[shaman-h_fel] От София до Банкок

[ShaMan-H_Fel]

Ох, с климатик се живее. Тук температурата е значително над 30 градуса, а влажността надвишава 50%. Направо не се диша. Настаних се в хостелчето, в "луксозна" стая. Е, за хостел е луксозна, има климатик, телевизор и хладилник. Даже баня има с проточен душ. Има малко ходене до градския транспорт по една доста тясна уличка, но какво да се прави, за тия пари толкова, пък му беше висока оценката в букинга.

Но да се върнем към началото на деня. Или по-точно на вчерашния ден. Стегнах си багажа рано сутринта. Само дрехите ме забавиха, че сушилнята от предната вечер не беше се справила перфектно и трябваше да я чакан да свърши със сушенето на чорапите. Поработих си горе долу нормално и по някое време реших да си викна такси. Петнадесетина минути по-късно ми се обадиха да ми кажат, че още не могат да намерят кола. Реших да тръгна към метрото, пък ако успея да си хвана такси по пътя. Речено, сторено, още не бях минал и стотина метра и си намерих превоз.

На летището всичко мина експресно с изключение на регистрацията. Двама испанци нещо не можеха да се оправят и бяха даже извадили един лаптоп на гишето за web check-in. На другите гишета също нещо се размотаваха и се натрупа доста опашка, но аз бях един от първите и минах бързо. Лепнаха ми етикет за експресен багаж, който явно сработи, защото багажа си пристигна чак до тук. Даже се оказа, че приложението на Qatar airways, може да ти казва дали ти е качен багажа на самолета, стига да имаш Интернет. Така човек може да знае дали да чака на лентата или веднага да ходи да подава оплакване.

Бях си взел място до пътеката, само три реда зад бизнес класата. Така се качих на първия автобус и с малко бързане бях един от първите на проверката за сигурността. Щях да мина перфектно, ако не си бях забравил колана на мен. Тия катарци не си дават много зор, но все пак ме върнаха. Имах време даже да си купя вода. Изхода още не беше почнал товаренето на хората, но вече бяха пуснали хората във вътрешната част с разделението по-зони. Когато хората си спазват зоните, затоварването на самолета може да става учудващо бързо.

Имах късмет и средното място до мен беше свободно. Мястото за краката беше направо като в бизнес класа, а храната както винаги – отлична. Катарците явно си държат много на това. Оказа се, че самолетът продължава да лети за Ханой и част от пътниците останаха в него. За да не стане някой фал, на изхода на самолета имаше повторна проверка на билетите. Този път ръчно, в едни списъци.

Изходът се намираше на около километър от лентите за багаж. Или поне така гласяха табелите. Навсякъде има бягащи пътеки, на едно място даже бяха доста интересно направени – бягаща пътека, но стъпаловидна, без да се превръща в ескалатор. Имиграционните проверки вървяха доста чевръсто. При втората проверка на билетите ни раздадоха листчетата за попълване, естествено във възможно най-нестандартния формат, който не се побира в паспорта.

Голямо обикаляне падна докато намеря влака за града. Първо минах през чендж бюрата, да сменя малко пари. Естествено се оказа, че тези до спирката на влака имат по-изгоден курс, но аз като видях, че до тях е изхода и реших, че други няма да има. Консултирах се с таблото за информация, което ми показа как да стигна до влака, даже ми го разпечата, но разпечатката беше толкова неразбираема, че нямаше никакъв смисъл от нея.

Купих си билет от машината за билети и получих едно пластмасово жетонче, което само го допираш на влизане но машината ти го гълта на излизане. Коловоза на влака е с двойни врати, всъщност и монорейла е по същия начин. Навсякъде е нарисувано къде да минават излизащите и къде да стоят влизащите. И хората си го спазват. Не баш като японците, но все пак е подредено. Понеже летището е последна спирка във влака не пускат докато не го провери охраната, даже мина и човек с метла и лопата, в случай, че има някакъв по видим боклук.

Влаковете са климатизирани. Но отвън е супер жега. Всичко е качено на платформи от по няколко нива. Даже на едно място видях как от платформата на влака се отделя пешеходен надлез до терасата една бизнес сграда, където имаше кафене (или нещо подобно). Трябваше да взема монорейла и да сменя на една спирка. Билетът отново се купува от машина, избираш си на коя спирка ще слезеш и пускаш парите. Абе и тия не можем ги стигна по организация на градския транспорт.

Лесно намерих хостела, лелката дето е тук не говори бъкел английски, но звънна по телефона на дъщеря си и тя ми намери резервацията. Сега мисля да си почина малко и да изляза за провизии. Не успях да спя кой знае колко, полетите бяха прекалено кратки за пълноценен сън, а и това време тук направо ми изсмука силите още със слизането от влака.

Пълна статия