, че никъде не бях виждала токова разнообразие от форми и цветове. Пейзажът покрай нас непрекъснато се променяше и цвета на почвата и на скалите се менеше във всички пастелни тонове, от кафяво, в оранжево, после в сиво, после червено, керемидено, зелено, а скалите имаха уникални причудливи форми. Наистина феноменално красиво, влюбена съм в тази планина. Малките села, в които всички къщи са в един цвят, направени от същата червена, кафява, зелена и т.н. почва, така се сливат с околния пейзаж, че отдалеч са почти незабележими, а когато се приближиш те изникват пред теб като мираж и напомнят пясъчни замъци. Съжалявам, че не спирахме достатъчно често, за да мога да снимам този феноменален пейзаж, защото усещам, че думите са безсилни да предадат цялата негова прелест.

 

 

В Аит-Бен-Хадду също много ми хареса, цяло село направено единствено от кал. Според местния гид, в старата част на Аит-Бен-Хадду са останали да живеят едва осем семейства, всички останали са се преместили в новата част на града, защото мароканското правителство не позволява прокарването на електричество в старата част на града, за да се запази неговата автентичност. Друга причина била, че при пороен дъжд (колкото и рядко да се случва в тази част на Мароко) някои от къщите буквално се разтичали и трябвало после да се изграждат на ново. Градът е известен  с това, че в него са снимани множество касови холивудски продукции като „Гладиаторът“, „Принцът на Персия“ и др. За съжаление няма нищо запазено като съоръжение към днешния момент, защото, доколкото ни обясниха, за всяка отделна сцена от отделен филм се изгражда съоръжение (като арената от „Гладиаторът“, която е строена 4 месеца), което след приключване на снимките се разрушава, за да направи място за следващия филм.

 

 

 

Изглед към новата част на града. Сигурна съм, че точно в този басейн се е къпал Ръсел Кроу по време на снимките на „Гладиаторът“.

 

 

На следващия ден в „екскурзоводната“ програма беше включено посещение на традиционно береберско селище с пиене на чай, където трябваше да се насладим на феноменални гледки.Аз, предусещайки вече за какво става на въпрос, поисках да си спестя тази част от програмата, но ми отговориха, че е невъзможно, било част от екскурзията и нямало как групата да се дели.Както и предполагах, да ви кажа, гледки нямаше никакви (не феноменални, не обикновенни, ама буквално никакви), селището се състоеше от 5 порутени къщи и цялата „чаена церемония“ беше маскарад, за да ни вкарат в къщата на търговец на килими, който ни загуби цял един час, показвайки ни своята стока. Трябваше да се събуем и цялата група от 15 човека да седнем в кръг върху мръсния под, а той по средата разстиляше и разстиляше килими и рогозки. Накрая, след като беше разстлал над 30 килима по пода и видя, че никой не проявява интерес  към неговата стока, се разсърди, развика се и буквално ни изгони от къщата си като кучета. Можете да си предствите как се почувствахме. За капак на всичко, човекът, който ни взе от колата, заведе ни до къщата на търговеца и ни върна обратно до колата (за тази иначе включена в цената на екскурзията програма) обясни, че следва да му заплатим екскурозводното обслужване. Обикновенно струвало по 4 евро на човек (представяте ли си за тази „работа“ 60 евро), но ние сме му били много симпатични, така че можело (позволено ни е разбирайте) да му дадем всеки колкото прецени. Поредният изнудвач, един от десетките. Продължихме пътя към пустинята в доста по минорно настроение. Вече втори ден пътуваме, а никой не ни казва думичка и не ни дава информация за абсолютно нищо, нито от къде минаваме, нито какво виждаме, нито къде отиваме, еле пък кога ще стигнем. Возим си се така като стадо овце и чакаме да ни разтоварят. Най-накрая стигнахме мястото, където следваше да оставим колата и да яхнем камилите. Натоварени с раниците на гръб, качваме се на камилите и започна най-дългоочакваната част от нешето пътешествие и основната причина за посещението ни в Мароко – навлизането в пустинята Сахара. Както и предполагах харесах много пустинята. Нейната безбрежност, необятност и тишина. Преживяването е наистина уникално и не може да се сравни с нищо друго. Усещах топлите слънчеви лъчи върху раменете си, чувах, наистина чувах, песента на вятъра между дюните. Всичко бе толкова тихо и спокойно, че въпреки камилите и хората около мен, аз се почувствах наистина сама. Извивките на пясъчните дюни бяха перфектни, създаваха впечатлението че са тънки милиметри и са остри като бръснач. Обзема те непреодолимо желание да скочиш от камилата и да заровиш ръце, крака, лице, цялото си тяло в пясъка и да го галиш, милваш,.......

 

 

След час и половина потискане на това желание, най-накрая стигнахме импровизираното берберско селище, което бе сформирано в подножието на огромна (наистина огромна) дюна. Веднага хукнахме изпълнени с ентусиазъм да се качим до върха, но малцина успяха. Катеренето се оказа много трудно, а дюната много голяма. Уморени, след доста усилия и почивки, към средата на дюната спряхме и седнахме да се полюбуваме на залеза. От височината на която се бяхме изкачили виждахме над околните дюни ясното очертание на сгради в далечината. Въпреки, че бяхме пътували час и половина с камилите, в действителност пустинята свършваше/ започваше на 500 метра от нас. Вечерта хапнахме от оскъдната береберска храна, която бяхме заслужили (предимно хляб и варен ориз) и се настанихме около запаления огън, за да послушаме и погледаме традиционна берберска музика и танци.

 

 

Тук е момента да кажа, че съм изключително щастлива, че се записахме на групова екскурзия, а не на такава организирана само за нас двамата. Освен разликата в цената (тройна), не знам как щяха да ни се отразят всички гореописани несгоди, ако бяхме само двамата. С групата, напротив, всичко бе по весело, създадохме познанства, дори приятелства и се забавлявахме страхотно, някак си негативите причинени от лошата организация и отношение останаха на заден план, което със сигурност нямаше да се случи, ако бяхме отишли само с приятеля ми и бяхме платили за тези „услуги“ 600 евро. Спахме по 6 човека в палатка върху дървени щайги застлани с черга. Аз спах много добре, но всички останали се оплакаха, че не са мигнали. Събудиха ни в 5 сутринта, за да се подготвим и да успем да хванем изгрева върху камилите по пътя наобратно. Трябва да ви кажа, че умряхме от студ. През нощта и сутринта в пустинята бе смразяващо. Пристигнахме благополучно в лагера, закусихме скромно и поехме обратно към Маракеш. Този ден ни предстоеше само път, около 10 часа преход обратно до града. Вечерта, капнали от умора, ни предстоеше поредната среща с изнудвач в опит да открием риада си, но и този път се отървахме сравнително леко – само с няколко евра, но вече ни бе дошло до гуша. Оставаше ни един последен ден в Маракеш (и Мароко като цяло) и първоначалният план бе този ден да го посветим на Маракеш и да се запознаем с всички останали забележителности, който не бяхме успели да посетим (градините Мажорел, дворецът Бахия и т.н.), но това бе планът преди да се сблъскаме с реалността в медините на мароканските градове. В този момент, след вече 8 дни прекарани в Мароко и двамата бяхме абсолютно категорични, че в никакъв случай не желаем да оставаме в града, близо до хората, пазарите, тълпите и досадниците. Искахме да избягаме там, където ще срещаме най-малко местни хора, по възможност никакви. Обадихме се на същата фирма, с която ходихме в пустинята (нямахме избор, в 10 вечерта, без интернет и капнали от умора нямахме никаква възможност да търсим друга фирма) и си резервирахме екскурзия до водопадите Узуд за другия ден рано сутринта. Цената бе 20 евро с обяд на човек.

 

 

Това бе най-хубавия ни ден, прекаран в Мароко. Водопада Узуд е най-високият в цяла Африка (според нашия гид) с пад на водата от 110 м. Наистина е много красиво и препоръчвам с две ръце да се отиде. Срещу две евро може да се повозите на импровизирана „ладия“ до самия пад на водопада, а срещу 5-6 евро да хапнете в един от многобройните ресторанти с фантастични гледки към водопада. Интересното е, че можете да видите сталактити и сталагмити на открито. Преди милиони години водопадът е заемал далеч по-голяма площ и почти целия терен, който сега се използва за слизане до него в миналото е бил част от самия водопад. След намаляването на водата и свиването на водопада всички образования, който са били под вода се разкриват. Разбира се без вода те спират да растът и да се формират и най-младите от тези, които се намират в момента на водопада са на няколко милиона години. Този факт не пречеше на нашия гид да чупи парчета от тях и да ги показва на групата. Другото интересно е, че е пълно с маймуни. Разхождат се свободно около водопада, не се страхуват от хората и може спокойно да се пипат. Ако носите нещо за хапване (ядки, хляб) ще можете и да ги нахраните. Трябва, обаче, да се внимава, защото някой от по-големите мъжки са агресивни и едно ухапване може да доведе до доста усложнения.

 

 

На следващия ден ни предстоеше дълго пътуване до дома.  Предвидете си достатъчно време на летището в Маракеш, ние отидохме 3 часа преди полета (в 4 сутринта бяхме на летището) и беше тъкмо достатъчно. Да знаете, че дори и да сте с online check – in трябва да отидете на гишето на летището, за да ви сложат печат на бордната карта. Тази процедура е доста бавна и на нас ни отне около 30-40 минути при положение, че беше 4 сутринта и почти нямаше опашка.   Излетяхме и кацнахме благополучно, прибрахме се след близо 15 часа път и влизайки най-сетне у дома благодарихме на Бога, че сме имали невероятния късмет да се родим в България.

 

 

 

 

 

 

[Роси 777]

Благодаря, прочетох го с удоволствие .

Ех, колко е различно Мароко , и как всеки го вижда по различен начин . Честно казано, ако не бях ходила и прочета твоя разказ ,щях да се замисля дали искам да по посетя  . Може би това ,че ние си го разгледахме сами без помощта  на   "екскурзоводите "  ми е спестило доста негативни неща и затова съм очарована и мечтая да се върна отново там. Но сега ще включа Фес и Шефшауен, и  трябва да  да се възползваме от техните услуги , защото няма как да ги разгледаш и да не се загубиш из лабиринта , и сигурно  ще е голям късмет да попаднем на такъв като вашия гид

Редактирано 19 март, 2017 от Роси 777

[edbloom]

Много тъжен пътепис..., личи си че си подходила с голямо желание към това пътуване и към Мароко като цяло и жалко, че се е не се е получило напълно удовлетворение. Много е хубаво, че си се постарала да го опишеш с всичките му плюсове и минуси, а не само цветя и рози. Не съм ходил в Мароко, но съм си мислил от дълги години и се замислих сега, дали бих се нервирал и аз така. На момента за това, че е провокирал врачанката в теб, помислих че си му зашила един шамар, но ти си го раздала много културно, чак пари си му дала Пожелавам ти, никога повече да не се чувстваш така на пътуване, а с времето ще ти останат само хубавите спомени и лошите ще избледнеят. 

[Щастливеца]

Браво за положения труд. Много подробно и описателно.

Аз ще добавя моето мнение за да бъде по-интересно. Моето пътешествие в Мароко е едно от наи-интересните и вълнуващи, който съм имал. Всеки , който реши да ходи там , трябва да се запознае много добре и да прецени дали това е неговата дестинация.

Който може задължително да ползва рента кар.  

[Радослав]

Благодаря за разказа и споделените впечатления.

Моите виждания за тази страна за близки до твоите. Много ми харесаха Атласките планини и пустинята. Маракеш с Джема ефна също трябва да се изпита. Съжалявам че не си попаднала на точната фирма за трипа до пустинята. Наглостта и нахалството на хората там обаче наистина са впечатляващи. Дори и пълният игнор който им наложих не успяха да ми създадат желаната изолация. Имаше го и много мудното обслужване на летището.... Хареса ми страната но не и хората. Качвайки се в самолета, посока Европа, почувствах огромно облекчение.

[ruwenzogy]

И моето мнение се покрива с това на Радо. Прекрасна страна с удивителна природа и  големИ наглеци. И ние изпитахме облекчение като напуснахме, а ни предстоеше още десетина дни в Андалусия и Португалия, които бяха несравнимо по-чудесни...

[Crazy Horse]

Много готин пътепис, който ми затвърди мнението да не включвам Мароко в плановете си. Благодаря ти! Аз живея в Испания, тук мароканци колкото искаш и са също толкова нагли както в родината си. А, в Гранада, Кордоба, Севиля и други по-малки андалуски градчета съм виждал като архитектура същото, което може да се види във Фес или Маракеш, но без циганията, която по-широко скроените наричат колорит и неповторима атмосфера. По принцип всяка страна заслужава да се види, но преди Мароко има толкова други страни, които заслужават да се видят повече, че едва ли ще стигна до Мароко някога, освен ако не ме пратят на командировка. Но, винаги ми е интерсно да прочета нещо за страни, които са далече от моите маршрути. И на мен много ми хареса Бергамо, както и езерото Комо. Следващият път вземете една маршрутка от Бергамо до Лугано. Прекрасно място! Цените са малко по-солени, но затова пък е много красиво, с цивилизовани хора и обслужване.

[ECC]

Нашето пътешествие в Мароко беше на юг от Маракеш.Бяхме с рент-а-кар.Малки проблеми с местните имахме само в Маракеш,но ги игнорирах бързо.Като цяло останахме много доволни и в никакъв случай не сме искали да се махнем оттам.

Така че,не прибързвайте с решения да не ходете там.

[Roberto Baggio]

Съжалявам, ако моят пътепис ви е натъжил, със сигурност не беше това идеята и със сигурност не съжалявам, че посетих Мароко, но истината е, че не бях достатъчно подготвена за местната култура и за отношението към чужденците. Напълно съгласна съм с  Радослав и ruwenzogy, че страната е много красива, но и аз като тях изпитах огромно облекчение като си тръгвах. edbloom странно мнение имаш за врачаните, ние не сме чак такива побойници   Crazy Horse, моля те, не се отказвай от Мароко, хората и техните очаквания са много различни, така, че това, че аз не съм безкрайно очарована от страната не означава, че ти няма да я харесаш. Както и за всичко останало и тук е най-важно личното възприятие, а то зависи от хиляди неща и най-вече от това с каква нагласа и с колко реалистични очаквания си подходил към дадената дестинация.

[antea]

ами мен със сигурност не ме е натъжил, напротив, на моменти /розовите котки и магаретата с памперси/ е дори супер забавен наистина ми беше интересно да прочета обективно написани преживявания - независимо че страната нито ми е в плановете, нито ме привлича особено, е хубаво човек да има познания за бита и разни такива обичайни битови случки, които нерядко се спестяват в напудрените пътеписи по други места от зор някой да не си помисли, че пътуващите са се минали с пари или набутали на тъпо място.... така че поздравления и от мен, снимките са чудесни и поне аз почувствах и съпреживях малка част от това, което ви се е случило там - и хубавото, и досадното

[frequent_flyer]

Интересен пътепис и интригуваща гледна точка, Благодаря за споделянето!

 

Ще ми се да споделя набързо и моето мнение относно Мароко.

 

Тръгнах с очаквания, близки до твоите в някои отношения - натрапчиви местни, които гледат на туриста като на ходещ портфейл, трудни (на моменти) за преглъщане гледки и пълен хаос. Не знам дали заради нагласата ми или заради доста обстойните проучвания, които бях предприел, нито едно от трите не се сбъдна. 

 

Културният шок - буквално премина за час - случи се на сутринта във Фес. Една от първите ми мисли беше, че може би не съм избрал най-подходящата дестинация за мен. Скоро след това, когато посвикнах с миризмите и хората, се озовах в едно заведение в Медината - The Ruined Garden - мисля, че се казваше така, което тотално преобърна натройката ми. Заговорих се със собственика - много биещ на очи бял англичанин (особено сред всички местни), който ми даде доста insider tips за Фес, за хората и за нравите ми. След около час разговор с него ме обзе пълно спокойствие, което не ме пусна до края на трипа. Просто се почувстах добре и на място.

 

Съгласен съм обаче с теб, че във Фес лудницата е голяма, а навигацията - трудна. Въпреки това с приложението maps.me винаги знаех къде се намирам и липсваше чувството за дезориентация за повече от минута-две. 

 

Местните - да, очаквах да са нахални, което се оправда. Моят трик - отговарям им твърдо на български и те се отказват за секунди. Никога не съм се чувствал заплашен или твърде подразнен. А ако не бях напълно сигурен в коя посока да продължа в Медината, просто тръгвах нанякъде с уверена крачка и малко по-късно се ориентирах с app-a. Това поведение също ги отказваше - създавах илюзията, че нямам нужда от помощ и че знам къде отивам. 

 

Съгласен съм с по-горните мнения, че Мароко може да бъде трудно за преглъщане, но за мен това беше едно от най-добрите пътувания в последните години.

 

Храната, скритите малки заведения, особено 2-3 на покривите в Маракеш, където времето сякаш е спряло, колоритът, тотално непознатата за мен обстановка, красотата на ислямските училища и дворците им, отенъците на синьото в Шефшауен.. всички тези аспекти направиха за мен това пътуване много незабравимо. Да, имаше и леки дразнения, които дори вече не си спомням в детайли, а дори не е минало много време от завръщането ми. 

 

С удоволствие бих повторил Мароко един ден - може би дори за още по-дълга обиколка. 

Редактирано 19 март, 2017 от super_sunshine

[Щастливеца]

Да добавя , че не е правилно да се сравняат европейските културни традиции, ценностната система , държание и възпитание с тези на една африканска , арабска държава, като Мароко.

Голямата магия на пътешествията се крие в това да видиш различното и неповторимото.

С две ръце и два крака препоръчвам тази дестинация на всички, които не са били.

Редактирано 19 март, 2017 от TeshkaR28

[Topfly]

Много ми хареса пътеписа, но съжалявам ако някой се е отказал от Мароко заради него Безпорно Мароко не е от лесните дестинации, но не мисля че един истински пътешественик трябва да се откаже от посещение на тази интересна държава.

 

Аз лично винаги наемах гид с който предварително се споразумявах за дребна сума, но не защото непременно имах нужда от гид, а за да си спестя разправиите с другите гидове по улиците Приемето го като един вид туристическа такса за посещение на Мароко

[edbloom]

Имах предвид, че е тъжен, заради цялото желание, което лъха от разказа ти относно това пътуване и това, че малко или много си останала разочарована - изречението, че си си отдъхнала при напускането също. А иначе докато го четях си се представих вътре в ситуацията и страшно много се изнервих дори пред компютъра и сигурно щях да му лепна един шамар на ония наглец. Не вярвам някой да се откаже от намерение да пътува до Мароко заради пътеписа, ще бъде много наивно, просто различна гледна точка и преживявания.

[БраниB]

Много ми хареса пътеписа ти. Бих посетила Мароко, особено тура в пустинята, но кога ще стане не е ясно. Сега съм по-подготвена,  какво ме очаква наистина. 

Със сигурност бих се ядосала много и аз на същите неща.

Снимките са супер!

Редактирано 19 март, 2017 от БраниB

[ivooo]

Браво за пътеписа !

Чудесно си го написала , така както би трябвало . Не от сорта на тъпите снимки тип селфи "Вижте на какво готино място съм и вие да дойдете " .

 Като не истински пътешественик още преди твоя пътепис бях взел решение че това не е моята дестинация и отново ти благодаря за истинския разказ и хубавите снимки за място което няма да посетя . Благодаря и на някои от хората по-горе за труда да напишат готини пътеписи за такива места които няма да посетя също. Мисля че някои места е по-добре да се гледат по телевизията или интернет. Така шанса да се вживееш в историята,природата и архитектурата е далеч по-голям..За мен типичен пример за това са Пирамидите и  Карнак.

 Също така съм сигурен , че някои истински пътешественици не биха се гмуркали на 40 м сред течения и 30-тина акули   и не биха се спускали по необработена почти отвесна писта   .

 За себе си съм взел решение , че нямам достатъчно време дори за хубавите моменти и дестинации . А гадните тип Филиповци в следващия живот. 

[Ивайла]

И аз благодаря за пътеписа - колкото очи, толкова и мнения... За мен Мароко е прекрасна дестинация, първият път ходих с туристическа агенция и само видях, че може и да ми хареса.Затова се върнах, организирайки сама пътуването си , което е едно от най - хубавите ми преживявания в чужбина. Толкова бях чела за измамници, подхождахме винаги с недоверие,а всъщност  попаднахме само на изключително добронамерени хора...Не знам това от какво  зависи, просто имахме късмет...Жалко, че не сте си изкарали хубаво, но пък вече си знаете какъв тип дестинации трябва да избягвате..)

[Mary]

Ей затова го обичам форума - показва различни гледни точки!

Чета с удоволствие! Представям си картината, особено, ако съм била по същите места.

 

Roberto Baggio, чудесно си описала усещанията си. Изключително любопитно ще ми бъде да посетиш още 2-3 арабски страни и пак да ни напишеш.

 

Аз съм от тези, на които Мароко им хареса - и не заради модата, че трябва да ми харесва.

Била съм в доста арабски държави и знам, какво да очаквам там.

В Мароко никой и по никакъв повод не ни е досаждал - дали защото гледам лошо или защото давам вид, че всичко ми е ясно?!

Бих се върнала отново там с удоволствие, защото имам още за разглеждане.

 

ivooo, подсети ме за Египет - и там нямах проблем, обаче ... бях научила няколко думи на арабски и ги пусках в обръщение непрекъснато.  А за гмуркането - истински завиждам! Бих искала и аз някога да се докосна до подводния свят...

[Crazy Horse]

ivoo и ante учудващо добре успяха да изразят и моята позиция. Наистина е много интересно да се прочете всичко, дори и за дестинация, която не ми влиза в плановете. Държава, която не предлага студена бира в горещо време на всяка крачка не ми я хвалете.     

А, в моя случай, просто аз не съм посетил редица страни, които считам за интересни, поне десетина в Европа като Нидерландия, Исландия, Унгария и Хърватия да вметна само някои, в Азия същата работа - Япония, Южна Корея, Израел и т.н., в Африка - Намибия, Ботсуана, Южна Африка и т.н. да не изреждам всички интересни страни по континенти. Едва когато посетя цялата тази плеяда от интересни за мен страни и мина през Филиповци, Столипиново и кв. Максуда във Варна мога да си помисля евентуално за страна като Мароко. Но, реално, това едва ли ще стане в този живот, това ми беше мисълта. А, иначе и аз обожавам да чета как опитни пътешественици с повече време и по-широки хоризонти и толерантност от мен достигат и до страни като Мароко или Бангладеш, например. Възхищавам ви се, приятели магеланци на търпението и толерантността!

[Mary]

Понеже не съм много по алкохола, та забравих да го спомена в предния пост.

Бира има на много места - по магазините включително.

Ето две снимки от риада ни в Маракеш(в Медината е разбира се). На едната пием бира, а на другата вино...

 

 

[Topfly]

Браво за пътеписа !

Чудесно си го написала , така както би трябвало . Не от сорта на тъпите снимки тип селфи "Вижте на какво готино място съм и вие да дойдете " .

 Като не истински пътешественик още преди твоя пътепис бях взел решение че това не е моята дестинация и отново ти благодаря за истинския разказ и хубавите снимки за място което няма да посетя . Благодаря и на някои от хората по-горе за труда да напишат готини пътеписи за такива места които няма да посетя също. Мисля че някои места е по-добре да се гледат по телевизията или интернет. Така шанса да се вживееш в историята,природата и архитектурата е далеч по-голям..За мен типичен пример за това са Пирамидите и  Карнак.

 Също така съм сигурен , че някои истински пътешественици не биха се гмуркали на 40 м сред течения и 30-тина акули   и не биха се спускали по необработена почти отвесна писта   .

 За себе си съм взел решение , че нямам достатъчно време дори за хубавите моменти и дестинации . А гадните тип Филиповци в следващия живот. 

 

Надявам се да не съм те обидил с коментара за “истинските“ пътешественици, но аз си мисля, че в Магелаци сме се събрали хора, които искат нещо повече от виртуално пътешествие през телевизора или интернет.

Безспорно не всеки има възможност да обиколи целият свят и трябва да си прави приоритети, но за мен е странно да кажеш за дадена дестинация, че никога не би искал да отидеш там. Ако имаше опасност за живота ти или здравето разбирам, но аргументи като нямам време за Мароко са не са приемливи за мен. От както до Мароко лети Ryanair това е дестинация, която може да се посети бюджетно дори за един уикенд. С аргументите за Мароко трябва да отпишеш половината свят от потенциалните дестинации.

Няма лошо да гледаш порно, но все пак хубаво е от време на време и на живо да правиш секс Така е и с пътешествията. Никакъв пътепис или телевизионно предаване не може да пресъздаде реалната атмосфера на един пазар, който не се е променял през последните 500-1000 години. Може да прочетеш стотици пътеписи, но истинските миризми, хора и т.н. не може да ги усетиш. Безспорно Мароко не детинация за релакс, но ако посещаваш само дестинации за релакс, тогава се лишаваш от много емоции в живота.

[Mary]

...

Няма лошо да гледаш порно, но все пак хубаво е от време на време и на живо да правиш секс Така е и с пътешествията.

...

Ха-ха! Какво сравнение!

 

Без да съм адвокат на ivooo, като чета неговите постове, бих казала, че не стои на "пост и молитва", нито гледа в екрана, а просто подбира партньорите си!

 

Няма как една дестинация да се хареса на всички.

[Roberto Baggio]

Mary къде ги намерихте тези хубави риади , ние спахме в общо 5 различни и в нито един нямаше никакъв алкохол, в поне още толкова заведения сядахме и пак не намерихме , явно въпрос на късмет....a, иначе много правилно си се ориентирала - за следващите арабски дестинации ще съм доста по-добре подготвена и с много по-реалистични очаквания, поради което има шанс да ми допаднат много повече от Мароко, но нормално, както казват старите хора "не питай старило, а питай патило"

[Topfly]

 

 А, иначе и аз обожавам да чета как опитни пътешественици с повече време и по-широки хоризонти и толерантност от мен достигат и до страни като Мароко или Бангладеш, например. Възхищавам ви се, приятели магеланци на търпението и толерантността!

 

 

Беспорно трябва да си малко по отворен и толерантен към света за да посетиш дестинации, като Мароко, но бъди сигурен, че такива силни емоции оставят в теб много по дълго. Европа е много интересна, но след един момент сходната архитектура, култура и т.н. не оставят чак толкова дълбоко впечатление в теб. Коренно различната култура, архитектура и т.н. може да ти действат шокиращо, и и след дълги години ще имаш истории, които да разказваш за този шок Опознаването на такива култури ще ти помогне и малко по различно да гледаш на света и на твоето положение в него без да го има медийното изкривяване в този процес.

[Ивайла]

 

Едва когато посетя цялата тази плеяда от интересни за мен страни и мина през Филиповци, Столипиново и кв. Максуда във Варна мога да си помисля евентуално за страна като Мароко. Но

 

 

С всичко съм съгласна, няма нужда да се ходи на места, които човек чувства, че няма да му харесат (по същата логика аз нямам нужда да ходя в Германия,Австрия и т.н., въпреки красивите снимки, които съм виждала) , но да сравняваш Мароко , природата,арабската култура и изкуство, които може да видиш там, с циганските квартали (поне от варненския имам доста добра представа) - доста екстравагантно ми се струва... Казвам го съвсем добронамерено