У дома..., но къде?!

[E.S.E]

Здравейте на всички!

 

Пише ви едно момченце (на почти 20г.), което от както се помни се мести насам - натам. В началото ми беше интересно, но колкото повече пораствах, толкова повече осъзнавах, че нямам дом.

От доста време гледам едно предаване по Travel Channel, казва се - В търсене на дом по света. Идеята на предаването е да покаже как едно семейство (двойка с и без деца) си търси ново място за живеене по света. Повечето пъти се местят от един континент в друг и са щастливи...адски щастливи (завиждам им).

И се зачудих дали има такива хора като мен. Които след като веднъж са свикнали да се местят от едно място на друго...много трудно биха намерили място на което да се чувстват у дома. Разбира се, тук не изключвам родината ни. Тя е едно прекрасно място за живеене. Даже повечето пъти човек трябва да се върне там, откъдето е тръгнал. Но след толкова много години, след толкова много местения, сменени училища, приятели и т.н., иска ми се да познавам съседите си честно казано. Иска ми се да усетя онова приятно чувство, когато човек си е вкъщи.

Много пъти се замислям - къде е моето ,,вкъщи"? Доста често се замислям наистина къде е то. Дали там, където съм израснал? Или може би, където се намирам в момента? Никога не стигам до правилният отговор.

 

Има ли хора като мен? Които усърдно търсят своят дом по света...

 

Местата на които вътрешно усещам, че бих се чувствал добре може би са : България, Испания, Германия и САЩ.

Винаги съм искал да живея в по-топлите страни и райони. Те придават едно такова много приятно чувство на безгрижие и сякаш си освободен от стресиращото ежедневие. 

 

Ами вие? Търсите ли си...своето местенце? А може би някой от вас даже вече са го намерили...ако са, моля да споделят.

 

Поздрави, Приключенци!

Редактирано 7 април, 2017 от E.S.E

[Алекс]

Имам един любим цитат. Бих искала да го споделя с теб. 

Да обикнеш някого е като да се преместиш в нова къща. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на времето стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.

 

Мисля, че домът не е на едно място. Моят се е местил през годините  Но си трябва време да приемеш едно място за дом. 

Редактирано 7 април, 2017 от Алекс

[Topfly]

Аз също съм се местил от една държава в друга и много добре те разбирам. Познавам и доста такива хора които постоянно се местят от държава в държава и напълно съм на ясно с техните проблеми. Човек някой път избира, но друг път е принуден да води този начин на живот, но като при всяко нещо и местенето от държава в държава има своите предимства и недостатъци. Кои са те?

 

Предимства

1. В колкото повече държави си живял, толкова повече ще можеш да гледаш света обективно “от горе“, без да робуваш на различни стереотипи, като “България е най-зле в целия свят“ , “Никога няма да се оправим“, “Това може да се случи само в България“ и т.н.

2. Международните ти контакти могат да ти помогнат в по лесно изграждане на добра кариера и печелене на повече пари.

3. Живеенето в  повече държави ще ти позволи да говориш чужди езици на ниво, което никога не би могъл да научиш без да си постоянно в езиковата среда.

 

Недостатъци

1. Изграждането на пълноценни социални контакти е дълъг процес (10-20 години). Ако човек много често се мести, той може да се превърне в социален сирак без истински приятели.

2. Липсата на пълноценни социални контакти правят човек много повърхностен и егоист.

3. Човек е социална личност и дори споделянето с един добър приятел “колко съм зле“ може да го направи по щастлив. Ако няма с кого да споделиш колко си добре или зле, това може да те направи нещастен.

 

Днешно време интернет до някъде решава проблемите на физическото разстояние, но един разговор на по бира трудно може да замести чатене по скайп. Разбира се много хора могат да се самоизолират и без да са се преместили в друга държава.

Редактирано 7 април, 2017 от Topfly

[Radnev]

Темата, която си отворил е много дълбока и на практика е свързана с човешката душа, с усета ни за света и начина за неговото разбиране.

Аз също съм се местил много пъти, но само из България. В чужбина съм пътувал доста, но не съм живял. Мисля, че ако ми се наложи да живея не бих имал проблем.

Животът ми ме е научил да определям „дома“ си не като конкретно място, а като начин да упражнявам традиционните си навици. Там, където мога да ги упражнявам се чувствам добре, чувствам се у дома. А ако мога да упражнявам традиционните си навици на различни места е най- добре. Казано с други думи най- важното според мен е разнообразието. Така, че това което винаги съм търсил е място, което ми предоставя възможност за добра работа, от която мога да изкарвам добри пари. Това от само себе си ми дава възможност да запълвам свободното си време (на което особено държа) с разнообразни неща, които обичам и харесвам. Дава ми възможност за разнообразие. Като пътувания в страната и чужбина. Добри възможности за ежедневно спортуване. Летен и зимен туризъм. Искам да имам своите места, където да релаксирам (хубава природа, паркове, басейни, спортни мероприятия). Приятни места, където да си пия бирата или кафето и т.н. Към това задължително прибавяме възможността да си прекараш  едни 40 дни в чужбина (може и повече) плюс едни 30 - 40 000 км пътуване (с автомобил) и нещата започват да стоят много добре.

Най- големият проблем, при честата смяна на дома са социалните контакти. Въпросът е да се научиш да контактуваш с нови хора. Това не е лесно особено, когато все още си неопитен в живота. После разбираш, че завързването на социални контакти не е толкова трудно, особено ако имаш широки интереси. А и с времето започваш да отличаваш тази категория хора, които са отворени към света и са готови да те допуснат в кръга си, в сравнение с останалите, които са се свили в собствения си комфорт и по никакъв начин не искат да излязат извън него.

Казано с други думи. Твоето местенце може да бъде навсякъде. А е възможно да имаш и няколко местенца. Просто трябва да осъзнаеш какво искаш от живота и какво точно те прави щастлив и удовлетворен, поне през по- голямата част от времето. Защото вечно щастлив и удовлетворен човек няма.

 

п.п. "Мисля, че домът не е на едно място". - е писала Алекс. Напълно съм съгласен. Всеки има различно усещане и разбиране за дом. Но в съвременната действителност, в която движението е най- нормалното нещо на света е напълно нормално да усещаш или усетиш дома си на различни места.

Мисля, че ако вътрешното ти "Аз" се чувства удовлетворено може да усети всяко място като дом и обратно - ако не си постигнал вътрешното си удовлетворение колкото и да се местиш, никъде няма да се почувстваш удома.

Но не забравяй, че има места, които в много по-голяма степен кореспондират на вътрешното ти "Аз" от други. 

Редактирано 7 април, 2017 от Radnev

[Asterisk]

Какво разбираш под "дом"? Да се прибереш вкъщи - мястото, където живееш в момента и ти е добре или място, към което си трайно привързан, искаш винаги да се връщаш там и животът ти да мине там. Ако е второто - нямам такова и никога не съм считала, че имам.  И мисля, че е въпрос на усет. Но, което е по-важно - да знаеш, че усетът е от вътре и не е повлиян от външни фактори, напр. реклама, обществено мнение (колкото общества, толкова и мнения), наложено влияние, манипулация. Често "В търсене на дом по света" задоволяват капризите на хора, които са командировани за по-дълъг период от време или такива на обучение, или такива просто търсещи нов шанс. Има я и другата крайност - толкова да си привързан към постоянния си вечен, предаван през поколенията дом, че да не искаш да мръднеш дори до съседния град. Ей от това  предпочитам да се пазя. И за още едни фрапиращи примери се сещам - хора на по 60-70 години, живели и създали семейства някъде и впоследствие на тази възраст завърнали се, сами. Имат ли дом?

Редактирано 7 април, 2017 от Asterisk

[E.S.E]

Може би не се изразих правилно...

Във "задачката" не се пита дали човек иска да живее в къща или апартамент, в центъра или по-отдалечен квартал. Под "дом", "вкъщи" като, че ли повече имам предвид държава (а защо не и - град).

 

Става въпрос за онова прекрасно чувство, когато се връщаш в родината и някак още с преминаването на границата усещаш едно такова спокойствие и радост, че си се завърнал там, където ти е мястото.

 

Изпитвал съм това чувство не веднъж. И не само, когато се върна в родината, но и когато се прибирам там, където живеех до преди 2г.

Къде човек се чувства на място? Това е въпроса.

[Алекс]

Аз се пообърках  това, което исках да кажа е, че за мен домът не е място, а чувство. Избираш дадено място за дом, именно заради начина, по който се чувстваш там. Дори и не бих казала, че го избираш. То просто си се случва. Естествено  има разлика между роден и настоящ дом, но то пък никой не е казал, че човек не може да има повече от един дом. 

[Дани Магелани]

преди 1 час, E.S.E каза:

Може би не се изразих правилно...

Във "задачката" не се пита дали човек иска да живее в къща или апартамент, в центъра или по-отдалечен квартал. Под "дом", "вкъщи" като, че ли повече имам предвид държава (а защо не и - град).

 

Става въпрос за онова прекрасно чувство, когато се връщаш в родината и някак още с преминаването на границата усещаш едно такова спокойствие и радост, че си се завърнал там, където ти е мястото.

 

Изпитвал съм това чувство не веднъж. И не само, когато се върна в родината, но и когато се прибирам там, където живеех до преди 2г.

Къде човек се чувства на място? Това е въпроса.

Дълбока тема!

Вярно ти е усещането. И аз доста съм се местила. Живяла съм и зад граница.

За мен домът ми е там, където ми е спокойно на душата. От където не ми се тръгва за дълго.

И където сърцето ми бие лудо, когато самолетът кръжи преди кацане!

Мастото, което причинява буцата в гърлото ми и кара сълзите да напират в очите ми.!

Мястото, липсата на което, усещам като физическа болка!

МОЯТ ДОМ!

Това не е географско понятие. Това е физическо усещане, свързано с  присъствие на приятелите, любимите хора, атмосфера, мирис, вкус...и още много имагинерни възприятия.

[eloena]

А пък аз си мисля, че не си 20 годишен младеж, а някоя даскалица, която предвид предстоящите матури, просто ни кара да се упражняваме в писане на "ЕСЕ" на тема "У дома..., но къде?!"

Редактирано 7 април, 2017 от eloena

[Дани Магелани]

преди 1 час, eloena каза:

А пък аз си мисля, че не си 20 годишен младеж, а някоя даскалица, която предвид предстоящите матури, просто ни кара да се упражняваме в писане на "ЕСЕ" на тема "У дома..., но къде?!"

Не я слушай E.S.E., дори да пишеш есе, тя само се прави на цинична!

Ели,

Някой май е яхнал метлата!

Не си ли била на 20?

Купища съмнения - за това кой си и за пътя пред теб!

Ние с теб този път сме го извървяли вече.

Но не отказвай на младите правото да задават своите въпроси, да търсят отговорите и да  откриват себе си! 

И това, че един млад човек го прави , е прекрасно! 

Аз работя с млади хора.

За съжаление, повечето не само не си задават подобни въпроси, но и изобщо не знаят защо живеят.

[Дани Магелани]

А ти Е.S.Е., ако си малко провокаторче, целящо да ни бръкне в душите, на първата магеланска сбирка ще си поговоря с теб!

Поздрави от Бали!

[eloena]

В случая не съм цинична Дани, и съм съгласна с всичко, което казваш. Просто се шегувам, но нали знаеш, че във всеки майтап....

[E.S.E]

преди 5 часа, Dani Magelan каза:

Дълбока тема!

Вярно ти е усещането. И аз доста съм се местила. Живяла съм и зад граница.

За мен домът ми е там, където ми е спокойно на душата. От където не ми се тръгва за дълго.

И където сърцето ми бие лудо, когато самолетът кръжи преди кацане!

Мастото, което причинява буцата в гърлото ми и кара сълзите да напират в очите ми.!

Мястото, липсата на което, усещам като физическа болка!

МОЯТ ДОМ!

Това не е географско понятие. Това е физическо усещане, свързано с  присъствие на приятелите, любимите хора, атмосфера, мирис, вкус...и още много имагинерни възприятия.

Dani - Точно това имам предвид. Точно това усещане, което те кара да летиш и никога да не ти се иска да кацнеш. Когато се чувстваш истински жив и свободен. Даже гледайки дупките по улицата или дърветата човек е безумно щастлив. За всички онези малки неща, които по принцип подминаваш без даже да им отделил секунда. Може би това чувство е допирно с това да си влюбен...истински влюбен. Сякаш всичко около теб става много по-хубаво, много по-поносимо и приятно. И просто...летиш!

 

преди 4 часа, eloena каза:

А пък аз си мисля, че не си 20 годишен младеж, а някоя даскалица, която предвид предстоящите матури, просто ни кара да се упражняваме в писане на "ЕСЕ" на тема "У дома..., но къде?!"

eloena - Е, да вярно е. Не съм на 20 (все още), на 19 съм - тази година ги навършвам. Интересно по какъв начин си разбрала името с което съм се регистрирал. E.S.E - е съкращение от моите имена. Един вид инициали...почерк. Отдавна съм прекъснал обучението си, нито пък съм се захванал да пиша есета.

 

 

Работата е там, че човек винаги търси себе си и своето място в този огромен свят. Но...не винаги го намира. Може и аз правя това, което много хора също го правят. Някой търсят себе си, други своето място, а трети сродната си душа. Аз себе си мисля, че съм се намерил, а за сродната си душа...е, какво да кажа за нея. Мисля, че забравила да си навие алармата...за да се събуди и да дойде при мен. Та в крайна сметка ми остава само да търся своето място. Може би тогава ще намеря всичко останало, което търся. Чудя се просто дали един човешки живот ще ми е достатъчен. Но да не се отклоняваме толкова от темата.

Забелязах, че никой от вас не е споделил къде е неговото местенце. Дали сте намерили това ваше специално място и как се чувствате там?

 

А може би...дълбоко в себе си и вие сами все още го търсите?

Редактирано 8 април, 2017 от E.S.E

[Алекс]

Аз съм го намирала много пъти, за да го загубя отново. Като малка си мислих, че няма по- красиво място от родния ми град и искам да прекарам живота си там. После отидох да уча във Варна и известно време си мислих същото, докато веднъж не се сдърпах с майка ми и не се изтървах, че искам да си ходя вкъщи, разбирай Варна. После живях малко в Германия и толкова ми хареса, че не ми се връщаше. Доста време след като се прибрах, продължавах да се чувствам чужда в България. Но с времето се заобичахме отново и сърцето ми си намери дом. Сега пак съм навън, все още малко бездомна, но пък тук има едно място, което ме кара да се чувствам като удома. И кой знае, с времето може да стане новият ми дом, колкото и да се противя. 

Предполага се, че домът трябва да е там, където си ти в момента. Ако не можеш да почувстваш мястото като свое и тайничко копнееш за друго, според мен няма много смисъл да се мъчиш да живееш на място, където не си щастлив. 

Редактирано 8 април, 2017 от Алекс

[bibi]

Много интересна тема, а към Търсене на дом по света съм пристрастена, но засега само ще воайорствам темата, че в момента ми е хем много близка, хем супер далечна. 

[Евгения]

За младеж на 19 години, който не е живял и не се е обучавал в България, който отдавна е прекъснал обучението си , имаш прекрасен правопис! Поздравления

Редактирано 8 април, 2017 от Евгения

[ECC]

За себе си още не съм открил правилното място.Няколко пъти на млади години съм тръгвал,но спирал по различни причини.Сега като се замисля установявам,че явно не съм имал достатъчно кураж и съм си търсел оправдателни причини.Вече честно казано започнах да не вярвам,че някога ще си намеря идеалното място.

Като се прибирахме от Тайланд,на втория полет от Доха до нас седеше едно момче на около 25 години от Бургас.Заговорихме се.Скитал месец и половина в Тайланд и Камбоджа.Работи в швейцарска тур агенция главно с американци.Не е гид,а по-скоро организатор-спане,транспорт,гидове и т.н.-от Холандия до Австрия и Унгария.Попитах го къде живее.Той се замисли и каза,че 10месеца не се бил прибирал в България.Поясних,че нямам това в предвид,а къде му е постоянното пребиваване-квартира или собствен дом.Помисли и каза-"Най-често в един хотел във Виена."Оказа се,че животът му преминава от хотел в хотел с един куфар.Не изглеждаше отчаян,а напротив,но аз го съжалих.Не мога да си представя живот без любими хора,животни,звукове,та ако щеш и мебели,с който си свикнал.

[Евгения]

преди 8 часа, bibi каза:

Много интересна тема, а към Търсене на дом по света съм пристрастена, но засега само ще воайорствам темата, че в момента ми е хем много близка, хем супер далечна. 

 

Аз също ще повоайорствам и с интерес ще наблюдавам как върви експеримента по разголване на души. Ще ме прости младото и смелото лъвче за параноичното недоверие към изповедта на невръстната му объркана душа  С първо появяване подхваща всемирни философски теми с богат български и прекрасен правопис? При положение, че трябва да е получил образование на други езици? Тц, няма начин Съжалявам, чо смятам, че в думите на eloena има доста истина 

[Алекс]

Много сте скептични  и да има истина, какво от това. Майтапът си е само за сметка на питащия. 

[E.S.E]

преди 2 часа, Евгения каза:

 

Аз също ще повоайорствам и с интерес ще наблюдавам как върви експеримента по разголване на души. Ще ме прости младото и смелото лъвче за параноичното недоверие към изповедта на невръстната му объркана душа  С първо появяване подхваща всемирни философски теми с богат български и прекрасен правопис? При положение, че трябва да е получил образование на други езици? Тц, няма начин Съжалявам, чо смятам, че в думите на eloena има доста истина 

Много смешно ми стана, наистина. Интересно ми е защо обръщате внимание повече на правописа ми, отколкото на въпроса. Момче на 19 съм, завърших 7-ми клас в България, а след това се преместих в Германия. Година - две след това прекъснах обучението си. След още две години се върнах в България и сега отново ми предстои пътуване за чужбина (карма може би). А и нали знаете...колкото повече човек бяга от нещо или някой, то толкова по-бързо го настига. Разбрах, че в у-ще няма на какво съществено да ме научат. След като цялата информация ти е на една ръка разстояние (в Интернет).

На пук на всичко и всички мои връстници, които вече даже са записали висше доказах, че едно парче пергамент на което ти пише имената и оценките...не означава нищо. От друга страна пък даже не съм прочел толкова книги, колкото останалите. Наистина...точно 8 са на брой. Често казано съм срещал много други хора, които са като мен. Прекъснали обучението си и са решили да се самообразоват. Като, че ли по този начин човек научава това, което наистина го интересува и вълнува. Без излишна информация, която в повечето пъти може единствено да ти бъде от полза в някоя кръстословица.

Готов съм да дам някакъв контакт с мен за да се уверите в това, че не съм нито 50 годишна учителка, която си търси занимания. Нито пък 30 годишен висшист, който има някакви лични душевни терзания.

 

Но отново се отдалечавате от темата, бе хора.

[lyusi]

Няма значение на колко си и какъв си. Но и няма кой да отговори на въпроса ти по начин, който да е валиден за теб. "У дома" е там, където е сърцето- запитай се къде те тегли твоето и може би ще намериш отговорите, които търсиш. Лично аз никога не съм искала да живея за постоянно другаде, освен в България. Не, че всичко е цветя и рози, но всички, които обичам са тук . Обожавам да пътувам, но едно от удоволствията в пътуването е мисълта, че ще се върна у дома. Ако случайно се наложи да сменя мястото, вероятно бих избрала Испания, заради сходния манталитет, начин на общуване и живот.

[Гост]

Домът за мен е там, където съм спокойна. 

Редактирано 8 април, 2017 от Гост

[luba_rizova]

преди 3 часа, E.S.E каза:

След като цялата информация ти е на една ръка разстояние (в Интернет).

От друга страна пък даже не съм прочел толкова книги, колкото останалите. Наистина...точно 8 са на брой. Често казано съм срещал много други хора, които са като мен. Прекъснали обучението си и са решили да се самообразоват. Като, че ли по този начин човек научава това, което наистина го интересува и вълнува. Без излишна информация, която в повечето пъти може единствено да ти бъде от полза в някоя кръстословица.

Но отново се отдалечавате от темата, бе хора.

Е, тук вече ме изгуби . Само млад наивник може да вярва, че в Интернет се намира истината, цялата истина и само истината. Или отчаяна бг мама   С времето ще разбереш, надявам се по лесния начин, че в Интернет всеки може да си пише всичко, всяка глупост и всяка простота и всяка невежест и всяка лъжа, всяка манипулация и всяка идиотия и точно книгите, които си прочел, науката, която си научил /ако си осмислил/, ще ти помогне да отсееш сеното от плявата. Интернет НЕ Е достоверен източник на информация. Да си прочел 8 книги --- не е похвално, но не те е съдя, като гледам, моят син и той горе-долу толкова ще ги докара до 20г. Тъжно, жалко и срамно за младото поколение, но такива са реалностите. Информацията е сила, самочувствие, увереност, и е далеч, далеч по-важна от решаването на кръстословици.

По темата - за мен домът е там, където е семейството ми, където е Родината ми, където е кухнята ми /да, кухнята ми, важна ми е, далеч по-важна от спалнята например/. Аз лично мога да живея навсякъде по света, но осъзнавам, че колкото повече време минава, толкова по-малко би ми харесал експеримента. Иначе, като Люси, мисля, че мога да се пенсионирам на топло в Испания, Португалия. Задължително в Европа обаче. Харесвам начина, по който нещата са уредени в Европа и не бих го заменила за другаде /освен може би за Австралия или НЗ, с уточнението, че не съм била там, за да съм обективна/.

А на теб успех в изследването, проучването, дипломната работа, каквото и да е .

[E.S.E]

преди 37 минути , luba_rizova каза:

Само млад наивник може да вярва, че в Интернет се намира истината

Аз не се ровя да чета разни статии и таблоиди, а това, което наистина ме интересува. Ако човек се разрови малко по на дълбоко може да намери всичко, даже и неща, които дори в книгите ги няма. Доколкото съм запознат точно такава е била и самата идея за създаването на персоналните компютри (PC), а и в последствие връзката между тях като обмен на информация.

Но това настрана. По всички критерии и скали...благодарение на технологията съм научил много повече, отколкото някой - някога ме е учил. Било то родител, учител и т.н. 

Но не това е важното тук, а и в крайна сметка колкото различни книги, толкова и различни истини. Времето се мени, начините също. 

Редактирано 8 април, 2017 от E.S.E

[Дани Магелани]

преди 8 часа, Евгения каза:

Тц, няма начин Съжалявам, чо смятам, че в думите на eloena има доста истина 

Много сте скептични! Не всички млади хора са неграмотни. 

Аз приемам с доверие хората, докато не ми дадат повод за обратното. А тук повод няма. Не подрязвайте крилете му с недоверчивост!

А ти, приятелю , май наистина трябва да се покажеш.

преди 8 часа, Евгения каза:

 

Аз също ще ....

 

Редактирано 8 април, 2017 от Dani Magelan