Разходки в планината

[Zlia]

Преди 1 час, chandni каза:

Може да се въведе контрол

Това не е сериозно 🙂

Разберете сигурно 90% от хижите в България нямат двойни самостоятелни стаи. Представата ви за хижа не е реална, поне за България. 
И отново, цитираната от вас хижа е по скоро високопланински хотел. 
Аз не съм отсядал в алпийски хижи, но се съмнявам там да допускат в спалните домашни любимци или би било изключение. 
За Гърция мога да кажа, че е абсолютно недопустимо( хижарката беше германка).  

[stanimir]

Ето какво казват в Швейцария:

 

Dogs

Many SAC huts will also welcome dogs if you are taking your four-legged friend with you into the mountains. However, as space is limited, dogs are not allowed to spend the night at all huts. Be sure to ask in advance whether your dog is allowed and where it will be housed. 

 

https://www.myswitzerland.com/en/experiences/summer-autumn/hiking/alpine-passes-trail/sac-huetten/#:~:text=Many SAC huts will also,where it will be housed.

19 minutes ago, Zlia said:

 Аз не съм отсядал в алпийски хижи, но се съмнявам там да допускат в спалните домашни любимци или би било изключение. 
 

Отсядал съм само в 4 , домашни любимци не помня да съм виждал.Не е позволено да се влиза и с обувки нито в спалните , нито в самостоятелните стаи.Винаги има стелаж с чехли за гостите на хижата. 

[Martinaa]

Като стопанин на куче (мини йорки), темата за планината, в частност хижите, и кучетата за мен е особено интересна. Моето куче не е най-типичният представител на куче, което може да срещнете в планината на разходка, но е факт, че почти винаги е с мен. Прилагам линк към списък с места в планината, където може да вземете вашите домашни любимци.

https://apash.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5/

[jungfraujoch]

Голям любител съм на животните, особено на кучетата.

Обаче не мога да си представя, че куче,котка или друга мила животинка, ще се търкаля и в без това не особено чистите чаршафи в хижа. Според мен това е недопустимо.Дори и в хотел.Вече е ясно защо не нощувам в хижа, но няма и да го направя и в хотел,където са допуснати домашни любимци.

Особено,ако се мотаят и в помещенията за хранене,където хигиената трябва да е на 6.

С моите най-добри чувства към животните.

Та нека не спамим повече по темата.

Разходките в планината са нещо много хубаво и разтоварващо и пълнят душите ни с красота през всички сезони.

[master_of_germs]

Айде, ще сменя дискусията. 

И ще се върна към хижа, или ако щете ашрам "Иван Вазов". Много се изписа. Разбирам и @домосед, и @luba_rizova.

Но едно нещо не мога да приема. И то е, че туристите сами трябва да си мият съдовете след консумация. С ледена вода! При запушена мивка!

Може и да не е вечно запушена, но при нас беше. 

При скандалните цени на храната и още по скандалния грамаж на порциите. Да речем, че тях мога да преглътна, понеже съм гладен. И понеже знам, как става снабдяването на хижата. Но сравнявам с други труднодостъпни хижи и, ами, има разлика...

Ако са имали вода да варят крафт-бира, да са помислили да осигурят топла вода за съдовете. А не е като да имат и недостиг на персонал.

Щото, да измиеш с ледена вода чиния, от която си ял омлет, вероятно отнема повече време от това, въпросният омлет да бъде приготвен.

[Argentique]

 

преди 19 минути , master_of_germs каза:

сами трябва да си мият съдовете след консумация. С ледена вода

„Ашрам е индуистка дума от древна Индия, която означава уединено място за живеене, където мъдреците живеят в мир и спокойствие сред природата.“

„Думата „ашрам“ на санскрит означава също „тежък труд, покаяние, строгост, простота“.

 

Така че по тази линия напълно си изпълняват предназначението. 

Някои хора в Индия ходят, за да получат сходни условия, а ти тук - сравнително лесно и бързо.
Все повече взе да ми се ходи на тази хижа. 

[master_of_germs]

преди 55 минути , Argentique каза:

 

Все повече взе да ми се ходи на тази хижа. 

Ами отиди, кой те спира 🙂

Аз все пак отчитам и малкото подобрения в последните години. Всичко е по-добре от това БТС сам да си стопанисва хижите, понеже тоя съюз доказано с нищо не може да се справи.  

Мене не ме бърка да си мия чиниите, ръцете, лицето в ледена вода. Мога дори и да се избръсна,  не ми пречи.

Не съм навътре с индийската психология и тази държава никога не съм имал особено желание да я посещавам. Никакъв физически труд не ме плаши и даже го търся, за да мога така да се освободя от натрупана психическа умора. Ама се съмнявам хората там да си плащат с пари, за да живеят в ашрам. По-скоро си плащат чрез труда си. Доброволно. Ако го искат от мене, ще им го дам. Ще пренеса товар на гръб.  Правил съм го, и то не само в нашите планини. Ще нацепя дърва. Каквото кажат. За да си заслужа вечерята. 

Но, цифров и словом:

35 (тридесет и пет) лв за нощувка в обща спалня. В която, вече споменах, спят и котки.

12 (дванадесет) лв за 200 грама (ако бях и толкова) задушени картофи (вкусни, не мога да го отрека)

11 (единадесет) лв за омлет (а всеки знае, че омлет се прави, за да не може ядящият да познае, колко яйца са сложени)

9 (девет) лв за крафт-бира. Можеше и без нея, но пусто краста да опитам, а и имаше наистина интересен вкус.. пък и калории все някакви дава.

За мене това не е нещо, което може дори половинчато да засити някого след осемчасов преход с над километър положителна денивелация.

 

За закуска не помня, колко платих, ама сте добили представа.

 

А тук - хем така, хем инак. Хем си плащаш, хем миеш с ледена вода. Мож да съм някакъв закостенял тип, но за мене в така приложена източна философия в пазарна икономика има нещо сбъркано. 😕

 

[master_of_germs]

 

Преминаването на превала Ала-Кул с тръгване от Каракол и спускане в долината Алтън Арашан, където има топли извори, е най-популярният планински преход в Киргизстан. Популярността му нараства главоломно в последните няколко години и след още няколко ще  натоварено поне като на Мальовица. 

Стандартно се прави за три дни този преход. Първа нощувка в юртовия лагер Сирто, на малко под 3000 м н.в, вторият ден изкачване до езерото Ала-Кул, почивка, изкачване на превала (ужасно стръмно и гадно в последния участък), също толкова гадно спускане от другата страна и втора нощувка в Алтън Арашан и киснене в топлите извори. Пътьом трябва да се прекоси пеш една река, но е плитка, до под коленете. На третия ден спускане в долината до главния път, откъдето може да се вземе маршрутка до Каракол.

Алтернативно, човек може да си спести много километри пеш, ако ползва тур с офроуд джип от каракол до края на долината или от Алтън Арашан здо Каракол. Със собствени джипове не пускат, а те, съвсем честно, няма да оцелеят по такива пътища. В Алтън Арашан и нагоре може да се отиде и с конен тур. Нека си го кажем - Киргизстан си е държава, правена за ездачи. Пешеходното планинарстване не е хич на почит.

 

Поради прогнозата за времето, която казваше само два дни поред без сериозен дъжд, а и заради физическото състояние на член на групата ни, ние не направихме стандартния маршрут и не слязохме към Алтън Арашан.

 

От Каракол са няколко км до входа на парка, където има бариера. Зависи от къде точно в града тръгвате. Там се плаща входна такса и трябва да си пазите билета да го покажете при проверка в парка. Оттам са 16 км сравнително равен черен (абе направо камънаци) път с плавен наклон. Равен, но в ужасно състояние. Първите 3 км са ок. Следва минаване на реката по мост. Останки от предишен мост са съвсем наблизо, реката често ги отнася. Следващият мост клуб 13 км и висящ и само пешеходен. Дотам може да ви закарат с джип. Но според мене така се пропуска да се насладите на страхотни гледки и възможности за снимки. Затова ние се договори ме возенето с джип да е само до половината- 8 от 16 км. После пеш. За това удоволствие платихме по хиляда сома (около 20 лв) на човек, иначе е двойно на тая цена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пред втория мост имаше рейнджър, който ни поиска билетите. Ние нямахме. Уж фирмата с джипките, каза, че са платени и включени в цената, но билети не ни дадоха. Взе пак имахме капарирана юрта в по-горен камп и това убеди парковия служител, че не го мамим. Похортувахме си, каза ни, че те върховете по принцип не са толкова много и толкова остри, но специално за нас са ги събрали на едно място и са ги подострили като за снимка. 😄

Иначе там има и едно фургонче, където продават бира и безалкохолни, чипсове, шоколади...

По моста се минава само по един човек, изключение само за снимки със Знамето 😉

Малко след поста на рейнджърите има голям юртов лагер. Който иска, може да нощува и там. 

 

 

 

 

 

 

Следват 2,5 км изкачване, основно по почвена пътека през гората и поляни. Стръмно, но доста приятно, а има и горски ягоди 🙂

 

 

 

 

 

Стига се до два юртови лагера, Сирота и Булак-Сай, които са разположени на невероятно живописно място, до малко езерце.

Ние бяхме резервирали и капарирали нощувка и полупансион в Сирота. Цената е 4000 сома. Резервацията се прави още в Каракол, ние - в туристически офис на Destination Karakol.

настаниха ни в отделна юрта за петима, имаше предостатъчно завивки и дебели спални чували за всички. Има и лампа, която се зарежда със соларен панел.

вечерята и закуската баха в отделна голяма палатка и много засищащи). А нощта беше идеална за наблюдение на Персеиди.

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Понеже вече някои магеланци ме питаха за тоалетната в юртовия лагер..., ами, на три хиляди надморска какво очаквате? Кабинка от ламарини, долу - две дъски и под тях - воняща дупка, какво друго да е? 😉

Иначе Сирота е по-малкият от двата лагера. Но да добиете представа, колко хитов е тоя маршрут - в палатката ние петимата вечеряхме заедно с две каталонки и техният местен водач. Ученик, който освен задължителния руски и английск, говореше и базов немски, понеже наесен щеше да е студент в Дюселдорф,  двойка от Нидерландия, възрастна французойка от Страсбург, младеж от Мароко, момиче от Джакарта... С нея се движехме горе долу заедно в долината, но на другия ден, над езерото, тя видимо изпитване респираторен дискомфорт от височината. Надявам се, че е успяла да мине прохода, той е на почти 4000 м  н.в.

Още предния ден стана ясно, че @tathata не се чувства добре. То и аз, и @mary_shery имахме гастроинтестинални проблеми, но при @tathata не беше само това. Така че тя реши изобщо да не се качва нагоре, да си почива до следобеда, а ние щяхме да я приберем на връщане. Никой планинар не обича да се връща по същия път, но понякога просто се налага. Най-важното в една експедиция е здравето на участниците. Качването горе е пожелателно; слизането обратно долу е задължително!

 

От Сирота нагоре почва истинската мъчнотия. Километър денивелация по доста тежък терен, предимно сипеи. Като дължина е само 5 км, ама аз много мразя да ми дават дължина на планински маршрут в километри. Правете му сметка, колко е стръмно. Защото в тия 5 км има и равни участъци, че даже и с обратен наклон.

 

Началото е лесно, почти равно, в смесена гора. Много странно е, че в долините имаше основно огромни ели, а на високото преобладаваха широколистни дървета. Маркировка няма, но не е и нужна. Има много чужди туристи, а пътеката е една. През цялото време на изкачване реката трябва да ви е отдясно. 

В началото видяхме и една катерица, там са яркооранжеви на цвят. На връщане, почти на същото място видях и мармот (съвсем жълт), единственият в това пътуване 🙂

има още едно-две по равни места да си поемеш дъх или да разпънеш палатка. Цяла група руснаци с огромни раници тъкмо си свиваха палатките 🙂

като изключим това, си е стръмно, но на порции. От Сирота до езерото Ала-Кул има 600 м денивелация, като последният участък под езерото е най-труден, по сипей.

 

 

 

 

 

 

 

 

Покрай самото езеро има няколко постоянни палаткови лагера, но само палатки, без юрти, без спални чували. Дават също каяци и SUP под наем. Езерото изглежда огромно,макар да не е чак толкова голямо. Но S-образната форма не позволява да го видиш цялото, освен с дрон.

 Пътеката над езерото върви плавно нагоре, в началото по море ни, но има няколко кратки стръмни  момента нагоре е надолу по сипей, без никакво сцепление. И вече последното яко драпане до прохода си е на четири крака, а обратно надолу по задник 😄

Насреща се виждат мощни почтих5 хиляди метра високи върхове с ледници. @Lirea като качи дронските снимки, може би по-добре ще усетите, колко е величествено.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

на връщане имаше време да си понагьолим и морните краци в ледената вода. 

Спускането обратно надолу до Сирота ни взе здравето, а финалът с офроуда, при който джипът едва не падна под моста и заседна,......е за друга тема. 😄

 

 

[chandni]

Тъй като търсенето във форума при мен не работи адекватно, а нямам време да премятам всички страници на темата, моля, споделете в кой сайт за прогнози следите времето преди да тръгнете на преход в планината. Аз гледам meteoblue. Някакви други предложения?

[stanimir]

Meteoblue , https://www.yr.no/en

 и разбира се националните сайтове в съответната държава. 

[MayaS]

И аз като Станимир.

[Radnev]

Вихрен по „Джамджиевия ръб”

Лятото на 2024, предвещаваше да бъде много горещо. Личеше си още по пролетта, дори бих казал, още по зимата. В резултат на това и високопланинският туризъм започна доста по-рано в сравнение с други години.

Още в начало на юни се озовахме на „Вихрен”. Не бях проучвал маршрута през „Джамджиевия ръб”, но знаех, че е сред най-интересните из българските планини. Някои го определяха, дори като опасен.

Пътеката стартираше от хижа „Вихрен”, така че в началото бяхме част от туристическия пътникопоток, изсипал се към „Вихрен” и „Кончето”. Чувствахме се свежи и дърпахме здраво напред. Бързо настигахме групите пред нас и продължавахме нагоре. Съвсем скоро се озовахме на отклонението, което трябваше да ни изведе на „Ръба”. Всъщност, това отклонение не е само за „Ръба”. По него „Вихрен” може да се изкачи и от задна страна, през заслон „Казана”, но обикновено това е предпочитан маршрут за слизане. Препоръчвам го и Аз, защото се получава хубав кръгов преход.

След нас по инерция се засилиха две момичета, които се оказаха от чужбина и млада двойка, която очевадно не бе тръгнала да качва „Вихрен” по „Ръба”. В началото ми стана неудобно да се правя на важен, но после прецених, че по-добрият вариант е все пак да ги попитам как са решили да се изкачат горе. Случвало ми се е и то неведнъж да тръгна по стъпките на хора пред мен и да се озова някъде, за където изобщо не съм тръгнал. Последният път бе зимата на Витоша, когато в тежка мъгла, съвсем обърках пътя и водейки се по случайни хора, тръгнали за съвсем друго място, се озовах затънал в „Торфеното бранище”.

Предположенията ми се оказаха верни. Двойката изобщо не знаеше за съществуването на „Джамджиевия ръб”, а двете момичета от чужбина бяха чували, но било „very dangerous”. Продължихме напред. Двете момичета след кратко умуване, също тръгнаха след нас, а после изчезнаха някъде. Вероятно се бяха върнали обратно.

По пътеката за „Ръба” не срещнахме никой, което бе странно. Както казах, тази пътека освен за „Ръба”, можеше да се ползва и за изкачване или слизане от „Вихрен” през заслон „Казана”.

Денивелацията бе голяма, но почти не я усетихме. Стигнахме до отклонението за ръба много бързо или поне така ни се стори. Табела или маркировка от какъвто и да било тип нямаше.

Там заварихме голяма група от десетина човека, която почиваше. Не знам от колко време престояваха тук, но не ги бяхме видели в нито един момент по откритата част на пътеката. Това означаваше, че стояха тук от поне 30-40 минути. Носеха и големи раници. Питах ги по „Ръба” ли смятат да минават, а те ми се строснаха, че им било много ръбесто и щели да оставят другите да се ръбят вместо тях. Може би, решиха че по някакъв начин ги подценявам или искам да се изхваля, че ще минаваме по „Ръба”, а аз просто не знаех пътя, защото както казах нямаше нито табела, нито какъвто и да било ориентир.

Това е едно от нещата, което в българските планини трябва да бъде задължително подобрено. Според мен по стръмните маршрути, които се водят и опасни би следвало да има маркировка, но от друг вид. Като пример мога да дам един малък, но много стръмен връх над Ксанти – „Балконът на Ксанти”. Има обиколен маршрут, но има и такъв, който е директно нагоре по много отвесен склон. Маркировката е с кръгове на бяло и червено и маркира подобни изкачвания с висока степен на трудност, които носят и риск. Така всеки може да прецени дали да минава от там или не.

В България подобни маршрути, които са и най-интересни, са оставени без маркировка и често не знаеш изобщо има ли от там маршрут или няма. Ако има маркировка, тя е от трудно различими пирамидки, направени от ентусиасти, които ту ги има, ту ги няма.

В същата ситуация попаднахме и месец по-късно, когато качихме „Джангала” от „Поповото езеро”, от където уж няма пътека, но някъде по средата взехме, че попаднахме на такава. Ако знаехме къде е нейното начало, нямаше да се бъхтим по жестокия склон, право нагоре през клекове и клатещи се камъни. Същата работа стана и на връх „Тодорка”, където ни убеждавах, че нямало начин да слезем към пистите, защото натам нямало пътека, а всъщност имаше.

Та, да се върна на „Ръба”. Малко по-нагоре започна и същинското изкачване, което се оказа наистина ръбесто. Началото му се бележеше от паметна плоча в скалата. Времето се бе влошило и задуха лош вятър на силни повеи, а горе бе наистина много, ама много остро. На две места стояхме на „Ръба”, сякаш бяхме яхнали магаре, очаквайки повеите на вятъра да утихнат, за да минем. Започнах да се чудя, дали не е по-добре да се върнем и да качим „Вихрен” през заслона на „Казана”.   

Оказа се, че тази първоначална част на „Джамджиевия ръб”, всъщност е най-трудна, дори бих я нарекъл гадна и опасна. От там насетне наклонът ставаше все по-голям, но ръбът не бе толкова изпилен и на много места позволяваше, макар и леко да се подкоси.

По средата на маршрута ни застигнаха две момчета. Ваня се амбицира и тръгна с тяхното темпо, като на моменти дори ги подпираше отдолу. Наложи се да я възпирам, защото имаше възможност да ни пратят някой камък на главите, а и този вариант с препускането отдавна съм го пратил в миналото. Явно състезанието бе одървило и техните крака, защото след като снишихме темпото, автоматично падна и тяхното.

 

 

 

Горе върхът бе окупиран от множеството, което пъплеше от традиционната западна страна. Снимки, селфита, лайкове! Това, което ме караше да настръхвам бе как цели групи се качваха по ледената шапка, която бе останала от северната страна на върха. Под нея бе „Казана”, разбирайте 200-300 метра чиста пропаст. В началото на юни, при тази топла зима, когато всичко се топеше преждевременно, да стоиш там бе много по-опасно, отколкото да изкачиш върха по „Ръба” например, но тези хора не го знаеха и позираха в несвяст. Не можех да давам акъли, нито пък да гледам, така че решихме да слизаме.

Поехме надолу по най-традиционният маршрут. В далечината видях цяла група от поне 30 човека, която бе решила да слиза от „Вихрен” по „Ръба”, което си мисля, че е много по-тегаво, отколкото да се изкачиш от там. Бяха затъкнали след първоначалната част и явно се чудеха какво да правят. По–късно видях, че са се разделили на две и едната част е тръгнала обратно към „Вихрен”, а другата е решила да изостави „Ръба”, като се спусне по един стръмен улей. Щеше да им остане спомен със сигурност.

В началото на гористата част срещнахме и то на няколко места множество от диви кози, които според мен не бяха диви, а по някакъв начин развъдени от хората, защото бяха много и изобщо не се плашеха от нас.

До долу, явно отново бяхме влезли в бързо темпо, защото на хижата коленете ми се бяха опънали здраво и то при положение, че си бях сложил наколенки. Между другото от известно време забелязвам, че при стръмни и големи слизания не ме болят ставите на коленете, както е било преди, а се опъват вътрешните кръстни връзки на коленете. Не знам на какво се дължи това, но преди не бе така.

[stotan]

На 22.08.2024 г. в 19:05, chandni каза:

Тъй като търсенето във форума при мен не работи адекватно, а нямам време да премятам всички страници на темата

WeatherRadar – Rain, snow, storms and clouds (weatherandradar.co.uk)

 

Weather Online UK - current weather and weather forecast worldwide

[master_of_germs]

@Radnev , козите са там вече няколко години. И на много места в Пирин, но най-вече по склоновете около Вихрен си ги виждаме. Свикват от малки с вече много големия брой туристи и не се плашат. Ако няма заледявания, по Джамджиев ръб има един единствен много сериозен проблем. Вятърът! Радвам се, че останах само без шапка 😄. Имаше такива пориви, че с минути трябваше да стоим залегнали и прилепени до скалата. Аз се придвижвах трудно, а по-леки спътници като @mary_shery изобщо не можеха да се придвижват нагоре без помощ.

Що се отнася до маркировките, аз не съм съгласен с тебе.  Пирин е Национален парк. И като такъв флората и фауната трябва да са с пълно предимство. Има официални маркирани пътеки и би следвало да се ползват само те. Ако имаше истинско добро стопанисване, всички, които се движим извън туристическите маркировки, би следвало да бъдем глобявани. Давам ти за пример Словакия и Високите Татри. И там има множество върхове, които могат да се изкачат и има някакви пътечки. Но официално позволени са само десетина върха, до които има маркировки. Другите са забранени или може да се даде разрешение, ако си платиш за планински водач и това обкновено го правят алпинистите, за да отидат да катерят някой скален отвес. А сравнявам със Словакия, понеже и там, както и в България алпийските планини са много малко като площ и много растения и животни са застрашени, тъй като се срещат само там. Ето затова в във Високите Татри козите се плашат от хората, а у нас вече не. Защото всеки масово почна да ходи по немаркирани трасета и не им оставяме достатъчно пространство, където да са далеч от нас. Мисля, че на всички ни е ясно, колко пагубно е за диви животни да спрат да се страхуват... Направо се изумявам, как сума ти туристически агенции почнаха да предлагат някои по-екстремни немаркирани върхове като Яловарника и Котешкия чал. И Вихрен по Джамджиев ръб. Това просто не е редно. Ако ще се качват, трябва да е с водачи от НП Пирин и парите да отиват само за поддръжката на националния парк.

На други места съм съгласен да има специфична маркировка за екстремни маршрути, но не и в национални паркове или резервати.

[vorbis]

преди 2 часа, Radnev каза:

... Между другото от известно време забелязвам, че при стръмни и големи слизания не ме болят ставите на коленете, както е било преди, а се опъват вътрешните кръстни връзки на коленете. Не знам на какво се дължи това, но преди не бе така.

И на мен това лято ми се случи. Във Високите Татри в Словакия и австрийските Доломити по седмица без лифтове и подобни глезотии и след това имах умора и напрежение в ставите. А накрая в полските Судети при сравнително леки полегати спускания след това ме боляха връзките на коленете. Може да е от ЕГН-то, знам ли...

[Eva eva]

Връх Камилата, Рила

Да си разкажа и аз за моето изкачване на вр. Камилата в Рила. Връх Камилата е висок 2621 м н.в. и се намира в Мальовишкия дял на Рила. От ЦПШ Мальовица тръгнахме в 9 ч., върнахме се в 17 ч., с много почивки и паузи за снимки 🙂 Общо разстояние 12 км, 850 м денивелация. Пътят минава през хижа Мальовица, след това само нагоре. На Втора тереса при камъка с паметните плочи се завива вляво, минава се през заслон БАК. След това вече става доста сериозно - каменисто, има опасни участъци /мое опасно 🙂/, не е за начинащи или за хора със страх от височини. Горе е страхотно, както казва дядо Вазов - "Фантастически зрелища". Той го казва по повод на друг връх, но 100 %  е приложимо и за вр. Камилата. Впечатляващи са гледките към Мальовица, Орлето, Орловец и Злия Зъб. Препоръчвам 🙂 

И освен задължителните фотки черпя и с една песен 🙂 Ужас, колко съм ретро....иначе съм свежа 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

[Zaro]

преди 5 часа, master_of_germs каза:

козите са там вече няколко години.

 

От как се помня, още от първите ми качвания като малък, по пътя към и от Вихрен все сме засичали кози, че даже и на самия връх. И снимки даже имаме заедно.

[Zlia]

преди 6 часа, master_of_germs каза:

Има официални маркирани пътеки и би следвало да се ползват само те

Мисля че това важи само за територията на резерватите. Не че и там се спазва стриктно де. За парковете може да се ходи и по немаркирани пътеки. 
Иначе съм съгласен, че не е нужно да се маркира навсякъде, който има желание ще си проучи маршрута. Особено за Джамджиев ръб е писано достатъчно. 

[Zaro]

преди 10 часа, Zlia каза:

Мисля че това важи само за територията на резерватите. Не че и там се спазва стриктно де. За парковете може да се ходи и по немаркирани пътеки. 
Иначе съм съгласен, че не е нужно да се маркира навсякъде, който има желание ще си проучи маршрута. Особено за Джамджиев ръб е писано достатъчно. 

 

Ползването на маркирани пътеки има и друг смисъл. От една страна, това е някаква гаранция, че хората няма да се загубят. От друга страна, в гористи райони, където може да има мечки, е предпазно средство, защото животните избягват местата, където минават хора. И докато в открити местности човек лесно може да се ориентира дали е на прав път или не, в горите това не е така.

Конкретно за Джамдиев ръб, там шанс да се обърка пътеката няма. На Кончето и Трионите също. 😁

[Radnev]

Козичките и аз съм ги виждал често, но обикновено бродеха някъде из чукаците на "Казана". Бяха някъде в далечината и най-лесно се забелязваха по неразтопените снежни преспи.

Да ходят в непосредствена близост до пътеките и изобщо да не се плашат от хора ми изглежда направо невероятно. Имам сериозни съмнения, че зимата някой ги храни или най-малкото им слага сол някъде в района.

***

@master_of_germsИдеята за строги правила в планината звучи много популистично, но не мисля, че е правилна. Да наложиш подобни ограничения е сигурен начин да изгониш хората, които наистина обичат планината и да оставиш там масовия турист, който всъщност прави големия калабалък. С тебе този спор сме го водили и преди и ти винаги даваш за пример Словакия и Татрите, но къде другаде има  толкова строги правила и ограничения?

Да ходиш по планини, да се правиш на био или на зелен, сега е на мода. Повечето хора, които го правят просто следват или позират. Не казвам, че планините са някаква специална зона само за определни хора. Всеки има право да усети силата на природата в нейния най-чист вид, и съответно да прецени дали това е неговото място.  Проблемът е, че това трудно може да стане по време на уикенд манифестациите, когато в някои части на планините има по-голямо стълпотворение отколкото на "Витошка".

Лично аз не виждам никакъв смисъл да тръгна на планина с голяма група хора. Ако исках много хора около себе си бих отишъл на градското кафе, а не в планината. Проблемът е, че хората винаги търсят това, което им е познато и искат да го пренесат със себе си, където и да отидат. 

Вместо да се налагат тежки ограничения и рестрикции, може да бъде направено само едно-единствено нещо и то е да се ограничат лесните подходи към определени места. Полежани, Джангали и т.н. - добре, но без лифта на "Безбог". "Вихрен" - добре, но тръгни от Банско . Има си маркирани пътеки от долу до горе. "Мусала", най-високият връх на "Балканите" - добре, но без лифта на "Боровец". Така никой не е ограничен. Нека всеки отиде, пробва и докъдето му стигнат силите. Ако наистина му хареса, той ще се върне отново и наистина ще знае какво означава да изкачиш връх, който гони 3000 метра.

Като заговорих за "Мусала" веднъж съм бил горе, когато имаше профилактика на лифта. Беше през юни, времето бе хубаво, но нямаше пукнат човек. За цял ден преход от хижа "Чакър войвода" до Мусала и надолу  до Боровец, срещнахме двама жилави дядовци, гонещи седемдесет години.

А за пътеките и тяхното маркиране са виновни туристическите дружества, които са останали някъде в епохата на зрелия соц. Ако някъде се счита, че има зона със защитени растителни видове или ареал на животни, там пътеки естествено няма да се правят и достъпът може да бъде напълно забранен. Но времето за маркиране на по хард маршрути отдавна е дошло. Времената и тенденциите се променят. Вече много хора бродят сами или на групички от двама-трима, което им позволява да правят много по-екстремни неща. Разбира се, туристическите дружества това не ги интересува, защото те водят със себе си по 20-30 човека, съответно няма как да прекарат толкова много хора по тези места. В резултат, всеки тръгнал за нещо по така, извън традиционните и познати, като Вихрен по "Джамджиевия ръб" или "Злият зъб" и "Орловец" от БАК заслона, хваща по чукарите и дето му видят очите.

[Antigona]

On 9/10/2024 at 10:21 AM, Zaro said:

 

Ползването на маркирани пътеки има и друг смисъл. От една страна, това е някаква гаранция, че хората няма да се загубят. От друга страна, в гористи райони, където може да има мечки, е предпазно средство, защото животните избягват местата, където минават хора. И докато в открити местности човек лесно може да се ориентира дали е на прав път или не, в горите това не е така.

Конкретно за Джамдиев ръб, там шанс да се обърка пътеката няма. На Кончето и Трионите също. 😁

Трябва да се има пред вид, че всички маркирани пътеки са съобразени със средностатистическия турист, т.е. местата с опасен терен не са за всеки. От тази гледна точка изхождат и застрахователите. При повечето туристически застраховки  е написано, че важат за планински преходи по маркирани пътеки. За екстремни терени се доплаща  или изобщо не ги покрива застраховката. Джамджиев ръб, Средоноса и т.н. са на собствена отговорност.

[neuromancer]

Преди 1 час, Radnev каза:

Вместо да се налагат тежки ограничения и рестрикции, може да бъде направено само едно-единствено нещо и то е да се ограничат лесните подходи към определени места. Полежани, Джангали и т.н. - добре, но без лифта на "Безбог". "Вихрен" - добре, но тръгни от Банско . Има си маркирани пътеки от долу до горе. "Мусала", най-високият връх на "Балканите" - добре, но без лифта на "Боровец". Така никой не е ограничен. Нека всеки отиде, пробва и докъдето му стигнат силите. Ако наистина му хареса, той ще се върне отново и наистина ще знае какво означава да изкачиш връх, който гони 3000 метра.

Абе хубаво, ама сума хора ще кажат, че има дискриминация на стари, болни и тежкоподвижни, които също искали да се насладят на планината...

Съществуващите лифтове нека си седят, ама да са със швейцарски цени. Цените не се считат за дискриминация все още.

[Radnev]

На 11.09.2024 г. в 14:17, neuromancer каза:

Абе хубаво, ама сума хора ще кажат, че има дискриминация на стари, болни и тежкоподвижни, които също искали да се насладят на планината...

Съществуващите лифтове нека си седят, ама да са със швейцарски цени. Цените не се считат за дискриминация все още.

Има варианти, въпросът е да отговарят на нашата среда, действителност и възприятията на хората. Все пак, нека не забравяме, че сме на Балканския полуостров и планини имаме доста. А и хората тук колкото и да ходят, сме много далеч от определението за "планинска" нация. Чужденците по планините ни също са кът. Една от причините определени точки на Рила и Пирин да са толкова натоварени е и близостта до София, където е концентрирана голяма маса население, а и там като цяло хората са по-отворени към ходене по планини.

[master_of_germs]

преди 16 минути , Radnev каза:

Има варианти, въпросът е да отговарят на нашата среда, действителност и възприятията на хората. Все пак, нека не забравяме, че сме на Балканския полуостров и планини имаме доста. А и хората тук колкото и да ходят, сме много далеч от определението за "планинска" нация. Чужденците по планините ни също са кът. Една от причините определени точки на Рила и Пирин да са толкова натоварени е и близостта до София, където е концентрирана голяма маса население, а и там като цяло хората са по-отворени към ходене по планини.

Именно. Планини имаме доста. И само три национални парка. С причина такива, заради крехките екосистеми. Мисля, че ми разбираш мисълта. Трябва да се насочат усилията да се популяризират останалите места, там да се маркират повече и различни маршрути, за да разтоварят националните паркове. 🙂

Като изключим тези три-четири свръхнатоварени "точки" останалите маркирани пътеки в националните ни паркове са си достатъчно, без да се претоварват, но определено от повече маркировки там няма нужда. Защото маркировката, пък дори и за "екстремни" маршрути, неминуемо бързо привлича хора.