Разходки в планината

[chandni]

На 24.08.2023 г. в 10:36, master_of_germs каза:

Кучето ви е голямо е силно. Тя ще се справи, за вас не мога да кажа. 🙂

Километър и половина денивелация, като теренът в голямата си част е доста лек като за висока планина. 

Аз никога не съм го правил с отивване и връщане от Боровец. Или съм нощувал на върха, или съм продължавал към Грънчар или Заврачица. 

Не сме топ планинари, но не мисля и че се числим към "кашкавал" туристите , въпреки че доскоро правехме само градски маршрути... 🤣 На Рилските езера тръгнахме пеш от долната станция на лифта в 6:30, качихме се до х. Рилски езера, проверихме си резервацията и после продължихме по маршрута, като стигнахме до района на в. Дамга, откъдето наблюдавахме и  Урдини езера и х. Иван Вазов.

 

 

 

Долу до хижата бяхме в 16:00, като доста пъти спирахме за почивка, понеже кучето прегряваше в жегата и реално можехме да слезем още същия ден, ако не си бяхме запазили стая. 

 

Райското пръскало и Кадемлийското пръскало (последното беше 24 км маршрут), също ги направихме за ден - стегнато и без много почивки. 

[Zaro]

преди 4 часа, Argentique каза:

Ванка, ако тръгнат сутринта с лифта и слязат на междинната станция, в близките два часа отдолу празна кабинка няма да дойде. 

 

Като знам какви "специални" хора има, всяка втора кабинка е с по 2-3 души максимум, щото всеки иска да се вози сам и да гледа напред. Места има бол. Има риск някой да каже, че не иска куче. Ама ако кажат, че е куче-спасител, няма гък да се чуе.

[dimitrov6]

На 25.08.2023 г. в 12:37, hristov.hb каза:

В неделя направихме Боровец - х.Мусала - х.Чакър войвода - Боровец без лифтове. От Боровец до х.Мусала се изкачихме за 3.15 ч. До върха е още максимум 2 часа. Така че Боровец - вр.Мусала и обратно спокойно може да се вземе за 9-10 часа с почивките.

Лифта гледам само двупосочен билет за 30 лв продават. Ами,ако някой иска само в едната посока. Аз съм слизал веднъж с него през 1986 г.

[Иван Попов]

преди 33 минути , dimitrov6 каза:

Лифта гледам само двупосочен билет за 30 лв продават. Ами,ако някой иска само в едната посока. Аз съм слизал веднъж с него през 1986 г.

И двата лифта са по 30 лева за двупосочен билет.

 

Не пише за еднопосочен билет 

https://www.borovets-bg.com/bg/liftove/ceni-na-lift-karti-i-bileti

 

[master_of_germs]

преди 28 минути , dimitrov6 каза:

Лифта гледам само двупосочен билет за 30 лв продават. Ами,ако някой иска само в едната посока. Аз съм слизал веднъж с него през 1986 г.

Лифтът на Боровец винаги си е бил така, само двупосочен. Но последно беше 18 лв, като съм го ползвал. ХУбавото е, че връщането важеше, надявам се и сега, в рамките на 14 дни. И също така билетът важи и за ситняковския лифт. Може да се качиш с кабинковия, а да слезеш със седалковия или обратното.

На два пъти след ползване на лифта и продължаване в посока Грънчар или Заврачица съм си давал билета за лифта, когато срещна някой друг, тръгнал за няколко дни в Рила, ако смята да слиза в Боровец. Да не отива зян билетът. 🙂

 

[master_of_germs]

Все си мисля, че в тая тема трябва да копирам по някое мнение от темите с планинска насоченост, които пиша по други подфоруми. Ама все не се сещам (с изключение на един пост от Татрите). 

ТА затова сега ще обърна тактиката и първо ще пиша тук, преди да си направя собствена тема.

 

На гости при съседите.

 

Пиатра краюлуй (или преведено на нашенски "Кралев камък" 😉 ) е доста неизвестна за българите планина, макар за северните ни съседи да е една от най-популярните, поради близостта й с може би най-рекламорания туристически продукт на Румъния, а именно - "замъкът на Дракула" в Бран.

 

Планината е национален парк и маркировките по пътеките са идеални. Планината е част от системата на Южните Карпати, но за разлика от повечето южнокарпатски дялове (Ретезат, Пърънг, Фъгъраш и др. ) главното било не е разположено в посока изток-запад а е напреки: север-юг. То е много ясно различимо, класически хорстов гребен с дължина около 25 км. Няма много подходи за качване на билото. 'Вратата" към планината е градчето Зърнещ (коджа градче си е, много по-голямо от съседния Бран) откъдето най-популярните маршрути са едноименното ждрело (parapstilii zarnestilui) и качването до хижата Курматура (cabana Curmatura), които могат да се съчетаят и като кръг. Хижата е и изходно място за качване на билото и на първенеца на планината: връх (върфул) Ла Ом (2238 м н.в.) Да изкачим върха ще е едни 1400 метра денивелация. Което ни е множко като за първи ден, без да сме се вработили. А втори, за съжаление, няма да имаме, защото на следващия ден щеше да почне сериозно да вали, още преди обяд. А всъщност си бяхме харесали един кръгов маршрут откъм другата страна на планината.

Ние не сме от ранобудните планинари. Не и когато цял ден преди това сме пътували. Нощувахме в село Моечу де жос, току до Бран. Пътят, по който трябваше да минем с колата, за да стигнем до стартовата си точка, беше изключително панорамен, като от запад, огряна от сутрешното слънце, е Пиатра краюлуй, а на изток се издига от тази страна плавно Бучедж, друга от любимите ни планини в Румъния. Но нея ще снимаме в края на деня, като се прибираме. Сега е в сянка.

 

 

 

 

Пътят има доста завои, освен това е а- нагоре, а -надолу, като има и едно място с поляна отстрани, откъдето излитат парапланеристи, съответно предлагат и за туристи полет с парапланер.

 

По този път 73 (или Е874) се спускаме в долината на река Дъмбовица и селото Поду Дъмбовицей. Веднага след пресичането на Дъмбовица по мостче, се завива надясно нагоре покрай реката към село Сътик. там обхватът се губи.

 

 

Съвсем на края на това дълго село има ВЕЦ, който се казва Клъбучет.То там пътят и свършва, де. има мостче през рекичката и веднага след като се пресече има импровизиран паркинг, където колата се оставя. Има карта на района с пътеките, а има и една машина, от която може уж да се купи входен билет за националния парк, но не работеше. Билетът е 10 леи (4 лева) и важи за 7 дни. Има оставени инструкции за купуване онлайн. @mary_shery успява да се справи, аз обаче не успявам да хвана мрежа и интернет. Ще карам гратис, а и нещо не виждам никой друг да прави опити за купуване на билет. Ако някой толква иска да ни прибере парите, ще намери начин. Реално тия билети ги искат при ждрелото при Зърнещ, от другата стана на планината. А тук е по-слабо посещавано, макар все пак да има хора и паркингчето почти да се е напълнило с автомобили. Но и ние идваме доста късно вече. 

 

За който се интересува от маршрути по карти ето го:

https://muntii-nostri.ro/ro/routeinfo/cerdacul-stanciului-circuit

В малко по-съкратен вариант, но на тая карта ясно се вижда къде може да стане шорткът.

 

Целта ние е т.нар. "Станчов чардак" (Cerdacul stanciului на румънски). Място, което сме си забили  с кабърче по картата още от преди няколко години, когато правихме една бърза Румъния с фликсбуса с акцент върху Бучедж.

 

Тръгваме по черно пътче покрай рекичка до хижа Гарофица, за 50 минути, почти без денивелация. Маркировката е жълти кръстове.

 

 

 

От хижата крайната ни цел вече се вижда във високото. След хижата, по същата маркировка "жълт кръст" продължаваме по по-тясна пътечка, като наклонът се покачва, а трябва да се внимава и за коприви тук-там. После навлиза в гора. В един момент пътеката се влива в по-широка горска пътека. Тук се завива остро надясно, като основно е маркирано с червени триъгълници, но жълтите кръстове се запазват.

 

 

След примерно половин километър лесното свършва. Тази пътека се изоставя, а по жълтите кръстове се тръгва вляво и много стръмно нагоре. Ама много стръмно. В края на тая пътека, някак изневиделица, се оказваш под скалния венец и трябва да тръгнеш наляво или надясно по маркировка със сини триъгълници.

 

 

 

 

Наляво е Мареле Грохотиш ("Големите гръмове") - един огромен сипей, най-големият такъв в Румъния. Отиваме първо до него, само до средата му, без да го пресичаме напълно. Да поснимаме в такъв извънземен пейзаж. Има възможност да се излезе на сипея и малко по-долу по "сини кръстове".

 

 

 

 

 

 

Връщаме се по сините триъгълници и след няма и пет минути стигаме до малка пещера. А над нея е и търсеният от нас "Станчов чардак". Пещара, чийто таван се е срутил, останала е скална арка и един грамаден скален къс, като гигантско каменно гюле, което е заседнало и препречва образувалия се "портал" 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди време е имало някакви метални тръби , по които да се изкатериш и да влезеш вътре в "чардака" но сега не ги намираме, така че само снимаме отвън.

След няколко минути снимки продължаваме по сините триъгълници и след 10-15 минути стигаме разклон.

 

 

Вдясно и надолу тръгваме но "червени кръстове" през гората. Стръмно е, но не ччак толкова, а теренът е лесен, почти без камъни. Стига се до място с голям железен кръст в гората, който е паметник на граничари, които са загинали в тези планини през първата световна война, мисля, когато тези планини са били граница между Румъния и Австро-Унгария.

 

 

 

При кръста се стига до много широка пътека и се хваща наляво по червени триъгълници. Пътеката е с плавен, но доста усещащ се наклон, почти без завои и за нула време се спускаме в ниското. Иначе общата денивелация на маршрута (първо нагоре, после надолу) е 960 м, но надолу ги взехме за не повече от час и половина. Тая права пътека надолу води до дълга поляна, а в долния й край има една изоставена "Хижа на Иван" (Cabana lui Ivan).

 

При "хижата" вече се излиза на чакълест път, който извежда до паркинга, където затваряме кръга.

 

[master_of_germs]

Надвечер имахме време да отидем и до една пещера близо до съседното село, но тъй като до нея се стига с кола иима примерно една минута качвате по ст пала, те й е мястото в тая тема.

А на сутринта пак не тръгнахме рано, което се оказа грешка, но пък искахме да закусим в местната пекарна. 

Тоя ден щеше да почва да вали из цяла Трансилвания, та за висока планина нямаше да става. Затова,преди да се насочим към района на Брашов, отидохме с колата през градчето Зърнещ до мястото, откъдето тръгват повечето известни пътеки в Пиатра краюлуй. 

Fountain Botorog
+40 268 223 165
https://maps.app.goo.gl/MXMjMX53tkEtubU17

Там оставихме колата, което беше грешка. Мястото е идеално да се остави кола, ако де прави кръгов маршрут, но ние щяхме да имаме време само за ждрелото Prapastiile zarnestilui, a с кола по черния път може да си се стигне съвсем до входа на ждрелото. Което са си едни 20 минути ходене в посока и на връщане бая ни наваля (че дъждът изпревари прогнозите с цял час). Пътчето продължава и вътре в ждрелото, но е преградено от джипа на парковите рейнджъри, които искат оня билет от десет леи. Плащам им ги на място, а са искрено учудени, че чужденка (разбирай @mary_shery) си е взела билет онлайн.

 

Дори и в такъв дъждовен ден в ждрелото има доста хора. То си е като разходка в парка за кашкавал туристи, а и не е нещо уау. Нашите ждрела в Родопите са по-въздействащи и никой не ти иска пари за вход. 

Е, има едни скали, които стават за скално катерене, има и алпийски заслон под тях. Но освен за алпинисти и за разходки с малки деца, не мисля, че бих го препоръчал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Фъгърашкият дял на Южните Карпати от години ни е мечта. И то не само да минем по Трансфъгърашкия път, който, макар да предлага чутовни гледки, е необходимо зло, което трябва да изтърпя с всичките му завои и задръствания. 😉 

Нашата августовска седмица в Румъния беше съвсем изневиделица без грам предварително планиране, но нямахме късмет с времето. То ние все си намирахме къде да избягаме от дъждовете, но, като изключим онзи първи ден в Пиатра краюлуй, в следващите дни в планините се вихреха бури. Само за още един ден се отвори пррозорец с горе-долу стабилно време. Ясно беше, че няма как да направим целодневен преход, примерно до втория по височина връх Негою, защото това би отнело 10 часа в двете посоки, а ние нямахме резервирани нощувки във високите хижи при езерото Бъля или наоколо, а спахме много по-ниско по Трансфъгърашкия път откъм северната страна. От нея страна тръгва и лифт и предвид задръстванията горе, не е лоша идея да се остави колата и да се отиде с лифта до езерото Бъля. Ние оставихме колата, но не заради лифта, а за да се разходим до водопада Бъля. Той се вижда от пътя, де, но не е близо. А там, при лифтовата станция, е яко панаир. Мекици (лангоши), кебапчета (мичи), сувенирчета... 

Тръгват няколко маркировки. За водопада е червен кръг с бял кант.

 

 

Пътеката отнема между половин и един час според това, доколко е подготвен и екипиран човек. Началото е подмамващо лесно, докъм средата на маршрута. И после изведнъж става доста тегаво. Стръмно нагоре, тясна пътека, много камъни и корени на дървета, урва. Поизлъскани са камъните и корените от многото хора, които минават ежедневно, а и е хлъзгаво заради многото дъждове последните дни. Не е за сандали или гуменки, че и такива странни птици видяхме.

 

 

 

 

 

 

 

 

Водопадът много добре се вижда и от лифта.

 

Но, ако не ползвате лифт, направете си тази спирка по трансфъгърашкото шосе, Бъля наистина е много красив водопад. Много сходен примерно с нашата Рилска Скакавица, но доста по-лесно достъпен.

 

...следва...

[iMari]

Дайте идеи за еднодневни разходки около Искърското дефиле. Идеята е да се стигне до някоя от гарите с влак от София. Благодаря! 🙂

@Anna Kalinovska

[master_of_germs]

преди 2 минути , iMari каза:

Дайте идеи за еднодневни разходки около Искърското дефиле. Идеята е да се стигне до някоя от гарите с влак от София. Благодаря! 🙂

@Anna Kalinovska

Ще опитам и аз да напиша няколко, ама да мине поправителната сесия. Точно пътувам по тоя повод с влака към Враца през дефилето. 🙂

 

[Anna Kalinovska]

Преди 1 час, iMari каза:

Дайте идеи за еднодневни разходки около Искърското дефиле. Идеята е да се стигне до някоя от гарите с влак от София. Благодаря! 🙂

@Anna Kalinovska

 

От гара Бов могат да се преживеят цели 2 вълнуващи водопада - само че един по един. Като на всеки от тях се отдели един ден. 

 

Първият, който ми се случи, а и първият ми Истински водопад, е по-сериозният. До него се стига по Вазовата Екопътека.

Като се слезе от влака,  се върви почти по ж.п. линията в посока на движението и се пресича вляво и линията, и шосето. Там вляво нагоре е и първата маркировка за Вазовата пътека и водопад Бовска скакля. В началото е сякаш още асфалтиран селски път, после си става пътека. Мисля, леко стръмничко е, могат да се вземат щеки, тогава нямах.

 

До Бовската скакля се стига за около час. Минава се по пътечка точно под водите и пръските му и се продължава още нагоре - до село Заселье, където има пейки за отмора и подкрепяне, гледки към долината и Стола и др. Там и Вазов е бродил.

 

Пожелавам супер приятен излет!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

#ВодопадитеПоСвета

#ВмоментаСъм

 

[Victoria]

преди 2 часа, iMari каза:

Дайте идеи за еднодневни разходки около Искърското дефиле. Идеята е да се стигне до някоя от гарите с влак от София. Благодаря! 🙂

@Anna Kalinovska

Над Лакатник, началото е горе-долу около Карстов извор Житолюб и стига до паметник Септемврийци 1923. Бяхме миналия октомври и ни хареса доста. Не помня като време, но може би нещо като час качване беше май. Бяхме с кола, но с влака би трябвало също да може.

[Anna Kalinovska]

преди 2 часа, iMari каза:

Дайте идеи за еднодневни разходки около Искърското дефиле. Идеята е да се стигне до някоя от гарите с влак от София. Благодаря! 🙂

@Anna Kalinovska

Вторият водопад, до който се стига с пътнически влак до гара Бов, е Под камико. Той е двоен, така че бовските скакли стават общо 3 😎

 

Слиза се от влака и се тръгва по перпендикулярната асфалтирана улица нагоре, не че е стръмна де.. Подминават се някакви магазинчета и капанчета и се продължава по асфалтовата селска улица с няколко завоя. Стига се стадионът, мисля обикаляше се отляво, и после се държи дясно и нагоре - там започва пътеката и не помня беше ли маркирана и не знам дали е сега.

Напоследък сякаш повече хора ходят нататък и може да са поставили маркировка. Пак е около час, лека приятна разходка и щом е към падаща вода, покрай реката.

 

Това трябва да е основният водопад. Другият е на няколко стотин метра вляво от него и е с по-малко силна струя.

Могат да се снимат и двата заедно като панорама.

 

 

 

 

 

 П.П. И понеже сме на вълна водопади, да споделя нетърпението си: Идната сряда, на 20 септември, съм на Боянския, след 2 годишно прекъсване на редовните си разходки до него 2х/седмично   Да видим докъде ще стигнем.., три зози - първите три номера от гимназиалния ни клас, като 3-ти номер идва чак от Мексико. За десерт - Боянската църква с беседа - хем да си я преговорим, хем да я види и идващата за първи път в родината на майка си млада докторка, половин българка/половин грузинка, родила се в La Paz, Baja. После кафенце, ще видим точно къде 🧐   ☕     С две думи: Очаквайте репортажче от местата на събитието.. - Много вероятно е да се обознача Къде съм в момента.

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

 

#ВодопадитеПоСвета

#ВмоментаСъм

[iMari]

Страхотни идеи ми давате, благодаря! 🙂

 

А как е с народа през уикенда, става ли навалица по пътеките? 

Споменатите маршрути май не са нависоко, но може би е усойно заради скалите. Трябва ли по-дебели дрешки да се носят?

 

[Anna Kalinovska]

преди 14 минути , iMari каза:

Страхотни идеи ми давате, благодаря! 🙂

 

А как е с народа през уикенда, става ли навалица по пътеките? 

Споменатите маршрути май не са нависоко, но може би е усойно заради скалите. Трябва ли по-дебели дрешки да се носят?

 

В почивен ден няма да има такава навалица като примерно на х. Алеко или към Черния връх. Би било приятно ненаселено по пътеките. Повече хора би имало горе около пейките с маси преди с. Заселе. 

 

За дрешки - актуалното време, че и до края на месеца, не предполага ниски температури или вятър и нужда от навличане. Отделно човек при ходене се сгрява и отвътре. Връхна дрешка и/или ветровка (и водичка; ако не ходите като дивикозички, вземете и щеки ) се слагат винаги в раницата - същата дрешка си е нужна още в града по пътя към гарата в по-ранен час  И по двата Бовски маршрута не е усойно и хладно, шарени сенки са, горе-долу като към Боянския водопад.

 

Чакам подобаващо обозначаване в съответната тема  

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтер

[hristov.hb]

В неделя се разходихме из Златишко-Тетевенска Стара планина. От с.Антон през х.Планински извори, вр.Тетевенска баба, Попови гробове и слизане до с.Антон. Получи се приятен преход от 7.30 ч. През целия ден не срещнахме никакви други туристи, дори и по билото на планината.

За съжаление състоянието на изоставената хижа Планински извори става все по-лошо, а тя се намира на прекрасно място на самото било. Дано някога успеят да я възстановят.

 

 

Поглед към Златишко-Пирдопската котловина и с.Антон

 

 

 

Останките от х.Планински извори и голямо стадо коне около нея. Не видяхме коняр и кучета.

 

 

Чешма Петте чучура (Планински извори) с чудесна вода.

 

 

Поглед на изток от вр.Тетевенска баба към върховете Булуваня, Братаница и Вежен.

 

 

 

Попови гробове или Антонски или Лъженски превал.

 

[master_of_germs]

На 12.09.2023 г. в 9:35, iMari каза:

Дайте идеи за еднодневни разходки около Искърското дефиле. Идеята е да се стигне до някоя от гарите с влак от София. Благодаря! 🙂

@Anna Kalinovska

Най-популярните вече са ти ги написали. Ако е пълноводен сезон и имам гости, които не са ходили по Искърското дефиле, ги водя до Бовска скакля по Вазовата екопътека.

На другите водопади при село Бов хубавото е, че тая пътека "Под камико" може да не се връщаш по същия път. Тя почва по тъчлинията на култовия стадион "СкалА" в Гара Бов (където всъщност тъчът е отвесната скала) и е все нагоре по рекичката, като преди двата по-големи водопада (единият се излива в пропастта буквално от селски двор) има и няколко по-малки водни прагове. Но, ако се излезе догоре в село Бов, има вариант с пътека вдясно да се хване през гората почти по равно. Накрая извежда  в друга долчинка, откъдето по черен път се връщаш до стадиона. В другата посока по тоя черен път пък може да се стигне до една Вазова къща. Едно от няколкото места в района (заедно с Черепишкия манастир и Седемте престола) където Вазов се е усамотявал за да търси муза. А легендите намесват, че си е намирал музи... не само творчески 😉

 

Вече, ако човек иска нещо по дълго, от село Бов може да стигне и до хижа Тръстена(я), където да опита и да си купи от прословутото малиново вино.

Има вариант и до връх Издремец, най-високият в района, но за него по-добре да се отиде с кола или до хижата, или до манастира Седемте престола за начало на прехода. 

 

Вазовата екопътека от гара Бов през водопада до село Заселе може да се удължи с преход до село Искрец, откъдето да се хване маршрутка за Своге и оттам прибиране с влак за София.

 

Сега. За Лакатник. Най-популярната пътека вече си я направила а и за мене тя е най-красивата в този сезон. През Житолюб, Темната дупка, алпийската поляна,  кръста над алпийския заслон, кацнал в скалите,  до септемврийския паметник. 

Ако ти е харесало (а не знам на някого на не му е) ти предлагам и още един маршрут от Лакатник, който малко хора правят. От гарата не тръгваш към Житолюб, а излизаш по мостче на главното шосе в дефилето и вървиш малко в обратна посока (към София). Завиваш вдясно след около половин километър. Нагоре по река Пробойница. Стигаме място с табели и маса за пикник. Ива един вир с малко водопада и лятото си става за къпане там. 

От това място тръгват няколко пътеки. Веднага по мостче през рекичката Петренски дол и после в горичка нагоре вляво се стига за няколко минути до пещерата Свинската дупка. Връщаш се до изходната точка. Зад табелите диагонално вляво почва горска пътека с постоянен солиден, но не убийствен наклон, която извежда до не много висок скален венец, където често има катерачи. Продължава се покрай скалите и почват да се появяват дупки след дупки. Нищо, което да е сравнимо с Темната дупка като мащаб, но са много и на места е истински скален лабиринт. И понеже дупките са много, навлиза светлина и може да се поразходи човек навътре донякъде и без челник. 

Това са Вражите дупки. До тях да е максимум половин час нагоре.

Там някъде трябва да има начин да се мине и от другата страна на скалния венец и да се стигне до реката Петренски дол напряко, но не сме го правили. А долу, от табелите все по рекичката Петренски дол и много приятна почти равна пътека с няколко удобни поляни за пикник. Реката се пресича по две мостчета, преди две години третото мостче беше паднало, но се приготвяха да го изградят наново. Дори е да не са,малко по-натам реката може да се преджапа внимателно. Оттам пътеката тръгва надясно и плавно нагоре и стига до едно малко обрасло връхче. Не му знам името. Малко преди това обаче, ако се завие по пътечка вляво, ще се стигне до алпийската поляна с известните лакатнишки скали за катерене, откъдето да слезеш към Темната дупка и Житолюб. 🙂

 

Една идея за по-леко ходене. С влака до гара Церово. Почти до гарата е интересната скала с още по-интиресното име Джуглата. 

После да се слезе до реката, да се пресече по моста за колите и оттам няколко пресечки по-стръмно нагоре. Не е лесно да се хване точната уличка вдясно, но питаш местните хора за Червената скала. Пътчето е черно, приятно за ходене, не помня колко, ама надали и половин час. Излиза се високо и се спускаш надолу по поляни до ръба на скалите. Изобщо не е опасно, по-скоро теренът образува естествени стъпала и се ходи лесно. Точно тук Искър прави остър завой и това ми е любимото място да снимам отвисоко влакове за темата "Trainspotting".

 

Идея за ден по дефилето с кола. След снимки от Червената скала, от Церово ако се хване пътят нагоре към Заселе се спира на един от обратните завои и може по пътечка да се стигне до Церовски водопад. Пътеката пак минава първо покрай катерачески скали, но сред тях вече е доста обрасла и хлъзгава, та трябва да се внимава много. 

Връщане до колата. Няколко км по-натам се спира и има пътечка вдясно, която много бързо извежда до погледно място над известната скала "Триъгълника" над Гара Бов. 

Гледката е по-хубава, отколкото от Червената скала, но е от много по-високо, така че за трейнспотинг не е толкова добра. След като се наснимате, продължавате до Заселе, откъдето без много зор да се разходите до Бовската скакля.

 

Накрая, една идея в Искърското дефиле за малко по-напреднали планинари. С влака до Оплетня или Левище и качване под Кобилини стени до Бегличка могила - най-високия връх на Врачанския Балкан. Но това е над километър денивелация. Част от нея може да се спести, ако се отиде с кола до Очиндол. А който иска да спести ходене и катерене, но не му пречи да шофира повече километри от София, много по-кратко и лесно за ходене е да се отиде с кола до хижа Пършевица, но тоя подход е съвсем различен, съответно и гледките.

 

П.П. И последно. Това вече си е як целодневен преход и не го препоръчвам в горещ летен ден. С влака до Лакатник. Качване до паметника на септемврийци по стандартния маршрут. Оттам към село Миланово (да не се бърка с Милано 😉 , и към хижа Пършевица. Спускане през водопада Боров Камък до село Згориград, откъдето има градски автобуси до Враца. 

От Враца може и с автобус за София, ама хем е скъп (13 лв.), хем заради ремонта на пътя Ботевград -Мездра автобусът върти из всевъзможни планински села. 

Тоя вторник направих грешката да се прибирам от Враца с автобус и няма да повторя. С бързия влак и картата ми за 50% намаление ми излиза 3,30 лв в посока.

[Anna Kalinovska]

До 

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Житолюб

 

екопътеката

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Петровски дол

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Свинската дупка

Цитат

 

Преди 1 час, master_of_germs каза:

река Пробойница

и 

 

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Вражите дупки

ходих, когато ме возиха с кола до отбивката за с. ГубИслав. Много приятно е да наблюдаваш по-ранобудните катерачи и да бродиш с челник в недълбоките пещери, като внимаваш да не разбудиш прилепчетата. 

Не споменах тези възможности, понеже не знам как точно се стига дотам, ако се ползва влакът. Ето че и аз не намирам толкова бързо от хубавите снимки преди 3 г.

 

Имах едно връщане от х. Тръстеная до Лъкатник, обиколен маршрут, но бях с водач и не помня, откъде тръгнахме. От Лъкатник, който никак не е малък, взехме микробус до гарата, за да се приберем с влака. Малко преди спирката обаче, вече на здрачаване, събрахме амонити, кой колкото си искаше, за 10 минути; пазя си моя. 

 

Чудесно си описал многобройните възможности за излети, които предлага Дефилето. Само да тръгне веднъж човек и няма спиране. 

А моите снимки все пак излязоха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтер

[master_of_germs]

Като каза Губислав, оттам се стига по червената маркировка на Ком-Емине до хижа Пробойница.

 

От години се каня и все не стигам да го направя. Да тръгна сутринта с автобус до Петрохан и да направя целодневен преход през хижа Петрохан, Тодорини кукли, хижа Пробойница и Губислав и да хвана късен влак от Лакатник за София.

[master_of_germs]

Още една идея из Искърското дефиле.

С влака от София до Лютиброд. От "гарата" Лютиброд се връщате малко назад и пресичате жп линията на прелеза. Преди да председател реката по моста, завивате вдясно. Мястото влняма как да се пропусне, а е и маркирано. По едно време пътеката пресича обратно жп линията, тук прелез няма, така че да се внимава. 

Точно отгоре ни е скалният феномен Ритлите. Иначе пътеката продължава още малко покрай жп линията и завива вдясно и нагоре към местността Рашов дол. Оттам вече има възможности. Разни параклисчета и заслончета, като може да се стигне до село Челопек, пък ако някой е много въодушевен и до Околчица може да се качи.

Но на мене идеята ми е друга. 

Връщате се по реката до моста. 

През село Лютиброд по улиците нагоре следвайте маркировка и табели до почти липсващите останки на крепостта Шишманово кале. Има няколко места с чудесни панорамни гледки. Всъщност оттук най-добре се виждат Ритлите отсреща. След Шишманова кале теренът почва да става по-тежък и каменист и маркировката е оскъдна до липсваща. Та препоръчвам да се прави с човек, който познава маршрута.

Но може да се слезе на главното шосе в дефилето почти при Черепишкия манастир. Там да се разгледа манастира и красивите бели скали насреща през реката. И от гара Черепиш се взима влак за София. 

Денивелацията не е много, но на места теренът е неприятен.

[master_of_germs]

В тоя пост ще опиша и още едно планинско "кръгче", което направихме в Румъния миналия месец. 

 

Сред разходката до водопада Бъля, която вече описах,продължихме нагоре от северната страна по Трансфъгърашкия път. Пътува се бавно, защото има доста погледни места, на които да се спре за снимки. Освен това на едно място по пътя беше струпана техника, с която оборушваха опасни скали, та там имаше светофар и пропускаха периодично само в една посока. Около три километра преди езерото Бъля попаднахме в зверско задръстване и едва пъплехме с колата ("синьо-зеленото водорасло"). Пеш можеше по-бързо да стигнем. Даже със сигурност, при толкова много обратни завои. 

Това и направихме. На около километър преди езерото, на последния десен 180-градусов завой, видяхме празно място, където да паркираме синьо-зеленото водорасло. А видяхме и маркировка нагоре. Реално ние бяхме почти при езерото, само с около 60 метра по-ниско. Тая денивелация бързо я издрапахме по стръмната пътека.

 

 

Ето там ни е "водораслото" 😉

 

Нямахме някакъв определен план. Ясно, че заради много краткия прозорец от време без буря, нямаше време за сериозен преход. Мислех да се качим до върха Вънътоаря луй Бутяну. Макар да не е толкова известен като Молдовяну, Негою или Вищя Маре, този връх е само няколко метра по-нисък и със своите 2507  н.в. е осмият по височина връх в Румъния. Като има възможност от езерото Бъля да се направи кръгов маршрут и да се слезе от друго място.

 

 

 

Бяхме се забавили доста сутринта, вече бе минало 14 ч следобед и си намирисваше на предстоящ дъжд. Тръгнахме нагоре по синя лентова маркировка до Козия превал (Шауъ капрей). Стръмно е, да речем трудност като качване на някоя "порта" в Пирин. Има доста хора, но най-много ни харесаха възрастна двойка пенсионери, които си бяха сложили на раниците плюшени Мини и Мики Маус.

 

 

 

 

 

От превала вече се вижда и Козето езеро (Йезерул капрей).

 

Правим бърз анализ. Духа и малко над нас има гъсти черни облаци. Откъм изток идваха към нас. Молдовяну и Вищя Маре ги видяхме за две минути и после се забулиха. След малко същата съдба сполетя и Вънътоаря. Рискувахме да нямаме никаква видимост, ако го качим, а всъщност основно искахме красиви гледки. Затова от козия превал свихме надясно и нагоре и изкачихме Върха над Козето езеро (Върфул йезерул капрей). От мястото, където бяхме оставили колата, са около 450 м денивелация. Така имахме гледка и към двете езера. Това качване е по червена лентова маркировка и е само 15 минути от превала. А тая червена маркировка е на основния  маршрут по главното карпатско било.

 

 

 

 

Облаците като че ли се застопориха малко над нас. Върховете над 2500 м н.в бяха забулени, но по-ниските - не. Затова продължихме по червената маркировка. Губят се стотина метра височина и после пак се качват при следващия връх Палтину. Отдясно е все Бъля, а отляво се виждат няколко мънички езерца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стигайки до Палтину, седнахме да изядем и по една ябълка. Там вече слязлото по-ниско слънце почна да пробива облаците на места. Облаците се разкъсаха дотам, че да видим в другата посока в далечината Леспези и Негою. Почна и да препръсква леко. Дъга не се  появи, но и без дъга цветовете бяха чудни и се бавехме много, за да снимаме.

 

 

 

 

След още малко стигнахме разклон при превала Шауъ Палтину и поехме надолу към езерото Бъля по синя маркировка. Накрая се появиха и червени кръстове.

 

 

 

 

 

На паркинга вече не беше свръхнатоварено. Разходката ни отне 3-4 часа, макар че може и доста по-бързо, ако не се спира за снимки.

Долу при сергиите си купихме топки мамалига с кашкавал, печени във фолио на скара. Докато са топли, са много вкусни. Продават още мед, сланина и всякакви суджуци... от елен, от глиган... и меча пъстърма. 

Мечките обаче са много по-ниско в необятните гори по южните склонове на Карпатите.

В заключение - ако нямате време за няколко дни по билото на Карпатите, то няколкото часа по тоя маршрут (плюс шофирането по прословутия трансфъгърашки път) ще ви накарат да се влюбите в тези планини. Аз поне нямам търпение да се върна в района още догодина.

 

 

 

[iMari]

преди 20 часа, master_of_germs каза:

Нагоре по река Пробойница

На гарата в Лакатник се запознах с много симпатична възрастна дама, бивша планинарка, настояща магеланка, която има вила в района. Та тя ми разказа за част от маршрутите, включително и този покрай реката. Показа ми и снимки на Кобилини стени, много са красиви наистина. Даде ми телефон на шофьора на маршрутката между гара Лакатник и Миланово, да го имам ако тръгна да правя по-сериозен преход. На статия за Ритлите попаднах случайно, и те са ми в списъка. 🙂

Неочаквано и за мен, се запалих по пътуването с влак, специално по Искърското дефиле и около Врачанският Балкан. Много сме обикаляли района с кола, но този начин на пътуване не дава панорамният изглед, който имаш от влака, а той е част от преживяването. Идва есен и с нетърпение чакам да видя как тя ще разкраси пейзажа. ☺️

Интересното е, че района вече е известен сред чужденците. На паметника на Септемврийците заварих нетипична картинка - двойка млади хора, разпънали сгъваеми столчета, четат всеки своята си книжка и от време на време се любуват на гледката. А в основата на паметника оставена една кошница за пикник, подготвена с порцеланови чинии и метални прибори.

Оказаха се шведи, бяха дошли до паметника с мини ван. Та още една идея(скандинавска) как да се използва приятно мястотото.😉

Още малко снимки от красотата наоколо.

 

 

 

 

 

 

 п.п. Леле, забравих да тагна @ven62! 😬Колко ли време ще ми се сърди сега, че и молбите не помагат! 🤓

Благодаря за всички идеи!😍

 

[iMari]

@master_of_germs, с каква раница си на тази снимка? Изглежда, лека, шушлякова и удобна, а аз такава търся.

 

[master_of_germs]

преди 20 часа, iMari каза:

@master_of_germs, с каква раница си на тази снимка? Изглежда, лека, шушлякова и удобна, а аз такава търся.

 

Раницата е на @mary_shery. Марка NORRØNA. Не е точно шушляк, но наистина е лека и удобна. Тя много често си намира хубава и здрава екипировка по фейсбук групите за втора ръка планинарски неща. Аз - по рядко. Но например това яке Burton, с което съм на снимката, си го намерих юни месец, точно три дни преди да заминем за Исландия, че нали си загубих нортфейса през май в Аугсбург. Почти се бях прежалил да дам 300+ лв за едно Patagonia, когато ми излезе тая офертица, за двуцифрена сума.

Иначе аз на планина тръгвам обикновено с голямата раница от памтивека (Ташев, модел Вихрен 70+10 литра). Никога не съм имал друга раница за планина, тази си ми е на над 20 години. Преди това ходех с кубинки и брезентова ловджийска раница. Ако пътувам със самолет, ползвам една раница тип мешка с капак, че събира повече от стандартна градска раница. Намерих си я за 5 лв в един магазин за дрехи втора употреба в Добрич. Аз там правя набези по секънд-хендовете всеки път, като се прибера. А за такива полудневни преходчета си нося д джоба от най-малките шушлякови декатлонски раници, ама те имат много тесни презрамки и ми убиват на раменете. Та тоя ден всъщност с Мариела сме си ги разменили.

 

Иначе си намерих една грешка в тоя пост за прехода над Бъля. Първият участък от езерото до Saua Caprei не е по синя лентова маркировка, а са сини триъгълници.

 

Значи цялостно:

Balea lac - Saua caprei - сини триъгълници

Saua caprei - Saua paltinu - червена лента

Saua paltinu - Balea lac - синя лента, а накрая и червени кръстове

[Иван Попов]

Какво се крие зад имената на планинските ни върхове. Много полезна информация за върховете 😊

На път към връх Мургаш в Западна Стара планина, забелязахме на картата друг любопитен връх - Препикана могила, (защо "Препикана могила", не знаем), който ни направи впечатление и така се роди идеята за класация най-интересните наименования на върхове в страната. За никого не е тайна, че географските обекти често имат най-цветущите и забавни имена, които нерядко крият не една легенда зад себе си.

Връх Миджур (2169 м) е забележителният първенец на Чипровската планина. На него хем сте покорили най-високата точка на Сърбия, хем сте си у нас. Противно на звученето и на тенденцията за етимологичен произход от турски на много други върхове в България, името му изхожда от старобългарски. Означава "Снежен връх".

 

Снимка: iStock by Getty Images

 

Чудили ли сте за откъде произлиза името на популярните хижа, езеро и връх Безбог (2645 м)? Името е толкова отличително, че веднага става ясно, че не е случайно и че носи своята легенда. Историята ни връща още през първите години на турското робство, когато славата на лечебната сила на минералната вода в района на Добринище привлякла интереса на турците и много от тях започнали да се заселват по тези земи, като насилствено потурчвали местното население. За да запазят вярата си, подгонени от турците, жителите на селото побягнали в гората и се изкачили високо в планината и така достигнали езеро под голям връх. Настанало такова клане, че езерото се оцветило в червено. Останали сами без никого, те се молили и обръщали към Господ с думите: "Няма ли Бог, който да ни спаси?"

А когато никой не знае как се нарича или сме се изчерпали от имена на върхове, ще го кръстим Безименен. Вероятно такава е историята на Безименния връх (2792 м) в Мусаленския дял на Източна Рила.

 

Дупевица

Снимка: Цветана Игнатова

 

Първенецът на Люлин планина просто звучи забавно. Връх Дупевица се извисява на скромните 1256 м и открива превъзходна гледка към София и Витоша. Най-разпространената версия за произхода на Дупевица е, че откриващите се гледки удивлявали толкова хората, че на тях често им се допявало ("допеевица").

Снимка: iStock by Getty Images

 

Пиринският Джангал (2730 м), или Дженгал, винаги е представлявал интерес сред любителите на планината. В литературата името му най-често се свързва с едно от значенията на думата "джангал" - дойна овца, загубила агнето си. За да ги отличават в миналото, при стрижбата оставяли на тези овце кичур вълна. Други източници твърдят, че Дженгал е божество към култа към бог Перун или име на хайдутин. А някои теории допускат, че Джангал е заместил предишното му име Чангал тепе, тъй като върхът прилича на кукичка, а "чангал" на персийки значи кука. Няколкото опити да бъде преименуван на вр. Голец и вр. Самодивски, не успяват да се наложат във времето.

 

Чумерна

Снимка: Цветана Игнатова

 

На изток по-високо от Чумерна няма. Върхът се намира в Еленско-Твърдишкия дял на Източна Стара планина. Както името загатва, времето горе обича да се чумери дори в най-топли и ясни дни. Действително климатичната разлика между хижата и върха Чумерна (1536 м) може да е забележителна. Горе на билото духа силен вятър и са надвиснали мрачни облаци. Местните казват, че ако сте късметлии, в ясно време гледката отвисоко стига чак до Босфора.

Връх Ченгелчал (2709 м) се намира в Дебели рид, Пирин и е съсед на вр. Джано. Името Ченгелчал произлиза от турски. "Ченгел" означава ченгел, кука, а "чал" каменисто място, връх. По време на възродителният процес той е бил прекръстен на Кривец, но това име не се възприе от туристите. Много от пиринските върхове като Демирчал и Каймакчал също съдържат наставката "чал".

 

Снимка: iStock by Getty Images

 

Няма как да не включим и първенеца на Балканите, едноименния връх Мусала (2925 м). Интересни са дискусиите по произхода на наименованието. Някои тюрколози твърдят, че "Мус Аллах" се превежда като "докосващ Бога". Арабският израз "Мус Аллах" обаче значи молитвен връх. А заключението на патриарха на българската литература Иван Вазов е, че "мусала" е камък, върху който слагат ковчега на мъртвия, докато се молят, преди да го заровят.

 

Джано

Снимка: iStock by Getty Images

 

Връх Джано (2657 м) е разположен върху Главното Пиринско било между върховете Демиркапийски чуки и Ченгелчал. Произходът на името на този връх остава неясно. Предположенията, са че произлиза от турската дума "джани", която се превежда като злодей. Други теории свързват Джано с "джана" - на турски значи скала, която се извисява над морето.

Връх Харамията (2465 м), който се намира източно от Седемте рилски езера, е изключително красив и подходящ за алпийско катерене. Неслучайно носи това име. До него няма маркирана пътека, но пирамидната му форма трудно може да се обърка. "Харамия" е остарялата дума за разбойник, бунтовник, хайдутин, или с други думи, връх за смелчаци.

Ако искате да покорите първенец, ви препоръчваме да се отправите към Осоговската планина, където ви очаква връх Руен (2251 м). Красивото си име Руен носи от старобългарски и означава септември, или времето, по което всичко е червено и узряло. Това отива на върха, чийто зелен цвят есенно време се сменя с руйно червено от почервенелите листа на боровинките.

 

Руен

Снимка: iStock by Getty Images

 

Изключително красивият връх Злия зъб се намира в Рила планина. Висок е 2678 м и името му идва от специфичната  му форма, която наподобява на кучешки зъб. Върхът е популярен сред запалените планинари през зимата и изисква специална екипировка.

Карловският връх Кочмара (1997 м) е един от върховете на масива Равнец. Според речника на родопските думи "кочмар" значи пастир на кочовете, обикновено някой по-възрастен и "по-ербап" човек.