дневник Истанбул и аз - едновременно близки и далечни

[Mary]

Започвам тази тема с идеята да описвам и показвам снимки от моите посещения в Истанбул.

 

Началото ще поставя с последното ми посещение, което беше под мотото: Истанбул и лалетата.

 

 

Родината на лалето е Персия, но то е култивирано и станало актуално в Турция по времето на Османската империя.

Толкова популярно е станало лалето по това време, че периодът на най-голям разцвет на Османската империя е наречен „епохата на лалетата“.

Стилизирани изображения на лалето са били използвани за украсата на дрехи, килими, съдове, джамии и оръжия дори. Лалето често е рисувано, използвано е в калиграфии, песни и стихотворения.

Затова лалето се счита за един от символите на Турция.

В Турция има легенда, че на дъното на лалето е скрито щастието. Затова те ценят много това цвете. Казват още, че  лалето е като красива жена, видиш ли я един път – влюбваш се завинаги.  

 

Отоманското лале е червено с остри листа, които са били оприличавани на сабя или ... извити женски вежди.

И до днес на самолетите на  Turkish Airlines има стилизирано лале.

 

 

 

След тази встъпителна част да започна по същество.  

 

Нямах много време на разположение, затова пътувах със самолет.

Спретнах си една бърза програма, извадих си необходимия ми транспорт, сложих малко дрехи в багажа и ... посока летището!

Времето до полета изчаках в салон Преслав, като дори имах време в излишък, защото секюрити проверката и паспорт-контрол ги минах буквално за минута.

 

 

Ето го самолета. Пълен беше и този път.

 

 

Широко място имах:

 

 

И казах "Довиждане" на София:

 

 

 

Че даже и на моята къща ... ей там някъде по средата на снимката:

 

 

Докато сервираха по сандвич и напитка и вече сме над Босфора:

 

 

Кацнахме в "царството" на Turkish Airlines:

 

 

Този път реших да пробвам различно прекачване от метрото на трамвая - на спирка Zeytinburnu - доста удобно е това прекачване с минимум ходене между метрото и трамвая.

Недостатък - дълъг е маршрута и трамвая беше пълен, та шанс да поседна се появи чак в центъра.

Хотела ми беше в непосредствена близост до Sirkeci.

Метнах багажа и поех по предварително начертаната програма - към кея на Eminönü за да ползвам корабче до Kadıköy (умишлено изписвам имената така, за да се търсят по-лесно от незапознатите с града). Първата ми цел беше - Göztepe Parkı.

 

Пресичайки булеварда към пристанището, виждам тази картина:

 

 

Затворен беше булелавда по този начин, но предвид, че не ме касаеше този маршрут, изобщо не се поинтересувах защо е затворен.

Но ... това нямаше да бъде последната ми среща с тези камиони!

 

Фериботи има доста често, а мястото, от което тръгват е първия кей до моста Галата:

 

 

И вече съм на корабчето - пълно беше с хора - нормално - денят е неделя.

 

 

Докато вдишах босфорския въздух, видях отново познати гледки и стигнахме до азиатския бряг:

 

 

От там трябваше да взема един от тези автобуси - 4, 16, 16D. Втория и третия тръгват от автогарата пред пристанището, а там в този ден беше гъмжило от народ - няма да се впускам в подробности, но ще кажа, че имаше опънати палатки във връзка с предстоящия референдум. Избрах да ползвам автобус №4, че спирката му е самостоятелна и няма навалица там. Понеже за пръв път го ползвам, отивайки на спирката попитах едно младо момиче дали там спира този автобус, но ... нямаше представа. На тази спирка нямаше нито разписание, нито обозначение кои автобуси спират. Докато се оглеждам дали няма и друга спирка наоколо, видях, че търсения от мен автобус идва. Та ето я спирката, от която тръгва.

Качвам се аз, маркирам си картата, сядам и с нетърпение очаквам срещата ми с красотата на този парк пред пролетта.

Пътувахме известно време, автобуса се напълни и изведнъж ... спря внезапно. Ето какво имаше пред нас:

 

 

Познатото ми вече камионче.   Затворен е булеварда около стадиона на Фенербахче! Е, няма как да го предвидя това, защото мачовете не са моята стихия...

Хората започнаха да се карат с шофьора, ама аз нали на разбирам нищо си седя и чакам да тръгне автобуса.

Почти всички слязоха от автобуса, но аз реших, че са за някъде близичко и затова слизат. Ха-ха!

Останахме - аз и няколко дами на възраст.

Тръгна автобуса отново и пое ... не в посоката, която очаквах, а към вътрешността.

Рекох си - ще заобиколи стадиона и после отново ще излезе на булеварда, който очаквам.

Да, ама ... нееее, продължи си автобуса в съвсем различна посока - кара по някакъв голям булевард и не спира никъде - ми как ще спира, това не му е маршрута и няма спирки там. Започнах леко да се замислям къде отива?

И следва интересното - няма кого да попитам. Дамите в автобуса ми се усмихваха мило, но английския не беше силната им страна. Остана ми надеждата в шофьора - плахо се доближи до него с въпросче на английски, а той гръмко попари надеждите ми с отговор на турски.  

Не се разбрахме естествено. Аз обаче отново седнах и си казах - все пак ще отиде на последната си спирка, а там поне знам къде съм.  

 

Разгледах места, които никога не съм имала намерение да видя.  

Ето и няколко снимки:

 

 

 

 

По едно време автобуса зави по една магистрала - нито има спирки, нито къде да вървя, ако изобщо си помисля да сляза. Търпеливо си седя, а вече повече от един час напредвам във вътрешността на Истанбул. Най-накрая автобуса излезе от магистралата и зави в посоката, която очаквам - отдъхнах си - и този път няма да се загубя в Истанбул.  

А като стигнахме до тази гледка ми идваше да запея:

 

 

Гледам аз навигацията - почти стигаме до последната спирка - Bostancı. Автобуса тотално се изпразни малко преди последната спирка, ама аз упорито си седя.  

Накрая спря автобуса на последната си спирка и реших отново да направя опит да се разбера с шофьора - този път само с кодовата дума - Göztepe  Parkı - еееей, как се зарадва човека, че ме е разбрал за къде съм.   Намирах се на около 4 км. от целта. Започна да звъни по телефона този човек и явно питаше как ще се движи по обратния път. С жестове и ръкомахане се разбрахме да стоя в автобуса, като дори не поиска да си маркирам още веднъж картата. Така за скромната сума от по-малко от левче направих почти двучасова обиколка на азиатската част на Истанбул. Звучи ... като добра сделка, ама само звучи, защото тотално ми обърка графика за деня.  

След кратка почивка( и цигара от шофьора) тръгнахме отново.

Този път седя най-отпред и се радвам на гледките на един от най-дългите булеварди в Истанбул - Bağdat Cd. - изпълнен с магазини на световни марки, много заведения и народ.

 

 

Стана време да слизам и почти като роднини се разделихме с шофьора.  

Достигнах целта ми - Göztepe  Parkı.

 

 

Снимки от парка в следващата част.  

Следва...

[Mary]

След продължителното пътуване Göztepe Parkı ми се видя още по-прекрасен!

Това е неголям градски парк. Много е посещаван, защото е на удобно място, има много транспорт до там и предлага забавления за деца.

Парка е красив не само по времето на лалетата. Там има и около 90 вида рози, които също са прекрасни.

 

Според сайта на община Истанбул в Göztepe Parkı тази година са засадени 1 657 500 лалета от 100 вида. Дали е така не мога да кажа, но лалетата наистина бяха много.

 

Сега ще замълча и ще ви оставя да видите една малка част от близо 500-ти снимки, които съм направила там.  

 

 

 

 

 

 

 

И магнолия има там:

 

 

И още много, много лалета...

 

 

 

Едни още неотворили се:

 

 

И други, които са прекрасно разцъфтели

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тези са едни от най-красивите според мен:

 

 

И още...

 

 

 

 

Отоманското лале:

 

 

 

 

И други...

 

 

 

 

 

И рибки плуват там:

 

 

Без сватба не може да има парк в Истанбул  

 

 

И пеперуди се намират:

 

 

И казвам довиждане на лалетата в този парк:

 

 

с едни маргаритки:

 

 

Надявам се, че имахте търпението да видите всичките тези лалета...

А още повече се надявам, че искате да видите и още!

Ще ви покажа, но от друго място и видяни в друг ден.

Как продължи този ден?

Следва...

[Mary]

След голямата обиколка на азиатската част на Истанбул, времето беше доста напреднало и реших да премисля предварителната програма.

Но все пак си оставих малък шанс да продължа по нея в зависимост от времето, когато ще стигна до Кадъкьой.

 

Застанах отново на спирката да чакам автобус - на тази си имаше и табло, и време на пристигане на автобусите.

Пръв се задаваше 16 и дори беше двуетажен автобус. Качих се в него, седнах на втория етаж и се приготвих да се наслаждавам на гледките.

С отнесен поглед и доста поизморена пропуснах първите наченки на разговори на висок тон.

Децибелите се увеличиха и привлякоха и моето внимание - гледам автобуса е спрял и всички слизат - е, без туристите де - ние още не сме разбрали за какво е разправията.  

Слизам на долния етаж на автобуса и с плах гласец питам защо не продължаваме?

Шофьора вече беше изнервен от останалите виканици, та направо ми посочи вратата.

 

Déjà-vu(дежавю)?

 

 

Слизам, поглеждам навигацията и се успокоявам, че съм само на километър и половина от целта.

Нямам избор - или такси, което може да ме поразходи доста заради затворените улици, или пеша.

Избирам пешеходстването.

Спокойни жилищни райони са там:

 

 

Ето го и виновника за моите автобусни неволи в този ден:

 

 

Продължавам и виждам още красиви места:

 

 

Вече съм в доста оживения район на Кадъкьой, където беше гъмжило от хора, магазините и заведенията бяха пълни, а витрините украсени за наближаващия Великден:

 

 

Хайде са покажа още едни лалета, за да видите, че не са само в парковете:

 

 

Минавам покрай един важен за Турция монумент - Monumento commemorativo della riforma della lingua turca - за въвеждането на латиницата от Ататюрк:

 

 

И най-накрая съм на пристанището...

Променям плана в движение и се качвам на корабче за Бешикташ (Beşıktaş).

Сядам и отмарям, наслаждавайки се на красотата на Босфора:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Новата Телевизионна кула, за която вече писах:

 

 

И вече съм на Бешикташ:

 

 

 

Тук дилемата ми беше дали да отида към Ортакьой (Ortaköy) или към Истиклял(İstiklal)?

Предвид късмета ми с автобусите през този ден, още повече че беше неделя и не ми се чакаше дълго, реших да проверя как върви ремонта на Кабаташ (Kabatas) - дано не забравя да ви разкажа да този проект - доста интересен е! Напредва ремонта, но всичко е заградено и доста неприятно за вървене.

 

И лалетата по край Долмабахче(Dolmabahçe):

 

 

 

 

Надникнах и в двора преди двореца - още на входа на паркчето преди Долмабахче е разположен секюрити-контрол. Дори и да посещаваш само кафенето, пак минаваш от там. Малко снимки и от там:

 

 

 

 

И отново съм на булеварда, минавам покрай стадиона на Бешикташ:

 

 

Поглед към започващия да свети мост:

 

 

Пристана на лодките за Девичата кула все още е там, но малко в страни - до корабчетата, които предлагат вечерен круиз с програма по Босфора:

 

 

И лека-полека стигнах до фуникуляра на Кабаташ и с него към Таксим:

 

 

Беше препълнено с народ!

Ухаеше на печени кестени:

 

 

 

Покрай Кула Галата:

 

 

През моста Галата:

 

 

И съм в района на хотела.

Това е едно предложение за разходка из Истанбул минавайки от европейската в азиатската част и обратно!

 

Къде отидох на другия ден ще ви разкажа утре!  

 

Следва...

 

[Mary]

Хайде да започна с новия ден.

Рано, рано отворих очи и надниквам през прозореца, а навън слънцето тъкмо се показва. Настина прилича на злато цялата картина.

Ето поглед от прозореца:

 

 

В този ден плана ми започваше с Емирган парк(Emirgan Korusu).

Как се стига до там съм писала в Магеланския пътеводител за Истанбул.

 

Аз взех трамвай от Сиркеджи до Фъндъклъ и от там се качих на 25Е.

Нямаше много хора, седнах си спокойно най-отпред от дясната страна и се любувах на прекрасните гледки.

Дали вчерашния късмет с автобусите ме следваше още? Предстои да разберем.  

 

Пътуването е продължително, а непрекъснатото взиране в прозореца ме направиха невнимателна. Видях, че наближаваме парка, а автобуса беше почти празен, станах и застанах до вратата, продължавайки да блея навън. Е, блеенето беше заплатено от краката ми.   Пропуснах да натисна бутона за да спре автобуса и затова слязох на друга спирка. Хубавото е, че там спирките са наблизо, а ходейки се любувах на събуждащия се Босфор. Та днес автобусите не са виновни - задължително е натискането на бутона за стоп, особено, ако няма други хора да качване и слизане.

Ето го и Босфора все още обвит в сутрешна мъгла:

 

 

 

И една красива къща в района:

 

 

Походих няколко минути е вече съм пред Емирган парк.

 

 

Още като влезеш в парка и виждаш засадените лалета ... докъдето ти стига погледа.

Според информацията на истанбулската община, чиито собственик е парка в момента, тази година там са засадени 160 вида лалета, а бройката е 3 000 000.

 

 

Целенасочено бях избрала ден извън уикенда, и още по-целенасочено отидох доста рано.

Имаше малко хора, можех спокойно да се разхождам, снимам и т.н. без непрекъснато да внимавам кой ми влиза в кадъра.

 

Качих се на вълшебната каляска, все още абсолютно празна по това време:

 

 

После продължих изкачването по алеите, наслаждавайки се на изобилието от лалета:

 

 

Стигнах до езерото:

 

 

А точно до него е Жълтия павилион, в който има заведение, може да се седне и да се пийне нещо или да се закусва, обядва...

 

 

 

Има и други цветя в парка, освен лалета:

 

 

А аз продължавам с изкачването - парка е разположен на хълмист район с изглед към Босфора.

 

 

И още лалета:

 

 

 

Едно интересно дърво, което не беше единственото украсено в парка:

 

 

И стигнах до второто езеро:

 

 

 

 

Лалетата наистина са навсякъде, а самата разходка под дърветата и всичката тази зеленина е истинско удоволствие за сетивата.

 

 

 

И надписите "Истанбул" и "Емирган", където рядко можеш да издебнеш момент за да се снимаш без други хора.

 

 

 

Лалетата продължават да са навсякъде:

 

 

 

Неусетно стигнах до Белия павилион, където също има заведение, а до него фонтан и площадка, където има сцена, няколко павилиончета в които продават стоки, свързани с лалетата основно.

 

 

 

 

Мисля, че тука е най-високата точка и започва спускането. Аз лично се върнах към централния вход, от който влязох, но има още две места, откъдето може да се влезе/излезе от парка.

Това, че тръгвах към изхода, не значи, че по същия път - парка е наистина голям, а имах още какво да видя:

 

 

 

Показвам и така наречената "река", в която винаги "плуват" лебеди, но в моя случай още не плуваха, а се возеха на лодка.  

 

 

 

Имам и още много, много снимки, но мисля, че показах основните.

Връщайки се към входа/изхода на парка, вече беше супер пренаселено, ето една снимка в движение:

 

 

В почти всеки истанбулски парк има места за пикник, а тук дори са няколко - препълнени бяха с хора, които са дошли да обядват в парка. А видно от горната снимка и още идваха.  

 

Последна снимчица от фигурата с бели лалета, преди да изляза от този пъстър, шарен и много, много красив парк:

 

 

За да не става огромен поста ми, ще спра дотук, а по-късно ще продължа с разходката из Истанбул.

 

Следва...

[Mary]

Продължавам...

В предишния пост пропуснах да ви покажа една обитателка на парка - много красива:

 

 

И вече съм отново на Босфора:

 

 

След парка Емирган, продължих пеша към Японската градина(Baltalimanı Japanese Garden). Пеша разстоянието се взима за около 20 минути, като в това време влизат и кратките спирки за снимки.

За съжаление в градината тече ремонт и не ми достави очакваното удоволствие с вида си в момента.

 

 

 

От близката спирка се качих на автобус(не си спомням точно кой, но е бил един от тези - 22, 22RE, 25E, 40, 40T, 42T) към Yıldız Park. В парка влязох от входа на Yıldız Korusu.

 

 

Поех в посока към Çadır Köşk, защото частта към Malta Köşkü беше в ремонт(не знам дали цялата част е в ремонт, но не ми се обикаляше за да видя дали е така):

 

 

Парка в тази му част не беше много украсен и беше доста пуст в този ден.

Единствено около езерото се забелязваше оживление, красиви лалета, а патици и лебеди плуваха в него.

 

 

 

 

 

Времето за обяд вече беше минало, но все пак не го пропуснах:

 

 

Предвид, че не обикалях целия Йълдъз парк, японската градина също я минах много бързо, времето предвидено за тях ми остана, реших да видя и Гюлхане парк(Gulhane Park). Влязох там от входа откъм Сиркеджи и там беше спокойно, без хора. Вървейки към централния вход хората бяха повече, а лалетата заградени.

 

 

 

Винаги са ме дразнели тези ограждения, но тук нагледно човек може да види защо ги правят... На всяко възможно място се промъкват хора с мерака да се "посадят" в цветята за да се снимат там...

 

 

 

Какви ли биха били мислите на Ататюрк, ако сега седне там и наблюдава?!

 

 

И в Гюлхане има опит да направят "река" от цветя, но не е толкова успешен. "Рибите" все още на са във "вода".  

 

 

Бързо привърших и тук... Уморена от многото хора, реших да пийна чай и да продължа:

 

 

Продължих по реставрираната Soğuk Çeşme Sk., от която може да се добие представа как са изглеждали къщите в района преди време:

 

 

 

Покрай входа на Топкапъ, където охраната е много, а хората малко...

 

 

И вече съм при фонтана в паркчето на Султанахмед:

 

 

Поглеждам на едната страна към Света София:

 

 

А после на другата към Синята джамия:

 

 

И тук е пълно с хора. Много снимки, селфита, стойки ... Забавно ми беше да ги гледам.

От години не бях влизала в Синята джамия, та в този ден реших, ако няма много хора да влезна.

Охрана и там има навсякъде. Бързо ме разпознаха, че не отивам да се моля, та директно към входа за посетители.  

Въпреки, че бях прилично облечена, но с панталон, ми дадоха нещо като пола, която да облека.

Не съм разбирач на джамиите, но са ми интересни като архитектурни обекти.

 

След това се насочих към Arasta Bazaar, където има много малки магазинчета за всякакви стоки.

 

 

Обичам аромата на тези магазини:

 

 

 

После по Tavukhane Sk., където има стари и реставрирани къщи:

 

 

 

 

Насочих се към Sultanahmet Mesleki ve Teknik Anadolu Lisesi, без проблем ме пуснаха в двора, откъдето се открива гледка към Малката Света София(Küçük Ayasofya) и пристанището на Yenikapı:

 

 

После се върнах към площад Султанахмед. Няма да ви показвам познатите на всички забележителности на площада,  а ще ви покажа една снимка, която за мен показва точно действителността в Истанбул. Рамо до рамо там са празника и охраната:

 

 

Върнах се към моста Галата:

 

 

Винаги има много рибари на него, а дали имат улов не знам, но отидох да видя рибите, които се продават на Рибния пазар:

 

 

Зад него има няколко заведения, където може да се хапне риба(и не само), а има и няколко маси, на които пекат риба и правят известния тук сандвич балък-екмек(риба с хляб).

 

Показвам залеза:

 

 

 

И понеже в този ден имаше пълнолуние(розова луна), един плах опит да го покажа и него:

 

 

Време беше за вечеря след този ден, в който навъртях доста километри.

 

Следва...

 

 

 

[Mary]

Този път бях за кратко в Истанбул.

Продължавам с последния ден...

 

Станах, закусих и си събрах багажа.

Освободих стаята още сутринта, защото не предвиждах да се връщам в хотела преди часа на отпътуване.

 

Отправих се отново към ферибота, като имах избор дали да поема към Кадъкьой или към Юскудар.

Решиха да е към Кадъкьой за да направя кръг, а не да се връщам.

 

И така, ето ме отново на Еминьоню - поглеждам към кула Галата:

 

 

Района пред пристаните е в ремонт, но повърхностен - сменят плочки и т.н., малко беше стеснено преминаването, но всички пристани си работят.

В момента е публикуване информация, че пристана от който се взима корабче за Пиер Лоти е в ремонт, но не знам за колко време.

 

 

 

Корабчетата и към Кадъкьой, и към Юскудар са доста често.

Бързо са качих на моето, като нямаше много хора в този ден.

Поглед към един от мостовете на Босфора:

 

 

Поглед и към Хайдарпаша, където ремонта продължава:

 

 

Посоката ми оттам беше към Şakirin Cami. Спирката е Zeynep Kamil, а до там отиват много автобуси - аз взех някой от 14-ките.

С какво е интересна тази джамия?

Това е първата джамия проектирана от жена. И това си личи в детайлите - изящни са.

 

 

Обърнете внимание на полилея - освен красив, той има пряка връзка с религията: Светлината на Господ трябва да пада върху вярващите като дъжд...

 

 

Джамията е построена на входа на гробищен парк:

 

 

Шакрин джамия не беше точната ми цел в този ден, но минавайки покрай нея, слязох да я погледна отново.

Целта ми беше друга джамия, която не бях посещавала - Marmara Üniversitesi İlahiyat Fakültesi Cami.

Новопостроена джамия, която бях виждала само от автобусите, които минават покрай нея, но ми се видя с интересна архитектура.

До нея се придвижих отново с автобус - мисля, че всички автобуси, които спират на Шакрин джамия вършат работа. Аз ползвах един от 14-ките.

 

 

 

Най-интересен е тавана - въплатени са древни строителни похвати:

 

 

И пак да кажа, че аз от джамии не разбирам - за мен те са интересни архитектурно и исторически.

Направило ми е впечатление, че в по-малките и неизвестни дажамии хората са изключително любезни, добросърдечни и услужливи - няма го туристическото отношение, въпреки че е видно отдалеч, че не влизам да се моля.

 

След това взех автобус към Юскудар - вариантите са два - 11P – в посока към Шакрин джамия или 12А - в обратната посока. На мен ми се видя по-бързо, че ще е с 12А и ползвах него.

От Юскудар имах малко ходене пеша към следващата ми цел - Fethipaşa парк. Разстоянието се взема за около 20 минути, като в повечето време се ходи в приятни паркчета около Босфора, които в този сезон бяха изпъстрени с лалета:

 

 

 

 

 

Достъпа до парка е възможен по две стръмни улици и по стълби - аз ползвах стълбите:

 

 

Още докато се изкачвах се откриваше чуден изглед към Босфора:

 

 

В началото на парка има заведение, което е много посещавано от местните жители - цените са ниски, а гледката невероятна!

 

 

Две тераси има към заведението, като едната е с по-хубава гледка:

 

 

 

Понеже вече беше станало време за обяд, реших и аз да поседна там. Няма сервитьори - от типа закусвалня е - минаваш, поръчваш и взимаш.

 

 

Малко се забавиха с поръчката ми, та имах време да изчакам за маса с изглед.

 

 

Не ми се ставаше от там... Постоях си доволно много и ... парка остана за някой друг път, че времето беше доста напреднало, а имах да свърша още нещо - да купя малко сладости.

 

Понеже бях в този район, то отново се спрях на мястото, където цените са ниски, а качеството отлично - Tatbak Üsküdar:

 

 

Купих сравнително малко неща този път, че пътувах само с ръчен багаж.

 

От там към пристанището на Юскудар, взех ферибот до Еминьоню и казах "довиждане" на Босфора:

 

 

Минах през хотела, взех си багажа и поех към летището.

Този път реших да е с Мармарай+метро.

На всички входове на Мармарай се проверява багажа с металдетектор и при моя нещо изписка, та се наложи отваряне на куфара и търсене на пискащото.

Не намериха нищо и се започна яко чудене, а комуникацията ... не въвреше - аз турски не говоря, но с общи усилия се разбрахме. Всъщност пискал е таблета ми, който не беше вътре в куфара, а в джоба отвън.

Във вагоните на Мармарай също се возят охранители. Мерките за сигурност са видимо повишени.

На Yenikapı смених с метрото и бързо стигнах до летище Ататюрк.

 

 

И тук мерките за сигурност разбираемо са повишени. Проверка на багажа има буквално на входа:

 

 

Имах малко свободно време, а гейта още не беше обявен, затова минах през един от салоните там:

 

 

Ядене и пиене имаше доволно много:

 

 

 

 

Стана време да се отправя към самолета:

 

 

И вече потегляме, като изчакваме вечните опашки за излитане, а слънцето тъкмо залязваше...

 

 

Поглед към района около летището:

 

 

Завой и ... посока към София, а Истанбул знае, че аз отново ще се върна.

 

 

Последна снимка слагам от новостроящото се летище, където усилено се работи:

 

 

Това беше моето кратко пътуване в което повода бяха лалетата.

Надявам се, че не ви отегчих с толкова приказки и мноооооогото снимки.

 

Темата е отворена и всеки може да задава въпроси, да разказва и т.н., а аз ще продължавам да разказвам при следващите ми посещения на този космополитен град...

 

[Mary]

Продължавам да разказвам за следващо мое пътуване.  

 

Бях в Истанбул през август - обичам да ходя там през лятото, защото денят е по-дълъг, времето топло и подходящо за дълги разходки с корабчета и пешеходстване!

 

Пътувахме заедно с  @Ивайла 

Този път пътувахме с автобус, защото традиционно през лятото билетите за самолет са скъпи, а разстоянието не е чак толкова голямо и се пътува приятно.

За разлика от предишни мои пътувания, сега избрахме друга фирма - HAS. Предимството е, че автобуса е директен от София до Истанбул. Единственото, което не ми хареса е, че нямаше нет - т.е. уж има, ама реално го нямаше.

 

Пътуването ни мина бързо, на границата също минахме бързо и бяхме удивени от опашката в обратната посока - 8 км. бяха колите, а камионите още повече...

Пристигнахме рано сутринта, с метрото и трамвая се отправихме към хотела.

 

Ето една снимка от моста Галата на изгряващото слънце:

 

 

Освен превоза, мястото за настаняване също го избрахме различно - в Karaköy - Ada Karakoy Hotel, резервиран през ММТ за доста ниска цена. И понеже групата ни трябваше да бъде по-голяма, но пътувахме само двете, та всяка си имаше отделна стая.  Хотела не е нищо особено, моята стая беше доста миниатюрна, но беше чисто и на много удобно място. Дадоха ни едната стая веднага, та оставихме багажа, освежихме се и веднага тръгнахме да обикаляме.

 

С ферибота се отправихме към Üsküdar.

 

 

А после с автобус(15, 15Т) до спирка Shoe Factory и малко пеша към Beykoz Kasrı. Има часове на влизане. Ние случайно бяхме дошли точно навреме. За съжаление гида е само на турски. Нашия даде всичко от себе си за да разберем поне малко от разказа му.  

 

 

Beykoz Kasrı е разположен на хълм от 200 акра, на чист въздух и с чудесна панорама към Босфора.

 

 

 

Построен е по поръчка на Кавалали Мехмед Али Паша от Египет за султан Абдулмедид. Строителството започва през през 1845 г., а е довършено от синът му Саид Паша през 1854г. Първоначално е бил използван за пренощуване, а в последствие там са приемани чужди държавници и посланици. По-късно е служил като сиропиталище и болница. През 1997г. минава под егидата на националните дворци. Като доста от красивите сгради покрай Босфора е бил и ресторант. Последвала е дълга реставрация и е открит за посещения през месец април тази година.

Като цяло стремежа е бил да се запази оригиналния вид, но има и нови неща.  Ето две снимки от вътре:

 

 

 

 

Много ни хареса посещението. Лесно се стига до там, а мястото е много спокойно. Все още продължаваше оправянето на градините, но въпреки това си струва посещението.

 

След Beykoz Kasrı с някой автобусите с номер 15 до ето тази спирка и от там малко пеша до едно заведение. Понеже го няма на картата, ще дам линк към мястото, откъдето се влиза в него Sabanci Ogretmenevi - това е доста скъпо място, но не то е нашата цел. Влизате през вратата и веднага се тръгва наляво в двора. Ще видите друго заведение.

 

 

 То по-скоро прилича на бърза закуска, но чудното там е невероятния изглед от масите, разположени на брега на Босфора.

 

 

Хапнахме по едно гюзлеме, което толкова бързо сме изяли, че дори го няма на снимките, отпочинахме, насладихме се на чудна гледка, морски бриз и невероятно спокойствие.

Отново с някоя от 15-ките се придвижихме до спирка Kandilli Kız Lisesi за да посетим Adile Sultan Palace.

Пътя, по който се върви е този.

Adile Sultan Palace има интересна история. Ще ви разкажа накратко. Построен е през 1861г. за Адиле Султан - дъщеря на Махмуд II. Разположен е на прекрасно място на хълм с чудесен изглед към Босфора. От стаите на двореца в три страни се вижда Босфора. Адиле Султан е била поетеса. Живяла е на това място до 1868г. и след смъртта на съпруга си дарява сградата за гимназия за момичета. Сградата се е използвала като средно училище и гимназия до 1969г. После е била общежитие за обучаващите се момичета. Това е продължило до 1986г., когато късо съединение в инсталацията изпепелява цялата сграда. Остават само стените... Цената за реставрацията е огромна и става възможна едва с намесата на  Sakıp Sabancı, който няколко дни преди да почине дарява сумата за ремонта, който е оценен на 9,5 милиона турски лири.  Реставрацията е продължила 10 години и двореца е открит отново през 2006г.

Към момента сградата е наречена "Център за образование и култура Sakıp Sabancı Kandilli". Там има прекрасни зали, музей, ресторант и т.н.

Често се използва за сватби! Ако има кандидати с достатъчно финанси да го имат предвид.  

 

Показвам няколко снимки:

 

 

 

Ние седнахме за по питие в ресторанта - цените не са от най-ниските, но предвид слабата лира са поносими.

 

 

И гледките от градината на ресторанта:

 

 

 

Доволно нагледали се на красоти продължихме по плана ни, но ... сбъркахме спирката за Küçük Çamlıca, повисяхме в някакъв не съвсем туристически район и предвид натрупаната вече умора, решихме да отложим посещението и се отправихме към Üsküdar.

Седнахме да вечеряме в едно от многото заведения в района. Ето какво хапнахме:

 

 

 

 

 

И любимия ми десерт:

 

 

Доволно преяли, много уморени се отправихме към Ферибота в посока хотела:

 

 

 

Поразходихме се из района на хотела и после по леглата, че и следващия ден си имахме натоварена програма.  

 

[iaia_mama]

На 4/25/2017 в 11:59, Mary каза:

Не знам как така съм пропуснала да видя своевременно тази тема при положение, че Истанбул ми е от любимците. И, ох бе, Mary, приходи ми се пак до Истанбул!...

Ама снимките ти са трепач, да знаеш, особено залезите!
По августовското ви ходене с Ивайла - знам го заведенийцето на брега в двора на  Sabanci Ogretmenevi, мястото е супер за наслада на сетивата. И понеже е на "една плюнка" от  Küçüksu Kasrı, да питам що не минахте и през него. Или друг път сте били? - Той е малък и по турски пищен. Билетът му е само 5 лири (освен ако не го увеличили) и няма много посетители, а ние като ходихме даже бяхме сами с един чичо-охранител, който говореше единствено турски и за инфо трябваше да разчитаме само на диплянката, която дават на касата заедно с билета. Но пък човекът много любезно се правеше на разсеян и "блееше" из коридорите, за да снимаме, макар че официално пишеше, че не може даже и срещу заплащане.

Ако не сте го разглеждали дворецът Кючуксу, както и на всеки, който се чуди къде да надникне при следващото си ходене в Истанбул, препоръчвам го, а също и музея Sadberk Hanim в кв. Саръйер.
И да, потвърждавам, че Терасите на Sosyal Tesisleri на Fethipaşa Korusu, където си била по време на лалетата, наистина са мнооого приятно място за хапване-пийване-гледка-релакс, при направо ниски цени за Истанбул. 

Спирам да пиша, че ако задобавям... ще стане утре... 
Ah, Güzel İstanbul!  

 

[Mary]

@iaia_mama, не минахме през Кючюксу, защото вече е посещаван, а бяхме намислили да ходим по непосещавали места.  

За Терасите си абсолютно права - чудно място е!  

Всеки път се оптваме да намерим нещо различно за посещение, като често дори не минаваме по най-традиционните места. 

С удоволствие чета написаното от теб за Истанбул!  

[Mary]

Продължавам.

Следващият ден беше събота - това не бива да се забравя, когато имаме работа с градския транспорт.  

Бяхме решили да пробваме новата линия на корабчетата, която засега е само през летния сезон - от Еминьоню до Саръйер.

С бодра крачка се отправихме към пристана за да разберем, че в събота линията не върви...

Последва кратко съвещание и новия план беше измислен - отиваме на последния от Принцовите отстрови - Kınalıada.

Метнахме се на ферибота и след 40-50 минути стигнахме.

 

 

 

През летния сезон на този остров идват много хора за плаж.

Е, не е типичния плаж, на който ние сме свикнали, но имаше доста обособени плажове с шезлонги и чадъри, така че сигурно си идват плажуващи. Ние пропуснахме.

Показвам и няколко от плажовете за да добиете представа:

 

 

 

 

 

 

Поразгледахме острова, но не бих казала, че ни впечатли с нещо. Има красиви къщи, има и магазинчета, заведения, но ...

 

 

 

 

Не го обиколихме целия, но решихме да приключим и да тръгнем към някой от по-големите острови или отново към Истанбул. Вариантите бяха няколко и решихме да се качим на първия ферибот, който дойде.

Отидохме на пристана, видяхме надписа за следващ ферибот, чекирахме си картите и зачакахме.

Чакаме, чакаме ... никой друг няма. По едно време дойде един човек от работещите на пристана и започна да ни говори нещо, което ние трудно разбирахме, но с леко досещане вдянахме, че няма ферибот - нищо, че е изписан на таблото! За пръв път ми се случва подобно нещо.

Добреее, не ни е важно да хванем точно този ферибот. С ръкомахане и преводача на телефона опитахме да разберем кога ще е следващия ферибот за където и да е - оказа се след час. Е, как да дремем цял час на пристана? Дойде и охраната и пак с ръце и преводач + няколкото английски думи, които знаеше господина се разбрахме, че може да излезем и после да влезем без ново чекиране на картите. Е, не е най-доброто решение, но ...

 

Седнахме в една сладкарница да изчакаме:

 

 

Времето мина бързо в сладки приказки и сладка торта и отново сме на ферибота към Истанбул.

 

 

 

Мислехме, че ще ни закара само до Bostancı, но за наш късмет беше направо до  Kadıköy. Бяхме решили да попълним вчерашния пропуск и да отидем до  Küçük Çamlıca.

От Кадъкйой се качихме на автобус 14F до спирка  Çamlıca Primary School и след няколко минути бяхме в парка.

Самия парк е много приятен, не е толкова голям и стръмен като Büyük Çamlıca. Много фотосесии на булки видяхме и в него.

В този парк има два павилиона. Отправихме се към първия Su Köşkü:

 

 

Поседнахме, пийнахме разхладителни питиета и се отправихме към другия павилион. Заради строящата се нова телевизионна кула няма достъп от всички страни:

 

 

Леко заобиколихме и стигнахме и до там.

 

 

 

Там нямаше фотосесия, а направо сватба или нищо подобно, че булка имаше и гости имаше, но ... бяха само жени!

Къде бяха мъжките гости така и не разбрахме.  

Нямаше къде да се седне и затова само поснимахме поразгледахме и обратно към автобусите - този път от спирка Kısıklı - ползвахме отново някой от автобусите 14... до Kadıköy.

От там на ферибота към Еминьоню

 

 

и към пазара за да си купим кафе - Mehmet Efendi. Както обикновено, там опашката е дълга, но върви много бързо:

 

 

Сдобили се с кафе, решихме да обядваме. Имаме се там едно заведение, където ядем, когато сме в района - нищо особено не е, но обслужват бързо и най-вече е вкусно:

 

 

 

Докато ядем правим планове накъде след това. Решихме да бъде към Пиер Лоти. Корабчето го взехме от Karaköy и пътувахме точно по време на залеза по Златния рог - наистина всичко е златно по това време!  

 

 

 

Слизайки от ферибота се почудихме пеша или с лифта да се качим и понеже мен ме мързеше, избрахме лифта, но ... почакахме доста сигурно поне 50 минути, а за толкова време отдавна да сме прекосили гробището, което е под кафето, но ... не обичам баирите.  

 

Пихме по питие, поснимахме ...

 

 

 

И после се отправихме към хотела, че следващия ден ни беше много важен!

[Mary]

И понеже днес ми е празнично, ще ви разкажа за нещо, което може да бъде наречено празник на сетивата!

Полет с хеликоптер над Истанбул!

Тази ми идея чакаше за изпълнение от няколко години, но все нещо се случваше.

Сега обаче беше дошъл точния момент за тази красота!

 

Ето красавеца, с който ни предстоеше да летим:

 

 

Преди да кажа за самия полет, ще ви разкажа колко интересно отидохме до хелипорта.  

Предварително съм извадила транспорта, огледах в Гугъл-мапс района на хеликоптерната площадка и мислех, че всичко е под контрол.

Да, ама ...

Тръгнахме достатъчно рано за да имаме аванс при непредвидени обстоятелства.

Взехме метрото до спирка 4.Levent. В съседство до Сапфир,по предварителни проучвания трябваше да бъде последната/първата спирка на желания от нас автобус.

Тук нямаше никаква изненада. Направо автогара си има там и какво чудо - автобуса ни също дойде. И понеже беше доста рано, решихме да си купим нещо за хапване - в Истанбул гладен не може да остане човек, та и там намерихме богат избор. Снабдени с бюрек и айран, решихме да хванем автобуса и понеже ни очакваше ходене пеша, та докато вървим и да си хапваме.

Мятаме се на автобуса, няма голям трафик,  няма и много хора - настанихме се удобно и аз следя на навигацията да дойде време за избраната от мен спирка.

Сигнализирахме за слизане и освен нас слезе само още един мъж.

Слизаме и се оглеждаме - попаднали сме направо в нов квартал.

 

 

Почувствахме се като ученички с @Ивайла, когато от строежите яко започнаха да ни свирят.

Обаче ... нас ли ще изплашат със свирканията си?! Ние в приповдигнато настроение се отправяме по "пешеходния" ни маршрут.

Завиваме по улицата, по която освен нас други хора няма, но за сметка на това изобилстват ... бетоновози! Ха ха ха - ама всеки камион е бетоновоз.

Приехме и техните почитания, но продължаваме напред с надежда да стане по-спокойно и да започваме бюреците!  

След малко обаче един бетоновоз спира до нас. От него се подава мъжа, който слезе с нас от автобуса и с ръкомахане ни обясни, че напред път ... няма!

Ама ... как така НЯМА? Гугъл и навигацията казват, че има!  Човека беше категоричен и предвид околната обстановка, решихме да се върнем.

Да, обаче предстои следващ проблем - как и с какво да се измъкнем от района? Ако хванем автобуса ... после накъде?

В това време се разминаваме с едно такси. И аз веднага се сетих, че щом път напред няма, този ще свали някъде пътника си и ще се върне.

Още необсъдили тази възможност и таксито се връща! Скочихме насреща му и двете доволни и щастливи. Седнахме царски и ... хлъц! Поглеждаме шофьора около 60 годишен мъж, който за английски е чувал, но не го е практикувал - ха ха ха - и дума не знаеше. ОК - не е първия, който да не знае английски. Вадя аз навигацията и я завирам пред очилата на чичото, но ... той си няма и понятие от навигация. Все едно сме попаднали във времето преди поне 20 години. Ами сега? Даже не можем да кажем накъде да върви.   Казвам на Ива да провери как звучи на турски - напред, наляво и надясно и ... поемаме. Чичото сигурно искаше да ни разтовари, ама това само с кран можеше да се случи - ние цел гоним!

Та с ръчно, крачно, Гугъл-транслейтно тръгнахме напред.

Само веднъж не можах да преценя къде трябва да завием, че улиците бяха през два метра, но за сметка на това наклона беше впечатляващ! Е, там точно на върха му се наложи на чичото да направи обратен завой... Направо го съжалих. Поне десет маневри му бяха необходими за да обърне обратно. В това време започна и да звъни телефона му - явно го питат кока ще дойде на адрес - сигурно някой го чака, но ... ние нямаме намерение да слизаме. Човека само повтаряше по телефона - идвам, идвам...

Идва той, ама първо ние трябва да идем на площадката! Вече свършили завоите в населеното място и се отправихме извън него, а физиономията на човека ... няма да я забравя! Помисли ни за луди, които кой знае къде ще го заведат!

След кратък път през горичка в пустошта, виждам сградата на хелипорта и му я показвам с ръка. Ей, като се засмя този ми ти човек, като се зарадва, катозапочна и той да сочи ... точно като малко дете пред Лунапарк! Доволен и щастлив, че разбра закъде сме, че ни е докарал на точното място!

А ние още по-доволни, че пристигнахме даже предсрочно след тези перипетии! Беше време да изядем бюрека и да изчакаме часа на полета ни. 

 

Сега е момента да ви покажа пътя, който аз, с помощта на Гугъл и навигацията бяхме избрали - това е най-краткия вариант с транспорт до мястото на летене:

 

Познахте ги горните блокове, нали? Е, там вдясно е пътя, който трябваше да изминем! На картата е показан като в някаква горичка!

Е, има и горичка отстрани де, ама основното е това:

 

За който не позна - уточнявам - бетонов център насред пътя! Е, ама аз откъде да знам, че са разкопали хълма и си правят бетон, а бетон видно от околността е нужен!  

 

 

И ето я нашата цел - заобиколена от гори, ама само на картата и при близък поглед!  

 

Ние бяхме пристигнали първи, а след нас започнаха да идват и други хора - интересна селекция бяха. Млади, усмихнати, весели! Оприличих ги като представителна извадка на съвременна Турция. Не след дълго дойдоха представителки и на настъпващата нова класа - забрадени жени - интересното е, че бяха само жени.  

Един от мъжете имаше рожден ден и отвори бутилка шампанско, с което искаше да почерпи присъстващите, но само част от нас пиха от шампанското. Имам и снимки, но няма да ги показвам, защото не познавам хората.

В първия полет летя рожденика, а ние бяхме във втория. В нашия полет, пък имаше предложение за брак!

Романтични мъже се оказаха присъстващите!

 

И след толкова слова от мен, време е за ... полееееееееет!

 

 

Имах невероятното удоволствие да летя до пилота, ама за съжаление нямах време да го гледам какво прави...

 

 

Тръгваме и веднага пред нас се показва тази гледка - съчетаване на къщи с високи сгради - красиво изглежда от въздуха!

 

 

Втория мост:

 

 

Първия мост:

 

 

Стадиона на Бешикташ:

 

 

Девичата кула:

 

 

 

Поглед към Принцовите острови:

 

 

Златния рог:

 

 

Акведукта:

 

 

Сюлеймание:

 

 

Beyazıt Camii и Kapalı Çarşı:

 

 

 

Площад Султанахмед:

 

 

 

Синята джамия:

 

 

Света София:

 

 

Топкапъ:

 

 

И започваме да се връщаме обратно...

 

 

Долмабахче:

 

 

Поглед към Голямата и Малката Чамлъджа:

 

 

Ортакьой:

 

 

И още от европейската част на Истанбул за да покажа колко зелени райони има:

 

 

 

Сапфир:

 

 

Тюрк Телеком Арена

 

 

Поглед в далечината към третия мост:

 

 

И кацнахме ... Бързоооооо, много бързо ми се стори, че минаха тези минути...

 

Как мислихте, че се прибрахме по обратния маршрут?!  

Ха ха ха - даааа, не поехме към бетоновия център, а направо помолих една от двойките, с които летяхме да ни оставят на местростанция по маршрута си.

Не ни отказаха и затова бързо се придвижихме към центъра и продължихме с програмата за деня, но ... всичко което вече ни предстоеше да видим, щеше да остане в сянката на видяното, на емоциите, които все още вилнееха в нас!

Затова сега спирам, а останалото ще ви разкажа друг път!

 

ПП Извинявам се за големия брой снимки, но исках да ви покажа цялата обиколка!

 

[iaia_mama]

Bravo Mary, страхотно!  

И кач пара този кеф с хеликоптера? Изобщо как се организира цялата емоция, би ли споделила, моля?

[master_of_germs]

Честит рожден ден, Mary!

Интернетът ми тая вечер едва пъпли и не ми се отваря нищо от снимките ти, освен няколко красиви залеза по-нагоре в темата, но пък и описанията на разходките ти са "върхът на делтата"

Желая ти поне по 365 такива залеза за стотина години напред!

[Mary]

преди 1 час, iaia_mama каза:

Bravo Mary, страхотно!  

И кач пара този кеф с хеликоптера? Изобщо как се организира цялата емоция, би ли споделила, моля?

Организацията е сложна за чужденци. Вероятно затова бяхме единствените.  

Има форма за резервация, която се попълва, но нашата карта(на Ива) не мина и последваха мейли с дамата, която се занимава с организацията.

Тя беше изключително любезна да ни запази места без да сме ги платили.

А принципно не запазват места дори по телефона.

Ние платихме на място в брой. Цената варира но е между 49 и 149 евро.

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Честит рожден ден, Mary!

Интернетът ми тая вечер едва пъпли и не ми се отваря нищо от снимките ти, освен няколко красиви залеза по-нагоре в темата, но пък и описанията на разходките ти са "върхът на делтата"

Желая ти поне по 365 такива залеза за стотина години напред!

Благодаря за хубавото пожелание!  

[Mary]

Днес ще допиша и последните разходки в това ми ходене до Истанбул.

 

След еуфорията на полета с хеликоптер имахме нужда от нещо също впечатляващо.

Ива беше попаднала на клип, в който показват хора, които се качват на Акведукта.

Е, защо да не го направим и ние?! Обаче нямахме никаква информация откъде можем да го направим и решихме да отидем на място и да поразгледаме ситуацията.

За съжаление вече май няма начин как да се направи това.

Намерихме стълбите, по които се изкачва във високата част, но да стигнем до тях беше невъзможно - всички подходи бяха затворени. Попитахме и един местен човек, но той също каза, че няма как да стане.

Убедена съм, че това е за наши добро, защото като нищо можеха да ни арестуват някъде.  

 

 

По пътя за Акведукта се отбихме да ... хапнем по една боза.  Правилно го написах, че там бозата се яде с лъжица - гъста е и доста трудно би се пила. Гарнират я с канела.

Това е мястото - Vefa Bozacısı - стара бозаджийница, с традиции. Никакви чужденци, а само местни хора, които си хапваха боза.

 

 

 

 

След неуспеха с Акведукта се качихме на метрото от спирка Vezneciler до Таксим.

Истиклял продължава да е в ремонт и това ме учуди много, защото обикновено действат доста бързо, но от последното ми ходене през април и сега, не видях голяма

разлика.

 

 

Хора си имаше доволно много, а ние вече много гладни, се отбихме в едно семпло заведение - Ehli Tat Lokantasi, където яденето е вкусно, а цените прилични.

Ето какво хапнахме ние:

 

 

 

След като заситихме глада си, решихме да се качим на кула Галата по залез.

 

 

Голямо чакане падна там! Добре, че докато чакахме имаше подготовка за някакво събитие, че се забавлявахме докато се организират.

 

 

Сигурно и на вас ви е любопитно какво искат да кажат всички тези хора?!

Ето го отговора: "Ще се омъжиш ли за мен?"

 

 

Тя каза "Да".  

Това е второто нестандартно предложение, което видяхме в този ден! Много романтични мъже ще се окажат турците!  

След дългото чакане най-накрая са озовахме горе, но и там беше доста претъпкано - направо не можеше да се мръдне на тесничката тераска, която обикаля кулата.

Гледките, разбира се си струват, но тълпите са в повече. Ето какво видяхме ние=

 

 

 

След което по тесните улички се отправихме към хотела. Това беше един прекрасен ден!

 

На следващия ден беше време да си стягаме багажа... За съжаление бързо минава времето в този огромен град.

Та за този ден бяхме оставили разходката, която не можахме да осъществим в съботата - с ферибот от Eminönü до Sarıyer - както казах и преди, това е нова сезонна линия, с която се виждат много красиви места по Босфора на символична цена. Дано да се запази и през другата година!

Да покажа и малко снимки на места, които сигурно снимам десетки пъти, но са наистина красиви.

Двореца Долмабахче:

 

 

Джамията Ортакьой:

 

 

И сега ще ви покажа две снимки, които са направени през една година:

 

 

 

Разликата между тях е ... няколко човешки живота... Тъжно събитие и тъжна гледка е в момента едно от най-известните заведения в Истанбул до началото на тази година...

 

И още две снимки правени пак през година:

 

 

 

И тук разрухата е пълна, а това беше също много известно заведение - там се ходеше на басейн или за обяд, вечеря ... Струваше скъпо и не всеки можеше да отиде, но ... вече и то е в историята.  

 

Неусетно стигнахме и до Румели Хисар:

 

 

Слязохме на Саръйер и понеже тръгнахме доста рано, не бяхме закусвали, та решихме да пробваме известните за това място бюреци - ами ... много са хубави!

 

 

Това е заведението: Tarihi Sariyer Muhallebicisi - на няколко етажа е, като дори има тераса, от която се вижда Босфора.

 

Доволно преяли тръгнахме покрай Босфора - много е приятно за разходка там.

Интересни лодки се срещат:

 

 

Един поглед към третия мост на Босфора:

 

 

Има плажуващи на доста места:

 

 

 

 

Лека-полека стигнахме до Tarabya.

Вече бяхме поуморени и се зачудихме дали да не си купим по една от предложените коли, но ... оставихме го за следващия път!

 

 

И понеже не бързахме, седнахме да пийнем по нещо тук - Hayrola Cafe - хубаво заведение, добро обслужване, прекрасна гледка!

 

 

Походихме още малко, поснимахме, разбира се:

 

 

И се насочехме към Бебек, където превят невероятни гофрети - Güneş Dondurma & Waffle.

Показвам една снимка от заведението:

 

 

При поръчката на гофретата, можеш да си избереш с какъв шоколад да бъде - виждате в лявата част на снимката, че може да бъде доста разнообразен и си избирате плодове, ядки, които да бъдат поставени отгоре. Е, няма такава вкусотия, затова и няма снимки - просто не се сещаме да снимаме.  

 

Поразходихме се и около Ортакьой, след което с автобус 30D стигнахме до спирка Karaköy, от там в хотела, багажа и към автогарата за вечерен автобус към София.

На границата чакахме много дълго - 3 часа, защото беше периода на преселението на част от турското население към Западна Европа.

И с една снимка от границата, завършвам и това пътуване:

 

 

Надявам се, че освен да прочетете писаниците ми, ще намерите и нова идея, която да осъществите при пътуване до Истанбул!  

 

 

[Mary]

Да взема да си пораздвижа темата след поредното посещение на Истанбул.  

Сутрешен полет от София с Turkish - самолетите почти винаги са пълни по тази дестинация. Имаше голяма група пътуващи за Австралия, както и за много други места.

Аз си бях доволна от моята си дестинация - Истанбул.

 

Казах "Довиждане" на София:

 

 

И "Здравей" на Истанбул:

 

 

На Ататюрк както обикновено се чака и за кацане, и за излитане...

Много любими "опашки" набързо съзрях, необичайно, но минах паспортна проверка за по-малко от десет минути и веднага се насочих към метрото.

 

 

На Yenikapı се прехвърлих на Мармарай и сравнително бързо се озовах в хотела, който беше в района на Sirkeci.

Стаята ми вече беше готова, настаних се и веднага тръгнах на обиколка, че времето лети!

 

Пеша към спирката и бърз поглед към Кула Галата:

 

 

От автобусната спирка на Eminönü(да се разбира направо автогара) се качих на автобус към църквата "Свети Стефан". Не помня кой номер беше автобуса, но е един от следните: 33ES, 36СЕ, 44В, 48E, 99, 99А, 99Y, 399В, 399С.

 

На булеварда, който води към църквата извършват ремонти дейности, та придвижването е затруднено.

 

 

Пътя ми беше около 15-тина минути. Спирката на която слязох е Fener. От нея до самата църква е не повече от две минути ходене.

И вече съм пред църквата:

 

 

Ремонтът на църквата, който беше доста продължителен, си е струвал чакането. Сега църквата е наистина блестяща, невероятно красива и истински впечатляваща!

Поглед отвън:

 

 

 

 

И поглед отвътре:

 

 

 

 

 

Имах невероятния късмет да има съвсем малко хора вътре. Една българска двойка млади хора, няколко местни и няколко французи. Като цяло беше супер спокойно и имах възможността да се насладя на уединение в храма.

 

Освен самата църква и двора е блести от чистота:

 

 

На къде поех след църквата, ще разберете в следващия пост.

Следва...

 

 

[Mary]

След църквата по план трябваше да посетя Chora Museum. Съвестно си бях записала номера на автобуса, който ще ме заведе директно до там.

Отидох на спирката и чаках, чаках... Всъщност точно та това място няма ясно обозначена спирка - просто налучках, че хората на тротоара чакат автобус.

Почаках известно време и минаха по няколко пъти всякакви автобуси, без този, който ми трябва.

Е, не мога да вися цял ден на спирката, та дилемата ми беше дали да превзема баира пеша или да търся друг транспорт. Мързела ми надделя, затова хванах автобус обратно към Eminönü - това беше супер лаишка грешка, защото вече бях видяла, че пътя е в ремонт, освен това в обратната посока автобусите заобикалят през Karaköy.

Както и да е - качих се в автобуса и започна пъпленето в обратната посока.

От Eminönü се взема някой от следните автобуси 31Е, 36КЕ, 37Е, 38Е, 336Е –  до спирка Edirnekapı. И в тази посока вече имаше задръстване...

Целият мързел ми струваше повече от един час загубено време, което се оказа достатъчно за да свърши работното време на местата, които исках да посетя...

Но, така и така ще съм в района, вся пак реших да поразгледам нещо.

 

Района(част от Фатих, който включва Balat и  Çarşamba) е много колоритен. Още в автобуса ще видите предимно така изглеждащи жени:

 

 

Из целия район има доста запазени дървени къщи, като някои са реновирани:

 

 

 

Но най-интересното в района са хората, които живеят там! Имах чувството, че съм се пренесла години назад. И ако не бяха елементите на съвремието като коли, автобуси  и т.н. съвсем щях да се пренеса в годините.

Предлагам ви да погледнете с моите очи към жителите на района:

 

 

 

 

 

 

Интересни са, нали? Това са малка част от движещите се по улиците, които съм заснела - често нямах възможност да снимам...

Çarşamba много ми хареса и задължително ще се върна отново там, защото ми остана още много за разглеждане там!

Там се преви един от най-големите пазари на открито в Истанбул - денят е сряда.

 

Джамиите все още бяха отворени, затова влязох в две от тях - Fethiye Camii и Yavuz Sultan Selim Camii.

Първата е малка, а втората доста по-голяма. Снимки ще покажа само от Yavuz Sultan Selim Camii, като и там не можах да видя всичко, защото гробниците също имат определено работно време, което беше приключило...

Точно до джамията има парк, в който хората спортуваха и се разхождаха:

 

 

И самата джамия:

 

 

 

Има голям двор с чудесна панорама към Златния рог. И разбира се хора, които се удивляват на гледката:

 

 

 

 

Да отморим с едно чайче/кафе, да вземе сили с нещо сладко и да продължим по пътя:

 

 

 

От там се качих на автобус 90В до Beyazit, като се отправих пеша към Султанахмед за да видя килима от лалета.

 

 

 

Красив е килима и тази година! Няма да навлизам в подробности, но винаги има заигравка с броя лалета в него - препращат към някоя важна дата или година от миналото.

 

След този уморителен ден, беше време за вечеря - гьозлеме и кюнефе:

 

 

 

И после директно към леглото в хотела, където се наслаждавах на тази гледка:

 

 

За обиколката ми през следващият ден ще разкажа после.

Следва...

[Mary]

На следващата сутрин станах рано, закусих и тръгнах към парка Emirgân.

Давам и транспорта, който ползвах от Сиркеджи: трамвай до спирка Fındıklı и после автобус 22 или 25Е.

Почти нямаше задръстване и за 45 минути съм стигнала в парка.

 

 

Какво беше различното тази година? Лалетата...

Явно е имало някакъв проблем с разсада, защото на няколко места се виждаха тези тъжни гледки:

 

А би трябвало да изглеждат така:

 

 

На няколко места видях да реновират засадени площи с нови цветя:

 

 

Другото, което беше различно е ... нашествието на българи.

 

Ето една снимка на няколко български групи само на брега пред парка:

 

 

Знам, че вероятно звучи грубо, но не мога да измисля по-правилна дума.

Сигурно бяха стоварили поне 50 автобуса с българи, които бяха превзели всичко в парка. От всеки храст, алея с цветя, пейка или пътека се явяваха тумби, които безцеремонно заставаха в удобна позиция за да си направят снимки или селфи, без дори да се огледат дали случайно някой друг в момента не се снима на същото това място... Тъжна картинка... А разговорите, които се водеха между тях си бяха потресаващи!

 

 

Това ме накара доста да се забързам и да направя най-скоростното разглеждане на този парк от всичките ми ходения!

 

Видях и нови неща в парка, които ги нямаше миналата година.

Площадката, която тогава строяха, а под нея са направили водна стена(не знам дали така се казва):

 

 

 

И това май е ново:

 

 

 

След доста дебнене и изчакване, успях да направя поне малко снимки, в които няма присъствие на много хора.

 

 

 

 

Имаше засадени и много ароматни зюмбюли:

 

 

Езерцето е все така красиво оформено, а мостчетата ми се видяха повече от преди:

 

 

 

И завършвам разходката в парка с две снимки от т.нар. "Река"

 

 

 

Бързо се спуснах обратно към спирката до Босфора и се отправих към ...

Следва...

[Mary]

Отправих се към Сиркеджи за да хвана Мармарай в посока Kazlıçeşme за да разгледам Soğanlı Bitkiler Parkı - там по план трябва да има 500 000 лалета.

Понеже парка не е голям, очаквах да видя нещо като Göztepe 60.Yıl Parkı, който ви показах миналата година.

Е, реалността не беше точно такава, но освен лалетата исках да видя и запазените части от крепостните стени.

Парка е много чист, добре поддържан и няма много хора в него.

Да кажа нещо за локацията - пътува се до последната спирка на Мармарай в тази покоса(последната към този момент) и от там се ходи пеша още 5-6 минути.

Показвам и какво видях там:

 

 

 

Интересното е, че лалетата са посадени във формата на лале:

 

 

 

 

И една снимка на задната част:

 

 

След това отново с Мармарай до Yenikapı. От там пеша разхождайки се лека полека през Beyazit и Kapalı Çarşı, после по уличките след пазара се спуснах надолу към Златния рог.

Направи ми впечатление, че пазара вече е значително по-приветлив, цените са по-ниски и на много места вече са написани цени, а не както преди години всичко да е на пазарлък.

Нищо не си купих, защото минавайки от там не ми е целта пазара, а просто размотаване из пъстър район.

Стигнах до спирка Haliç на метрото М2 и се качих в посока Hacıosman. Бързо направих няколко снимки, че района е много фотогеничен:

 

 

 

Качих се на метрото за две спирки - до Таксим - разходих се по най-натоварената пешеходна улица İstiklal - зяпах, вечерях и после отново на метрото от спирка Şişhane.

Целта ми беше небостъргача Istanbul Sapphire и наблюдателната тераса в него. Слиза на спирка 4.Levent(четворката е част от името на спирката).

Цената на билета е 25 лири + 14 лири, ако искате да гледате и виртуалната разходка с "хеликоптер".

Веднъж съм била там през деня, а сега исках да хвана залеза и нощта. Късмета май не беше с мен, защото една голяма част от групите български туристи с автобуси и те бяха там по същото време...

Докато чаках да се кача с асансьора и излизайки на терасата, разбрах, че дневни снимки ще е трудно да направя. Ха ха имам предвид нормални снимки на целия Истанбул, който се открива пред очите ми. Причината?

Първо много мръсните прозорци и второ настъпващата мъгла, която буквално за минута обхвана всичко до някаква височина:

 

 

 

 

Всъщност се получиха доста ефектни снимки, но не на това, което исках да снимам:

 

 

И понеже мъглата беше само до някакво ниво, то по-високите части на Истанбул се виждаха по-добре:

 

 

Реших, че няма нищо повече какво да се снима в тази обстановка и да изгледам виртуалната разходка, която преди пропуснах.

Чаках доста време заради споменатите вече групи българи. Ех, тези агенции и те се изучиха да четат и да водят хората на по-различни места и ... да им прибират парите двойно, че и тройно...

Да ви кажа честно, не разбирам какво толкова я харесват хората тази разходка?! Докато чаках, всички излизащи от салона бяха много впечатлени, направо това било топ преживяване... Е, аз лично не бях впечатлена. Имитира някаква разходка с хеликоптер, но мен по-скоро ме дразнеше, отколкото да ми донесе наслада... Все пак аз реално летях с хеликоптер миналата година и имам някаква база за сравнение.  

Както и да е изгледах краткото филмче и навън вече беше тъмно. С подозрение отново се отправих към терасата за да видя мъглата докъде е стигнала.

Имаше малки промеждутъци, в които се поразкарваше, на како цяло не беше подходящо за снимки. Ха ха в тъмното по-малко си личаха мръсните стъкла, но при тези условия и с моите умения, няма как да се получат някакви прекрасни снимки, но показвам все пак какво видях:

 

 

 

 

 

 

От там отново с метрото до Таксим, фуникуляра, трамвая и в хотела. И този ден беше дълъг и наситен с красота, интересни преживявания и много снимки.

 

Следва...

[Mary]

На следващата сутрин още с отварянето на очите разбрах, че денят няма да прилича на вчерашния.

Поглеждайки през прозореца видях това:

 

 

Всичко беше сиво, мъгливо и даже студено... Това едва ли би ме спряло където и да било по света, та облечена и екипирана с яке, поех към азиатската част на Истанбул.

От корабчето видях и единствените наченки на слънце през този ден, които бяха бързо погълнати от сивотата на деня...

 

 

Понеже денят беше събота, а в почивни дни винаги може да има промяна в разписанието на автобусите, предварително си бях запаметила всички линии, които ще ми трябват в този ден. Обаче ... ха ха, истанбулските автобуси винаги успяват да ме изненадат!

От Еминьоню с ферибота бързо се придвижих към Юскюдар, където трябваше да взема автобус в посока ... Черно море.  

Спокойна, че съм поне десет минути по-рано на спирката седнах и закачах този така апокрифен автобус, който минава на много голям интервал от време.

Мина часа, който имах в записките ми и вече взех да се съмнявам, че има нещо нередно... Проверих и ... изненадааааа ... автобуса е след около два часа.

Веднага направих промяна в плана и се отправих към Beylerbeyi Sarayı - времето както беше неприятно, по-добрият вариант беше да гледам нещо на затворено.

Давам и как се ходи до там:

С автобуси: 15, 15В, 15С, 15Е, 15Н, 15К, 15М, 15N, 15P, 15R, 15S, 15T, 15U, 15Y, 15Z – спирката е Beylerbeyi Saray.

Тези автобуси са много и веднага се качих на някой от тях.

Пътуването не е дълго - слиза се на спирката веднага след първия мост.

 

Ако не сте посещавали това уникално място - струва си. Много е красив двореца, добре поддържана е градината, а има и заведение, в което можете да пийнете нещо.

Ето и малко данни за двореца:

Построен е в периода 1861-1865г. При строежа му са участвали около 5000 строителя, които са били мотивирани за работа от специален оркестър.

Най-често е използван като резиденция но почетни чуждестранни лица.

Дворецът има три входа, шест зали и 24 стаи. В една от залите има голям мраморен водоскок. Залите са декорирани с порцелан от Япония и Китай, полилеи от Англия, часовници от Франция, а килимите са произведени в турския град Хереке - известен като център за тъкане. 

  

В двореца се влиза се на определен час - нямам представа дали са точно определени часове или ги променят в движение. Цена на билета е 30 лири.

Странното е, че има групи на турски и на английски, а всъщност вървят заедно.  Няма екскурзовод, но има служител, който съпровожда групата.

Още при купуването на билета, можете да си вземете аудиогид, който са дава срещу паспорт или депозит - аз понеже не нося паспорта си с мен, а само копие от него, трябваше да дам депозит - искат 100 евро или 200 турски лири. Когато върнеш устройството ти връщат парите.

 

Показвам и малко снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

Разглеждах бавно, снимах, мотах се и все още не беше дошло времето за автобуса, който ми трябваше сутринта.

Затова реших да поснимам малко и от паркчето, което е точно до двореца. Там отново беше пълно с българи, които са стоварени от автобусите.

И отново съм на спирката в очакване на автобус 15Е, който да ме заведе точно до Hidiv Kasrı. През лятото го посетихме, но сега исках да видя и лалетата в него.

С автобуса се пътува доста дълго и е хубаво, че бях седнала. Спирката е пред входа. Имаше доста хора, както и поне десетина сватбени фотосесии по това време.

Там лалетата все още бяха в разцвета си и бяха много красиви. Като цяло мястото е много хубаво, но за съжаление е доста далече от основните туристически места, затова рядко ходят туристи в него.

Показвам и снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разхождах се, снимах, наслаждавах се на красотата, но дойде време да продължа.

И ... изненада ... автобуса е след ... два часа, разбира се!

Следва...

Редактирано 24 април, 2018 от Mary

[Mary]

Както вече разбрахте с истанбулските автобуси имаме сложни отношения.    

Директният автобус, който минава до Хидив Касръ е след много време и затова решавам да се спусна(истинско спускане) до брега и от там(спирка Çubuklu) да взема някой автобус в посока Юскюдар, като целта ми е да разгледам Küçüksu Kasrı.

За да стигна до спирката минах през интересен район - доста стръмни улици и бях доволна, че вървя надолу. А наоколо къщи, къщички, дворчета, петли, кучета - направо селска идилия.  

 

 

 

Но в никакъв случай не е неприятен район - просто не е трасе на туристи. Сигурно за десетина минути се стига до спирката.

Като казах спирка, та се сетих да кажа, че не всички спирки приличат на спирки... Ето един типичен представител на спирка без указателна табела:

 

 

Рядко са такива спирките, но се срещат. Повечето спирки са нови, с карта и табло с часовете на пристигане на автобусите, които спират там.

 

Да си продължа разказа. От Çubuklu се качих на автобус 15. Попитах шофьора дали спира на Küçüksu Kasrı - питам не толкова, защото се чудя, а просто и шофьора да знае, че има неориентирана пътничка и да го има предвид. Ха ха - това е винаги успешна тактика, защото шофьорите винаги са много любезни и внимателни, а още повече с чужденците, нищо че обикновено превода е жестомимичен. В случая дори ме почерпи с бонбон.  

Та като съм подхванала автобусите, да кажа, че когато се напълни доста предната част на автобуса, шофьорите приканват да се качат пътниците от задните врати, което не означава да се пътува безплатно - тогава се подава картата по хората за да стигне до предната част, където се маркира и се връща обратно на пътника.

В случаяй бях в точно такъв препълнен автобус, та висях права почти залепена на предното стъкло, откъдето пък си правех снимки без проблем:

 

 

Слязох на ето тази спирка. За да стигна до двореца се върнах малко назад - ходи се няколко минути.

Входа за Küçüksu Kasrı е 10 лири.

Двореца е построен в периода 1856 - 1857г., като името му идва от течащата наблизо река Küçüksu.

Мраморната фасада на двореца е декорирана с изящни релефи. Мястото е толкова спокойно и красиво, че Ататюрк много е обичал да почива и работи в него.

След реставрацията в началото на 80-те години е обявен за музей, какъвто е и сега.

Показвам и малко снимки от него:

 

 

 

 

 

 

 

 

До двореца също има кафене, а съвсем наблизо има още няколко кафенета и ресторанти, някои от които с доста прилични цени.

Времето беше неприятно и дори не си помислих да седна на брега под брулещия вятър...

Поех отново към спирката и разбира се, че се озовах в ново приключение с любимите ми автобуси - да не си помислите, че съм някакъв идиот - просто като се разхождам почти безцелно, гледам глобално на нещата и карам на спомени. Ха ха - та този ми спомен промени плана ми в движение.

Отивайки на спирката, виждам автобус 15 ... нещо си и понеже знам, че 15-ките с една буква обикновено за са Üsküdar, се мятам в автобуса.

Е, бързо разбрах, че този не е точно за там, но какво пък - не съм била тези дни на Kadıköy.   Та да кажа 15F е за Kadıköy, като освен това маршрута му е ужасно обиколен... Е, ама в това неприятно време на мен ми беше приятно да поразгледам как тече живота в Истанбул, возейки се.  

Кратка разходка из Кадъкьой направих и след това с ферибота се отправих към европейския бряг.

Времето все още беше мрачно:

 

 

След толкова пътуване, беше време за вечеря, а след нея реших да видя дали е осветен килима от цветя. Осветен беше и го показвам и на нощна светлина:

 

 

 

Една обиколка около фонтана в парк Султанахмед:

 

 

 

 

И вече достатъчно намръзнала се в този ден, се отправих към хотела, където ме очакваше приятна изненада от мениджъра:

 

 

Следва... 

[Mary]

На следващата сутрин времето нямаше нищо общо с предния ден - слънчево, ясно, топло... Тъкмо за обикаляне!

 

 

Реших да видя това, което пропуснах първия ден. Първа в списъка беше Църквата "Иисус Христос Спасител" - сега музей: Chora Museum(Kariye Müzesi). Местоположение.

Изключителна е тази бивша църква и настоящ музей! Силно препоръчвам за посещение, още повече, че ги няма тълпите които са в района на Султанахмед. Цена на билета - 30 лири.

Моята отправна точка е Сиркеджи, затова давам начина на достигане от там.

Автобусите тръгват от спирка Eminönü Otobüs, което всъщност си е цяла автогара. Дори има специални служители, които освен, че могат да ви посочат от кой перон тръгва търсеният от вас номер, всъщност регулират самите автобуси - кой, къде де паркира и т.н. От тази спирка на всеки няколко секунди тръгва автобус за някъде...

 

 

Автобусите, които можете да използвате са 31Е, 36КЕ, 37Е, 38Е, 336Е – слиза се на спирка Edirnekapı.

След което има няколко минути пеша до музея. В района има запазени дървени къщи, които винаги са ми били интересни.

 

 

Сега ще разкажа нещо за това уникално място:

 

Църквата е построена през IV век извън крепостните стени на града и е наречена Chora(извън града).

В продължение на няколко века църквата е била унищожавана, възстановявана, реставрирана и почти не се е запазила ранно византийската архитектура. Мозайките и стенописите тук са уникални и те правят "Карие" несравнима с никой друг храм по света.

Сегашният си вид придобива при реставрациите на Теодор Метохит, които са изпълнени в периода 1315 – 1321г.

През XVI век, църквата е превърната в джамия, а през 1765г. мозайките и фреските са покрити с гипсова мазилка. В средата на ХХ-ти век е закрита за богослужение и след реставрация от американски археолози, през 1959г. е превърната в музей.

Мозайките са изключителни!

Сюжетите са взети предимно от Библията, като целта е била да запознае населението, което не е могло да чете с Библията по достъпен начин.

Изображенията по мозайките следват определен хронологичен ред - започват с вестта за появата на Дева Мария и стигат до чудесата на Исус.

Няма да пиша подробно за всички мозайки и стенописи - има достатъчно информация в нета.

За съжаление отново имаше една част от музея в ремонт, та не можах да се насладя на всичко...

 

Показвам и малко снимки, като доста се чудих кои точно да включа в поста ми:

 

 

 

И детайл от мозайката, за която казват, че е с едно от най-красивите изображения на Исус:

 

 

А на следващата мозайка е изобразен самият дарител и възстановител на църквата, който е поръчал и мозайките - Теодор Метохит, който е седнал в краката на Христос и му поднася Църквата в ръце. Това изображение му навлякло гнева на Императора и бил изпратен в близкия манастир, където завършил живота си.

 

  

 

Купол в едно от помещенията:

 

 

И в другото:

 

 

От фреските уникална е "Възкресение" или "Слизане в ада". На нея Христос държи за ръцете Адам и Ева и ги изважда от гробницата. В краката му са счупените катинари и разбитите порти на ада и победения сатана. Казват, че точно под този стенопис е погребан и самият Теодор Метохит.

 

 

 

И още малко снимки:

 

 

 

 

Следва...

[Mary]

Продължавам с разходката в същия район. Освен "Карие" там има още неща за гледане и аз си избрах да видя и бившата църква „Света Богородица Памакаристос“ - и джамия - Fethiye Camii, а сега Fethiye Museum. Цената е символична - 5 турски лири.

Местоположение - намира се в район Çarşamba. Ако си спомняте снимките от първия ден, това е същият този силно религиозен район, където хората са запазили традициите и облеклото си. На пешеходно разстояние е от "Карие" - около 10-15 минути ходене с леко изкачване в края.

 

 

Построена е през 12-ти век и както много други сгради в този район е разрушавана, променяна, достроявана...Било е цял комплекс, от който и досега е останала едната част като действаща джамия - Fethiye Camii. Лично за мен беше много интересно, че църквата и джамията реално са в една сграда с два входа, а ето как изглеждат отвътре и двете:

 

 

 

Джамията и до сега се използва по предназначение, а бившата вече църква е превърната в музей.

И тук има съхранени прекрасни мозайки.

В центъра на параклиса се издига дъгообразен купол, заобиколен от 12 прозореца(виждат се на горната снимка), които го разделят на 12 еднакви части.

 

 

И на всяка от тези части има по един от апостолите, а централната част е изобразен Исус:

 

 

Още един много интересен сюжет има - Кръщенето Христово:

 

 

И един поглед, където се вижда мозайката със седналия на трон Христос:

 

 

След това с автобус 90 тръгнах към Еминьноню. Спирката на автобуса. Гмурнахме се в истанбулския трафик:

 

 

И стигнахме до следващата ми цел - разходка с корабче по Босфора от Еминьноню. Този път избрах фирма Turyol - отдавна не се бях возила с тях. Движат се по тоти маршрут на всеки час, като разходката е около един час и половина, а цената е 15 лири. Корабчето е приятно, чисто, предлагат всякакви напитки. За мен има един основен недостатък: На палубата са три редици по 4-5 седалки, които отгоре са покрити , та реално добра видимост имат само седящите непосредствено до перилата на кораба. И още нещо да допълня - ако ползвате този тур, препоръчвам да седнете от лявата страна на корабчето по посоката на движение - маршрута е първо до европейския бряг, а после до азиатския, като винаги тази част е с поглед към брега и съответно гледките са по-впечатляващи.

Ето малко и от това, което видях аз:

Дворци:

 

Долмабахче:

 

Бейлербей:

 

Кючюксу:

 

Една красива джамия - Ортакьой:

 

Едно корабче, което сме ползвали за нощен тур с програма на него и от което останахме много доволни - Turnatur:

 

 

Две кули:

 

Румели Хисар - кулата, която е част от крепостта:

 

 

Момина кула:

 

 

И снимки свързани с последния голям инцидент в Босфора, когато голям кораб, се блъсна в къща на брега:

 

 

 

И са зарадвах, когато видях, че отново тези ужасяващи товарни кораби са придружавани от местните служби за да преминат без проблеми. Всъщност преди години така минаваха всички огромни кораби:

 

 

 

След приятната разходка, обядвах и помотах се още по брега на Босфора и после се отправих към летището, където както обикновено полета закъсня още при тръгването, а после повисяхме и на пистата, защото "Ататюрк" е наистина натоварено летище.

Една последна снимка слагам, от която се виждат опашките и за излитане, и за кацане(светещите точки над самолетите):

 

 

С това завърших разказа ми и за последното пътуване.  

 

Надявам се пак да отида и пак да ви разкажа.

И още повече се надявам да успеете да си намерите в моите писаници някаква идея, която да привлече вниманието ви и да осъществите, когато отидете в този космополитен град - Истанбул!

 

[Mary]

Почти месец мина от последното ми ходене в Истанбул и ще се опитам да върна спомените отново. То в тази тема малко като сам човек да си говори, но пък може да е полезно за някого.

Сега ще ви разкажа къде ходихме с @Ellena и @Ивайла.

Този път пътувахме с автобус - Turkish Airlines - я да вземете да пускате промоции и за летния период!

Ползвахме автобус на Метро - с изключение на едно пътуване, винаги съм пътувала с тях и имам усещането, че снижават качеството.

 

 

Тръгнахме сутринта в 9 и вечерта бяхме в Истанбул. От автогарата до хотела(в района на Сиркеджи) пътувахме с Метро(М1) до Yenikapı и после с Мармарай.

Хотела няма да го споменавам, че освен с местоположението няма с какво друго да го похваля.

Метнахме багажа и се отправихме към Кула Галата с фуникуляра, който видно от снимката е вече на 143 години!

 

 

 

Преди да се наредим на опашката за качване на кулата, имахме задача да купим нещо от музикален магазин наблизо. За съжаление нямаше търсеното от нас и ми стана гадно, че не можах да зарадвам човека, който даде поръчката, но ...

 

 

Около часа на залеза винаги има много хора - направо едва се върви по и без това тясната тераса. За да има ред са въвели правило да се върви само в едната посока - е, познайте дали се спазва?!

 

Билетът е поскъпнал значително:

 

 

Гледките разбира се си струват, а ние успяхме да погледнем и по светло, и по тъмно:

 

 

 

 

След като буквално ни натириха от терасата(просто свърши работното време) се отправихме на лежерна разходка по Истиклял, надничайки в разни магазинчета:

 

 

Вечеряхме - снимки няма неизвестно защо - ха ха - сигурно съм била много гладна   и се върнахме обратно покрай Кула Галата:

 

 

После минахме пеша по моста Галата и … миризмата по моста беше толкова натрапчива, че май не повторихме пешеходното минаване по него.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че за мен се забелязва леко снижаване в изразходването на пари за почистване в Истанбул. Явно кризата си казва думата. 

 

Следваше душ и по леглата.

На следващата сутрин се отправихме към Свети Стефан, че това беше единственото място, което си избра Елена.

Пеша се отправихме към Еминьоню, като не пропуснахме да снимаме неща, които снимаме всеки път

 

 

Качихме се на автобус - някой от тези:  33ES, 36СЕ, 44В, 48E, 99, 99А, 99Y, 399В, 399С. Слиза се на спирка Fener и църквата е съвсем близо.

Колкото и пъти за я посетя тази църква все така си ми харесва - блестяща, красива, впечатляваща!

 

 

 

За да не става твърде дълъг поста, спирам засега.

Следва...

 

[Mary]

От "Свети Стефан" решихме да се качим на корабче до Каракьой - тръгнахме към пристана Fener - за малко да го пропуснем. Отпред всичко е заградено поради строежа на новия трамвай, който ще върви покрай Златния рог. Все пак почти през строежа е малко заобиколно се стига до пристана. Хубаво е да се проверяват предварително разписанията, защото не е често корабчето. Хора нямаше никакви - само един служител, който посреща корабчетата.

Стигайки до сградата виждам една котка на автомата за билети. Зачудих се какво ли прави отгоре, но като заобиколих видях неволята ѝ. Кучето я беше принудило да се качи там, а то непрекъснато обикаляше около машината, опитвайки се да се добере до котката. Ама тя не се даваше - яко го атакуваше с нокти. По-интересното е, че същото това куче, беше "завардило" още една котка на дървото, което се вижда отзад - та сновеше между едната и другата котка, но нито едната от двете нито слизаше, нито му позволяваше да я достигне. Как завърши историята за съжаление не знам, но като познавам хората там, вероятно кучето е било натирено, защото котките все още царуват в Истанбул!

 

 

Ето го и корабчето ни, което много бързо и наслаждавайки се на околните гледки ни отведе до Каракьой.

 

 

Не знам дали съм споменавала вече, но пристана на Каракьой вече е в нова сграда, а не в старите малки помещения.

От там пеша се насочихме към Nusretiye Camii - построена е през 1823-1826г. на мястото на изгоряла дървена джамия на това място. Реновирана е скоро.

 

 

Аз не съм познавач на джамиите, но тази е много светла и красива.

 

 

За посетителите, които като мен са в неподходящо облекло, има подходящи покривала на входа.  

Заварихме само един човек вътре, но той не остана доволен от нашето присъствие - отдавам го на идващият празник Курбай Байрам. В повечето "туристически" джамии има определено време, в което може да влизат туристи и да разглеждат. В обикновените джамии, които не са толкова известни и туристи изобщо не се мяркат, няма определени часове, но по време на молитва не е желателно да се натрапваме.

Стриктно се придържам към принципа да не нарушавам комфорта на хората, които се намират в молитвени храмове(всякакви).

 

След това от спирка Fındıklı се качихме на автобус до Rumelihisarı , като целта ни беше Borusan Contemporary - Музей за съвременно изкуство.

 

 

Работи само в събота и неделя, а цената на билета е 10 лири. Ние бяхме в работното му време, но целта ни не беше самият музей, а терасата му на 6-7 етаж. Е, за съжаление тя е затворена за посещение от края месец юли, но ние не го знаехме. В знак на протест, пропуснахме музея и се настанихме в кафенето в същото сграда, но на втория етаж. Гледката и от там е хубава:

 

 

След като се насладихме на гледката с по едно питие, тръгнахме пеша към Emirgan.

По пътя минахме покрай Baltalimanı Japon Bahçesi - втори път давам шанс на тази японска градина, но и сега нямах късмет - в ремонт беше отново...

 

 

 От там до пристана на Емирган се върви само покрай Босфора и е много приятно за ходене. Времето беше много топло и затова младежите се забавляваха да скачат в прохладните води:

 

 

От този пристан взехме корабче по една много приятна линия - Çengelköy - İstinye. На цената на едно билетче за градски транспорт, получаваш прекрасна разходка по Босфора, а гледките там никога не ми омръзват:

 

 

 

И ако помните от предишното ми писане за къщата, която беше почти съборена от огромен танкер, то сега къщата е в този вид:

 

 

Все още не е ремонтирана, а само с сложено пано/имитация на фасадата.

 

От корабчето слязохме на последната спирка - Çengelköy. Района не е туристически, улиците са стръмни, но има красиви къщи:

 

 

За обяд бяхме избрали едно заведение в този район - Nilhan Sultan Köşkü.

 

 

Собственичка на заведението е Nilhan Osmanoglu, която е внучка на последния султан Abdul Hamid II.

Заведението е хубаво, има гледка в далечината към първия мост над Босфора.

За отбелязване е, че сградата е наситена с вещи от османския период. Интересно беше, че в менюто цените бяха не само в лири, но и в старата парична единица - акче. 

 

 

Кафето и напитките, които се произвеждат на място, са по рецепти от османско време. 

 

 

А ето и какво опитах там:

 

 

 

Сега … остава да смеля храната, преди да продължа! 🙂 

 

Следва...