[домосед] USA 2014

21 септември, 2014

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

По Средния Приток на Сьомгова река

- Извинете, сър, бихте ли искали да ви хвърлим въже и да ви спасим?
- Да, благодаря.
- Моля, заповядайте.
Преминаваме към действие, пускам шалтето, хващам въжето през рамо и се оставям да ме изтеглят на брега.

От моя гледна точка, тонът на диалога е една идея по-абсурден, отколкото ситуацията предполага. Чувствам се като Леонардо Дикаприо в края на филма "Титаник". Лежа на ненадежден и напълно ненавигируем плаващ предмет сред осезаемо изсмукваща телесната ми температура студена водна маса, само че за разлика от неговата моята водна маса се движи. Бързо и еднопосочно! Но скороста при плаване не сгрява, както евентуално би сгрявала при плуване. А и, разбира се, точно в тоя момент не нося спасителна жилетка, защото реката не се беше преполагало, че ще е хладна и ще тече, още по-малко – бързо.

От тяхна гледна точка, културният диалог е задължителен, първо, защото така са възпитани, и второ, защото вероятно съм им заприличал повече на Том Ханкс, нежели на Леонардо Дикаприо. Някакъв добре облечен джентълмен (код на облеклото "елегантно-небрежен" с червена тениска и дълги сини панталони) се спуска по дива планинска река на надуваемо шалте.
Това би могло да е личният му проект за прекосяване на Съединените Щати. Float, Forest, Float!

Така - с летящ старт - се печели конкурсът за Легенда 2014 на Средния Приток на Сьомгова река, Айдахо!

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Всичко беше почнало от идеята на Джей Пи, скипера на надуваемия рафт, който я е минавал тая река поне стотина пъти, да пусне 9-годишната Селина да си играе с шалтето в едно привидно закътано заливче. А аз бях издоброволствал да проверя «за всеки случай» дали все пак няма риск да я подхване течението. Случи се такъв случай. Но също случих да налетя на хора с въже на не повече от миля от неволния старт на упражнението. Предишния ден се бяхме спуснали поне 25 мили, без да видим жива душа. А за още по-голямо удобство лагернците вече бяха закусили и боравеха нещо около лодките си, където въжето им беше под ръка. Иначе бих си продължил на шалте още 70-тина мили по Средния приток до слива със Сьомгова река и после още неколкостотин до Змийска, оттам до Кълъмбия и оттам, до Тихия океан на границата на щатите Вашингтон и Орегон. Теоретично бих могъл да си сбъдна мечтата да стигна и до Хаваите. Нашата собствена група беше изостанала с няколко часа, залъгвайки се да лови риба. И предвид че всичко по реката се движи със скоростта на реката, надали имаха шанс да ме настигнат, а още по-малко – изпреварят. Физически закон, който се сгромоляса със страшна сила, когато час по-късно настигнахме осиротялото шалте. И си го прибрахме, но не преди да си поиграе малко на котка и видра. Спира на някое подаващо се водорасло и точно, като го наближим, потегля пак до следващия сиит. И така – дор три пъти. See-It – мярка за речна дължина, въведена от Джей Пи, равна на видимия участък до следващия завой. Много удобна! Къде ще лагеруваме ? След седем сиита. Точно и ясно.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Джей Пи е на 52 и има бизнес освен с рибарски екскурзии и с коледни елхички. Гледат ги в Орегон и ги карат на пазара в Сакраменто. Не бил креационист и вместо на творец се прекланял пред природата като креатура. И не поставя по съмнение клетвата на бай Еди кой си, който 70 години пускал лодки по реката и един път на завоя на пътя видял йети. Самият Джей Пи бил виждал всички видове елени и мечки по много, а вълци - по-малко. Аз пък видях ена раирана катеричка.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Цялото спускане по реката все пак излиза по-кръгло в мили. 100. Отне шест дни. Има някакви регулации, колко хора може да има по течението във всеки един момент и местата за лагеруване се разервират предварително. Даже, ако нямаш комерсиален лиценз, играеш на някаква лотария като за зелени карти, че да те пуснат да влезеш. После от тебе си зависи дали ще можеш и да излезеш, стига да не оставяш никаква следа от бивакуване. Има регулации и колко рибата трябва да има в реката във всеки един момент и, особен ако си рибар, трябва да внимаваш броят и да остане непроменен. Вадиш я от водата, целувка, селфи и ... обратно. А ако искаш и да ядеш риба, си носиш от рибарницата.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Пейзажът се сменя всеки ден – от обли хълмове с поразена от пожар гора, през рехаво залесени с борове, до навлизане в скалист 25-милен каньон без авариен изход освен надолу по течението.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Много малко от земята наоколо е частна собственост. Преброих две (2) ранча, покрай които се въртяха разни ковбойци на коне. Индианци не видяхме. Предполага, че са ги депортирали за дребно хулиганство. Проблемът не е толкова, че са надраскали скалите с графити, а че не може да се разбере какво са нарисували. Лос или елен.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Възникна голям спор, който си остана неразрешен, защото вниманието на различни участници беше отвлечено от живи мечки, сърнички и гърмящи змии.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

А на ковбойците не им е работата да гледат крави, ами да се грижат за няколкото струващи милиони частни бунгала да не ги погълне горски пожар. И да продават колекционерски тениски и сладолед. Една вечер пристигнахме толкова рано до лагера, че тръгнах нагоре по баирите да проуча за изненади. Първата беше една сърничка, която ме допусна по-близо до себе си, отколкото очаквах. Втората беше една чесна, която се бе притаила в дървена барака, край заравнена поляна, достатъчно дълга, че да излети. И гориво имаше в туби. Да бях я пробвал. Нали съм гледал как се карат тия неща. А после срещнах и образа Брус. Сезонен рейнджър-доброволец, който може часове наред да те занимава със сладкодумни истории за порове, ракуни и чипмънкове, докато чорбицата му от прахчета къркори на печката.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

На някои от лагерите, които се предполага, че през вековете са били ползвани и от доевропейските туземци, можело да се намерят върхове от стрели. Чарли (12) си намери. Дали я остави пак там, че да я намери и друг някой след него, не съм сигурен. Ако беше частен комерсиален терен, да заподозреш, че чорбаджията подхвърля тия стрели. Но това е щатски резерват, поддържан с добрата воля на минаващите през него да му се радват. Водата е студена, но чиста и за по-кратки плувания или излежавания на вързано шалте ставаше. Отделно, че поне на три места спирахме на топли минерални извори, някои оформени като басейнчета за потапяне, а други направо като душ.

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Не всички лодките бяха такива, каквито си мислех. За рибарите бяха по-подходящи двуместни (плюс шкипер) лодки от твърда материя. Това е явно стандартът по старата школа. Бил ги изобретил дядото на тартора на групата Джеф още през първата половина на XX век. Младата конкуренция все още се придържа към архаичната за останлия англоезичен свят дума outfitters за име на занаята, но твърдо е минала на надуваеми съдове. Били те и катамарани. В нашия outfit имаше и огромен товарен надуваем сал-катамаран. Който в никакъв случай не трябваше да потъва!

From USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Оказва се, че без да искам, ми се е паднала най-добрата дата за сезона. Първата седмица на юли. След това нивото спада и се тръгва от цял ден път по-ниско. А по-рано не можело да се стигне до входната точка, защото снегът не бил отворил пътя. А най-важната дата през първара седмица на юли е Четвърти, денят преди тръгването по реката.

4-ти юли в Стенли, Айдахо

From USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

В Стенли почуствах синдрома на правилното място в правилното време. Имам предвид точност до секунди, а не до дата. Промъкнахме с пикапа последни по главната (шосето) през центъра към 17:30 преди шерифът (шкембест като от сапунен сериал, субсидиран от интерщатска компания за понички) да завие откъм пресечката и да блокира шосето, за да пусне манифестацията. Малко планинско градче, по-точно - кръстопът с няколко дървени хижи около него, играещи ролята на мотелчета, барове и магазини за непромокаеми якета и спални чували. И пожарна. Която се опитваше да играе главна роля в четвъртоюлската манифестация. Но не и достигаше смелост (топки, англ.) да пусне и водна струя срещу зяпачите. За разлика от всички открити пикапи с тийнейджъри, на които им стигаше. Съвсем като на сонгкран на Ко Панган, Тайланд, но това е тема за отделна сводка. А вечерта се откри паркетът (мегданът) за "вихрени" танци за всички възрасти, точно пред верандата на заведението Redd с градско меню, съдържащо пера като "агнешко сувлаки с хумус и сушени на слънце доматчета" и "салата от спанак и рукола с круша и козе сирене", което никой самоуважаващ се местен каубой не ми препоръча. Пуснаха и фойерверки. Една по една. Всеки пет минути. Докъм полунощ вероятно. Недочаках да свършат и се прибрах в мотелската стая, задоволен от качеството на местния блед ейл.

From USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

SMN-BOI-SLC-SEA

Тук следва един илюстриран със снимки през прозореца въздушен епизод - от Самън (SMN) до Сиатъл (SEA) през Бойси (BOI) и Солт Лейк Сити (SLC).
Самолети: Cessna-206, Airbus-319, Boeing-737.

From USA 2014: Bird's Eye View

B29 @ BOI

А и така се получи, че кацнахме с чесната в Бойси десетина минути след исторически бомбардировач B29, последният останал в движение, правещ турнета из Щатите за събиране на средства за поддържка чрез туризъм. Уважих идеята от любопитство и срещу $10 го огледах и отвътре. Нямаше атомна бомба в търбуха, но по-интересен ми се стори не самият търбух, а тръбата за пълзене на екипажа от носа към кърмата и обратно над него. Този модел имал алиби, че не е бил изпращан на мисии в Европа, респективно - над София.

From US 2014: B29 @ BOI

Музей на Полета, Сиатъл

В Сиатъл се озовах на каучсърфинг у един Джиг, 40+, който ако се беше родил в Южна Африка, най-вероятно би бил забранен да съществува (баща - бял, майка - тайландка, наемрили се в Тайланд по Виетнамската война), но веднъж роден, би бил вкаран в средно обезпривилегированата категория "other Asian". Освен ако баща му не е бил достатъчно високопоставен или чужденец, че да го прокарат за бял. Точно тия неща обсъдихме на бирена дегустация в градинските барове на неговата махала първата вечер.

From US 2014: Museum Of Flight

Та той ми пусна мухата да ме заведял в авиационния музей, за който имал членска карта с право да вкара гост. И да му напазарува от магазинчето за сувенири ("Exit through the gift shop!" Банкси). Музеят е частен, но е пряко или непряко субсидиран от Боинг и е на територията на Боинг, като в средата на кампуса е оригиналната червена дървена работилница, от която са тръгнали преди 98 години. Но не е само за Боинг. Ербус е големият отсъстващ от съвременните играчи, но иначе историята на аиацията, бойна и гражданска, и космонавтиката, руска и американска, са разказани сравнително пълно и безпристрастно. И аз, както цяла вечер се бях изповядвал в крайна русофобия по съвременни геополитически теми, с носталгия се залепих точно за руските витрини - МиГ-17, МиГ-21, Як-9, Покришкин, Кожедуб, Циолковски, Корольов, спутник, Гагарин (GДGДRIN), Терешкова, Луноход - все едно се върнах в Дома на Руската Пропаганда на Шипка 34 в София през 70-те. Отдадено е заслуженото и на немските асове през войната, и на проекта Фау-2, по-малко на японците, французите и италианците. Проследена е космическата надпревара от 60-те и 70-те, има совалка, има паркиран конкорд на British Airways (G-BOAG; аз съм летял с брат му G-BOAC), първият Air Force 1 от серията Boeing 707, на който даже Хрушчов бил обикалял Америка, преди да го декомисионизират от президентски и връчат на Кисинджър. Има го първият изобщо Boeing 747 и едно Кони (Lokheed Super Constellation) в канадска премяна. И много други неща! От по-неизвестните за мене, запомням ерата на първите проектирани за плащащи пътници самолети от 20-те, огромните хидроплани за връзка с Хаваите и Куба от 30-те, първите витлови джъмбота, мобилизирани и за военно-транспортни през войните.

Сиатъл

From US 2014: Seattle, WA

Оттам, пак по съвет на Джиг, се качих да видя панорамата от последния 73-ти етаж на най-вискота сграда на западното крайбрежия - Калъмбия Тауър. Бившата забелижтелонст в това отношение - космическата игла от панаира 1962-ра изглежда като детска играчка отгоре. В центъра представители на субкултурата на пънкареещите се псевдобездомници се надпреварваха да ми предлагат марихуана посред бял ден и никак не се свеняха да я пушат край фонтанчетата, около които се забавляват малки деца, а възрастни чичковци играят шах. Впоследствие ми се обясни, че точно миналата семица я били легализирали, та затова тоя ентусиазъм. А Starbucks-ът при входа на централния пазар бил оригиналният Starbucks.
- А Ленин?
- Кой Ленин?
Един паметник, за който начаса пуснах в социалните мрежи куиз къде се намира и получих гласове и за Донецк, и за Каракас. А се намира в квартал Фримонт, където закусвахме с курабийки и капучино. Проучих го в интернет. Оказва се, че е пенсиониран словашки провнциален паметник на Ленин в паметна революционна поза, изваян от словашкия българин Емил Венков по поръчка чак в самия край на соца през 80-те и впоследствие харесан и закупен от бунището на идеологическото изкуство от богат сиатълец. Сега го ползват освен да му се радват колко не е на място и за разни санкционирани и несанкционирани проекти с боядисвания и пребоядисвания като паметника на съветската армия в София.

From US 2014: Seattle, WA

Левънуърт

С Бърнаблийски нарочно бяхме избрали да се видим в преструващото се на баварско градче Левънуърт и да викаме за немците на финала на световното. Но взехме, че попаднахме в единственото латиноамериканско заведение там. Но пък ни беше вкусно. Мезихме тако-чипс с гуакамоле, колумбийско севиче, пълнени джалапеньоси, скаридени шишчета. И бира от местната пивоварна Icicle Brewery в края на улицата. Първо - светъл пилзнер, после - кехлибарен ейл. На бара се беше събрала проаржентинската агитка. От масите викахме за Германия. И спечелихме!

From USA 2014: Leavenworth, WA

Левънуърт било най-обикновено западащо железничарско градче, докато на един туземец визионер не му хрумнало да предложи да го обърнат на тематичен баварски курорт. Такава визия обаче сработва само, ако всички я "купят". Купили я. Построили хотели и страноприемници в алпийски стил, изрисували ги с мечки, рицари, замъци и бременски музиканти, развели синьо-бели карирани флагове, научили се да правят кисело зеле и да пекат наденички и бретцели. И взело, че потръгнало. Станало quaint и привлича гости от няколко щата, включително придвижващи се електромобили от марката на Елон Мъск Tesla. За първи път виждам (и пипам) такъв наживо. Освен бирариите, музея на лещникотрошачките, магазинчетата за безделушки и сергиите за хотдози с полски наденици, край градчето минва река, в която можеш или да се къпеш, или да се пускаш с тракторов плондир по бързеите, или да ловиш риба, а ако си дете под 15, може да я ловиш рибата и в нарочно заградено и добре зарибено странично вирче-езерце. И най-важното - има спирка на влака Сиатъл-Монтана, който гонех.

From USA 2014: Leavenworth, WA

Национален парк Глейшър, Монтана

Вчера се разтапяхме от 35-градусова жега (такова по тия краища се случвало на три години за три дни) на терасата на Gustav's в щата Вашингтон, а днес газя сняг в Монтана! От Логанов проход, който се пада точно на континенталния вододел, нагоре по пътеката за гледката към Скрито езеро. Снегът се е разтопил точно толкова, колкото да я отвори и за по джапанки, но да остане да играе решителна роля за качеството на пейзажната фотография.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

Долу в ниското около гарата за последно тоя сезон сняг било натрупало в средата на юни. На практика отлагайки целия и без това кратичък туристически сезон с поне половин месец. А аз се разминах за една нощ с гръмотевична буря и проливен дъжд. Влакът ме стовари на мокър перон пред дървена бивша гара с напълно закърнели гарови функции, обърната на депо-книжарница на парковата служба и лесничейството. Срещу бензостанция и мотел. В който за късмет бях успял да си направя резервация, макар и скъпа за предлагания стандарт. Но точно тук точно през юли търсенето надделява на предлагането. Входната точка на парка е на три мили и трябва да ги вземеш пеш.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

Ако се усетиш да хванеш велосипедната пътека още от началото, ще заобиколиш и КПП-то, където прибират паркова такса от шофьорите. Ако минеш по пътя пеша, теоретично можеш да заобиколиш самата будка, но би изглеждало грозно. А и ти вземат само $12, необложени с щатски данък. За цяла седмица. Много по-малко, отколкото на американец в Крюгер парк, Южна Африка, за същото време. В 12-те долара са включени (без да ти ги проверява някой) безплатни рейсчета, през 15 минути щъкащи нагоре-надолу по Пътя към Слънцето - до Логанов проход и от източната (езерото Сейнт Мери), и от западната страна (езерото МакДоналд). Западната половина е напълно достатъчна да уплътни един ден, включително със срещи с бели планински козички, муфлони, мармоти и Мирослави. Мирослава е на лятна студентска бригада с още няколко българи и трижди повече румънци. Разкрих я по акцента. Е, и получих потвърждение от тагчето с името на униформената и риза. Поддържат магазинчето, манипулират еспресо машината, мерят сладоледа (точно като Багамери), оправят се с цените на пръскалото срещу комари (Deet!), което още не е вкарано в компютъра. И дават съвет къде от опит знаят, че може да те срещне мечка. На същата велосипедна алея, по която бях дошъл пеша и по която щях да се прибирам в мотела. Вечерях с бизонски бургер в ресторантчето към мотелчето. Потвърди се мъдростта, че ако хванеш някоя американска бира да ти хареса, придържай се към този избор. В случая - Going to the Sun IPA (на името на пътя през парка) от пивоварната в съседното по-голямо градче Уайтфиш. Опитът да сменя с Grizzly Ale от конкурентна монтанска пивоварна се оказа печален.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

Я! Гризли! Я! Раян!

Чудя се коя от срещите на втория ден от туристическия преход на палатки да обявя за по вълнуваща.
Кога друг път съм се къпал във високопланинско езеро, на брега на което мирно си пасе мечка гризли. Голяма! Съдейки по белите косми и не особено надеждно мащабиране спрямо храстчето през обектив с 135 мм фокусно разстояние при необходими поне 400.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

А кога друг път, излизайки от кенефа на затънтен къмпинг в Скалистите планини в Северна Америка с капацитет 7 души, ще се сблъскам с познат!
Човек, с когото последно сме се срещали край гнездо на горили насред джунглата по склоновете на вулканите на Конго и Руанда в Африка.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

За другите около мене случайната ми среща с Раян твърдо ще остане историйката от екскурзията. Някакъв българин, който ги баламосва нещо с истории от земи, за които (също като и за България) не са чували, среща познат американец, с когото се знаят от още по нечувано място. Нирагонго. А за мене най-веселото беше системата за прехвърляне на въже с карабинер през неколкометровата висилка за окачване на храна. Очевидно така се опазват храна и паста за зъби от мечки в Северна Америка. Увисваш ги на високо и разчиташ, че мечката е проста и ще дърпа въжето надолу, вместо да го откачи от куката или махне запиращия корк, както ще направиш ти на сутринта. Павианите в Африка ще ги заболят коремите от кикот за такива предпазни мерки.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

Походът не беше особено амбициозен като километраж (по около 10 км на ден) и денивелация (100 м първия ден, 300 - втория и то без раници) и, ако бяхме видели само гледките от първия ден, бих останал разочарован. Прибавяйки ефекта от зверски настроените спрямо хората легиони комари край Атлантическия поток. Но природата компенсира с истински скалисти планини втория ден. В циркуса около езерото Зорница, където лагерувахме. Точно, каквото си представях, че ще видя. Първия ден видяхме Върха на Тройния Вододел. На запад, водата се стича към Тихия Океан, на североизток - към залива Хъдсън, а на югоизток - към Мисисипи и Мексиканския залив.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

Източната граница на националния парк е точно към едно такова място. Земята на Черните Крака. Където най-голямата сграда е един лодж, строен още през 20-те или 30-те и на чиято морава гордо се вее националния флаг на Черните Крака над едно добре поддържано индианско типи, излязло като от класически усетърн. Празно. И нито един индианец в имота. За цяр! Нито мениджър, нито камериер, нито турист. Точно както си представям, че са изглеждали националните паркове насред племенните земи в Старата Южна Африка.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

Amtrak

След дегустация на три монтански ейла ме хвърлиха край гарата Уест Глейшър да си чакам влака и продължавам пътя по живо по здраво.

From USA 2014: Glacier National Park, MT

'баси (с извинение) хобито съм си избрал! Да кисна на пуст открит перон до 5 часА сутринта да чакам закъсняващи с по 7 чAса влакове. Бетер Бангладеш (това е дълга история за отделна сводка). Добре, че си носех спален чувал, че да се увия на една пейка и подремна. До колкото ме оставяха на мира, преминаващите транзит 100+ вагонни товарни и цистернни влакове. Цялата работа идвала от откриването на нефт в Северна Дакота, което натоварило до неузнаваемост съществуващата железопътна линия поради липса на каквато и да било друга транспортна инфраструктура с нужния капацитет. Ами да поканят руснаците да им построят един северозападен поток, че да оставят нас на мира. За разлика от Бангладеш, в Америка поне можеш да си правиш справки в интернет за моментното разположението на влака в пространството и очакваното време за пристигане. Стига да имаш итернет. А в паланката Уест Глейшър интернет има само около фотографското магазинче между бара и канадския информационен център (паркът е трансграничен). Доброволна безплатна услуга за обществеността. Но там на пейката ми издържа търпението да кисна само докъм 2 сутринта, когато се цитираше очаквано време за потегляне на влака около 4. А на съседната пейкомаса румънски студент бригадир се изповядваше надълго по скайпа на майка си в Тимишоара. Добре поне, че се случи топла за местността и сезона лятна нощ с преобладаване на молци и безобидни буболечки сред хвърковатата чета около лампата за четене над пейката на верандата, нежели кмомари. Все още бях на гарата, когато почнаха да се събират пътниците за обратния влак от Портланд/Сиатъл, който закъснявал ... с 1 минута. Да поръсим със сол раната!

Портланд

From US 2014: Portland, OR

С един приятел, математик, се разминахме за няколко дни в Портланд, Орегон. Щял да ходи точно там на математическа конференция. В моята версия на Портланд математици липсват. Най-малкото – нямат опознавателни знаци, също като рашистка милиция в Луганска област. Иначе би могло да се пусне куиз по снимките ми - разпознай хипстър-математика на инди-фестивала под моста на ул. Медисън (виж филм на Клинт Ийстууд с Мерил Стрийп по темата), но няма как да се определи победителят.

From US 2014: Portland, OR

Значителна заслуга да попадна пак в точното време (надвечер) под тоя мост има ятачката ми по каучсърфърска линия Амарет. Паркираният пред къщата и кемпър Beaver също се дава за квартира, но беше зает вече от две кебеклийки, та на мене се падна кушетката между велосипедите. Само в общите помещения на къщата преброих седем. Подозирам, че в спалнята на съквартиранта и битуват още (велосипеди, а може и кебеклийки). Амарет е от Калифорния, а произходът на русата Наташа, която се присъедини към закуската ни в пекарна-кафене Fressen*, представена ми за украинка, се уточни като "етнически прочистена сръбкиня от Хърватия". Със самата Амарeт след закуска си целунахме довиждане и се разбрахме, че няма повече да се видим, макар и да ми остава още една нощ да преспя у тях. Целият квартал, предполагам, е бил наясно, че ключът за къщата е под саксията на верандата. Още със стъпването на Портландска земя ми еше съобщено (разбирай - проглушени ушите) за знаменитите Voodoo Doughnuts.

From US 2014: Portland, OR

А като видях опашката, се сетих за любимия си хит на Green Day: – American Idiot. Няма какво друго да си, ако се редиш на тълповидна опашка за понички при положение, че околните улици са рог на изобилието от кухните на народите в обединение с рога на изобилието на орегонски бирени продукти.

From US 2014: Portland, OR

Бейрутското мезе беше напълно прилично. Както и IPA на Rogue Brewery. Не знам за поничките, но пивоварните и продуктите са главна отличителна черта на Портланд. Райско място за всеки напреднал любител на бирените сафарита. Стори ми се, че присъствието на испанския език на поддържани от администрацията места е непропорционално по-голямо спрямо броя на същинските испанофони в града. Като шведски в Хелзинки или африкаанз в Дърбан. Но моите наблюдения от един уикенд в никакъв случай не са емпирични. Възможно е латиносите да не се мешат с хипстърите-стрийтболисти под виадуктите или еко-пазаруващите на съботния пазар в най-старата част на града, на който силния му ден е ... неделя. Недалече от паметника на извращенията на Федералните власти срещу японоамериканците през втората световна. На централния площад, където се случих, точно когато рушаха пясъчни кули и други животни, латиноси имаше, но не преобладаваха в сравнение с индийците, включително такива от мохамеданското вероизповедание. Един бял младеж със зелена тениска си кротуваше мирно на една пейка в парка по-нагоре, докато не мина чичко източноевропеец с фотоапарат. В изблик на силно неамериканско поведение той се обърна към мене със запитване дали бих го снимал с моя (!) фотоапарат, ако се качи горе на статуята при Теди (Теодор Рузвелт, б.д.т.). И дали би нарушил някакви градски или паркови устави и регулации в процеса. Отговорих, че 100% нарушава нещо такова, но на кой му пука и - ето - снимка. Мисля, че освен с него и с бироналивача, не съм влизал в разговор с никой друг от фотомоделите си.

From US 2014: Portland, OR

*Fressen e oпит за тренди-остроумно-креативна търговска марка с немски привкус germanize(fresh+eating), което на математически жаргон е върнало немски глагол, който се превежда "плюскам свински".

Amtrak 2

Продължавам с влак за Лас Вегас, където ... Amtrak не стига. Но има шосейни алтернативи.

Лас Вегас

В Лас Вегас пристигнах с комбинация от влакове и рейсове по залез, застигнах се с приятелите си в мотела и още същата вечер излязохме да търсим Елвис. Елвис можеш да го видиш на много места в Лас Вегас, даже можеш да се ожениш за него. Лас Вегас според мене си изглежда точно така, какъвто сме го виждали на снимка и какъвто излиза и на нашите снимки. И във всички филми, снимани там.

From USA 2014: Las Vegas, NV

Това, което не личи, е температурата на въздуха. През юли. Не падаше под 40 (Целзий) на сянка през деня. А точно през лятото е високият туристически сезон. Вечер се освежаваше докъм 30. Друго, което не съм снимал, са хората по улиците (улицаТА, тя е само една, която има значение - Las Vegas Blvd "The Strip") - туристи, летовници или наградени с командировка служещи от цяла Америка и тук-там някой чуждоезичен европеец, китаец или индиец. Това, което на място се потвърждава, е че видимата страна на Лас Вегас не е някакво мафиотско гнездо на порока, хазарта и разврата, ами си е най-обикновен семеен курорт, само че голям. Аз даже преразгледах стереотипното си предубеждение, че всичко наоколо е кич в най-наситена и кондензирана форма. Вече си мисля, че не е точно кич. Защото не е евтина имитация, а театрален декор. Ако в някаква събърбия, си построиш къща за живене, имитираща двореца на дожите във Венеция, е кич. Но да си направиш лунапарк, в който да ползваш същия дворец за павилион, би казал, че е тематичен декор. Същото като да сложиш монголфиер на сцената на операта в някоя опера за френската революция (примерно "Андре Шение"). Лас Вегас е нещо такова. Освен това, даже и някои екстериорни и интериорни решения да взети със спорно добър вкус, шоубизнесът предлага продукти от глобално най-висока класа, в която спор за лош вкус няма никаква място. Ние гледахме Mystère на Cirque de Soleil. Олимпийските гимнастици и акробати не могат да се мерят с Cirque-овите. А циркът, който винаги съм го възприемал като панаирджийски занят с изтекъл през средновековието срок на годност, се оказва, че ставал и за гледане, и за слушане, стига да го сътвориш с правилната визия. И музика. И да се измунизираш срещу страх от високото. А знаем ли какво е тайко? Не знаех. Система японски ритуални ударни инструменти заедно с ритуала по използването им.

From USA 2014: Las Vegas, NV

Разбира се, в Лас Вегас дават шоута за всякакви вкусове (казах за Елвис, също Майкъл Джексън). Има и развлечения на най-различни други нива, включително и буквално (rooftop pool nightclubs), които не опитахме с оправданието, че сме с деца. Тоест - с едно дете на 12. Няма я на снимкта, на която с баща и се прегръщаме на улицата с мацки по бикини и финтифлюшки (срещу $5 всяка), защото нейна задача беше да я щракне. Бяха пристигнали с баща си да играят във Вегас. Бридж! Тя представяше Канада на някакво световно за младежи, в което са участвали също и Съединените щати. Световното се е провело в хотел без казино! Не, че в казината няма деца. На теория не би трябвало да се увъртат около ротативките и рулетките, но никой не си играе на пъдар да ги гони. В казината е разрешено да се пуши, но не и в кръчмите (където пък се пие), а помещенията са в повечето случаи общи. Ние намерихме една австралийска, цялата декорирана с кенгура, разбира се, в която балансът между пушене, хазарт и бира беше отместен твърдо в полза на бирата.

From USA 2014: Las Vegas, NV

Извън зоната на Стрипа, Лас Вегас си е най-обикновен американски град с преобладаваща квадратност. Има си център (Downtown, амер.), администрация, квартали с дървени къщи за живеене. Average stuff. Пред съдебната палата попаднах на произраелска демонстрация, на която изпотих охраната с непринадлежащия си към общността външен вид. Те бяха всичките видимо/слушаемо израелци, облечени или с бели фанелки със синя звезда на Давид, или с черни костюми и бомбета, с висящи пискюли. А аз бях брадясал след седмица по планини и нощни влакове с три(!) съмнителни раници с различни размери на раменете си, препасани около кръстта.

След кратък разпит от евреин с черен костюм ми беше разрешено да остана да зяпам, стига да не правя резки движения.