DenitsaS Публикувано: 14 декември, 2016 Публикувано: 14 декември, 2016 За всички онези сгради и скулптури в центъра на исландската столица, които се появяват на снимките ни, без да може да обясним защо Започваме с класическия център и улица Lækjargata, където в скромната къща Stjórnarráðið се намира кабинетът на министър-председателя и където той заседава два пъти в седмицата със своите министри. Сградата е завършена през 1771 година с предназначението да приютява датски затворници и изпълнява тази функция до 1816 година. Реконструирана е от датския губернатор граф Молтке, който се нанася там със семейството си. През 1874 година датският крал Christian IX връчва конституция на исландския народ, която им дава правото на место самоуправление. Негова статуя се издига пред сградата от 1915 година, а от 1931 насам компания му прави и статуята на първия исландски министър Hannes Hafstein, избран през 1904 година. И двете са дело на известния скулптор Einar Jónsson. Малко по-нагоре по тротоара, зад гърба на сградата има други две бронзови фигури, дело на исландката Steinunn Thorarinsdóttir, които трудно остават незабелязани. Същото не може да се каже за седалището на епископа на Рейкявик, намиращо се от другата страна на улицата – катедралата Dómkirkjan í Reykjavík. Завършена е през 1796 година от архитекта Andreas Kirkerup, следват разширяване и скорошна реконструкция. Това е и първата сграда, проектирана и построена изцяло с мисълта, че Рейкявик ще бъде столицата на държавата. Днес обаче остава засенчена от църквата-шедьовър Hallgrímskirkja. Местим се малко по на Юг в района на езерото Tjörnin, където най-известната сграда е тази на Raðhús Reykjavíkur или кметството, построена през 1992 година. На същата улица Vonarstræti, но 200 метра по-надолу се издига красива къща в бледо-жълт цвят, в която се намира изисканият ресторант Iðnó – сградата е построена през 1897 година, за да бъде театър и център на изкуството в града – функцията на културен център е запазена и до днес в едната част на сградата. Дългата история на къщата може да се проследи по стените, на които висят произведения на едни от най-известните исландски художници и да се усети в старинните мебели и порцелан, служещи за декорация на коридорите и залите. Вторият етаж разкрива прекрасна гледка от малката тераса, а храната надминава всички очаквания. Отвън, точно до входа на ресторанта може да се сблъскате със статуята на Óþekkti Embættismaðurinn или „безименния бюрократ“, забързан нанякъде с куфарче в ръка и буквално потънал в тежки мисли. Авторът е Magnús Tómasson, годината е 1993. Първоначално статуята е поставена на пиадестал до Hotel Borg, но през 2012 година е махната от него и преместена на сегашното си място – на път за работа в кметството. Все още сме при езерото, но този път от източната му страна – там една до друга на улица Fríkirkjuvegur се намират няколко хубави сгради, които често попадат в общия пейзаж, но и сами по себе си заслужават малко внимание. Първата е Fríkirkjan í Reykjavík, която през 1899 година се отделя като независима лутеранска църква, с цел да „приближи“ църквата до обикновените хора. Сградата се появява през 1903 година и на три пъти е разширявана, докато достигне днешния си симпатичен вид. По-стара като институция (основана през 1884 година), но много по-млада като сграда (построена през 1987 година) е Националната художествена галерия или Listasafn Íslands. Трите етажа са събрали шедьоврите на исландските художници, но има и по-малък брой произведения на световни имена като Пикасо и Мунк. Следващата в редицата е Kvennaskólinn í Reykjavík – първата гимназия за момичета, основана през 1874 година от Þóra и Pall Melsteð и помещаваща се в красивата къща на брега на езерото от 1909 година насам. Малко по-надолу Fríkirkjuvegur пресича Skothúsvegur, а срещу светофара срамежливо се издига бяла осмоъгълна постройка, наречена Hljómskálinn. Построена е през 1923 година като първата концертна зала в страната и оттогава е дом на музикантите от най-стария исландски симфоничен оркестър Lúðrasveit Reykjavíkur. Недалеч, в най-стария парк в града Hljómskálagarður от 1920 година се намира още една творба на вече споменатия Einar Jónsson от 1905 година – този път бронзът е увековечил най-обичания исландски поет Jónas Hallgrímsson. Цялата статия 1
Препоръчани мнения