Разходки в планината

[luba_rizova]

Щях да питам какъв е този Ашрам Иван Вазов и видях, че е хижата. То вярно, че са го направили някакво Веган йога обиталище, ама... Хората харесват такива неща, но не ми се връзва с нашата планина това езичество. Иначе, страхотни преходи, голяма красота.

И за да не е спам, от уикенда - събота- Нехтеница-Грънчар-вр.Ковач и обратно. Ковач се оказа много панорамен връх, а по пътя се вижда и синьото якорудско езеро.

Неделя- Х.Вихрен кръг по езерата - Окото-Жабешкото-Дългото-Рибното-Муратово-х.Вихрен. Бих го нарекла лежерно, но има едно много неприятно спускане по един улей от Дългото до Рибното. Ние сме го качвали преди и е някак по-добре. Спускането е гадно, може да се избегне, ако от жабешкото се слезе до Рибното , просто няма да е точно кръг. Имаше само чужденци по пътеките, плюс една група баби от Пловдив. Не знам, тази година ходихме и към Мальовица, и към Вихрен сега, и около Рилските езера, струва ми се,че има в пъти по-малко хора от минали години. Просто никой няма по пътеките.  Да не би вече да не е модерно да се ходи по планината?

 

 

[Stanislav Dimitrov]

Уикенда изкарах в Орцево, най- високото село в България. Има възможното за преходи, както пеша, така и с колело. А гледките към Пирин са уникални

[MayaS]

преди 1 минута , Stanislav Dimitrov каза:

Уикенда изкарах в Орцево, най- високото село в България. Има възможното за преходи, както пеша, така и с колело. А гледките към Пирин са уникални

Че то сме били по едно и също време там. 

[Stanislav Dimitrov]

преди 4 минути , MayaS каза:

Че то сме били по едно и също време там. 

Еми... магеланци навсякъде 🙂

[домосед]

преди 3 часа, luba_rizova каза:

някакво Веган йога обиталище, ама... Хората харесват такива неща, но не ми се връзва с нашата планина това езичество

Не е веган. Вегетарианско е. Шопската салата я дават със сирене, а оризът с леща е по-вкусен от в Хималаите. Ако искаш пастърма, носиш си. Никой не ти се цупи. Бирата я варял местен поп, предполагаемо - православен.

 

преди 3 часа, luba_rizova каза:

Да не би вече да не е модерно да се ходи по планината?

Напротив - модерно е! Но - задължително с икони и хоругви. Да не ни вземат за езичници.

 

 

 

 

 

[luba_rizova]

Казах личното си мнение, с което не ангажирам никого. На мен не ми харесва да наречеш хижа нещо си индийско и да я накичиш с глупости и мисля, имам право на това.  Явно не бива да се споделя лично мнение, защото иначе все някой ще ти се подиграе. Протеста ми се изразява единствено в зачеркването на тази хижа от тези, които посещавам, но не упреквам тези , които й се радват.  Хижата не е на наемателите, между другото, тя е на всички, така че мога да изразя публично мнението си и за това го и направих. Не одобрявам и паневритмията на рилските  езера, по екологични причини. Но и не съм се подиграла на хората, които ходят. 

[jungfraujoch]

преди 5 часа, luba_rizova каза:

Щях да питам какъв е този Ашрам Иван Вазов и видях, че е хижата. То вярно, че са го направили някакво Веган йога обиталище, ама... Хората харесват такива неща, но не ми се връзва с нашата планина това езичество. Иначе, страхотни преходи, голяма красота.

+1!

[домосед]

преди 1 час, luba_rizova каза:

Хижата не е на наемателите, между другото, тя е на всички, така че мога да изразя публично мнението си

Всъщност точно тази хижа - Иван Вазов - е частна.
А всички туристи са добре дошли. Поне с такова впечатление съм останал.

Не е нужно да минаваш тест по санскрит, за да получиш чисти чаршафи и топла храна.

Но нищо не пречи да се изразяват мнения. То и в booking може.

 

[vorbis]

преди 3 часа, домосед каза:

Всъщност точно тази хижа - Иван Вазов - е частна.
А всички туристи са добре дошли. Поне с такова впечатление съм останал.

Не е нужно да минаваш тест по санскрит, за да получиш чисти чаршафи и топла храна.

Но нищо не пречи да се изразяват мнения. То и в booking може.

 

Дано духовната чистота се е пренесла и върху чаршафите и одеялата. Там беше последното ми посещение на българска хижа преди 20 години, и то ме отказа да ходя на други БГ хижи.

[Светославов]

преди 9 часа, vorbis каза:

Дано духовната чистота се е пренесла и върху чаршафите и одеялата. Там беше последното ми посещение на българска хижа преди 20 години, и то ме отказа да ходя на други БГ хижи.

О, има прекрасни хижи и хижари! Дай им шанс 🙂 

преди 19 часа, luba_rizova каза:

...Ковач...

Знам, има политика в топонимията, но старото име - Налбант ми звучи по-поетично.

Планините са ви на един хвърлей, блазя ви! А от Варна... Но пък докато плувам, понякога си визуализирам я преходче, я красиво изкачване. 

[Светославов]

На 11.08.2024 г. в 17:18, Radnev каза:

Личи си кой е щавил из района...

Сгодно ни  е от Варна, че това е най-близко и сравнително високо, имаш усещане за Планина с характер 🙂 За кратки, няколкодневни забежки, оставяме колата на х. Янтра(парт. песен) и през х Мазалат наоколо. 

[домосед]

На 12.08.2024 г. в 19:16, luba_rizova каза:

не ми харесва да наречеш хижа нещо си индийско и да я накичиш с глупости

Виждам, че 4-ма магеланци са изръкопляскали на хейтърско мнение за хижа Иван Вазов, та може би не е редно дискусията да заглъхне, без мненията да се доизяснят. Имам няколко въпроса:

 

1. Били ли сте на хижа Иван Вазов в Рила?

 

Моят отговор: да

 

2. Ако да - липсвало ли ви е нещо от очакваното да намерите на високопланинска хижа (храна, чай, легло, завивки, отопление, хигиена, компания ...)?

 

Моят отговор: ток за зареждане на телефон и часовник. Разбирам, че захранването им е само от слънчева енергия и за зареждане заделят само каквото е останало в акумулаторите им на сутринта, но все пак ... на други места как могат.

 

2б. Ако не - какво очаквате да ви липсва на база изписаното в този форум?

 

3. Как дефинирате за себе си "глупости" в обзавеждането на една хижа? 

 

Моят отговор: Забелязал съм, че пред някои хижи в различни планини на България са се появили дървени мечки. Обичам да си правя селфита с тях. Но сега, като се замисля, тези мечки са си чиста глупост.

 

3б. Какви не-глупости очаквате задължително в обзавеждането на една хижа? Липсват ли на Иван Вазов?

 

4. Къде слагате границата на допустимост? Къде не е редно да си наричаш къщата за гости с нещо индийско? Само в планината ли? Бихте ли бойкотирали такова настаняване/заведение в града или на село? Има ли значение дали само украсата е нещо индийско или и персоналът е съставен от индийци? (на хижа Иван Вазов всички са българи)

 

Моят отговор: допустимо е навсякъде

 

[Argentique]

Ми то заради вас направо да му се приходи на човек на тази хижа. 😆

Но доброволно няма да ида, щото съм последователка на древноримския бог ПретенциЙ, и спането в едно помещение с куп хора, било то даже познати, няма да ми се получи. Вероятно и банята не е съвсем великолепна, но това за ден се трае, стига да я има. 🙂

Хората сме толкова различни в дребните предпочитания и толкова еднакви в по-важните общочовешки неща, а мен толкова да ме мързи да участвам в дискусия по първите, че просто ще си замълча. 🙂

 

Всеки може да си избира всякакви инте- и екстериори на хижите си и те са ми последна грижа, стига да си вършат другата работа, а пък ако успея въобще да стигна до там, че и без мазоли, ще е направо прекрасно. 🙂

 

Не реагирам никак на предния пост, защото, както често се случва, изборът на реакции е беден.

Но мога да посоча две:

 

🤔 - как ти се занимава изобщо? 🙂

и 

😂 - имаш албум със селфита с дървени мечки (aka глупости)? 😂

 

[jungfraujoch]

От бебе до 18 годишна съм по хижите.С родителите ми или на екскурзионно летуване по 14 дни.И в туристически спални съм нощувала. 

Ще кажа защо не ходя много отдавна.

Защото няма хигиена.И съм в правото си.

Не мога да правя компромиси за елементарни неща.

И да,била съм поне 10 пъти в хижа Иван Вазов. Нощувки  в каравана,палатка и хижа не са ми ОК.

 

[stanimir]

Е , може и с палатка.

[chandni]

Предпочитам да направя така плана, че да изключва спане по хижи. А и сме с куче, което естествено не желаят в повечето хижи.

[Argentique]

Преди 1 час, chandni каза:

сме с куче, което естествено не желаят в повечето хижи.

Не знаех, че не желаят кучета. 🤔

Но може би изхождат от логиката, че при тези условия само кучета им липсват. 🙂 Особено ако са няколко.

Не разбирам защо въобще има дискусия - някой не приема да има хиндуистки символи и му пречат, друг приема, трети въобще не ги забелязва - всички си имат мнения и си ги изказват, кой по-рязко, кой не.

Хубавото е, че има достатъчно свобода и никой не налага насилствено по хижи и т.н. да има разрешен само определен тип религиозни символи, защото това вече ще ми дойде в повече. 

 

[Светославов]

На 12.08.2024 г. в 18:44, домосед каза:

а оризът с леща е по-вкусен от в Хималаите. ... Бирата я варял местен поп, предполагаемо - православен.

Я, заинтригува ме 🙂 , а и отдавна не бях ходил натам. Наесен, като се оттече народа.  Като изявен биротестер предполагам не си бил впечатлен от "православната" жидкост, та само бегло я споменаваш. 

 

[Svetulche]

Да илюстрирам аз със снимки обсъжданата хижа Иван Вазов.

И само да добавя, че когато след 10 часов зимен преход видя светлинките на хижата, знам, че там ще ме посрещнат с добра дума, с топлина и храна. А не е ли това основно за една хижа?

 

Леглата:

 

 

 

Топлината:

 

 

 

 

Интериора:

 

 

 

 

 

Библиотеката!

 

 

Да се събудиш с тази гледка:

 

 

и да ти засвирят на гайда вечерта край масата или рано сутрин на тръгване..... харесвам я тази хижа....

 

 

 

[Radnev]

Да кажа и моето мнение.

Не съм ходил на хижа "Иван Вазов", не съм ходил и в "ашрам", но доколкото знам "ашрам" означава уединено място, където хората живеят в мир със себе си и с природата. Не виждам нищо лошо в това.

Ако тази хармония и мир е постигната в хижа "Иван Вазов" го адмирирам, дори и като религия и възприятия това да не съответства на християнството. Казвам го като човек, който е бил два пъти на Атон, но нито веднъж не е усетил мир или покой там, пък било то и само за определен момент. В тези манастири по-скоро съм усетил  бюрократичен дух и строго подчинение на догмата.   

И от тук да се прехвърля на спането по хижи, палатки или под открито небе. За мен целта на тези занимания е да излезеш от зоната си на комфорт и да усетиш природата в нейния най-чист вид. А най-чистият вид на природата е суров, дори безмилостен. Само там, където съм щавил из нагрята до 50+ градуса пустиня или са ме духали зимни ветрове при -25, реално съм осъзнавал колко измамно важен съм в очите на собственото си Аз, което ми създава неизменното усещане, че света се върти около мен и моето съществуване. А всъщност за света и природата аз съм само една прашинка. Но както съм писал и по-нагоре в един от постовете си, това усещане за света те удря право в челото само тогава, когато наистина излезеш извън зоната си на комфорт и по някакъв начин подложиш тялото си на риск. В останалите случаи просто робуваш на елементарните си инстинкти, неизменно свързани с желанието да ти бъде лесно, удобно и комфортно. Разбира се, те се замаскират зад множество оправдания и мантри. Не ме разбирайте грешно, не визирам никой във форума. Просто съм водил този спор и съм се обяснявал по тази тема много пъти, та пак се отплеснах😄.

Като обобщение нека го кажа по следния начин. Всеки достига до прозренията си по различен начин - един в ашрама, друг в храма, трети сред природата ...

[Светославов]

@Radnev, респект за споделеното!

Но за долното... 

преди 41 минути , Radnev каза:

А най-чистият вид на природата е суров, дори безмилостен.

В най-чистия си вид Природата просто Е!

[Radnev]

„Големият Купен” в Стара планина

Разстоянието от лифта на Сопот до хижа „Добрила” съм го вземал многократно и лете, и зиме. С изключение на първоначалния голям наклон, нямаше какво да ни затрудни, така че до хижата се придвижихме бързо.

На „Добрила” ядохме по сандвич, а аз изпих и бира, макара да знаех, че понякога доста ме успива. За щастие пътеката за връх „Амбарица” бързо придобива сериозен наклон, така че тялото ми изобщо не получи какъвто и да било шанс за отпускане. Пътеката бе ясно очертана, дори бих казал изровена. Макар да се намирахме в резерват „Централен Балкан”, неведнъж съм виждал кросови мотори да шарят нагоре - надолу. За съжаление доста от тях карат по пешеходните пътеки и ги правят буквално на нищо. Вадят пръст, камъните се разместват. Така се получават едни дълбоки коловози, които при дъжд се превръщат в кални потоци, които пък от своя страна стават на малки дерета.

Денивелацията, която ни очакваше бе в рамките на 400 метра, така че трябваше да се справим бързо. Всички, които срещахме слизаха надолу и ни един не се качваше нагоре. Оправдано, с оглед на факта, че от север се бяха надиплили големи тъмни облаци, които предвещаваха зловеща гръмотевична буря. Само преди двайстина дни, точно на „Големия Купен”, за където се бяхме засилили и ние, мълния бе убила двама души. Случаят бе твърде пресен и това правеше хората предпазливи.

На заслончето на „Амбарица” решихме да направим по-голяма почивка. Тук ни застигнаха двама трасировачи на ултрата „Балканиада 2024”. Раниците им бяха претъпкани с бамбукови пръчки, на които се вееха червени знамена. Трябваше да трасират чак до „Ботев”, така че нямаха време за почивка и след няколко набързо разменени думи продължиха надолу по склона.

Повъртяхме се още десетина минути и също поехме надолу. След леко спускане, последва леко изкачване и ето, че ударихме още един двехилядник на Балкана - „Малката Амбарица”. Полегато връхче, което дори не бе удостоено със собствена табела. Последно бях стигал до тук малко преди да ни хлопне ковида. Тогава „Големият Купен” ми се видя съвсем наблио. Не знам спомените ми ли бяха изхабени или преценките ми тогава са били грешни, но „Купенът” изобщо не бе толкова близо колкото си го спомнях.

Небето продължаваше да се мръщи. Тук все още можехме да свием и към хижа „Амбарица”, като оставим „Купена” за утре, но след кратък размисъл, решихме да не го отлагаме. Именно от тук се откриваха най-големите красоти и най-зрелищните панорами на Централния Балкан. Макар и времето да бе мрачно, а вятърът да се  усилваше, сетивата ни се преизпълниха с красотата на природата.

За наша изненада точно под „Купена” заварихме трасировачите. Явно бяха решили да си дадат малка почивка. Съвсем нормално с оглед на претъпканите им с клечоци раници. Макар, че по пътя бяха поставили доста флагчета, сякаш сноповете им изобщо не бяха намалели.

Мислехме, че за разлика от нас, които бяхме тръгнали с ясната цел да изкатерим "Купена", те ще изберат подсичаща пътека. Оказа се, че „Голямият Купен” няма такава. Може би именно това го правеше и най-трудният за изкачване в Стара планина.

Това, което ни притесняваше най-много бяха черните облаци, които вече ни заобикаляха почти отвсякъде. Вече ясно си давах сметка как е станал смъртноносният инцидент, точно на въжетата, които ни предстояха. Много хора даваха акъл кое, как и защо е станало, без да си дават сметка, че „Големият Купен” не само е труден за изкачване, но и труден за достигане. Всеки подход към него изисква поне пет часа ходене при много сериозна денивелация. Следва самия връх, а после трябва и да се върнеш. До тук трудно би стигнал случаен човек, какво остава да води и двете си деца.

Момченцето като по-чевръсто, явно е успяло да мине, но бащата помагайки на дъщеря си се е засуетил по въжетата и фаталното е станало. Почти съм сигурен и къде се е случило. Самите въжета са доста отвесни, особено от западна страна, но не са нещо нечувано или невиждано. Има само едно място, което е наистина тегаво. Дори с моя двуметров разкрач, изпитах известна трудност да направя стабилна стъпка. Става дума за един малък чакълест улей, който с годините водата най-вероятно е изровила допълнително и въжето е останало твърде нависоко. Така всеки нисък човек, особено пък дете, буквално увисва на въжето без опора за краката. Гръмотевичната буря най-вероятно ги е хванала именно там. Най-неподходящото място, в най-неподходящия момент.

За да не се озовем и ние в същата ситуация трябваше да бързаме. Като по поръчка духна силен северен вятът и измести облака точно над нас. Дори се показа и слънце. В едно с трасировачите поехме нагоре. На чакълестия улей малко се засуетихме, но бързо му хванахме цаката. За разлика от дългия преход до тук, който изискваше само здрав табан, сега трябваше да покажем и майсторлък. Изкачването бе технично и много инетересно. Без да усетим се озовахме горе.

Облаците вече бяха току над нас, имах усещането, че мога да ги пипна с ръка. В далечината, някъде над "Ботев" валеше, виждаха се и светкавици. Нямахме никакво време да се радваме на убийствената панорама. Трасировачите продължиха, току към бурята, право към заслона на „Ботев”, а ние поехме на обратно към хижа „Амбарица”, като се надявахме бурята да ни подмине. Слизането по подобни стръмни скали винаги е по-трудно от изкачването, така че бяхме внимателни. На улея вече му знаехме номера и минахме изненадващо бързо.

 

 

 

Върхът бе зад гърба ни. Точно там, небето реши да „развърти крана”. Духаше и режещ вятър. Да се върви при подобни условия бе невъзможно. Приютихме се зад една скала и решихме да чакаме. Дъждът преминаваше в град, който барабанеше по главите ни. Водата се стичаше по дъждобраните на улеи и влизаше право в обувките ни, от които водата вече бе започнала да извира.

Това бе само началото. Светкавиците бързо приближаваха, така че се наложи да изоставим скалата, която поне ни пазеше завет. Спуснахме се по склона и зачакахме. Вече се бяхме вкочанили, но нямаше време да обръщаме внимание на подробности. Навсякъде около нас трещеше и гърмеше. Въжетата на „Купена” обраха няколко мълнии, в далечината железния заслон на „Амабарица” също го отнасяше. Към „Ботев” не можехме да видим какво става, защото „Купена” спираше гледката. Какво ставаше с трасировачите не знаехме. Надявахме се бурята да ги е хванала по-далеч от множеството стръмни хребети, които ги очакваха по пътя.

Бурята продължи близо час, който ни се стори безкраен. После времето поомекна, а гръмотевците започнаха да се чуват все по-далеч. Решихме, че е време да тръгваме. Не бяхме направили и сто крачки, когато от другата страна на билото се стовари светкавица. Преди го бях чел по книгите, но сега разбрах в действителност какво означава звукът да разкъса ... не да раздере тишината. Трясъкът бе оглушителен. Тъпанчетата на ушите ми буквално пропукаха. Стреснахме се много и бързо се върнахме обратно надолу. Там стояхме, докато времето не утихна напълно. По пътя към „Амбарица” изгря приятно слънце, та на една полянка дори успяхме и да поизсъхнем, преди да влезем триумфално в хижата.   

 

 

 

 

[jungfraujoch]

преди 2 часа, Radnev каза:

Да кажа и моето мнение.

Не съм ходил на хижа "Иван Вазов", не съм ходил и в "ашрам", но доколкото знам "ашрам" означава уединено място, където хората живеят в мир със себе си и с природата. Не виждам нищо лошо в това.

Ако тази хармония и мир е постигната в хижа "Иван Вазов" го адмирирам, дори и като религия и възприятия това да не съответства на християнството. Казвам го като човек, който е бил два пъти на Атон, но нито веднъж не е усетил мир или покой там, пък било то и само за определен момент. В тези манастири по-скоро съм усетил  бюрократичен дух и строго подчинение на догмата.   

И от тук да се прехвърля на спането по хижи, палатки или под открито небе. За мен целта на тези занимания е да излезеш от зоната си на комфорт и да усетиш природата в нейния най-чист вид. А най-чистият вид на природата е суров, дори безмилостен. Само там, където съм щавил из нагрята до 50+ градуса пустиня или са ме духали зимни ветрове при -25, реално съм осъзнавал колко измамно важен съм в очите на собственото си Аз, което ми създава неизменното усещане, че света се върти около мен и моето съществуване. А всъщност за света и природата аз съм само една прашинка. Но както съм писал и по-нагоре в един от постовете си, това усещане за света те удря право в челото само тогава, когато наистина излезеш извън зоната си на комфорт и по някакъв начин подложиш тялото си на риск. В останалите случаи просто робуваш на елементарните си инстинкти, неизменно свързани с желанието да ти бъде лесно, удобно и комфортно. Разбира се, те се замаскират зад множество оправдания и мантри. Не ме разбирайте грешно, не визирам никой във форума. Просто съм водил този спор и съм се обяснявал по тази тема много пъти, та пак се отплеснах😄.

Като обобщение нека го кажа по следния начин. Всеки достига до прозренията си по различен начин - един в ашрама, друг в храма, трети сред природата ...

@Radnev,абсолютно съм съгласна с теб.

Слава Богу,имаме свободата да избираме с кого,кога и как да ходим в планината и къде да нощуваме. 

Аз съм планинарско чедо и съм си взела всичко откъм маршрути,спорт,хижи и почивни станции.

Само на Мусала не съм се качвала. Но вече нямам нито желание,нито физически възможности.

Още помня  песните и прекрасните  моменти в планината през всички сезони.

На 40 дни са ме качили на Алеко. С преход.Та са ми ясни  планинарските работи.

Сега ходя само по лесния начин,с хапване на вкусна супа в хижа Септември и Камен дел на Витоша.И пак по лесния начин по другите планини.Което пак е нещо.

Спирам със спама 😀

[traveler]

преди 28 минути , jungfraujoch каза:

Само на Мусала не съм се качвала. Но вече нямам нито желание,нито физически възможности.

 И защо да е спам, нали темата е "Разходки в планината"

За мен Мусала е най-достъпния връх с този лифт. Е наистина последния път ми беше трудно, но бях с с някакви кецове с тънки подметки и чувствах всяка песъчинка.

[Zaro]

преди 1 час, Radnev каза:

Последно бях стигал до тук малко преди да ни хлопне ковида. Тогава „Големият Купен” ми се видя съвсем наблио.

Когато бях малък и баща ми ме вкарваше в "правата вяра" на планинарството, един ден ме беше завел точно към Големия Купен. Като млад лекар е работил в Карлово бая време и тази част на Стара планина за него беше позната като ... ами като човешкото тяло.

Та бяхме стигнали точно в подножието на Купена до езерото с готиното име "Локвата". Аха да тръгнем нагоре и облаците нещо се сгъстиха. Давам аз зор да се качваме, а той се дърпа, каза, че не е сега времето. Знаше защо. После и аз разбрах. А бяхме на 10 минути от върха.

Пирин ми е абсолютен фаворит от планините, ама тоя дял на Стара планина е много специален за мен.