Прескочи до съдържание

Чианг Май – ден 2


Препоръчани мнения

Днес ми беше ден за "почивка" и все пак тропическото време почти успя да намери начин да го прецака. От опит съм открил, че е добре да се предвиди един ден за излежаване и почивка. За презареждане на батериите. За това, закусих със супата от нудъли, доста по-вкусно ми се стори от същата супа, но с ориз. Добавих и две препечени филийки със сладко от ананас и портокал. Полях това с един разтворим течен шоколад, а за десерт ударих едно мини бананче. Ей така, на пък на стомаха ми, който се оплакваше от твърде разнообразната храна. След това се върнах да спя.

Събудих се къде около пладне. Викам си, трябва да се ходи да се яде, пък и вода трябва да си купя отнякъде. Поразходих се малко, докато най-накрая си харесах едно заведение. Приличаше на залязващ хипи бар. Стените бяха облицовани с банкноти от всякакви страни и какви ли не други джунджурии. Поръчах си пиле нам си к’во си. Не знам защо бях изненадан като пристигна супа с нудъли. Тоя път от широките. Пикантна. И вътре цяло бутче.

След като си похапнах се насочих обратно към хотела. По пътя попаднах на една книжарница. Направо за снимка. Ако си носех фотоапарата или нямаше знаци, снимането забранено, навсякъде из нея. Тесни стаички, като навсякъде тук, натъпкани с книги от пода до тавана, буквално. Имаше както нови книги, така и очевидно използвани. Всяко свободно място беше пълно с книги. А собственикът, защото няма начин този да беше просто работник, възрастен европеец със спретнат костюм, абе като излязъл от някой филм. А и бизнес моделът му е много хитър. Купуваш книга, ако я върнеш получаваш половината пари обратно.

Прекарах следобеда в четене на книжката на Ан Макафри, която си взех. Чаках да стане време за верния пазар. Днес е неделя и близката улица се превръща в пазар. Имах планове да се разходя, да намеря нещо за ядене и евентуално да купя още сувенири. Започнах да изпълнявам плана. Бях си наумил да почна с пържени на очи пъдпъдъчи яйца. Вчера ги пробвах за пръв път, правят ги в една специална форма с кръгли дупки, в която пържат отделните яйца.

Тъкмо бях хапнал яйцата и забелязах, че небето е доста почерняло. Взе да се извива вятър. По дворчетата на храмове, където са разпънати много от количките с храна, взеха да се ръсят листа от дърветата. Не става да седнеш. Част от сергиите взеха да се прибират, други да разпъват навеси, а трети да се завиват в найлони или укрепват навесите. Видно беше, че сувенири може и да не мога да купя. Направих кръгом и се върнах в двора на един храм, където си бях харесал свинско с ориз. Явно бе бях само аз, защото се беше натрупала доста опашка. Взех си за вкъщи, поне да не ме вали. Накефи ме много, как слагат дори от чорбата в едно пликче, после можеш да си го полееш върху ориза.

По пътя обратно почна да ми прави впечатление, че от високоговорителите около улицата взеха да говорят нещо. Те го говореха от известно време, но като е на тайландски и не го разбирам, пък и на местните явно не им пука, няма за какво да се притеснява човек. Скоро разбрах какво се случва. Вече се беше стъмнило и изведнъж, от една улица нататък всичко беше тъмно. Нито светофари, нито улични лапни, нищо. Хората си светят с фенерчета и телефони и тук таме някой мотор. Викма си, сега я втасахме, хотелът е от тази страна на града. За щастие имах късмет, от моята страна на улицата има ток.

Пълна статия

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
Гост
Тази тема е заключена за нови мнения.
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.