Най-голямото разочарование и най- неочакваното въодушевление сред посетените места.

[Radnev]

Разглеждайки стари снимки се замислих за местата, които съм чакал с голямо нетърпение да видя, но всъщност са се оказали разочарование и обратно местата, които не са ми вдъхвали никакъв смисъл от отклоняването до тях, но са се превърнали в истински хит.

Така, че реших да отворя тази тема, за да може всеки да сподели преживявания и разочарования. Възможно е във форума да има подобна тема, но аз поне не я намерих.

 

Нека споделя разочарованието и изненадата за 2016г.

Разочарование - Шарлероа (Белгия). Зад красивото френско име се крие  белгийският Перник. Бях отделил цял ден за разглеждането му. Всъщност и 2 часа са прекалено много. Много от сградите наподобяват развит соц, в далечината дори видях 15 етажни панелки, досущ като нашите. Старите сгради са от едни тъмно кафяви тухли (вероятно най-евтините). В съвкупност с мъгливото и облачно време обстановката е мега подтискаща. Центърът бе един голям строеж, а забележителности нямаше никакви. Сградите по улиците са разхвърляни и от различен тип, все едно вървиш по Ломско шосе.

 

Изненадата - Елбасан (Албания). Градчето, от което не очаквах нищо и съответно бях предвидил 30 минути ни отне 3 часа. Сгушено между непристъпните албански планини, градчето е много приятно. Два прави булеварда пресичат целия град, като създават впечатление за подреденост. Централният булевард е изграден от бледорозови павенца, които създават много добро впечатление. В централната част се веят палми, а крепостните стени от XV в. са добре запазени. Заведенията, намиращи се на входовете на крепостта са наистина много, ама много добри. 

Редактирано 19 април, 2017 от Radnev

[Георги]

Имало е подобни дискусии, но никога систематизирани

 

Разочарование: Венеция. Почти нищо не направих от заплануваното, бях уморен и кисел, влачих куфар една камара време по уличките, не намерих някакви легендарни кюфтенца и ме валя и дъжд. Въобще, всичко ми беше на контра тогава. Преди да ми скочите - абсолютно неадекватна ми е оценката и е следствие на физическото и психическо състояние, в което се намирах тогава, но така го усещам, не съм бил на по-известно място, което грам да не съм усетил. 

 

Изненада: Ангуила. Бях чел за плажовете там, бях подготвен колко са хубави, красиви, прекрасни и т.н., но нали за това пътуваме - реалността понякога е много по-различна от снимките и разказите и какво по-хубаво като се окаже още по-добра. 

[lesy]

Като цяло съм подготвена за пътуванията и принципно снимка, която съм видяла преди не ми е харесала повече от действителността. Като се замисля назад може би Потсдам ме изненада приятно. Знаех само, че е от задължителните места около Берлин. Бяхме края на май, всичко разцъфнало, огромни паркове окъпани в различни цветове, градините, езера, дворците, Руското село. Не ни стигна времето да обиколим всичко.

А иначе знаех, че ще ми хареса, но надмина всичките ми очаквания - Каянгел в Палау.

Разочарование - Пукет. Не си заслужава да отидеш  далеч, за да видиш нещо толкова комерсиално, скъпо, неподдържано, пълно с руснаци.

Тук мнението ми се различава с другите, но така го усетих.

[Роми]

Моят негативен опит- отдалеченият във времето, но жив спомен - първи път в Мадрид. Голямо разочарование след Барселона и андалусийските градчета. И честно казано - и досега никак не харесвам Мадрид. Често съм там, но по работа или за смяна на полет.

Прекрасна и приятна изненада - Луанг Прабанг в Лаос. Бях го сложила като кратка почивка между Мианмар и Камбоджа, а се оказа приказка. После го одобрих повторно, заедно с целия Лаос. 

[T.E.Lawrence]

Приницпно се подоготвям доста преди пътуване и трудно има изненади, но:

 

Разочарование: Чианг Май. Ако ми беше при първото пътуване до Тайланд, щеше да е различно, но...след пътувания до други места, разговори с хора от различни националности, какво харесвам и какво търся водопади, джунгла, заведения с жива музика вечер, приятелски настроени хора, не много развалени от туристическата индустрия и прилични цени, единодушно ми беше препоръчано. Е, не беше моето място и не бих се върнал. Всички тези неща ги има из други части на самия Тайланд, но Чианг Май все нещо не беше както трябва.

 

Изненада: Джогджиакарта. Бях изключително негативно настроен, очаквах консервативни мюсюлмани, да внимавам къде ходя, какво правя, да не наруша някои местни порядки. Програмата беше да видя Боробудур от археологическата енциклопедия и с мръсна газ към Тайланд. Оказа се невероятно място със страхотни хора случайни, музиканти, продавачи, нощни пазачи...всички изключително интелигентни и образовани, настроени за веселие и трудно намерих някой да пие по-малко от мен.  Едно непрекъснато парти за трите дни, когато бях там. Още тогава стана ясно, че ще се върна за много повече време.

Редактирано 19 април, 2017 от T.E.Lawrence

[Isa]

25 minutes ago, Роми said:

Прекрасна и приятна изненада - Луанг Прабанг в Лаос. Бях го сложила като кратка почивка между Мианмар и Камбоджа, а се оказа приказка. После го одобрих повторно, заедно с целия Лаос. 

Много хубава тема. Роми, радвам се на цитираното, защото само след 2 месеца сме в Луанг Прабанг, а и на още доста места в Лаос. Мерси! 

 

Не мога да определя кое ме е разочаровало най-много. Може би нищо не е било крайно разочароващо, но все пак има места, които не са били това, което съм очаквала и съм се надявала да бъдат...Ко Самуи например, прекалено туристическо, прекалено ала Слънчев бряг, прекалено мръсно, Испания (като цяло) по всяка вероятност, защото храната не е моята там, за разлика от тази на всичките ѝ съседи... Коста Рика, защото се оказа адски американизирана и с лоша (според мен) храна, дори хляба има вкус на пресладък кекс, а всички блюда дразнещо клонят към хамбургер/сандвич тип, плажовете се красиви за гледане, но ако не караш сърф си оставаш само с гледането.  

 

Като очарование: На първо място Париж още от първото ми ходене. Бях 100% сигурна, че няма да харесам този "град на любовта" ала-бала глупости... Е, очарова ме до степен всяка година да съм там поне за няколко дни. 

Саграда Фамилия - няма такава красота, няма такава чудна игра на светлина, витражи и интериор... Останах захласната вътре поне 1 час. 

Масада - решихме, че е поредната забележителност, "нещо в пустинята". За мен се оказа магическо място, което ме върна назад във времето. Обещала съм на мъжа ми да се върнем там някой ден, за да гледаме опера. 

Камбоджа - от обслужването в хотела, до това да посрещнеш изгрева на Байон сам... всичко ми хареса. 

 

[Щастливеца]

преди 2 часа, Radnev каза:

 

Разочарование - Шарлероа (Белгия). Зад красивото френско име се крие  белгийският Перник.

[Алекс]

Разочарование - Брюксел държи челно място при мен. Толкова ужасно си изкарах, като започнем от скапаното време, на което попаднах посред лято, че не вярвам скоро да поискам да го посетя отново. То ходенето като се замисля беше преди 10 години, но още ме държи лошият спомен.

Другото ми разочарование е Катаня. По-грозен и мръсен град не бях виждала. Иначе си изкарах супер. Все още най-хубава пица, която съм яла, е там.

 

Изненада - тук ще сложа твърдо Рим. Бях гледала много снимки, даже като никога досега си бях направила някаква програма, знаех, че е супер красиво и много ще ми допадне. Но в моите представи Рим беше съвсем различен. Успя да ме изненада още по-приятно и да открадне сърцето ми.

[Raybeez]

За разочарование - аз съм човек, който е с по-скоро позитивна нагласа и помни добрите неща, но все пак ще дам за пример Зимбабве и Хараре - изключително неприятен престой и преживявания, тотален провал на плановете. Дотолкова неприятен, че и в момента избягвам дестинации в Африка и не мога да се насиля да мисля за пътуване натам.

 

За приятна изненада - Лисабон. Наистина не очаквах толкова да ми влезе под кожата.

И Исландия - за нея имах огромни очаквания и все пак ги надмина.

[veseliache]

Моето най-голямо разочарование беше Париж.

Очарована останах от Грузия - всичко ми хареса!

[Травеолани]

И аз винаги съм добре подготвена и съм проучила всичко. В общи линии

няма място, което да ме е разочаровало чак толкова много. Неприятно ме изненада карибският остров Антигуа, голяма мизерия беше в столицата и вътрешността на острова, но плажовете бяха страхотни. 

 

Приятна изненада - Полша. Не знаех какво да очаквам, нямаше толкова информация в интернет като сега и си мислех, че ще е поредната сива комунистическа държава. Което съвсем не беше така и страшно много ми харесаха поддържаните исторически обекти и сгради, многото замъци и по-нестандартни атракции.

[jungfraujoch]

Винаги съм настроена позитивно,когато тръгвам на път. Информирала съм се от снимки и пътеписи.Но хора толкова различни  сме и няма как да усетиш тръпката преди да посетиш дадена дестинация.Един има сетива за архитектура,друг за история,трети за кулинарни удоволствия.Аз обръщам внимание на всичко това, плюс дребни детайли,които за някой са нещо безинтересно.Всеки сам трябва да си почувства и оцени И затова не очаквам нищо,за да не се разочаровам.Например, първоначално бях леко шокирана от Толедо.Точно след 1 час ми стана много интересен и с удоволствие ще го посетя пак.Иначе имам доста неприятен спомен от Брашов,където ме тръшна стомашно чревен вирус и го проспах.Но непременно ще трябва пак да отскоча до там,за да го видя и усетя по друг начин.А най-приятната изненада за мен беше Босна и Херцеговина.И си мисля,че няма място и държава,която да съм посетила и да не искам да се върна пак.Защото след време може да има още много красиви и непознати кътчета,на които да се насладя.

[DenitsaS]

Разочарование: Ла Гулет, Тунис - медината беше ужасна, отвсякъде те дърпат да купуваш нещо, но доста грубо, гидът се беше лепнал за мен и през цялото време ме питаше дали няма да го взема в БГ, изобщо гадна работа. Съжалих, че вместо да отидем до Сиди Бу Саид, прекарахме това време на пазара, от който така или иначе не купихме нищо, но пък Картаген си струваше на 100 % и предпочитам да си припомням тази част от посещението. До някъде се разочаровах, защото предишната година бяхме в Казабланка, която страшно много ми хареса, и очаквах нещо подобно, но в Мароко хората бяха много по-учтиви и ненатрапчиви или поне така ни се е случило. Друго по-малко разочарование беше Бран - мръсно, претъпкано, километрични опашки за замъка (така и не влязохме), в заведенията не можеха да се справят с потока туристи и като седнеш някъде, сервитьорът ти казва директно, че за супа или салата се чака от 40 минути до час (добре, че имаше от онези козуначени коминчета, че и гладни щяхме да останем). И последното съвсем леко разочарование беше Соренто, но това е, защото очаквах прекалено много, а не се оказа по-хубаво от Амалфи или от селата и градчетата в Лигурия. 

 

Приятна изненада: Кан - на много места бях чела, че там освен булевард Кроазет и хотели друго няма, но всъщност старият град Le Suquet е очарователен и атмосферата в града беше супер приятна, далеч от лудницата в Ница. Друга приятна изненада беше Месина - за този град нямах конкретни очаквания, мислех, че е по-скоро сиво пристанище, но центърът е доста хубав, катедралата и съкровищницата към нея заслужават да се видят, както и гледката към Реджо Калабрия на брега отсреща. Същото мога да кажа и за друг град в Сицилия - Трапани, който се оказа по-хубав, отколкото предполагах. 

[elmapl]

Най-голямото разочарование - Исландия. Не видях неземна сурова красота. Видях мъхове, водопади и безбожни цени.

Хубавата изненада - Грузия. И Азорските острови.

[Росина]

Първото ми оарование - Париж, не че бях тръгнала с някакви предубеждения, но се влюбих в този град, и когато бях тама за втори път направо си имах "пеперуди в корема"

Второто очарвание-Венеция-не очаквах нищо особенно, даже нещо миризливо  а останах Уауу, толкава ми беше различно от всичко останало,толкова романтично,очарователно..,че и там се върнах отново.

Третото очарование - Дубай.С такова нежелание тръгнах за там,ама само защото бяхме с кръстниците ми се навих.Все още не съм го повтаряла,но определено го змислям като междинен стоп за някой по-дълъг полет, а и Miracle gardens не успяхме да видим.

Опитавам се да се сетя за някое разочарование....,но май нямам такова...дори ухапването от маймуна, което ми се случи в Малайзия,не съм запомнила като нещо негативно  

 

[Гост]

Колко сме различни хората  

 

Най-големи разочарования - макар да съм избягвала очаквания - Дубай и Малта. 

Най-голямо очарование - навъпреки намилането за комерс - Бали. Ще се върна там един ден...

П.П. Ще повторя магеланка Росина - реално нямам разочрования, защото се радвам на всичко ново, но вярвам правилно е разбрано усещането. 

[Костов]

Чак разочарования нямам ( то и колко ли съм пътувал де) имало е места които не са ми харесали, като Лайпциг и Болоня например. Градът който очаквах да ме разочарова, а напротив, очарова ме е Истанбул.

Редактирано 19 април, 2017 от Костов

[Сосче!]

Разочарование,не точно ,може би място на което не бих се върнала,освен ако не се налага-Скопие,повечето населени места в западната ни съседка.Другите меска,които съм посещавала в една или друга степен са ме въодушевлявали.

[lyusi]

Най-прясно разочарование- Tonle Sap в Камбоджа и то не цялото езеро, а конкретно турът до плаващото рибарско селище Chong Khneas, който си е чист туристически капан.

Извън това като цяло са ме разочаровали места към които съм имала твърде големи очаквания, пък не съм ги усетила като "мои"- пример: Париж /за там май времето е виновно/, Венеция /не че не ми хареса, но вече бях видяла Рим и след него не остана много място в сърцето ми/. Има и места, които откровено не харесвам- Брюксел например.

За сметка на това Лондон неочаквано за мен ме очарова от пръв поглед и винаги с удоволствие се връщам там.

А места, на които е останало част от сърцето ми / освен родният ми Пловдив, разбира се/ са Рим, Бали, Хавана... Сигурно има и други, за които не се сещам в момента

Редактирано 19 април, 2017 от lyusi

[Mary]

Нямам разочарования!

Навсякъде има какво да ми хареса и навсякъде бих се върнала с удоволствие.

Понеже времето никога не стига, та ежегодните ми повторения са Париж, Лондон и Истанбул.

Много различни, много любими и много познати.

И там, като навсякъде има неща, които ще подразнят много хора, но аз просто не ги виждам.

Виждам хубавото и мога да приложа хиляди доказателства в снимки.

Разбира се, не минава година без посещение в Италия - също прекрасни места - в Рим и Флоренция винаги съм готова да отида.

 

Сега като гледам ... тай моя пост май не е по темата.

[noshtna_ptica]

Моето огромно разочарование преди години беше Рим. Видях един много мръсен и шумен град при 40-градусова жега, без небе и въздух, претъпкан и потискащ. Зарекох се, че няма да стъпя повторно в него.

А огромната ми приятна изненада беше ... Рим! Цветен, жизнерадостен, с много въздух и зеленина. Изненадах се от пиниите, които не бях забелязала, а едва ли са порасли за 20 години, от прекрасния климат, слънце, хора... от всичко!

 

[Lyubina]

И аз така.  Въпреки че не мога да не призная, че Мадрид определено не е моят град. Не че пак няма да отида, (с надеждата да го преоткрия), но може би това е единственото място, в което не можах да усетя специфична атмосфера, духа на мястото. Нещо ми се губи като спомен и впечатления. Единственото, което няма да забравя е как търсехме музея Прадо и един полицай самоотвержено се опитваше да ни обясни как да стигнем до там, като махаше с ръце и крака, но без нито една английска дума. Постара се човекът , не мога да не му го призная. И намерихме музея, което е по-важното.  

[master_of_germs]

Въодушевление за мене е дума, която свързвам не толкова с града като град, а с хората, с които съм прекарал времето си в този град. Е ефектът "уау" от красотата на града го слагам в графата "възхита". Тука ще говоря само за градове, планините са съвсем друга, по-висша категория, където "възхита" и "въодушевление" не са достатъчно силни думи.

В този смисъл въодушевен съм на първо място от Скопие. какво ли не съм правил в този град в компанията на най-готините възможни хора... И дори новият безумен облик на центъра не е в състояние да ми намали въодушевлението. На второ място - Шчечин... дотам беше първото ми самостоятелно пътуване (40 часа с влак) оттам тръгваха всичките ми пътувания из Полша в едно студентско лято.  Безброй часове на скитане с готини хора от разни страни, които ми уйдисваха на акъла и тръгваха с мене на всяко безумно пътуване, което предлагах да си организираме.

Първата страница в "книгата за възхита"  е запазена за Будапеща. На връщане от това пътуване до Полша бях събрал толкова емоции, че пътуването с влак беше най-самотното, което съм имал. Но пък влакът учудващо не закъсня, и се оказа, че имам 4 часа в Будапеща до следващия влак, което ми дойде дюшеш. Все бях чувал, че е красива, но ефектът върху мене беше все едно съм гаврътнал наекс пангалактически гаргаробластер (а както е описал покойният Дъглас Адамс, ефектът на пангалактическият гаргаробластер е като да те цапардосат по главата с лимоново резенче, завързано за златна тухла). Всичките насъбрани емоции от лятото се изляха неведнъж и толкова сълзи, колкото изплаках тогава в Дунава, за всичките години след това не са ми изработили слъзните жлези. Може да има и други толкова красиви места по света, но този момент никога няма да ми се повтори.

 

Големи разочарования нямам; гледам да не препълвам кошницата си с предварителни очаквания. Много често лошото време е сериозен фактор, за да не може да се усети както трябва дадено място. в моя случай - Париж... бива ли да ме брули цял ден лапавица при почти нулева температура в края на юни? Пък и загубих жена си в Лувъра. Хукна напред да снима плюшения бухал с Мона Лиза и после, докато ме чакала да си пробия път до тая зала, легнала на една пейка и заспала, а аз навъртам километраж да я търся из всичките галерии и подминавам шедьовър след шедьовър... Че и тя не си беше взела телефона тогава...

Иначе Париж сигурно е изключително красив град, ама аз не можах да го усетя.

Някъде пък разочарованието идва от това, че нещо друго се е прецакало - например в Малта ни откраднаха фотоапарата. Но самият остров какво ми е виновен - не е трябвало да съм толкоз заблеян.

И комай истинското сериозно разочарование ми остава Брюксел. В този град нещо е тотално сбъркано, Нито съм бил там в ужасно време, нито с нещо съм се прецакал. Има хубави неща, но като че ли нищо не е на правилното си място...

Редактирано 19 април, 2017 от master_of_germs

[Lyubina]

Защото не си се обадил, да те разведа из Брюксел  

[T.E.Lawrence]

Преди 1 час, lyusi каза:

Най-прясно разочарование- Tonle Sap в Камбоджа и то не цялото езеро, а конкретно турът до плаващото рибарско селище Chong Khneas, който си е чист туристически капан.

 

Жалко, че не си открила мнението ми във форума, преди да отидеш. Това е може би единственото негативно място в цяла Камбоджа, заедно с абсурда, пак там,  да ти продават стоки на десетократни цени, уж отивали за нуждаещите се деца от езерото. А, мястото е страхотно, ако отидеш до плаващата гора, където те прехвърлят на малки лодки за разходка между дърветата и после гледаш залеза.

Редактирано 19 април, 2017 от T.E.Lawrence