[shaman-h_fel] Благоевград

12 февруари, 2017

Дойде време и за първото кратко пътуване за тази година. Деница я пращат в командировка в Благоевград и решихме да се възползване от възможността да посетим още един обект от стоте. И така, натоварихме се на колата и тръгнахме по магистралата. Навигацията ни прекара през магистралата, по-северната тангента на София и после пак по магистралата. Стигнахме доста бързо, намерихме квартирата на Деница и ѝ оставихме багажа там.

Беше станало към два часа и се насочихме към едно заведение, в което уж готвели добре. Деница си поръча някакво пилешко пълнено с нещо, а аз виенски шницел от телешко с пържени картофи. Не знам как са готвели навремето, но сега храната не беше нищо особено, шницела беше леко прегорял, а Деница не остана очарована от нейното ядене. Освен това явно и пилето и телето бяха още живи, като си поръчахме, друга причина за толкова голямо забавяне не мога да си представя. Не, излъгах, всъщност може да е защото по едно време сервитьорът излезе от заведението и занесе някаква поръчка в отсрещното заведение. Доста странно ми се видя. Освен това ядохме и някакво суши, но с такъв отвратителен ориз, че не не ми се говори. За сметка на основното ядене, десертът изби рибата. Деница яде някакво италианско звучащо нещо, а аз хапнах бисквитена торта. И двете бяха супер яки. Та можем да броим, че компенсираха за храната преди това.

След обяда се насочихме към Лого на 100те обекта №27 град Благоевград – Регионален исторически музей, който с намира на ъгъла на №27 град Благоевград – Възрожденски комплекс "Вароша". Платихме си билетчетата от по 2 лева, предупредиха ни, че вътре в музея е по-студено от навън (вярно си беше) и се разходихме из него. Освен исторически, музеят явно се явява и природонаучен. Малко странна комбинация, но какво пък. Препарираните животни изглеждаха ужасно – разногледи лисици, беззъби котки и т.под, но пък не лошо аранжирани. Голяма част от втория етаж на музея беше заета от експозиция, която бих определил като етнографска, а останалото пространство беше подредено като коридор през времето. Като се започне от възрожденски артефакти и се стигне до стъкларски магазин и детска количка от началото на XX век.

Възрожденският комплекс не е нищо особено. Църквата в него е малка, но красива. Отвън е интересно украсена, а отвътре богато зографисана. Външните стени създават впечатлението за плочки или тухли, но всъщност са си просто боя. Влязохме, запалихме по свещ и приключихме с разглеждането на квартала, нямаше нищо което да не сме виждали преди. С това приключихме разходката, оставих Деница в квартирата ѝ и отпраших обратно към София.

Изглежда има някакъв технически проблем със снимките от тази галерия. За това цъкнете тук за галерията.