Най-голямото разочарование и най- неочакваното въодушевление сред посетените места.

[Eva eva]

Най-голямото ми разочарование е Париж. Посетих го през 1996 г., това ми беше първото излизане извън граница. Тогава си беше сериозна работа - един куп документи, висях пред посолството за виза....Отидох до там с автобусна екскурзия, 3 дни спане в автобуса, мизерия. В Париж бях тотално гроги и имахме съвсем малко време за разглеждане. Нямах много пари и ми се стори много скъпо.  Най-голямото ми разочарование бяха черните хора, може би преживях и културен шок с тях. Никога преди това не бях виждала толкова много черни на куп и не бях подготвена да ги видя там. 

Ще видим четвърт век по-късно как ще го усетя 🙂 

[Coo]

1 hour ago, Костов said:

И си мисля, че има голямо значение в това с кого ще си, дали ще ти хареса или не дадено място.

Точно! Сетих се за един лаф: I don't travel to places, I visit people. 

Има места, които са хората. А моето сърце е в Малта, заради кучето на едни хазяи 😍

[Radnev]

Пътешественическият ми опит сочи, че разочарованието от дадено място (дестинация) в 95% от случаите е комбинация от неправилна компания, неправилно отделено (разпределено) време и неправилни очаквания.

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после съм осъзнал, че местата са си били супер, просто аз не съм подходил правилно към тях.

 

 

[jungfraujoch]

преди 53 минути , Radnev каза:

Пътешественическият ми опит сочи, че разочарованието от дадено място (дестинация) в 95% от случаите е комбинация от неправилна компания, неправилно отделено (разпределено) време и неправилни очаквания.

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после съм осъзнал, че местата са си били супер, просто аз не съм подходил правилно към тях.

 

 

Точно!Светът е голям.Има всичко-богатство и разкош,бедност и мизерия.Подреденост и хаотичност. Различен климат.И предпочитания колкото искаш.Това са все нормални неща.Аз смятам,че не е никак важно колко евтин самолет си купил и колко държави си посетил,а да отделиш достатъчно време и средства за едно наистина чудесно пътешествие.За да се насладиш на всичко,което те радва и би те  направило по-богат на знания и лични интереси.

И най-добре е да нямаш очаквания,за да нямаш разочарования.

 

[Goal & Boss]

Преди 1 час, Radnev каза:

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после

се намерихте с Кольо и Доктора и стана еб@си фиестата! 

[Vency]

Готина тема. 

Скорошно разочарование - Сицилия. Обиколихме източната част и нищо не ме грабна. Единствено Таормина е по-приятно, но то е прекалено туристическо.

Нито храната, нито хората.

ТОП разочарование си остава Париж. Февруари ще му дам 2ри шанс, този път с приятели живели там и познаващи го.

 

Приятно съм изненадан винаги от места за които не знам нищо и не съм се информирал изобщо 🙂

 

Друго което сме забелязали с жената е ,че ако едно място ви е харесало много и имате хубави спомени от там, не се връщайте 🙂 Ще развалите спомена 🙂 

[Моника]

преди 2 часа, Radnev каза:

Пътешественическият ми опит сочи, че разочарованието от дадено място (дестинация) в 95% от случаите е комбинация от неправилна компания, неправилно отделено (разпределено) време и неправилни очаквания.

В зората на пътешественическия си живот съм имал не едно и две разочарования ...... после съм осъзнал, че местата са си били супер, просто аз не съм подходил правилно към тях.

 

 

Съгласна съм!

 

Най-големите ми разочарования са три, като за 2 от тях причината е именно неправилно разпределено време, неправилна компания и високи нереалистични очаквания.

 

1. Букурещ - отивайки за първи път на специализация от университета трябваше да прекарам две седмици там. Първите няколко дни ги изкарах много тежко, градът ми се видя мръсен, пълен с просяци, неуреден, ужасен, не ми се излизаше от хотела...С течение на времето и хора, които да ми покажат града и какво да видя, взе да ми харесва. Сега посещавам Букурещ почти всяка година. Познавам го вече по-добре и много ми харесва, дори ми е тъжно, когато някоя година пропусна. 😃

 

2. Прага - първия път посещението беше с организирана екскурзия. Екскурзоводката искаше за максимално кратко време да видим максимално много неща, едно препускане, едно тичане, времето мрачно...пълно разочарование и липса на настроение. Следващите пъти се върнах с приятели и изкарахме чудесно, разглеждахме с наше си темпо, не само туристическите места и в момента Прага ми е един от любимите градове.

 

3. Виена - тук по-скоро разочарованието ми е от това, че не се чувства безопасно (знам как звучи... 😀), но не се чувствам комфортно в този град. Посещавала съм го няколко пъти и така и не мога да си променя мнението. Градът е красив безспорно, архитектура, съкровища, музеи, всичко си има и всичко е уау..., но не е моето място. 

[Фил]

За разочарования няма да пиша, понеже почти нямам такива, а и нещо много взе да залита темата само в тази посока.   

За въодушевленията: 

 

- Бразилия!
Може би и защото ми беше първото пътуване извън Европа ...   
Рио - няма друг такъв град с такава атмосфера, с толкова много различни лица, с такъв живец и такива природни форми на релефа и пейзажи  (поне аз не знам, ако има - казвайте!).  Въпреки всичките му противоречия, контрасти и кусури като тук-там циганийка, мизерийка, фавели, потенциални опасности и пр. ... а може би и точно заради всичко това, защото то е част от цялостното неповторимо усещане за този град. 
Също така - живописният, артистичен и спокоен Парат(ч)и, различният и доста европейски на вид Петрополис ... 
И черешката на тортата - водопадите Игуасу - когато застанахме на площадката до Дяволското гърло, бях като хипнотизиран от въздействието върху всичките ми сетива на това чудо на Природата.

- Сидни - част от еуфорията сигурно дойде от това, че бях там за кратко, на другия край на света, а и градът наистина много ми хареса - интересен, зелен, спокоен, подреден, с любезни  и приятни хора.  А и усещането да си непосредствено до такива неща като  операта и големия железен мост, които си виждал толкова пъти по списания, картички и филми, винаги е вълнуващо. 

- Франция
Франция си ми е слабост по принцип.  Както Париж или Бордо, така и живописните малки градчета и селца, особено в Елзас и Лазурния бряг. 

- Страната на баските, както във френската част (Биариц, Байон) , така и в испанската (Доностия/Сан Сабастиан, Билбао) - приятна атмосфера, хубава архитектура, чудесна кухня,  големите вълни на Атлантика.

- Европа като цяло - с нейното уникално богатство от култура, изкуство, архитектура, история, природа. Имаме голям късмет (който може би недостатъчно оценяваме), че можем сравнително лесно и сравнително достъпно (поне последните около две десетилетия) да се докоснем до това богатство и да му се наслаждаваме! 

[Боян Димитров]

На 11.12.2019 г. в 21:29, saved_ каза:

В Мароко бяхме като част от един круиз и за няколко часа се разхождахме в Казабланка. Ужас.. въобще не ми хареса... Били сме и на други бедни дестинации, но там просто беше толкова грозно мизерно..

На мене, най-голямото разочарование ми е Индия. Бях за 1 час , защото самолета не можа да кацне в Катманду и го върнаха да зареди в Делхи. Дори не ни пуснаха от самолета, ама като отвориха вратите и веднага се прокрадна един замърсен въздух. Не бих тръгнал втори път натам.

Виж Малайзия за мене е друго нещо. Там имах цели 3 часа на летището. А то едно засакуно, едни килими във фоайето. Супер държава си е! Бих повторил!

 

[Василена]

Толкова сме различни , по възприятия , усет , храна и вкус , че 90% от разочарованията тук, са моите очарования . Зависи как , кога и с кого ги преживееш. Та моите разочарования - Триполи и Малта .

Моите очарования измежду  многото са Тоскана - една приказка  , Ирландия - ще се връщам още сто пъти там, Лондон е една голяма любов,  Страната на баските в Испания , Галисия и всичко що е север на Испания е една друга история разказвана ви за тази страна и нейните хора . Обожавам  Мадрид и винаги ще избягвам Барселона , която познавам много добре , просто не е моето място и не са моите хора . Видях в Барселона всичко , което си заслужава да се види , но виждате ли не искам да се върна там. Всъщност аз нямам големи разочарования изключая едно или две , имам места , където не бих се върнала.

[Worldismine]

На 6.12.2019 г. в 12:29, Боян Димитров каза:

Не бих казал разочарование, но има места, които са се разминали с очакванията ми. Когато си имал големи очаквания, а те са се оправдали само отчасти, остава една горчива нотка.

1. Рим - От всички места в Италия, на които съм стъпвал, Рим ми допада най-малко. 

2. Прага - града е приятен, ама чак златен не е, за сметка на това има милиони туристи, които го намират за златен. Тази година живях 3 седмици в Прага и мога да кажа, че Прага за живот е много по-добра дестинация, отколкото за туризъм.

3. Виена - Градът на паралелепипедите, без едно дърво по улиците. Мерси, не е моя вкус. 

 

Втора 3ка места са тези към които съм имал занижени очаквания, но те са били надхвърлени многократно:

1. Венеция - бяха ми я описали, като миризлива, пренаселена и неприятна за туризъм. Е, ние отидохме извън всякакъв сезон и туристите бяха приемливо количество, каналите определно не мирешеха, а атмосферата си я има само там. Венеция на изтока, Венеция на севера, малката Венеция, в колко ли wanwa be Венеция места съм стъпвал и нито едно не доближава неповторимата Венеция.

2. Букурещ и Румъния като цяло. След Прага, Будапеща и прочие прехвалени Източно-Европейски столици, тръгнах за Букурещ без никакви очаквания. Може би точно заради това града ми допадна доста. След посещението там съм ходил поне още 3-4 пъти в Румъния и всеки път страната ми харесва все повече.  

3. Дубай - много, много занижени очаквания. За мене Дубай беше и си остава панелен комплекс, но пък си има море посред зима и доста забавления за децата. Те го обожават и това ми създава и на мене настроение.

 

И сега местата, към който съм имал огромни очаквания и те са били надхвърлени:

1. Санкт Петербург - градът е несравним с нищо друго излязло от източна Европа. Ама за каква източна Европа говоря - абсолютен световен шедьовър в топ 3 според мене.

2. Исландия - разделям е на 2 части. Южна Исландия ми оправда огромните очаквания, но не ги надхвърли. Останалата част на Исландия беше много, много над очакванията.

3. Гръцкото море бих наредил тука. Вече понатрупах ходения на море и в Гърция, и на много други места по света. Нищо, ама нищо не може да се сравни и доближи с Гръцкото море. Всичко им е номер 1: море, плажове, спокойствие, храна, пътища всичко допринася да отида и наистина да си почина. 

Интересно мнение, с някои неща се припокрива с моето, с други изобщо. Видял съм доста столици, градове, Рим ми е фаворит все още. Обичам всичко в този град, независимо от задушаващия го туризъм. Абсолютно подкрепям за Питер, живях една година там, невероятно място. Има особен дух. Град на поети, революционери, царе. 

Дубай е място, което не искам да посещавам отново. Бил съм доста пъти заради приятелка, абсолютно не моето парче земя. Сигурно е, уредено, хапка, пийка, но дотам. Никаква природа, никакъв дух. 

[Янко Велков]

При мен самото движение и изследването на непознати места, хора, култура, природа, архитектура, чужди езици и т.н. са достатъчни да ме предпазват от каквито и да е разочарования, а и липсата на очаквания също помага доста:) 

Има обаче някои места, които не ми допадат особено, и ако трябва да ги подредя, биха изглеждали така:

1. Виена - този любим на толкова много хора град за мен е безинтересен, грозен и прекалено скъп. 

2. Скандинавия - просто не е моето място. Бележи ниски резултати във всички категории, които ме вълнуват, с изключение на "музеи" и "жени", но последните не са достатъчни за да спасят положението:) Стокхолм и далечният север на Норвегия са ми сравнително приятни, но ако днес ми кажат, че никога повече няма да стъпя по тези места - няма да пророня и една сълза;

3. Франция и Германия - твърде големи държави, в които понякога попадам на нещо приятно, но като цяло не ме запленяват с нищо. Твърде подредени и организирани и в същото време Париж е сред четирите места по света, където съм виждал плъхове по улиците, наред с Хо Ши Мин, Бангкок и Чианг Май. Да не споменаваме хората от други континенти, с които са препълнени големите градове.

4. Бразилия - единствената държава, в която не съм се чувствал в безопасност (ако не броим Мароко в началото:), и то с основание. В допълнение, че се случи да съм в Рио през лятото - такава влажност на въздуха не бях срещал!

...

Някои места пък са надминали всякакви логични очаквания, които бих могъл да имам:

1. България - може и да съм пристрастен, но тук си ми харесва всяко забутано село, горичка или планински поток. Не мога да си представя как някой, който е минавал през Рила или Пирин би се впечатлил от прословутите норвежки фиорди да речем!

2. Непал - още ми е трудно да повярвам, че тази държава се намира на една и съща планета и е едно и също измерение като нас.

3. Португалия - ако някой ден се наложи по някаква причина да живея извън България, то се надявам да е именно тук  - изпитвам безкрайна симпатия към всички и всичко в Португалия, от първата глътка вино верде в Порто, до слънчевите улички на Фуншал, о. Мадейра.

4. Будапеща - най-посещаваният ми град в чужбина, и нито ми омръзва, нито ми свършва списъка с нови неща за правене/виждане.

5. Литва, Естония и Беларус - и трите държави могат да се разгледат от-до за сравнително малко време, като не изпъкват със забележителности от типа "УАУ, това трябва да се види на всяка цена!". Това, което ги прави толкова любими за мен са хората - по тези места съм срещал доста изключителни хора и добри приятели! Пък и кухнята не е лоша, стига да обичаш картофи:)

[muchachote]

преди 17 часа, Моника каза:

. Прага - първия път посещението беше с организирана екскурзия. Екскурзоводката искаше за максимално кратко време да видим максимално много неща, едно препускане, едно тичане, времето мрачно...пълно разочарование и липса на настроение. Следващите пъти се върнах с приятели и изкарахме чудесно, разглеждахме с наше си темпо, не само туристическите места и в момента Прага ми е един от любимите градове.

Аз точно за това не обичам така наречените "екскурзии". Пътувам сам, където си поискам и колкото си поискам, и ги наричам пътешествия. Обикалям по предварително начертан план, може и до 1 ч. през нощта. Никой не ми дава зор, никой не ми дава норматив. 

[дядо Пепи]

Преди 1 час, muchachote каза:

Аз точно за това не обичам така наречените "екскурзии". Пътувам сам, където си поискам и колкото си поискам, и ги наричам пътешествия

Напълно споделям изказаното мнение. Изключително много съм благодарен на професията си, която ме отведе до много и различни по климат, забележителности, хора, нрави и обичаи по света. Използвал съм всяка свободна минутка, за да се потопя в местната атмосфера и усетя ритъма на живота. Сега, когато вече не летя, също предпочитам пътуване, почивка и каквото да е извън всякакви групи и програми. Смятам себе си и съпругата ми за достатъчно големи и зрели, за да знаем какво и къде бихме искали да отидем и видим. За да можем да пишем по тази тема само за незабравимите и положителни емоции и преживявания.  

[Happy_Traveler]

преди 2 часа, Янко Велков каза:

 

1. България - може и да съм пристрастен, но тук си ми харесва всяко забутано село, горичка или планински поток. Не мога да си представя как някой, който е минавал през Рила или Пирин би се впечатлил от прословутите норвежки фиорди да речем!

 

Абсолютно съм съгласна с теб! Въобще България е толкова красива, разнообразна, лесна за обикаляне и бюджетна, че вече честно казано не ми се ходи на много други места.

[Kamen]

преди 14 минути , дядо Пепи каза:

 Смятам себе си и съпругата ми за достатъчно големи и зрели, за да знаем какво и къде бихме искали да отидем и видим. За да можем да пишем по тази тема само за незабравимите и положителни емоции и преживявания.  

Право в десятката!

[stanimir]

Не бих ги нарекъл точно разочарования, защото поначало не съм имал кой знае какви очаквания, но Кипър, Малта и Дубай са местата, където нямам желание да се върна, и може би Индия. 

 

Фаворити сред големите градове от дълги години са ми Рим, Лондон и Барселона.  

 

Не си падам много по смазващата архитектура на Хабсбургите и затова намирам Прага за по-уютна от Виена, Мадрид или Будапеща,

Мисля, че ги познавам сравнително добре. 

 

Местата които съм очаквал да ми харесат,  но са надхвърлили очакванията са Япония, която ми е номер едно сред държавите, Патагония,  Андалусия, Южна Франция, Мексико, Грузия, Норвегия. 

 

От известно време, като че ли си падам по по-северните дестинации и очаквам един ден Скалистите планини откъм САЩ и Канада,  Аляска и Нова Зеландия да заемат място сред тези , които са надминали очакванията. 

 

"… ако едно място ви е харесало много и имате хубави спомени от там, не се връщайте 🙂 Ще развалите спомена 🙂"

 

До голяма степен съм съгласен с това, преди всичко за далечните дестинации, но не се заричам ! 

 

[muchachote]

преди 26 минути , stanimir каза:

От известно време, като че ли си падам по по-северните дестинации и очаквам един ден Скалистите планини откъм САЩ и Канада,  Аляска и Нова Зеландия да заемат място сред тези , които са надминали очакванията. 

Побързай за Аляска. След време е много възможно Путин да си върне и нея!😋

[stanimir]

Все тая,  аз се чуствам ок и в САЩ,  и в Русия. Имам много места и за там, но за съжаление все труднодостъпни или на прекалено висока цена 🙂

[master_of_germs]

На 11.12.2019 г. в 21:43, Zaro каза:

Този начин посещение на чужда държава е висока летва. Буквално 🤣

Казусът е обсъждан нееднократно във форума и експертът в аксиоматичните разсъждения относно валидиращите събития за посещение на държава (известен още като @домосед) изкачването на граничен връх е събитие, валидиращо и за двете държави. 🙂 Или дори за три (примерно изкачване на връх Тумба в Беласица отстрелва едновременно България, Гърция и (Северна) Македония). Такова е и личното ми усещане - за мене изкачването на връх е валидиращо събитие много повече от това да се пльосна в някой град, до който даже не съм се изпотил по време на полет. И за догодина имам едни мъгляви планове да запиша една-две нови държави по указания начин...

[darinamarinova]

Не знам какво не му харесвате на Милано. Аз го видях романтичен и очарователен (може би има общо, че бяхме с ново гадже много влюбени => всяко ново място да посещаваме влюбени и ще е прекрасно 💕 )

 

Има 2 супер отвратителни места за мен и за съжаление и 2те са у нас - Банско (където се чувствам все едно съм в Манастирски ливади в София, както казват модерните хора - същия "vibe/ вайб" получавам) и Слънчев бряг (където е толкова застроено, че го чувствам плажа като пясъчник насред бетон - дори и в моя краен софийски квартал има повече зеленина и градоустройство)  

[Alexander]

 

За мен точно Милано е от най-скучните и не заслужаващи внимание градове в Италия, а хем е и от най-големите.

За Банско бях слушал най-различни мнения-повечето отрицателни  и не бях ходил никога до преди 3 месеца, когато го посетих за първи път. Бях доста зле настроен и не очаквах нищо хубаво, но бях много приятно изненадан, дори ми хареса и ще ходя пак.

За Слънчев бряг също нямам мнение, само съм слушал кофти отзиви и не вярвам да ми хареса, ако отида някой ден.

[darinamarinova]

@Alexander Винаги човек може да си го направи приятно стига да иска - в Банско преди няколко години баба ми искаше и празнувахме цялата рода 80тата й годишнина. Определено има хубави места, има и добро обслужване, но никак не ми е приятно да има в "лъскав" курорт цял недовършен квартал от хотели с различна степен на завършеност, оставени да се рушат. Огромните грозни работещи хотели са ясни.

Слънчев бряг е по-зле от Банско по моите критерии, но пак казвам - навсякъде човек може да си го направи весело. 🙂

 

 

А за Милано - катедралата (отвън, отвътре, отгоре 😄 ), улиците, парка Sempione, тогава имаше страхотна изложба на изобретенията на ДаВинчи (по-мин година беше във Виена, когато бях, явно ме следва 😄 ), покрай реката беше мн приятно. Пак ще кажа - посетете го влюбени 😛

[zon]

Тази година два пъти в Милано. Първият през юни директно след ограниченията за пътуване. Беше празно и спокойно. На терасата на катедралата бяхме аз, дъщеря ми и още двама човека доста време. След това дойдоха още 4ма. Супер си изкарахме.

Вторият път дъждът с мъжа ми ни довя иначе щяхме да останем в района на езерата да използваме, че сме кола да обикаляме максимално. Въпреки дъжда си изкарахме много добре, галерии, музеи, кафета, храна. Даже и в магазин за обувки поради дъжда се озовахме. Моите обувки направо джапаха от вода и с тръгнах с нови боти и чорапи на краката, а той с нови обувки но в кутия. Даже малко ми бяха галериите и музеите, искам още.

 

Всичко зависи от гледната точка понякога. След локдоуна в Белгия, при една кратка разходка из Брюксел с дъщеря ми, тя каза, че Брюксел ѝ се е сторил като Париж, т.е. много ѝ харесва. 🙂 

 

 

 

[pr284]

Най-голямо разочарование за мен: Прага. Отидохме за дълъг уикенд юни 2010 г от Германия (тогава бях докторант там). Такава гмеж от туристи из центъра и по Карловия мост, просто кошмар. Навсякъде се опитват да те измамят - на заведение, чейнджбюра, Останах с доста неприятно впечатление.

Другото ми разочарование: Нотингам (изглежда опасно навсякъде - наследство от Робин Худ?, сиво и сгради, които се разпадат буквално като след война), Гронинген и Брюксел (адски скучно и на двете места), Хайделберг, Нойшванщайн и Ротенбург об дер Таубер (капани за туристи, не си хвърляйте парите на вятъра).

 

Неочаквано впечатление:

Казабланка - очаквах нещо гадно като Йоханесбург, но намерих супер жизнен и космополитен град, невероятна атмосфера и уличен колорит без орди от туристи и продавачи, които ти се залепват и не те пускат, малки арт галерии с артдеко плакати, пържени пресни сардини, охлюви и какво ли още не. Тук са още Мазабука (Замбия) - Меката на сиропа от захарна тръстика, най-вкусните банани, които съм ял, едни засмяни по африкански продавачи на пазара, също така Сан Диего (Калифорния), Бенд (Орегон), Вюрцбург (Германия) 

 

Приятни изненади от Германия: ако Франкфурт ви е твърде делово сив, отскочете до някое от съседните малки градчета със средновековни замъци: Кьонихщайн им Таунус, Бюдинген, Ронебург, може да не сте ги чували, но си заслужават. Интересна атмосфера, разглеждат се на спокойствие без туристически орди.