домосед Публикувано: 5 декември, 2016 Сподели Публикувано: 5 декември, 2016 Вулканско преживяване (oстров Тана) Посрещат ме на летището с пикап. За около час прекосяваме целия остров по черни пътища в процес на потягане с китайски фондове, техника и жива сила. Повечето обществени сгради (с типов бараков размер) край пътя нямат покриви. Отнесъл ги е циклонът Пам миналата година. Ако се мерне сграда с покрив, най-често е лодж или бунгало за туристи. Като нашите колибки. Разположени стратегически на едно зелено бърдо, така че да можеш по цял ден да наблюдаваш като на екран лудориите на вулкана от пейките на поляната. Но само тази част от лудориите, видима над ръба на кратера. Колибките са съвсем простички, сламени, но оборудвани с бели чаршафи. Ако нещо изобщо би могло да се запази бяло в условия на постоянно сипещ се черен вулканичен прах, проникващ спокойно през иначе водонепропускливия листен покрив. Хайде, чаршафите можеш и ще се сетиш да ги изтръскаш поне преди лягане. Но ако не се сетиш да се наведеш на влизане в душ-кенеф-колибата, цяла стреха вулканичен прах ще ти се изсипе във врата. Без ограничения колко пъти може да се повтори упражнението и усещането в рамките на двудневен престой. Има тоалетна чиния, което е невиждан за острова лукс, но пък няма умивалник. Ток също няма, но интернет има. Целият бизнес на собственика Майк се извършва през смартфон, зареждан със слънчева батерия. Когато слънчевите лъчи проникват през гъстия вулканичен облак гъба, сам той зареждан и презареждан от редовни, едва ли не на всеки три до пет минути изригванийца. Активността на вулкана е от клас 2, което означава, че изригвания има, но са умерени и безопасни дотолкова, че да се разреши на хора да ги наблюдават от ръба на кратера. Но това има смисъл да се прави вечер по здрач. През деня прекосяваме „лунния пейзаж“ в северното подножие на сплескания (предполагаемо – самосрутил се от много изригвания) конус пеша на път за селото на Джон Фрум на брега на морето. Усещането е на прекосяване на гигантска пясъчна дюна, но черна. Даже се предлага заниманието ашбординг, по подобие на сандбординга, практикуван на места с хубави дюни със ситен пясък. Двамата подрастващи братя австралийци не са превъзнесени от усещането. Триенето е голямо и не може да се ускори. А и прахът продължава да трупа като от тих снеговалеж, примесен със ситна градушка. Ако чуеш гръмотевица – не е на дъжд, а на черен прах. Задържа се в косата ти. А оглеждайки се, забелязваш равномерно разсипани из местността черни камъни, вярно – леки и куховати, но с размер от пъдпъдъче през кокоше до щраусово яйце. Които няма откъде да са паднали, освен от небето. Отбелязал го е още Народния певец в древната меланезийска епична балада „Камъните падат, падат от небето“. Устно предаваната през поколенията легенда обаче не е съхранила информация какъв е бил класът на активност на вулкана, когато са падали. И остава сам да прецениш дали рискът е по-голям от да те хване малария. Почесвайки белезите си от ухапвания, започвам да подозирам, че съм се предоверил на репеланта, купен на летище Банкок. Затова пък и местните хора, които са от географският пояс, в който на всички въпроси задължително се отговаря с "да", любезно успокояват: Има ли много комари тоя сезон? Да. Има ли риск от малария? Да, да. Имали много голям риск от малария? Да, да, да. Джон Фурм е фигура от средата на XX век, основал религиозно течение, което на практика е неосъзнат култ към консумеризма в най-представителния му американски вариант. Пророкувал е на острова, но както всички пророци, не е бил местен, а вероятно - пристигнал от друг остров, където е имал досег с американци. Защото виденията му за рог на изобилието след изгонването на европейците, много добре съвпадало с имиджа на американската армия, пристигнала да направи обрат срещу японците в заключителната фаза на Втората световна война. Но европейците не били изгонени. Кондоминиумът – съвместното колониално управление на Новите Хебриди от Англия и Франция – продължило чак до 1980. Че е имало две паралелни администрации, образователна и съдебна система, е някак си разбираемо. Или поне се побира в ума, макар и за една бройка. Англичаните се съдели в английските съдилища, французите - във френските, а ни-ванците - по личен избор. На едните им били по-строги кадиите, а на другите - по-скапани занданите. Но как са се разбрали от коя страна на пътя да карат, като пътищата са общи, а посоката на разминаване - въпрос на имперска и национална чест? От времето на кондоминиума са останали английският и френският като езици по избор за по-добро начално образование. Но националната лингва франка е бислама – креолска версия на двата заедно. Отделно на Тана, който е остров с диаметър, по-малък от 30 километра, в различните села се говорят различни местни езици, които не били всеки със всеки взаимно разбираеми Съседното може да са (в миналото – със сигурност са били) канибали. Трябва да се внимава с тях, а не да се търси лингвистична конвергенция. Селото на Джон Фрум – няколко колиби, резервоар за вода с печат на чуждестранна неправителствена организация на него, дузина свободно подвизаващи се прасета и нещо между олтар и оброк с алено червен кръст, като символ на религията, прераснала в политическо движение – притежава черен плаж на топло моренце и горещи извори на минерална вода, който се излива някъде изпод недрата на вулкана през две-три вирчета директно в морето. Заварихме дечица да се къпят, а контрактори на австралийска правителствена или неправителствена организация, пристигнали с тежки джипове да вземат проби от минералите с идея да промоцират мястото за балнеолечебен бизнес. Оттук е и снимката, с която мислех да кандидатсвам за Пулицърова награда за фотодокументалистика: "Деца без риза на гърба си бягат от ужаса на изригващ вулкан" Усещането по залеза на кратера на вулкана е възвишено! Възвишена е и цената на входния билет, към който от кумова срама са включили песни и пляски на народите и резенче ананас. И превоз с кола до 2 минути пеша от ръба на кратера. Най-лесно достъпният постоянно активен вулкан в света! Сред туристическата процесия аз изиграх точка на континентална конвергенция и самостоятелно се представях като Тийм Юръп. Защото нямаха табелка Тийм Бългерия. Останалите туристи бяха Тийм Оустрелия (20+ души), Тийм Джърмани (3) и Тийм Ю Ес Ей (2). А горе заварихме ... тийм Юта. И един сеизмолог с каска (дали той знаеше нещо за активността, което ние не знаехме?) , на когото беше разрешено са се разхожда по-далече от площадката за наблюдение на ръба на кратера. От мормоните беше досаден само единият. Онзи с азиатската физиономия. Опитваше се да спаси душата на една от праковите рейнджърки. Останалите си правеха селфита с вулкана, като повечето туристи. Предизвикателството е да щракнеш точно, когато зад тебе се издига стълб земна маса с цвят на нагрято желязо. Имаш няколко секунди. До следващото изригване след няколко минути. И така можеш да си играеш с часове, докато на рейнджърите не им омръзне и не те поведат надолу към колите и тавите с нарязан ананас. И грейпфрут. А ако приключиш набързо със селфитата, можеш да позяпаш и самите фойерверки. Блаженства (остров Ефате) Бланженство Първо. Да пиеш кафе-о-ле с канонични кроасани на добре проветрена веранда с тежки жалузи срещу кооперативния пазар на Порт Вила заедно с няколко коренни местни, предимно бели, жители и експатриати; да четеш какво ги вълнува в местния комбинирано френско-английски вестник Независимост ... Австралия и Нова Зеландия трябва да се подсетят да не бавят обещаната от тях безвъзмездна помощ; нужен е регионален стандарт за кавата с машинно мелене, а не с ръчно (тоест - устно) предъвкване от предпубертетни момчета; от Китай се очаква да подпомогне местните спортисти в тренировките им за следващите Тихоокеански игри; На еди кой си Австралия му откраднала жената като ѝ дала имигрантска виза със защита, ... ... и лежерно да наблюдаваш забързания съботен пазарен ритъм на движение на маршрутките и лудешката суматоха около търговията с банани за готвене и белени (с мачете) кокосови орехи. Само дето не е нито забързан, нито е лудешка. Ами са толкова лежерни, колкото и пиенето на кафе-о-ле. Маршрутките (тук им казват автобуси) много рядко се пълнят до дупка като в Африка. Един човек и един пън с билети с фиксирана цена са напълно достатъчни пътници, независимо от разстоянието. Да, пътувах в рейс с пън. Цял. С корени. Поне половин метър диаметър и толкова височина. Клишето, че в третия свят все с кокошки се возиш по автобусите, тук не се осъществява буквално. Следователно: Трети свят не съществува (Q.E.D.) Блаженство Второ. Да се излежаваш под палмова сянка на бял плаж от стрити корали и, колчем се запотиш от слънцето, да влезеш в морето с маска и шнорхел и пак да се удивиш за колко много пъстроцветни и пъстроформени морски създания не си и подозирал, че съществуват. И това - без да се гмуркаш по-дълбоко, отколкото шнорхелът позволява. Можеш и писмо да пуснеш на дъното в нарочна пощенска кутия за плитководни гмуркачи. Блаженство Трето. Да прокарваш сочния хамбургер с повече от приличното местно специално пиво Tusker ("бивнар" англ.: в Африка е слон, в Океания - глиган) в компания на още от зори отпочнали процедурата бели австралийци, повечето стоварени от вързания по-долу на кея крузлайнер в текс-мекс-уайлд-уест-блус-брадърс салун, вперил поглед в мониторите, по които въртят нонстоп някакъв ръгбовиден спорт с пипонеста топка на овален терен, който при по-внимателно вглеждане има вид на по-динамичен, по-техничен и по-малко силов от познатото ръгби на правоъгълен терен с трайове. Или да дегустираш производството на местната крафтпивоварна Nambawan в квартал Nambatu. Което предразполага към разсъждения от глобално исторически характер. Десетилетия след приключването на европейския колониализъм в Африка и Тихия океан (Нова Каледония, Таити, Уолис и Футуна, без да ги броим) китайците видимо правят точно това, което европейците са правили преди да институционализират интересите и защитата на гражданите и инвестициите си и чрез налагане на административни управление. Заливат островите с евтина манифактурна продукция и просмукват икономически заселници, които движат бизнеса на място. Единствено с непродуктивни практики като разпространение на религиозни вярвания не се занимават. Кое от трите блаженства съм аз? Първото! Онова за предпочитанията към колониалното управление в новокаледонската глава беше за парлама. Нищо лошо му няма на постклониалния тропически свят с проядените от дървояди стогодишни резиденции с веранди, потънали в буганвилии, с бананите, със стереометрично-тригонометричната католическа катедрала, с поникналите като гъби китайски емпориуми, с недовършената грандиозна административна или законодателна сграда на хълма със засадена пералня в градината, с пушещите микробуси по главната и пушещите загорели от слънцето местни французи по кафенетата, с щипката ар деко в архитектурната манджа ... Веднъж и аз да се зарадвам, че ми обменят доларите по дърварски курс. Уловката е в точно колко дърварски. 97. Така с моите $5 не ми стигат 15 vatu за бира Tusker на цена 500 vatu. Обаче! Аз имам точно 15 vatu на дребни монети в джоба. Bingo! Така даже и анулирането на полета ми до Фиджи не можа да наруши блаженството. А по ирония на пътешественичеството точно около тоя изгоден, но екзотичен международен полет от Порт Вила до Сува, второстепенното летище на Вату Леви, си бях изготвил цялата програма на островния хопинг (island hopping, англ.). От авиокомпанията се погрижиха за мене много добре със стая в приличен хотел с бюфет, съдържащ помазанката (pomazánka, чех.) веджимайт (vegemite, австрал.), и басейн, озвучен по радиоточка с изпълнения на манчестерската вокално-инструментална група Oasis. Някъде по опашките за купони за веджимайт се заговорихме с една австро-италианка, която послушах да говори гладко поне на три немайчини и небащини европейски езика. Функционерка с паспорт на ООН. Малко по-светло син от фиджийските и много по-светло син от украинските. Като видя моя паспорт, веднага се похвали, че знае в подробности интригите с Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. Обединихме се около мнението, че ако руснаците толкова много държат на жена от Източна Европа за шеф на ООН, веднага можем да им предложим поне две високопрофилни украинки - Тимошенко и Савченко. Д.16 Илюстрации: о-в Тана Порт Вила, о-в Ефате Мили Бей, о-в Ефате Внимателният читател не е пропуснал да забележи и южноафриканския участник сред илюстрациите на блаженствата: Цялата статия 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения