дневник Истанбул и аз - едновременно близки и далечни

[Mary]

От Çengelköy се насочихме към Kuzguncuk. Разстоянието между двете спирки е около 5км., но не е подходящо за пешеходстване, затова взехме някой от автобусите с 15 в номера - слиза се на едноименната спирка.

Кузгунчук е неголям квартал, с интересни реставрирани къщи, църкви, джамии, синагога и стръмни улички.

 

 

 

И насред всички къщи има един зелен оазис - с името … Бостан. 🙂 Това всъщност е био-градина.

 

 

 

Доста хора имаше там, а реколта даже:

 

 

Голямо стълпотворение имаше пред следващите къщички, които в последствие разбрах, че

са били използвани при заснемането на някой от сериалите:

 

 

И още малко къщи от района:

 

 

Забележете - фламингото и там е на почит 🙂 

 

 

 

В Кузгунчук мирно си съжителстват църквите и джамиите - буквално двор до двор. В моята снимка повече се вижда църквата - Church of St. Gregory the Lusaveriç, а от джамията само минарето:

 

 

След като се поразходихме из този колоритен район пак с някоя от 15-ките отидохме до  Üsküdar, откъдето трябваше да отидем до Kadıköy - хванахме автобус 12 за целта. Тук слагам една снимка от новоизградения площад до пристанището на Üsküdar, където имаше … всъщност почти нищо нямаше  - това е изградено в голямата си част върху водата:

 

 

Следващата ни цел беше Watergarden İstanbul - до там най-лесно се стига с автобус 8А от Kadıköy. Пътува се около 40-50 минути, когато няма задръствания.
Слиза се на спирка  Ataşehir Belediyesi и после се завива по Şebboy Sk. и после от лявата страна има вход.

До там може да се стигне и със специална маршрутка, но часовете не са много удобни. Има и регулярни маршрутки до Юскудар, но ние се движихме с автобуса.

Тези градини с гръмкото наименование всъщност представляват фонтан, разположен в средата на търговски комплекс. На кръгъл час и на ,30 има музикално шоу, като има часовник, който показва кога ще започне следващият спектакъл. Да кажем, че наподобявай дубайския фонтан, но е доста далече като размах и изпълнение.

Освен фонтана, на малко по-високо има и градини, както и детски кът.

Показвам снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

След като се насладихме на две представления в 20 и в 20,30 часа, по обратния път с автобус 8А до Кадъкьой и после с ферибота към Еминьоню.

 

Следва...

 

[Mary]

На следващата сутрин решихме да изпълним един отдавна отлаган проект - "Превземането на Константинопол!"    Шегувам се, разбира се. От миналата година се пробваме да се качим на някоя от останалите крепостни стени, но доста от тях са с ограничен достъп. Ето и една карта, която показва стените:

 

 

Да кажа, че това не е забранено, но поради станали инциденти е ограничен достъпа. Ние все пак си имахме едно наум, че може и да се намерим в приключение.

Смело тръгваме към набелязаната цел и …

 

 

А толкова бяхме сигурни, че точно на това място качването е възможно...

 

Е, като няма стени, хайде в една джамия да влезем  - Mihrimah Sultan Mosque.

 

 

 

Проектирана е от великия османски архитект Мимар Синан, и е сред най-добрите постижения на османската архитектура.

Построена е в периода от 1562 до 1565 г. за принцеса Михримах Султан , любимата дъщеря на Сюлейман Великолепни. 

Няколко пъти е била сериозно повредена от земетресения през 1766 и 1894 г.

Самата джамия е възстановена, но повечето от съпътстващите сгради не са.

Определят джамията като "женствена". Коя съм аз, че да противореча на специалистите?! За мен джамията е много светла, с красиви стъклописи и орнаменти.

 

 

 

Абсолютно никой нямаше вътре, затова на воля снимахме и разглеждахме.

След като излязохме отвън се зачудихме в коя посока да поемем и накрая решихме покрай стените да вървим.

И зоркото око на Елена съзря едни ниски стълби и аз веднага реших да проверя къде водят. След тях  всичко беше обрасло в храсти, но все пак проходимо, като следваха и едни не съвсем запазени стъпала, по които се изкачих на най-високото.

 

 

Олеееее, каква гледка имаше от там!

 

 

Ивайла пристигна по мен, а Елена категорично отказа да се дупи по стените, че и с възможността полицаите, които са на една ръка разстояние да проверят какво правим там. За сметка на това ние с @Ивайла направихме една голяма фотосесия горе, а докато се снимахме "летящи" над стените, покрай нас минаха доста хора - направо като на парад. Значи има и други луди в този град!

Доста се забавихме горе, заради което поднасям и сега извиненията си на @Ellena.

Снимки от нашата фотосесия няма да показвам, че не е сигурно кой е по-фотогеничен - ние или Истанбул!  

 

И вече "начесали крастата си" продължихме към следващата цел за деня, а тя беше доооооста далече.

С автобус 500Т до спирка Cevizlibağ и от там с автобус 72Т до Yeşilköy.

Чудите се какво ще търсим там ли?

Това Йешилкьой съм сигурна, че не говори нищо на повечето от вас, но яда пробваме със Сан Стефано?

Аааа, това всеки го е чувал, нали? Е, в България сме го чували, ама в Истанбул … не го знаят много хора, защото името е отдавна(през 1924г.) сменено и сега се казва Yeşilköy(Зелено село).

Там е подписан Санстефанският мирен договор.

Къщата, в която е подписан самият договор отдавна е разрушена, макар многократно да е показвана друга къща, "набедена" за историческата и намираща се на İstanbul Cd. No:37.

Преди това е било село, което сега вече е предградие на Истанбул - на десетина километра от историческата част.

Йешилкьой много ни хареса и на трите. Много спокойно, красиво, пълно със завадения, стари къщи, че даже и плаж, който пробвахме.

Ето няколко къщи:

 

 

 

Да се върна на къщата, която търсим - оригиналната я няма - разрушена е при земетресение, но пък е запазена къщата, в която са били настанени участващи в церемонията по подписването и ние търсехме точно тази къща. Къщата е много красива и изящна, с дървена облицовка. Лесна е за намиране, но не е отворена за посещения - това е частен дом, с охрана на улицата. Ние имахме късмет да ни пуснат поне в двора за да снимаме. А ето ги и снимките:

 

 

 

И вече беше много напекло, та е време за плаж.

В Йешилкьой има 4-5 плажчета, като ние отидохме на най-близкия, което не е най-добрата идея мисля, но ...

Ето го плажа:

 

 

Доволни от разхлаждането, решихме че е време да се освежим с напитка в едно заведенията на плажа - снимки от това нямам, но следващото заведение ще покажа: Hacı Bozan Oğulları - там дружно се нахвърлихме на сладоледа и мога да кажа, че е един от най-вкусните, които съм опитвала:

 

 

 

Освен сладолед имаше и още безброй изкушения, а в другата част и много турски баклави

 

 

 

От Йешилкьой си тръгнахме с някой от автобусите BN1 или BN2 до Еминьноню.

От там през Египетския пазар за кафе и зяпане, после през хотела - да оставим покупките и завършихме деня с Таксим и Истиклял - снимки от там няма да показвам.

 

Следва...

 

[Светославов]

Голямо благодаря Mary, че ни поднасяш "на тепсия" толкова много и полезна информация за този мегаполис!

[Mary]

преди 20 минути , Светославов каза:

Голямо благодаря Mary, че ни поднасяш "на тепсия" толкова много и полезна информация за този мегаполис!

И аз благодаря, че сте прочели написаното. 🙂 

Опитвам се да покажа къде още може да се отиде в този космополитен Истанбул.  

[Светославов]

преди 8 минути , Mary каза:

Опитвам се да покажа къде още може да се отиде в този космополитен Истанбул.  

И не само се опитваш, а и успяваш! 🙂

[Mary]

Продължавам с разходките ни през следващия ден.

Започнахме с една разходка из истанбулските ханове. Предполагам всеки, който е обикалял пеша из старите части на Истанбул е забелязал, че много от сградите се наричат "Хан". В Средновековието Истанбул е бил основен търговски център и важен кръстопът, където пътуващите, често търговци, са могли да прекарат няколко нощи. Думата "хан" е персийска и означава къща. Най-старият хан в Истанбул е Balkapanı Han - на около 1500г. е и за него ще ви разкажа друг път.

Ханът обикновено се състои от двор, заобиколен от 2-3 етажна постройка, като първия етаж е бил без прозорци и е служел за склад или се е използвал като конюшна. На горните етажи е имало стаи, в някои от които са отсядали пътуващите - обикновено за 4-6 човека, а в други се е извършвала търговска дейност. Почти всеки хан е имал фонтан във вътрешния двор, а някои ханове са имали малки джамии в тях. Разбира се, имало е ханове и за други етноси - за персийци, за евреи - дори има хан с малка синагога в него, но са били малко.

Основното предимство на хановете е била сигурността. На входа на всеки хан е имало голяма порта(голяма за да влизат коне и камили с товари), която вечер се е заключвала и чак сутринта се е отваряла отново.

Хановете обикновено са кръстени на продаваната там стока.

Хановете западат в края на 19-ти век, но и днес са останали много от сградите им. Сега обикновено са търговски обекти или работилници, но има и направени като жилища. Посещавайки тази сгради, понякога е много лесно да се върнете векове назад...

 

 

След тази дълга увертюра, да продължа по същество.

Първият хан, който търсехме беше Zincirli Han. Доста запазен е, но по времето, когато ние го посетихме не работеха много от магазинчетата, но е като един оазис всред шумотевицата наоколо.

 

 

 

 

 

Следваща спирка: Cebeci Han - по-нефотогеничен, а и попревзет от околните сгради, но има няколко колоритни магазинчета:

 

 

 

 

На третия хан името не си го спомням, но от него се виждаше Büyük Valide Han, където бяхме преди 1-2 години.

Та за третия знаехме, че има излаз на покрива и от него гледка към Босфора и Златния рог. Леко се замотахме, а и района е някак … неуреден да кажем:

 

 

Та там някъде има стълби(много любезен човек ни насочи към стълбите, че почти се бяхме отказали), които водят към панорамна площадка - докато бяхме там излезе един господин да храни гълъбите - и не го прави за туристите, просто дойде, сложи им храна и си тръгна:

 

 

А на другата страна се вижда Сюлеймание:

 

 

От това покривче, друг мъж ни показа, че има магазин и вход към по-високо ниво:

 

 

 

От там се откриваше тази чудна гледка:

 

 

 Доста поседяхме и поснимахме - не ни се тръгваше от там - като в безвремие бяхме - долу забързания град, шумния пазар, а ние на покрива - тишина, слънце, бриз и красиви гледки. Никой никакви пари не ни поиска тук - направихме дребни покупки в магазинчето, но и там без да върви някой по нас.

 

Време беше да пием по нещо и избрахме едно от многото заведения в района, които са направили на покривите си тераси. Chay Tea & Coffee Süleymaniye се казва, но не си струва да се търси точно това кафене - там има много подобни. Ето какво ми хареса в него - посетителите бяха оставили бележки с различни пожелания:

 

 

А гледката, която се откриваше от него, беше фантастична!

 

 

 

Спирам, че станаха много снимките.

 

Следва...

[AlexandraKo]

преди 10 минути , Mary каза:

Продължавам с разходките ни през следващия ден.

Започнахме с една разходка из истанбулските ханове. Предполагам всеки, който е обикалял пеша из старите части на Истанбул е забелязал, че много от сградите се наричат "Хан". В Средновековието Истанбул е бил основен търговски център и важен кръстопът, където пътуващите, често търговци, са могли да прекарат няколко нощи. Думата "хан" е персийска и означава къща. Най-старият хан в Истанбул е Balkapanı Han - на около 1500г. е и за него ще ви разкажа друг път.

Ханът обикновено се състои от двор, заобиколен от 2-3 етажна постройка, като първия етаж е бил без прозорци и е служел за склад или се е използвал като конюшна. На горните етажи е имало стаи, в някои от които са отсядали пътуващите - обикновено за 4-6 човека, а в други се е извършвала търговска дейност. Почти всеки хан е имал фонтан във вътрешния двор, а някои ханове са имали малки джамии в тях. Разбира се, имало е ханове и за други етноси - за персийци, за евреи - дори има хан с малка синагога в него, но са били малко.

Основното предимство на хановете е била сигурността. На входа на всеки хан е имало голяма порта(голяма за да влизат коне и камили с товари), която вечер се е заключвала и чак сутринта се е отваряла отново.

Хановете обикновено са кръстени на продаваната там стока.

Хановете западат в края на 19-ти век, но и днес са останали много от сградите им. Сега обикновено са търговски обекти или работилници, но има и направени като жилища. Посещавайки тази сгради, понякога е много лесно да се върнете векове назад...

 

 

След тази дълга увертюра, да продължа по същество.

Първият хан, който търсехме беше Zincirli Han. Доста запазен е, но по времето, когато ние го посетихме не работеха много от магазинчетата, но е като един оазис всред шумотевицата наоколо.

 

 

 

 

 

Следваща спирка: Cebeci Han - по-нефотогеничен, а и попревзет от околните сгради, но има няколко колоритни магазинчета:

 

 

 

 

На третия хан името не си го спомням, но от него се виждаше Büyük Valide Han, където бяхме преди 1-2 години.

Та за третия знаехме, че има излаз на покрива и от него гледка към Босфора и Златния рог. Леко се замотахме, а и района е някак … неуреден да кажем:

 

 

Та там някъде има стълби(много любезен човек ни насочи към стълбите, че почти се бяхме отказали), които водят към панорамна площадка - докато бяхме там излезе един господин да храни гълъбите - и не го прави за туристите, просто дойде, сложи им храна и си тръгна:

 

 

А на другата страна се вижда Сюлеймание:

 

 

От това покривче, друг мъж ни показа, че има магазин и вход към по-високо ниво:

 

 

 

От там се откриваше тази чудна гледка:

 

 

 Доста поседяхме и поснимахме - не ни се тръгваше от там - като в безвремие бяхме - долу забързания град, шумния пазар, а ние на покрива - тишина, слънце, бриз и красиви гледки. Никой никакви пари не ни поиска тук - направихме дребни покупки в магазинчето, но и там без да върви някой по нас.

 

Време беше да пием по нещо и избрахме едно от многото заведения в района, които са направили на покривите си тераси. Chay Tea & Coffee Süleymaniye се казва, но не си струва да се търси точно това кафене - там има много подобни. Ето какво ми хареса в него - посетителите бяха оставили бележки с различни пожелания:

 

 

А гледката, която се откриваше от него, беше фантастична!

 

 

 

Спирам, че станаха много снимките.

 

Следва...

Ееее, не спирай де, толкова са ти красиви снимките!

Тъкмо приседнах, да си гледам с кеф и те свършиха.:(((

И на мен Истанбул ми е любимо място. А пък от твоите писания, всеки път научавам нещо ново.

Благодаря ти, страхотна сиии!

[Mary]

преди 24 минути , AlexandraKo каза:

Ееее, не спирай де, толкова са ти красиви снимките!

Тъкмо приседнах, да си гледам с кеф и те свършиха.:(((

И на мен Истанбул ми е любимо място. А пък от твоите писания, всеки път научавам нещо ново.

Благодаря ти, страхотна сиии!

Благодаря! И аз обичам да чета твоите разкази!

Имам още да разказвам, но гледам да не прекалявам със снимките в един пост, че голямо скролване става.

Той Истанбул е необятен - съмнява ме, че някой го познава напълно. Аз самата откривам непрекъснато нови неща, но за съжаление на български няма много информация. Тази за хановете е от една книга, която @Ивайла откри, а аз купих от Амазон.

[Mary]

Отморили, пили, заредили се с нови сили и поемаме в следващата посока - към Сюлеймание джамия(Süleymaniye Camii).

Може би това е една от най-впечатляващите постройки в Истанбул, дело на Мимар Синан.

За образец му е служила "Света София" в Истанбул.

Сюлеймание е построена по поръчка на Сюлейман I, наричан още Сюлейман Великолепни - той е най-дълго управлявалия султан.

По традиция всеки османски първенец строи някаква сграда, като предпочитаната е джамия.

В Истанбул през 16 в. вече са издигнати джамиите „Фатих“ (на Мехмед Завоевателя, превзел града през 1453 г., прадядо на Сюлейман), „Баязид“ (на султан Баязид II, дядо на Сюлейман) и „Селим I“ (на Селим Смелия, бащата на Сюлейман), затова и той избира да построи джамия.

 

 

Построена е за 7 години и представлява комплекс от сгради - освен джамията, там са има две гробници, училища, лечебни заведения, кухня и т.н.

 

 

„Сюлеймание“ е първата джамия на града с 4 минарета (повече, 6, по онова време има само джамията в Мека) - те са четири, защото Сюлейман е четвъртият султан след превземането на Константинопол. Две от минаретата имат по два балкона, а другите две – по три (общо десет) – Сюлейман е десетият султан от основаването на империята през 13 в. Случайност? Едва ли, предвид, че е дело на Синан. Има предания, че в едно от минаретата са вградени скъпоценни камъни, които са подарени от персийския шах, с намек, че нямат пари да си довършат джамията. Според някои източници скъпоценните камъни са смлени/натрошени и така са вградени в минарето.

Джамията има красив вътрешен двор изграден в източен стил. 

 

 

Около него е външният двор – градина, в която се намират и гробниците на Сюлейман и жена му Хюррем. В гробниците може да се влезе в делнични дни от 8,30 до 16,30 часа. Ние бяхме в почивен ден, затова снимките са през прозорците.

 

 

  

 

Джамията е отворена за туристи извън часовете за молитва, като строго се съблюдава за облеклото на посетителите. Без значение мъже или жени, всички трябва да са в подобаващ вид. Ето една снимка на един от изненаданите, че трябва да облекат това подобие на пола:

 

 

Вътре джамията е голяма, светла и реновирана:

 

 

 

След това се спуснахме по уличките надолу към Златния рог с идеята да обядваме в едно от заведенията около Египетския пазар.

Ако не сте минавали по тези улички ви съветвам да минете - няма такова шарено място, пълно с магазинчета, продавачи и … народ, народ, нарооооод… Разбира се, това не е за всеки - там ориенталското е доста и не допада на всички.

Ето една снимка:

 

 

Обядвахме в Lezzet i Şark, където винаги е пълно с народ. Заведението е на няколко етажа и се намира тук. Ето какво хапнах аз:

 

 

И пийнах айран, разбира се:

 

 

Десерта бяхме решили да е на друго място и не сбъркахме. Силно препоръчвам кюнефето в това заведение - Hatay Asi Künefeleri - намира се тук

 

 

 

Това в чинията долу е Kaymaklı Künefe, каквото аз предпочитам.

 

 

И сега докато пиша се облизвам от невероятния вкус на прясно приготвеното кюнефе.

Доволно заситили глада си, се отправихме към Еминьоню, качихме се на корабче до Юскюдар с идеята да гледаме залеза близо до Девичата кула. Понеже още беше рано уплътнихме времето си с пазаруване на баклави в Tatbak, където качеството е прилично, а цените ниски. Ако имате колебание какво да си купите, може да опитате, но разговора там е труден, защото се разбираме основно с ръце - ха ха понякога вадим и телефоните с преводача.

 

И в края на деня очаквахме залеза на брега срещу Kız Kulesi. А залезът там винаги си струва! Винаги има доста хора, но мястото е голямо и не се усеща навалицата.

За отбелязване е, че бяха поразкарани част от кафенетата около брега - даже пустееше:

 

 

И ето за какво бяхме там:

 

 

 

 

Много сърца има "оставени" в този град, та ето и моето:

 

 

Обратно към пристанището, на корабчето и към европейския бряг, а Босфора си е все така хубав и денем и нощем...

 

 

Следва...

[Asya Assenova]

Мари, толкова увлекателно пишеш и правиш уникални снимки. Закопнях по Истанбул, дояде ми се кюнефе!:) 

[Mary]

преди 36 минути , Asya Assenova каза:

Мари, толкова увлекателно пишеш и правиш уникални снимки. Закопнях по Истанбул, дояде ми се кюнефе!:) 

Благодаря!

И на мен така с кюнефето.  А за Истанбул съм винаги готова.  

[Mary]

И последната част от разказа ми за това пътуване.

Все се каня да отида на някой местен пазар, но не от тези постоянните, а такъв, който се прави в определен ден.

Та днес решихме това да е посоката.  Понеже денят е вторник, съответно пазарът е Tarihi Salı Pazarı. Дотам стигнахме от Еминьоню с корабче и после метро М4 до спирка Göztepe. Времето беше чудесно:

 

 

Слизайки от метрото, ми се видя много пусто като за пазарен ден:

 

 

И действително пазар нямаше заради празничните дни(Курбан Байрам).  Поогледахме се, почудихме се накъде да хванем и си избрахме един парк на около два километра от там. И понеже не сме минавали пеша през този квартал, речено-сторено пеша към парка.

Още минавайки над рекичката взехме да попадаме на интересни гледки:

 

 

Навлизайки в квартала гледки от подобен вид ни съпътстваха - да кажем, че от всяка къща се носеше аромат на заклано животно, а тук-там и кървави следи.

Е, нали е Курбан Байрам - празник на жертвоприношението - колят се животни на този ден и месото се приготвя за хранене или раздаване на бедните. И други традиции има на този ден, но не съм специалист и не ми се ще да преразказвам нета. А навътре в квартала, попаднахме на няколко огромни камиона, натоварени с животни, които явно колеха на място и всеки можеше да си купи от месото. Имаше много народ, а ние като някакви бели птици не намъкнахме там, че аз даже и снимам с телефона:

 

 

Общо взето в частта близо до метрото беше интересно за нас, не сме попадали в такъв район, а и ние им бяхме интересни - по улиците се мотаеха само мъже, в малкото заведения, които видяхме, пак само мъже бяха посетителите. След като излязохме от района с ниски къщи, обстановката се промени - стана някак по-модерно, сградите малко по-високи, магазините по-лъскави и т.н. Така неусетно стигнахме до парка: Özgürlük Parkı - приятно място за отмора, за разходка и за пийване на нещо в заведението в парка.

 

 

 

 

 

И ние се помотахме, снимахме, пийнахме и поехме към друг парк в този район - Göztepe. Него вече съм ви го показвала изпълнен с лалета, писала съм и с какво се ходи до там, а ние сега стигнахме пеша, но това не е добрият начин да се стигне до този парк, нищо че имената на парка и спирката на метрото са еднакви. Ето и няколко снимки как изглежда през лятото, когато няма лалета:

 

 

 

 

На мен лично с лалетата ми е много по-красив.

 

От там се качихме на автобус до Bostancı - може да се стигне с някой от следните автобуси: 4, 16, 16D, 222. Бяхме решили да се повозим на корабче - дълга обиколка от Bostancı до Eminönü през Принцовите острови без да слизаме там. И всичко това на цената на билетче за градски транспорт. 🙂 

Пътувайки покрай азиатската част все ми се струва, че изникват направо нови квартали от блокове...

 

 

Както вече разбрахте, беше празничен ден и едни колеха животни и готвеха, а други(повечето) бяха на разходка. Корабът беше пълен, а от всеки остров се качваха(и слизаха де) и още хора. За пръв път виждам такова стълпотворение там:

 

 

И по плажовете беше пълно с хора:

 

 

И в морето - също. Мисля, че всеки, който има плавателен съд, беше излезнал на разходка:

 

 

Повозихме се удоволствие и се любувахме на красивата природа около нас.

Време беше за ядене и седнахме в някакво заведение около Еминьоню, а тук ще направа вметка, че по тези празници не всички заведения работят.

Това изядох аз:

 

 

Докато хапвахме се чудехме с какво да запълним остатъка от деня до времето за вечерния автобус към София в 23 часа.

Мислихме, мислихме и решихме пак да се возим на корабче - този път към Sariyer. Корабчето тръгва в 18,10 и пристига в Саръйер в 19,30. Там по план нямаше да се мотаем, а най-късно в 20 да тръгнем обратно. По принцип тази линия е много хубава, защото върви по-близо до брега и се виждат красивите райони на Истанбул. Връщането(по принцип) също не е проблем - с автобус към Кабаташ или Таксим в зависимост от мерака.

Та пътуваме си ние и се радваме на гледките и на Ортакьой забелязвам, че има още повече народ от обикновено:

 

 

Някаква лампичка примигна в съзнанието ми, но не ѝ обърнах внимание. А гледките все така интересни, а залезът прекрасен:

 

 

 

Стигнахме в Саръйер, поразходихме се малко, а там разни конски сили очакваха стопаните си:

 

 

Купихме си по бюрек и поехме обратно, че имахме да си вземем багажа от хотела и да си хванем автобуса за София.

Почакахме няколко минути, дойде автобуса и тръгнахме. Карахме нормално известно време и … попаднахме в зверско задръстване! Все още бяхме спокойни - имахме достатъчно време. Да, ама скоростта на движение не се променяше. Ние мече започнахме да попоглеждаме часовниците отначало информативно, а след час вече притеснително. Полезен ход нямаме - корабче в обратната посока няма, а да хванем такси е безсмислено - задръстването е за всички. И така пътувахме известно време със скорост 5 метра за 5 минути, докато не спряхме и … никакво движение... Хората започнаха да слизат от автобуса и да вървят пеша. Ние вече достатъчно нервни, че вероятността да си изпуснем автобуса за София нараства с всяка минута се чудим какво да правим. Решихме да слезем и да вървим пеша до място, където или може да се изнесем по някакъв начин с такси, или поне да преминем задръстения участък. Слязохме и вече бягаме покрай спрелите коли и многото народ по тротоарите. Застигнахме предния автобус и като че пътя вече се разчистваше - качихме се отново в автобуса и тръгнахме - не знам дали ви се е случвало, но когато бързам май всички светофари светят червено!  Стигнахме до Кабаташ и там ни трябва трамвай - идва трамвая - и гледаме 2 минути до тръгването - качваме се и вече почти отдъхваме, въпреки, че всяка секунда ни е ценна. След малко на таблото светва врече за тръгване 8 минути! К'о? Неее … не може така! Ивето слезе да се разправя с ватмана, а аз взех да търся телефон да звъним на автогарата. И звъннахме, говорихме си любезно  с някакъв шофьор, който каза, че ще ни изчака до 10 минути. Еееее, тези десет минути ни дадоха криле - най-вече на съзнанието, че реално нямаше как повече да се забързаме.  От трамвая слизайки, аз останах с наличния багаж на входа на Мармарай, а дружките ми на бегом се отнесоха до хотела и домъкнаха куфарите. Няма да ви казвам какъв спринт ударихме по коридорите на Мармарай - три луди, с три куфара и целия шум, който издават бягащите ни крака и търкалящите колела на куфарите … ами в резултат на това ни правеха място от далече. По ескалатори да не мислехте, че се спряхме - неее, нямаме време - нарамили куфари в ръка се спускаме на бегом и по тях. Изобщо истински екшън беше. Часът вече е около  22,40, а имаме да сменим с още едно метро. Стигайки до него, виждаме, че имаме и да чакаме. С такси не смеем да тръгнем поради опасенията от ново задръстване по пътя. Изчакахме и другото метро, спокойни, че сме говорили с шофьора, а аз смятам броя на спирките по времето между тях и изчислявам, че в 22,57 ще бъдем на автогарата. Почти отдъхнали си вече ни избиваше на смях от напрежение и умора от препускането.

Стигнахме навреме, а аз отивам да благодаря на шофьорите - почти винаги поне единия говори български, ама попаднах на неразбиращия български и търсих другия. Той ме изслуша, разбра ме и ми каза … "Ама вие не сте говорили с мен! Нямам представа с кого сте говорили, но ние тук си нямаме представа, че сте щели да закъснеете..."

Е, какво да ви кажа - още повече се смяхме на този факт, но доволно седнали на местата си в автобуса.

И какъв е извода - не предприемайте далечни скитания в Истанбул, в деня, когато ще пътувате, защото можете да се изненадате от времето, което ще ви трябва да се придвижите от едно място до друго. Поне ние си взехме тази поука, а не е като да не познаваме Истанбул!

 

Това беше пътуването - както винаги времето мина неусетно, успях да видя нови неща, да се насладя на познати гледки и сега чакам с нетърпение следващото ми ходене към Истанбул, като междувременно си търся нови места за посещение!

Надявам се, че се разходихте с мен и този път.

Край.

[chandni]

@Mary, много увлекателно разказваш, а на последните ви премеждия се смях с глас! 

[Mary]

преди 15 минути , chandni каза:

@Mary, много увлекателно разказваш, а на последните ви премеждия се смях с глас! 

Благодаря!

То и на мен сега ми е смешно, но тогава си беше истински напрегнато.

 

[dikrasteva]

Всеки път чета за пътуванията на Mary в Истанбул и винаги има нещо ново. Благодаря, че споделяш с нас!

Бих искала един съвет: В края на седмицата ще мина през Истанбул, като ми се иска половин ден да отделя за азиатската част-просто шматкане, хапване, мързелуване, без да влизаме в конкретни забележителности. Та въпроса ми : Кой район да избера: Кадакйой или Юскюдар- кой е по-колоритен за изброените дейности. Уточнявам, че не съм се разхождала в азиатската част от 15г. и нямам големи спомени.

[Mary]

преди 7 минути , dikrasteva каза:

Всеки път чета за пътуванията на Mary в Истанбул и винаги има нещо ново. Благодаря, че споделяш с нас!

Бих искала един съвет: В края на седмицата ще мина през Истанбул, като ми се иска половин ден да отделя за азиатската част-просто шматкане, хапване, мързелуване, без да влизаме в конкретни забележителности. Та въпроса ми : Кой район да избера: Кадакйой или Юскюдар- кой е по-колоритен за изброените дейности. Уточнявам, че не съм се разхождала в азиатската част от 15г. и нямам големи спомени.

Кадъкьой за мен е по-колоритен.

В някое от следващите пътувания ще ви разходя подробно и там. 🙂 

В Юскудар Кулата на девицата е по-интересна - да се види, че и да се посети.

За ядене обаче повече ми харесват многото възможности в Кадъкьой.

[dikrasteva]

Благодаря ти! Аз бях набелязала от твои препоръки Filizler, но ще потърся друго

[Mary]

Време е да си продължа темата с поредното пътуване.

Тази година бях решила - отивам в пролетната ваканция и няма да отида специално да видя нито едно лале...

Ама това беше само когато си купувах билета за самолета. Обикновено по това време на годината отивам сама в Истанбул и си ходя по местата, където ми се ходи - понякога с план, понякога без план.

Сега си имах план - преди време попаднах на статия за останалите от Византия построени неща и реших, че трябва да обиколя тези, които не съм виждала.

Да, обаче като задълбах в материята изскачаха вси повече и повече неща - ясно е, че няма да стане с едно ходене, та ще ги гледам поетапно и по райони.

Това беше предисторията и планчето ми, което се промени в момента, когато моя приятелка изяви желание да дойде с мен понеже … мечтаела да види лалетата в Истанбул по това време!  

Стана ясно, че с лалетата няма да се размина, но тя пък нямаше претенции за нищо друго, та в останалото време щяхме да обикаляме по мои си неща.

После обаче си уговорихме среща за един ден с още двама магеланци и програмата отново беше прекроена - оставихме най-многото лалета и шарени къщи и за тях.

Е, аз винаги съм доволна когато съм в Истанбул, та с лалета или без лалета - все тази.

Още нещо ще включа в предисторията - моят период на пътуване попадна точно в периода на местене и затваряне на летище Ататюрк, поради което поне четири пъти ми сменяха дните и часовете на полетите. Като последната промяна беше 3-4 дни преди да пътувам. Непрекъснато ми съкращаваха от и без това малкото време, та накрая се наложи да замина един ден по-рано от планираното и съответно в запазения месеци по-рано хотел нямаше места, та се наложи за една нощувка да резервирам хотел в близост - избрах го по цена и гледах да не е с нисък рейтинг. Не беше сполучлив изборът ми на този хотел, но за него по-късно.

Сега да започна по същество.  

Следобеден полет(сутрешните бяха махнати от разписанието), самолетът - пълен.

Навреме тръгнахме, и гледка от нашето летище:

 

 

Довиждане на София:

 

 

В самолета раздаваха брошури за новото летище - нищо, което вече не знам - имаше схема на летището, която вече имах.

 

 

И вече го няма топлия сандвич, а дават цяло меню:

 

 

И на Ататюрк кацнахме по разписание, а там все още имаше много самолети:

 

 

Последен поглед и "сбогом" на това толкова удобно за транспорт до града летище...

 

 

 

От там посоката е ясна - метрото, което на Йеникапъ смених с Мармарай, а там вече са налице новите надписи за удължената линия:

 

 

Хотела ми беше на минута от Сиркеджи и бързо стигнах до него, а рецепцията ме посрещна с красива картинка.

 

 

Когато от хотела взеха да ми оферират чай, кафе, напитки и започна да ми става съмнително.

Бързо се разбра, че имало обърбукинг и стая за мен там няма. Предложиха ми в съседния хотел - били под едно и също управление - само бях чувала за подобни трикове в Истанбул, а сега го изпитах лично. Отидох в новия хотел, а стаята там изобщо не ми хареса. Върнах се и казах, че няма да нощувам там, при което ме преместиха в трети хотел в тройна стая.  Луда работа - понеже двата хотела - първия и третия бяха един срещу друг през нощта забелязах да свети само една стая в първия хотел... Понеже бях там само за една нощувка не се разправят повече, а стаята беше сравнително добра с един недостатък - нет почти не се ловеше, но се преживява. Гледката обаче беше хубава:

 

 

Метнах багажа и веднага тръгнах на разходка, че обикалянето от хотел в хотел ми отне още час от малкото време преди да се стъмни.

В София този ден беше топло и аз излязох навън с тънкото софийско яке. Само като се доближих до Босфора и такъв пронизваш вятър ме посрещна, че щракнах две снимки и направих завой в търсене на ядене.

 

 

 

В Истанбул не е трудно - на всяка крачка има нещо за ядене, но аз исках да седна на топло. Когато съм сама внимателно подбирам местата, където сядам да ям, защото не обичам втренчени в мен мъжки погледи докато вечерям. Случих на вкусна храна и този път:

 

 

После замръзнала от студ бързо се прибрах в хотела.

На следващата сутрин приятелката ми дойде рано-рано, закусихме и тръгнахме към … лалетата, разбира се!

Посока - Goztepe Park - до там сигнахме с корабче от Еминьоню до Кадъкьой и после с автобус 16 или 16D до спирка Göztepe. За този парк вече съм разказвала и снимки съм показвала, та сега новите снимки на лалетата в парка:

 

 

 

 

 

 

Имаше и неразцъфнали лалета:

 

 

И още прекрасни цъфнали лалета:

 

 

 

 

 

Следва...

 

[Mary]

След парка тръгнахме към най-новата и най-голямата джамия - Çamlıca Mosque(Çamlıca Camii).

От спирка Göztepe се качихме отново на някой от автобусите 16 или 16D до Kadıköy. Там потърсихме автобус 14F, който според Гугъл трябваше да ни остави пред джамията на спирка Ferah Yolu. Но … този автобус не отива до тази спирка! Аз си знам, че Гугъл не е най-достоверният източник, но съм пропуснала да проверя в сайта на транспорта. Та този автобус спира на спирка Ferah Yeni Camii - не е далече за ходене от там, но все пак имах очакване да слезем пред джамията. Точно пред джамията спират автобуси - 15С и 15СА. 15С тръгва от Юскюдар.  

За джамията вече съм разказвала тук, а сега ще допълня с малко лични впечатления и снимки.

Джамията е огромна!

 

 

Нова, разположена на високо и от там се открива гледка във всички посоки.

 

 

Все още текат довършителни работи около нея, както и в долните нива, където са разположени тоалетни(мъжката и дамската са през два етажа), разни помещения и зали.

Има ескалатори за изкачване пред джамията, че наистина е високо.

Оформили са градинка от едната страна, а отзад терасовидно са засадили растения.

 

 

 

Вътре също е много голяма и светла. Вероятно витражите придават още светлина и пъстрота. Има вътрешни дървени стълби, по които може да се изкачиш още няколко нива нагоре и да погледнеш към помещението за молитви.

 

 

 

 

 

 

Не разбрах къде е женската част(мисля на горно ниво по стълбите), че имаше твърде много хора вътре и се мотаеха напред-назад. И не бяха дошли на молитва, а на екскурзия - цели класове с деца, както и многолюдни фамилии. Изобщо все още е някаква атракция, която явно трябва да се види от местните жители. Разните библиотеки, центрове и т.н. прилежащи постройки не са готови.

И това нещо в двора не разбрах какво е:

 

 

След джамията беше ред на друг парк - Otağtepe.

Върнахме се пак на спирката, на която слязохме и взехме автобус 15С до Юскюдар и от там друг автобус - 15М, до спирка Otağ Tepe - автобусът малко заобикаля докато стигне до спирката, защото линията е кръгова - спирката там е само в едната посока.

Има малко ходене между спирката и парка, но няма по-близка спирка. Подходящото време за посещение е сутрин, защото по моите снимки се вижда как слънцето свети от срещуположната страна и пречи.

А в този парк се ходи за ей такива гледки:

 

 

 

 

 

Няма някакви цветя или други интересни неща - просто гледката е хубава, а паркчето чисто и подредено. Има и безплатна тоалетна. Заедно със снимките и разходката предполагам не повече от час отнема.

Докато се мотаехме из парка трябваше да решим накъде да поемем - ясно беше, че ще е с ферибот. Отворих разписанието и погледнах  в посока европейската част кога има корабче от най-близкият пристан -   A.Hısari. След около половин час имаше корабче по линията Çengelköy - İstinye в посока Бебек и Арнавункьой. Даже нямахме време да разсъждаваме, а хукнахме пеша към пристанището. Разстоянието не е голямо, но наклона е наистина голям, то и затова подхода от другата страна е за предпочитане, че ако трябваше да го изкачваме това разстояние, то още щяхме да пуфтим. След голямо препускане покрай красиви, поддържани и много охранявани къщи(палати направо), пристигнахме навреме, че даже и почакахме около 5 минути идването на ферибота. Решихме, че ни се ходи в Арнавуткьой повече, отколкото в Бебек. Кратко се возихме, но този път не съжаляваме, защото времето беше студено и не предразполагаше към седене на открито и наслаждаване на красивите гледки наоколо.

 

 

Арнавуткьой е едно много красиво бивше село и настоящ квартал на Истанбул. Слязохме от ферибота на пристанището и погледът веднага залепва на отсрещните стари и красиви къщи, които съм снимала безброй пъти, но защо не още веднъж?!

 

 

Навътре в квартала също има много хубави стари къщи - разгледахме, снимахме, наслаждавахме се на тесните улички и живота извън туристическите пътеки.

Ето какво видяхме:

 

    

 

    

 

    

 

    

 

От там отново с корабче към Еминьоню и към хотела за да се настаним, че сутринта само оставихме багажа на рецепцията.

 

 

Вечеряхме в ресторанта на хотела, но освен чудната гледка която има не беше нищо особено. Ядох това:

 

 

След този така дълъг ден, дори нямах време да прегледам плановете за следващия ден...

 

Следва...

 

[Roje]

Мари, златна си 🙂 По-добра от пътеводител на НГ!

Правя копи пейст на последното ти мнение и обърканата ми програма в частта за транспорта за два от дните е вече вярна 🙂 

[Mary]

На следващата сутрин времето все още беше хладно, но слънчево. Закусихме с чудна гледка към Босфора и Златния рог, взехме раниците и потеглихме.

Първата ни спирка беше в  Panorama 1453 History Museum(Panorama 1453 Tarih Müzesi), който се намира тук. Вход за чужденци 15 турски лири.

До там отидохме с трамвай - спирка Topkapı. Нещо строят в момента в района и затова малко се заобикаля, но има насочващи табели.

 

 

Предварително бях чувала отзиви за Панорамата и знаех какво да очаквам, но пак се изненадах - очаквах да е по-голяма и с повече експонати.

Помещението с основната част не е много голямо, а като се съберат повече хора на платформата трудно се върви, а и става доста задушно. Ето един макет на панорамата.

 

 

Да поразкажа нещо за събитията, изобразени в Панорамата - Завладяването на Константинопол от младия османски султан Мехмед II.

Случайно или не, но денят на нашето посещение е 5 април, а обсадата на Константинопол започва на 5 април 1453 година.

Още с встъпването си на власт Мехмед II е искал да завземе Константинопол - за тази цел е установил контрол над проливите, изграждайки укрепление на брега на Босфора и по този начин е спрял доставките на храна по море. За изключително кратък период от 139 дни е изградена крепостта Румели Хисар. За нея ще разкажа по-натам.

Следвало е градът да бъде обсаден, като бройката на защитниците и нападателите е била силно неравностойна - около 7-9 хиляди защитници срещу 160 000 нападатели. Ето и как са били разположени войските:

 

 

Константинопол е бил обстрелван, прокопавани са тунели под стените му и са използвани стълби за превземането им, което е пресъздадено в Панорамата:

 

 

 

 

 

  

 

В края на месец май 1453г. Константинопол е превзет, което исторически е било неизбежно, колкото и на нас да не ни харесва това.

На първия етаж на Панорамата има показани различни снимки, изображение и исторически факти от онова време. Не спирахме подробно да четем всичко, защото не представлява някакъв особен интерес за мен.

На горния етаж има кръгла платформа, където се обикаля и разглеждат изрисуването стени. Там се засякохме с дошлите вече китайци и затова разгледахме бързо, снимахме и поехме навън, където се беше оформила вече огромна опашка от всякакви хора, включително цели класове деца. Даже не искам да си представя какво стълпотворение е станало вътре.

 

От там се насочихме съм спирка Topkapı Zeytinburnu, която се намира в подлез - вижда се на следващата снимка - ограден с железен парапет, където се качихме на един от следните автобуси: 48A; 85C; 93; 93C и 93M до спирка Silivrikapı. Разстоянието спокойно може да се измине и пеша, но пътя е само между гробища, та решихме да си спестим тази част.

 

 

А целта ни беше Църква „Св. Богородица - Живоносен източник“  - Church of St. Mary of the Spring  - Balıklı Meryem Ana Rum Manastırı - най-известна като Рибния манастир.

Много истории за чудеса и легенди съм прочела свързани с този манастир. От първата описана за император Лъв, през оздравяването на Юстиниан, та до зачеването на царица Зоя и раждането на император Константин Профирородни.   

Много е известна и легендата за пържената риба, откъдето идва и турското наименование:

Според нея на 30 май 1453г. в деня на падането на Константинопол край извора седял един старец, който пържел риба.

Към него се доближил послушник, който съобщил, че града е превзет. Старецът не повярвал, а казал, че по-скоро рибките които пържи ще оживят отколкото Константинопол да бъде завладян от турците. В същия момент тигана се обърнал и рибите попаднали в извора и оживели. Както знаем Константинопол е паднал, а рибите и до ден днешен живеят там, като на тях се виждат петна от едната им страна … като от изпържено.

Манастирът многократно е бил разрушаван, а дори има и българска намеса в едно от разрушенията: Според Манасиевата хроника, на 7 септември 924 г. войнолюбивият ни цар Симеон опожарява храма.  Но почти веднага храма е бил възстановен,  тъй като традиционно се използва за сватбите на византийските принцеси. И още един факт, свързан с България: На 8 октомври 927 г. цар Петър – синът на Симеон Велики, бил венчан от Вселенския патриарх Стефан за внучката на император Роман – Мария Лакапина. Тогава българският цар Петър получил титлата „Василевс”, която по ранг била втора в света след тази на византийския император. Пак тогава българската църква била призната за автокефална (самостоятелна) наред с останалите православни църкви.

Ако съм предизвикала интереса ви, то има доста изписано за манастира, включително и на български и можете да прочетете подробности.

 

И ето ни вече през малката врата за църковния двор, който и покрит с надгробни плочи, включително и на българи:

 

      

 

Прекрачвайки през портата, попадаш в едно безвремие... тишина, птички и никакви хора наоколо. Това изключително място трябва да бъде популяризирано и посещавано от повече хора.

 

 

    

 

Входът за аязмото е показан на горната снимка - бяла сграда с кръст. Влизайки вътре погледът ни попада на чудна икона, а в дясно от нея се вижда дупка и тунел, който според служител на църквата водел до Света София?!!(не съм сигурна за последното, понеже човека говореше само турски, та комуникацията беше трудна, но пък той беше изключително любезен и се опитваше де ни разкаже по нещо) :

 

     

 

По няколко стълби се слиза до аязмото, където е водата, правеща чудеса, а видно от втората снимка и до ден днешен риби все още има, макар и да трябваше да почакаме да се покаже единствената, която ние видяхме.

На иконата над аязмото е изобразена сцена с император Андроник III Палеолог. Той използва манастира като база, за да атакува Константинопол през 1328г.

На умиращия през 1330г. Андроник III Палеолог в Дидимотихон (Димотика) му дали да пие от водата от извора и му помазали челото, след което той оздравял.

 

 

 

 

Наляхме си вода от извора - има направени 4 чешмички. Ние си носехме бутилки, но се оказа, че и там има - не ни казаха колко струват, както и не ни поискаха пари за нито една от свещите, която запалихме - ние дадохме каквото преценихме.

 

От там се излиза във вътрешен двор, където са саркофазите на много патриарси:

 

 

А от дворчето се влиза в Манастира. В предверието има две чудодейни икони, които изобразяват "Живоносен източник":

 

    

 

Споменах вече, че ни показваше къде да влезем турчин, православен християнин, който се грижи за църквата, а специално за нас донесе ключа от църквата и ни позволи да отключим църквата!

 

 

Вътре в църквата цареше същото спокойствие, което правеше усещането невероятно.

 

 

 

И ето я иконата, пред която можеш да се помолиш за сбъдването на съкровена мечта:

 

 

Чудесата, които са се случвали в манастира са били надлежно записвани, а в днешно време, благодарни хора за сбъднатите си молитви, са закачили до иконата символ на сбъднатите си мечти:

 

 

 

Както виждате, мечтите и желанията на хората са различни, а видно от закачените изображения и доста от тях са се сбъднали!

Първоначално реших, че там закачват символа на това, което искат да им се случи, но се оказа, че това са знаците, че мечтата вече се е сбъднала!

 

Пожелавам на всички вас повече сбъднати мечти!

А за тези, които са вярващи - научихте и мястото, където можете да се помолите...

 

Следва...

[aleks_s]

Много увлекателно разказваш, Mary! Бях чела за тази църква, но не съм ходила още.Сега е решено - на следващото ни ходене сме там!

[Mary]

преди 14 минути , aleks_s каза:

Много увлекателно разказваш, Mary! Бях чела за тази църква, но не съм ходила още.Сега е решено - на следващото ни ходене сме там!

Силно я препоръчвам на всеки! Достъпът до нея е лесен с трамвая.

Дотогава си намислете някакво желание и ще се помолите да се сбъдне.  

[Mary]

След църквата се чувствахме така заредени с енергия, че дори шишетата(по три на всяка от нас) със светена вода не успяха да ни попречат да навъртим около 15 километра до края на деня.

И понеже сега ще описвам доста непопулярни места за да не се чудите откъде ги изкопах, ще ви кажа, че съм си направила един списък с останали до ден-днешен от Византия. Някои от тези останали византийски строежи са в много добро и запазено състояние, докато други са почти напълно разрушени. Специално посетените в този ден са непопулярни, но покрай търсенето им, минахме в интересни райони и видяхме интересни неща.

Да започвам с разходката. 

 

Мисля, че досега не съм разказвала нищо за крепостните стени на Константинопол. Поводът да ги включа в разказа ми сега е дългият път, който извървяхме покрай тях, влизайки през една от портите -  Silivrikapı.

 

 

През 412-та година започва изграждането на нова крепостна стена, която удвоила площта на града. Завършена е около 422г. и е била дълга 6646 метра, с дебелина около 5 метра и височина около 11 метра. На нея са били разположени 96 отбранителни кули - през 55 метра, с височина между 15 и 20 метра и са били на 2-3 етажа, където са се подслонявали войниците.

Първоначално на стената е имало 5 публични и 5 военни порти. Цялата отбранителна система не е включвала само тази стена, а е имало още външна стена, ров между тях и стражеви път. Общата широчина на съоръжението на някои места е достигала 70 метра.

 

Ето и още една порта, а от снимката се вижда, че вече за преградени всички подстъпи за изкачване на стените:

 

 

Към днешна дата има доста запазени участъци, но и доста разрушени, а в защитния ров сега … са направени градинки и хората си садят зеленчуци в тях.

 

 

 

Все покрай стената, стигнахме до Yedikule. Йедикуле(седемте кули на турски) е построена от Мехмед II, но от известно време е затворена за ремонт, та затова само отвън я снимахме:

 

 

 

По пътя към следващата ни цел се разхождахме пеша из квартала и наблюдавахме живота на обикновените хора, както и къщите им:

 

    

 

Неусетно стигнахме до Студийски манастир, който първоначално е бил църква "Свети Йоан Студит". Това е най-старата константинополска църква, която е оцеляла до наши дни. Оцеляла е силно казано де. Името ѝ идва от патриция Студий, който я издига около 454г. като издига и манастир, посветен на Свети Йоан Кръстител, на същото място върху собствен терен. В него могат да живеят хиляда монаси.

Ето какво е видимо за хората в днешно време от този много голям и известен в миналото манастир:

 

 

 

Добавям и една снимка от информационното табло пред входа(не е отворена за посещение), където се вижда цялата площ отгоре:

 

 

Началото на разрушаването и ограбването е сложено през 1204г. при превземането на града от кръстоносците. После през 1486г. Баязид II дава църквата на началника на имперските конюшни(Имрахор) - Иляс бей, който я превръща в джамия. Земетресението от 1766г. и после пожарът от 1782г. унищожават дясната колонада, а покривът пропада през 1908г. Вътре в двора има запазена мозайка, датираща от 1261г. - направена по заповед на Михаил VIII Палеолог при триумфалното влизане в града.

Поседяхме в близкия парк - наистина мястото е много спокойно, но никой не се интересува от тези старини и всъщност най-старата останала църква е почти неизвестна за туристите...

 

След толкова духовност беше време за обяд. Решихме да вървим и като си харесаме нещо за ядене да се възползваме. Не след дълго погледът ни попадна на тази витрина:

 

 

Мммм ... бюрек, пиде и баница с кайма! Обичам да ям на места, където се разбираме с посочване и виждаме сметката на калкулатора.

Никакъв чужденец няма в този квартал, освен някоя омъжена за местен рускиня. З сметка на това храната беше невероятно вкусна!

Поседяхме, ядохме, пихме(айрян), заредиха ми телефона, отмориха се малко краката ни и продължихме.

В този район - Kocamustafapaşa Mahallesi -  има много църкви - повечето изглежда са изоставени, заключени са и само стърчащите кръстове или камбанарии припомнят за тях.

 

И стигаме до едно много интересно място - Martyrion of Karpos and Papylos. Датира от 4-5 век, като е построен под църквата Hagios Menas. Структурата е сравнително добре запазена, а в момента се ползва като … ресторант! Ето и няколко снимки:

 

 

    

 

 

    

 

Продължихме към Monastery of St. Andrew in Krisei сега Koca Mustafa Pasha Mosque(позната е катоSümbül Efendi Mosque) - представлява цял комплекс от джамия, училище, дервишка ложа, тюрбета, фонтан и т.н.

Манастира е построен през 7 век и е посветен на Свети Андрей от Крит.

 

    

 

Около следващата снимка, която е направена пак там в двора, се носят някакви легенди, но поради незнанието на турски и странния превод от турски, само ще кажа, че това дърво е кипарис, които имал роля в древността - на него е била завързана верига, чрез която са отсъждали кой крив и кой прав.

Дървото било изсъхнало в момента, когато до него починали дъщерите, или пък самият Hz. Hüseyin.

 

 

Доста почитано място е гробницата на  Sümbül Efendi, където непрекъснато се молят хората.

Говори се, че византийската принцеса Теодора, дъщерята на Константин VII, която се е оттеглила в този манастир до края на живота си, е силно повлияна от дъщерите на Хюсеин и е приела исляма. Дори има оформен гроб и надпис на турски.

 

Спирам, че се изморих да се мъча да преведа непреводимото.

 

Следва…

[Mary]

Още с основаването си Византион(а в последствие и Константинопол) е имал проблем с питейната вода.

Затова се е наложило да бъде изградена система от акведукти и резервоари за доставянето и съхранението на сладка вода.

За акведукта ще ви разкажа друг път, а сега ще напиша нещо за цистерните и конкретно за тази, която посетихме.

Системата на цистерните се състои от големи открити цистерни и от малки/средни покрити цистерни за съхранение на водата.

Три са големите открити цистерни - преди време съм виждала най-голямата, но нямах представа, че това е било цистерна за вода. Ще отида специално да я разгледам още веднъж.

Cistern of Mocius

Това е резервоар на открито, намиращ се на седмия хълм - Xerolophos. Предполага се, че е построен по времето на император Анастасий (491–518). Размерите са 170 х 147 метра и е с дълбочина около 12 метра, а стените му са с дебелина около 6 метра. Има капацитет от около 300 000 кубически метра.

През османската епоха е бил използван за градина, както се вижда и от името - Altımermer Çukurbostanı, което означава "потънали градини".

През 2012г. цистерната е обявена за публичен парк.

И след толкова приказки, ето и няколко снимки, като на първата се вижда част от стената на цистерната.

 

 

 

 

Не слязохме до долу в парка, но поне отгоре изглеждаше красиво, има места за спорт и пътека, която обикаля покрай стените и там може да тичаш или просто да ходиш.

Интересно решение за това старо съоръжение.

 

Както вече казах тук се движехме изцяло пеша и по път за следващата точка в плана ми, попаднахме на петъчния пазар в квартал Fındıkzade.

Препоръчвам на всеки, който не е бил на такъв пазар поне веднъж да се разходи. Не конкретно на този, а на който и да е от тези дневни пазари.

На мен лично много ми харесва усещането там - голяма врява, много народ, всеки вика и рекламира това, което продава.

Да не си помислите, че нищо не си купихме?! Аз лично два шала, а приятелката ми малко повече. Идеални са за лична употреба и подарък.

Снимките никак не могат да пресъздадат настроението на тези места.

 

 

 

Вече доволно напълнили раниците, решихме, че ще видим последната историческа забележителност в нашата програма(тук правя вметка, че имах набелязани поне още десетина места, но остават за следващото ходене).

Та посоката е Column of Arcadius.

 

Построена е в началото на 5 век и кръстена на император Аркадий (383-408). Работата по колоната започна около 400, но е открита едва през 421 година.
Паметникът първоначално се е състоял от масивна колона, украсена със спирални релефи, поставена на квадратния пиедестал и увенчана с колосална статуя на императора.

В момента е запазен пиедестал с основата и малко от началото на колоната. Запазената структура е висока 10,82 метра и широка 6 метра. В течение на времето е била силно повредена и поради опасното си състояние по-голямата част от колоната е била разрушена през 1719 г., но не и преди да е била документирана в няколко рисунки от 16 и 17 век.

Ето и две картинки - една от първоначалния вид и една от днешно време:

 

  

 

Съвсем малка разлика има, нали?! Жалко, че не снимах от по-далече за да видите как е вградена между къщите.

 

Сложихме край на историческите забележителности за деня, но не и на скитането ни.

Първо решихме да разтоварим тежките раници в хотела - за тази цел отидохме до спирката на трамвая на Yusufpaşa.

И решихме да се придвижим отново по Босфора за да стигнем до следващото място: Sarıyer и по-точно Büyükdere Mahallesi.

 

 

Взехме от Еминьоню корабче на Şehir Hatları до Sarıyer и от там малко пеша в обратната посока.

Покрай брега има хубави къщи и приятна алея до морето за разходка.

 

 

В този квартал също има хубави стари къщи:

 

    

 

    

 

И любезни хора също има. Докато се мотаехме и снимахме там, ни заговори една жена на турски - ха ха - успяхме да я поздравим и да кажа една от малкото фрази, които знам - "Не разбирам турски". Жената веднага превключи на английски, поговорихме си за квартала и къщите и я помолихме за съвет къде да хапнем в района.

Препоръча ни даже две места, но … тя гледаше от нейната си камбанария - препоръча ни модерни, европейски заведения, а ние не търсим такива там.

Та докато търсихме нейните препоръки, намерихме нашето си място - чудно заведение, със собствена атмосфера, меню само на турски и разбира се без собственика да говори английски. Винаги е много готино така, защото поръчваш нещо и често не знаеш какво ще получиш.

Tombul'un Meyhanesi е заведението.

 

 

 

В крайна сметка ядохме това, а и пихме чудесно вино:

 

 

Получихме наздравици от съседните маси и дори не ни се тръгваше от там, но след изминатите километри през деня, само мечтаехме за баня и легло.

За да стигнем до хотела ни използвахме автобус 25Е и трамвая.

А там ни очакваше комплимент от хотела, понеже съм редовен гост или пък сме много готини?!

 

 

Похапвахме плодове и се любувахме на гледката от прозореца ни, докато правим планове за следващия ден.

 

Следва…