Най-голямото разочарование и най- неочакваното въодушевление сред посетените места.

[master_of_germs]

Just now, Lyubina said:

Защото не си се обадил, да те разведа из Брюксел  

Аз си имах местен магеланец да ме разведе. И въпреки това...

Добре де, не съвсем местен, живее в Антверпен но вече от няколко години, та поназнайва доста от всичко в Белгия. Не харесах Брюксел, дори и без да съм го сравнявал с Антверпен на следващия ден. В Антверпен времето беше много по-мизерно, ама ми беше едно уютно (без бой си признавам, в Aнтверпен изпих много повече тъмна бира, отколкото в Брюксел, а това е сериозен фактор)...

Та като отворихме белгийската тематика - неочакваното ми въодушевление там се оказа Мехелен... А там пък и една бира не изпих!... Парадоксална държава

[Роца]

При мен липсата на ефект "уау" беше при Стоунхендж. Някак си не успях да почувствам магията на мястото посред бял ден, заобиколена от тълпа туристи като мен. Може би ако го бях видяла в мъглив изгрев по време на лятното слънцестоене, насаме със слънцето в златния час, усещането щеше е друго

 

Иначе мястото, към което отидох без особени очаквания, но в крайна сметка ми влезе под кожата беше Дъблин. Страшно го харесах като атмосфера, усещане и хора.

 

[master_of_germs]

2 minutes ago, Роца said:

При мен липсата на ефект "уау" беше при Стоунхендж. Някак си не успях да почувствам магията на мястото посред бял ден, заобиколена от тълпа туристи като мен. Може би ако го бях видяла в мъглив изгрев по време на лятното слънцестоене, насаме със слънцето в златния час, усещането щеше е друго

 

 

"Уау" ефектът при Стоунхендж го има, ако отидеш сутрин преди тълпите. Чувстваш се пред камъните едновременно като джудже и като гигант... Зависи от перспективата

[lyusi]

Ами аз може и да съм го открила, но идеята изобщо не беше да ходим в това селище- бяхме си  харесали Kampong Phlug с мангровата гора. Получи се лошо стечение на обстоятелствата- сух сезон, казаха че в момента там не става, та затова се натресохме на това. А меракът ми за Тонле Сап /точно заради това, което си представях, че ще видя в Kampong Phlug / беше толкова голям, че набутах храмовете в ден и половина, за да остане време за това.

[БраниB]

Моето най-голямо разочарование - Дубай. Може би просто след Бали, трябваше да се приберем, без да правим stop-over там. И първия път във Венеция не бях особено очарована. Но 2рия път я почувствах и бих отишла отново. 

Много места ме впечатлиха, но там където бях без особени очаквания и приятно изненадана са Тулуза и  Сан Франциско.

Редактирано 19 април, 2017 от БраниB

[Crazy Horse]

Най-голямо разочарование от прехвалените градове за мен беше Ню Йорк.

 

А, местата, които са ме впечатлили са много. Останах очарован от Квебек Сити и Ниагара в Канада и Хавайските острови в САЩ, а в Европа от Виена - това е любимият ми град, в който гледам да се връщам периодично, Инсбрук, Рим, Венеция, Мюнхен и изобщо Бавария, Потсдам, Хайделберг, Париж, малките градчета и села в Елзас - друго любимо мое място, Албервил, Шамони, Лугано и целият кантон Тичино в Швейцария, Брюге, Антверпен, както и много места в Испания - Мадрид, който считам за мой втори роден град, Сеговия, Толедо, Сан Себастиан, Галисия, Гранада, Севиля, Майорка, Форментера, Гран Канария, Астуриас...

Изобщо като гледам ще попътувам още малко по света да видя всички континенти и след това започвам пак да въртя любимите си места с обиколки на Испания, Франция, Австрия, северна Италия, южна Швейцария и Бавария плюс Хайделберг. 

 

ПП. Магеланци, разочаровани от Мадрид, обадете се като идвате насам да ви направя и аз едно кръгче из града. Кой знае може да си промените мнението за Мадрид.

[iaia_mama]

Аз не бих казала, че някъде съм била ама точно разочарована, но наистина има места, които не ми лягат на сърцето и душата. Примерно любимият на много хора Париж.  Ееми, нещо не можа да ме грабне този град. Три дни стоях, седмица му стоях... сорри.
Залцбург също не е от любимите ми - първия път, хем бях на гости цяла седмица, т.е. храниха ме, поиха ме, спах удобно, развеждаха ме. И все пак - е, хареса ми, ама може би защото непрекъснато ми го хвалеха, не можах да му дам "6". Втория път, след повече от 10 г. сама отидох, в смисъл аз организирах посещението ни, обаче пак не му се получи на Залцбург - толкова фрашкан с народ беше и още по-комерсиален беше станал, че и един порой се изля за броени минути отгоре ни, баш като се снимахме из розариума на Мирабел. И сега - мокри кокошки сме на снимките.  Но пък няма да си кривя душата -  онези малки магазинчета по Гетрайдегасе, барабар с джунджурийките си на баснословни цени вътре, са много сладки. Залцбургска "сахер" с кафе-меланж също добре си пасват 
И Брюксел не ме омая, и Ница също, уви. 
Истанбул по-скоро го харесвам, и определено много го харесвам в сезона на лалетата, но Коня и Анталия - още повече и без значение на сезона.

А най-неочаквано Монако ми грабна очите и сърцето буквално за пет минути и с голяма радост го навестявам кога мога. И Позитано, оо, това Позитано (Е́ tornerà, baby!), макар и да е "една трошка", никога не ми омръзва. Също Щайн ам Рейн, Любек, Ротенбург об дер Таубер, Инвърнес, Чески Крумлов, Бергамо (alto), Сен Пол де Венс, Ставангер... все малки градчета, излезли като от приказка, с типични улички, къщи, традиции, атмосфера. 
Няма как с няколко изречение да съм изчерпателна. Абе, накратко: Пътувам при всяка възможност, гледам на Света с широко отворени сетива и, според мен, той е прекрасен! Това е.

[Lyubina]

преди 7 часа, master_of_germs каза:

Та като отворихме белгийската тематика - неочакваното ми въодушевление там се оказа Мехелен... А там пък и една бира не изпих!... Парадоксална държава

Е, Мехелен си е много приятно малко градче. Но следващия път препоръчвам Carolus бирата - наистина е неочаквано добра, но си е местна и рядко се намира по другите градове. За мен, всеки град в Белгия е сам за себе си, не мога да ги сравнявам. Всеки има собствен дух и очарование.

Редактирано 20 април, 2017 от Lyubina

[Rositsa88]

Най-голямо разочарование се още е Венеция ... може би се дължи на това че бях с автобусна екскурзия и бях пътувала над 12 часа... Но нямаше онова очарование на другите италиански градове.  Не ми допадна и Пном Пен прекалено мръсен...

 

Най  ми добна Сием Реап, но то беше очаквано  Също съм мн влюбена в Помпей, знам че мн хора не го харесват но за мен беше уникално място, което скоро ще повторя !

[tonica]

преди 10 часа, master_of_germs каза:

И комай истинското сериозно разочарование ми остава Брюксел. В този град нещо е тотално сбъркано, Нито съм бил там в ужасно време, нито с нещо съм се прецакал. Има хубави неща, но като че ли нищо не е на правилното си място...

Точно такова усещане е и моето. Все едно аз съм го писала.

[Добри]

преди 12 часа, elmapl каза:

Най-голямото разочарование - Исландия. Не видях неземна сурова красота. Видях мъхове, водопади и безбожни цени.

Съвсем чистосърдечно, без ама абсолютно никаква ирония - поздравявам те за думите! Най-накрая да се намери един човек във форума, който смело да застане с името си зад ясно, кратко и точно дефинирана опозиция на хвалбите и годините на ласкателства за Исландия. Нужен ми беше такъв коректив. Честно. Питай Георги, не веднъж съм го търсил. Най-малкото, защото той приземява нещата за тази страна, прави ги пълнокръвни и предпазва от слагане на ореоли и високопарност. А аз страня от тези неща, колкото и да не ви се вярва. Но незнайно защо, критиката сякаш често я е страх да изрази свободно позицията си. А и мнение като твоето ми дава ценна информация - какви очаквания са имали хората тук, как са им подействали приказките и създадената атмосфера за страната във форума и т.н. Вярно е всичко, което казваш - в Исландия има мъхове, водопади и безбожни цени. 

 

Сега по темата. Ще извините много дървено-философското ми мнение, такъв съм си, отърване няма.

 

Твърдо смятам, че разочарованията идват само тогава, когато имаш очаквания и зорлен нагласяш света в главата си - и за места и природа, и за атмосфера, и за манджи, и за хора. Местата, както винаги, абсолютно нехаят за оценката ни и им е през таратанеца дали ще ни допадне тук или там. Нехаресаният от нас свят си живее така с хиляди години, има добра историческа и психологическа обосновка защо е така, приспособил е доволно количество народ към този бит, които да го харесват и да са част от него, и нашето мнение някакси няма да го впечатли, ама на милимунда, дори да станем най-талантливите писатели-циници или сатирици на мястото и дружно да излезем на два -три лагера със становището, че еди къде си е ужасно, а еди къде си е супер.

 

Ето защо, аз съм развил нещо като стоическа нагласа по въпроса. Освобождавам се от очакванията и непременните щения нещо да ми пасне или да ми се хареса. Изобщо не е нужно! Смятам за кофти и нещадящ тоя фалшив гъдел да градиш предварително пясъчни кули, а после една напълно възможна кална вълна на мига да ги срине. Ако не ми допадне мястото - е, не мога да искам всичко да ми допадне. Но защо трябва да го соча с пръст като гадно? Имам някакъв респект и към него. Търся начин да бъда щастлив и при тези обстоятелства. Сенека в писмата до Луцилий казва - "Работи с глинените съдове така, сякаш са сребърни". А и малко или много ние трябва да се съобразяваме със света, а не той с нас. Както и да приемем факта, че не винаги мястото ни е виновно. И ние доста често не сме в кондиция да оценим - капнали, гладни, ядосани, с изгубен багаж, с ограничени представи, с вътрешни проблеми...., и ние прибързваме с преценките, и ние отсъждаме едностранно, казвайки си бързо "Ъъ, кво ѝ хареса на тая скука?". Вярно е, че всеки от нас си е башка характер, но според мен, опитния и далновиден пътешественик е добра идея да развие философски светоглед, в който да не упреква едно, а да боготвори друго място, а първо да се вгледа внимателно в себе си защо говори така, да осъзнае, че светът навън е прекрасен в цялото му многообразие - и в мизерията и в лукса, и в културата и в природата си - и само личният му субективизъм, доста често плод на това, че му е крив космоса, прави някакви прибързани класации на микрониво от типа "най-ужасното" и "най-готиното".

 

И в тоя ред на мисли - аз нямам нито едно място, което да ме е разочаровало. Немога да анатемосам Рио, защото са щели да ме убият там, не мога да хуля Норвегия, защото видиш ли с парите за 10 дена там съм могъл да изкарам 3 месеца в Азия, не мога да търся кусури на европейски градове, защото имало опашки и хора. Мога да се махна от някоя мърсотия или недружелюбни хора, но не мога да упекна мястото, защото то не ми е криво и аз виждам един много малък прозорец към него. Имам две места, които са ми "внедни" и те са ви до болка познати  

[Щастливеца]

Ако гледната точка е очаквания и общоприето разбиране спрямо това, което ние сме получили като туристи то при мен :

Лондон - разочарование.

Брюж - въодушевление .

[Elena]

преди 19 часа, T.E.Lawrence каза:

 

Изненада: Джогджиакарта.

Ако ще играем с измислени градове, аз съм пас!

[LaBarba]

Разочарование: колко се напъвах, да го измисля...и не можах. Аз където и да отида ми е интересно, и съм благодарен, че съм бил. Иначе определено най-брутално скъпо, опасно, неприятелски настроено, миризливо и без всякакви забележителности - Киншаса. 

 

Приятна изненада: Неапол, Шибеник, Задар, Тбилиси, Брюж, Валенсия.

 

По въпроса за нагласите: не се водя от снимки и чужди мнения, защото всеки е различен и взаимодейства различно със средата. Мисля, че ще си взаимодействам перфектно с тъпите исландски мъхове след 2 седмици.

Редактирано 20 април, 2017 от LaBarba

[T.E.Lawrence]

преди 55 минути , Elena каза:

Ако ще играем с измислени градове, аз съм пас!

Само едни 400 хил. жители е. Голямо мислене е паднало. 

[jungfraujoch]

преди 13 часа, Mary каза:

Нямам разочарования!

Навсякъде има какво да ми хареса и навсякъде бих се върнала с удоволствие.

Понеже времето никога не стига, та ежегодните ми повторения са Париж, Лондон и Истанбул.

Много различни, много любими и много познати.

И там, като навсякъде има неща, които ще подразнят много хора, но аз просто не ги виждам.

Виждам хубавото и мога да приложа хиляди доказателства в снимки.

Разбира се, не минава година без посещение в Италия - също прекрасни места - в Рим и Флоренция винаги съм готова да отида.

 

Сега като гледам ... тай моя пост май не е по темата.

Прочети още  

Браво,Мари!!!Радвам се,че си толкова обективна и позитивна!!!А за Италия,сега да кажеш-тръгвам!

[Hayasko]

Ако щете ми вярвайте, но най-голямото разочарование досега изпитах на остров Крит Невероятна жега, и то в края на април, навсякъде една гадна червеникава почва като на Марс, никакви дървета, никаква сянка, еднообразен пейзаж, може и да не съм уцелил времето, но определено не ми хареса.

Иначе много приятно ме изненада преди време Нитра в Словакия - подредено градче, запазена крепост, хубави хора. И Букурещ също.

[Oshko]

Това е много извратена класация:) И аз съм си мислил за нея. Най-голямото разочарование може да е едно страхотно място, което просто да си очаквал да е още по-страхотно. И обратното.

Най-голямо разочарование спрямо очакванията- фиордите на Норвегия, Словения

Място надхвърлило очакванията - Малта, Крит, Египет

[Asya Assenova]

На мен всичко ми харесва - кое повече, кое - по-малко. Много зависи от времето, да си кажа честно. На Крит преди 2-3 години в края на септември ни пра такъв дъжд, че предимно ядяхме и ревахме, защото не можехме да си покажем носа навън. Тогава ми стана ясно защо го наричат обрулен остров- Добре, че през последните  два-три дни от престоя  ни времето се оправи, впечатлението от острова - също и сега пак ще го посетя. Генуа ме разочарова, бяха ми я прехвалили, Неапол също  не беше това, което очаквах. Портофино ми обра точките, влюбих се от пръв поглед, чак не вярвах, че е реално място,  Позитано  също ме омагьоса, Сен Пол дьо Ванс - невероятен, Португалия като цяло ме плени, донесе ми онова усещане, което храни душата. Като мине време не си спомням за лошото, деля спомените на хубави и още по-хубави:) Щях да забравявя Санторини. Въпреки че много ми го хвалиха, надмина очакванията ми. Но случих на време, хотел с панорамна гледка, невероятна храна.

Редактирано 20 април, 2017 от Asya Assenova

[naTpuoT]

На няколко пъти започвам да пиша за местата,които са ме разочаровали, но в крайна сметка от дистанцията на времето всички негативи,които са ми били предложени от дадено място, постепенно избледняват и остават предимно хубавите моменти. 

Колкото до най-вдъхновяващата дестинация, то тя винаги е една и съща - следващата!

[Edem]

Всеки човек има очаквания. Най-малкото, като чуеш разказ на прекарал добре приятел, очакваш че и ти ще прекараш добре. Не разбирам защо повечето постове започват с оправдания за това, че ще бъде споделено мнение. 

 

По темата: 

Разочарова ме Виена, представях си я друга.

Изненада ме приятно Бергамо.

 

 

[Masmiya]

 За мен разочарованието беше Бали. Въпреки че спахме в Убуд и ходихме на плаж в островите Гили, тоест не към гледала на Бали като на плажна дестинация, ми се стори много комерсиализирано. Най-много не ми хареса разделението туристи-местни. Да, имахм контакт с местни чрез гида ни, но там където сядахме да ядем бяха само чужденци, гидовете чакаха в/до колите. Преди това бяхме 2 дни в Джогджа (Йогакарта) и усещането беше съвсем различно. 

 

 

[Rumiana]

преди 5 часа, Бай Добри каза:

...аз нямам нито едно място, което да ме е разочаровало...

Ами това е - тъкмо се канех да го напиша и гледам, че Бай Дорби вече го е казал.  

[jungfraujoch]

преди 6 часа, Бай Добри каза:

Съвсем чистосърдечно, без ама абсолютно никаква ирония - поздравявам те за думите! Най-накрая да се намери един човек във форума, който смело да застане с името си зад ясно, кратко и точно дефинирана опозиция на хвалбите и годините на ласкателства за Исландия. Нужен ми беше такъв коректив. Честно. Питай Георги, не веднъж съм го търсил. Най-малкото, защото той приземява нещата за тази страна, прави ги пълнокръвни и предпазва от слагане на ореоли и високопарност. А аз страня от тези неща, колкото и да не ви се вярва. Но незнайно защо, критиката сякаш често я е страх да изрази свободно позицията си. А и мнение като твоето ми дава ценна информация - какви очаквания са имали хората тук, как са им подействали приказките и създадената атмосфера за страната във форума и т.н. Вярно е всичко, което казваш - в Исландия има мъхове, водопади и безбожни цени. 

 

Сега по темата. Ще извините много дървено-философското ми мнение, такъв съм си, отърване няма.

 

Твърдо смятам, че разочарованията идват само тогава, когато имаш очаквания и зорлен нагласяш света в главата си - и за места и природа, и за атмосфера, и за манджи, и за хора. Местата, както винаги, абсолютно нехаят за оценката ни и им е през таратанеца дали ще ни допадне тук или там. Нехаресаният от нас свят си живее така с хиляди години, има добра историческа и психологическа обосновка защо е така, приспособил е доволно количество народ към този бит, които да го харесват и да са част от него, и нашето мнение някакси няма да го впечатли, ама на милимунда, дори да станем най-талантливите писатели-циници или сатирици на мястото и дружно да излезем на два -три лагера със становището, че еди къде си е ужасно, а еди къде си е супер.

 

Ето защо, аз съм развил нещо като стоическа нагласа по въпроса. Освобождавам се от очакванията и непременните щения нещо да ми пасне или да ми се хареса. Изобщо не е нужно! Смятам за кофти и нещадящ тоя фалшив гъдел да градиш предварително пясъчни кули, а после една напълно възможна кална вълна на мига да ги срине. Ако не ми допадне мястото - е, не мога да искам всичко да ми допадне. Но защо трябва да го соча с пръст като гадно? Имам някакъв респект и към него. Търся начин да бъда щастлив и при тези обстоятелства. Сенека в писмата до Луцилий казва - "Работи с глинените съдове така, сякаш са сребърни". А и малко или много ние трябва да се съобразяваме със света, а не той с нас. Както и да приемем факта, че не винаги мястото ни е виновно. И ние доста често не сме в кондиция да оценим - капнали, гладни, ядосани, с изгубен багаж, с ограничени представи, с вътрешни проблеми...., и ние прибързваме с преценките, и ние отсъждаме едностранно, казвайки си бързо "Ъъ, кво ѝ хареса на тая скука?". Вярно е, че всеки от нас си е башка характер, но според мен, опитния и далновиден пътешественик е добра идея да развие философски светоглед, в който да не упреква едно, а да боготвори друго място, а първо да се вгледа внимателно в себе си защо говори така, да осъзнае, че светът навън е прекрасен в цялото му многообразие - и в мизерията и в лукса, и в културата и в природата си - и само личният му субективизъм, доста често плод на това, че му е крив космоса, прави някакви прибързани класации на микрониво от типа "най-ужасното" и "най-готиното".

 

И в тоя ред на мисли - аз нямам нито едно място, което да ме е разочаровало. Немога да анатемосам Рио, защото са щели да ме убият там, не мога да хуля Норвегия, защото видиш ли с парите за 10 дена там съм могъл да изкарам 3 месеца в Азия, не мога да търся кусури на европейски градове, защото имало опашки и хора. Мога да се махна от някоя мърсотия или недружелюбни хора, но не мога да упекна мястото, защото то не ми е криво и аз виждам един много малък прозорец към него. Имам две места, които са ми "внедни" и те са ви до болка познати  

Прочети още  

Бай Добри,толкова хубаво си го написал!Адмирации за което!!!Аз съм за някои хора прекален оптимист и мечтател.Което според мен никак не е лошо.Това не ме прави вятърничава,безотговорна и т.н.Просто предпочитам да съм БЛАГОДАРАНА,защото един живот живея и никой не ми е виновен,нито длъжен за каквото и да било.А когато човек спре да обвинява и да упреква всичко и всеки,наистина по-лесно се справя със ситуациите в ежедневието.И още -имам лична класация"Полезни за мен".Моменталически попадаш в нея!Благодаря ти!

[christuff]

Аз винаги тръгвам с идеята ,че ще видя и изпитам нещо непознато,нещо което да ме впечатли,нещо което да ме изненада и т.н.Това ми създава едно приповдиганато настроение и ме кара да тръпна в очакване на самото пътуване.Предвид горното предпоставките за разочарования са по-големи и затова започвам с тях:

1.Лондон-с условието,че бяхме на двудневен stopover след посещението ни в Тенерифе и нямахме кой знае колко време.Атмосферата на града ме отблъсна-скучен,пренаселен,шумен и т.н.След първия ден нямах никакво  желание да оползотворя втория.Нещо което ми се случва за първи път.И понеже гледам все розово на нещата ме успокоява мисълта ,че сега няма да ми се налага да правя пътуване специално заради този град,който смятах за задължителен и бих отделил много повече време.

2.Милано-сив и скучен ми беше.Избягването в посока езерата Комо и Лугано спаси пътуването ни от тотален провал.

3.Бали-Има си страхотните местенца,но за мен си остава един презастроен и изхабен остров,неотговарящ на легендите за него.

 

Приятна изненада:

1.Може би природата на Мароко(в южната му част).Определено надхвърли много очакванията ми.

2.Дубай-едно от първите ми самостоятелни пътувания.Странно ми е ,че напоследък срещам все повече негативни коментари за това място(включително и от хора непосещавали го). Аз много повече предпочитам природните атракции ,но Дубай някак си безцеремонно ми влезе под кожата.Една от малкото дестинации ,които съм повтарял.

3.Малдиви-това беше едно от местата,които само до преди година и половина спорих,че никога няма да посетя.Островите ,които видяхме са уникални и всеки си имаше своя чар.Все пак най-приятната част за мен беше под водата.