Разходки в планината

[Светославов]

Да, Централен Балкан ми е любима част от Стара планина. Винаги ме е зареждал с енергия, пък и ми е най-близо.

Не го приемай за заяждане, но върхове не се покоряват, а се изкачват, ако Планината е благосклонна

Пожелавам ти много завръщания в Централен Балкан.

[Elena]

хижа Момина поляна, в. Косица и в. Картал

 

[Radnev]

Ето и няколко снимки от изкачване до вр. Мусала.

Минахме през доста по нетрадиционния маршрут вкл. изкачване на вр. Дено, Иречек и Малка Мусала. Това са на практика 4-те най-високи върха в Рила. Така, че направихме всичко в едно.  Направо се утрепахме, но това е друг въпрос. 

Вървим по посока х. Чакър войвода.

Имах голям мерак да взема и Малкият Пу, но на връщане ще спя при мои познати в София. Те го познават, но някак си ми е неудобно да се натреса барабар с кучето си.

Прекрасна природа. Леко и приятно изкачване.

Спим на хижата и рано сутринта на другия ден истинската част от похода ни започва.

Надморската височина бързо се покачва. Вече се мушим между някакви клекове. Бая народ сме, така че напредваме бавно.

Наближава същинската част от изкачването. Още тук трима души решават да се върнат. Може би е за добре. Само неколцина от нас знаят какво в действителност ни очаква. Освен, че ще изкачим 4-те най-високи върха на Рила за един ден, ще трябва и да слезем до Боровец. Нощувка не сме предвиждали, а лифтът е в профилактика.

Макар и да сме в средата на юни, на много места си има сериозни преспи.

Намираме огромни еделвайси (според Фичо, това не са едлвайси, но не го слушайте, той не знае).

В далечината вече виждаме Високопланинската метеорологична станция на Мусала. Имам познат, който работи там. По някаква случайност имам обхват и му звъня. Оказва се, че днес сутринта е тръгнал за надолу. Нарежда ме здраво за немарливостта ми. Нищо, ще се видим другия път.

Долу е Леденото езеро и заслон Мусала.

Панорамната гледка е убийствена.

Вече преваляме Мала Мусала, с което безкрайното изкачване сякаш е към края си. Тук пътеки няма. Просто си избираш кой камък ти е най-удобен. Групата започва да изнемогва. Разкъсваме се. 

Невероятно, но факт. Само на 300 метра преди вр. Мусала има лек отвес, под който се е настанила огромна пряспа. Мнозинството решава, че трябва да се върнем и да намерим друг път. Аз и Наско, разбира се, не сме съгласни и преминаваме. Останалите се връщат и слизат по ето този сипей:

Ако дадете снимката на голям зум и се вгледате, може и да забележите някакви мравки да лазят на снимката. Наблюдаваме ги от станцията на вр. Мусала. Докато блажено си почиваме не можем да разберем защо си причиняват това - допълнителна обиколка от 2 часа плюс адски гадно слизане по стръмен сипей за вече и без това скапаните им от ходене колене. Да не говорим за разочарованието, че си се отказал в подножието на най-важния връх, който всъщност е и главната ни цел. 

От тук нататък само слизаме. Би трябвало да е лесно, но не е.

Качили сме 4 върха най-ниският, от който е 2790м. Коленете ни буквално  ще се откачат.

Незнайно защо повечето ни се мусят. Чуват се заплахи, че повече нямали да ни вземат с тях. Това е много странно с оглед на факта, че ние сме сред главните организатори.

Вървели сме 15 часа. Направо сме изкъртени.

Следва прибиране. Слава богу ще карам само до София, защото 4-те часа до Старозагорско ми звучат умопомрачително.

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 28 юни, 2017 от Radnev

[Elena]

тъкмо се бях поотказала от следващия поход до голям Купен, че ще е трудно и ти прочетох рилските приключения....моето ще е направо песен!

[Фил]

преди 12 минути , Radnev каза:

Ето и няколко снимки от изкачване до вр. Мусала.

Красота  !

 

Цитат

Намираме огромни еделвайси.

? 

[Radnev]

4 minutes ago, Фичо said:

Красота  !

 

? 

Еми огромни са си.

Виж мравките, които ги лазят какви са дребни!!!

Редактирано 28 юни, 2017 от Radnev

[Фил]

Ама това не са еделвайси  
Не съм чул в Рила да има еделвайс ...

[Radnev]

11 minutes ago, Фичо said:

Ама това не са еделвайси  
Не съм чул в Рила да има еделвайс ...

Аве аз съм много зле.

Всъщност, след като ти писах за мравките се вгледах в снимката. То и да има еделвайси в Рила (сигурно няма, щом казваш) виреят в съвсем други условия. 

Всъщност това е еделвайс. Но май тази снимка е от Вихрен. Нахвърляни са ми планинските снимки на куп, но този бял камък ми прилича повече на пирински 

 

п.п. Сега, докат другите не са видели ще сменя снимките в по-горния си пост, за да се смеят на тебе 

Редактирано 28 юни, 2017 от Radnev

[bulpa]

Ех, тези големи еделвайси

 

Radnev, пиши по-често, много интересно разказваш

[master_of_germs]

55 minutes ago, Radnev said:

Незнайно защо повечето ни се мусят. Чуват се заплахи, че повече нямали да ни вземат с тях. Това е много странно с оглед на факта, че ние сме сред главните организатори.

Вървели сме 15 часа. Направо сме изкъртени.

Следва прибиране. Слава богу ще карам само до София, защото 4-те часа до Старозагорско ми звучат умопомрачително.

 

Поздравления, това е наистина убийствен преход! А Малка Мусала и без сняг си е предизвикателство. Нормално е да ви се мусят. За мене е малко странно да не планирате нощувка в планината. Точно след такъв преход човек заслужава да допълни усещането и с нощувка на високо и с посрещане на изгрева. А двучасова обиколка за обиколка на солидна пряспа понякога си е просто животоспасяваща проява на здрав разум. И аз през уикенда правих едночасова обиколка за една много по-малка пряспа, но разположена на ключово място по маршрута ми.

[Radnev]

1 hour ago, master_of_germs said:

Поздравления, това е наистина убийствен преход! А Малка Мусала и без сняг си е предизвикателство. Нормално е да ви се мусят. За мене е малко странно да не планирате нощувка в планината. Точно след такъв преход човек заслужава да допълни усещането и с нощувка на високо и с посрещане на изгрева. А двучасова обиколка за обиколка на солидна пряспа понякога си е просто животоспасяваща проява на здрав разум. И аз през уикенда правих едночасова обиколка за една много по-малка пряспа, но разположена на ключово място по маршрута ми.

Съгласен съм с теб. Принципно си прав. Подценени  пролетно-летни преспи са причинявали купища бели.  

Точно тази пряспа и този отвес бяха съвсем преодолими. Още повече, че имахме и въже.

Целият план беше сбъркан. Така става, когато в едно мероприятие участват много хора и всеки казва кое как да стане. Аз реално бях сред организаторите да го направим, но в същинската част взех ограничено участие, което в крайна сметка беше грешка.

Спахме на х. Чакър войвода първия ден, което в общи линии бе загубен ден. Понеже лифта не работеше, горе в планината нямаше никой. Абсолютно никой. Просто не можах да повярвам, спомняйки си предишното си качване на Мусала (по традиционния път), що за лудница беше.

Заслонът на Мусала, долу до Леденото езеро беше заключен. На хижа Мусала също нямаше никой. Бе оставена като заслон. Тогава обаче не знаехме това. 

А след разцеплението на групата ни, обстановката много се скапа. Неформалният ни лидер, който убеди групата да обикаля, изгуби целия си авторитет. Той е бивш алпинист, в резултат на което има огромно самочувствие в планината, което е и нормално. С непреклонността си просто реши да си начеше егото, но ние не сме хитлеровата младеж. Големи хора сме и всеки има право на самостоятелна преценка. 

Накрая повечето мрънкаха не толкова, че са преуморени, а затова, че са пропуснали върха за нищо и после са слезли по много по-опасен участък. Така от един момент всеки тръгна за себе си. Реално ние с Наско дадохме тон затова, но да се откажеш 200-300 метра преди върха, избирайки маршрут, с който го заобикаляш на 100%, трябва наистина да има много, ама много основателна причина. Все пак това е Мусала, а не Еверест.

 

Редактирано 28 юни, 2017 от Radnev

[tch]

15 часа ходене наистина е много, а и след един момент ставо опасно заради натрупаната умора. Моят най-дълъг преход беше х. Вихрен-х. Яворов, през връх Вихрен и връх Кутело. Вече не си спомням колко часа беше, но беше около 9-10. Както и сам казваш повечето не знаят какво ги чака, което е и основната грешка.

Редактирано 28 юни, 2017 от tch

[master_of_germs]

3 hours ago, Radnev said:

Съгласен съм с теб. Принципно си прав. Подценени  пролетно-летни преспи са причинявали купища бели.  

Точно тази пряспа и този отвес бяха съвсем преодолими. Още повече, че имахме и въже.

Целият план беше сбъркан. Така става, когато в едно мероприятие участват много хора и всеки казва кое как да стане. Аз реално бях сред организаторите да го направим, но в същинската част взех ограничено участие, което в крайна сметка беше грешка.

Спахме на х. Чакър войвода първия ден, което в общи линии бе загубен ден. Понеже лифта не работеше, горе в планината нямаше никой. Абсолютно никой. Просто не можах да повярвам, спомняйки си предишното си качване на Мусала (по традиционния път), що за лудница беше.

Заслонът на Мусала, долу до Леденото езеро беше заключен. На хижа Мусала също нямаше никой. Бе оставена като заслон. Тогава обаче не знаехме това. 

А след разцеплението на групата ни, обстановката много се скапа. Неформалният ни лидер, който убеди групата да обикаля, изгуби целия си авторитет. Той е бивш алпинист, в резултат на което има огромно самочувствие в планината, което е и нормално. С непреклонността си просто реши да си начеше егото, но ние не сме хитлеровата младеж. Големи хора сме и всеки има право на самостоятелна преценка. 

Накрая повечето мрънкаха не толкова, че са преуморени, а затова, че са пропуснали върха за нищо и после са слезли по много по-опасен участък. Така от един момент всеки тръгна за себе си. Реално ние с Наско дадохме тон затова, но да се откажеш 200-300 метра преди върха, избирайки маршрут, с който го заобикаляш на 100%, трябва наистина да има много, ама много основателна причина. Все пак това е Мусала, а не Еверест.

 

Трябвало е да се обадиш по-отрано на твоя човек на метеорологичната станция Горе на върха е най-добре да се спи, за да се посрещне изгрева, макар че едва ли биха могли да настанят голяма група като вашата.

 

След малко ще кача и няколко мои снимки от едно мое качване по този маршрут преди две години.

 

[Zaro]

При ходенето в планината с голяма група има една особеност - групата се движи със скоростта на най-бавния. В този смисъл, броят на алпинистите и опитните планинари не оказва влияние върху скоростта. Винаги е по-добре да се покори един връх по-малко, отколкото един връх повече, щото ... издирването по тъмно не е от най-приятните занимания.

 

Моят най-дълъг преход е от хижа Безбог - Джано, Дженгал, Малък Полежан, Голям Полежан и вр. Безбог. Пет върха и над 30 езера видени в един ден. Мислехме си, че е повод за гордост, но на хижата вече ни бяха отписали, когато се прибрахме вечерта в 7. Бяхме много бойна група от 5 човека, но в планината се губят планинарите.

[Светославов]

Що бе, ако е било лятото, 7ч вечерта е почти нормално време за прибиране след целодневно добро скитане    

[Zaro]

преди 43 минути , Светославов каза:

Що бе, ако е било лятото, 7ч вечерта е почти нормално време за прибиране след целодневно добро скитане    

Не, и ако си тръгнал в 8 сутринта с планирано качване на 1 връх и връщане към 2 часа.

[master_of_germs]

 

Тука ще трябва да почна малко по-отдалеко.

Преди две години, в края на май, взех, че направих един сакатлък, отивайки на работа с колелото. В резултат на което огледалото на един джип се оказа по-здраво от две от ребрата ми. А тъкмо бях навлязъл в страхотна форма и смятах да почна юни месец с тежките преходи. Да, ама не! Трябваше да изкачам един месец да зараснат фрактурите, и още месец, за да се усетя готов да метна тежката раница на гръб.

Почнаха се, както винаги, едни велики планирания и препланирания и тъкмо се договорихме с останалите от малката ни ударна група (т.е. Верчето и mary_shery) да стартираме с нещо леко за начало. Ястребец - Мусала (нощувка при метеоролозите горе)- втори ден обиколка около Маричиния циркус с много фотопаузи до Заврачица и на третия ден слизане до Боровец през  х.Чакър Войвода. Пенсионерска Мусаленска класика, както е известна тази програма в някои среди

И не щеш ли - поредна греда - получавам мейл от едно научно списание, че искат да нанеса няколко корекции в статията, която бях изпратил там, преди да я публикуват. В тия случаи трябва да се реагира бързо, така че викам на девойчетата - тръгвайте без мене, пък аз, ако мога, ще ви настигна. И тръгнах ден след тях.

Естествено - първа спирка - Самоков - за прекачване на автогарата:

Оттам в Боровец. Да де, ама се случи така, че този ден, когато тръгнах, беше понеделник, съответно почивен ден за кабинковия лифт. Мене това не ме плаши, пък и съм ядосан, че съм закъснял и си викам - тръгвам към Чакър да качвам Мусала през Дено, Иречек и Малка Мусала. Пък докъдето стигна. Случвало ми се е да нощувам на заслона на Ледено езеро, когато не е бил отопляван, та знам, какъв кучи студ ме чака, ако замръкна горе и трябва да си разчитам само на спалния чувал.

Към мене обаче се приближава един добре сложен левент на средна възраст, с леко заблуден и търсещ синеок поглед - явно чужбинец, дето не знае баш къде е попаднал. Оказа се поляк на име Мариуш. Дошъл на гости в София при свой приятел, ама нещо не се доразбрали, а приятелят му в същото време заминал към Букурещ да се види с едно гадже. И нашият човек решил да се качи на Мусала по причини, които реши да не споделя веднага.

   - Е,- викам му,- сбъркал си деня. Пък и си тръгнал по къси гащи. До Мусала и обратно за един ден няма да можеш, или се връщай, или идвай с мене на "Мисия невъзможна".

 Но той не се отказа, за което съм му много благодарен.  Планината не е за сам човек, особено, ако не се чувства във отлична форма.

И тръгнахме с Мариуш по пътя към Чакър да загреем, да разберем туй-онуй, какви сме, що сме. Пък и да му видя темпото. Оказа се, че дългото ходене не го плаши, макар да няма никакъв опит с алпийски терени. И неусетно стигнахме и подминахме "Чакър войвода"...

Мариуш при всяко кратко спиране за почивка снимаше с фотоапарата си клипче и коментираше на полски. Стана ми интересно и се заслушах. Полският език мамата си трака, но аз имам някакъв тренинг от едно лято, когато бях на студентски клиничен стаж в Полша.

Та човекът се запалил по планинските преходи покрай гаджето си, която била планинска бегачка. Само дето девойката решила да къса с него. Той пък решил да ѝ докаже, че не е направен от кашкавал, и да качи някой връх, доста по-висок от най-високото в полските Високи Татри. И ей го - в Рила

Отклонихме се малко да се качим на Шатър, после хванахме по билото към Дено, видяхме и няколко планински кози, но прекалено бързи за обективите ни.

И взаимно се окуражаваме, че щом сме качили вече два върха, колко му е да се справим с останалите три.

 

Кратка пауза при скалата Сфинкса, популяризирана наскоро във форума от @Zaro в темата "Познай, откъде е тази снимка"

 И пак нагоре... На половината път към Иречек се сетих, че съм си забравил фотоапарата при сфинкса, оставих раницата и беж обратно. Там е, къде другаде. То няма и кой да го вземе - жива душа не срещнахме по маршрута между Шатър и Мусала.

 

Нов опит да снимам дивите кози е неуспешен, но затова пък правя снимка на Тъмното езеро:

Изкачихме Иречек, но времето взе да напредва, а и да се разваля.Молехме се да стигнем, преди мъглата да настигне нас... А вече беше почнала да се спуска около Мусала...

Надолу, обаче, Леденото езеро все още представляваше чудна картинка...

Следва Малка Мусала. Тук, както и @Radnev спомена, пътека няма - избираш си най-малко плашещия камък. Аз съм сложил (нарочно, за тренировка) раница доста по-тежка, отколкото ми е необходимо, и изплезвам език. Ако бях сам, щеше бая да ми се "разтрепетят мартинките".

Но пък правя един кадър към Маричините езера и още един към леденото езеро, преди мъглата.

 

След още няколко минутки сме на Мусала, все така преди Мъглата. Свалихме раниците и Мариуш изуми всички присъстващи с това, което се оказа коронния му номер

 

Пропуснах да спомена, че комуникацията ни беше на перфектен английски. Той бил работил над 10 години като крупие на круизен кораб  в Карибите. Та там персоналът си правел всякакви шантави залагания, като едно от тах било кой ще издържи най-дълго в стойка на ръце, когато корабът е по време на буря

НА върха той сподели и другата причина да дойде - беше рожденият му ден... И понеже се оказал в София без гаджето си и без приятеля си, решил, вместо да запива по софийските кръчми, да отиде в планината. Направо му свалих шапка (пък то и без друго мъглата междувременно падна и нямах нужда шапката да ми пази от слънцето)...

По случай рождения му ден се почерпихме с по гаша горещ ароматен чай от метеоролозите и по гълток ракийчица от моята манерка.

После си заспахме, ама си бяхме бая поизморени. На сутринта рано се събудихме преди изгрев без да включваме аларми... Просто там горе се  спи толкова добре и на човек му трябват по-малко часове сън за качествена почивка.

Беше валяло и облаците се бяха спуснали ниско, та не разбрахме, точно кога изгря слънцето.

 

 

 

 

 

 

 

И понеже моите хора вече бяха стигнали и нощували на Заврачица, аз реших ние двамата да се приберем през долината на Тиха Марица и да се засечем с тях на хижа Марица и после заедно да продължим надолу към Боровец през Чакър.

 

Сутрешните мъгли се разсеяха и се отвори един чуден ден за лежерен преход.

 

 

 

 

 

 

В крайна сметка всичко завърши благополучно и в много приповдигнато настроение и всичките нерви, които бях насъбрал се изпариха яко дим. А и  винаги е приятно да се запознаеш с такъв позитивен човек, какъвто се оказа Мариуш.

Редактирано 28 юни, 2017 от master_of_germs

[Radnev]

Няколко снимки от един лежерен преход из Витоша.

Хванахме автобуса от Зоопарка и се качихме горе на Алеко. Автобусът бе старичък. В задната част къдеше. Така, че се наложи да се придвижваме с отворени врати.

Това, което ни направи най-голямо впечатление, бе факта, че въпреки понапредналата ни вече възраст май бяхме най-младите в автобуса.

Насочихме се към Камен дел.

Торфеното бранище остана в ляво от нас. Черни връх го гледахме само отдалеч.

Скоро бяхме и на Камен дел.

Слязохме на Златните мостове, където бе пълно с народ.

 

От там поехме по пътеката за с. Владая, която бе като малка човешка магистрала.

Движехме се успоредно на р. Владайска. 

Най- голямото ни приключение бе пресичането на един порутен дървен мост, който по необясними за мен причини бе невероятно препятствие за 2/3 от преминаващите. Що хули отнесоха местните власти за това, че са оставили в толкова окаян вид това съоръжение! Лично за мен бе доста неразбираемо. Колкото и да е култивирана, Витоша си е планина. Все пак не сме в Южния парк, нормално е да има и препятствия. 

Като цяло се получи една доста лежерна, но и приятна разходка с обща дължина от 15 - 17 километра. Денивелацията, която преодоляхме бе малка. През повечето време слизахме. 

 

 

Редактирано 30 юни, 2017 от Radnev

[Zaro]

преди 19 минути , Radnev каза:

Колкото и да е култивирана, Витоша си е планина. Все пак не сме в Южния парк, нормално е да има и препятствия. 

Ето затова не обичам Витоша - щото там всеки може да стигне по джапанки. А който може да стигне по джапанки там, очаква да има удобствата, които ползва там, където може да се отиде в този вид.

Редактирано 30 юни, 2017 от Zaro

[Elena]

Аз пък си я харесвам Витоша Щастлива съм, че ми е близо, съответно не се изисква кой знае каква организация. Последният път докато си седяхме вечерта на по бира зад блока се уговорихме 15 човека барабар с децата да се качим на следващата сутрин. Радвам се, че мога да отида там с хора, които не се чувстват сигурни във възможностите си, а имат желание за горско бягство. Хората с претенции са навсякъде...след изтощителния (за мен) последен преход и всеобщата радост, че сме стигнали хижата се оказа, че има един недоволен мъж от групата....имало само два вида супи

[Asterisk]

Любимата ми от Витоша:

Внушава ми усещането за някакъв извънземен пейзаж и е цяло чудо, че се качихме в студ и вятър без професионална екипировка и подготовка с две хлапета. Още малко от този ден:

Поглед през обектива към Рила от Черни връх

 

 

Следва опит за панорама от  Половрак - Рила и яз. Искър :

 

И едно цвете от там:

 

Лакатник:

 

А тук скалата сякаш е оформила гигантска глава:

 

Към с. Очин дол, но мостът дали е подходящ за автомобили?

По пътечката:

И там, където времето е спряло (всичко останало си е като в класическо българско село, но една идея по чисто, а музиката на Слави огласяше цялата околност):

Следват малко интересни и непознати растителни видове от пролетна Витоша:

Това се оказа Витошко лале (Планински божур).

Красота!

Погледнахме и в библиотеката...:

 

А някой може ли да каже какви са тези сгради: гъбата и златистите куполи (снимките са от телефона):

[Radnev]

Ето няколко снимки от един кратък зимен преход до Бузлуджа и околностите. Комбинирах го с малко Free ride, който не е препоръчителен ако си сам, но този път така се получи. 

 

Цяла седмица убеждавах разни познати да отскочим до Бузлуджа. Аз бях навит за Free ride, но бях сигурен, че няма да се съгласят. Така че ги офертирах да изпробват малкия ски влек.

Някак си картинката ми бе твърде позната - понеделнишки ентусиазъм, отрезвяване в сряда и петъчно рационално решение да го отложим за друг път, защото прогнозата за времето е твърде обезпокоителна.

Така, в крайна сметка, хвърлих дъската в багажника и отпраших.

Посрещна ме прекрасно време и чуден сняг.

Перфектни условия за малко Free ride.

Характерно за билото на Стара планина, от едната й страна имаше огромни преспи, а от другата всичко бе издухано от свирешия вятър.

Пред мен бе монумента.

Не знам защо, но "чинията" винаги ме е привличала. Щом съм там винаги трябва да отида горе. Жалкото е, че запечатаха входа, така че влизането вътре вече е невъзможно. Според мен съвсем скоро ще изкъртят железните пръти, но трябва да почакаме още малко.

Срещу мен бе вятърният парк.

Именно натам се бях запътил. В далечината имаше била с достатъчно количества сняг, по които щях да спускам.

Преминах покрай малката пистичка, обслужвана от ски влек.

Вече се познавах с държателите й, така че си полафихме малко. Изпих горещия си чай и продължих напред. Очакваше ме изкачване. На много места вятърът бе навял сериозни преспи, а и снегът бе поомекнал. Така, че се затъваше и то по много. Придвижването бе доста бавно. 

Най- после успях да се добера и до върха.

Няма да лъжа. Следата от снегорините сериозно улесни придвижването ми.

До скоро гледах вятърния парк от "чинията", сега гледах "чинията" от вятърния парк.

И тук пазачите ме познаваха, така че пак си лафихме. Този път по-малко, защото смятах да продължа напред.

След около час ходене стигнах и до хижа "Младост", която обаче не работи от години. Хижарят, който също е мой човек ме посрещна като син. Беше там вече цели 10 дни и почти не бе виждал хора. Предупреди ме, че времето ще се влоши до няколко часа. С оглед на хубавото слънце, никак не ми се вярваше, но реших да го послушам.

Време бе за малко Free ride

Спускането бе невероятно, но приключи за не повече от 15 минути. А целият ми преход от мястото, където оставих колата, през Бузлуджа до х. Младост и малко по-нагоре ми отне над 4 часа. Обувки за сноуборд са тежки, а мъкненето на дъската по баирите също си иска своето.

Докато прибера оборудването времето се развали и бързо се превърна в буря.

Условията станаха изключително тежки.

От една страна съм доволен, че изпреварих бурята буквално с 10 минути. От друга ме е яд, че пропуснах спускане при подобни условия.

Щеше да има да разказвам!!!

Ако се спуснех до долу жив де 

 

 

Редактирано 4 юли, 2017 от Radnev

[Бале]

Мене нашите са ме водили на хижа Пробойница, където помня, в мазите имаше моникс.

[Elena]

защо щом хижата не работи хижарят е там?

[wiliko]

Миналата седмица за Джулай морнинга се бяхме настроили за изкачване на първенеца на Олимп. Още от предния ден бяхме стигнали в една от изходните точки за изкачване и от нас оставаше да дадем всичко от себе си за да го изкачим. Знаехме че маршрута не е лек особено в последния участък от Скала до Митикас и че е постижим в сухо време и осигуровка... Е времето беше с нас, а от към осигуровка имахме каски, който не се наложи да слагаме. Тръгнахме с изгрева :

и докато още не беше напекло камъняка се оказахме на трудния участък....няма отказване,  макар че там срещнахме един сънародник отцепил  се от групата си, защото имал страх от височините и преценил, че е по добре да не рискува...

А маршрута наистина е доста екстремен на места имаш чувството, че не уцелиш ли правилния камък на който да стъпиш си пътник...

Маркировката представлява червено-жълти точки указващи ти що годе проходимото трасе...

 

и така пълзейки надолу - нагоре по склоновете стигнахме заветната цел.

 

 

Там на върха се оказахме заедно с още сънародници, дори ако не броим това че с нас имаше гръцки участник, то останалите бяхме българи, което си е похвално...

Митикас определено е най трудния за изкачване връх на който съм била, не че са много, но съм походила из планините макар че се имам за кашкавал - турист...

 

малко от местните обитатели... които омах шанс да снимам съвсем отблизо, а те не се чустваха застрашени, защото помежду ни имаше сериозна пропаст... а пушките ни бяха фотоапаратите...

 

Гледка от върха

 

улейченце...

Редактирано 6 юли, 2017 от wiliko