Прескочи до съдържание

Най-голямото разочарование и най- неочакваното въодушевление сред посетените места.


Препоръчани мнения

Най-голямото ми разочарование е Париж. Посетих го през 1996 г., това ми беше първото излизане извън граница. Тогава си беше сериозна работа - един куп документи, висях пред посолството за виза....Отидох до там с автобусна екскурзия, 3 дни спане в автобуса, мизерия. В Париж бях тотално гроги и имахме съвсем малко време за разглеждане. Нямах много пари и ми се стори много скъпо.  Най-голямото ми разочарование бяха черните хора, може би преживях и културен шок с тях. Никога преди това не бях виждала толкова много черни на куп и не бях подготвена да ги видя там. 

Ще видим четвърт век по-късно как ще го усетя 🙂 

  • Харесвам 1
  • Смея се 2
Връзка към коментар
1 hour ago, Костов said:

И си мисля, че има голямо значение в това с кого ще си, дали ще ти хареса или не дадено място.

Точно! Сетих се за един лаф: I don't travel to places, I visit people. 

Има места, които са хората. А моето сърце е в Малта, заради кучето на едни хазяи 😍

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Пътешественическият ми опит сочи, че разочарованието от дадено място (дестинация) в 95% от случаите е комбинация от неправилна компания, неправилно отделено (разпределено) време и неправилни очаквания.

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после съм осъзнал, че местата са си били супер, просто аз не съм подходил правилно към тях.

 

 

  • Харесвам 37
  • Браво 4
Връзка към коментар
преди 53 минути , Radnev каза:

Пътешественическият ми опит сочи, че разочарованието от дадено място (дестинация) в 95% от случаите е комбинация от неправилна компания, неправилно отделено (разпределено) време и неправилни очаквания.

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после съм осъзнал, че местата са си били супер, просто аз не съм подходил правилно към тях.

 

 

Точно!Светът е голям.Има всичко-богатство и разкош,бедност и мизерия.Подреденост и хаотичност. Различен климат.И предпочитания колкото искаш.Това са все нормални неща.Аз смятам,че не е никак важно колко евтин самолет си купил и колко държави си посетил,а да отделиш достатъчно време и средства за едно наистина чудесно пътешествие.За да се насладиш на всичко,което те радва и би те  направило по-богат на знания и лични интереси.

И най-добре е да нямаш очаквания,за да нямаш разочарования.

 

  • Харесвам 11
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
Преди 1 час, Radnev каза:

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после

се намерихте с Кольо и Доктора и стана еб@си фиестата! :grin:

  • Браво 1
  • Смея се 4
Връзка към коментар

Готина тема. 

Скорошно разочарование - Сицилия. Обиколихме източната част и нищо не ме грабна. Единствено Таормина е по-приятно, но то е прекалено туристическо.

Нито храната, нито хората.

ТОП разочарование си остава Париж. Февруари ще му дам 2ри шанс, този път с приятели живели там и познаващи го.

 

Приятно съм изненадан винаги от места за които не знам нищо и не съм се информирал изобщо 🙂

 

Друго което сме забелязали с жената е ,че ако едно място ви е харесало много и имате хубави спомени от там, не се връщайте 🙂 Ще развалите спомена 🙂 

  • Харесвам 4
  • Шок 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, Radnev каза:

Пътешественическият ми опит сочи, че разочарованието от дадено място (дестинация) в 95% от случаите е комбинация от неправилна компания, неправилно отделено (разпределено) време и неправилни очаквания.

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после съм осъзнал, че местата са си били супер, просто аз не съм подходил правилно към тях.

 

 

Съгласна съм!

 

Най-големите ми разочарования са три, като за 2 от тях причината е именно неправилно разпределено време, неправилна компания и високи нереалистични очаквания.

 

1. Букурещ - отивайки за първи път на специализация от университета трябваше да прекарам две седмици там. Първите няколко дни ги изкарах много тежко, градът ми се видя мръсен, пълен с просяци, неуреден, ужасен, не ми се излизаше от хотела...С течение на времето и хора, които да ми покажат града и какво да видя, взе да ми харесва. Сега посещавам Букурещ почти всяка година. Познавам го вече по-добре и много ми харесва, дори ми е тъжно, когато някоя година пропусна. 😃

 

2. Прага - първия път посещението беше с организирана екскурзия. Екскурзоводката искаше за максимално кратко време да видим максимално много неща, едно препускане, едно тичане, времето мрачно...пълно разочарование и липса на настроение. Следващите пъти се върнах с приятели и изкарахме чудесно, разглеждахме с наше си темпо, не само туристическите места и в момента Прага ми е един от любимите градове.

 

3. Виена - тук по-скоро разочарованието ми е от това, че не се чувства безопасно (знам как звучи... 😀), но не се чувствам комфортно в този град. Посещавала съм го няколко пъти и така и не мога да си променя мнението. Градът е красив безспорно, архитектура, съкровища, музеи, всичко си има и всичко е уау..., но не е моето място. 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

За разочарования няма да пиша, понеже почти нямам такива, а и нещо много взе да залита темата само в тази посока. :wink3:  

За въодушевленията: 

 

- Бразилия!
Може би и защото ми беше първото пътуване извън Европа ...   
Рио - няма друг такъв град с такава атмосфера, с толкова много различни лица, с такъв живец и такива природни форми на релефа и пейзажи  (поне аз не знам, ако има - казвайте!).  Въпреки всичките му противоречия, контрасти и кусури като тук-там циганийка, мизерийка, фавели, потенциални опасности и пр. ... а може би и точно заради всичко това, защото то е част от цялостното неповторимо усещане за този град. 
Също така - живописният, артистичен и спокоен Парат(ч)и, различният и доста европейски на вид Петрополис ... 
И черешката на тортата - водопадите Игуасу - когато застанахме на площадката до Дяволското гърло, бях като хипнотизиран от въздействието върху всичките ми сетива на това чудо на Природата.

- Сидни - част от еуфорията сигурно дойде от това, че бях там за кратко, на другия край на света, а и градът наистина много ми хареса - интересен, зелен, спокоен, подреден, с любезни  и приятни хора.  А и усещането да си непосредствено до такива неща като  операта и големия железен мост, които си виждал толкова пъти по списания, картички и филми, винаги е вълнуващо. 

- Франция
Франция си ми е слабост по принцип.  Както Париж или Бордо, така и живописните малки градчета и селца, особено в Елзас и Лазурния бряг. 

- Страната на баските, както във френската част (Биариц, Байон) , така и в испанската (Доностия/Сан Сабастиан, Билбао) - приятна атмосфера, хубава архитектура, чудесна кухня,  големите вълни на Атлантика.

- Европа като цяло - с нейното уникално богатство от култура, изкуство, архитектура, история, природа. Имаме голям късмет (който може би недостатъчно оценяваме), че можем сравнително лесно и сравнително достъпно (поне последните около две десетилетия) да се докоснем до това богатство и да му се наслаждаваме! 

  • Харесвам 39
  • Браво 9
Връзка към коментар
На 11.12.2019 г. в 21:29, saved_ каза:

В Мароко бяхме като част от един круиз и за няколко часа се разхождахме в Казабланка. Ужас.. въобще не ми хареса... Били сме и на други бедни дестинации, но там просто беше толкова грозно мизерно..

На мене, най-голямото разочарование ми е Индия. Бях за 1 час , защото самолета не можа да кацне в Катманду и го върнаха да зареди в Делхи. Дори не ни пуснаха от самолета, ама като отвориха вратите и веднага се прокрадна един замърсен въздух. Не бих тръгнал втори път натам.

Виж Малайзия за мене е друго нещо. Там имах цели 3 часа на летището. А то едно засакуно, едни килими във фоайето. Супер държава си е! Бих повторил!

 

  • Смея се 12
Връзка към коментар

Толкова сме различни , по възприятия , усет , храна и вкус , че 90% от разочарованията тук, са моите очарования . Зависи как , кога и с кого ги преживееш. Та моите разочарования - Триполи и Малта .

Моите очарования измежду  многото са Тоскана - една приказка  , Ирландия - ще се връщам още сто пъти там, Лондон е една голяма любов,  Страната на баските в Испания , Галисия и всичко що е север на Испания е една друга история разказвана ви за тази страна и нейните хора . Обожавам  Мадрид и винаги ще избягвам Барселона , която познавам много добре , просто не е моето място и не са моите хора . Видях в Барселона всичко , което си заслужава да се види , но виждате ли не искам да се върна там. Всъщност аз нямам големи разочарования изключая едно или две , имам места , където не бих се върнала.

  • Харесвам 4
  • Браво 1
Връзка към коментар
На 6.12.2019 г. в 12:29, Боян Димитров каза:

Не бих казал разочарование, но има места, които са се разминали с очакванията ми. Когато си имал големи очаквания, а те са се оправдали само отчасти, остава една горчива нотка.

1. Рим - От всички места в Италия, на които съм стъпвал, Рим ми допада най-малко. 

2. Прага - града е приятен, ама чак златен не е, за сметка на това има милиони туристи, които го намират за златен. Тази година живях 3 седмици в Прага и мога да кажа, че Прага за живот е много по-добра дестинация, отколкото за туризъм.

3. Виена - Градът на паралелепипедите, без едно дърво по улиците. Мерси, не е моя вкус. 

 

Втора 3ка места са тези към които съм имал занижени очаквания, но те са били надхвърлени многократно:

1. Венеция - бяха ми я описали, като миризлива, пренаселена и неприятна за туризъм. Е, ние отидохме извън всякакъв сезон и туристите бяха приемливо количество, каналите определно не мирешеха, а атмосферата си я има само там. Венеция на изтока, Венеция на севера, малката Венеция, в колко ли wanwa be Венеция места съм стъпвал и нито едно не доближава неповторимата Венеция.

2. Букурещ и Румъния като цяло. След Прага, Будапеща и прочие прехвалени Източно-Европейски столици, тръгнах за Букурещ без никакви очаквания. Може би точно заради това града ми допадна доста. След посещението там съм ходил поне още 3-4 пъти в Румъния и всеки път страната ми харесва все повече.  

3. Дубай - много, много занижени очаквания. За мене Дубай беше и си остава панелен комплекс, но пък си има море посред зима и доста забавления за децата. Те го обожават и това ми създава и на мене настроение.

 

И сега местата, към който съм имал огромни очаквания и те са били надхвърлени:

1. Санкт Петербург - градът е несравним с нищо друго излязло от източна Европа. Ама за каква източна Европа говоря - абсолютен световен шедьовър в топ 3 според мене.

2. Исландия - разделям е на 2 части. Южна Исландия ми оправда огромните очаквания, но не ги надхвърли. Останалата част на Исландия беше много, много над очакванията.

3. Гръцкото море бих наредил тука. Вече понатрупах ходения на море и в Гърция, и на много други места по света. Нищо, ама нищо не може да се сравни и доближи с Гръцкото море. Всичко им е номер 1: море, плажове, спокойствие, храна, пътища всичко допринася да отида и наистина да си почина. 

Интересно мнение, с някои неща се припокрива с моето, с други изобщо. Видял съм доста столици, градове, Рим ми е фаворит все още. Обичам всичко в този град, независимо от задушаващия го туризъм. Абсолютно подкрепям за Питер, живях една година там, невероятно място. Има особен дух. Град на поети, революционери, царе. 

Дубай е място, което не искам да посещавам отново. Бил съм доста пъти заради приятелка, абсолютно не моето парче земя. Сигурно е, уредено, хапка, пийка, но дотам. Никаква природа, никакъв дух. 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

При мен самото движение и изследването на непознати места, хора, култура, природа, архитектура, чужди езици и т.н. са достатъчни да ме предпазват от каквито и да е разочарования, а и липсата на очаквания също помага доста:) 

Има обаче някои места, които не ми допадат особено, и ако трябва да ги подредя, биха изглеждали така:

1. Виена - този любим на толкова много хора град за мен е безинтересен, грозен и прекалено скъп. 

2. Скандинавия - просто не е моето място. Бележи ниски резултати във всички категории, които ме вълнуват, с изключение на "музеи" и "жени", но последните не са достатъчни за да спасят положението:) Стокхолм и далечният север на Норвегия са ми сравнително приятни, но ако днес ми кажат, че никога повече няма да стъпя по тези места - няма да пророня и една сълза;

3. Франция и Германия - твърде големи държави, в които понякога попадам на нещо приятно, но като цяло не ме запленяват с нищо. Твърде подредени и организирани и в същото време Париж е сред четирите места по света, където съм виждал плъхове по улиците, наред с Хо Ши Мин, Бангкок и Чианг Май. Да не споменаваме хората от други континенти, с които са препълнени големите градове.

4. Бразилия - единствената държава, в която не съм се чувствал в безопасност (ако не броим Мароко в началото:), и то с основание. В допълнение, че се случи да съм в Рио през лятото - такава влажност на въздуха не бях срещал!

...

Някои места пък са надминали всякакви логични очаквания, които бих могъл да имам:

1. България - може и да съм пристрастен, но тук си ми харесва всяко забутано село, горичка или планински поток. Не мога да си представя как някой, който е минавал през Рила или Пирин би се впечатлил от прословутите норвежки фиорди да речем!

2. Непал - още ми е трудно да повярвам, че тази държава се намира на една и съща планета и е едно и също измерение като нас.

3. Португалия - ако някой ден се наложи по някаква причина да живея извън България, то се надявам да е именно тук  - изпитвам безкрайна симпатия към всички и всичко в Португалия, от първата глътка вино верде в Порто, до слънчевите улички на Фуншал, о. Мадейра.

4. Будапеща - най-посещаваният ми град в чужбина, и нито ми омръзва, нито ми свършва списъка с нови неща за правене/виждане.

5. Литва, Естония и Беларус - и трите държави могат да се разгледат от-до за сравнително малко време, като не изпъкват със забележителности от типа "УАУ, това трябва да се види на всяка цена!". Това, което ги прави толкова любими за мен са хората - по тези места съм срещал доста изключителни хора и добри приятели! Пък и кухнята не е лоша, стига да обичаш картофи:)

  • Харесвам 11
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 17 часа, Моника каза:

. Прага - първия път посещението беше с организирана екскурзия. Екскурзоводката искаше за максимално кратко време да видим максимално много неща, едно препускане, едно тичане, времето мрачно...пълно разочарование и липса на настроение. Следващите пъти се върнах с приятели и изкарахме чудесно, разглеждахме с наше си темпо, не само туристическите места и в момента Прага ми е един от любимите градове.

Аз точно за това не обичам така наречените "екскурзии". Пътувам сам, където си поискам и колкото си поискам, и ги наричам пътешествия. Обикалям по предварително начертан план, може и до 1 ч. през нощта. Никой не ми дава зор, никой не ми дава норматив. 

  • Харесвам 4
  • Браво 1
Връзка към коментар
Преди 1 час, muchachote каза:

Аз точно за това не обичам така наречените "екскурзии". Пътувам сам, където си поискам и колкото си поискам, и ги наричам пътешествия

Напълно споделям изказаното мнение. Изключително много съм благодарен на професията си, която ме отведе до много и различни по климат, забележителности, хора, нрави и обичаи по света. Използвал съм всяка свободна минутка, за да се потопя в местната атмосфера и усетя ритъма на живота. Сега, когато вече не летя, също предпочитам пътуване, почивка и каквото да е извън всякакви групи и програми. Смятам себе си и съпругата ми за достатъчно големи и зрели, за да знаем какво и къде бихме искали да отидем и видим. За да можем да пишем по тази тема само за незабравимите и положителни емоции и преживявания.  

  • Харесвам 10
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, Янко Велков каза:

 

1. България - може и да съм пристрастен, но тук си ми харесва всяко забутано село, горичка или планински поток. Не мога да си представя как някой, който е минавал през Рила или Пирин би се впечатлил от прословутите норвежки фиорди да речем!

 

Абсолютно съм съгласна с теб! Въобще България е толкова красива, разнообразна, лесна за обикаляне и бюджетна, че вече честно казано не ми се ходи на много други места.

  • Харесвам 8
Връзка към коментар
преди 14 минути , дядо Пепи каза:

 Смятам себе си и съпругата ми за достатъчно големи и зрели, за да знаем какво и къде бихме искали да отидем и видим. За да можем да пишем по тази тема само за незабравимите и положителни емоции и преживявания.  

Право в десятката!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Не бих ги нарекъл точно разочарования, защото поначало не съм имал кой знае какви очаквания, но Кипър, Малта и Дубай са местата, където нямам желание да се върна, и може би Индия. 

 

Фаворити сред големите градове от дълги години са ми Рим, Лондон и Барселона.  

 

Не си падам много по смазващата архитектура на Хабсбургите и затова намирам Прага за по-уютна от Виена, Мадрид или Будапеща,

Мисля, че ги познавам сравнително добре. 

 

Местата които съм очаквал да ми харесат,  но са надхвърлили очакванията са Япония, която ми е номер едно сред държавите, Патагония,  Андалусия, Южна Франция, Мексико, Грузия, Норвегия. 

 

От известно време, като че ли си падам по по-северните дестинации и очаквам един ден Скалистите планини откъм САЩ и Канада,  Аляска и Нова Зеландия да заемат място сред тези , които са надминали очакванията. 


 

"… ако едно място ви е харесало много и имате хубави спомени от там, не се връщайте 🙂 Ще развалите спомена 🙂"

 

До голяма степен съм съгласен с това, преди всичко за далечните дестинации, но не се заричам ! 


 

  • Харесвам 9
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 26 минути , stanimir каза:

От известно време, като че ли си падам по по-северните дестинации и очаквам един ден Скалистите планини откъм САЩ и Канада,  Аляска и Нова Зеландия да заемат място сред тези , които са надминали очакванията. 

Побързай за Аляска. След време е много възможно Путин да си върне и нея!😋

  • Смея се 2
Връзка към коментар
На 11.12.2019 г. в 21:43, Zaro каза:

Този начин посещение на чужда държава е висока летва. Буквално 🤣

Казусът е обсъждан нееднократно във форума и експертът в аксиоматичните разсъждения относно валидиращите събития за посещение на държава (известен още като @домосед) изкачването на граничен връх е събитие, валидиращо и за двете държави. 🙂 Или дори за три (примерно изкачване на връх Тумба в Беласица отстрелва едновременно България, Гърция и (Северна) Македония). Такова е и личното ми усещане - за мене изкачването на връх е валидиращо събитие много повече от това да се пльосна в някой град, до който даже не съм се изпотил по време на полет. И за догодина имам едни мъгляви планове да запиша една-две нови държави по указания начин...

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 9 месеца по-късно ...

Не знам какво не му харесвате на Милано. Аз го видях романтичен и очарователен (може би има общо, че бяхме с ново гадже много влюбени => всяко ново място да посещаваме влюбени и ще е прекрасно 💕 )

 

Има 2 супер отвратителни места за мен и за съжаление и 2те са у нас - Банско (където се чувствам все едно съм в Манастирски ливади в София, както казват модерните хора - същия "vibe/ вайб" получавам) и Слънчев бряг (където е толкова застроено, че го чувствам плажа като пясъчник насред бетон - дори и в моя краен софийски квартал има повече зеленина и градоустройство)  

  • Харесвам 2
  • Браво 1
Връзка към коментар

 

За мен точно Милано е от най-скучните и не заслужаващи внимание градове в Италия, а хем е и от най-големите.

За Банско бях слушал най-различни мнения-повечето отрицателни  и не бях ходил никога до преди 3 месеца, когато го посетих за първи път. Бях доста зле настроен и не очаквах нищо хубаво, но бях много приятно изненадан, дори ми хареса и ще ходя пак.

За Слънчев бряг също нямам мнение, само съм слушал кофти отзиви и не вярвам да ми хареса, ако отида някой ден.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

@Alexander Винаги човек може да си го направи приятно стига да иска - в Банско преди няколко години баба ми искаше и празнувахме цялата рода 80тата й годишнина. Определено има хубави места, има и добро обслужване, но никак не ми е приятно да има в "лъскав" курорт цял недовършен квартал от хотели с различна степен на завършеност, оставени да се рушат. Огромните грозни работещи хотели са ясни.

Слънчев бряг е по-зле от Банско по моите критерии, но пак казвам - навсякъде човек може да си го направи весело. 🙂

 

 

А за Милано - катедралата (отвън, отвътре, отгоре 😄 ), улиците, парка Sempione, тогава имаше страхотна изложба на изобретенията на ДаВинчи (по-мин година беше във Виена, когато бях, явно ме следва 😄 ), покрай реката беше мн приятно. Пак ще кажа - посетете го влюбени 😛

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Тази година два пъти в Милано. Първият през юни директно след ограниченията за пътуване. Беше празно и спокойно. На терасата на катедралата бяхме аз, дъщеря ми и още двама човека доста време. След това дойдоха още 4ма. Супер си изкарахме.

Вторият път дъждът с мъжа ми ни довя иначе щяхме да останем в района на езерата да използваме, че сме кола да обикаляме максимално. Въпреки дъжда си изкарахме много добре, галерии, музеи, кафета, храна. Даже и в магазин за обувки поради дъжда се озовахме. Моите обувки направо джапаха от вода и с тръгнах с нови боти и чорапи на краката, а той с нови обувки но в кутия. Даже малко ми бяха галериите и музеите, искам още.

 

Всичко зависи от гледната точка понякога. След локдоуна в Белгия, при една кратка разходка из Брюксел с дъщеря ми, тя каза, че Брюксел ѝ се е сторил като Париж, т.е. много ѝ харесва. 🙂 

 

 

 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Най-голямо разочарование за мен: Прага. Отидохме за дълъг уикенд юни 2010 г от Германия (тогава бях докторант там). Такава гмеж от туристи из центъра и по Карловия мост, просто кошмар. Навсякъде се опитват да те измамят - на заведение, чейнджбюра, Останах с доста неприятно впечатление.

Другото ми разочарование: Нотингам (изглежда опасно навсякъде - наследство от Робин Худ?, сиво и сгради, които се разпадат буквално като след война), Гронинген и Брюксел (адски скучно и на двете места), Хайделберг, Нойшванщайн и Ротенбург об дер Таубер (капани за туристи, не си хвърляйте парите на вятъра).

 

Неочаквано впечатление:

Казабланка - очаквах нещо гадно като Йоханесбург, но намерих супер жизнен и космополитен град, невероятна атмосфера и уличен колорит без орди от туристи и продавачи, които ти се залепват и не те пускат, малки арт галерии с артдеко плакати, пържени пресни сардини, охлюви и какво ли още не. Тук са още Мазабука (Замбия) - Меката на сиропа от захарна тръстика, най-вкусните банани, които съм ял, едни засмяни по африкански продавачи на пазара, също така Сан Диего (Калифорния), Бенд (Орегон), Вюрцбург (Германия) 

 

Приятни изненади от Германия: ако Франкфурт ви е твърде делово сив, отскочете до някое от съседните малки градчета със средновековни замъци: Кьонихщайн им Таунус, Бюдинген, Ронебург, може да не сте ги чували, но си заслужават. Интересна атмосфера, разглеждат се на спокойствие без туристически орди.

  • Харесвам 4
  • Благодаря 2
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.