[denitsas] Един ден в Исландия: Reykholt, Deildartunguhver и Borg á Mýrum

[DenitsaS]

Идея за еднодневна разходка с изходна точка Рейкявик в посока запад – съчетава се чудесно с водопадите Hraunfossar и Barnafoss, за които може да прочетете в Един ден в Исландия: fossar или падащите води, както и с посещение на националния парк Þingvellir и глетчерите във вътрешността на острова, описани в Един ден в Исландия: Kaldidalur и Þingvellir

• Започвам по обратен на заглавието ред, а именно с фермата Borg á Mýrum, защото тя е най-близо до Рейкявик – едва на 70 км. от столицата и на по-малко от километър от Borgarnes, в който може да се направи кратка пауза и да се разгледа Landnámssetur Íslands/The Settlement Center. Музеят разказва историята на първите заселници на острова, а най-известният от тях в западната част на Исландия е Skallagrímr Kveldúlfsson, чийто мотив да напусне Норвегия е идентичен с този на повечето „първи исландци“. Ето какво се случва: брат му Þorolfr е убит по нареждане на Harald Hårfagre, който обединява цяла Норвегия и става първият владетел, получил титлата крал, успявайки да подчини и/или убие останалите ярлове. Skalla-Grímr (skalla = плешив) и баща му Kveldúlfr (kveldúlfr = нощен вълк) искат компенсация от краля, но след като той им отказва, му отмъщават, нападайки един от неговите кораби и избивайки предполагаемите убийци, включително няколко братовчеди на Harald. Единственият изход е бягството по море, което Kveldúlfr не преживява, но преди да умре съветва сина си да хвърли през борда ковчега му и да се засели там, където после бъде изхвърлен на брега. Skalla-Grímr го намира в областта Mýrar, близо до Borg, обявява земята за своя и построява първата ферма на това място. По-известен от бащата става синът Egill Skallagrímsson – пъво поколение исландски фермер, воин и поет, живял през 10-и век. Същият е герой от едноименната сага Egil’s Saga, написана в периода 1220-1240 година. За Egill  се знае, че за пръв път написва поема на 3, а на 7 за първ път убива друго дете, излъгало го в игра, забивайки брадва в черепа му. Без съмнение е наследил същността си на berserkr от дядо Kveldúlfr, за когото освен това се твърди, че е бил и превъплъщенец. В сагата следват различни подвизи на Egill и брат му Þórólfr, включващи битки, странстване по море, придобиване на богатства и вражда с Eiríkr Haraldsson – син на Harald Hårfagre и настоящ крал на Northumbria. Въпреки, че Egill убива сина на Eiríkr, получава кралското опрощение, след като в нощта преди екзекуцията си съчинява брилянтна поема в негова възхвала. Последната му битка е в служба на англо-саксонския крал Æþelstan, в която брат му Þórólfr загива. Egill се прбира в Исландия и заравя спечеленото в Англия сребро в близост до Mosfellsbær, убива слугата, който му помага и се прибира във фермата си, където води дълъг и спокоен живот. Днес за него напомня скулптурата на Ásmundur Sveinsson, наречена Sonatorrek като поемата, съчинена от Egill за двамата му загинали сина. В хладната и мрачна юлска сутрин, в която съм там, сякаш и времето скърби за Gunnar и Böðvarr и едри капки започват да се сипят от небето. Църквата зад гърба ми не може да предложи подслон, защото е заключена – именно ползването на подобни малки църкви от туристите като безплатно място, в което да разпънат спания чувал е довело до тази мярка. Всъщност на това място винаги е имало църква, още от 1002 година или малко след покръстването на Исландия и смъртта на Egill. Сегашната сграда е построена през 1880 година и е известна с изографисания от английския художник W. G. Collingwood олтар, който обаче остава зад затворената врата. Последното нещо, на което трябва да се обърне внимание е неавтентичният, но все пак интересен камък с рунически надпис, който би трябвало да обозначава гроба на Kjartan Ólafsson, внук на Egill и герой на още по-дългата и заплетена сага от 13-и век Laxdæla saga.

• Между Borg á Mýrum и Deildartunguhver има половин час път, който е достатъчен да се пренесем обратно в настоящето, в което човекът може и да е забравил как да се превръща във вълк, подобно на Kveldúlfr, но се е научил как да впрегне в своя полза природата. В случая става въпрос за най-мощния горещ извор в Еропа с температура на водата 100 градуса по Целзий, бълващ 180 литра вряща вода в секунда. Близките градове Borgarnes и Akranes се отопляват изцяло благодарение на този извор от 1925 година насам, водопроводът е построен между 1979 и 1981 година, а водата, минаваща през 65-километровите тръби е с температура от 73 до 77 градуса, когато достига до домакинствата. Тук в ушите ми вече звучи песента на децата от филма „Топло“, а капките дъжд се стопяват в мъглата от изпарения. Загражденията са повече от категорични, като надписът на червените табели Hætta! означава само и единствено „опасност“. В парниците от другата страна на извора се правят опити с производството на банани, ягоди, краставици и домати. Последните могат да бъдат опитани срещу 300 крони от импровизиран щанд, който разчита на съвестни купувачи. Вече съм опитвала такива зеленчуци в една ферма при първото ми посещение в страната и сега ще пропусна. Капките дъжд стават все по-големи.

• От горещия извор до Reykholt са едва седем километра, а от Reykholt до Рейкявик са 101. Времето продължава да е мрачно, но поне дъждът спира и последните му капки се събират върху дървените беседки до паркинга, на които обядваме. От тук се вижда островърхата кула на Snorrastofa – културен и изследователски център, посветен на средновековния поет, учен и политик Snorri Sturluson, който живее и умира тук. Роден е в Hvammur í Dölum през 1179 година в семейството на богатата и известна фамилия Sturlungar, които по онова време управляват Западна Исландия, Западните Фиорди и Североизточна Исландия. Като дете Snorri е даден за отглеждане при Jón Loftsson – богат и силен goði от клана Oddverjar, в религиозния и ултурерн център на Южна Исландия Oddi. Там Snorri получава изключително за времето си образование, включващо история, право, антична литература и латински. След смъртта на родителите си и на самия Jón Loftsson, Snorri се жени през 1199 година и получава като зестра вече споменатата ферма Borg á Mýrum, в която живее между 1202 и 1206 година. Уреденият брак с по-възрастната Herdís обаче не потръгва и въпреки, че имат две деца, Snorri се мести в близкия Reykholt през 1206 година. В следващите години вече станалият goði се сдобива с още дечица от три различни жени. Когато през 1224 година се жени за внучката на Jón Loftsson, получава огромна зестра и затвърждава позицията си на един от най-влиятелните мъже в средновековна Исландия. Какво обаче го превръща в може би най-известния исландец изобщо? Забележителният му принос за културата, не само исландската, но и световната такава, е книгата Snorra Edda, която е съставена и поне отчасти написана от Snorri през 1225 година. Да се разкаже за нейното съдържание, изисква цял отделен пост, но кратката версия е следната: по-голямата част от знания за нордическите богове, вярвания, език и поетически форми са достигнали до нас именно чрез нея. Освен като поет и митограф, Snorri успешно се изявява и като историограф, създавайки сагата, разказваща за норвежките крале Heimskringla, също така се предполага, че е автор и на вече споменатата сага Egil’s Saga. Талантът и умът му обаче не го оставят да си живее спокойно като творец, а правят от него политик и дипломат. Два пъти заема най-престижната и единствената „държавна“ служба lögsögumaður (букв. „казващият закона“) в исландския парламент Alþingi, като междувременно прекарва значително време в норвежкия кралски двор, сближавайки се с подрастващия крал Hákon Hákonarson и регентът му Jarl Skúli. Тази близост не се харесва на останалите предводители на кланове в Исландия, както и вариантът норвежкият крал да сложи ръка на острова с помощта на Snorri. В Исландия започва гражданска война, а в Норвегия младият крал вече не се нуждае от услугите на регента си и конфликтът между тях започва да взима жертви. По време на второто си пребиваване в Норвегия, Snorri получава титлата jarl от Jarl Skúli, който вече се е обявил за крал. Това не се харесва на Hákon, който забранява на Snorri да напуска страната, но той все пак успява да се върне в Исландия през 1239/40 година. На 23 септември 1241 Snorri е нападнат и убит в Reykholt по заповед на крал Hákon Hákonarson, а през 1262 година същият успява да наложи властта си над острова и да сложи край на þjóðveldið или исландската свободна държава. Днес за Snorri напомнят статуята му пред училището (изработена от известния норвежки скулптур Gustav Vigeland и подарена от през 1947 година от норвежкия принц Olav V), както и малкият басейн с гореща изворна вода – Snorralaug. По негово време 30-метров подземен коридор е свързвал фермата с външния басейн, а част от този коридор може да се види и днес, а малко по-нататък се намира и горещият извор Skrifla, захранващ басейна. Смята се, че Snorri е погребан в двора на старата църква, която се намира на хълма над басейна, заедно с останките от някогашната ферма. По време на археологическите разкопки са открити следи от няколко църкви, като се предполага, че най-старата от тях е от годината 1000, в която страната се християнизира. Старата църква, запазена и до днес, е едва от 1897 година, но останки от наистина стара ковачница могат да се видят през стъклен отвор в пода. Новата църква е построена през 1996 година и изпълнява ролята на концертна зала, заради изключително добрата си акустика. Днес също има концерт. Религиозна музика. Оставяме на Snorri да я слуша и поемаме обратно към Рейкявик, а дъждът бавно и полека спуска сивата си пелена над пътя.

 

 

Цялата статия