Разходки в планината

[Asterisk]

С риск да се повторя, но сърце не ми даде да си ги кътам само за себе си:

 

- есенна Витоша

 

- и малко от началото на зимата  (вятърко  до чешмата ни пусна)

 

 

[Yavor]

Разходка до Черни връх (Витоша) на 1.1.2018 - привечер.

 

 

[jungfraujoch]

Пролетна разходка в Родопите

[домосед]

Под и отвъд Камико

(юли 2018)

 

 

• Маршрутът:

С влак до гара Бов; пеша по пътеката до водопада Под Камико при село Бов; пеша до село Лакатник през махала Луково (на картите се води по друг начин); пеша до гара Лакатник; влак до София.

• Перонът:

Първата задача със сравнително висока по европейските стандарти трудност беше, при условие, че е купен билет със заминаване на (sic) 08:20 за Лакатник, да се намери влакът. Тинейджърите, не бих казал, че зачетоха лесно. Кое табло да се гледа (за заминаващи); коя е крайната дестинация на влака (Мездра); какво значи малката харипотерианска тройчица зад числото 12 в номера на коловоза (Quiz: Какво значи, а?). Споделям опит, че преди не чак толкова много години задачата имеш още едно подусловие. Откъде да се купи билетът при положение, че за северна България продават на горния етаж на чакалнята, за южна - на долния, а има влакове, точно като нашия, които тръгват обслужват гари и в южна и в северна.

• Обувките:

Един чичко във влака има обувки като моите! Ония, които по-недипломатичните ми приятели открито ги хейтят, а останалите тактично не обсъждат. А сега което извеждаме, че са на мода! Сред комутерите и виладжиите по Искърското дефиле. А то е едно добро дефиле!

 

• Водопадът:

Пътеката в някакъв момент явно е била надградена до „еко“, но след изгниването на някое и друго мостче се е върнала в доброто си старо маркирано русло. Тръгва от стадиона (минава се през игрището) и следва речната долина на почтително разстояние от рекичката, без да прави опити да я прекосява на всеки завой. При по-интересните прагчета има достъп за снимки без ограничена видимост. Или за къпане, ако има желаещи. При главния водопад природата е уредила без човешка ръка няколко площадки за позиране за снимки, достижими според куража на участника

 

• Самарското знаме:

В село Бов в един двор забелязахме над едно черешово топче да се вее знаме. Възникна дебат какво точно е. Като сложих точка с правилното му идентифициране като самарско (тоест – копие на Самарското знаме) , срещнах празни погледи. Следваше лекция по история на българската бойна слава и теория на хибридните войни. Разказ по родова бойна традиция пък получихме от стопанина на топчето. Кой чичо в коя от войните загинал воювал, на коя позиция загинал, къде на паметника в центъра на селото му е гравирано името. Историята, която впоследствие прочетох и на информационното табло зад витрината на хоремага (сред некролозите) не е от най-радостните. Единият от чичовците го мобилизират за редник в Балканската война на 39 години, точно когато младата му жена е чакала първото си дете. При положение, че не е имал никакви бойни умения, нито е бил първа младост, не е чудно, че не се връща жив. Както през следващите войни не се връщат живи и следващите двама съпрузи на вдовицата, всеки от които ѝ оставя по едно дете. А накрая на първия му изпуснали една буква от името на паметника, а фамилията му била сбъркана с една буква, още като им бил излязъл прякорът, от който е тръгнала.

 

 

• Дронът и прокурорката                                              

Сянката пред витрината с некролозите на двуетажния хоремаг, типово седемдестарско строителство, от което видимо се ползва не повече от една стая за кметска канцелария е местната агора. Разполага и с дълга маса. Заварихме няколко души да гледат в празнотата, всеки с някакъв съд с на ситни глътки консумируема напитка в ръка. Предложих да разнообразим деня им с демонстрационен полет на дрона Самотрайчо. Ама да сме го пуснели над ей оная къща, че човека в нея много го било страх от дронове и се криел. Гледам къщата. На прима виста я категоризирам на обитаема паянтова, която е втората категория отдолу нагоре след необитаема паянтова. Съмнявам се, че дронът ще открие плувен басейн, тенис корт или гараж за бентлита в задния двор. Ама защо се плаши човекът? А, защо. Дъщеря му е прокурорка в Своге и го е страх, че му праща дронове да го следи колко пие. Радичков, да би доживял дроновата епоха, би се подписал под такъв диалог.

 

• Мотото:

Локви, лешници, Лакатник. Измислихме в съответния участък от пътя. Някои се състезаваха да го минат най-бързо, други – най-чисти, а трети – хапвайки сандвич по време на слаломиране

 

• Селският събор:

Го нямаше никакъв. Незадействана тенджера за захарен памук се печеше на слънце край паметника до панаирджийската сергия, отрупани с български знамена с герб. Самарските ще да са били свършили. Ако предположим, че съборът в село Лакатник е бил събрал повече хора от двойката седнала под чадъра на скара-бира-караваната. И няколкото младежи в бакалията, където пари срещу сладолед се разменят над ролка лепкава мухоловка, по която почиваха във вечността или се гърчеха в агония няколко десетки поколения мухи от поне три поредни сезона. На паметната плоча на изкорубената сграда с модернистични елементи във фасадата, се чете нещо за партизани.

 

• Пастелните цветове:

Същите като в Риомаджиоре и Манарола от Чинкуе Тере. Язък, че ходихме чак до Лигуря да търсим така боядисани къщи!

 

• Искъра:

Само баба Илийца би го преплавала с ладия при такова пълноводие. Но не смея да я спомена пред тинейджърите да не стане като със Самарското знаме. Приключили сме с лекциите за днес. Влакът за София идва да ни прибере.

 

 

Още снимки:  https://photos.app.goo.gl/27jp8LWME6tRn3kW7

 

Забележка: снимките са мои, видеото е на кръщелника

 

Редактирано 6 август, 2018 от домосед
Нов => Бов

[neuromancer]

преди 13 часа, домосед каза:

какво значи малката харипотерианска тройчица зад числото 12 в номера на коловоза (Quiz: Какво значи, а?).

Май беше "запад", ама влак в България не съм ползвал поне 15 години

[домосед]

преди 24 минути , neuromancer каза:

Май беше "запад"

Абсолютно вярно!

Здравият разум би подсказал, че това уточнение е необходимо, ако на един и същи коловоз по едно и също време чакат два влака, един запътил се на изток, а друг - на запад. При текущите минимално натоварени разписания на БДЖ обаче друг влак нямаше и през няколко коловоза.

Другата, още по-специална буквичка на гара София е ч за челен коловоз.

Докато 12з, 12 и 12и са на практика един и същи, 1 и 1ч са различни 🙄

 

[alienad]

Две идеи за разходка из Родопите.

Дяволската екопътека - екстремна, много красива и направена с въображение. За отправна точка ни беше с. Борино. Точно преди селото се отбихме вляво за местността Чала. След няколко километра има метален монумент и надпис "Дяволски мост", свихме наляво и се озовахме на паркинга. Преди него има музей на открито "Катранджийница".  Оттук започва пешеходната част.

Вървяхме около 20 мин. по равен горски път и стигнахме до "Златната върба". На това място през 50-те години на миналия век местен жител е открил 157 златни турски монети.

Оттук започва същинската част на екопътеката. Поехме по "Малкия кръг"  в посока Дяволския мост и не след дълго стигнахме до него. Това е скална арка, издълбана от водите на реката.

Има направени стълбички и може да се разходиш под арката. Поглеждайки надолу в пропастта се вижда буйната река.

Продължихме по доста стръмни стълби, които ту се изкачваха почти отвесно нагоре, ту се спускаха стръмно надолу.

По пътя се любувахме на множество водопади, докато стигнахме до скрития водопад.

Тук гледката е зашеметяваща - между скалите се провира реката и от водопада се носят разхлаждащи струйки вода.

Ето откъде сме дошли.

След това продължихме към Буйновското ждрело и понеже искахме да затворим кръга, продължихме стръмното изкачване на Тепе баир. Вървяхме през гората по тясна пътечка с доста голям наклон. Почти към края на изкачването стигнахме до красива гледка към Скален остров.

Тук отново имаше стълби в скалите и клоните на дърветата - много красиво. На върха има беседка и гледка към съседното баирче, където е наблюдателната площадка "Орлово око".

Следваше спускането - по пътя минахме край "Дървото на Орфей".

И отново сме край реката, в началото на пътеката, откъдето тръгнахме.

Отне ни 7 часа тази разходка - не че не спирахме за снимки, гледки и хапване, но и доста си повървяхме и се нагледахме на красоти.

Втората е екопътека Струилица със Самодивското пръскало - започва близо до гр. Девин, от СПА комплекс Струилица. Вървяхме край реката и след като стигнахме до беседка се отклонихме надясно по пътеката край къщичката. Оттам пътечката става по-стръмна, но бързо се стига до Самодивското пръскало.

Водите му се разливат по камъните в причудливи форми и за мен беше истинско удоволствие да седя в подножието му и да ме освежават леките пръски вода.

Дори имаше "морски чудовища", обливани от водата с отворена паст.😀

След като слязохме отново на главната пътека се върнахме към СПА комплекса. Може да се продължи по пътечката край реката и по-нататък има красиви мостчета над водата. Ние предпочетохме да се потопим в топлите басейни. Има три с различна температура. Най-топлият е с 45 градуса на водата. Много е приятно да цопаш в басейна, заобиколен от красивите хълмчета наоколо.

 

Редактирано 17 август, 2018 от alienad

[fam]

Много красиви снимки. 

Най-любима планина са ми Родопите. Из Западните Родопи де що има еко пътека сме пребродили. Тъй като не съм опитна планинарка единственият ми връх засега е Богдан. 😀

Иначе разходката до Райското пръскало ми се видя като изкачване на връх, както и по Загражденската еко пътека. 

 

 

[luba_rizova]

Връх Мальовица от този уикенд, плюс Страшното, Йончево езеро и друго по пътя, страхотни маршрути, за по 6 - 7 часа, макар и доста уморителни. Тази част на Рила е прекрасна и наистина душата се пълни с красоти. Не измества Родопите, разбира се, после ще покажа един интересен, по - непознат маршрут около с. Ягодина. 

[luba_rizova]

Крепост Градище около Гела, плюс разходка до мястото, където местните от с. Ягодина си берат мурсалски чай. Там туристи не ходят. И се внимава за мечки 😀

[домосед]

Дофински Алпи, Франция.

Национален парк Екрен.

Август 2018

 

Разходка над дъното на долината Валгодмар

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

На 22.08.2018 г. в 9:36, домосед каза:

Дофински Алпи, Франция.

Национален парк Екрен.

Август 2018

 

Разходка над дъното на долината Валгодмар

Пак в същия дял на Алпите, но в района на ски-центъра Орсиер-Мерлет

 

 

 

 

[домосед]

На 23.08.2018 г. в 21:25, домосед каза:

Пак в същия дял на Алпите, но

... малко по-ниско в пояса на иглолистните

 

 

[Zaro]

След пълноценна обиколка из района на Мусала, видяхме следите на огромно срутване на скали (бялата скала е мястото на срутването). Виждал съм нещо подобно на живо, в много по-малки мащаби, беше страховито. Тук не мога да си представя какво е било.

[Lindt]

преди 1 час, Zaro каза:

След пълноценна обиколка из района на Мусала, видяхме следите на огромно срутване на скали (бялата скала е мястото на срутването). Виждал съм нещо подобно на живо, в много по-малки мащаби, беше страховито. Тук не мога да си представя какво е било.

О, и аз я снимах тази скала днес, но по това време по-скоро се тревожех, че ще ме удари някоя мълния 🙂  

Ние днес имахме великолепната идея да се качим с лифта, да изкачим Иречек, после връх Дено и да се приберем през хижа Чакър войвода. Дъждът ни спря устрема и се задоволихме само с Иречек, но беше много красиво.

И дивите кози издават много смешни звуци 🙂

Редактирано 25 август, 2018 от Lindt

[Zaro]

На 25.08.2018 г. в 21:40, Zaro каза:

След пълноценна обиколка из района на Мусала, видяхме следите на огромно срутване на скали (бялата скала е мястото на срутването). Виждал съм нещо подобно на живо, в много по-малки мащаби, беше страховито. Тук не мога да си представя какво е било.

Сравнение на скалата преди, от по-близък план:

 

и сега, от по-далечен:

 

[randi]

Витоша

 

[wiliko]

Изкачване на първенеца Стража - 1389м на една не много висока Стража планина, известна още и като Парамунска планина - справка от Уикипедия 

По сравнително стръмния склон се срещат тези красиви предвестници на пролетта 

 

 

Редактирано 10 март, 2019 от wiliko

[wiliko]

И тази седмица записахме един изкачен първенец, този път връх Руй -1706м,

първенеца на планина Руй.

Снега още владее склоновете на планината, но ние не се предаваме лесно...нагазихме и налазихме... а по пътя си отново имахме цветни забежки

и колкото и невероятно да звучи се разминахме и с една жаба в снега, тръгнала да слиза на ниското...жаба-алпинист

 

[Mihail]

Над с. Беден, Западни Родопи. В далечината в ляво се вижда кулата Снежанка.

[домосед]

Докато се залисвате с изтекли от сървъри данни, аз се разходих до висока (нема по-висока!) планина южно от София и установих нещо много по-обезпокоително!

Изтекли са камъни от земните недра и настъпват към града. Трябва да се обадим на службите да организират евакуацията по най-бърз начин!

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

Мальовица, август 2019

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Svetulche]

Есенна Витоша - от бай Кръстьо до Бояна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Преди седмица в Балкана съзряхме (Фата) мУргана... изкачихме едноименния връх. Де да беше мираж гледката на рудник Елаците... И после като се заредиха: Челопешка баба, Мирковска баба, Етрополска баба... Много баби - хилави туристи. 😁

Пък уж трябваше да сме жилави. Даже се зачудихме да не яхнем по едно конче обратно надолу 🐎

 

 

 

 

 

[Svetulche]

Златна есен по пътеката от Бояна до Бялата вода