Най-голямото разочарование и най- неочакваното въодушевление сред посетените места.

[Lyubina]

Да си продължа с разочарованието - Хелзинки.

Може би (търся оправдания) защото беше ноември, не беше студено, но беше достатъчно тъмно, градът не се отличава с кой-знае какво, освен двете катедрали (признавам си, очарована съм, но аз имам слабост към църквите), изключвам Суонмелина.

 

[Happy_Traveler]

преди 7 часа, Травеолани каза:

Жените не работят ли в Дубай? 

Все повече и повече работят, но там е по избор, не по задължение. Заплатата си е за жената. Имат право да учат в чужбина безплатно и всеки с висше образование си намира много добра работа. Даже и магистратурите са им безплатни. Има политика на преференция, с която трябва да се назначават местни. Най-ниската заплата на местен започва от 5000 долара - често за хора без висше. Много работят в държавния сектор, където часовете са от 7-8 до 15.00 следобяд и после са свободни. То и повечето местни мъже са така. Освен това другото, което им печели време, е неангажираността с домакински задължения, за които си имат дом.помощници. И с този висок стандарт на живот и гъвкавостта на авиолиниите в региона имат възможност да пътуват много на евтини (за тях) цени. Има и много други услуги, които спестяват времето на жените - ladies line във всички държавни учреждения - не се редят на опашки, дамски вагон в метрото, който не е препълнен, както другите. Персонал, който ти товари торбите от супермаркета в колата или доставя до дома и т.н. Имат и много държавни протекции - никой няма право да заглежда, снима или притеснява местни жени, дори самият факт, че са местни им осигурява свободно място на паркинга, в ресторанта и т.н., защото никой не влиза в спор с тях. 

[Djoki]

Не бих могъл да заявя с категоричност, че съм разочарован от което и да е място – вярвам, че това се дължи не толкова на личната ми нагласа, колкото на факта, че винаги съм имал привилегията да споделям пътешествията си с адекватния човек/хора. Ще нахвърлям разсъжденията си за дестинации, които са ме изненадали или потвърдили личните ми очаквания:

Рио де Жанейро – любимо място, извън каквито и да е лични класации. С години обмислях различни възможности за пътувания, проигравах маршрути и преживявания там. Случи ми се в най-подходящия момент и го изживях на 100%. Бих могъл, мисля си, да ходя всяка година и да правя различни неща. Засега не съм го повторил.

Куала Лумпур – нямах никакви очаквания и бях приятно изненадан. Подходихме лежерно при обиколките на града и определено има какво още да видя там и вкуся там. Много ми се иска да отскоча отново в близката година. Същото, между другото, важи и за Сингапур.

 

Прага, Стокхолм и Порто – две думи: искам пак!

 

Бокас дел Торо, Панама – от Коста Рика се спуснахме специално към архипелага и се оказа, че сме уцелили период, в който почти няма хора. Големият остров бе обиколен по правилния начин – с колело, а насладата от мястото бе пълна. Не знам дали е от жегата и умората (или от тоталното очарование и моментно щастие), но никога и никъде не съм усещал бирата (Balboa!) толкова ледена и вкусна, колкото там. Не възнамерявам да се връщам – предпочитам такива места да ми се случат само веднъж.

[Роми]

За мен е въпрос на нагласа да възприемаш нещата без много разочарование. Но все пак има места, на които не ми се получава 😉 За мен на първо място са Лондон и Милано. Абе ходя си там, но никога няма да кажа , че са ми харесали. А много обичам Италия. Харесват ми бирата в Лондон и коктейлчетата в Милано, но... нещо не достига.

Изненадващо съм покорена от Санкт Петербург. Предпочитам екзотични дестинации, но това е невероятно място.

Тази година ми надмина много очакванията, а те си бяха високи, Рапа Нуи. И с удоволствие отново ще отида на сафари .

Иначе нямам фаворит за любим град или място, но пък може да се появи;-)  

[Happy_Traveler]

А има ли тема: "Места, които НЕ бих искал да посетя?" Ако не, да пусна една, че и там е интересно какво мислим по въпроса.

[jungfraujoch]

На ‎21‎.‎4‎.‎2017‎ г. в 17:06, Travelicious каза:

винаги извличам красивото от всяко място, което посетя. Самият факт, че съм на път, ме зарежда позитивно.

И аз така,но всеки си има гледна точка.

Не пътувам често,4-5 пъти в годината.И досега нямам разочарования.Нещо ми е харесало повече,друго по-малко.Но съм научила много нови неща,запознала съм се с интересни хора,опитала съм местната кухня.Колко му трябва на човек?

Чувствам се привилегирована,че пътувам.И съм благодарна.Не наричам екскурзиите си разходки,нямам посетен град ей така набързо.Наслаждавам се на макс и се радвам на всяка "дреболия".Планове не правя,следвам мечтите си.Пътешествията се случват когато трябва и с когото трябва!Светът е много голям и красив и ще бъде такъв дори и без да съм го обиколила.

 

[Goal & Boss]

преди 1 час, Happy_Traveler каза:

А има ли тема: "Места, които НЕ бих искал да посетя?" Ако не, да пусна една, че и там е интересно какво мислим по въпроса.

Оказа се, че има

 

 

[Coo]

Като много други, съм била разочарована, а после съм преокривала градове. Пример е Атина, която бях зачеркнала за десетилетие, добре че веднъж по-добрата ми половинка ме убеди да й дам нов шанс и за това съм му вечно благодарна. С ей толкова свита душа потеглих и изненада! В Атина открих чаровни улици, тайни партита и много приятни хора, да са живи и здрави лоукостите, с нетърпение се връщах за още.

Будапеща е друг пример. Години наред спомените ми бяха за осмърдяно място, където можеш да умреш от скука. Веднъж се нуждаех спешно да сменя обстановката, от днес за утре до Будапеща цената беше екстра, викам си, ба, в тъпо настроение съм, що да не отида на тъпо място. И светът се обърна. Аз бях различна, градът се беше променил за няколко години, захаресвах го. Сега съм вече с партньор и дете, ходим периодично в Будапеща и е забавно да гледам снимките от едни и същи места, градът се променя, ние се променяме.

За неочаквано въодушевление топ са ми Фарьорските острови. Купих билети без много мисъл, защото защо не, половинката ми хич не беше във възторг, очаквах само скъпотия и много овце извън сезона. За скъпо, беше, но за всичко друго - изкарахме си супер. Даже може някой ден пак да попътуваме там. 

[Фил]

преди 7 минути , Coo каза:

Будапеща е друг пример. Години наред спомените ми бяха за осмърдяно място, където можеш да умреш от скука.

В Будапеща скука? 

Като чета тази тема, за сетен път се убеждавам колко сме различни хората. И слава богу, де! 

[master_of_germs]

Новото пълно разочарование - Виена. При това ѝ дадох два шанса тази година - следвеликденски и предколеден. Провали се и на двата теста.

 

Неочакваното въодушевление - Грузия.

 

Възхита (в предишен пост в темата съм обяснил разликата между въодушевление и възхита): Чехия (не само Прага, а дори още повече малките градчета и селца). Набързо и непретензиозно организирано пътуване по великден, което се оказа прелест.

Също така съм възхитен от Москва. За първи път мегаполис да ми влезе под кожата. Отидох с крайно негативна нагласа, защото заради комондировката там се наложи за поредна година да се откажа от лелеяните планини в Черна Гора, а се върнах презареден.

Райлей в Тайланд - за първи път оставам безмълвен от място, което е на морското равнище. Но пък попаднах там в перфектния момент, когато нямаше кораби с туристи, останалите се бяха изпокрили, а във въздуха вече се усещаше всячески, че след часове ще ни връхлети тайфунче. 🙂

 

Планините, както и преди, са извън класациите. За тях не смея да пиша тук, че ще стане дълга и широка 🙂

[iMari]

Зачетох се в темата преди няколко дни докато бяхме в Неапол.Е,няма друг град,който да изпълнява и двете условия едновременно 🙂

Хем го посещавам за втори път и бях подготвена.В първия половин час се чудиш как умишлено си се набутал в това мизерно място,гледаш мърлявите малките улички и си мислиш"Е,тука ако влезем,живи няма да излезем".Тълпата те носи нанякъде,без да може да се съпротивляваш,скутери минават почти през краката ти и си викаш на чист български"Never again!!! :)Обаче в следващият момент попадаш на някой невероятен площад или влизаш в църква украсена с умопомрачителното  италианско чуство за естетика,хапваш нещо простичко,но неочаквано вкусно.След час вече се разхождаш доволен по същите малки мизерни улички и мислите ти са завладени от планове пак да дойдеш в този град.Споделяш ги със спътниците си,само ако си сигурен,че са успели да се съвземат от първоначалният шок 🤣🤐😝

 

[mary_shery]

Ето как дойде моето най-неочаквано въодушевление. Бях с приятелка на гости на наш познат в Грац и той ни предложи за 1 ден да отскочим до Словения. Вътрешно идеята хич не ми хареса първоначално, понеже бях отишла с настройката да поразгледам каквото интересно има в тази част на Австрия и от вече видяното в предните дни, бях очарована. За Словения не знаех нищо, бях чувала само че някви екстремисти с каски и въжета ходят да катерят най-високия връх Триглав, а най-кашкавал туристите ги водят на свръхтуристическото езеро Блед и ги карат до едно островче в езерото, по което всички се превъзнасят. И все пак нали съм на гости, съгласих се с желанията на домакина. В момента, в който видях езерото Блед, гледката около него, замъка и си казах, че не искам да си тръгвам. До този момент не бях имала такова силно усещане за някое място. Моята приятелка, с което бяхме там също беше невероятно очарована и решението да се върнем там още следващата година беше взето на момента (и наистина го направихме, за разлика от повечето места, за които все така и не остава време да се върна). Езерото Бохин, което видяхме в същия ден беше черешката на тортата и това тотално затвърди увереността, че тази малка страна има много какво да предложи. Във второто вече дълго пътуване до Словения, възхитата ми стана още по-голяма, едно защото видях много и второ защото тръгнах почти неподготвена за пътуването, без никакви детайли и без да гледам много снимки.

 

Другото ми такова неочаквано щастие за мен беше Грузия. Благодарение на невероятно гостоприемните ни домакини и прекрасната компания на @master_of_germs и един негов приятел. Получи се някаква симбиоза между всички в това пътуване и дори аз, въпреки че не знаех руски, на втория ден им разбирах значително повече и успях да се почувствам спокойна сред чужденците и си тръгнах с много топли чувства към грузинскуя народ.

 

От всичките си пътувания имам само едно тотално разочарование - ходенето ми на Халкидики, Ситония в Гърция. Направих грешката да тръгна освен с двете ми приятелки и с още непознати хора и то такива, които не бях виждала никога, и то на палатки, без да съм шофьор и в най-скучната част на Европа. С морето не се обичаме особено и както винаги в момента, в който пристигнахме още първата нощ се извадя един силен дъжд, пак добре че имахме здрава палатка и равно място. Не си паснахме с компанията и дори нямаше много къде да мръдна пеша по улиците, но направих опит, който завърши в градината на някакви хора,  където си бях намерила хубава гледка.

Другото съвсем мъничко разочарование беше крайбрежието на Хърватска, защото се оказа твърде скъпо, наблъскано с туристи, с грозни бетонни площадки за влизане в морето и аз ходих в жегата с много тежка за мен раница, спах на открито, от което ми се подуха клепачите, навярно от пясъка и въобще колкото и битовите условия да не ми определят прекарването на дадено място, умората си каза думата накрая и ми доказа, че след лошата компания, вторият сигурен начин да си съсипя прекарването е да тръгна с над 8 кг раница, която да нося в продължение на дни и часове. И все пак не мога да нарека пътуването до там разочарование, защото видях и много красиви места, усетих свободата, запознах се с една страхотна жена и разбрах, че още мога да се доверявам на хората и имам правилното усещане за тях. 

 

 

[Фил]

преди 13 минути , mary_shery каза:

едно тотално разочарование - ходенето ми на Халкидики, Ситония в Гърция. Направих грешката да тръгна освен с двете ми приятелки и с още непознати хора и то такива, които не бях виждала никога

Не оставяй някакви случайни и несвързани с конкретното място обстоятелства (като например неподходяща компания) да ти определят впечатлението за съответното място! 

[Георги Матеев]

Пълно разочарование - Париж (може би най-неприятния ми град в Европа), Виена, Брюксел, Милано и Атина. Никога не бих се върнал доброволно в тези градове освен по работа или транзит. Не останах с бляскави впечатления и от Джибути, Нигерия и Гвинея-Бисау.

 

Може би изненадващо за мнозина, но Лондон и Амстердам също не ми влизат особено под кожата. Ходил съм десетки пъти, но за толкова години никога не успях да ги почуствам като наистина вълнуващи места.

 

Неочаквано въодушевление - остров Света Елена. Отидох с доста ниски очаквания, които се надхвърлиха многократно. Самият факт, че изкарах там 1 седмица (цяла вечност по моите разбирания) и не ми писна - говори достатъчно. Още едно силно попадение - Каламата. Пелопонес като цяло странно много ми допадна.

 

Също приятна изненада за мен тази година бяха Френска Гвиана, Оман, Котор/Будва и Каймановите острови. Бих се върнал с удоволствие.

[mary_shery]

преди 20 минути , Фичо каза:

Не оставяй някакви случайни и несвързани с конкретното място обстоятелства (като например неподходяща компания) да ти определят впечатлението за съответното място! 

Определено места като Халкидики не са ми по вкуса и като цяло почти цяла Гърция с нищо не ме привлича.

[dimitrov6]

преди 9 минути , mary_shery каза:

Определено места като Халкидики не са ми по вкуса и като цяло почти цяла Гърция с нищо не ме привлича.

Бих препоръчал Метеора.Много е красиво.Хареса ми и Коринтския канал.В Атина има и едно тепе с бяла църква на върха-гледката е страхотна.Кавала също-стария град.

[zon]

Чета темата и се чудя, дали нещо не ми е наред, но разочарования нямам. Много от изброените места в темата са ми харесали много и някои са ми любими, завръщам се с удоволствие. :)) 

[Coo]

@Фичо Факт, тотален отврат ми беше първото ходене в Будапеща. Не само, хората сме различни на вкус. Ние се променяме, местата се променят, понякога си съвпадаме. Хубаво е, че понякога успяваме да ги преоткриваме ги с нови хора и с други очи. Има места, които много съм харесвала, но сега вече не - пак защото те са се променили и аз също. Ама това е друга история. 🙂

[Боян Димитров]

преди 2 часа, Георги Матеев каза:

Пълно разочарование - Париж (може би най-неприятния ми град в Европа), Виена, Брюксел, Милано и Атина.

 

Това много ми харесва. Виена и Атина не ми харесват, а от другите засега бягам, като дявол от тамян. Но предполагам е трудно да се хареса мегаполис. Като се замисля, големите градове, които обичам хич не са много.

[Костов]

Аз разочарования продължавам да нямам. В колекцията - "градове които не харесвам" прибавям Франкфурт. Но да съм разочарован от него  - неее, няма как да бъдеш разочарован, когато не очакваш нищо. За разлика от мнозина тук Брюксел ми хареса. Може би защото отидох там без очаквания. Може би защото бях там единствено през деня. И сигурен съм, защото бях в компанията на три изключително весели и чаровни дами. И си мисля, че има голямо значение в това с кого ще си, дали ще ти хареса или не дадено място.

 

[Lyubina]

Добре де, не разочарование, но има някои места, които не бих посетила втори път, и това са обикновено доста туристически градове в Европа.

Ако не ми беше служебното ходене до Амстердам, не могат да ме закарат там дори и под заплаха от смъртно наказание. Не е моя град. Същото до известна степен важи и за Париж, а в Брюксел се връщам с кеф, заради известен носталгичен елемент. Мадрид също.

Виж, Лисабон е друга бира ;), бих отишла там отново с удоволствие. Андалусия - също. И много други ... забелязвам напоследък у себе си не толкова желание за нови места, колкото за посещаване на вече посетени, да имам повече време там където съм била и ми е харесало, да се шматна безцелно из съответния град, област, държава, без да гоня план, без да посещавам забележителности, музеи .... просто лежерно нищоправене в приятна обстановка.

 

[saved_]

Такаа... моите топ 3 на най-разочароващите места са Мароко, Венеция и Малайзия.

В Мароко бяхме като част от един круиз и за няколко часа се разхождахме в Казабланка. Ужас.. въобще не ми хареса... Били сме и на други бедни дестинации, но там просто беше толкова грозно мизерно..

Венеция - в сравнение с много други италиански градове, градчета и селца, Венеция просто е толкова прехвалена дестинация, че наистина не разбирам какво толкова има в нея. Ужасни фасади на сградите, падащи мазилки, миризмата от каналите, рояците туристи навсякъде, отношението на местните...

Малайзия - Там бяхме за 1 нощувка в района на Куала Лампур - еми пак грозна мизерия.

 

И обратно - моите топ 3 на най-неочакваните дестинации бяха Будапеща, Непал, Чили.

Будапеща - винаги съм си мислела, че прилича много на България в много отношения, но се оказа изключително приятна за кратка разходка дестинация.

Непал - супер бедност и мръсотия навсякъде, но въпреки това природните дадености и най-вече Хималаите и хората, които живеят в планината са супер.

Чили - Миналата година супер изненадващо взех билети за Чили като не бях съвсем сигурна дали ще ми хареса много. Истината е, че хората там ми направиха по-скоро негативно впечатление, но пък природата..... УНИКАЛНА! Пустинята Атакама и Патагония просто нямам думи да ги опиша.

 

Други дестинации, които ми оставиха страшно приятен спомен са Сингапур, Бали, Тайланд, Гръцките Йонийски острови, но за всички тях имах очакването да са си топ дестинации и такива и бяха, въпреки навалиците. На мен по принцип навалицата не ми пречи, стига все пак мястото да си заслужава.

[master_of_germs]

преди 21 минути , saved_ каза:

Такаа... моите топ 3 на най-разочароващите места са Мароко, Венеция и Малайзия.

В Мароко бяхме като част от един круиз и за няколко часа се разхождахме в Казабланка. Ужас.. въобще не ми хареса... Били сме и на други бедни дестинации, но там просто беше толкова грозно мизерно..

Венеция - в сравнение с много други италиански градове, градчета и селца, Венеция просто е толкова прехвалена дестинация, че наистина не разбирам какво толкова има в нея. Ужасни фасади на сградите, падащи мазилки, миризмата от каналите, рояците туристи навсякъде, отношението на местните...

Малайзия - Там бяхме за 1 нощувка в района на Куала Лампур - еми пак грозна мизерия.

 

И обратно - моите топ 3 на най-неочакваните дестинации бяха Будапеща, Непал, Чили.

Будапеща - винаги съм си мислела, че прилича много на България в много отношения, но се оказа изключително приятна за кратка разходка дестинация.

Непал - супер бедност и мръсотия навсякъде, но въпреки това природните дадености и най-вече Хималаите и хората, които живеят в планината са супер.

Чили - Миналата година супер изненадващо взех билети за Чили като не бях съвсем сигурна дали ще ми хареса много. Истината е, че хората там ми направиха по-скоро негативно впечатление, но пък природата..... УНИКАЛНА! Пустинята Атакама и Патагония просто нямам думи да ги опиша.

 

Други дестинации, които ми оставиха страшно приятен спомен са Сингапур, Бали, Тайланд, Гръцките Йонийски острови, но за всички тях имах очакването да са си топ дестинации и такива и бяха, въпреки навалиците. На мен по принцип навалицата не ми пречи, стига все пак мястото да си заслужава.

Да обобщаваш за цяло Мароко от няколко часа в Казабланка и за цяла Малайзия от една нощувка около столицата не е особено коректно. 🙂 Венеция не е Италия, както сама си отбелязала 🙂 

Все едно аз да обобщя че Албания е супер-гадната сържава, понеже съм видял двама албански "планинари", които се качиха до най-високия връх Кораб, яздейки мулета, и си надраскаха имената със спрей по камъните (както и много други са го направили преди тях). 😕 

Не мога да съдя за страната от времето, което съм прекарал на върха (а това реално е целият ми досегашен престой в Албания, понеже качвахме върха откъм македонската страна). 

 

[Zaro]

преди 3 минути , master_of_germs каза:

понеже качвахме върха откъм македонската страна)

Този начин посещение на чужда държава е висока летва. Буквално 🤣

[Ивайла]

преди 8 минути , saved_ каза:

Такаа... моите топ 3 на най-разочароващите места са Мароко, Венеция и Малайзия.

В Мароко бяхме като част от един круиз и за няколко часа се разхождахме в Казабланка. Ужас.. въобще не ми хареса... Били сме и на други бедни дестинации, но там просто беше толкова грозно мизерно..

Венеция - в сравнение с много други италиански градове, градчета и селца, Венеция просто е толкова прехвалена дестинация, че наистина не разбирам какво толкова има в нея. Ужасни фасади на сградите, падащи мазилки, миризмата от каналите, рояците туристи навсякъде, отношението на местните...

Малайзия - Там бяхме за 1 нощувка в района на Куала Лампур - еми пак грозна мизерия.

 

 

Aз в Мароко се върнах втори път, защото първия бях на организирана екскурзия , точно Рабат и Казабланка - все едно се опитват да разочароват хората нарочно и слагат тези градове в програмата. Добре, че беше Маракеш да загатне какво е Мароко и вече като се върнахме си обиколихме всичко от Маракеш надолу.

Венеция и мен леко ме е срам да кажа, че не ми хареса, и по - точно ме е срам, че ние Венеция не видяхме, само по магазинчета ходихме, за малко на площада, един -два канала мернахме и това беше самоорганизираната ни Венеция.

А за Куала Лумпур - и аз очаквах повече, но Ланкави също е в Малайзия, така че добрите впечатления надделяха.

Идеята ми е, че понякога заради един град си съставяме лошо впечатление за цялата държава. Или заради някакви други странични обстоятелства. На мен не ми хареса Малта, защото отидох две седмици след обиколко на Андалусия и просто нямаше как едноцветната Малта да ми хареса след шарената Андалусия(лично мнение). И Египет нямаше шанс при мен - малко след Иран, огромна разлика в хората , едните ти помагат по всякакъв начин, други те дърпат за един долар...Иначе на снимки ми харесва Египет , но определено трябваше да е по друго време....