Разходки в планината

[Eva eva]

И тук да попитам - случайно да се сещате за някое място на Витоша, където може да се паркира кола и да има гледка /тоест - гледка от колата/? 

[sndos]

преди 15 часа, Eva eva каза:

И тук да попитам - случайно да се сещате за някое място на Витоша, където може да се паркира кола и да има гледка /тоест - гледка от колата/? 

Има няколко местенца по пътя за Копитото например. Ще ги откриеш лесно, почти винаги има паркирали коли. Много често се извършват изпитания на амортисьорите им 🙂

[sndos]

Имаше случайна мини-магеланска среща в Пирин в района на Попово езеро 🙂 Разпознах и се запознах с @Lindt @Граф Вронски и Жижо, които бяха тръгнали към Тевно, а ние към Джано. Радвам се, че се засякохме и може би не е лоша идея да направим една среща на планинарската секция на магеланци в скоро време. Какво мислите @master_of_germs @mary_shery?

[Lindt]

преди 11 минути , sndos каза:

Имаше случайна мини-магеланска среща в Пирин в района на Попово езеро 🙂 Разпознах и се запознах с @Lindt @Граф Вронски и Жижо, които бяха тръгнали към Тевно, а ние към Джано. Радвам се, че се засякохме и може би не е лоша идея да направим една среща на планинарската секция на магеланци в скоро време. Какво мислите @master_of_germs @mary_shery?

 Жижо във форума си има ник ( @Gentleman Basta ), макар дори в магеланци да е по-известен като Жижо 🙃. Иначе в неделя си мислим за разходка от Златните мостове из района на Магеланската гора, като обща концепция напълно липсва, преброяване също, но личните ми цели са един малинак и бобът в хижа Тинтява.   

[Светославов]

Другата седмица, ако е сравн. устойчиво времето, смятам да се поразшътам из Карловския Балкан. 

[sndos]

На 8.09.2021 г. в 11:24, Lindt каза:

 Жижо във форума си има ник ( @Gentleman Basta ), макар дори в магеланци да е по-известен като Жижо 🙃. Иначе в неделя си мислим за разходка от Златните мостове из района на Магеланската гора, като обща концепция напълно липсва, преброяване също, но личните ми цели са един малинак и бобът в хижа Тинтява.   

@Lindt @Gentleman Basta Добра идея за Златните ама няма да успея да се присъединя. Надявам се да се сихнронизираме в някой от октомврийските уикенди 🙂

Смених си и профилната снимка, че да не е толкова заблуждаваща 🙂 

[Lirea]

Една приятна и лежерна разходка от вчера - скален феномен Столо, недалеч от София. Въпреки скромната му надморска височина от ~1300 м. се виждат феноменално много планини и върхове. 

 

Самото Столо

 

 

И част от гледките

 

На скалите се виждат останки от българско знаме. Вятърът му е разказал играта.

 

 

 

Има и разнообразие в пейзажа

 

 

П.С. Ако решите да ходите, НЕ слушайте Гугъл Мапс. Ако напишете "Добравица" (което е изходната точка), ще се опита да ви закара край Своге, което хич не е добре. Ако пробвате с Горна Добравица, ще се опита първо да ви прекара през Долна Добравица, където първо ще си потрошите колата, после, ако имате късмет да срещнете местен, ще установите, че изобщо не е трябвало да минавате тези километри безумно ужасяващ път, трябва да се върнете обратно, после през Брезе и накрая към Горна Добравица. За да не сте напълно прецакани, от Долна Добравица може да отидете на бърза разходка до водопад Добравишка скакля. Пролетта си го биваше.
След като паркирате в Горна Добравица, минете пеш през нея и имате късмета да срещнете някакви хора, които знаят къде отиват, или имате силно развит нюх за налучкване на посоки от всичките възможни отклонения, може и да разберете кой път да хванете, защото табели няма. Успех! 😉 
За да не се отчайвате твърде, мога да ви пратя GPS трака. 😉 

[Lirea]

Чудна и живописна разходка в, може би, последния наистина топъл ден за тази година: Централна планинска школа (ЦПШ) - х. Мальовица - Страшното езеро - Йончево езеро - ЦПШ

 

 

 

На първото голямо изкачване заседнахме в едно малиново находище и като се почна едно похапване... Разкошотия. Набрахме си и за почивката след това 

 

 

Имахме си и компания

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[mary_shery]

На 13.09.2021 г. в 17:36, Lirea каза:

Една приятна и лежерна разходка от вчера - скален феномен Столо, недалеч от София. Въпреки скромната му надморска височина от ~1300 м. се виждат феноменално много планини и върхове. 

 

Самото Столо

 

 

И част от гледките

 

На скалите се виждат останки от българско знаме. Вятърът му е разказал играта.

 

 

 

Има и разнообразие в пейзажа

 

 

П.С. Ако решите да ходите, НЕ слушайте Гугъл Мапс. Ако напишете "Добравица" (което е изходната точка), ще се опита да ви закара край Своге, което хич не е добре. Ако пробвате с Горна Добравица, ще се опита първо да ви прекара през Долна Добравица, където първо ще си потрошите колата, после, ако имате късмет да срещнете местен, ще установите, че изобщо не е трябвало да минавате тези километри безумно ужасяващ път, трябва да се върнете обратно, после през Брезе и накрая към Горна Добравица. За да не сте напълно прецакани, от Долна Добравица може да отидете на бърза разходка до водопад Добравишка скакля. Пролетта си го биваше.
След като паркирате в Горна Добравица, минете пеш през нея и имате късмета да срещнете някакви хора, които знаят къде отиват, или имате силно развит нюх за налучкване на посоки от всичките възможни отклонения, може и да разберете кой път да хванете, защото табели няма. Успех! 😉 
За да не се отчайвате твърде, мога да ви пратя GPS трака. 😉 

Много внушителни скали и супер идея за еднодневен маршрут от София! Ще съм благодарна, ако споделиш GPS трака! 🙂

[Asya Assenova]

На 8.09.2021 г. в 11:24, Lindt каза:

 Жижо във форума си има ник ( @Gentleman Basta ), макар дори в магеланци да е по-известен като Жижо 🙃. Иначе в неделя си мислим за разходка от Златните мостове из района на Магеланската гора, като обща концепция напълно липсва, преброяване също, но личните ми цели са един малинак и бобът в хижа Тинтява.   

Аз харесвам боба в хижа Белите брези, ще пробвам и в хижа Тинтява, 

[Lirea]

На 25.09.2021 г. в 22:31, mary_shery каза:

Много внушителни скали и супер идея за еднодневен маршрут от София! Ще съм благодарна, ако споделиш GPS трака! 🙂

 

Всъщност не съм сигурна кой е най-добрият начин да го споделя. Пробвам с качване на файловете, които ползвам, в Drive. Ако не става, или имате по-добра идея, моля, споделете.

 

KML файл, отваря се с Google Earth

https://drive.google.com/file/d/1f_f0oNFUSc8hPPJcGfBPrMSJuRMq2xrY/view?usp=sharing

 

GPX файл

https://drive.google.com/file/d/1Z5h_EIEqch9JFIFLWUjZuPt8xbqdFzaa/view?usp=sharing

 

 

И един бърз скрийншот. Маршрутът наистина е доста приятен и става дори и при сравнително късно тръгване от София (стига да не се стъмва в 17 ч.)

[Svetulche]

Златна есен е сега в планините.

Един преход от Рибарица до хижа Ехо и вр. Юмрука, който предлага добро раздвижване и ненагледна красота

 

 

По въжето към вр. Кавладан

 

 

Поглед към Вежен

 

 

 

хижа Ехо

 

 

 

Вр. Ботев е със снежна премяна вече

 

 

 

 

 

 

Поглед от вр. Ушите към Козя стена и вр. Ботев в далечината

 

В ляво вр. Юмрука, в дясно - Кавладан

 

 

[домосед]

Темата за филмите гостува в темата за разходките в планината с филма Разходка в гората по едноименната книга на Бил Брайсън от 1998. В която се разказва за един преход на автора (който участва с истинското си име) и негов приятел от детството в Индиана (който участва с псевдоним) по американското Ком-Емине - траверса на Апалачите, 3500 км от Джорджия до Мейн.

 

Дали Бил Брайсън заслужава званието „най-забавният пътешественик на света” е дискусионен въпрос. Книгата надали бих прочел, съдейки по отзивите, че само отделни части са забавни, а дидактично-поучителните за природата на Апалачите са си направо скучни. Но филма е ОК! И има шанс да привлече повече хора на чист въздух в Апалачите. Постарали са се да се фокусират на забавните моменти, като шегите са колкото върху местните жители, които на Брайсън му простеят, и над другите туристи, които всички до един го дразнят със самото си съществуване, толкова и върху несъвместимата двойка главни герои. Че двамата във филма са в 70-те си години, докато в реалния живот са били в 40-те си, когато са правили прехода, е добро решение, добавящо пипер в смешката с неопитността им в планинския туризъм и лошата форма. От двамата определено филма го прави Ник Нолти. С поддръжката на две мечки и една жена с огромни розови гащи в пералнята. На Робърт Редфорд, колкото и да се старае, не му остава много повече от ролята на спаринг партньор. Когото е малко трудно да възприемаш за известния писател.

 

 

[Иван Попов]

Не знам дали разбрахте за Витоша, че има нови 70 км маркировка. 

Във Витоша е направена маркировка на 71,2 км пешеходни маршрути и 100 км велотрасета като част от инициативата за възстановяване на туристическата инфраструктура на планината Витоша.

 

Практическата работа по обновяване и поставяне на нови табелки и знаци е направена под ръководството на изтъкнатия алпинист и преподавател в Националната спортна академия - Дойчин Боянов.

Направена е и карта на велосипедните трасета с подновена или нова маркировка.

Поставените табелки и знаци помагат за по-лесното ориентиране на туристите в планината.

Мостче по Пътеката на здравето във Витоша

 

По този начин е поставено началото на поетапното маркиране на Нископланинската обиколна пътека, която обикаля планината по хоризонтал с приблизителна височина между 800 и 1000 метра над морското равнище. Това е едно от най-популярните места за разходка сред природата в планината, както през лятото, така и през зимата.

 

Нейното идейно планиране е заложено още в генералния паркоустройствен план от 1955 г. заедно с още две обиколни пътеки, които са Среднопланинска обиколна пътека и Високопланинска обиколна пътека.

Табела по Нископланинската обиколна пътека на Витоша

В Природен парк "Витоша" през тази година също са възстановени единадесет чешми в района на Дендрариума и туристически център "Златни мостове". Обновени са парковата инфраструктура на поляната пред хижа Момина скала и три екопътеки в планината.

Обновяването на маркировката е факт благодарение на споразумение между фондация "София - европейска столица на спорта" и Дирекция Природен парк "Витоша".

[ива валя]

Вчера по Кладнишката пътека на здравето. Колата оставихме в с.Кладница.Нагоре до х.Селимица е зор, по пътеката са счупени мостчетата, но се преминава, малко и с акробатика. В хижата различни видове супи- вкусни, боб и крем карамел за награда.

[ива валя]

До извор Живата вода"-приятна пътека, с малко изкачване до извора. Обозначена е с табели.Има и много табла за местността, животни и растения. Има маси и пейки за отдих. Оставихме колата в Боснек и се качих ме за 1 и 30 мин.Надолу е лесно,  за час.

На извора има заслон за огън, скари и ако носите месо, може да се изпече .Ако не, можете да починете на пейките. 

Изворът е с форма на главата змей.

[Eva eva]

Чуден преход направих днес 🙂 Маршрут Зелени преслап - хижа Скакавица - водопад Рилска Скакавица. Общо разстояние отиване и връщане - 7.71 км., денивелация 450 м. Общо време 4 ч. 30 мин, но спирах много за снимки и почивка.

В местността Зелени преслап има почивна база и широко място за паркиране, от там започва пътеката за водопад Рилска Скакавица. Следва се маркировката за хижа Скакавица. Има стръмни участъци. След хижата до водопада теренът е доста лежерен. Преди и след хижата иманяколко по-малки водопада. Много е красиво. Препоръчвам 🙂  И тук слагам няколко снимки 🙂 

@Zaro, беше ми писал преди време за маршрут, който минава покрай 7те рилски езера и излиза над тях. Беше извън "стандартния" път. Не мога да намеря къде сме писали по темата. Дали ще може да ми го дадеш отново 🙂  Благодаря ти предварително 🙂 

 

 

 

 

 

[Zaro]

преди 11 часа, Eva eva каза:

@Zaro, беше ми писал преди време за маршрут, който минава покрай 7те рилски езера и излиза над тях. Беше извън "стандартния" път. Не мога да намеря къде сме писали по темата. Дали ще може да ми го дадеш отново 🙂  Благодаря ти предварително

 

Мокро ли беше до Скакавица сега? Че искам да водя едни полуначинаещи натам.

 

От хижа Скакавица се пресича дерето, минава се през дървения мост и след около 50 метра има един много мочурлив участък дори и в сушаво време. Сега ще е много по-широк. След него има табели за Ловна и хижа Рилски езера. Пътеката тръгва в ляво през гората. По нея се върви около 10-15 минути, след което има табели направо (за Ловна) и надясно за Рилски езера и хижа Иван Вазов. Върви се нагоре по серпентини през гората, докато се излезе на откритото, което е Сухия рид. Като се качиш горе на откритото, има ново разклонение - наляво зелената е за хижа Рилски езера, а направо за Бъбрека и хижа Иван Вазов. Сухия рид е обширна и полегата местност, която си има нещо като връхче. Има пътека през върха, но има и такава леко вдясно, която е по-удобна и го заобикаля. След като го минеш, се излиза на поляната на дъновистите, през теб е Бъбрека. Долното, Рибното, Трилистника и Близнака остават надолу вляво. Пътеката минава от лявата страна на Бъбрека и се насочва към Окото покрай потока с падовете. Главната пътека е отляво на реката, сипеиста и пълна с народ. Отдясно на реката, почти незабележима в тревата, има малка пътечка, по нея няма хора, върви успоредно на другата и е много по-лека и приятна. Горе излиза точно пред Окото и от нея продължава пътеката за Отовица. Вляво си е основната пътека за Сълзата.

По участъка до Бъбрека почти няма хора!

 

Тук има описание на същия маршрут до езерата.

 

За времената - моите малко са относителни, щото по този маршрут съм минавал сам и със сина ми, а двамата ходим като изоглавени. И все пак нормални времена са може би:

Скакавица - първи разклон - 5 мин.

Първи разклон - втори разклон - 10-15 мин.

Втори разклон - до началото на открития участък - 20-30 мин.

До Бъбрека - 30-40 мин.

Общо от Скакавица до Бъбрека - около 1,30 ч.

Бъбрека - Окото - 15 мин.

Окото - Отовица - 30-40 мин. според това колко пече. Отгоре се открива разкошна гледка към полето Кабул (най-скучният връх, на който съм бил), Сейменски камък и Калините. Вижда се язовир Калин и хижа Иван Вазов.

От Отовица може, ако времето позволява, (и препоръчвам заради гледките) да се тръгне по ръба до (1) Раздела - 15 минути и (2) връх Дамга (Вазов връх) - още 15 минути. От Дамга има прекрасна гледка към Урдините и Мальовишкия дял.

Слизането е през Сълзата покрай Окото, Бъбрека, Сухия рид и към Скакавица. Контактът с манифестацията е 10-15 мин.

[Eva eva]

преди 55 минути , Zaro каза:

 

Мокро ли беше до Скакавица сега? Че искам да водя едни полуначинаещи натам.

Благодаря ти много за отговора и за детайлната информация! 

За Скакавица - не бих казала, че беше много мокро. Имаше съвсем малко мокри участъци, на няколко пъти се преминават малки локвички или вади, но нищо драматично. Преди водопада има участък със сняг, но не е притеснително. Бях без гети и не се намокрих. 

[Anna Kalinovska]

На 7.05.2022 г. в 21:00, ива валя каза:

До извор Живата вода"-приятна пътека, с малко изкачване до извора. Обозначена е с табели.Има и много табла за местността, животни и растения. Има маси и пейки за отдих. Оставихме колата в Боснек и се качих ме за 1 и 30 мин.Надолу е лесно,  за час.

На извора има заслон за огън, скари и ако носите месо, може да се изпече .Ако не, можете да починете на пейките. 

Изворът е с форма на главата змей.

Когато преди 2 години две коли съученици се запътихме нататък, в ранния час първо седнахме да се наприказваме на кафе с мекици в уютно местно заведение. После се запътихме пеша към обекта, срещнахме хора и благоразумно попитахме за пътя. Упътиха ни - било ужасно кално след дъждове в предходните дни и нямало да се доберем до извора. Та плъзнахме по хълма над селото и после на вкусен обяд на в същото заведение.. Така че продължава да предстои тази "Жива вода", ама кога ли - някои междувременно се сдобиха с нови внуци 🙂

[Anna Kalinovska]

На 20.07.2017 г. в 15:50, Sara каза:

Ще ви разкажа за една разходка до Седемте рилски езера,малко по различна от стандартният туристически маршрут.Преди около 35 години като дете бях за първи път,но сега ги видях в истинската им  прелест.Нощувките ни бяха 2, в старата хижа,като от там се наследихме на два изгрева от Молитвен връх,който е на 10 мин от хижата.

Долното езеро:

Рибното езеро и хижата

 

Първият ден обиколихме Долното езеро,Рибното ,Близнака и Трилистника.Връх Харамията през цялото време беше в особено засенчване и ми приличаше на демон,а знаех че в плановете ни влизаше и изкачването му,но този ден никак не ми изглеждаше гостоприемен.

Вторият ден поехме към пълна обиколка на езерата,като минахме да си напълним вода от свещеното за дъновистите място,наречено "Ръцете, които дават".Една много вкусна вода!

Достигайки да окото,пътят ни продължи не към сълзата директно , а по дясната пътека към връх Отовица и после по билото в посока към сълзата,като целта беше мястото откъдето да се видят всичките седем езера.

Зад мен е Окото с "жерави"от сняг.

"Усмивката "на Рила

Близнака

Също Близнаците гледани от Връх Харамията.

Окото.

На горната сничка се вижда добре Трилистника в дясно, а в ляво ,част от Близнака,горе в ляво Бъбрека.Етого целият:

Остана да ви покажа Сълзата:

Връх Харамията.

Божествената иглика

Орхидеи има и на Рила.

Тези асоциации оставям на вашето въображение.

Едно вълнуващо пътуване,пожелавам го на всеки.Зареждащо,вдъхновяващо и пълно с любов! Така поне го усетих аз.

 

Великолепни снимки и разказ! 💙💚💙 И аз имам хубави снимки, макар и от един единствен път на място. И повече наоколо с Харамията, ама покрай Рилските и Хайдута, напът към вълшебния Урдин циркус.

На 3.03.2021 г. в 22:34, hristov.hb каза:

Пътят с автомобил до х.Физкултурник (всъщност с актуално име Високопланинска учебно-спортна база Проф.Иван Стайков и алтернативни имена Купена и Академик) е тежък офроуд. А и хижата попада в границите на ПП Витоша и достъпът на МПС е забранен.

От с.Железница до хижата е около 2 ч.-2.30 ч. и денивелация 900 м.

 

 

Факт. И е гадост някой да ти забучи и напудри с прахоляк, докато си равиш разходката, респ. тренировката..

[Anna Kalinovska]

На 30.08.2021 г. в 9:01, Светославов каза:

Да бяха само пиринските... 🙂 

Просто "15 минути" - отвсякъде, до всяко място, навсякъде - попиташ ли: "Колко още до..." А бе направо фурнаджийски 🙃

[Anna Kalinovska]

На 17.07.2021 г. в 20:07, Eva eva каза:

@Граф Вронски, благодаря за информацията. Машина си ти 🙂  Преди време се бях интересувала от този маршрут до Черни връх, като идеята ми беше да стигна с кола до някъде. Обърна ли внимание дали тази високопланинска учебно-спортна база "Проф. Иван Стайков" е достъпна с кола? Ако до там може да се отиде с кола ще се получи 420 м. денивелация, 4 км., което си е съвсем приемливо за мен 🙂 

Наобикалям редовно х.Купена в последните 5 години само в делничен ден. 

Стигам с градски автобус 69 или 70 (спират ми буквално пред къщи) до сп. "Анева чешма". Там има и импровизиран паркинг за автомобилизираните, запълват го по-рано дошлите.

До базата на академиците стигам за около 2 часа, ако не се заплесвам да снимам Рила, гората и простора наоколо, да зяпам с бинокъла и/или да бера малини. До Черни връх са ми още около 2 часа. Обикновено се връщам по същия път - все пак бусовете ме докарват почти пред дома..; на Анева чешма съм в 18 ч. Денивелацията сякаш около 1300 м - смята я кардиологът, с чиято персонална консултация купих първите и зимните обувки, и минахме някои връхчета; каза: Добре.. 

А откакто автобус 66 пътува и в делничните дни, понякога слизам по Стената и се прибирам с него. 

Приятна разходка е и до х.Алеко, тогава поемайки над "Физкултурник" по маркираната пътека вдясно. Ако нямам среща на чай в хижата в точен час, примерно в 11 ч., профучавам покрай сините боровинки и стигам за 3 1/2 часа. Лятно. Зимата - малко по-различно.

 

[Anna Kalinovska]

На 11.07.2021 г. в 0:00, Граф Вронски каза:

Днес трябваше да стигнем с колегите до Царев връх - маршрут, който не е от популярните. 

 

Тръгва се от вила Добро поле, намираща се в близост до хижа Бодрост. Колите могат да се  оставят както около вилата, така и при хижата. 

 

Тръгнахме ние, в началото е доста стръмно, маркировката е видима, стигнахме по един черен път, продължихме по него. Улисани в приказки, по едно време се усетих да погледна карта и се оказа, че сме много отдалечили от маркираната пътека. Намирахме се под Марков камък (камък като камък, не връх, че в района има и връх с това име).  Решихме, че ще се катерим. Иначе нямаше да имаме време да го направим. Ама гледайки нагоре ще си падне яко катерене:

 

отдолу

 

 

отгоре:

 

Като цяло добре. Има ниска трева, но свършвайки гората, започнаха трудностите по пътя. По-висока трева и храсти. Ние сме с къси панталони и яката драскат краката. Стигнем до тоз Марков камът. Снимка нямам. Забравих, защото мислехме какво да правим. На картата пътеката е близо до нас, ОК, тръгваме да я търсим. И според gps-а ние сме на пътеката, но няма пътека, само трева и храсти. И вървим към върха , той се вижда, ама ... ние сме в храстите. И се лутаме напред назад. Загубихме много време и решихме да се върнем. Другият проблем беше , че само аз имах карта. На колегата нещо windy maps не зарежда. А още по-големият проблем - батерията ми свършва. А без карта, никакъв шанс да намерим обратния път и тази пътека. И не я намерихме поне в часта  на откритото. 

Някакси (по невидимата пътека) стигнахме до гората и там вече започна да си личи ясната маркировка. Но като цялото пътеката е с буйна трева(висока наполовина от ръста ми 179м), коприва, паднали дървета, храсти и тръни. 

Долу във вилата си поговорихме с човек , който работи там. Каза, че кръгчето: с лифта в Картала(май беше някаква местоност и спи писта, но не съм запознат) и после по билото и после към хижа Македония - ще получим същата гледка, както и от Царев връх(да се провери за бъдещето). И никой не ходи до Царев връх. Освен някакъв заблуден магеланец с 2GB карти, "водейки" колегите си. 🤣🤣🤣

 

аа май това е Марков камък, ама вече не съм сигурен:

 

 

 

 

Въпреки провала, се забавлявахме доста и си беше живо приключение. 😎

 

Имам хубав спомен от върха, където цар Петър се е срещал със св.Иван Рилски да беседват и/или да се съветва с него...

Бях тръгнала за сефте с Трекмания, като бях записала два поредни дни. След вр.Мечит с Бодачки камък в събота - и Царев връх в неделя.

Добре ми дойде. Ама по Добро пОле Царевият връх определено не ме теглеше.. Съобразих, че мога да изчакам групата там, ако маршрутът не е кръгов. Но трябваше да го обсъдя с водача.. А той, планински бегач и 100 км-ов маратонец, все беше някъде напред. Накрая со извиках по име, той дотича и се разбрахме, да ги чакам на същото място след окол час и половина. Реших да не гледам сама Марков камък съвсем близост, каза ми го Боян, и замързелувах от мегалитче на мегалитче по Добро пОле, наслаждавайки се и снимайки във всички посоки и отпивайки от кафенцето. Мина казаното време и взех да се взирам слиза ли някой от върха.. Дори си облякох бялото поларче, та да си лича по-добре от далече, да не ме забравят, и полегнах на сянка зад клеков храст.. Появиха се едва час по-късно. Клекът под върха ги поозорил и забавил. Някои дами ме гледаха със завист, а в кръчмицата казаха, че мъдро съм постъпила.. Та Царевият връх още ми се надява.. Докторът, с когото обикаляхме у нас и при съседките, го качва след това за кой ли път, каза ми следварително. Нацупих се, че не ме е взел, пък той рече, че и даскалът се озорил.. Never mind, поживем и увидем 😎  Той все ще си е там.

Сега първо Вихрен в неделя, че ме чака от 25 г. - за пореден, а вероятно и последен път 🤔 , дано ме допусне 🙏 , знае, че имаме да си говорим... 

После през октомври,, след Намибия и Адис Абеба, - Мачапучаре, Анапурните, Южен Нилгири и още околни хималайски гиганти - да ги зърна по-отблизо де 📸 - на път към Горен Мустанг и Кралство Ло 🇳🇵🍀

[Anna Kalinovska]

На 18.07.2021 г. в 8:37, Lyubina каза:

Някой знае ли, дали работи лифта на Симеоново? Иска ми се да заведа майка ми, но е възрастна, не можем да си позволим дълго ходене, не искаме да се качваме с кола до Алеко. 

От 2 седмици отново не работи за неопределено време. Дори е спряна автобусна линия 123 до него. За всички, които се интересуват 😉