ShaMan-H_Fel Публикувано: 5 май, 2017 Сподели Публикувано: 5 май, 2017 Станах рано сутринта, довърших опаковането на багажа и си стоплих сандвичите. Изглежда, че все пак, се предлагаше някаква закуска. Върху микровълновата имаше два хляба, а около тях пакетчета с масло и сладко. Панерчето с мини банани беше доста запълнено. Както и да е, аз си заложих на сандвичите и си гепих един банан за по-късно (нямаше къде да нося повече). Пристигнах на "автогарата" или по-точно на паркинга, който изпълняваше тази функция. Купих си билет от будката на компанията, която бях разбрал, че вози по моя маршрут. Сутринта, на сайта им, липсваха първите два курса, но както бях предположил, просто ги бяха махнали от там. VIP класата е само с двадесетина места в целия автобус. Има даже тоалетна, но пък автобуса не спира никъде. Дупките ги приемете за турболенция и стойте закопчани с колана. Седалките са супер широки и само по 3 на ред. В началото, климатикът беше малко некомфортен, но после го намалиха и стана приятно. Стовариха ме на новата автогара на Чианг Май. Тя е в покрайнините на града, на поне 5 километра от центъра, където ми е хотела. Имаше гише за таксита, от което ми предложиха разумна цена – 150 бата. Плащането стана по странен начин. Тоя на гишето поиска парите, после ги даде на шофьора. Не можах да разбера защо така правят, ама те си знаят. Важното е, че ме закараха. Хотелът се намира в, почти, идеалния център на стария град. Повечето улички са еднопосочни и падна едно въртене докато стигнем. Въпреки че пристигнах доста предварително, тук настаняването е все в 14 часа, стаята ми беше готова и ми дадоха ключа. След бързо претоварване, излязох да търся какво да ям. На обяд, всички се бяха изпокрили, яка жега, слънцето препича. Харесах си някакъв ресторант. Повечето, които видях, нямат големи вътрешни помещения. Вместо да слагат климатици са оставили помещенията отворени напред, където са изградили по един навес и са наслагали вентилатори. Тука явно има и комари, защото видях персонала да пали една от тия спирали за горене. Хапнах къри с телешко и плодова салата от сезонни плодове – диня, ананас и нещо оранжево, за което не съм сигурен какво беше. След това намерих магазин за вода и се прибрах да изчакам жегата да се размине. Задрямал съм и съм спал доста. Събудих се преди малко и докато напиша това, гледам, че почти е станало време за вечеря. Тръгнах да излизам, пък то взе да гърми. От рецепцията ми предложиха чадър, но аз не смятам, че е добра идея човек да се разхожда с чадър в гръмотевична буря. С бърза крачка се насочих към близкия нощен пазар. Облаците все по-застрашително надвисваха над мен, а и се тряскаше яко. Още не бяха наизлезли всичките сергийки, но храната беше там. Взех си една тарелка от това червеното, косматото, което се оказа Рамбутан. Приятно е на вкус, кората е доста твърда и трябва да се реже и вътре има голяма твърда семка, която не се яде. Изглежда съм уцелил относително узрели и пресни. Освен това за две шишчета от дроб, три от свинските мръвки на клечка и торба ориз, платих такава смешна сума, че не е за казване. Набуфках се яко и успях да се прибера без да ме вали прекалено. Тая буря я подкара много мързеливо, а аз очаквах, че ще се плисне из ведро. Ох, само да не си бях изгорил така езика с това къри. Пълна статия 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения