дневник Виетнам - такъв, какъвто ние го усетихме

[searus]

Преди 1 час, mililia каза:

Като се помотахме из мръстната вода около половин час минахме и през една пещера

Нямаш предвид, че сте минали с лодката само през една пещера, нали? Може би след лодката сте се разходили пеша в някоя пещера? Защото ние минахме през много пещери, поне 7-8-10-12, не помня бройката...

[mililia]

преди 11 минути , searus каза:

Нямаш предвид, че сте минали с лодката само през една пещера, нали? Може би след лодката сте се разходили пеша в някоя пещера? Защото ние минахме през много пещери, поне 7-8-10-12, не помня бройката...

Точно това имам предвид. С лодката минахме под една скала и казаха, че това е пещера. Имаше хубава акустика. Пеша минахме из разни дупки в скалите, които като се замисля може и да се нарекат пещери, но в тях основното беше, че са храмове. Не бяха впечатляващи, поне аз не бих ги отразила като забележителности. Да са били заедно с тези на езерото 4-5.

Може и да съм била с грешни очаквания, но мислех, че трябваше със самата лодка да обиколим разни пещери.

 

Ето това беше в общи линии

Редактирано 18 май, 2017 от mililia

[searus]

Ами тогава са ви минали с тура, защото определено се минава през повечко пещери, освен ако водата не се е покачила супер много след някои големи дъждове, че да е направила пещерите непроходими - някои бяха толкова ниски, че залягахме в лодката, за да не ни отнесат главите...

[Monika_Koko]

Много странно нещо... когато човек е на прекрасно място и му се случват чудесни неща, след  време някак си свиква с карасотата и става претенциозен. Това се случи и с нас. Всъщност гледайки сега снимките и спомняйки си този ден..... не мога да разбера, защо не бяхме възхитени.Аз лично положих неимоверни усилия да не заспя в лодката, която ни разхождаще по реката. Единствено странните, леко пискливи  песни на нашата водачка и неспирния ентусиазъм на един виетнамски турист да изпее всички песни които знае... ме поддържаха будна.

[T.E.Lawrence]

Страхотен пътепис! Жалко само, че са ви прекарали с Транг Ан, на мен ми е топ любимо място. Буквално нищо не сте видели от мястото. Много е красиво с поредица от пещери, през които се минава.

[Гост]

преди 2 минути , T.E.Lawrence каза:

Страхотен пътепис! Жалко само, че са ви прекарали с Транг Ан, на мен ми е топ любимо място. Буквално нищо не сте видели от мястото. Много е красиво с поредица от пещери, през които се минава.

@T.E.Lawrence, аз точно заради твоите горещи препоръки специално го включих... @mililia, благодаря за описанието. Не случайно предупреждават за фалшиви турове...

[bulpa]

Ех, чудно приключение сте заформили

[mililia]

Ден 9, 10 и 11

И следва най-приятната част от нашето пътешествие. Предвидено е както опознаване на места, така и време за почивка и нищоправене. Ще има и плаж, безцелно шляене и пазаруване и каквото ни душа иска. А мястото е Хой Ан.

 

Едно изключително старинно градче, украсено с фенери, клетки с пеещи птички, много галерии и барчета с виетнамско кафе, както и великолепни ресторанти. Много двойки си правят фотосесии и мястото прилича на декор от филм. В същото време е живо и с чудесна атмосфера. На първата уличка дърветата са сплели клони и правят сянка на пешеходците, а в самите клони са поставени клетки с пойни птички. Това, което чуваш, когато обикаляш е чуроликане и тишина, а около нас -мирис на прясно кафе. На другата уличка - украса от фенери, които са красиви и през деня, а по тъмно осветяват в различни цветове мястото. Няма как да се опише очарованието на градчето, но определено то пленява от първи поглед. Атмосферата е артистична. Галериите са изложили експонатите си, магазинчетата стоката, а заведенията очакват клиентите си. 

 

Ние сме отседнали на островчето, в бизост до моста, който свързва острова със стария град. В близост до нашата уличка се провежда и нощният маркет, като вечер продавачи  разпростират сергии със сувенири, както и сергии с вкусна виетнамска храна.

За да отидем, обаче, в стария град трябва да си купим туристически билет, който освен достъп до старата част осигурява и безплатно посещение на пет културни обекта, измежду музеи, галерии, стари къщи, Японския мост и някое представление. Не помня точната му цена, но беше нещо от около 4-6 долара.

Веднага след като навлизаме в старата част на градчето, се превръщаме в цъкащи от възторг часовници. Въпреки силното и изгарящо слънце на моменти, ние не можем да спрем да обикаляме и да попиваме красотата.

 

 

Обикаляме магазините, шивашките ателиета, барчетата и неусетно стигаме да пазара, където накупуваме след не особено успешен пазарлък различни екзотични плодове. В последствие многократно ще се връщаме на този пазар и винаги ще е интересно за нас.

 

 

А вечер градът се облива светлината на фенерите и рекламите на заведенията. Вълшебно е и няма нещо, което да не ни харесва. Избираме си и един ресторант, който са ни препоръчали от гестхауса и ядем най-вкусно приготвената храна. А във Виетнам всяка храна е невероятно вкусно приготвена, но тук са достигнали върхове в кулинарията. 

 

 

Денят е преминал неусетно. Ние се чувстваме изтощени от емоциите, които са ни владяли цял ден. Налага се и да се приберем по-рано, тъй като на другият ден сме се записали за трип, който започва в 4 часа през нощта.

 

 

 

Редактирано 19 май, 2017 от mililia

[Гост]

Тази тема ми е истинско удоволствие.. @mililia, в коя част на Хой Ан е добре да се отседне? А за тура - любопитна съм. Нещо не ме грабнаха туровете, стори ми се по-ценно мотаенето в самия Хой Ан - хеле пък ставане в 4

[Monika_Koko]

Хой Ан, наистина е приказно градче. Много бързо човек се влюбва в него. Най-пъстрото и цветно място във Виетнам.

[mililia]

Продължавам с разказа за престоят ни в Хой Ан, като част от него е и посещението ни на Красивата планина или My Son. Представлява комплекс от хиндуиски храмове, повечето от които доста разрушени. Казват, че тези храмове са равностойни на храмовете в Ангкор Ват, но за съжаление не са запазени. В момента текът реставрации, но едва ли скоро ще завършат. Посещават се два-три по запазени храма. Другото е само руини от отделни части на храмовете. Намират се на около 40-50 мин. път от Хой Ан в самата планина сред красива природа.

Предният ден сме избрали трип до тази забележителност, който да обхваща и времето с изгрева на слънцето. Решаваме, че идеята е чудесна. До там се правят четири вида турове – нашия, сутрешен, следобеден и един, който се провежда по залез слънце. Ние избираме първия, който включва освен разглеждане на храмовия комплекс и плуване с лодка. Звучи добре.

В 4 сутринта, къщата е на крак и всички очакваме да дойдат да ни вземат от агенцията. Турът ни е уреден от гестхауса, а ние не си дадохме труда да обиколим останалите тур. офиси и да видим те какво предлагат.

В уреченото време ни качват на едно микробусче и ни закарват до едно място, където по програма трябва да закусим. Закуската е на самообслужване, като са оставени филии с хляб и конфитюр. Има и чаши, но няма нито чай, нито кафе. Има туристи, които си хапват добре, но повечето дремят и търпеливо чакат да тръгнем за храмовете. После се качваме на автобус и поемаме към My Son. Пътуваме на принципа газ-спирачка, а през останалото време усилено се ползва клаксона. От непрекъснатото рязко тръгване и спиране е невъзможно да спиш, а времето на път не е малко. Така пътуването се превръща в своебразно мъчение. Но пък турът има и положителни неща – ние сме единствената група в комплекса, все още слънцето не се е показало, въпреки че се е развиделило и жегата е поносима. Защото навън е жега и влага, въпреки че слънцето липсва. Нямам идея как е при посещение на слънце.

В самия комплекс ни качват на малки отворени бусчета и ни закарват до някъде, а от там следва кратка разходка до храмовете. Намираме се сред страхотна природа и е много приятно, тихо и леко мистично. Първоначално ни дават време сами да разгледаме храмовете, а след това гида ни разказва за тях. Обаче английският му език е такъв, че трудно му се разбира, ако не се концетрираш на максимум. В 5.30 ч. сутринта, обаче концентрацията не ни се отдава и кога слушаме и чуваме, кога седим и дремем. В общи линии така тече обиколката. А около нас се щурат пазителите на храма – няколко дружелюбни кучета.

 

Около 8 ч. обиколката приключва и час от туристите, по умната част, се връщат в Хой Ан, а ние отиваме да се повозим на лодка. Едно доста безмислено начинание, особено сутрин рано. Водят ни и в някакво селце, където посещаваме и няколко занаятчии. Те продават евтини и интересни неща, но на никой не му идва на ум да купува и разглежда. Сувенирите ги има и в Хой Ан на доста по-висока цена, но не е моментът за търговия. Толкова ни се спи, че умираме за сън. После пак се връщаме на лодката и ни оставят на кея в Хой Ан.

 

Докато се връщаме жегата се увеличава, а е само 9,30 ч. С Моника си говорим, че сега е моментът за вкусна супа и в гестхауса един от вариантите за закуска е точно топла, ухаеща прекрасно телешка супа с нудъли. Е, тогава осъзнах защо виетнамците обичат да ядат тези супи сутрин рано. Ами те освежават, енергизират и дават страхотен старт на деня. Така се наядохме с по една огромно чиния от гореща, люта и ухаеща супа, след което отидохме да се наспим.

По обяд, отпочинали и готови за нови подвизи, решихме да наемем велосипеди и да идем на плаж. Нито една от нас не беше карала колело от детството си или от около поне 30 години. Взехме по едно колело, кое без звънец, кое с въртяща се седалка и потеглихме. Ние и пешеходно не се справяхме с ориентацията, а на колело още по – малко. Няколко пъти променяхме посоката, докато хванем пътя за някакъв плаж. Не беше точно този, за който поехме, но така или иначе карахме по пътя за морето. Като казвам карахме, не си представяйте нещо повече от една ужасно смешна картинка. Ако човек ни гледаше, щеше да си умре от смях. Карам си аз на празното място и по едно време чувам Моника да ми вика от другия край, че карам в обратното платно. То не е голям проблем, щото във Виетнам всеки си кара където му харесва, ама не ми беше много комфортно, когато някой ми идваше насреща. На кръстовищата се налагаше да слизаме от колелата и да минаваме пеш, защото при появата на други участници в движението от всички страни настъпваше голямо объркване. Аз на няколко пъти вместо на право, под натиска на някой друг завиващ и аз завивах на някъде с него и после трябваше да се връщам, бутайки колелото. А ние освен че не карахме добре, като ни обхващаше паниката започвахме и да  криволичим точно по пътя на някой друг. По едно време гледам Моника пусна колелото и се хвърли на врата на една виетнамка. Нещо се объркало при спирането ли, нещо друго ли, ама голям смях предизвикахме у местните. След излизането от центъра на града попаднахме в трафик от камиони, коли, скутери, волове, други велосипедисти и пешеходци. Голям късмет извадихме, че не стана някое ПТП.

И след около 30-40 мин се оказахме на плажа, изтегнати на шезлонги с по едно плодово смути. Голям кеф след „тежкия“ ден.

 

На връщане за наш късмет хванахме час- пик и на няколко пъти се оказвахме в редиците на трафика. Стана си доста опасно и трудно за придвижване. Мен поне не ме беше толкова страх от другите около мен, колкото от това, че не успявах да карам по права линия и щом някой ме доближеше започвах да криволича. Страх ме беше да не се метна сама пред някой с мотор или кола. А и колелото спираше много рязко при леко натискане на спирачка, та си беше трудно. Така или иначе се добрахме до централната част и навлязохме в пешеходната зона. Там хората се оказаха три пъти повече от предишния ден. Беше 30 април, денят на националния празник на Виетнам и градът се изпълни, та чак започна да се пука по шевовете. Добутахме някак колелата до нашата улица и отново се метнахме на тях, та така да се каже да пристигнем в гестхауса гордо яхнали „бял кон“.

Този ден не спряхме да се смеем. Смехът ни почти стигаше до сълзи. Смеехме се една на друга, като се забавлявахме с комичните ситуации, през които преминахме. Надявам се и Моника да се включи с някоя и друга случка, тя също има какво да разкаже. Обаче беше прекрасен ден.

 

Вечерта отново хапнахме добре и после обикаляхме из нощния пазар.

 

И друго ядене имаше:

 

 

Покрай реката бяха изкарани много масички и там бяха насядали местни. За тях това бяха своебразни ресторантчета и видимо се забавляваха. Също така от другата страна на реката имаше изградени много сцени, на които се правеха представления, хората танцуваха, пееха и се забавляваха. С две думи, виетнамците знаят ка да се забавляват и поне на мен ми направи много приятно впечатление как хората отбелязваха националния си празник. Ние, можем само да се поучим от тях в това отношение.

 

 

А нас ни очакваше още един ден в това приказно място.

 

Очаквайте продължението 

 

[mililia]

преди 3 часа, Rainy каза:

Тази тема ми е истинско удоволствие.. @mililia, в коя част на Хой Ан е добре да се отседне? А за тура - любопитна съм. Нещо не ме грабнаха туровете, стори ми се по-ценно мотаенето в самия Хой Ан - хеле пък ставане в 4

Благодаря! За мен също е удоволствие, защото пишейки се връщам в спомените ми за това прекрасно пътуване. Докато пиша, преживявам историите още веднъж, така че си удължавам удоволствието от пътуването.

 

Не мога да дам съвет за това къде да се отседне. За нас избрах да е близо до центъра. Предимството беше, че сме на крачка от стария град, а недостатъка, че сме в доста туристическа част. Това означава и по-скъпи цени и по малка автентичност. От друга страна и изискването ми за автентичност си има своите граници и на моменти ми идва в повече.

Ако човек, обаче, отседне по далеч от централната част, няма да е сред тълпата от туристи, но пък ще е по-далеч от старото градче. С Temporary си бяхме говорили, че извън старата част цените са доста по нормални. Нямам представа дали все още е така, тъй като ние бяхме в центъра. 

Просто си харесай нещо и толкова, не го мисли. Важното е на теб да ти харесва, пък все ще има и добри и не толкова добри страни.

 

Ние например навсякъде отсядахме в хотелчета. Останахме изключително доволни от обслужването и чистотата. Стаите понякога бяха без прозорци, даващи възможност за естествена светлина, но това не се оказа проблем за нас. Точно обаче в Хой Ан бях решила да пробваме как е в къща за гости или техните homestay. Не бих го повторила. Положителното беше, че семейството се държеше много мило, а закуската беше прясна и вкусна. Отрицателното - банята ни си плачеше за ремонт, а и хигиената не беше на необходимото ниво. При избора на гестхауса, рейтинга му беше почти 10. Всички бяха пленени от милото отношение и топлотата, с която те посрещат и изпращат тези хора. Никой обаче не беше написал за хигиената, вероятно от притеснение, че би могъл да обиди тези наистина много сърдечни хорица.  Та както написах по горе харесва ми да има автентичност, но не за сметка на личния ми комфорт.

 

Що се отнася за мотаенето из градчето и забележителностите. Ние имахме време за всичко. Градчето не е толкова голямо и за ден си го обиколил поне два-три пъти. Остава ти само да висиш по заведенията. Храмовете си заслужават, доколкото са част от историята на страната, но би следвало да се избере по човешко време за посещение. Вероятно, ако се наеме такси и с него се отиде при отварянето на комплекса пак ще се спестят тълпите и част от жегата, а човек ще може да се понаспи преди това. Ами, не съжалявам че ги посетихме, но пък и нямаше да е голяма загуба, ако не бяхме го направили. Въпрос на време и на решение.

 

Редактирано 19 май, 2017 от mililia

[mililia]

Последният ден от престоят ни в Хой Ан беше посветен на наспиване и почивка. Станахме, закусихме вкусен омлет, плодове и ароматно кафе и тръгнахме на обиколка. Не се мина без нови покупки. Куфарите ни вече бяха препълнени, а ние не можехме да спрем да пазаруваме. По едно време дори се пазарихме и за едно ренде, да се чуди човек за какво ни беше? Добре, че не се договорихме за цената, че и него щяхме да мъкнем, сякаш в България няма рендета. Ама като те обхване лудостта, няма спирачка.

 

Пак обикаляхме из пазара, а за обяд опитахме два местни деликатеса. Единия се прави от листенцата на роза, а другият се приготвя с месо, но в момента не се сещам за името му. При предишните обиколки, с Моника си бяхме набелязали едно барче, точно на крайбрежната уличка с изглед към реката. Всеки път беше заето с хора, но за наш късмет този път имаше място.

В добрите заведения щом седнем на масите веднага ни донасяха парфюмирани леко влажни ледено студени кърпи. Не можете да си представите какво удоволствие представлява влажната ледена кърпа в горещия ден. Та това заедно с вкусната храна рязко ни стимулира за нови обиколки. Открихме нови улички и нови чудни местенца. Имаше още много за откриване и преоткриване в този град.

 

 

Следобеда отново решихме да идем на плаж, но този път с такси.  От таксито се забавлявахме, наблюдавайки и други пишман-велосипедисти като нас. Плажът, на който прекарахме следобеда беше Cua Dai, мисля че се води за най-добрия плаж на Хой Ан.

 

 

А вечерта отново скитане по уличките, виетнамско кафе и обикаляне по сергиите.

 

 

Случи ни се и една весела случка. Спряхме да пием виетнамско кафе с мляко в едно барче, препоръчано ни за добро кафе. Поръчахме си го и когато ни го донесоха, установихме че не са ни донеси млякото. Моника отиде да си го поиска и се върна, придружена от една сервитьорка. Момичето не вярваше, че не ни е дало млякото и лично идваше да провери. С жестове показахме, че липсват каничките, в които сервират млякото, което би трябвало да показва че не сме получили мляко. Явно този факт, не беше достатъчно убедителен, че девойката взе лъжичката от чашката на Моника и и бръкна в чашата, за да провери да не би да сме изсипали млякото вътре. Не го откри и си замина, а ние си паднахме от смях.

 

Вечеряхме в същото барче, където ядохме деликатеса от рози. Този път обаче ни настаниха на покрива с гледка от високо. Да, ама гледката си имаше цена. Внезапно една огромна хлебарка долетя отнякъде и запълзя около краката ни. Аз нададох такива викове, че един от сервитьорите дойде да види какво се случва. Дружно търсехме хлебарката, но така или иначе тя беше изчезнала. Това леко ми наруши удоволствието, че трябваше непрекъснато да дебна да не изкочи отнякъде.Но така или иначе беше поредния чудесен ден. Както винаги установихме, че искаме да останем по дълго и че не ни стига още само един ден.

 

И накрая двете внучета на собственика, облечени празнично за посрещането на 1 Май. /следващия ден, денят на нашето заминаване от Хой Ан/.

 

Редактирано 19 май, 2017 от mililia

[desislavna]

Чудесен и изчерпателен разказ, идеално пресъздаващ колко много ви е харесало, независимо от негативите! Личи си колко сте се забавлявали и ви пожелавам да пътувате заедно пак из интересни дестинации.

И аз имах сблъсъци с хлебарките - огромни са! И страшно бързи :)))) 

А кафето....Най-хубавото кафе, което някога съм пила е във Виетнам. Купих си за вкъщи, заедно с кондензираното великолепно мляко и онази купичка, в която се залива с вряла вода, и се наслаждавам всеки ден. 

Наистина, Виетнам е прекрасно място с чудесни и усмихнати хора!  Клаксони, трафик, мръсотия, хора, седящи по тротоарите и видимо нищо не правещи или пък хранещи се върху малките си масички, седйки на  малките си столчета - всичко това е част очарованието на страната.  Но за мен най-голямото богатството са хората, които са услужливи и чистосърдечни! И планирам да се върна.

Сигурна съм, че благодарение на разказа ви интересът към дестинацията ще се увеличи 

[AlexandraKo]

Като стана дума за кафето, във Виетнам също има Копи Лувак и на нас ни харесва много  повече от индонезийското. 

Мил, много хубаво пътуване, с много положителна емоция!

 

[Monika_Koko]

Единственото, за което съжалявам е, че не се снимахме с колелата. Бяхме чудни карикатури борещи се за баланс и отцеляване. Във Виетнам, всички участници в движението използват класона за всяка предприета маневра, завиване, изпреварване или просто, за да те уведомят, че са около теб. Ние като, новобранци вляли се безрасъдно в уажсяващия трафик, всички естествено ни изпреварваха и клаксони свиреха всяка секунда. Еми карайки пред мен,  поддържаше  права линия известно време, но когато минаваше камион и пронизителния му звук я караше да правя рязък завой и тя се мяташе на тротоара ..или в тревата или в пясъка...естествено това се случваше и с мен. Беше ни изключително смешно и весело. Всъшност си е чист късмет , че се прибрахме без някави травми, пък и колелата отцеляха.

[searus]

И аз се скъсвам да цъкам бутончето за харесване, дотук сте почти по стъпките ни, с толкова малко разлики, че веднага ме върнахте 4 години назад :-D Много ми е хубаво да си припомня така красотите на тази страна, благодаря! 

Ама за кафето, само аз ли не го харесвам?!? Много ми беше гадно, толкова сладникаво, че в началото се скъсвах да им обяснявам да не ми слагат захар вътре, докато видях, че полза няма... После прочетох в пътеводителя, че обработвали зърната с рибен сос, та съвсем ми се отпи, но поне имах вече някакво обяснение защо е такава гадост...

[T.E.Lawrence]

Както обичам да казвам, някой ден ще се върна в Хой Ан за месец и само ще ям. :D Там наистина е върхът на кулинарията, така и не попаднах на лош ресторант, a посетих много. Сигурно Виетнам е единствената страна в света, където забравям за еспресото и пия само местно. Някой ако ходи скоро към Хо Ши Мин,  има едно Cong cafe точно в центъра на Bui Vien. Направено е в стар северновиетнамски стил и кафето е страхотно. Седиш, отпиваш блаженно и се наслаждаваш на лудницата отвън. :D

[mililia]

Радвам се, че разказа за приключенията ни из Виетнам ви харесва. Дано да ви е толкова забавно, колкото на нас ни беше забавно да го преживеем. Виетнам си заслужава напълно като дестинация. Ако човек не се втренчва в детайла и не вижда непрекъснато чашата "наполовина празна", а подходи с позитивизъм, няма начин да се разочарова от страната. Налице са всички условия за приятно изкарване - вкусна храна, приятни и мили хора, добро обслужване, неща с които да запълните престоя си и нещо, което не е без значение - много е евтино. 

 

И така продължаваме нататък.

Ден 12 

 

Напускаме Хой Ан със свити сърца. Толкова ни е харесало там, че трудно можем да си представим друго място, където да се чувстваме толкова добре. Без големи очаквания сме за нататък.

Обаче нас ни очаква Хюе със своите забележителности.

Докато търсех как да направим прехода попаднах на фирма, която предлагаше транспорт от Хой Ан до Хюе с няколко поне според мен интересни спирки - в Да Нанг, Хай Ван Пас, Мраморната планина и един плаж. Цената беше 10 долара. Букнах места за автобуса и при пристигането ни в Хой Ан помолих от гестхауса да уточнят подробностите. В последствие се оказа, че фирмата организира еднодневни екскурзии от Хой Ан и Да Нанг до Хюе, като по пътя си до там ни превози и нас.

Сутринта милото виетнамско семейство беше строено в пълна бойна готовност за честването на първи май. Всички облечени празнично и накипрени. Изпращат ни с прясно приготвени сандвичи с омлет, увити за из път, чаша ароматно кафе, също приготвено за из път, вода и банани. Как да не си им благодарен за топлото отношение. Децата ни махат за довиждане, а ние поемаме на път. 

До Да Нанг бяхме сами в микробуса, но из Да Нанг събрахме доста туристи и се напълнихме изцяло. Опънаха се дори средните седалки, за да се съберем всички. При обиколката из Да Нанг разгледахме хотелите, както и плажовете. Нямаше съжаление, че изборът ни беше да изкараме и петте си нощувки в Хой Ан, а не да ги поделим между двете градчета. Да Нанг се оказа нов и модерен град. Вечер вероятно прилича на дискотека и се оживява, но през деня изглежда леко пуст. Направихме кратка фотопауза на един плаж с пазарче за риби. Тук Моника даде жертва като падна по едни стълбички и в резултат се сдоби с натъртвания и ожулен до кръв лакът.  

 

 

После поехме по прочутия Хай Ван Пас. Около нас беше пълно със скутери, които имаха големия късмет да могат да си позволят спиране на всяка прекрасна гледка. Ние не бяхме заели правилната позиция в микробуса, но въпреки всичко успяхме да се насладим на гледките. На едно място направихме и фотоспирка, но не бих казала, че беше мястото с най-хубавата гледка. Просто там имаше паркинг, сергии и тоалетни. Иначе по пътя има много по красиви места за спиране. Въпреки това има една особена атмосфера, рев на мотори, кордони от преминаващи мотористи и всички жадни за гледки. Леко се чувствах като на парад на рокерите.

 

 

Прави се и една спирка в едно място, където се продаваха разни сувенири. В близост имаше и един плаж, но нямаше много време за обиколки.

 

 

Имаше и красиви гледки по пътя, в близост до Хюе. Ходихме и до едно място, където от някакво растение се извличаше масло, което е много полезно за кожата и предпазва от комари. Бурканчето с чисто масло, обаче, си беше доста скъпо, та  не мога за кажа доколко помага за предпазване от ухапванията на комари. В последствие видях, че го имаше и на пазара в Хюе, но не можах да преценя дали беше чиста течност или с някакви добавки.

 

Пътюм ни оставиха в хотела ни в Хюе и групата продължи екскерзията си, а ние трябваше да опознаем градът самостоятелно. Бях избрала един хотел в близост до Двореца. Трябваше да се премине по големия мост, но за не повече от 20 мин. се стигаше до двореца. В хотела ни посрещнаха с влажни ледени кърпи и нарязани плодове. Стаята ни не беше нещо особено, но както винаги беше чиста. Е два пъти викахме момчетата от хотела да ни поправят нещо, но това бяха само дребни детаили. Цената обаче беше смешна и нямаше причина за недоволство.

От Радо бях научила, че градчето е доста пусто и няма много заведения, в които да се развличаш вечер. Ние го видяхме в съвсем друга светлина. В действителност при пристигането ни, около обяд, изглеждаше пусто. Нямаше ги търговците на сувенири, а хората се бяха изпокрили на сянка. Хюе беше единственото място, в което жегата се оказа непреодолима. Слънцето печеше и ни караше да се чувстваме като във фурна. Дори трафикът беше намалял, в очакване на идването на вечерта. 

Ние обаче тръгнахме из градчето с идеята да разгледаме двореца с Цитаделата. От жегата Моника не се чувстваше много добре, но успяхме да обядваме и да съберем сили за обиколката. 

Самият дворец не е нещо особено. Доста неподържан и без туристически вид. Имаше обаче доста групи и навсякъде имаше хора. Ние докато се наобядваме беше станало около 3-4 часа следобяд и нямахме много време.Така че избрахме по важните неща и се концентрирахме само върху тях. Купихме и комбиниран билет за него и две гробници. Не мога да кажа, че сме разгледали подробно двореца, но каквото имаше за виждане, видяхме.

 

 

На излизане видяхме единствените неща, посветени на войната. Просто пътят ни минаваше от там. Беше безплатен музей на военна техника.

 

 

Поради това, че беше първи май, в градчето мина и нещо като парад. Създаде много приятна атмосфера.

 

 

С наближаването на тъмнината се появи и ветрец, така че времето стана много приятно. Ние обиколихме един затворен пазар за хранителни стоки, разходихме сеи  из едно място, специално приспособено за хранене на виетнамците. Бяха направили нещо подобно на нашите базари с много сергии за храна и масички. Имах чувството, че градът се е изсипал там за празнична вечеря. След като починахме на една пейка в този парк се поразходихме и из нощния им маркет. Там за разлика от всички останали нощни пазари се продаваха произведения на изкуството и качествени стоки. Цените им съответстваха на качеството. Но в действителност там можеше да се закупи картина, статуя, ръчно изрисувен копринен или кашмирен шал. Ние прекалили вече с пазаруването не проявихме голям интерес. Вместо това потърсихме агенция, с която да си организираме следващия ден. От хотела вече имахме предложение за разглеждане на трите гробници и пагодата на цена 35 долара. Трябваше да търсим нещо,което да е на по- изгодна цена. В едно място успяхме да договорим на цена 38 долара същата обиколка + трансфер до летището. Цената ни устрои и вече спокойни за утрешния ден отидохме да търсим къде да вечеряме.

Докато вървяхме по една уличка към посочената ни от хотела зона, видяхме едно заведение, което беше пълно. Заразглеждахме менюто и вътре беше пълно с вкусотии. Така че не стигнахме до там, за където тръгнахме, но един човек ни отстъпи масата си и ние веднага я заехме. Ресторантчето се държеше от една виетнамка, която обслужваше, готвеше, чистеше и правеше всичко сама. Обаче беше много вкусно. Толкова вкусно, че явно сме изяли всичко преди да се сетим да снимаме. Ядохме една уникална риба, скариди и класическите рулца.

Хюе беше градче, за което нямахме големи очаквания, но по свои начин и то ни хареса. Трафикът беше по-малък и се движеше в по-голям ред. Вечер всичко се изпълваше с живот. Имаше вкусна храна на ниска цена. Така, че нямаше основание да се оплакваме. Чувствахме се чудесно и тук. И тук ни хареса.

 

 

 

 

Редактирано 20 май, 2017 от mililia

[mililia]

Ден 13, но в никакъв случай не беше фатален ден.

 

Целта ни беше до обяд да наобиколим трите по известни гробници, пагодата в града и да се върнем за лек отдих в хотела. Бяхме уговорили късен чек аут и можехме да задържим стаята до 14 ч.

 

В 8 ч. дойде кола да ни вземе от хотела. Въпреки все още ранния час, вече беше ужасно горещо. Първоначалната ми идея беше да наемем два скутера със шофьори и те да ни разведат из гробниците. Навреме се отказах от тази идея и то точно заради невероятната горещина. Ако не се редуваше горещина с хладната климатизирана кола, човек нямаше начин да издържи на този пек. Не знам колко градуса е било, но ми се струваше, че на слънце е около 40.

 

И стигаме до първата гробница на владетеля Minh Mang. Обикаляме сами, без да имаме кой да ни разкаже, но гробницата веднага ни хареса. Намира се в планината сред зеленина.

 

 

И след това бързо в колата да поемем хладен въздух. Отправяме се към следващата гробница Kai Dinh tomb. Лично на мен тази гробница като чели ми хареса най-много, но сравнението е трудно. Всяка гробница беше различна. Две от тях бяха и с голяма паркова площ, докато настоящата гробница беше изпипана повече в архитектурно отношение, отколкото като градини. Доколкото чух един гид да обяснява, строителството и стила и е дело на френски архитект. В нея имаше и най-много посетители.

 

 

И след нея, отиваме да видим и Tu Duck Tomb. За нея е необходимо да си закупим отделен билет. Тя е с огромен парк, който след като го облагородят ще стане много красив. Има високи дървета, които държат прохлада, езерца които се засаждат с лилии. Въобще тече силен процес на привеждането и в приятен вид. На нас силно впечатление ни направи процеса по засаждане на водни лилии. Оказа се, че влизат във водата хора и за засаждането на всяко листо се потапят в блатната вода и така докато засадят всичко.

 

 

А иначе тази гробница не беше нещо впечатляващо. Предстоеше дълъг реставрационен процес, но единден щеше да стане много приятно място за посещение.

 

 

Беше станало около обяд и хората се бяха изпокрили на сянка. Ние трябваше да отметнем и Thien My Pagoda. Внушителна пагода, която се забелязва при плуване по реката с корабче. Издига се високо и към нея има гледки от доста места в града.

 

 

Точно на пагодата правят спирка и туристическите корабчета. В този час, обаче, нямаше групи за наш късмет и  беше тихо и спокойно.

 

 

Толкова издържахме на жегата и след това се върнахме в хотела. Багажът ни беше готов, така че взехме по един душ, освежихме се за около половин час на климатика и отново в жегата. Тъй като минаваше обяд, а градът спеше поради жегата на нас ни остана като възможност да се върнем в заведението от предишната вечер и здраво да се нахраним с вкусотии.

 

 

Ето и малко от градчето, въпреки че не снимахме много поради голямата жега, която ни обръщаше на мързел.

 

 

Колкото и да е голяма жегата, към 4,30 следобед идва някакъв ветрец и положението става силно поносимо и много приятно. Ние използвахме времето да обиколим пазара на Хюе и се сдобихме с още подправки, кафе и все много необходими неща. Купуваха се и последните сувенири, подаръци и всичко, което беше останало. След пазара обиколихме и зоната с ресторантите в Хюе. Пак много приятно място. Даже в един военен бар пихме по бира за утоляване на жаждата. 

 

Вечерта имахме поредния полет с VietJet до Сайгон. До този момент имахме промени в полетите, но те бяха незначителни. Все в порядъка от около 10 минути от първончално обявения час. Тук ни бяха пратили съобщение, че изтеглят полета с около два часа и вместо да летим към 23 ч., това да се случи към 21 ч. Устройваше ни чудесно и наехме трансфер за 19 ч. След което, обаче получихме ново съобщение за поредна промяна и по-късен час на излитане т.е. върнаха полета в 23 ч. Така се оказа, че на най-малкото летище трябва да прекараме най-много време. Нямаше как да променим часа на трансфера и 4 часа преди полета бяхме на летището. Там освен две заведения нямаше нищо друго. Вечеряхме в едното сандвичи с картофки и зачакахме полета. А при пристигането ни в Сайгон ни очакваше смешна случка.

 

Но преди това няколко думи и за Хюе. Не подценявайте градчето. Има всичко, за да си изкарате добре, без да са налице тълпите от туристи. Цените са доста по приемливи, а храната не по-малко вкусна. Ако искате да си закупите произведения на изкуството - това е мястото. Дрехите, купете на друго място. В градчето размерите са само за виетнамци. Ще изкарате една спокойна вечер в приятна атмосфера. Едно съвременно градче, с модерен облик, широки улици, поносим трафик и отново - приятни хора.

 

 

Редактирано 20 май, 2017 от mililia

[AlexandraKo]

В Да Нанг има страхотна плажна ивица , много широка, с хубав фин пясък, можеш с часове да ходиш покрай брега и няма край.Нарича се Бак Мей Ан и казват, че това е един от най-красивите плажове в света.В една тема Дани препоръча хотел Фурама в КЛ.Та се сетих, че в Да Нанг  бяхме във Фурама резорт, страхотно място, много луксозно, с отлична храна , огромни басейни на брега,  едни безкрайни градини, дето по цял ден имаше хора,  които чоплеха  нещо, за  да са така красиви.Идеално място за почивка.Като се сетя, ще покажа снимки.

Между другото - във Виетнам има страхотни хотели и ресторанти, които по лукс не отстъпват на тези по света. В Ханой бяхме в един такъв ресторант, дето, разнообразието на бюфета за вечерта беше толкова огромно, че човек трябваше да има поне три стомаха, че да може да опита от всичко. Кристални съдове и чаши, елегантни прибори, пък персоналът как беше облечен - взеха ми акъла.А не е като да не сме ходили по лъскави места.И цената пак беше нещо от сорта  22 долара на човек.

Редактирано 20 май, 2017 от AlexandraKo

[mililia]

И последен ден във Виетнам.

 

Кацаме на летището в Сайгон малко след полунощ. Понеже вече сме имали сблъсък с местните шофьори на такси решаваме, че ще се справим и сами, поради което не наемаме трансфер.

Ще направя малко отклонение, но ще споделя нещо и за летенето из вътрешността на Виетнам.

Сещам се и, че на всяко едно летище при кацане от вътрешни полети на излизане от салона има хора, които проверяват номера на багажа с този на билета. Не знам дали се краде по летищата, но нямаше как да напуснем летището, без да сме минали проверка, дали случайно не сме отмъкнали нечии чужд багаж. Такава проверка, обаче на международния терминал в Сайгон липсваше, така че явно проверяват самите виетнамци. Отделно от това Vietjet e нискотарифна компания и има лимити за превоз на багаж. Никъде, обаче, не следяха за допустимия ръчен багаж. Аз постепенно се оказах с 4 ръчни чанти + една виетнамска шапка + възглавничка. При Моника положението откъм брой на чанти беше по - добро, но пък по килограми нямаше равен на неиния багаж. Често и беше трудно да запази равновесие под тежеста на раницата. Всеки път при чекиране оставяхме чекирания багаж, а с другия продължавахме необезпокоявано. Никой не ни направи забележка за голямото количество ръчен багаж. Виетнамците също пътуваха с по-няколко чанти или кашончета, но всеки път при чекиране измерваха тежестта и на ръчния си багаж. Никой не ги караше да го правят, но всички го правеха. Нямам представа дали се страхуваха от възможна проверка и заплащането на високи такси на място, но определено не се следеше за размера и тежестта на ръчния багаж-

 

Та продължаваме с наемането на такси. На стоянката си харесваме едно зелено такси на фирмата Main Linh. Не знам как успяхме да нацелим точно това такси, но останахме с впечатлението, че чичото току-що е взел книжка и са му дали едно такси, а ние сме му първите клиенти. Едвам уточняваме къде искаме да ходим и тръгваме с мноооого бавно темпо по улиците. Движим се в средата на пътя, с няколко широки платна, с около 20 км. в час. Около нас всички минават и заминават. Вече наближава 1часа посреднощ, а ние като на разходка. Както вървяхме имах чувството, че в хотела ще пристигнем точно за закуската. От време на време, чичото се засвяткваше и ние вдигахме скорост от около 40 км в час. Докато пътувахме гледах на maps.me дали спазваме трасето или обикаляме за повече пари. Ами, човекът си караше по маршрута, даже на места съкращаваше пътя, обаче не бързаше за никъде. Поради езиковата бариера ние не можахме и да поставим въпроса за по-бързо движение. През това време обаче се заливаме от смях, виждайки как всички ни задминават и отиват в даличината. По една време чичото осъзна, че повече не знае на къде да кара. Аз му подадох картата с маршрута, за да се ориентира, а той само цъка и възклицания. Даже погледнах да не съм му дала карта на София например, защото определено оставяше усещането, че изобщо не му е познато мястото, където се намираме. Цъка, говори си нещо, диви се на картата, увеличава и намалява мащаба и, пак се чуди и чеше  и явно, че идея си няма на къде да кара. Врътне картата на ляво, врътне я на дясно и яснотата не е по-голяма. Тогава си присвоих навигаторската функция, ама положението не стана кой знае колко по добро. Въртяхме се някъде около мястото на хотела, но все пак бяхме на друго място. С Моника осъзнахме, че този човек не знае на къде повече да ни кара. С темповете на придвижване и мотаенето по улиците само щяхме да изгубим пари и време. Решихме да платим и да се оправяме пешеходно. А часът наближава 2 и аз изобщо не бях сигурна, че ще намерим хостела отворен. Бях уговорила да ни чакат до към 1 ч. и от хостела бяха обещали, но вече минаваше час от тогава. Самият хостел се оказа на много невзрачна и тайна алея. Дори пешеходно минахме алеята, без да збележим, че продължава в уличка. Добре, че Моника се усети, че може точно това да се окаже нашето място.

В хостела тъмно, отворено и на диванчето спи едно момче сладко, сладко. Събудихме го, за да ни настани. Тук поради любопитството на младежа или поради силната ни умора се наложи да го скастря. Още не ни беше настанил, а започна да се интересува кога ще освободим стаята. Троснах му се, че след като се наспим ще решим този въпрос. Не знам защо, но доста му се издразних. Той пък ни отмъсти като ни даде стая с развалена брава на банята, която каквото и да правиш не можеш да затвориш. Не беше време за разправии, така че колкото и да не бяхме доволни взехме набързо по един душ и по леглата. 

 

На сутринта преговаряхме за късен чек аут, което беше заявено като предимство за Genius клиенти на букинг. Ей, не щат да ни оставят два часа в повече и толкова. Преди това ми бяха отговорили, че късен чек аут е възможен срещу половин дневна цена, а сега твърдяха че хостела е пълен и те трябва да чистят стаята. Успях да изврънкам само един допълнителен час. Дадох си сметка, че явно трябва да бъда клиент на хотели, а не на хостели. Беше чисто и евтино. Липсваше обаче ухажването към клиента и желанието да му угодиш. Така или иначе закупихме трансфер до летището за следобеда и поехме на обиколка, за да видим дневен Сайгон.

При предишното ни посещение все го виждахме облян във светлините на рекламите. Ами през деня не е толкова очарователен. Забързан град в своите си неща, трафик, лудница, боклуци. Влияеше ни вече и треската по завръщането. Някак си се чувстваш нащрек, че трябва да гониш самолет и това те държи в напрежение. За първи път с Моника решихме да се разделим и всеки да си запълни времето до освобождаването на стаята, както реши за добре. За това силна роля изиграха плъховете на Бен Тан маркета. Аз не издържах и не исках да се мотая там, а пък Моника беше решила да си закупи някои неща за първа вечеря след завръщането си. Така, че тя остана да обикаля из маркета, а аз поех към пощата, катедралата и модерната част на Сайгон. Помотах се из пазарчето в пощата, посетих Катедралата, ходих до площада с паметника на Хошимин, но той се оказа напълно пуст. Друг човек освен мен там нямаше. 

Към 1 часа и двете се срещнахме в хостела, освежихме се и оставихме багажа на съхранение. Отново тръгнахме на обиколки, като решихме да идем на Bui Vien street. Пътьом хапнах виетнамски сандвич от едно заведение, което Моника беше открила докато е сама. Мисля, че там сандвичът беше най-вкусен. А виетнамските сандвичи не бива да бъдат подценявани, защото са доста вкусни направени с подлютени сосчета.

После поседяхме на хлад в парка, който разделяше мястото с хостела ни от известната бекпекърска уличка. Гледахме и едни девойки как се пощят от въшки. А самата уличка също изглеждаше различно през деня. Шум, боклуци и мързеливи продавачи на часовници менте и фалшиви маркови очила. Направихме няколко тегела и седнахме в едно бистро на смути. Така изкарахме остатъка от деня до около 16 ч. след което се върнахме в хостела, взехме багажа и се натоварихме на колата за летището.

 

Ето и няколко последни снимки от Сайгон:

 

 

Дали ни е харесало, мисля че няма нужда от отговор на този въпрос. Беше чудесно пътешествие и ние напуснахме Виетнам заредени с изключително силна позитивна енергия. Остават само хубави спомени. За себе си нямам готов отговор дали бих се върнала отново там. Ако има възможност обаче не бих отказала ново посещение. И аз като Лоуренс бих се върнала дори само, за да мога да ям там. Страната няма как да претендира за някакви невероятни забележителности, но атмосферата, която притежава би доставила удоволствие на всеки непредубеден човек.

 

Благодаря и на Моника, без която пътешествието не би било толкова приятно и забавно. С нея се чувствах страхотно и тя допринесе за доброто настроение при пътуването. С удоволствие бих тръгнала с нея отново, където и да е.

 

КРАЙ 

 

 

 

Редактирано 20 май, 2017 от mililia

[Ushakal]

mililia , като чета разказите и гледам снимките, направо ми се прииска да си стегна куфарите за Виетнам. За съжеление, нямам повече отпуск. Благодаря на двете ви, че споделихте преживяванията си тук! Доставихте ми галямо едоволствие! 

[mililia]

преди 24 минути , Ushakal каза:

mililia , като чета разказите и гледам снимките, направо ми се прииска да си стегна куфарите за Виетнам. За съжеление, нямам повече отпуск. Благодаря на двете ви, че споделихте преживяванията си тук! Доставихте ми галямо едоволствие! 

Благодаря, че съпреживя с нас пътуването ни. Беше удоволствие да разкажа/ем за него.

 

Виетнам има какво да предложи откъм атмосфера и храна, така че някой ден го включи в плановете. Няма да съжаляваш.

 

Поздрави!

[Monika_Koko]

Eх, ех, колко прекрасно беше... гледам снимки, смуча бонбон от кокосовата плантация с алое и трастикова захар иииии се чувствам щастлива, пълна с положителна енергия и готова за ново пътешествие:) Цялото пътуване във Виетнам, беше планирано и подготвяно дълго и старателно от Еми.  Перфектното ни изкарване се дължи и на чудесните хотели и локации , които беше избрала, точно и прецизно съобразени трасфери... самолети, кораби, влакове, автобуси, ....всичко. Хубавото също беше, че имахме пълно единомислие относно трипове, храна, пазаруване, дори в някой по-екстремни приключения бяхме напълно единодушни. Истински се забавлявахме, а това е най-важното в едно пътуване. 

Много благодаря на Еми, за това прекрасно, весело, емоционално приключение. И аз се надявам, много, много да пътуваме пак заедно ! И всъшност , ако го нямаше този форум, това пътуване нямаше как да се случи.  Тук в "Магеланци" се сбъдват мечти!