У дома..., но къде?!

[E.S.E]

преди 53 минути , Dani Magelan каза:

А ти, приятелю , май наистина трябва да се покажеш.

Няма проблеми. Който изпитва някакво любопитство може да ми пише на лично съобщение ще му дам контакт с мен. Било то в социалните мрежи, та ако иска и тел. номера си мога да дам. Още повече ще се радвам ако се видим и пием по едно.

 

Но както казва lyusi - не е важно на колко съм, какъв съм и т.н. Съсредоточавате се не към каквото трябва.

И значи всеки млад човек трябва да е глупав, да не говори чужди езици и какво ли още не?

Да не взема сега пък да се изкарам гении ама само, защото пиша правилно и задавам подобни въпроси...не мисля, че е основание да си мислите, че ви лъжа.

 

Лично на мен нещо не ми се връзва тази представа и този начин на разсъждение върху младите. Естествено 95% от нас би следвало да са слабоумни и честно казано си е така. Но във всичко има изключения...даже и в това (да не повярва човек).

[iliana_t]

преди 14 часа, E.S.E каза:

...Още повече ще се радвам ако се видим и пием по едно...

Оглеждай се и се ослушвай за следващата сбирка. Ще имаш възможност да пийнеш не по едно, а по няколко сред любопитните погледи на магеланци

[На път]

Домът за мен е там, където ми е семейството. Изкарахме миналата година 6 месеца разпръснати и щях а полудея - мъжът и голямото дете в друга страна, малкото в повечето време в провинцията, че аз уж на спокойствие да оправя багажа. Тогава осъзнах, че не апартамента, приятелите или каквото и да е външно нещо ме карат да ми тупка сърцето, а семейството ми. Сега сме заедно. В новото вкъщи. Нов дом, нови мебели, нови приятели, нов език, нова кола, ако щете и нова възглавница... Нямах никакъв проблем да свикна. На втория ден всичко тук си го почувствах мое. Не ми трепери нищичко като кръжа преди кацане над София, не ме омайва по никакъв начин разнебитения тротоар в стария ми квартал и не ме изпълва с никаква носталгия влизането в стария ми апартамент. Не ме е хванала обаче и оная противна черта на емигранта с вие, българите... Радвам се, че виждам хора, които са били важна част от миналото ми и надявам се част от бъдещето ми, но не страдам когато тръгвам обратно. Ще ми се да имам повече време за родителите си и това е единственото нещо, което ме тревожи... Но не заради мен, а заради тях. Те са тези, които трудно свикват с новото положение.

По темата за автора... В първия пост - местил си се къде ли не, връщаш се с кеф в германия, сащ, испания, българия, сменил си много училища, а после се оказва, че си живял 2 години в германия и си прекъснал да учиш след 9ти клас... Нормално е хората да гледат странно... Местене не е да си посетил 10 държави. Местене е друго... иначе тук магеланци явно много са се местили... Особено Матеев

[Евгения]

преди 22 часа, Dani Magelan каза:

Много сте скептични! Не всички млади хора са неграмотни. 

Дани, това с правописа е кратката версия. Няма да се разпростирам върху всички противоречия, които се набиват на очи между "от както се помня се местя" и "отсъствах две години". Просто сякаш почна да ме забавлява упоритостта, с която човекът отсреща е недоволен от отговорите, които, както и да ги погледнеш, с различни думи дават еднакъв отговор.

Пък и онова странно изказване, на което  luba_rizova обърна внимание.......

 

[E.S.E]

преди 8 часа, iliana_t каза:

Ще имаш възможност да пийнеш не по едно, а по няколко

Много зависи от това какво ще се пие и колко ще има, защото повечето пъти...не стига.

преди 7 часа, На път каза:

Нормално е хората да гледат странно

Никъде не съм казал, че съм бил или живял в САЩ или Испания.

Живял съм в България на няколко места и в чужбина (в Германия).

Обиколил съм доста места (главно и само в Европа).

Това, че съм споменал САЩ и Испания е на база на това, че имам роднини, които живеят там. Роднини, които почти всяка година се прибират и ние се срещаме с тях. Разговаряме обстойно, те многократно са ни разказвали и обяснявали как стоят нещата там. Може би оттам е това мое желание...или по-скоро любопитство, което искам да задоволя.

 

Както казах и по-рано, който иска може да ми пише на лично съобщение ще му оставя някакъв контакт. Просто не намирам идея защо се фокусирате точно върху това, а не към темата.

 

Това, което каза " На път ", много ме накара да се замисля. Имало е доста случай в който съм оставал без единият си родител за период от няколко месеца. И до известна степен съм изпитвал някаква липса, празнина. Но...може би, защото аз все още не съм създал свое собствено семейство, не мога да изпитам същото, което изпитваш ти. Може би, когато аз имам свое семейство няма да мисля по същият начин, по който мисля сега. Но до тогава има достатъчно време да се ориентирам към това, което искам, към това, което ми липсва и към това, което нямам.

[lyusi]

Честно казано не разбирам каква е целта на темата и какъв отговор на въпроса си очакваш. Ако идеята е да има дискусия, ОК, хората си казаха мнението, обаче имам усещането, че това не те удовлетворява. Какъв отговор се търси в такъв случай?

[E.S.E]

преди 1 час, lyusi каза:

Какъв отговор се търси в такъв случай?

Отговор няма. Има различни мнения. Това не е математическа задача на която се търси отговор, а мнението на всеки един по темата. 

[На път]

преди 7 часа, E.S.E каза:

Просто не намирам идея защо се фокусирате точно върху това, а не към темата.

Нали разбираш, че нашият отговор на твоя въпрос не е твоя отговор на същия. За всеки човек вкъщи е различно понятие. Иначе хората се фокусират върху това, защото просто темата ти е странна, а информацията за теб объркана. Странен си, ако това, което пишеш е истина. Каква професия упражняваш, че ми стана интересно как се оправят самообразоващите се хора, на които не им е необходима хартийката... Все пак живеем във време, в което и на строеж да се хванеш не можеш да кажеш, че си се научил да лепиш плочки от клип в ютуб.

[E.S.E]

преди 4 часа, На път каза:

Каква професия упражняваш

Освен, че управлявам част от семейният ни бизнес се занимавам и с хазарт. Колкото и странно и несъвместимо да звучи.

Но това какво правя аз за "оцеляването ми" си е лично моя работа.

 

Аз достатъчно отговори вече изчетох. Оставям свободна дискусията...за хората, които не са изразили мнение. Не чакам никакъв отговор, а просто чета и обмислям мненията на всеки един. Всеки по различен начин възприема дома или по-скоро душевно мястото, където се чувства най-добре.

[iliana_t]

Понеже виждам, че много се чудиш над този екзистенциален въпрос, ще дам и моите 5 ст. по темата.

Според мен, когато намериш Мястото, ти сам ще разбереш, че е това, което си търсил винаги. Независимо за коя страна става въпрос. Дори може да не е нито една от тези, които си изброил в първия си пост. Но щом си задаваш въпросът сега, това ми говори, че все още не си го намерил.

Пожелавам ти спокойствие и смиреност, докато го търсиш. И не се тормози излишно с толкова дълбоки теми. Давай го по-лежерно и се наслаждавай на всеки миг, където и да си. Едва на 19 си!

[Alexander]

Аз съм сменил две държави по няколко пъти, 6 града и над 12-13 апартамента. Все по-често ми се случва да се събудя през нощта и първите 1-2-3 секунди да не знам къде съм.

Мисля си, че съм в едно място, а се оказвам на друго.

Това взе да се появява преди 3-4 години и ми се случва все по-често. 

На някой от вас случва ли се подобно нещо??

[Фил]

Ubi bene (libertas/panis)  ibi patria. 

[Костов]

У дома ..., но къде?!

Е как къде? У дома. А какво е дом зависи от гледната точка. Поне за мен дома е там където са любимите ми хора, там където бързам да се прибера когато съм щастлив, или нещастен. Дома е там където съм спокоен.

[E.S.E]

преди 1 час, Alexander каза:

На някой от вас случва ли се подобно нещо??

На мен...и то многократно. Разбирам те повече от прекрасно.

Даже сънувам сякаш съм си легнал в леглото (на някое място на което съм живял преди), а когато се събудя...се оглеждам и съм на съвсем различно.

Понякога даже прибирайки се си казвам : Ей, трябва да мина покрай онзи магазин да взема това онова. Но се усещам в последствие, че съм на хиляди километри от "онзи магазин"  .

Тялом човек може да е навсякъде, но духом и съзнателно...той е там, където иска да бъде.

[Дани Магелани]

преди 9 часа, Alexander каза:

Аз съм сменил две държави по няколко пъти, 6 града и над 12-13 апартамента. Все по-често ми се случва да се събудя през нощта и първите 1-2-3 секунди да не знам къде съм.

Мисля си, че съм в едно място, а се оказвам на друго.

Това взе да се появява преди 3-4 години и ми се случва все по-често. 

На някой от вас случва ли се подобно нещо?? 

Това е дезориетация май. Да помагат докторите-магеланци. До къде ще ни докара тази наша болест магеланска?!

[Евгения]

преди 9 часа, Alexander каза:

Все по-често ми се случва да се събудя през нощта и първите 1-2-3 секунди да не знам къде съм.

Да, особено притеснителен става въпросът с намирането на тоалетната  докато заработи процесорът и локализира къде е позиционирано тялото  Съвсем нормално е, не се шашкай. Особено ако за кратко време сменяш спалнята многократно

 

Редактирано 11 април, 2017 от Евгения
правописна грешка

[theo]

Цитат

У дома..., но къде?!

 

На 4/7/2017 в 3:44, E.S.E каза:

Здравейте на всички!

 

Пише ви едно момченце ..........................................................

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

 

...................................................

 

Е как ,къде е у дома ?

- ,,У дома е там където има пудинг ,, !

 

Редактирано 11 април, 2017 от theo

[iaia_mama]

"... Момче на 19 съм, завърших 7-ми клас в България, а след това се преместих в Германия. Година - две след това прекъснах обучението си. След още две години се върнах в България и сега отново ми предстои пътуване за чужбина (карма може би). А и нали знаете...колкото повече човек бяга от нещо или някой, то толкова по-бързо го настига. Разбрах, че в у-ще няма на какво съществено да ме научат. След като цялата информация ти е на една ръка разстояние (в Интернет).

На пук на всичко и всички мои връстници, които вече даже са записали висше доказах, че едно парче пергамент на което ти пише имената и оценките...не означава нищо. От друга страна пък даже не съм прочел толкова книги, колкото останалите. Наистина...точно 8 са на брой. Често казано съм срещал много други хора, които са като мен. Прекъснали обучението си и са решили да се самообразоват. Като, че ли по този начин човек научава това, което наистина го интересува и вълнува. Без излишна информация, която в повечето пъти може единствено да ти бъде от полза в някоя кръстословица...."

 

 

Хмм... може и да е така, но все пак нещо не ми се връзва - трябва да си уникален случай щом си учил само до 7-ми клас и си прочел само 8 книги, а българският ти език, граматиката, изказът ти са толкова добри. Макар че в конкретния цитат не си написал правилно "напук" (написал си го разделено), пропуснал си една запетайка пред "което" и си сложил направилно друга пред "че" -  "като че ли" се пише без запетая пред че, но тези запетайки мога да ги приема за технически грешки предвид текста, който си написал като цяло... За съжаление, между другото, огромна част от хората, дори с висше образование, не знаят и не се интересуват много от правилността на българския си език.  Та, уважаеми I.S.E., ако беше казал, че си завършил поне средно образование, някоя гимназия примерно, щях да те приема по-насериозно.  Но не ти прави чест, ако използваш форума, за да си правиш някакво свое социално проучване под прикритие   Не се заяждам, просто изказвам мнение. 

Редактирано 11 април, 2017 от iaia_mama

[Raybeez]

А има ли значение за какво ползва форума, ако искаме отговаряме, ако не искаме - не го правим.

 

За мен също би било интересно да прочета какво възприемат за дом хората от този форум. Аз лично си зададох въпроса към мен и си дадох сметка, че нямам еднозначен отговор. Ако работя с клишета бих казал, че светът е моят дом, но знам че това не е истина и бих излъгал - и вас, и себе си. Затова много ми хареса мнението, че "у дома" е там, където се чувствам спокоен. Май "домът" не е географско понятие или локация, а ще е състояние на духа.

[E.S.E]

преди 10 часа, iaia_mama каза:

ако използваш форума, за да си правиш някакво свое социално проучване

Мисля, че няма защо да казвам за пореден път, че този въпрос, който задавам не е за никакво социално прочуване. Не е за никакво есе, което пиша...въобще въпроса не е зададен с такава цел.

А просто в търсене на някои много важни отговори за мен. И като се замисля...не само за мен, а и за много други хора.

 

[Евгения]

Всъщност ако внимателно прочетете, ще видите, че абсолютно всички сте дали един и същи отговор, но с различни думи... дори момчето с пудинга  Както да го въртите и сучете, повече няма да изстискате от темата, което не значи, че не трябва да пробвате 

 

[Asterisk]

За спокойните - преди време за едното спокойствие се   местихме (едно от най-гадните, и само в БГ). Сега ми идва да... Та понякога е нужно да преценим дали е само спокойствие или безпокойствие.  Може би така е на пръв поглед, но спокойствието ако е основно какво остава за тези с панически атаки. Интересна тема за тия дето не сме открили топлата вода още, но от другите няма,  или мълчат И с Вуте в беззъбата колиба само някоя зверска идеология би вкарала нещата в ред.  За статистики се пускат анкети, ама цял свят в една анкета