домосед Публикувано: 22 декември, 2014 Сподели Публикувано: 22 декември, 2014 From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Разбрал или недоразбрал, че с баща му ще ходим на манастир със строг режим, по пътя от Беласица до Халкидики 4-годишният Морис си уплътняваше времето в броене на глас на "бараките на Исус Христос" (параклиси да искаш в Гърция), а по-големите му братя и майка му не криеха безпокойството си дали пък няма да ни хареса и да останем. Два дни имаха да тръпнат на плажа в очакване да се върнем. From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Aтонските визи ни се бяха уредили в консулството в Солун сравнително бързо, за един работен ден вместо очакваните две седмици, с ... връзки. Там се подават заявления само по факс. Пак добре, че не е телекс. И после се проверява по телефона. След като е получен вербален агреман, самите тескерета - формат А4 на гръцки с името изписано на латиница, както им е хрумнало на йеро-писарите в Солун - се получават рано сутрин от атонското бюро в Урануполи, след което се зарежда раницата с банички за всеки случай, купува се билет за 5.50 евро и се качва на ферибот, който потегля на 09:45, спира като пътнически влак на всеки манастир от западната страна на полуострова до общото пристанище Дафни, след което повтаря процедурата на обратно и към 3 следобед се закотвя за нощуване на един плаж малко по на север по крайбрежието. Ако няма да се товари/разтоварва превозно средство на някоя от спирките, рампата се спуска да опре само за секунди, колкото да скочат на земята пешеходците за слизане и фериботът отпрашва. На зографската спирка (третата) по тоя начин стовариха само нас двамата с Пальо и непознат чичко с жълта тениска. Ужким по устав в монашеската републиката не можело по къси ръкави, но май точно за това правило не си държат очите отворени. Така ако е тръгнало, утре и монокините ще разрешат!From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Понеже не се бяхме обадили (то - не че и знаехме как и на кого) точно в кой от четирите разрешени от тескерето дни мислим да пристигнем, не очаквахме някой да ни посрещне и се бяхме подготвили трите километра по баира през гората да ги вземем пеш. Но Някой беше дошъл. Монах с пикап. Сигурно послушанието (наряд, църк.-слав.) му е да кибичи на пристана, ако някой дойде. И добре стана, че иначе щяхме да изтървем обяда и да си останем на неприкосновения запас банички. А то не беше какъв да е обяд, ами трАпеза. Това е по-тържествената версия, която правели май само в сряда и петък и се полага и вино (разливат го от пластмасова дамаджана с етикет за минерална вода). Освен на дежурния по четене, който отговаря за ембиънса на мълчаливото хранене, като мънка монотонно жития на светци от нарочна катедра, която не е заредена нито с гювеч (постен), нито с пъпеш, нито с вино. Остава гладен. На трапезата - дълга маса в магерницата, която в геометрията би се идентифицирала не толкова като отсечка, ами като лъч с игумен в началото и безкраен брой монаси, послушници и миряни, нареждащи се по старшинство в източна посока - отец Анасоний заема едно от първите места. Той е ключов в историята, защото без него и един ден в манастира би бил достатъчен да умрем от скука ("Манастирът тесен за мойта душа е", Иван Вазов в свободен цитат от Васил Левски). По съвпадение (или с благоволението на Св. Георги), че отец Анасоний се казва отец Анасоний*, бях научил точно два месеца по-рано в една вила в полите на Витоша (софийската/шопската Света гора). Аз го знаех като "Тони от Жъ клас", който ник би бил напълно безполезен, ако се наложеше търсене с питане. И би предизвикал конфузна ситуация, ако при среща той не ме разпонаеше като "Дик от Е клас". From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Разпозна ме за няколко стотни от секундата! Вярно - не точно като Дик, нито като Домосед, а като Митко, което е напълно приемлив резултат, предивд че рядко движехме в една и съща компания. Не го бях виждал от ранните митинги на СДС, когато май следваше богословие. Впоследствое се беше разбрало (посредством мълва), че се е замонашил в Атон и оттогва не се бяхме виждалиу. Набързо обсъдихме едва ли не целия випуск поименно. Масовичките на годишните и петилетните сбирки все му пращали покани (по муле?), но той не се виждал да се яви в София на заведение по расо. За сравнение отец Висарион, който пък е съученик на други приятели, 74-ти набор, и е известен с изследването си "Петър Дънов и Ванга - пророци и предтечи на Антихриста" (Част 1: П.Дънов - анализ на едно лъжеучение; Част 2: Ванга - портрет на една съвременна магьосница), нямал такива скрупули и редовно си се явявал на кръчма в София. From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Отец Анасоний предпочитал да пътува до Иерусалим, където да изпълнява послушанието "Регулиране на масовия поклонникопоток по тесните улички около Божи гроб, че да не стане мазало", и до манастирите и прочие духовни средища по Златния пръстен в Русия. Което, за негова чест, не връща по подразбиране братска любов към всеки руснак, бил той и славяно-православеещ се поклонник в Зографския манастир. Идвали, и под предлог, че пускали някакви лепти в касичката, и че са по-големият брат, се държали меко казано нескромно, вместо да слушат, господарствали и поръчвали (!) от манастирската вишневица, като че ли са на курорт. Но за тях - лични впечатления по-надoлу. Стана дума, че имал желание да промени света - разбирай - да възстановял смисъла (!?) в упадналите през турското робство и загубили го литургични процеси и процедури, но нямал никакво влияние над църковните власти в Константинопол, към които се числят манастирите в Света гора. И над българските нямал, но поне си хоратувал (бил в общение) с по-младите митрополити, с които "тръгнали заедно". (Предполагам, че) понеже е практичен и почтен човек с всичкия си и в разцвета на силите си, в манастира са му поверили няколко важни икономически ресора (като на Кристалина Георгиева в европейска комисия), един от които е библиотеката. В която ни допусна на второ ниво. На първо ниво за случайни любопитни поклонници седи само Паисиевата ръкописна чернова на "История славяноболгарская". В нарочна витринка, че да не я крадат пак от Държавна сигурност и подхвърлят на агент Божо в Историческия музей. На второ ниво (което се намира два етажа по-надолу в друго крило на манстира) се съхранява всичко останало. Съхранява се добре. Отец Анасоний бил убедил братята да насочат постъпили по волята на св. Георги в манастира средства за ремонт и модернизиране на помещенията в съвременно хранилища за книги. Имат и едно устройство за азотно дебъгване на стари ръкописи в обезкислородяваща се камера. Има даже един компютър и рутер с мигащи лампички до него, в който си играели да вкарват каталог. Наложили си били послушание да въведат към 8000 записа. Но тъкмо се били поуморили малко и решили да починат. Щели да продължат ... след три месеца. Slow Life par excellence! Ето какво би привлякло побъркани от плъховското надбягване (rat race, англ.) градски души в машината на времето с отрицателен заряд, което представлява Света гора. From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Аз самият, в тая библиотека, за три месеца - не знам, но за три дни бих се заровил. Особено в секцията със старите атласи. Мания! На един руски от началото на 18-ти век, в който остров Сахалин е тумбест, нежели продълговат ("Но топологично верен с оригинала!" ще каже Анри Поанкаре, чийто гроб открих по-рано тази година в Париж), откривам сибирски топоними, за които не предполгах, че руснаците са отишли толкова рано да ги раздадат из местността. Иркутск, Якутск**, Красноярск, you name it. Представите ми за руска колониална история се коригираха с поне век и половина. Тия места ги било имало далеч преди Петър I да стартира проект Русия по холандски модел, а Ян фан Риебек - Африка по холандски модел. Мурманск, разбира се, го няма на никоя от старите карти. Иначе инспектор Стрезов веднага щеше да ги хване във фалшификация. Аз, разбира се, като видя карта на света, от който и да е век, първо проверявам, какво има в Африка. Според руските атласи в южния край имало "каффры" (the K-word, бидейки най-обидната дума в тестето расови карти в новата Южна Африка). Абе, вие защо биете негрите? From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Та, разглеждайки картите на Африка стана дума (разбирай: аз се изказах неподготвено), че човечеството се е пръснало по света от Африка. Последва диалог с човека, с когото заедно сме изкарвали матура в единното средно политехническо училище:Той: Ама хората от Африка ли са се пръснали по света?Аз: Да (а на ум: Че това и всеки кафър го знае.)Той: Аз пък мислех, че от Вавилон.Аз: Е, има и такава теория.Той: Ама и друга ли има?Аз: Хайде да ни покажеш как върви ремонтът на камбанарията.From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Камбанарията всъщност си я видях сам, защото отец Анасоний се оттегли за сиеста и повече не се видяхме тоя ден, а на сутринта с Пальо се измъкнахме по терлици от тесния за душата манастир, докато другите бдяха в църквата. Не остана време да ни покани на „вилата”, както се изразява общия ни съученик Сънчо, който е воден там. Отец Анасоний и вика „келията” и, доколкото рабирам, то си е точно като вила, но с вградена църквичка, като за по-отшелнически настроен монах, а за разлика от основното тяло на манастира имала гледка и към морето. Намирала се на около час ходене.From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Ако не беше той, бих снимал повече неразрешени сюжети из манастрира - църква отвътре, монаси, икони, ама ми беше неудобно да го злепоставям пред братята, които вече бяха усетили, че съм "негов човек". Монасите са няколко десетки, повечето българи, но на различна възраст и в различно състояние на духа. Има вехти субекти, постигнали нирваната в монотонна молитвена рутина, седят свити на троновете си в църквата, броят броеници (или просто създават илюзия, че броят броеници) и няма-няма, пък се прекръстят вяло. Има такива, които със същия успех биха могли да обитават и манастир на Света гора, и някои от манастирите, обърнати при социализма в психиатрични санаториуми. Един например гонеше котките из двора (котки ври!) и ги замеряше с калимявка. Като се замисли човек, ако ти се разхлопа нещо, монашеството би било и добра кариера, и добро пенсионно осигуряване на старините. А има и такива, за които не можеш да разбереш нищо, защото по никакъв начин не отчитат присъствието ти и гледат през тебе като през оризова хартия. From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Следобеда се отдадохме на самоподготовка по история на манастира. Фундаменталните чудеса са две. Първото е самоизографисалата се икона на Св. Георги, която дала името на манастира. Отците основатели, замонашили се велможи от Охрид през X век, спорели как да го кръстят и оставили заготовка за бъдеща икона в църквата и легнали да спят. На сутринта ги посрещнала готова икона на Св.Георги и въпросът бил решен. Но както се била самоизографисала на Атон, същата икона същата нощ се била самоизтрила в някакъв манастир в Палестина. И Св.Георги се явил на сън на тамоншния игумен с напътствия да не разтуря братството, ами всички заедно да тръгнат, да намерят новото място и да се побратимят с охридчани. Речено-сторено. Втората чудотворна икона няколко века по-късно не се била изографисала, а била "дошла". Не с телепортиране, ами с плуване, пак някъде от Арабия. Пристигнала като писмо в бутилка без бутилката на един от атонските плажове и монасите не могли да се разберат в кой манастир да я занесат. Решили да я сложат на едно магаре, което я занесло на Зограф и спряло. И за да не се заблуди публиката, че просто е спряло да си почине, умряло. Иконата вкарали в главната църква, а на мястото на чудото на отсрещния хълм издигнали малка църквичка, до която се стига за десетина минути ходене през маслинова горичка и от която е правилната гледна точка за снимане на манастира следобед. Неправилната по всяко време е от склона над манастира, защото оттам личат всички бунища и стопански дворове на различен етап на разтуряне или зареждане със строителни материали. Третото чудо с телепортирането на История Славяноболгарская в чекмеджето на Божидар Димитров в София вече го споменахме. От нечудотворно естество са страданията на манастира, не толкова от турците, колкото от ... каталунците. Ако има народ/страна/общност, която да е признала каталунската национална идентичност, векове преди да са и помислили за референдум за независимост от Испания, то това е Света гора. Каталунският католически башибозук е оставили кралимарковски отпечатък в народната памет по тия места още през Средновековието. При османлиите, нацистите и евробюрократите оцеляването е било и е по-лесно.From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Стигаме до вечерната служба в 6 часа по светския часовник. На Атон и часовете, и датите не отговарят на движението на небесните тела. Датите за отместени с 13 дни, т.е. ние си мислехме, че е 29-ти август, но за тях било 16-ти, т.е. с един ден сме изпуснали патакламата около Голяма Богородица. За службата свидетели ни бяха разправяли суперлативи, а ентусиасти от неправилния пол не бяха крили завистта си в каква неземна феерия и тържество на духовното пречистване щели сме да участваме. По-умопомрачителен начин за прахосване на два часа от живота си трудно мога да си представя! Издържах само един и избягах в притвора и на вернадата да си гледам пъстри комикси от житията на светиите, изписани от възрожденска ръка по стените. Преживяването не е като в нормална градска/селска църква в православната цивилизацията (оксиморон?). Липсват два от най-важните атрибути за поносимост – греещи свещи и многогласни песнопения. А и тамянът им си беше изгубил уханието. В пълен мрак, разсейван само от две свещи и губеща луксовете си със залеза пречупено-отразена през прашни прозорци дневна светлина, по троновете са застинали, същи мумифицирани, белобради старци с калимявки. С болнав ехиден поглед в очите служи и чете ектениите млад дякон с рехава рижа мъхеста брада на полукьосе, като излязъл от сериал на Дейвид Линч (монасите не са това, което са!). Някъде от най-мрачния ъгъл, мънка приспивно служебните книги (дежурен?) монах, но е толкова тъмно, че не различавам цвета на брадата му. Няколкото миряни, предимно руснаци, се кръстят като на олимпиада по синхронно кръстене с възможно най-широк размах. По заучен сигнал всички се впускат в мълчаливо брауново движение ококоло колоните с икони, включващо коленопреклонни удари с чело в чергите пред тях или направо в плочите. После се спотайват обратно край троновете по стените и продължават със спорадично кръстене с по-малък размах. От време навреме сядат. После някой избутва цялото стадо от храма на верните в притвора. После го вкарват обратно. После пак. Добре, че Пальо не си взе децата! Едно дете на вдима възраст 10, русо, русначе, стоеше ошашавено в центъра на събитията. Дали не се молеше на Св.Георги да го телепортира на някой аквапарк в тоя момент? From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Дотук добре, но в един момент пристигнаха и закъснелите руснаци, точно онези, за които ме беше предупредил в недомлъвка отец Анасоний. Всъщност избягах от църквата преди да пусне, именно защото не исках да попадам в състояние на молитвено общение точно с тях. Някакви униформено подстригани (разбирай - офъкани) спецназовци с черни трика с надписи АНТИТЕРОР и жадни за мъст и власт еничерски погледи, които си носеха за освещаване икона на Богородица. Или да си пречистят съвестта от минали кървави грехове в Украйна, или да си я имунизират за бъдещи, или и двете. Зелените гащиризони без отличителни знаци, сигурно си ги държаха в мешките в манастирските спални. Където, да не се объркаме нещо коя е правилната кауза, раздаваха позиви. Срещу фашистите в Киев. Да раздадеш на атонските монаси позиви на путинизма е като да проповядваш на хора, вместо на паството. Хилядогодишната им история ги е научила, че за манастирите е добре, когато в света царства тиранин с гузна съвест. С ценностите на демокрацията и просвещението не са точно на „ти”. "Тоя Порошенко само лъже!", подслушах двама монаси да си приказват на локум и кафенце в приемната за гости. "Даже и в камерата не поглежда. Фашист ти казвам!"From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος На нас с Пальо позиви не дадоха (преценили са ни, вярвам, на око), но на Бобан дадоха. И го озадачиха. Брат Бобан ни беше съседът по спално. Имаше вид да принадлежи към някаква субкултура на странстващи богомолци, които не са точно монаси, но не са и съвсем миряни. С брат си Никифор обиколил няколко манастира, а после щели да ходят при сестра им на о-в Амуляни, видим на хоризонта. Бобан беше сърбин, а Никофор – руснак. За сестрата не се разбра. Вероятно - гъркиня. Имаха вид на безобидни и неанагажирани в терористични или антитерористични прояви. С какво се е занимвал по време на хърватските, босненските и косовските кризи през 90-те не се поинтересувах. Ние с Пальо леко го разочаровахме, че си легнахме без да пошептим като него още малко (два часа) псалми и молитви след вечерята. Тоя грях го изкупихме после в цивилизацията, като ги хвърлихме с колата до ферибота за Амуляни (6 км). А пък в църквата го разочароваха, че се четяло и пеело на български, а не на „славянски”.From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος На втория ден се разведрихме сред природата по пътеките и друмовете по маршрута Зограф-Констамонит-Дохиар. Десетина километра, последният – по най-скапания калдъръм (през турски от καλός 'добър' и δρόμος 'път') в Османската империя, от който още ме болят глезените. Не срещнахме жива душа освен ... точно на двете разклонения, на които се колебаехме накъде да продължим. Някой закрилник бдеше над нас. Първият Монах-Език буквално се самоизписа от нищото като с телевизионен специален ефект. Ей, Богу, от никъде не го видяхме да се задава. Но на чист руски ни показа правилния път. Вторият Монах-Език ни го докараха с пикап и на не чак толкова чист английски ни прати за Зелен Хайвер. Добре, че си бяхме оставили голям толеранс до ферибота, че остана време да опитаме и от прасковите на Констамонит, и от гроздовицата на Дохиар. From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Констамонит е малък, тих и уютен манастир, държащ гордо 20-тото място от 20 възможни в атонската манастирска иерархия. А Дохиар е като крепост на брега, в която се е събрало цяло село от копривщенски къщи, но скупчени по третото измерение, поради органичения размер на хоризонталната равнина. Прасковите бяха оставени на портата и над тях пишеше нещо на гръцки, което можеше единствено да значи „Моля вземете си” (или „Изяж, ме!” като при Алиса в Страната на чудесата). Взехме си. После гледахме и някакви нарязани дърва край пътя и се чудехме и от тях ли да си вземем. Не си взехме, но на ферибота се застигнахме с един камион, категория КАМАЗ, който не беше пропуснал. А ракията ми я сервираха послушни тийнейджъри в приемната на хотела. Тук забелязах тънка културна разлика между българския и гръцкия манастир. В българския няма деца, а ако има, както се разбра, ги хвърлят направо в дълбокото на психарията. А гърците си водят децата на Света гора като на възпитателен летен лагер с елементи на трудолюбие.From Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος Но все пак в българския манастир, където всичко е на български, си ни беше по-добре и по-домашно. Също като на ... гръцката кръчма на пристанището в Урануполи, където също всичко е на български, даже и любеницата, блажено сочна и хладна.Д.Илюстрации по темата:https://plus.google.com/photos/106665744477636165634/albums/6054559751961477585Greece 2014: Mount Athos / Света гора / Άγιον Όρος* Всъщност някои имена в сводката може би са плод на въображението на автора.** Якутия: Цялата статия 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения