[домосед] Капските енотуристически дневници (част втора)

16 март, 2015

Март 2012, Кози, грозде и костенурки

From SA 2012: Goats, Grapes and Tortoise

Мартениченият сезон ме завари на обиколка по капските лозя в обща посока Парл, ориентирайки се по препоръки на Джон Платърския каталог и странична информация.
1. Glenelly. Това се води към Стеленбош. Избрах си го от списание за винарни с модерна архитектруа с бетон, стъкло и прави ъгли. Толкова модерна, че се натресох в стъклената врата за терасата и за малко да ми се разлее дозата от флагшипското им вино Grand vin de Glenelly. Имението го държи високомерна според изражението на портрета с медалите гранд-дама, французийка, със сложна аристократична фамилия от няколко компонента.
2. Black Pearl трудно би могло да бъде по-различно. Малко семейно лозе на западния склон на Парлския баир. Половината е резерват за реностерфелд (буквално - носорожено поле, но се има предвид характерна растителност), а другата половина си я делят лозите, кравите нгуни и ... ламите алпака. Собсвтеникът Ланс е англичанин с американски акцент след 30+ години, прекарани отвъд Атлантика. И целият пазар на скромната му бутикова продуция бил в Америка. Намерихме си приказката за сафарита из Южна и Източна Африка с ландровери. И за класическа музика. Консерваторията към Стеленбошкия университет била добро място за интересни концертни програми и качествни изпълнения. Примерно органови симфонии.
3. Spice Route. Това е ново владение на собственика на съседното популярно имение за вино и още повече - за сирене - Fairview. Само приемната им е край Парл. Гроздето е от Свартландския район. Това ми го обясни младеж швейцарец, стажант по отдих и туризъм, попаднал точно тук по земляческа линия със собственика на ресторанта. Който ресторант се оказа повече от добър. Бели покривки, тераса, гледка на юг чак към Симонсберх, с приличен избор и в постната секция на менюто. Примерно - патладжанено ордьовърче и ньоки в доматен сос с босилек.
4. Съседната Fairview с кулата с козичките и големия избор козе и краве сирене, бъшка вината, съм я отмятал в годините си на начинаещ боландски енотурист. Което не е причина да я отбягвам. А на влизане в Парл беше грехота да не се отбия да видя отблизо безумния, тройно-фалически (сравни с осмоъгълно-фалическия пред НДК-то), паметник на езика африканз, издигнат от видим бетон през 70-те. Не ми се демонстрираше подкрепа с 15 ранда точно на тоя креолски, нарочен за европейски език, но чичкото калър на бариерата с мекия си акцент и любезна усмивка ми припомни, че това е и техният език и жестокостта ми се сломи. Платих си и влязох. Градинката за пикници е поддържана и чистичка, ще рече - парите отиват за добра кауза.
5. Последната винарна от списъка за деня беше Laborie в началото на главната улица на Парл. Парл се гордее, че има най-дългата главна улица за малък град (dorp, афр.) в страната, дължащо се на приклещеното географско пложение между река и планина (характерна с плешиви гранитни кубета). Сравни със село Гинци. Laborie бих го отминал от предразсъдъци, че е толкова комерсиално, че даже и в България се продават техни вина. Би било грешка! Вината са им много дорби (няколко 4-звездни), а кейпдъчовския им конак е първокласен образец. Къщата за гости, която си бях избрал по интернет е също оригинална кейпдъчовска. Тоя сезон съм на вълна "капско-холандско възрожденско архитректурно наследство". Все едно обикалям не то Жеравна, не то Широка лъка. Goedmoed Inn. В миналото и това е било конак на лозе, но в днешно време са се разделили - лозето на един чорбаджия, ханчето - на друг. Но липсва ограда, а е сезонът на гроздобера, пък най-близките до басейна лозници са десертно грозде, а буганвилиите са достатъчно прикритие от хорските погледи. Сладост!
Вечерта пробвах паеята у Марк - превъзнесеният от списания и клюкарски препоръки ресторант на Главната. Не, че имах голям избор. Само един от трите ресторанта работи в събота и неделя. Парл трудно би могъл да бъде по-различен по атмосфера от побратима си като лозарски център Стеленбош, който е космополитен и отворен към света университетски център с огромен избор от тренди заведения, без да броим възрожденското архитектурно наследство, което не се ограничава на една улица. Нейсе. Паеята беше добра, а и градината - добре аранжирана, но духа на Малкия град се прояви в изумителното поведение на келнерката и салонния управител, които седнаха да си вечерят, докато клиентите на няколкото заети маси още не бяхме стигнали до десерта. На неделната закуска в ханчето имаше от пиле мляко, тоест - от пиле плод, вкл. някаква китайска круша с вид и вкус на ябълка, но грозде от прилежащото лозе нямаше. Глобализация.
Неделя предиобед. Черкова пусна! Африканерската. Точно като минавах край нея, захласнат в гробищата и кейпдъчовската къща отсреща, та хванах в кадър и няколко африканери в несъобразени с лятото в Африка неделно-официални премени. Оттам продължих към Уелингтън и отвъд, където си бях харесал две лозя в пазвата на прохода на Бейнс. Фермата на легендарния фортрекер (пионер) Пит Ретиф, намерил смъртта си в преговори за земя със зулусите в другия край на това, което сега е Южна Африка, предлага народно кафене, народно вино и пътеки за планинско колоездене. Но я заварих затворена заради погребение.
Doolhof, съседната, в края на долината (даже отвъд маскиращ пояс неендемнична гориста растителност), напротив, си беше отворена и с нищо народно не се представяше. Виното гони 4-те звезди, а префасонираната от викторианците кейпдъчовска резиденция ги е хванала петте. По свои собствени критерии. Включващи продълговат басейн със закачащи се с Кича декорации и коринтски колони край шезлонгите. Предлагат се разходки пеша, на коне, на велосипед, на джип. Избрах пеша. Два часа измежду лозята с каберне и пинотаж и голите блокове, запазении за шираз. Предлагат се също сандвичи, рапове и макарони. Избрах сандвич. А костенурките бдяха наоколо!

From SA 2012: Goats, Grapes and Tortoise

Септември 2010, Голф и ягоди

From SA 2010: The Rainbow Nation

Повод да прелетя пак до Кейпа беше да се видя с тайванката Емили, която половин година след срещата ни на Антарктида все още обикаля света индивидуално. Много смело момиче, както изкоментираха двойката тайванци снощи на рождения ден, предвид колко необичайно е за китайка жена да пътува сама толкова дълго и по толкова приключенски места - Монголия, Байкал, Ирландия, Кения, Танзания, Южна Африка. А аз я заведох там, където не би и хрумнало да погледне сама - лозята край Стеленбош. Избрах си все още непроучената от мене долина, югоизточно от града, качваща към северозападния склон на Хелдерберх. Всъщност търсех лозето Hidden Valley, но точно там имаше някаква частна забава (сватба?), та вместо това спряхме у Eernie Els, където ни обещаха ресторантът да е отворен поне до 3 следобед. Като пътьом се отбихме да пощракаме из цяла скулптурна галерия плашила в ягодовата градина Mooiberge. Най-различни! От парцалени кукли на велосипеди, до пъстроцверно слонове и костенурки от заварени стоманени отпадъци. Ърни Елс бил най-великият южноафрикански голфер на нашето време. Един от Топ 5 в света. Да не съм го знаел било все едно в тениса да не съм чувал за Надал. Ама като не се интересувам от голф. Както и да е, поуката е, че голфът има капацитет да ти купи Топ 5 лозе край Стеленбош. И да не е точно Топ 5, пак е някъде във върха на класацията, защото по-малко от 4-звездно оценени вина, предимно в сравнително нехарактерния за района бордовски стил, за подвкусване не предлагаха. А ако си поръчаш и лек обяд - плато от миниатюрни капско-малайски класики от боботи през сладнеещо агнешко къри до зеленчукови сомуси - те черпят с най-хубавия си бленд Ernie Els '05, от който бутилката продават по R525 (над 50 евро). А гледката е безплатна! Следващата спирка беше в съседното Rust-en-Vrede, където вината са още една категория по-снобски и включват историчност на лозето и винараната (кейпдъчовска, но не от най-добре разположените примери). Тук бутилка "1694" (годината на основаването на винарната, а не на реколтата) се продава за R1200 по номинал, а опитването на една глътна са го оценили за R60. Помня, че точно от тукашните вина носех за почерпка в България, преди заради пишман терористи да забранят свободния трансфер на течности по европейските летища. На Емили не знам дали ѝ беше досадно, но не ѝ беше и безинетерсно. Първи досег с еноснобската култура. А гледките и градините я докараха до възторг. Не си представяла, че Южна Африка има и такава страна.

From SA 2010: Cape Spring Weekend

Юли 2010, Безкитовен капски уикенд

From SA 2010: No-Whales-Trip to The Cape

Вино на уикенда - The Temptation 2008 от лозето La Vierge! Тъкмо съм на вълна реколти, зачел се в "Добра година" на Питър Мейл. Имаше и филм с Ръсел Кроу, но в книжката са дадени повече подробности какво точно си поръчват героите всеки обяд и вечеря. В Южна Франция през лятото! Ходи ми се. Уикенда го нарекох безкитовен, защото бяхме тръгнали с голяма кошница за прехвалени китове, а се наложи да се задоволим с пингвини. Бял кахър - мина много добре и без китовете. Героите са Юджин и Каролин, оставили си още малко време в Южна Африка след финала на световното. Точно такива бакпакери-хедонисти обичам за компания - които след напускане на работа и осем месеца около света не изпитват притеснения да си наемат BMW, да спят в модни хотели и да обядват haute cuisine в тренди винарни. Винарната я избрах аз. Тоест - аз избрах долината Hemel-en-Aarde (Небеса и земя), а винарната се избра сама, защо беше неделя и по-консервативните не бяха отворили врати. А в тази между масите на шампансковата тераса даше бяха разстлали пясък за игра на були. Е, загубих и двете партии, но важен е олимпийският принцип на участието. И хубавото вино. Това, че Каролин има алергия към мая и оттам - към алкохол, я прави идеален шофьор-въздържател във всякакви ситуации. Обсъдихме световното. Гледали на живо финала, а преди това два четвъртфинала. Като междувременно ходили на сафари в резервата Мадикве. Но животните им се сторили по-малко от Серенгети. Видели големите 5, ама леопардът им бил надалече. И нямало приключения. Освен че колата на лоджа заседнала баш сред лъвовете и под съвсем реален страх да го изядат рейнджърът трябвало да се надвесва от над предния капак, че да заключи диференциалите на предните колела. А междувременно един от техните приятели си изръсил портмонето и лъвът му изял саудитския паспорт. Което се усложнявало от факта, че не можел да го обяви за загубен, защото бил влязъл в Южна Африка с френски, за който съудитските власти не трябвало да знаят. Че иначе - бой с тояги на гол задник. В Херманус, дето ги нямаше китовете, без да искахме, попаднахме точно на новото белгийско заведение за рибена супа и калмари, където фламандката Каролин одобри картофките, а аз - супата. Юджин, сингапурски китаец, нищо не одобри, защото го тресеше треска и се наложи да се задоволява с пица за вкъщи. А хазяинът одобри голфа - откритото на Великобритания - дето за първи път от не знам си колко години го спечели южноафриканец. Знам, че да си голф звезда е високоплатена работа, ще рече хора се интересуват от това, но да го гледат внимателно по телевизията за първи път забелязвям. Хазяинът, африканер, се казваше Нато. Представи се за пенсиониран фоторедактор на най-големия афириканерски неделен вестник Rapport. И разправи истории, които не са чак толкова далечни във времето, а ни звучат като от каменната ера. Как, като следял сватбеното пътешествие на Чарлз и Диана из Северна Америка, веднъж седмично трябвало да лети до Ню Йорк, за да предава лично негативите на пилота на южноафриканския редовен полет, че да стигнат до редакцията в Йоханесбург.

From SA 2010: No-Whales-Trip to The Cape

Февруари 2010, Модерно и класическо

From SA 2010: Summer Weekends

Тая винарна Waterkloof става за щаб-квартира на злодей от филм за Джеймс Бонд. Очакваш да е традиционна капско-холандска къщичка с езерце, пък то - стъкло и бетон на висок хълм, но без пряка видимост от шосето, с хай-тек охранителни гаджетчета. Вътре те обслужава персонал с изражение на чернокож хибрид между робот и клонинг, а и виното е мистериозно. Няма го на пазара. За обяд сервират печен кингклип (ендемичната едра океанска риба) върху картофено пюренце, кaрамелизирани трохи от цвекло, хрупкав бекон, панирани октоподчета и калмарчета, пълнени с рататуй.
Другите две винарни за уикенда - Morgenster и Vergelegen - си бяха от традиционните. Vergelegen е и повече от историческа. Била собственост на холандския губернатор Адриан ван дер Стел от XVII. Злоупотребявал със служебното си положение, като случайно или не половината от всички роби в колонията се оказали на неговото лозе. Освен че ползвал и целия колониален бюджет за лични субсидии. Град Стеленбош е кръстен на баща му. И именно там за съботната вечер на ул.Селска остана капскомалайското къри с пиле и скариди.

From SA 2010: Summer Weekends

Септември 2009 Фейнбос, шираз и липсващи матрьошки

From SA 2009: Spring Winelands

По липса на собствено лозе наобиколих няколко чужди в района на Стеленбош и Дърбанвил. Започнах от много хубаво място - Mooiplaas (хубав чифлик, афр.). Подпийващ от сутринта с посетителите (аз, самичък) собственик ми разказа как имали навик да канят гости на разпивка на Дълга Маси в кейпдъчовския конак, как оттам идвал брандът Langtaffel на вината им за маса; какви витикултурни експерименти обичал да прави и каква му е теорията за ползата от фейнбоса в лозето. Че не случайно капският тероар бил какъвто бил, след като хилядолетия е поддържал фейнбос. И че сега колкото фейнбос е оцелял (3%) е добре да се консервира и да се изтъква като маркетингово предимство на капските вина. Та в неговото лозе единият склон е резерват. С пътека за разходки, по която бях оставен да се шляя сам и да се любувам и на фейнбоса и на раззеленяващите се лозници и на панорамни гледки към Симонсберх и Тафелберх. Изненадващо добро въведение към уикенда! Следващото лозе също се представи добре. Hartenberg. И тук тихо откъм посетители. Леличката-винарка се похвали, че обичала да ходи на туризъм по планините. Освен че ме гостиха с домашно боботи, отвориха за дегустация и от най-скъпото си вино, MacKenzie 2005 (R375 бутилката), от което изкарвали 6 бъчви годишно. Или 6 литра от хектар при норма за нормално вино 40. Едно от тези. Имат добър бизнес със South African Airways, но ти трябва билет за бизнес класа, за да се възползваш. Емблематичният им продукт е ширазът. Не устоях да се запася с една бутилка. Shiraz rulz! Следвашото лозе Hazendal, прехвалено от книжката ми за за избрани лозя, беше разочарование, предвид че се готвеха за сватба и не ми обърнаха внимание, а и така и не разбрах къде са скрили музея си за матрьошки и прочие артефакти от Великата Рус. Louisenhof го обърках с Louisendal и попитах за шардоне, пък те специализирали в червени блендове. В крайна сметка си взех бутилка порто. Приключвайки дегустациите набързо, че винарката въртеше чеверме в градината за вече събрала се гладна компания. Наближаваше ракиено време, което в моя случай се изрази във ямайско (разбирай - с ром) кафенце с книжка на центъра на Стеленбош. А вечерях със спингбокско бутче При Чирака. Плюс пълнени със салса октоподчеда с босилеково песто. Оказах се настанен в много уютна стаичка на втория етаж на симпатична викторианска къщичка за гости. В която те гощават с още по-симпатичн омлетец за закуска. В неделя продължих по лозята в района на Дърбанвил - Nitida с напълно незаинтересован от присъствието ми момък на тезгяха, компенсирано от много любезни в пълното с дребни дечица кафене моми, и Hillcrest - мъничко лозе с каменнна кариерка, язовирче и пукащ по шевовете в неделя на обед "тоскански" ресторант. Попълних си колекцията с бленда им каберне+мерло'06. Следобеда и надвечер прекарах на спокойствие под сянката на сгъстилите се точно наврме облаци над пристанището в Кейптаун. И хапнах кингклип по капскомалайски. Дъждът изчака да се прибера на летището, за да се излее с пълна сила. Синоптиците направо си ме излъгаха, обещавайки го от сутринта. Мъкнах дебелия поларен пуловер. Вместо да си оставя място за още вино в раницата.

From SA 2009: Spring Winelands

Август 2009, Каспките лозя през зимата

From SA 2009: Winter Winelands

За ношуване беше избрано капско-холандското бижу Basse Provence, на 3 км от Франшхук. В стая с аромат на сламен покрив, който приятно се примесва с аромата на пържен бекон и грабоувски буреворс (наденица) неделя сутрин. Където село Grabouw се отнася към boerewors като Смядово към луканка. Поставих личен рекорд по инспектирани винарни за уикенд - седем.
Стеленбош: Jordan (гледки и новосветски вина), Saxеnburg (пинотаж и гвинейски кокошки); Zevenwacht (Кейпдъчовска архитектура с патешко езеро и настъпващо в лозята луксозно жилищно строителство).
Франшхук: Rickety Bridge (с чудесно бяло вино, вкл. осувенирено като флашка с форма на бутилка вино); Grande Provence (с много стилен ресторант, галерия и вина, които само на място можеш да си купиш); Graham Beck (хай-тек с голям асортимент, целият от 4* нагоре), Solms Delta (експериментални бледнове, джоинт венчър с местните калъри, супер уютен ресторант-градина). Плюс l'Ormarins, където се наблюдаваха класически автомобили нежели вино. Ресторантчетата се предсатвиха не по-зле с блюда от рода на: - домашно капско боботи; - печена тюна с топла нисоазка салата с аншуа и задушени яйца; - крепинетка от пъдпъдъчено бутче с гъби, орехи и иерусалимско пюре от артишоци (това цялото е с размер на малка(!) круша, а се сервира в чиния с диаметър на средно-голяма пица); - касулетка от патешко краче с мед; - рататуй от пълнени патладжани върху леща с биволска моцрела; - средно запечено спрингбошко с напоени с мампур (трансваалска плодовица) патати; - западнобряжко пойки с миди (показано на предпоследната снимка); - 3, 6, 9 и 12 месеца втасвал чедар. Всичко това - на дробна от цената, която би струвало в оригиналната Прованс. Поука - да се живее на 2 часа със самолет от капските лозя е едно добро житейско решение! Още по-добре би било и тия два часа да се елиминират, но тук съдействие оказва авиокомпания Mango, признавайки усърдието на прилежните консуматори и възнаграждавайки целогодишното им харчене с кредитни карти с напълно безплатни билети (даже и летищните такси поглъщат). Другата награда е, че по съвпадение съм избягал от Претория точно уикенда, когато Високото поле го било хванало мрачно, влажно и облачно зимно капско време.