[denitsas] Когато в Ница вали дъжд (Лазурен бряг 2016, Част 2.1)

22 април, 2017

В Ница се ходи като англичанин – с шапка за слънце и доза самочувствие в джоба на лененото сако. Ходи се на крайбрежната алея със стъпките на най-безгрижния човек на света. Независимо от епохата или от сезона.

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Първите два дни от престоя ни на Лазурния бряг са отделени за Ница, като предварително сме решили основното ни превозно средство за тази седмица да бъдат регионалните влакове TER, които обслужват Région Provence-Alpes-Côte d’Azur. Френските железници стачкуват, което се отразява на броя влакове за деня, но не чак толкова, че да развали програмата ни. Повечето гишета са затворени, което също не е голям проблем, защото билетите се купуват по-бързо от автоматите, а промените в графика се отразяват своевременно на таблата в гарата и на уебсайта на железниците. Пътуването от Мантон до спирка Nice Ville отнема около 40 минути, а двупосочният билет струва 21, 20 евро. Влакът не е особено пълен, но пристигайки на гарата в Ница, заварваме огромно множество от хора, запътило се към Монако заради състезанията от Формула 1. От гарата отиваме право в туристическия офис отпред (OFFICE DU TOURISME ACCUEIL – GARE с адрес Av Thiers – Gare SNCF – 06000 NICE), за да се сдобием с две 72-часови карти French Riviera Pass (цена 56 евро). Валидираме билетите малко по-късно в hop on hop off автобуса L’Open Tour (цена 22 евро, безплатен с French Riviera Pass), който ще използваме за придвижване в града през тези два дни. Спирката му е на пет минути пеш от гарата, точно пред входа на Hotel ibis Nice Centre Gare и срещу керемидено-червената сграда с часовника на пощата. Градът изглежда странно пуст и спокоен. Към обяд слънцето окончателно се отказва да пробие скупчилите се сиви облаци и едри капки дъжд започват да се стичат по стъклата на червения автобус.

В света на цигуларите, нимфите и рогатите същества

Първата спирка за деня е музеят на известния руски художник Марк Шагал – Musée National Marc Chagall (адрес 4 av Dr Menrad, работно време 10:00 – 18:00 часа от сряда до понеделник, вход 8 евро, безплатен с French Riviera Pass). И преди съм виждала негови творби – на гостуващи изложби в MuseumsQuariter Wien и като част от постоянната експозициа на Albertina във Виена, но картините тук надминават очакванията ми. Сивата ниска сграда на музея се намира в хубава градина и изглежда съвсем обикновена и дори леко невзрачна на фона на красивите вили наоколо, но пространството в нея поглъща посетителя с искрящо бялото на стените и пастелните тонове на цветовете, изливащи се от картините. Витраж, изрисувано пиано и стенопис при външния басейн за са акцентите на експозицията, а в прилична по големина кинозала се прожектират архивни кадри от създаването на прекрасните платна в съседните помещения. За мен едно посещение на музей никога не е завършено без прилежащия към него магазин, но тук положението става страшно (не за мен, а за дневния ми бюджет). Когато излизаме от изпълнения с приказни същества свят на Шагал вече е ранен следобед и дъждът вали все по-силно. Хващаме същия автобус в обратна посока и слизаме отново на гарата, за да проверим часовете на вечерните влакове към Мантон, а и за да обядваме в място, което съм набелязала още сутринта. Ако ви се струва нелогично от логистична гледна точка да се връщаме обратно, то е защото най-вероятно не сте опитвали макароните във веригата пекарни Paul. Освен това там се предлага меню от основно (киш със зеленчуци и сирене) + напитка + десерт (малинов макарон) за 7, 50 евро, което си е добра сделка като за Франция. Получавам роза от момичето на касата, което ми казва, че днес (29.05.) празнуват деня на майката.

Римският квартал

Дъждът навън е преминал в ръмене, когато отново заставаме на спирката на червения автобус, който сега ни отвежда до останките от римския амфитеатър Arènes de Cimiez. Същият е служил както за тренировки на войската, така и за забавление на жителите на Cemenelum (днес квартал Cimiez) – столицата на тогавашната провинция Alpes Maritimae. Елипсата на арената е дълга 67 метра и широка 56 метра, но в сравнение с другите римски амфитеатри във Франция, този се нарежда сред най-малките. Реставрацията на силно повредените руини (векове наред през арената е минавал път) започва едва в края на 19-и и началото на 20-и век, а днес всички артефакти, открити при разкопките се намират в близкия арехологически музей Le Musée Archéologique de Nice Cimiez. Така и не стигаме до него, но хвърляме по един поглед през оградата към доста по-добре запазените останки на римските бани Thermes Romains de Cimiez – сградата на фригидариума е тази, която се издига над останалите и загатва за мащаба на целия комплекс. От тук ни делят само няколко метра до последната забележителност за деня – музеят на френския художник Анри Матис – Musée Matisse (адрес 164 av des Arénes de Cimiez, работно време 10:00 – 18:00 часа от сряда до понеделник, вход безплатен с French Riviera Pass). Сградата в искряща охра се забелязва отдалеч и сама по себе си е произведение на изкуството – имението Villa des Arénes, построено в края на 17-и век. Матис живее и твори в Ница от 1917 до 1954 година и по-голямата част от постоянната експозиция на музея е дарена от него самия и от наследниците му – картини, скици, скулптури, фотографии, книги и лични принадлежности. В края на работния ден на музея посетителите са малко и може спокойно да се насладим на разнообразието от творби. Обикновено не ми се случва да посетя два музея за изкуство в един ден, но тези двата със сигурност не ми идват в повече, защото са достатъчно различни. Общото е, че и в този магазинът за сувенири предлага доста хубави неща, добре че е последен за деня. По целия път обратно да Мантон не спира да вали, а във вечерните новини съобщават за сериозни наводнения в останалите части на Франция. Имаме късмет, че сме в най-слънчевия и топъл регион.