Прескочи до съдържание

Истанбул и аз - едновременно близки и далечни


Mary

Препоръчани мнения

И последен пост за това пътуване.

Денят е събота, а към нас се присъединиха още двама магеланци - @Dian и @Kremcheto. За този ден бяхме предвидили да посетим най-големия парк - Emirgan

И друг път съм писала как се стига до там(освен с корабче) - трамвай до спирка Fındıklı и после автобус 22 или 25Е до спирка Emirgan. Ще кажа и защо не предпочитам корабче в този случай - първото корабче е в 11 часа и докато стигне до парка вече е станало обяд - т.е. ще има твърде много хора. Отделно от това, в началото на април не е най-добрият начин на пътуване с корабче - студено е и не е приятно да се пътува на откритите палуби, а така се губи очарованието от красивите гледки наоколо.

Винаги съм препоръчвала ранно ходене в този парк - тогава има най-малко хора, като изключим дните петък и май и събота, когато стоварват огромно количество българи от организирани екскурзии. Миналата година бях в Емиргян в петък и срещах почти само българи, а тази година в събота и пак българска реч звучеше отвсякъде.

Емиргян е голям парк, разположен на хълм. В него по традиция садят най-много лалета. Тази година ми се видяха по-малко лалетата, но пък парка ми се стори по-добре оформен и поддържан. На доста места подменяха тревните чимове. Имаше в пъти повече охрана, защото любимо място за снимки на местните е в средата на лехата с лалета. Сега опитите да се настанят в цветните пространства бяха охлаждани още при досега с тревата. На мен лично ми хареса повече този подход с охраната от предишния, в който имаше едни грозни заграждения покрай цветята.

 

Най-напред ще сложа две снимки от Фейсбук-страницата на Истанбул за да погледнем от високо на създадените фигури от цветя, която аз нямаше как да снимам:

 

  57154881_2797422800284721_6667707667844169728_o.jpg

 

57485615_2802200533140281_7988975359125094400_n.jpg

 

Виждате от показаните снимки, че цветята всъщност са засадени в различни композиции, а аз ще ви покажа как изглеждат от близо.

 

IMG_9790.JPG

 

 

IMG_0019.JPG

 

IMG_9776.JPG

 

IMG_9749.JPG

 

IMG_9794.JPG

 

IMG_9813.JPG

 

IMG_9897.JPG

 

IMG_0014.JPG

 

В разходки, снимки и приказки неусетно минаха няколко часа.

Доволни от видяното се насочихме към следващата забележителност: Rumeli Hisarı. До там се стига с някой от следните автобуси: 22, 22RE, 25E, 40, 40T и 42T.

Слизайки от автобуса се запитахме дали не е време за обяд, предвид, че вече минаваше 13 часа?!
Не се чудихме дълго, а се настанихме в това заведение: Rumeli Kale Cafe & Restaurant. И започнахме да се чудим какво да ядем. Сервитьора ни предложи закуска, а ние се смеем, че вече е време за уиски, а не за закуска. Но около нас всички бяха поръчали закуска и решихме и ние да опитаме. Тук ще вметна, че турската закуска е по-различна от нашата - там под закуска разбират да донесат разнообразни неща - сладки и солени, като избора наистина е голям. Плаща се някаква цена и носят изобилие от храна и чай колкото можете да изпиете. Затова и често се вижда по обедно време все още да се закусва.

Ето какво хапнахме ние:

 

IMG_E0087.JPG

 

И въпреки, че бяхме четирима и доста се потрудихме, пак не можахме да изядем всичко... А колко беше вкусно?!!!  Ммммм…

Доволно похапнали продължихме към Румели Хисар.

Тук ще разкажа малко за тази крепост:

 Построена е само за четири месеца и половина през 1452г. при планирането на обсадата на Константинопол. Мястото е стратегически избрано да е в най-тясната част на Босфора и срещу изградената вече Anadoluhisarı.

Румели хисар е наричана още Богазкесен, което в превод означава "режещ пролива", а също и "режещ гърлото" - това дава точно описание защо е построена - да препятства пристигането на помощ за обградения Константинопол. Построена е по западен модел и е била по-скоро демонстрация на мощ, защото от там е потопен един-единствен кораб - на венецианеца Рицо.

Крепостта се състои от 3 големи кръгли кули и 13 малки, които са свързани помежду си с дебела стена. За да бъде извършено строителството в такива кратки срокове заслуга имат султанските везири, които са ги построили, а сега трите големи кули носят техните имена: средната(12-ъгълната) е наречена Халил Паша, тази в дясно от нея е на името на Саруджа паша, а в ляво - Заганос паша.

Цялата крепост е реставрирана през 1953г. по повод 500г. от превземането на града.

В момента крепостта е музей, като лятото се използва и за летен театър, където се правят различни концерти.

 

Към този момент не може да се качва на нито една от кулите, нито на стените. Разходката е из двора и по стълбите до кулите. На мен лично ми липсваше възможността да се изкача по някоя от кулите и да погледна от високо.  

 

IMG_0103.JPG

 

IMG_0141.JPG

 

IMG_0120.JPG     IMG_0121.JPG

 

IMG_0114.JPG

 

В плана ми имаше още неща за посещение в този ден, но понеже времето вече беше доста напреднало, то последното решихме да е Балат.

До там се стига от Еминьоню с доста автобуси: 33ES, 36СЕ, 44В, 48E, 99, 99А, 99Y, 399В, 399С. Ние слязохме на спирка Fener, заради разположената в близост българска църква "Свети Стефан", която вече беше затворена, но снимахме отвън. Неприятно впечатление ми направиха група българи пред вратата, които думкаха и викаха за да им отвори някой, че да разгледат църквата в извънработното ѝ време... Посъветвах ги да дойдат на другата сутрин вместо да крещят.

 

IMG_0164.JPG

 

Балат е най-стария еврейски квартал в Истанбул. Освен евреи там е имало и много християни и арменци.

Като цяло атмосферата в квартала е доста пъстра. Доста от  къщите са боядисани в ярки цветове, като не липсват и неугледни, необитаеми и неподдържани къщи.

Районът не е от туристическите места в Истанбул, макар последните години да се наблюдава един повишен интерес към няколко места в квартала.

Има останали доста забележителности, но за тях ще ви разкажа някой друг път, че сега целта ни бяха шарените къщички.

 

PHSSE2829.JPG

 

Шарени къщи има на различни места в Балат.

Най-сниманите се намират тук. За ориентиране можете да ползвате Balat Kafe, където дори можете и да пиете нещо докато изчаквате, ако има доста мераклии за снимки.

 

JKYPE2476.JPG     JWEIE2782 (3).JPG

 

Други шарени къщички има тук. А често из квартала може да се видят гледки на "свързаните" с простори къщи.

 

KPHLE2402.JPG

 

 IMG_0199.JPG     HAOSE5744.JPG

 

 

Шарени са и някои от заведенията: incir agaci kahvesi. На него са и шарените стълби, които в Гугъл все още не са шарени. :laugh: 

 

IMG_0238.JPG

 

 

SIWOE0765.JPG

 

Другото шарено арт-кафене е това: Dimitrie Cantemir Museum Cafe.

 

YIKS6306.JPG

 

Стъмни се неусетно и беше време да напуснем Балат. С автобус се отправихме към Еминьоню и после всеки към хотела си.

 

На другата сутрин ми предстоеше да науча как се стига до летище Истанбул, което както вече разказах, не се оказа толкова елементарно в този първи ден на изцяло преместени полети на него.

 

IMG_0381.JPG

 

За завършек на разказа ми за това пътуване, ще сложа две снимки от самолета, с които казвам отново "Довеждане" на Истанбул и да ме очаква отново!

 

IMG_0476.JPG     IMG_0491.JPG

 

  • Харесвам 10
  • Благодаря 1
  • Браво 8
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.