[shaman-h_fel] От Чианг Май до Сукотай

[ShaMan-H_Fel]

Още един ден с автобуса. Този път над 6 часа, втора класа. Пак си имаше климатик, само дето седалките бяха малко по-тесни и автобуса беше доста по-стар. Няма вода, няма храна, даже спирането за пиш пауза почти го пропуснаха. Комайче бях единственият турист на този рейс. Но пък той спря в стария град на Сукотай, повечето автобуси спирали само в новия град.

Станах в обичайното ранно време. Стегнах си багажа, беше ме домързяло да го направя това вечерта. Още в седем часа слязох във фоайето. Момичето дето сервира закуската миеше пода. Това явно е семеен бизнес и малката са я впрегнали да се учи на труд. Исках да си платя, за да не губя време и да се опитам да хвана първия автобус в 8 часа. Комуникацията не се получи. Седнах на една пейка и взех да чакам, след малко тя ми донесе менюто за закуската. Поне щях да закуся по-рано.

Тъкмо привършвах закуската и момчето от рецепцията се появи. Разплатих се, викнаха ми такси и успешно стигнах да автогарата в 8 без 10. Но се оказах на грешния терминал. Докато се ориентирам, автобусът явно беше заминал. С помощта на хората от гишетата намерих фирмата, която продаваше билети за следващия автобус. Взех си билет и след кратко чакане автобусът се появи.

Последваха шест часа лангуркане по тия разбити пътища. Камъните в бъбреците ми станаха на сол, главата на бъркани яйца. Още щом слязох на спирката и се появи един тук-тук. В тая жега – 37 градуса – хич не ми се вървеше тоя километър, който имаше до хотела. Срещи 50 бата ме извозиха, чак на стълбите на хотела ме спряха . Посрещна ме пиколо, натовари ми раницата на количка и я откара в бунгалото. Черпиха ми студен чай, докато оправяхме документите. В бунгалото бяха направили две слончета от хавлиите. Точно като на рекламните снимки, но не само за рекламата.

Отскочих до пазара, за храна и вода. В тая жега, този един километър ми се видя като 5. Утре ще си взема колело. Явно наистина е прекалено голямо това тук. Сега мисля да ида да се топна в басейна.

Пълна статия