[denitsas] Един ден в Исландия: fossar* или падащите води

25 декември, 2016

5 чудесни водопада, които са лесно достъпни с изходна точка Рейкявик

В началото бе Seljalandsfoss. Защото сбъдва детската мечта да минеш зад водопад, а понякога и под дъга едновременно с това. Защото е едно от онези места в Исландия, които те карат да се чувстваш като Билбо Бегинс. Защото в далечината е вулканът Eyjafjallajökull, откъдето води началото си и реката, изливаща се тук от 65 метра, а между тях се простират тревно море и заоблени хълмове. Едва на 120 километра от столицата в посока юг, на мястото прииждат все повече и повече посетители, а тази година с неудоволствие открих, че освен разрасналия се паркинг, няколко павилиона и тоалетни са решили да допълнят пейзажа. Безспорно практично решение, но не за всеки вкус. За пътеката зад изливащата се вода са нужни здрави обувки и яке с качулка. Останалото е магия и пръски вода по обектива на камерата.

Връщаме се по обратния път и само на 20 минути от горната красота се намира една колкото подобна, толкова и различна гледка. Цветовете са същите, но тук липсват тълпите (или поне в онзи момент, в който аз съм там) и някак се усеща по-силно близостта до водата, спускаща се през няколко каскади. Името на водопада е Gluggafoss (gluggi = прозорец), но често е наричан и Merkjárfoss на името на реката Merkjá, която с кристалните си води е вдълбала множеството тунели в меката скала. Каменни арки и прозорци допълват пейзажа, превръщайки мястото в приказно такова. Водопадът се намира съвсем близо до градчето Hvolsvöllur, което е на 100 километра източно от Рейкявик и е част от Saga Trail – действието на една от най-известните исландски саги, Njáls saga, се разиграва именно в района, включващ вече споменатите Seljalandsfoss и Gluggafoss, както и следващия в списъка Urriðafoss.

Отново в посока Рейкявик, но едва на час път от столицата се намира Urriðafoss (urriða = пъстърва), който е една голяма приятна изненада – сравнително рядко посещаван от организирани групи туристи, както и от неорганизирани такива, водопадът е едно синьо-сиво пиршество за очите. Разположен на най-дългата исландска река Þjórsá (230 километра), той е и един от най-пълноводните в страната. Отвъд цифрите и фактите се разстилат спокойната красота на млечно-сините води, зеленото и кафявото на хълмовете и полетата, сивите скални острови и розовите цветя на брега. Другото е песента на водата.

От югоизток се местим на северозапад – 120 километра делят Рейкявик от известната серия малки и красиви водопади Hraunfossar (hraun = лава). Живописно разсичащи кафеникавите скали и полето от лава, водите им се вливат в река Hvítá, а дълга пътека, дървени мостчета и платформи дават чудесен изглед към водопадите. Добрата инфраструктура обаче и близостта до няколко населени места като Borgarnes, Reykholt и Husafell, правят мястото изключително посещавано. За разлика от Seljalandsfoss, който изглеждаше по еднакъв начин и през май 2013, и през юли 2016, тук пейзажът отчетливо се променя през сезоните. Тъмно зелена и буйна през лятото, речната долина е ръждиво-червена и гола през пролетта, като единствено цветът на водата остава еднакъв – бледосин и студен.

Последният водопад в списъка се намира в съседство с Hraunfossar и се нарича Barnafoss (barn = дете). Легендата зад името разказва за две момчета от близка ферма, опитали се да пресекат водопада, минавайки по естествен скален мост. Искали да отидат при родителите си, които през това време били на Коледна литургия в близката църква. Първо изчезнали момчетата, а след това и мостът, разрушен от скърбящата им майка, от магия или от земетресение. Тук скалите са остри, високи и сиво-кафяви, а водата се спуска буйно и се разбива на бяла пяна, след което продължава лъкатушния си път към реката.