дневник Виетнам - такъв, какъвто ние го усетихме

[mililia]

В тази тема смятам да разкажа за пътешествието ни с @Monika_Koko до Виетнам. Надявам се Моника да се включи активно и да допълва, корегира и подкрепя писанията ми, тъй като въпреки голямото ми желание да си водя записки от пътуването не написах нито ред, поради което не съм сигурна напълно в спомените си. Емоцията беше толкова голяма от една страна, а от друга - програмата много интензивна, че не остана време за нищо друго освен да се наслаждаваме на пътуването пък какво, как и къде се превърна в както дойде.

Ето първоначалният ни план, който в общи линии спазихме:

 

19 April Flight Qatar Airways 20.40 h – 13.55 h. (20 April) Sofia-Doha-Ho Chi Minh.

 20 April Ho Chi Minh – Sightseeing SGN and Night Thien Hai Hotel

The Post office , National Opera, Notre Dam, Jade Emperor pagoda, Ben Tan market, Dong Khoi street, Nguen Hue street,  Bitexco Tower and Sky Desk (open 9.30-21.30 and 11:30 am – 11 pm daily for cafe). 

21 April Day trip Delta Mecong –  Night SGO Thien Hai Hotel

22 April Ho Chi Mint- Hanoi – Early flight to Hanoi (8.15-10.30h) + Sightseeing Hanoi – Night in Hanoi Holiday Diamond Hotel.

 Huan Kiem lake and Ngoc Son, Old and French quartier,  Ho Chi Minh mausoleum, The Imperial Citadel of Thang Long ,  Dong Xuan Market,  Bach Ma temple, Hanoi Opera, temple of literature,  Weekend night market.

23 April Hanoi - Ha Long- transfer by the boat – Night Alise Cruise

24 April Ha Long- Hanoi – Sapa – Boat transfer to Hanoi and night train to Sapa

25 April SaPa – Sightseeing and trekking Sapa and Night at Heart of Sapa Hotel

26 April SaPa – Hanoi Half day trekking and Bus Night at Hanoi Holiday Diamant Hotel

Sapa Express – Bus to Hanoi at 15.45 h. – 21,15 h Hanoi.

 27 April - Hanoi- Hoi An Day trip to Bai Dinh and Trang An and then in 21.40 h. take the flight to Da Nang (22.55 h). Transfer to Hoi An. Night at The Village Homestay

 28 April Hoi An – sightseeing day and night by myself + An Bang Beach Night at The Village Homestay

 Beaches: An bang, Cua Dai, Hoi An Hidden beach, Cham island,

 29 April Hoi An sightseeing My Son Sanctuary + Cua Dai beach.

30 April Hoi An relax day – cooking class at Café 43 + Cu lao Cham island

1 May Hoi An- Hue - Tour Hai Van Pass, Lang Co beach and Marble mountain, Night at Jade  Hotel

Take the bus at 7.00 am in Hoi An and around 11.30 h. in Hue

http://ticket.whr.vn/ - bus Hoi An-Da Nang- Hue – 10-15$: Hoi An - Marble Mountains – Da Nang- Hai Van Pass - Lang Co Beach-Hue. Bus at 7.00 am.- 11.30 am.

 2 May – Hue – sightseeing in Hue Day tour – Citadel /105000 VND/ with Forbidden Purple city, Minh Mang tomb, Khai Dinh tomb /80000 VND/, Tu Duc tomb /80000 VND/,  Thien Mu pagoda – 35-45 $ - organized from Jade Hotel. 

Flight at 23.20 h. to Ho Chi Mint (00.40 h) Airport Transfer 15 euro - Night Himalaya Phonenix Saigon Hostel

 3 May Ho Chi Mint – Sightseeing in Ho Chi Minh - Evening flight 19.30 h. to Doha

 

За пътешествието бях закупила самолетния билет до Сайгон при миналогодишната септемврийска промоция на Катарците, а след като и Моника пожела да се присъедини към мен, нейния билет закупихме около Нова година, пак при промоция за още по-добра цена. Билетите за вътрешните полети закупих в края на декември и така остана само да чакаме настъпването на 19 април. Междувременно се оказахме и с билети за нощен влак до Сапа и автобус за връщане в Ханой.

 

С оглед липсата на достатъчно отпуска, 19 април си беше напълно обикновен работен ден за мен, а след работа вместо у дома отидох на летището. Там се срещнахме с Моника и пътешествието ни започна с престой във ВИП Салона на Терминал 2. 

Полетът до Доха премина без някакви особености, хапнахме, пийнахме винце и понеже бяхме сами на реда се чувствахме доста комфортно. При пристигане самолетът закъсня с 5-10 мин и хващането на връзката за Хошимин се оказа под голям въпрос. Голямо тичане падна, а на секюрити проверката имаше огромни опашки. Докато се чудим къде точно да се наредим и как да минем по-бързо, видяхме как един служител на летището поведе някаква група. Чувайки думата "транзит", веднага се прилепихме към тях и по-този начин минахме проверката на друго място. Почти в момента на кацането на самолета от София беше започнал бординга на полета за Хошимин, което доста ни поизнерви. Освен всичко друго двата полета бяха на доста отдалечени гейтове. С тичане успяхме някак си да се доберем на време до самолета, който се оказа стара, тясна и вмирисана машина. Ние се паднахме на добро място, но имаше пътници, които се измъчиха до пристигането в Сайгон. Не знам защо, но останах с убеждението, че машината идва някъде от Африка, качва нови пътници и продължава за Сайгон. Вероятно причината за тези ми мисли беше, че самолетът беше пълен с африканци.

На летището в Сайгон минахме бързо граничните и здравни формалности и при взимането на багажа на самата лента имаше сложена бележка с моето име. Аз въобще не й обърнах внимание, докато Моника не ме попита, дали случайно съобщението не е за мен. Щом го видях ми стана ясно, че багажът ми не е налице. Един служител ме отведе до гишето за рекламации, направихме протокол, но поне установихме, че багажът ми наистина беше останал в Доха, а не беше просто загубен някъде. За сметка на това, бяха успяли да натоварят багажа на Моника, та поне едната от нас разполагаше с всичките си вещи. Аз се оказах с една раничка багаж, но затова пък почти всички неща от първа необходимост бяха в мен и можех спокойно да изкарам ден-два без останалия си багаж. Закупихме си 4G карта за около 200000 донги, за постоянен интернет, който после използвахме рядко и единствено за навигация. Това се оказа много важно за нас, тъй като в последствие се разбра, че и на двете ориентацията не ни е силната страна.

 

Понеже нямахме уговорен трансфер от хотела, решихме да ползваме Юбер такси. Не се справихме много удачно с него, тъй като не успях да платя онлайн и този, който ни пое заявката направо си каза, че иска 10 долара. В последствие видяхме, че е канселирал поръчката, та даже не успях да му оставя ревю, че е мошеник . Още тук попаднахме в комична ситуация, която обаче беше доста глупава от моя страна. За излизане от летището се плаща някаква такса и докато се разберем на каква стойност, за да я платя, шофьорът си позволи/по скоро аз му предоставих възможност да ми извади парите от портфейла. В крайна сметка всичко приключи добре, но си дадох сметка, че постъпката ми беше изключително глупава и че за напред трябва да внимавам повече.

Хотелът ни беше съвсем централен и докато стигнем до него се насладихме на хаоса в уличния трафик. Изглеждаше стресиращо, но много бързо в последствие свикнахме с него. При пристигането ни в хотела ни ъпгрейднаха с по-добра стая. Оставихме кой какъвто багаж има, взехме по един душ и ето ни навън да обикаляме. В Сайгон се стъмва около 18 ч., та още с излизането си попаднахме в сумрак. Успяхме да открием сайгонската Нотр-дам, пощата и след това се забихме в обратна на центъра посока.

Помотахме се малко из трафика и тръгнахме да се връщаме, леко смутени, че на следващия ден трябва да направим трипа по Меконг, а ние не бяхме видяли нито една агенция по пътя си.  В близост до Бен Тан маркета започнаха да се появяват разни агенции. Влязохме в една-две, с цел да разберем какви са цените на триповете. Първите агенции бяха доста лъскави, цените им също. В първата очукана агенция веднага се спазарихме за цената и закупихме трипа до островите из Меконг с посещение на фабрика за кокосови бонбони, ферма за плодове и мед, плаване из ръкавите на Меконг и т.н. Договорихме се за цена за малка група до 12 човека, ако не бъркам на стойност 11/12 долара. В последствие ни бяха прехвърлили към друга голяма група от 20 души, но за това пък с много по- богата програма от предложената ни, така че в общи линии нямаме заележки. Решихме, обаче, за напред да не заявяваме малки групи, тъй като няма сигурност, че ще получим това за което плащаме.

 

Спокойни, че вече имаме закупен тур се отправихме на кулинарно изкушение. По пътя ни попаднахме на Street Food Market и веднага влязохме да вечеряме там. Избрахме си едни оризови хапки със скариди и пролетни рулца, закупихме по бира и се отдадохме на чудесната храна. 

 

След вечеря забихме към Bui Vien street, улицата с нощен живот. Там кипеше невъобразим хаос. Дадохме си сметка, че хората, отседнали в хотел на тази улица едва ли успяват да спят през нощта. Иначе настроението много ни хареса. Моника, като дете в магазин за играчки, си харесваше непрекъснато места и храни за следващата вечер.

 

Минахме един тегел по улицата, позяпахме седящите на столчета по тротоарите и решихме да ходим да си лягаме, тъй като трябваше да ставаме рано, а вече почти ден не бяхме почивали нормално. 

 

И понеже всички хотели на нашата улица си приличаха влязохме в един-два, докато разберем, че те не са нашият хотел. Изобщо имахме страхотни поводи за смях, а за Сайгон бихме казали, че ни хареса, тъй като имаше много настроение в този град.

 

 

 

 

 

[ECC]

Много интересно,продължавай.Ще следя темата с интерес,че май се очертава Виетнам да е следващата зимна дестинация.

[Гост]

Чудесен разказ - лично благодарности

[Aleks]

Виетнам е една от най-любимите ми страни! Прекарах два месеца там и пропътувах цялата страна на мотоциклет. Природата която видях там е нереална, не мога да я опиша с думи. Местните са винаги усмихнати и изпълнени с енергия.

Също е и най-евтиното място от всичките Southeast Asian страни.

 

Горещо препоръчвам!

[Евгения]

преди 4 часа, Emil Chakalov каза:

Ще следя темата с интерес

Присъединявам се към Емо, Мили. С нетърпение ще очаквам.

[Roje]

преди 7 часа, Emil Chakalov каза:

Много интересно,продължавай.Ще следя темата с интерес,че май се очертава Виетнам да е следващата зимна дестинация.

+1

[Monika_Koko]

Малко допълнение и от мен към прекрасния разказа  на Еми, за Bui Vien street в Сейгон. Тази улица през деня е една шумна, натоварена, обикновена,  почти безлична. Но вечер ....сякаш се случва магия...Всеки сантиметър излъчва различен аромат, цвят, звук и емоция. Хората са навсякъде, хранят се с невероятно интересни неща, танцуват в баровете и на тротоара..... Искаше ми се да опитам от почти всичко  (от храна и напитки), но инстинкта за самосъхранение и практичния ум на Еми надделяха:) Пък и разходката ни беше след вечеря и нямаше как да се поеме повече храна, все пак намам 9 стомаха. И още нещо , което силно ме впечетли. Точно до входа на хотела ни се намираше сервиз за мотори. През деня цялото пространство около хотела беше в паркирани мотори, части за мотори... , а вечерта когато се прибирахме....изненада, нямаше никакви мотори, а импровизиран ресторант с типичните малки столчета и пластмасови масички иииии беше пълно с хора , които сладко, сладко ядяха различни видове раци и морски вкусотии. Ееее.... това място се трансформираше с часове. То и за това толкова пъти се губихме и намирахме....

[mililia]

Ден 2: Трип по река Меконг

 

След спокойно прекараната нощ, в която чувахме единствено тиктакането на часовника в стаята ни, станахме ободрени и жадни за пътешествие. Отварям скоба - Във Виетнам е изключително важно да намерите хотел, който да може да ви предложи тишина. Шумовете започват от сутрин рано до вечер късно и няма как да почивате, ако около вас има непрекъснат шум от мотори, строителство, музика, говорещи хора и т.н. Аз първоначално бях резервирала стая без прозорец, но в последствие ни ъпгрейднаха със стая с прозорец, за късмет гледаща към някакъв вътрешен двор, поради което липсваше шум.

Закусихме обилно със закуска на шведска маса. От всички места, в които отседнахме в последствие, хотелът ни в Сайгон Thien Hai Hotel предлагаше най-разнобразната закуска. Имаше супа Фо, виетнамски сандвичи, сладки нещица, колбаси, сирена, салати, мюсли, млека, сокове, наденички, омлети, яйца, тостове, плодове и т.н. 

И ето ни на първия трип. Ние сме от първите, които взимат от хотела и поради тази причина, докато събираме другите туристи, имаме възможност да огледаме Сайгон през деня. Постепенно бусчето се запълва и поемаме на път. След около час спираме за почивка в специално предвидено за това място. Предполагам, че всички групи за Меконг спират на същото място. Тоалетните бяха чисти и на много места, продаваха се сокове и смутита, кафета и закуски. Цялата територия на заведенията беше направена много красиво. Цените обаче си бяха само за туристи.  

 

След кратката почивка продължихме още час път, докато достигнем пристанището от където тръгват големите лодки по Меконг. На самото пристанище има сергии,  от които може да се снабдите с вода, шапки, очила, сувенири. Понеже шапката ми беше в основния багаж се наложи да си закупя виетнамска сламена шапка за равностойността на 1 долар. Интересното беше, че когато попитах жената дали може да платя в долари, тя ми показа банкнота от 10 долара. За това и подадох 20000 донги /по малко от долар/ и осъществихме сделката. Моника също реши да се снабди с такава шапка и двете добили виетнамски вид се отправихме към корабчето. 

 

Първата спирка беше след около десетина минути път с корабчето. Спряхме във ферма за производство на мед. Почерпиха ни по чаша чай с мед, който не ни впечатли изобщо, тъй като основно беше сладък. След което донесоха една пита с пчели /не знам дали точната дума е пита/, които си стояха в питата и дадоха на желаещите туристи да се снимат с нея. Който искаше можеше и да опита от меда, като бръкне с пръст в питата. Естествено желаещите не бяха много.

Другата атракция беше снимки с една голяма змия. Нашата част беше отсрамена от Моника, която геройски пое змията на плещите си и почти веднага от страх  започна да подскача и да се върти. Успях да и направя една снимка, за доказателство за смелостта й.

 

 

След спирката на този остров ни заведоха до малките лодки т.н. rolling boat. Качиха ни на лодка по четири души и поехме през джунглата на река Меконг.

 

 

С тези лодки отидохме до островчето, където имаше ферма за плодове, фолклорни песни и сергии със стоки. Продаваха се и неща от крокодилска кожа, но предполагам, че бяха фалшиви.

 

 

След като опитахме няколко вида плодове, се качихме на каручки, които ни закараха до фабриката за производство на кокосови бонбони.

 

 

Тук опитахме от алкохола, в който киснат всякакви гадини. Въпреки изявленията ми на тръгване, че никога не бих опитала нещо подобно, там раздаваха чашки с нещо като ракия. Докато си мисля, че ракията се прави от кокоса, опитах и след като тълпата около алкохола се разотиде видяхме буркана от който се налива ракията. 

 

Да ви кажа вкусът си е на алкохол и няма никакъв мирис или нещо, което да подсказва за гадините. Обаче на подсъзнателно ниво изпитах невъобразима гнус след като разбрах какво съм пила. Опитах се да оправя усещането с кокосов сладолед. За успокоение накупихме и кокосови бонбони, въпреки че те се срещат във всеки един магазин. Може би разнообразието на бонбони във тази фабрика беше по-голямо, но като цяло артикула се намира навсякъде по магазините.

 

Отново ни натовариха на трети вид лодки и се отправихме към мястото за обяда. 

 

След тази атракция беше дошъл ред и на обяда. На маса бяхме по осем човека и трябваше да си делим тази храна.

 

Храната не е лоша, но на фона на всички останало, което може да се опита във Виетнам не представлява никакъв интерес. От слонската риба направиха пролетни рулца и така я ядохме. На практика рибата я слагат по масите само, за да се види от туристите, след което си я взимат и правят рулцата. 

След обяда се разходихми из територията на ресторантския комплекс. Видяхме канала, в който мият чиниите , фермата за крокодили, жаби и още някакво животинче, което не разбрах дали се яде и за какво го отглеждат. Навън печеше силна жега, че дори крокодилите се бяха скрили на сянка под едно мостче.

 

 

От заведението предоставяха и колелета под наем, за който иска да обикаля наоколо, но ние избрахме да се изтегнем в хамаците, опънати на сянка под кокосови палми. 

Това беше и краят на трипа по Меконг. Следваше двучасов преход до Сайгон и разкарване на туристите по хотелите им. Ние извадихме късмет да сме от едни първите оставени в хотела. 

 

Относно трипа по Меконг мога да кажа, че е приятен. Не е нещо, за което да съжалявате горчиво, ако не сте направили, доста туристически е и плаването  с малките ролинг лодки трае не повече от 10 минути. От друга страна представлява един лежерен ден с разнобразни занимания. В първият момент си мислех, че съм сгрешила с този трип вместо ден отделен за Сайгон, но към днешна дата смятам, че направих правилния избор.

Взехме по един душ, починахме малко и ето ни отново по улиците на Сайгон. Този път отидохме в по-изисканата част на Сайгон - зоната на хотел Шератон, хотел Континентал, Операта, Кулата и площада с паметника на Хо Ши Мин. В тази зона има много скъпи и маркови магазини, а площадът прилича на огромен клуб, в който младите хора пеят, танцуват и се забавляват. Много приятно място. Като цяло Сайгон е много очарователен вечер. През деня е просто един забързан и шумен град, но вечер се преобразява. Няма да ви е скучно дори и повече време да му отделите.Има толкова много места и заведения, които да обиколите, че винаги ще бъдете на ново място.

 

 

Следва вечеря в любимото ни заведение. Този път ядохме шишчета и супа. От супата нямаме снимки, явно сме били толкова гладни, че да не се сетим да снимаме.

 

Бяхме решили пак да ходим до улицата Bui Vien, но се чувствахме съвсем уморени от жегата и влагата през деня .Аз бях леко изнервена и от факта, че не бях сигурна дали багажът ми вече е пристигнал. От хотела момчетата бяха приели проблема за свой и периодично звъняха на летището да се информират какво става със забавения ми багаж. Бяха научили, че той вече е доставен в Сайгон, но не бях сигурна дали ще успеят да го докарат до хотела.  Връщайки се, багажът ме чакаше, така че всичко беше ок.

 

И последното: Намерихме рекламирания тук златарски магазин, който се намира отстрани на Бен Тан пазара. Там ни дадоха най-високия курс при смяна на долари. Обаче курсът зависи не само от вида на банкнотата, а и от емисията. Последната емисия има най-висок курс. Разликата не е голяма, но да си знаете. 

 

Редактирано 8 май, 2017 от mililia

[Monika_Koko]

Това е гледката от мястото за миене на чинии. Всичко е на земята и от един леген минава в друг общ леген и това е. Добре, че го видяхме след като бяхме обядвали. Предполагам , че апетита ни би пострадал сериозно от подобна картинка. В последствие ни стана ясно, че това е принципно положение , а не изключение.  Мокрите антибактериални кърпички с които прибърсвахме приборите за хранене , може би беше мярка за чисто психологическо успокоение.

[alienad]

Ще следя с интерес разказа. От начина, по който разказвате личи, че ви е харесало. Незнам почти нищо за Виетнам и всяко нещо ми е ново.

[mililia]

Ден 3.

 

Този ден летим за Ханой. Ставаме рано, освобождаваме стаята, взимаме приготвените пакети с храна и поръчваме трансфер до летището от хотела. Цената е 150000 донги, което е около 7 $ и като цяло е добра сума. С оглед на факта, че шофьорът не говори английски питаме отново момчетата на рецепцията дали шофьорът знае, че трябва да ни остави на терминала за вътрешни полети. От там потвърждават, но в последствие сме оставени на международния терминал и ни се налага да се придвижим пеша до другия терминал. Приемаме факта с усмивка.

Полетът до Ханой минава бързо и приятно и ето ни на летището в Ханой. Проучила съм, че може да стигнем до града с минибусове на отделните виетнамски авиокомпании, които следва да ни закаратдо хотела. Цената на един билет с багаж е около 1,5 $. Търсейки къде са спряли минибусовете ни прихващат викачи, които ни водят до такъм минибус. Ние сме от последните пътници и бусчето след нас следва да потегли, т.е. не се налага да чакаме други пътници. Потвърждават ни, че ще ни закарат до хотела и правим голямата грешка да не уточним цената. Взиматни багажа и казват, че ще платим на слизане.

В последствие наистина ни закарват до хотела обаче искат 12 $, като шофьора дори незнае каква сума е това в донги. Не знам защо никоя от нас не се сети да се заяжда, въпреки че бяхме пред хотела и вероятно с разправия можехме да оспорим цената. Платихме и толкова, давайки си сметка, че положението с такситата и превоза е доста лошо, що се отнася до нашия късмет.

Хотелчето в Ханой се оказва много приятно. Отново ни ъпгрейдват, снабдяват ни с карта на града, дават обяснения къде, какво да видим и правим. Въобще от пръв поглед са изключително мили и приятни служители. Оказва се, че трябва да отидем до офиса на букнатия от нас круиз в залива Халонг, за да направим плащане на сумата. Понеже е около обяд решаваме първо да отидем да хапнем нещо, пък после да се размотаваме из града. Намираме препоръчан ресторант и там храната я приготвят пред нас на котлонче на масата. Поръчваме си риба с куркума, което се оказва малко риба и повече някакви кюфтенца, но без да претендира за някаква изключителност е вкусно ястие.

 

И докато вървим към офиса на круизната компания, опознаваме Ханой. Много ни харесват малките улички, ресторантчетата изцяло изнесени на тротоарите и всичко, което ни заобикаля. Атмосферата е доста по-различна от тази в Сайгон, но има нещо магнетично в този град. Още повече, че е събота и всички са навън.

 

А около езерото Hoan Kiem е излязал цял Ханой да си прави снимки и селфита. 

 

И единствените забележителности, които успяваме да видим, просто защото  се оказват на пътя ни - мостчето на езерото и катедралата "Св. Йосиф". Ханой много ни хареса, но определено времето не ни достигна за него. С удоволствие бих се върнала отново там.

 

Улиците на града, обаче, са ужасно притегатели за нас и е много приятно просто да обикаляш из тях. А вечерта прекарваме на нощния маркет, в който има интересни неща на много приятни цени. Разбира се що се отнася за дрехите и обувките е трудно човек да намери размер, който да му става, тъй като стоките основно са предназначени за виетнамците.

 

 

[mililia]

Ден 4 и 5.

Това е трипът ни до залива Халонг и плаването из залива. От букинг бяхме резервирали круиз с една нова компания Alise Cruise. Компанията е на пазара от около шест месеца и няма много отзиви, но пък успокояващо е, че корабът е нов и по снимки изглежда доста луксозен. С Моника решаваме, че искаме да се поглезим. Силен аргумент за тази компания беше обстоятелството, че бусчето, с което закарват туристите до залива е изключително комфортно. Цената на този трансфер, обаче, е извън цената на круиза, скъп е, но не си длъжен да го ползваш.

Рано сутринта идват с луксозна лимузина, в която пътуваме само шест човека. Всеки се е изтегнал на самостоятелна седалка и пътуването протича много приятно.

Шофьорът кара изключително спокойно и сигурно и на нас ни остава само да се наслаждаваме на гледките по пътя. Между другото по пътя за залива бяха най-хубавите гледки при пътуването ни из Виетнам. Спеше ни се, но държахме очите отворени, за да видим всичко което се изпречва по пътя ни. Редуват се зелени оризови поля с кокетни сгради. Има и една спирка за тоалетни и почивка. Спира се при един огромен магазин със сувенири на цени за туристи. Нещата са качествени, но скъпи. Никой обаче не те принуждава да купуваш и за нас беше удоволствие да разгледаме мястото.

 

И така неусетно пристигаме до нашия кораб. Оказва се, че освен нас шестимата пътуващи с луксозната лимузина други гости на кораба ще бъде една индонезийска група от 31 човека. В последствие се появяват и 4 корейци, които вероятно правят тур с две нощувки.  Пътуването започва с обяд на шведска маса.

 

А това бяха другите кораби, чакащи своите пътници.

Редактирано 13 май, 2017 от mililia

[mililia]

И накратко за трипа из Халонг.

Програмата на друдневното пътуване с една нощувка беше стандартно.

След отплаването на кораба следват красиви гледки на лимонови скали в най - различни форми. За мен това си беше и най-романтичната част от пътуването. Много вълнуващо е и човек се чуди на къде по-напред да погледне, за да не изусне някоя гледка. Всички се снимат, а поради силно емоционалността на индонезийската група, на нашия кораб направо се врещи от удоволствие.

В последствие се прави малко трипче до ферма за перли. Слиза се от кораба, качват ви на лодката на самия кораб и отивате да разгледате фермата и магазина към нея. На мен ми беше интересно да разгледам как се отглеждат мидите, как се разтварят и подлагат на нещо като дисекция. От тях се взем едно парченце, което се потАпя в един червен разствор, оставя се да изсъхне и след това се вгражда в мидата. Добавя се и една мъничка изкуствена перла около която в последствие ще се образува новата естествена перла. Влагането на изкуствена перла се први, защото създаването на една перла е изключително продължително действие и по този начин се скъсява срока за създаване на една естествена перла. Около малката изкуствена перла започва да се натрупва седефа от мидата и по този начин за по-кратко време се постига перла с нормална големина. В противен случай за създаване на перла с подобна големина биха били необходими да минат доста повече години. Трудът е изцяло ръчен, бавен, точен и изисква съдействието на доста хора по пътя на превръщането на мидата-бебе в мида с перла.

В последствие от многото приготвени миди, само една малка част от тях създават перли, а повечето миди умират. За създаването на перли се използват само миди - бебета. Човек като види това нещо си дава сметка колко садистично действие е производството на перли. От създадените перли пък, само една малка част се използват за производството на накити. Това са създадените перли с идеално кръгла форма. Цветът на перлата зависи от това на каква дълбочина е била пусната в морето мидата. Черните перли се създават на много голяма дълбочина и поради тази причина те са и доста по- скъпи. Перлите с неправилна форма или така наречените дефектни перли се използват в козметиката, медицината и др. Нашата гидка Джулия отвори една мида, в която имаше създадена перла, но с неправилна форма. В магазина към фабриката има чудесни накити, но цените им не са за обикновения турист. Не сме били обаче принуждавани да купуваме. Предполагам, че самите работещи в тези ферми си дават сметка, че закупуването на накити не е по всеки джоб.

След посещението на фермата се връщаме на кораба и следва посещение на един остров. Там има престой около час, където можеш да се изкачиш до върха на острова за чудесни гледки или да поплуваш на плажа. Ние направихме и двете неща. Плажът е приятен, но в последствие до него видяхме че нощуват всички кораби, което ще рече, че водата е мръсна от изхвърленото гориво и биологични отпадъци, предполагам. Въпреик това слизането на острова изисква билет, чиято цена влиза в общата цена на круиза.

След посещението на острова всички се връщат на караба за happy Hour с напитките, които не са включени в цената на круиза и всеки сам си ги плаща. Ние не се възползвахме от него, но принципа е плащаш една напитка, получаваш две. За това предупреждават още с качването на кораба. Прави се сметка на стаята и накрая при напускането на кораба се плащат всички разходи. После следва кулинарен курс по приготвянето на пролетни ролца. На мен ми беше забавно, въпреки че настъпва лека лудница. Аниматорът показва продуктите, омесва ги, приготвя ги на огъня, завива едно рулце и оставя туристите да продължат с приготвянето на останалите рулца. Естествено през това време наблюдава останалите и ги напътства, когато е необходимо. Аз успях да приготвя три рулца и бях много доволна. Мисля, че и Моника приготви толкова рулца. После тези рулца се изпържват и раздават на участващите в курса. Това означава, че ядеш нещо, което е приготвено от който и да било, а не собствените рулца. Но бяха вкусни, поднесени със специален сос.

Вечерта на караба следва тържествена вечеря, в която аниматорите забавляват гостите. Смешно беше, че освен индивидуалните ястия, поднесени на всеки по отделно имаше и общи, като от едно плато трябваше да се хранят трима човека. От нашата група, т. нар. бели туристи /англичани, бразилци и ние/ на бразилците се падна късмета да нямат свое плато и да се присъединяват към храната на другите. Всъщност масите ни бяха допрени и по начин, че да изглежда една обща маса. По този начин от кораба се опитваха да създадат и приятелска атмосфера между туристите. 

На мен ми беше много забавно поднасянето на основното ястие. Беше риба, която се приготвяше на котлон на масата. Донесоха и оризови кори и ни показаха, как да си приготвим вечерята. Изключително забавен начин да вечеряш и останахме доволни. Имаше достатъчно храна. А десертът беше великолепен. Манго с ванилов крем, поставен в плодът на страстта.

След вечеря трябваше да има караоке и ловене на калмари. Ние с Моника се качихме на терасата на кораба и постояхме, отдадени на спокойствието на мястото. Въпреки че имаше много кораби, като цяло е много спокойно. Само от един кораб се вдигаше чат-пат лека врява, но като цяло е много приятно да гледаш светлинките на корабите и сянката на островчетата. В последствие се оказа, че лова на калмари тече с пълна пара. Основни участници бяха индонезийките, но и Моника се включи. Имаше уловен един калмар и две малки рачета, но Моника реши да ги изхвърли в морето.

На другия ден след закуска се посещава една пещера, следват отново гледки към залива от високо и после туристите се връщат на кораба за лек обяд и оправяне на сметките. В общи линии това представлява двудневния трип. В някои програми има включено посещение на рибарско селище вместо мидена перла.

 

Моят извод:

Времето прекарано на кораба и особено в каютата не е много, поради което не се налага да се търси нещо луксозно. Достатъчно е да е функционално и чисто.  Ние и тук бяхме ъпгрейнати с по-висок клас каюта, тъй като обикновените каюти бяха отделени за индонезийската група.  Имахме джакузи, което така и не ползвахме, но ако пътува двойка или семейство ще е приятно занимание. Каютата беше леко тясна, поради огромното легло в нея + още едно легло.  От компанията се стремяха да се наложат на пазара и определено си даваха зор да се харесат на туристите. В последствие, когато турът приключи и бяхме в хотела си в Ханой, дойдоха да ни питат за мнението ни за круиза, да помолят за ревю и да ни поднесат подарък - кутия кафе.

Заливът е много приятен, но се замърсява силно и според мен е необходимо редуцирането на броя на посещаващите го туристи. От огромното количество кораби, заливът прилича леко на задръстено кръстовище в час- пик. Това убива романтиката. Въпреки всичко посещението на залива е една от основните атракции във Виетнам. Видяхме залива мрачен, слънчев, по тъмно, целият в мъгла и всеки път беше различен. Първоначално идеята ни беше да направим две нощувки, но с оглед цената на самолетните билети по вътрешните линии се наложи скъсяване на круиза с един ден. В последствие считам, че добре ни се получи, тъй като два дни в залива щеше да ни е твърде дълго и твърде скучно.

 

Ето и снимки:

Редактирано 13 май, 2017 от mililia

[mililia]

Продължавам с обиколката на Драконовия залив:

 

 

И накрая за любителите на сладкото хапване. Част от вечерята на кораба, нашата гидка Джулия и менюто на вечерта.

 

След края на круиза, бяхме транспортирани до хотелите, от които ни взеха. Ние с Моника бяхме оставили багажа си на съхранение в хотела и пътувахме до Халонг с по една раничка. В хотела направихме смяна на необходимия ни багаж, тъй като следващата дестинация беше Сапа. Отново оставихме багажа в хотела и поехме към жп. гарата за нощния влак до Сапа. По пътя вечеряхме в едно местно ресторантче близо до гарата едни от най-хубавите пролетни рулца с лют сос. Както бяхме заявили предварително пътуването до Виетнам беше с цел основно кулинарен туризъм и никакви обекти свързани с войната. Е изпълнихме условието на сто процента.

 

На гарата намерихме "гишето" на нашата компания. Бях взела билети за Sapaly express и се отправихме да търсим вагона си. Трябва да се знае, че на един локомотив, отделните жп компании закачат своите вагони. В действителност разписанието и маршрута съвпадаше, разликата беше само във вида на вагоните и обслужването, което се включва в цената на билета. Нашите билети не бяхаот най-използваната компания, но бяха далеч от скъпите. Купето беше с четири легла и въпреки, че бях заявила двете легла на долния етаж ни дадоха легло на долен и горен етаж. Добре, че беше Моника, която доброволно предложи да заеме горното легло. Ако бях сама не знам как щях да се покача на това легло. Иска си леки акробатични способности. Отделно това легло не беше най-комфортното, тъй като климатикът го духаше силно и не е много приятно. Долното легло беше топло и приятно. Чаршафите бяха чисти.

В нашето купе се оказаха и две сестри полякини, които се явиха с топла бутилка бяло вино, закупено от сергията пред входа на вагона. Ние с Моника общо взето пасувахме  за виното, но сестричките си го изпиха. Въпреки шума от преминаването през траверсите, спането във влака се оказа напълно възможно. В цената на билета влизат топли напитки, вода и някакви леки бисквитки.

Преди да закупя билети за влака имах големи притеснения за хигиената, възможността да се спи и като цяло от прекарването на нощта във влака. Еми не се оправдаха. Вагонът беше с две тоалетни и тази, която ползвахме ние на сутринта беше идеално чиста. Дали защото другите ползваха тоалетната в другия край и не знаеха за тази тоалетна или защото се чистеше или пък пътуваха във вагона туристи с добри хигиенни навици, но от пътуването останах с много добри спомени.

[Ushakal]

Стратно пътешествие сте направели и страхотни снимки! mililia , голям организаторски талант имаш! Гледам едва завърнала се и вече организираш и новото азиатско пътешествие.

[mililia]

преди 2 минути , Ushakal каза:

Стратно пътешествие сте направели и страхотни снимки! mililia , голям организаторски талант имаш! Гледам едва завърнала се и вече организираш и новото азиатско пътешествие.

Благодаря! То тук кой ли няма организаторски талант? Нали всички сами си правим плановете.

 

Напоследък най-редовно се снабдявам с билети за следващо пътуване, още преди да съм направила другото. Шест-седем месеца напред са добро време за организация. Виетнам го готвих от септември миналата година, още от преди пътуването до Бали. 

[mililia]

Ден 6 и 7 Сапа

 

В 6.30 сутринта пристигнахме на гарата в Lao Cai. От там тръгват маршрутките за към Сапа. Билети за тях се продаваха и във влака, така че превозът до Сапа не представлява проблем.

Ние с Моника бяхме решили първото нещо, което да видим в този район да бъде пазарът Coc Ly Market. Той е средно голям пазар, който се провежда всеки вторник. Преди да пристигнем, бях пратила няколко имейла до хотела ни в Сапа и до отделни жени от племето Black H-Mong, които са известни с туровете, които правят. Повечето въобще не отговориха, една - поиска много голяма сума и остана единствено предложението на хотела да ни организира превоз, който дани вземе от жп гарата да ни заведе до пазара и след като приключим там да ни откара до хотела в Сапа. Приехме това предложение, защото пристигахме във вторник, а жп. гарата се намираше по средата между пазара и Сапа.

На гарата ни чакаха с табела и поехме към мястото на пазара. Пътят е много приятен. Едно зелено, свежо, спокойно. Срещахме пешеходци, скутери, животни. Нямаше голямо движение, а районът не е туристически и навсякъде е спокойно. Времето въпреки очакванията ми за студ се оказа топло, около 20 градуса. По пътя спирахме за снимки. Беше много приятно пътуване сред природата и малки селца. Първоначално беше мрачно, а върховете на хълмовете бяха забулени в мъгла, но постепенно слънцето се показа иззад облаците. През нощта беше валяло и зеленината искреше отвсякъде.

 

Към 9 ч пристигнахме на пазара. Той започва да работи сутрин от около 6 ч. и действа до към късния обяд - 14 ч. Когато ние пристигнахме бяхме единствените туристи и хората не ни обръщаха много голямо внимание. Никой не говори английски, продават се китайски стоки, храна, плодове, животни, подправки и някакви непознати за нас неща. Около обяд се появиха и други туристи, но като цяло пазарът все още не е много известен и е предназначен най-вече местните да обменят стоки и да пазаруват.

Хората се оказаха изключително интересни и мили. Жените бяха облекли дрехи, като носии и изглеждаха изключително цветно. Като цяло хората бяха все още много добронамерени и ние се забавлявахме много. Още в началото питахме едни жени дали можем да ги снимаме и те много се радваха на снимките, които им показвахме във фотоапаратите. Предложихме да им платим, но те категорично отказаха парите и ги набутаха обратно в чантата на Моника. В последствие снимахме без проблем, а някои от момичетата позираха с удоволствие. Единствено един мъж ми поиска пари за това, че снимах поне десетина пъти жена му и бебето им, но се наложи да се задоволи с това, което аз реших да дам.

 

Някои от хората бяха дошли на пазара, за да похапнат:

 

други за да се подстрижат:

 

 

трети заради социалните контакти:

 

а някои и за да пазаруват. Ние също бяхме от тях. Снабдихме се с чадъри, чанти, подправки и тигрова мас. На този пазар всякаш се беше събрал северен Виетнам в неговото многообразие, колорит и чар. Запазихме много чудесни спомени от този ден и поне за мен това беше едно от топ преживяванията ни във Виетнам. На мен цялата шарения ми напомняше за Перу.

След пазара отидохме в хотела ни в Сапа, където подготвихме програмата си за следващия ден. Имахме на разположение около половин ден и следваше да организираме нещата по възможно най-добрия начин. От хотела ни предложиха да ни организират програма, която да ни позволи да видим интересните неща в района. Приехме я и зачакахме с нетърпение следващия ден.

Докато чакаме, обаче, опознахме градчето Сапа и там много, ама много ни хареса. Градчето представлява една огромна строителна площадка, навсякъде се чука, тропа и строи. Има няколко напълно завършени улички с хотели, магазини, ресторанти, барчета и спа салони. Те са в алпийски стил и създават изключително приятна атмосфера. За удоволствието, което изпитахме там, голям принос имаше и чудесното, топло време.

Хапнахме в препоръчания ни ресторант Индиго:

 

Разходихме се по уличките:

 

И пазарувахме като невидяли. Както каза Моника, добре че имахме само един следобед на разположение в този град, иначе щяхме да изхарчим всичко, каквото имаме. Явно във Виетнам се произвеждат стоки от спортната марка Nord Face и се продават на изключително ниска цена. Има размери за туристите, а също и спортни стоки от други марки. Та не остана магазин, в който да не сме влязли по няколко пъти и да сме се пазарили за нещо.

В градчето непрекъснато се сменяха четирите годишни сезона и ту бяхме обгърнати изцяло в мъгла на една уличка, на другата пък беше ясно и топло, ръмеше или грееше слънце. Не бях виждала такова нещо. Вечерта излезе такава мъгла, че не се виждаше на 10 метра, а в другия край на градчето нямаше и помен от нея. 

 

Но като цяло градчето е много приятно и когато спре ужасното строителство вероятно ще бъде невероятен курорт.

 

 

Редактирано 14 май, 2017 от mililia

[mililia]

И продължавам с разказа за трипа ни из Сапа.

Сутринта станахме рано, приготвихме багажа и освободихме стаята. Закусихме и в 8 ч. дойде да ни вземе Nane, нашата водачка от племето Black H-Mong.

 

Тя ни беше осигурена от мениджърката на хотела, говореше сносен английски, научен от туристите и беше както любопитна, така и много отзивчива.

Програмата ни беше следната: С кола да се придвижим до двата най-известни водопада Love Waterfall и Silver Waterfall. После да ни закарат до мястото от където да започне трека и по времето му трябваше да преминем през диви чукари, после да се полюбуваме на оризовите поля /в този етап от годината те не бяха в най-красивия си вид/, да видим как засаждат полята и как хората работят по нивите си, да направим пикник в реката, след което да посетим едно малко селце и да ни върнат навреме, за да вземем душ и хванем автобуса за Ханой.

 

Първата ни спирка беше Любовния водопад. Колата спира на паркинг, след което пеша се отправихме към водопада. Не знам аккво точно е разстоянието, но има слизане и изкачване от километър - два. Плаща се такса за посещението на парка. 

 

 

От този водопад има възможност за пешеходен преход до Сребърния водопад, но тъй като реката беше пълноводна и това налагаше да ходим и през водата, решението беше да се върнем до колата и от там с нея да отидем да другия водопад. По неговата дължина има изградени стълби, по които се прави изкачване, някъде в средата се минава по мостче и се връща отново по стълби. 

 

 

Водопадите могат да бъдат обект на самостоятелна екскурзия. Има къде да се правят разходки, пикник и да се прекара повече време. Ние ги бяхме вместили в другата програма и се наложи да ги отметнем в бързо темпо. Въпреки това природата е много красива. Мен след Игуасу е трудно да ме впечетли някои водопад, но самата разходка из парка беше приятна. За съжаление не успявам да кача много снимки от тази разходка, така че поствам за июстрация на разказа само снимки с атракциите.

След водопадите се придвижихме до началото на трека и от там започна слизането и катеренето по хълмовете на Сапа. От тук е началото, трубваше да слезем и после да се качим до сградите на отсрещния хълм, а после да продължим ходенето по пътя.

 

При този трек почти в началото се подхлъзнах и паднах. Положението можеше да бъде и доста по - лошо ида се окажа със счупен крак, но с късмет бях успяла само да изкълча крака в глезена и да няма други последствия. Това обаче означаваше при всяка стъпка да изпитвам болка. Според Моника, трекът е бил средно труден към лесен, но единственото което е усложнявало нещата е бил дъждътпрез нощта, който беше направил глината, по която ходехме хлъзгава. Аз не съм човек, който ходи често в планината и прави преходи. Не съм правила нещо подобно от детските си години. Нито знаех как да ходя, нито къде и как да стъпвам, така че падането си беше много логично.  След него се наложи да се хвана плътно за гидката, която да ми посочва къде да стъпя и къде да се хвана при всяка една крачка. За да не изпитвам болка трябваше да стъпвам на равно, а такива места по пътеките просто нямаше.

Въпреки това обаче трекът си заслужаваше изцяло. Минахме през места, където имаше пасящи биволи, брахме жълти къпини, катерехме се по биволски пътеки, лаяха ни кучета.

 

Тук вече излязохме на пътя и продължихме по него. Голяяямооо облекчение изпитах от този факт, въпреки че ни чакаше още доста ходене.

Заобикалящата ни среда, обаче, по нищо не отстъпваше в гледките, природата, тишината и спокойствието.

Намерихме храстче с ей това растенийце:

 

Минахме покрай тези гледки:

 

Наближавайки някакво селце, започнаха гледките с площите, обработвани от хората.

 

 

А нашата цел беше селската рекичка, в която да направим пикник.

 

[mililia]

И докато се чудя дали ще ни се наложи да прекосим рекичката и мрънкайки си под носа, че с трасето на трека са прекалили и че преди да ни го предложат за осъществяване е трябвало да ни попитат дали ще ни е по силите, Нани избра един камък и започна да вади от раницата си хранителни продукти. Имаше пресен хляб, топено сирене, яйца, бекон, домати, краставици, банани и ананас. Трябваше сами да си приготвим вкусни сандвичи от продуктите. И докато направим сандвичите и се нахраним, забелязахме че са ни наобиколили местните деца и кучета.

 

 

Приседнаха ни сандвичите, но бързо се организирахме и раздадохме на децата част от храната си.

 

 

След това поехме по пътя си и следващата ни цел беше посещение на едно самобитно селце.

 

 

Докато минавахме през селцето, никой не ни обърна никакво внимание. Хората се занимаваха с техните си работи. Нямаше сергии, нямаше опити да ни бъде продадено нещо. Тук-таме ни наблюдаваха с интерес. Пожелахме да влезем и в някоя къща. Ами, какво да ви кажа, беше нечевешко. Тези хора живееха при животински условия. Вероятно фермите, оборите и другите постройки, които сме виждали в България могат да бъдат приети за невероятен лукс. Там беше абсолютна мизерия и ние въобще не можем да си представим живота при тези условия. Моника много дълго се сещаше за мизерията, която видяхме там.

Трекът ни даде възможност да видим невероятно красива природа, да се впуснем в дивото, но и да се докоснем до условията на живот на тези хора. За тези, които се потискат от мизерия, не препоръчвам посещение на селце.

И въпреки падането ми, този ден ми даде невероятно много. Бах паникьосана, уплашена, изнервена на моменти, а също така и развълнувана от това, което виждам и усещам. Моника, обаче се справи невероятно добре. За хора, които имат досег с планината, трекът не би представлявал трудност. Ние имахме късмет и с времето, защото при дъжд и мъгла не знам доколко на човек би му харесало. Е, изгоряхме, поради собствената си глупост, в планината и в последствие това беше повод за комични забележки. Апри  мен болката от изкълченото изчезна напълно от паренето от изгорялото.

 

След като излязохме от селцето, колата ни чакаше. Върнахме се в хотела, взехме душ и се опитахме да си придадем по нормален вид. Аз бях ужасно окаляна от падането. Взехме багажа и от хотела изпратиха човек да ни съпроводи до спирката на автобуса за Ханой. Дадоха ни и храна за из път - сандвичи и банани.

Пътуването с автобуса се оказа също толкова приятно, колкото и с влака. Седалките бяха огромни и ставаха почти на легло. По пътя се правят две спирки за тоалетна и храна. В цената на билета влиза и вода, но на нас ни я раздадоха едва след като на първата почивка си закупихме необходимите неща и някои от пътниците попитаха къде ни е водата. Дето се вика, дребни виетнамски трикове.

 

При пристигането в Ханой от автобусната компания се наемат с хващането на таксита за пътуващите. Ние отказахме, защото решихме да вървим пеш до хотела и по пътя да намерим екскурзия до Транг Ан за следващия ден.

В хотела ни чакаше изненада. бяхме ъпгрейтнати със семейната стая, част от която беше с френски прозорец. Огромна стая с всичко необходимо за приятен престой. Моника хукна да търси плодове, тъй като си бяхме наумили това да вечеряме. А аз най-после трябваше да обърна внимание на подутия си крак. Малко лиотон, една възглавница под него и на сутринта бях готова за следващия тур.  

 

@Monika_Koko, тук спирам разказа, за да допълниш своите виждания за двете места Ха Лонг бей и Сапа.

Редактирано 14 май, 2017 от mililia

[Monika_Koko]

Могда да допълня съвсем малко към много интересния разказ на Еми.  На Ха Лонг бей, имаше един момент сутринта на кораба, когато почти всички още спяха и само ние двете и двамата англичани се бяхме ентузсиазирали за участие на Тай чи в 6ч. сутринта. Заниманието се проведе на едната палуба и имаше много приятна музика , типичната за такива упражнения. Околните скали бяха обвити в мистериозна мъгла, водата спокойна и тюркоаземно -зелена. Природата още спеше..... Такава вълшебна енергия витаеше, че не ми се се искаше да свършва този половин час. Но ТУРИСТЪТ никога не спи... започна да се чува музика от съседни кораби...пък и от нашия, обичайното жужене на много хора и магията отлетя.... Този залив е толкова прекрасен и мистичен, че не бих могла да  го опиша. Мисля, че едно от най-красивете места които съм виждала в живота си, но ми стана мъчно за нехайното отношение на всички кораби към тази величествена природа.  

А Сапа .... с удоволствие бих отишла отново там и да напрвя няколкодневен преход в планината. След което ...бих се развихрила отново по магазините:) Там трябва да се ходи поне с един съвсем празен куфар....:)
 

[mililia]

Хахаха!

Не се сдържа да ме пуснеш как се мъча по козите пътеки из гората!

На тези снимки съм след падането. Тогава така се бях концентрирала в това къде и как да стъпя, че нищо друго не ме интересуваше. Моника, за която маршрута изобщо не представляваше проблем, се забавляваше да снима наоколо, вкл. и мен. В един такъв момент, малко изнервена от трудностите, с леко гневен тон я попитах "Ти, нали, не ме снимаш как се мъча?"  Тя нещо смънка отговора, та тогава не разбрах, но после показа снимките и ми каза, че когато съм я скастрила тя вече толкова ме е била нашракала, че било твърде късно да отрича. Та така тя ме е увековечила, докато аз почти не и направих снимки в планината.

Да си призная, че и аз ако се върна някога във Виетнам пак ще отскоча до Сапа.

 

 

 

Редактирано 16 май, 2017 от mililia

[Гост]

Девойки, кефите! Аз правя чудеса да включа и Sapa, и Dong Van 

[mililia]

преди 2 часа, Rainy каза:

Девойки, кефите! Аз правя чудеса да включа и Sapa, и Dong Van 

Ако пътуването е поне 20 дни и само Виетнам, чудото ще стане. Обаче, ако държиш и на Камбоджа, каквато ти беше първата идея, ще трябва да режеш яко от другите неща. А Виетнам беше толкова различен, че едно място с друго не се повтори и всяко си имаше своя чар.

Аз като търсих за Dong Van трипове, ми харесаха тези, дето изискваха поне 5 дена само за там. Аз ги нямах тези дни и така отпадна.

 

[Гост]

преди 4 минути , mililia каза:

Ако пътуването е поне 20 дни и само Виетнам, чудото ще стане. Обаче, ако държиш и на Камбоджа, каквато ти беше първата идея, ще трябва да режеш яко от другите неща. А Виетнам беше толкова различен, че едно място с друго не се повтори и всяко си имаше своя чар.

Аз като търсих за Dong Van трипове, ми харесаха тези, дето изискваха поне 5 дена само за там. Аз ги нямах тези дни и така отпадна.

 

20 дни нямаме  14 - да. Камбоджа остава, да - три дни.  

 

Да, стандартните трипове по толкова дни го дават, но ние кога сме били стандартни  Проблемът не е в дните, а в това, че нямат достатъчно коли за частни турове, за да пресекат от Sapa в Dong Van. Не че няма и обществено автобусче, което се ползва от шантави чужденци с помисли като моите. Доста форуми съм преровила...  Иначе схемата съм я намислила, остава и да изръчкам да ми я реализират... хаха. Няма невъзможни неща. Ma Pi Leng е толкова изумителен, че си струва да направят усилията... Пожелавам си успех, а ти си щастливка - какви прекрасни пътувания направи. (Помня как коментираше моите планове миналата година, които така и не се осъществиха. Затова повече тук не споделям планове, които са в сферата на желанията).

[mililia]

Ден 8 Eкскурзия до Ninh Binh pagoda and Trang An

 

Предварително бяхме проучили, че тези екскурзии са на цена от 23 до 45 $, като по обяснения на агенциите, турът включваше: Взимане от хотела, екскурзия до пагодата, обяд и след това разходка с лодка из Транг Ан. След което връщане в хотела. Ние взехме турът от една агенция, която първоначално ни поиска по 30 долара, но след като Моника заяви, че цената е висока и че ще я вземем на 25 долара, един младеж от агенцията твърде бързо се съгласи. Опита се да ни удари с висок курс на смяна долар/донги, но ние успешно отиграхме и този опит, като платихме в долари.  Взехме екскурзията с многоратно направеното уточнение, че в тази цена се включва всичко - обяд, лодки, пагода. 

На другия ден, който се оказа единственияни дъждовен ден във Виетнам,  дойдоха да ни вземат от хотела. Беше малко микробусче за 12 човека. Оказахме се странна група - ние двете, 5 корейци и 4 виетнамци. Микробусът ту се управляваше от шофьора му, ту от младежа, играещ ролята на гид. Да не обяснявам как се караше, но няколко пъти се помолихме тайно да се върнем живи. Не беше особено приятно пътуване.

При пристигането за обиколка на пагодата се оказа, че трябва да си доплатим за някакво автобусче, което те вози в нейния район до храмовия комплекс. Това се оказа и нещо като вход за пагодата. Та тук си доплатихме още по 3 долара и цената почти си стана такава, каквато ни я бяха поискали т.е. бяха ни преметнали отново при договарянето.Оставаше да видим, в крайна сметка колко ще ни излезе цялото преживяване. За наша радост нямаше други претенции за заплащане и цената като цяло излезе 28 долара на човек.

 

А иначе пагодата си заслужаваше всеки похарчен донг. На нас това ни беше и първата пагода, но определено беше изключително красиво място. Представлява комплекс от различни храмове, а пътят до тях преминава през статуи на хора, живяли по начин, че да станат буди, но не успяли да доживеят този момент. Във самите храмове пък имаше златни статуи на буди, които по думите на водача ни бяха доживяли щастливия момент да бъдат провъзгласени за буда.  И на двете пагодата ни хареса и силно ни впечатли. За съжаление нямахме достатъчно време, за да разгледаме основно целия комплекс вкл. и градините. А отделно имаше и части, като ступата, за които трябваше да се доплаща допълнително. Все пак останахме доволни от посещението.

 

 

А от някои от храмовете се откриваха ей такива гледки:

 

 

Прекрасно място. Обиколката имаше само един недостатък - нямаше достатъчно време да се разгледа всичко, а нашият гид се оказа просто водач, който ни заведе до храма и ни остави да си разглеждаме сами, докато той се опъна на една пейка да си почива. Аз имах и един не особено читав крак, който също ми пречеше да обикалям бързо. Моника успя да види повече неща, но като цяло пагодата изисква повече от отделения и един час.

 

След като приключихме с храма за наш късмет и дъждът спря. Слънце не се показа, остана мрачно, но поне беше топло и не валеше.

В едно странно заведение имахме обяд. Аз не харесах храната, но поне беше на блок маса и можехме да опитаме повече неща.

 

 

 След това се отправихме към мястото, където щяха да ни качат на лодки за разглеждане на Транг Ан, на който те му викат Чанг Ан. Еми, тук беше или голямото прецакване или просто след красотите в Халонг и Сапа, мястото изобщо не ни впечатли. Не знам дали това, по което минахме с лодките е типичния маршрут, но трипът не си заслужаваше. Първо видяхме някакъв малък храм, точно на мястото от където се взимат лодките. Обиколихме из някаква част, която не разбрах дали беше река или нещо, като езеро, около която имаше изградени къщи. Спряха ни да видим още някакъв малък храм и пак на лодките наобратно. То дали ни спряха заради храма или заради търговците не стана много ясно, но храма не беше нищо особено. Във водата имаше и табели с имената на скалите.

 

Повече от това не разбрахме нищо, защото на лодката се качихме с отделен гид, който се оказа, че говори само виетнамски. Не знам дали корейците разбираха нещо, но си мисля, че и те не се чувстваха много на място. Ние с Моника се чудехме какво точно правим на този трип. Доспа ни се и ни беше скучно. По едно време явно обясненията приключиха и решиха да ни забавляват с песни. Пееше виетнамката-гид, пееше и един виетнамец от групата. Той общо взето си обсеби микрофона, но да си кажем, че други желаещи певци просто нямаше, пък човекът се забавляваше. Като се помотахме из мръстната вода около половин час минахме и през една пещера. И толкова от Транг Ан. Не знам другите какво виждат, но за нас си беше загуба на време. Добре, че пагодата си заслужаваше иначе щеше доста да ни е яд за пропиляното време.

 

След лодките водачът ни каза, че имаме две възможности. Едната да видим някакво езерце, снимки, от което ни показа на мобилния си телефон и явно това беше неговото предпочитание или да разгледаме някаква част от друго място. Никой не разбра какво ще види на това друго място, така че всички единодушно избрахме да видим езерцето.

 

 

В скалите при езерцето имаше красив храм, направен като в пещера.

 

 

От другата страна на езерцето имаше още един храм. Понеже водачът на групата беше с ужасен английски не успяхме много да разберем каква е историята на това, което разглеждаме. Разбрах, че имало някакъв тигър и че храмовете имат някаква връзка с някакъв техен владетел.

 

 

В околността беше и това

 

както и някакъв монумент на управляващата партия. За него не остана време, но видяхме входа му.

 

 

А това бяха просто съпътстващи гледки:

 

 

Това беше краят на екскурзията. Върнахме се около 7 вечерта в Ханой, взехме багажа, от близка агенция договорихме такси до летището и потеглихме към следващата дестинация - Среден Виетнам.

Тук въпреки многократното уточнение, че летим за Да Нанг отново бяхме оставени на международния терминал. От там трябваше да изчакаме шатъла за терминала с вътрешните полети, който въобще не се оказа близо. Такова бързане наляво-надясно му хвърлихме, че чекирали багажа се втурнахме към гейта си. Без да гледаме за къде тече бординг се опитахме да се намъкнем на полета за Сайгон. Окопитали се от бързане дори седнахме в едно заведение да хапнем по един виетнамски сандвич и зачакахме нашия полет. А самолетът се оказа пълен, тъй като наближаваше един период от празнични дни.

 

Северен Виетнам много ни хареса. Беше много разнообразен и цветен. Не ни остана достатъчно време, обаче за Ханой, а там също ни хареса. Тесните улички, специализирани за продажба на точно определени неща, от където носеха и имената си, малките дюкянчета, ресторантчетата, разположили столчетата си по тротоарите, пълни с посетители, ядящи вкусна храна, елегантността на езерото и всичко останало ни плениха. Отчитам като грешка оставеният един непълен ден за този град.

 

 

Редактирано 18 май, 2017 от mililia