домосед Публикувано: 20 декември, 2016 Публикувано: 20 декември, 2016 За Тонга знаех предварително съвсем малко. Най-важното беше, че достойнството на кралската династия се съизмерва с телесната маса на владетеля. О Бозе почвшият Тауфа'ахау Тупоу IV беше абсолютен рекордьор с 209.5 килограма. А човекът, който седна до мене в ATR-чето на Fiji Airways със сигурност се прибираше от Америка в родината си, за да предяви претенции към престола. Не знам дали тонганците се възприемат като борци сумо. По-близката ми асоциация е Джаба Хатянина. Неустоима, ако ги видиш седнали на волана на микробус (крепящ се на шосето с тиксо и молитва) или денем на дълбока сянка в ъглите на затворен за през деня салон за билиярд. При жените не са коренно различни нещата. И формите. Серж Герасимов от Нумеа може пък да е имал резон в обобщенията си за полинезийките. Пътниците зад мене на подслушване (съседът не ми беше оставил никаква степен на свобода на вратните и кръстните прешлени, че да се обърна да ги погледна) ги възприех, като двама независимо един от друг обикалящи света 70+ годишни американци, случайно попаднали на една седалка, които обсъждат как да прекарат времето си в Тонга. И плановете им, ей Богу, бяха коренно различни. Когато кацнахме, се шокирах колко идентично ексцентрично изглеждат - като беловласи, белобради пенсионирани близнаци зизитоповци, облечени в улегнал от носене рокерско-бакпакерски стил. Дали е дружелюбна Тонга като за Джеймс Кук* или враждебна като за Уйлям Маринър** и Пол Теру*** ?И дали има какво да се прави цели четири дни на остров Тонгатапу? Първи ден. Не съжалявам, че наех квартира в Нукуалофа. Получих повече, отколкото пишеше в резервацията. Собствена баня и летищни трансфери, които с такси биха се равнявали на една нощувка. Плюс, че Естер, за да успокои нервите ми, ме черпи с безплатен обяд с бурито и Heineken. Изкарвала ги буритата в събота на пазара и се разграбвали като топъл хляб. А бях на път да се изнервя в обстановката, докато разбера, че тя е само грижовзимачка (caretaker, англ.), а рецепцията е в един магазин в центъра, което било на 5 минути (aма с кола, което пък разбрах след значително по-дълго трамбоване в най-големия пек с елементи на изгубване). И че материално отговорните лица Вука и Лини са сестри само в афро-карибско-тихоокеанския смисъл на племенна и расова солидарност. И така - до решаващия момент, който би бил в състояние да предизвика оправдано изнервяне у всеки индивид, вече бях постигнал висша степен на островитянски вътрешен мир. Ако карах кола даже по пуста летищна писта, не бих вдигнал повече от 40 км/ч. Но не карах кола. Ами стоях не особено късно (по моите разбирания), около 11 вечерта, в двора на заключена отвсякъде къща за гости, облайван яростно и триизмерно стереофонично от всички кучета в махалата Матайка, включително хрисимите църковни, но явно недостатъчно силно, че да пробудят Естер от подкрепения с кава или други неолимпийски стимуланти сън. Добре, че боязливата китайка от шеста стая реагира на двайсетминутната канонада с дребни камъчетата по прозореца ѝ и проблемът с вдигането на резето на входната врата се реши. Иначе, щеше да стане, като при китайците в Одеса, пардон - в Джорджтаун, Малайзия.А бях окъснял, защото с чехите Андрей и Михаела, германката Христина, още дузина други европейски туристи и няколко дузини опечалени от нещастен случай с петима техни роднини в Нова Зеландия тонганци, се бяхме угощавали на тропически бюфет-панахида на плажа. "С боси крака в пясъка" според рекламния афиш. То - боси - добре, ама на французина Яков му отнесоха сандалите в суматохата. Или забрави къде ги е заровил. Ямсът, оризът, свинското, пилето, рибата, другата риба, третата риба се сервираха върху бананови листа. Бирата - в стъклни бутилки. Угощението беше последвано от туристо-образователно театрално представление в крайплажна пещера. Съвсем истинска. Със сталактити и сталагмити.Научаваме, че трите морета в национално-градивната митология на Тонга са, че били упражнявали волята си и над Фиджи в някакъв кратък момент в историята. И че никога не са били колонизирани. Ефектът от което е спорен, ако днес се правят сравнения с икономически доминиращото целия регион съвременно Фиджи. А пък Тонга ... Втори ден. Разходка с лодка до островче (казва се Пангаймоту) с плажен бар и круширал пред него кораб. Най-добрият бар в Южния Пасифик, както пише с избелял маркер на простряно британско знаме, оставено в наследство от отбили се оттук ветроходци. Следобед - интернет с биричка на фона на чилаутизирани и босоновизирани кавъри на рок-стандарти във Friends cafe в центъра на Нукуалофа. Единственото, аранжирано като за експатриати, туристи и пътешественици. Трети ден. Градски разходки и църквобройство в Нукуалофа. Също - свинебройство и гробищебройство. Има много и от едните, и от другите, често - на едно и също място. Следобед - интернет с биричка на фона на чилаутизирани и босоновизирани кавъри на рок-стандарти във Friends cafe в центъра. Интернетът впрочем не е функция на кафенето. Ами е включеният в цената на квартирата ми WiFi. Който се предоставя под формата на една джобна джаджа с предварително заредена с 2GB SIM карта, която можеш да си ползваш по целия остров, където мобилният оператор има покритие. Изключително удобно! В това отношение Тонга изпреварва повечето бивши колонии и колонизаторите им. А какво да правя последния ден преди полета си в 9 вечерта (първият от четири полета за към къщи) ?Да чуя ли малко чилаутизирани и босоновизирани кавъри на рок-стандарти във Friends cafe още от сутринта на капучино?Да се запиша за гледане и плуване с гърбати китове с включен обяд (не се твърди, че е омар) за 290 тонгоански долара****?Или да прескоча със самолет до съседния, втори по големина в държавата остров Еуа, като покрия по този начин най-кратката редовна линия в света? Според маркетинговите материали на авиокомпания REALTonga. 7 минутен полет. Срещу 192 тонгоански долара отиване и връщане. С 8-местен витлов самолет 70-ти набор BN2A Islander, какъвто не съм пробвал. И летище, чието име съвпада с трибуквения му IATA код EUA минус един апостроф. А?В мое лице ситуацията е типичен безмозъчник (no brainer, англ.). Самолетът, разбира се. Нищо, че поемам огромен риск с прословутата ненадеждност на полетите точно по тая линия. Анулирани при най-малкия повей на вятъра. Ако остана блокиран на остров Еуа, пропускам всички връзки с фиксирани дати, а може да умра едновременно от глад и скука, защото утре е християнски шабат (неделя, бълг.) и целият живот в цяла Тонга замира. Освен църквите, които се оживяват и огласяват от народни песнопения. А църкви - бол - и всичките - добре поддържани и прясно боядисани. Съзнателно планирах престоя си без неделя, за да съм подвижен, а сега се чудя дали да не съжалявам за пропуснатите хорови концерти. Можел съм с дребно нахалство да се набутам и в царската църква. Впрочем - една от архитектурно най-безличните. Към деноминацията Независима свободна църква на Тонга. Да не се бърка със Свободната църква на Тонга. С мормонските не може да се сбърка. Мормоните претендирали, че отговарят за душите на 50% от тонгоанците. Независими наблюдатели им дават около 30, което пак е значително постижение предвид отстоянието от Юта. Само адвентистите от седмия ден, не знам, как преживяват неделята, предвид, че техният шабат си е в събота. Сигурно карат таксита на черни курсове. 7 минути - my a$$ (нанайци, бълг.)! Засякох с хронометър точно 9 минути и 10 секунди от отлепяне от пистата до долепяне. Сега ще трябва да ровя в Гинес за правилния рекорд. На летището на Еуа не заварих да ме чака уговореният шофьор Тай (Иван, тонг.). Имаше две коли, но си заминаха и на паркинга остана само опрасилата се дебела свиня с прасилото си. След кратка дискусия с шестимата пътници, чакащи за обратния полет, се проведе един телефонен разговор и още 9 минути и 10 секунди по-късно се появи една леля с разпадащ се джип, която се прехвърли на измъкнат от имащия вид на автоморга двор зад свинарника (зад него е летищното гробище за хора) още по-разпадащ се минибус и ме покани със жест да се качвам. На английски ѝ беше трудно да общува, но разбра, че от нея се очаква обиколка на острова и връщане на летището за обратния полет в 16:05. Обеща два плажа, гледка от планински хребет и пица. От които не видях и не вкусих нито едно.Видях училищен турнир по ръгби, който не беше почнал, и ... местния затвор. Е, такова не бях си представял, че ще ми се случи в пътешественическата кариера (Never a dull trip! англ.пословица). Да ме разведат в действащ затвор в качеството ми на независим задокеански турист. Направихме почетна обиколка по плаца-морава. И помахахме с ръка на някакви хора, разположили се на сянка край бараката на дежурния, които с еднакъв успех биха могли да бъдат дежурни надзиратели или дежурни затворници. Чудя се дали, когато основателят на европеещата се (само разгледайте в интернет снимки от коронацията на Тупоу VI, 2015) кралска династия Джордж Тупоу I е копирал всичко от Англия и Франция, не му е хрумнало, че задължително му трябва и остров за заточение на каторжници някъде в Тихия океан. И си е харесал Еуа. Лелята караше толкова бавно даже по тонгоанските стандарти, че почнах да пресмятам на ум дали 4 часа са достатъчни с максимална скорост 20 км/ч да се покрият двата пътя ня кръст с дължини съответно 15 и 8 км при наличието на високопланински проход от 300 м надморска височина по средата на по-късия. Така че с облекчение приех изненадата, че вместо към планината на втория час бусчето се насочи към пристанището и ме стовари пред къща за гости с очевидно затворена пицария. Това беше същата къща за гости, от която се предполагаше, че е пратена лелята да ме вземе, но момичето грижовзимачка отрече да е чувало за ситуацията. И да има да предложи каквото и да било за ядене. Лелята изчезна да се оправя с каватонгата на мъжа си, преди да успея да ги подложа на очна ставка. Каватонгата или е нива за кава, или казан за стриване или варене на кава - пантихоокеанския балсам за душата. Мъжа ѝ го мързяло да си я прави сам кавата и тя давала луди пари да го снабдява с купешка. В двора заварих две бели моми, също с вид да са гладни и готови да отпътуват за някъде на часа. За Тонгатапу със скоростен катамаран, който вземал разстоянието за 1 час. Ама нали всички пътеводители казват, че има само едно фери ден през ден, което пътува от 2 до 6 часа в зависимост от вълнението? Да, ама тоя е тук само за три месеца и само местни хора си го знаем. И прави по два курса на ден, та можем да идваме на екскурзия без преспиване. Каквото и правим в момента. И както ми беше на езика да задам логичния въпрос - Ама вие местни ли сте? - разпознах едната мома! Ясмина. Единствената активна каучсърфърка на острова. Бях ѝ гледал профила, но не предлагаше свободна кушетка точно тоя месец, та не ѝ се бях обадил. Новозеландка, аптекарка, заселила се тук преди 4 години. Корабче? Евтино? Веднага! Барем между два тихоокеански острова да мина по вода. Морска. Тиха. (виж името на океана, без да гледаш, че на всяко кьоше в града има указателна табела за правилната посока на бягство от цунами; усвоили са фондове по някакъв новозеландски проект за тия табели). Нищо, че имам самолетен билет, а трансферът от града до летището е по-скъп от билета за корабчетo. Австралиецът механик разправя, че си правели планове да продадат катамарана тук и сега демонстрирали качествата му. Следобед - интернет, пилешко къри и биричка на фона във Friends cafe на фона на ... не, ами в компанията на Лин! Тази пък коя беше? - се запитах аз още на място. Представи се за една от пътничките на REALTonga, която ме разпознала, като останалия на летището в Еуа, и се удивила, че ме заварва в кафене в Нукуалофа. Новозеландка. Оставила си нарочно неделята за града, че да иде на църква с местните. Обясних ѝ какво трябва да знае за Путин, Ердоган и Джейкъб Зума и продължих на крилете на Air New Zealand към дъжделивата ѝ сънлива родина. Където сам намерих място за сън на скамейка от три седалки в международната чакалня на летище AKL, само защото сънливият китаец на рентгена беше проспал факта, че нямах нищо черно на бяло, че летя за където и да било, и ме беше пуснал. Спестявайки ми неудобството да минавам през имигрантските и да спя на улицата под дъжда. Или под моста.На сутринта, разтърквам очи и що да видя - телевизорите в чакалнята пуснати, кивитата пият първа бира преди закуска и гледат ръгби. Южна Африка бие Австралия в Претория с 18:10. Светът си е дошъл на мястото. Или не е мърдал от него.(край)Илюстрации: Tonga 2016*Джейм Кук - прославен от Владимир Висоцки британски мореплавател. През 1773-та тонганците го посрещат с хляб и сол (ямс и свинско, тонг.) https://rutube.ru/video/3da01c8d94fb78c6b2c27700a045b6b2/* 33 годни по-късноп тонганците посрещат и екипажа на британския кораб Port-au-Prince с хляб и сол, но се оказва капан и всички с изключение на 15-годишния Уйлям Маринър са изклани. Той оцелява няколко години в кралския двор на Тонга и впоследствие в Англия издава книга с наблюденията и преживяванията си.https://books.google.bg/books?id=nB0FAAAAMAAJ*** Един от любимите ми съвременни пътеписци Пол Теру обикаля тихоокеанските острови на сгъваем каяк (разгъва го като кацне със самолет на съответния остров) в средата на 90-те и макар и 700-страничната му сводка да се казва "Щастливите острови на Океания", не от всичките острови блика щастие. Към някои от тях, Тонга специално, е безпощадно критичен. Така става, като не посрещнеш точно писателя с хляб и сол. Книгата впрочем е от задължителния конспект за пътешественици из региона. Както и останалите му пътеписи - за регионите, към които се отнасят.http://www.paultheroux.com/books/book-109.html**** Официално валутата се казва па'анга, защото долар звучало като тола, което било мръсна дума, свързана с ровене със зурла в кочина. Но всички им казват долари. Царският палат от 1857 на 50-тачката не отразява реставрацията и реконструкция с нови крила от 2010. Не отразява и леговището на дръгливата кучка, която се беше окучила на отсрещния тротоар, на хвърлей място от овaкантената поради липса на интерес за търговия и близко сътрудничество резиденция на британския консул (разбирай - вицекрал-лорд-протектор без официален мандат) и ми се нахвърли да ме хапе. Ризата ми се изяви с геройска саможертва и прие на свой гръб ударът, предназначен за кожата ми. Цялата статия 1 1
Препоръчани мнения