Популярно мнение Radnev Публикувано: 25 май, 2017 Популярно мнение Публикувано: 25 май, 2017 Ето ни и нас на прословутите Баварски замъци. Всъщност понятието "Баварски замъци" е много разтегливо, защото замъците са най-малко 20 на брой. Нашата идея е да посетим "Белия" (Нойшванщайн) и "Жълтия" (Хохеншвангау) до Фюсен. После търчим към Мюнхен, където правим "Нимфебург", а после се отправяме към Залцбург, където се качваме до "ХоенЗалцбург". Завършваме с копието на Версай "Херенхимзее", намиращ се по средата на езерото Химзее. Кацаме в Меминген, където без обяснения ни държат 1 час, преди да ни пуснат да минем през гишетата. След около 40 минути разбираме, че кацналият преди нас руски самолет на нискотарфната "Победа" е изсипал купища руснаци, които са задръстили и двете гишета. Швабите са в паника. Пристига някаква охрана, която обаче не е достатъчна да се справи с арогантните руснаци. Идва и полиция. Започват кавги и разправии. Ние сме толкова назад, че само чуваме викове, но въобще не виждаме какво става. От уста на уста се носят най-невероятни слухове, включително, че са арестували терористи камикадзета. Най- после гишето за граждани на EU е освободено. Минаването се превръща във формалност. Един час обаче е литнал. През това време в Меминген се излива истински порой. Предивдената разходка из града пропадна тотално. След още един час дъждът намаля, но не спира да пръска. Минаваме централната улица на града само, за да се отчетем и хващаме влака за Фюсен. Фюсен се оказва страхотно провинциално градче. Като по поръчка непрестанно следващият ни дъжд спира 5 минути преди да слезнем на гарата във Фюсен. Тръгваме да търсим мястото си за настаняване, което би трябвало да е до гарата, но някак си все го подминаваме. Като всеки себеуважаващ пътешественик, разбира се, сме си наели хостел. Всъщност причината е доста по- тривиална и тя е главоломните цени за нощувка, която няма да дадем ако ще да спим под моста на р. Лех. Не. За съжаление това не е нашият хотел. След кратко лутане намираме скромното си хостелче. Оказва се, че хостелът е разположен на втория етаж от масивна сграда. Ние не знаем това и се намърдваме на първия етаж, който обаче е нещо като общежитие и е full с африканци. Не сме расисти, но сме леко шокирани. Скоро разбираме, че всъщност сме за горния етаж, където се намира и хостелът. Очакват ни поляци, руснаци и китайци. Всъщност китайците са 4 китайки, чиято средна възраст е над 50 години. Възхищаваме им се истински. Настанямваме се. Запазили сме самистоятелно стайче, което ни предоставя повече от колкото очаквахме. Хвърляме багажа и хукваме из града. Времето е прогонило хората, но това не пречи да се чувстваме прекрасно, а атмосферата на града спомага изцяло затова. Уау, оказва се, че градчето си има и много внушителна крепост. Това трябва да бъде нещо като предястие преди прословутите Баварски замъци. Няма как - трябва да се качим. Разбира се, по това време не можем да влезем вътре, но вътрешният двор е отворен, което засега ни е напълно достатъчно. Вече се стъмнява. Настаняваме се в една от най- известните кръчми, където плющим баварски джолани. Евгени не спира да се тъпче, въпреки, че се е зарекъл да отслабне поне 5-6 кила, затова получава наказание. Утре ни очаква прословутите замъци. Трябва да са някъде там, скрити зад непристъпните чукари на Баварските Алпи. 59
Цвете Публикувано: 25 май, 2017 Публикувано: 25 май, 2017 преди 25 минути , Radnev каза: Ето ни и нас на прословутите Баварски замъци. Всъщност понятието "Баварски замъци" е много разтегливо, защото замъците са най-малко 20 на брой. Нашата идея е да посетим "Белия" (Нойшванщайн) и "Жълтия" (Хохеншвангау) до Фюсен. После търчим към Мюнхен, където правим "Нимфебург", а после се отправяме към Залцбург, където се качваме до "ХоенЗалцбург". Завършваме с копието на Версай "Херенхимзее", намиращ се по средата на езерото Химзее. Кацаме в Меминген, където без обяснения ни държат 1 час, преди да ни пуснат да минем през гишетата. След около 40 минути разбираме, че кацналият преди нас руски самолет на нискотарфната "Победа" е изсипал купища руснаци, които са задръстили и двете гишета. Швабите са в паника. Пристига някаква охрана, която обаче не е достатъчна да се справи с арогантните руснаци. Идва и полиция. Започват кавги и разправии. Ние сме толкова назад, че само чуваме викове, но въобще не виждаме какво става. От уста на уста се носят най-невероятни слухове, включително, че са арестували терористи камикадзета. Най- после гишето за граждани на EU е освободено. Минаването се превръща във формалност. Един час обаче е литнал. През това време в Меминген се излива истински порой. Предивдената разходка из града пропадна тотално. След още един час дъждът намаля, но не спира да пръска. Минаваме централната улица на града само, за да се отчетем и хващаме влака за Фюсен. Фюсен се оказва страхотно провинциално градче. Като по поръчка непрестанно следващият ни дъжд спира 5 минути преди да слезнем на гарата във Фюсен. Тръгваме да търсим мястото си за настаняване, което би трябвало да е до гарата, но някак си все го подминаваме. Като всеки себеуважаващ пътешественик, разбира се, сме си наели хостел. Всъщност причината е доста по- тривиална и тя е главоломните цени за нощувка, която няма да дадем ако ще да спим под моста на р. Лех. Не. За съжаление това не е нашият хотел. След кратко лутане намираме скромното си хостелче. Оказва се, че хостелът е разположен на втория етаж от масивна сграда. Ние не знаем това и се намърдваме на първия етаж, който обаче е нещо като общежитие и е full с африканци. Не сме расисти, но сме леко шокирани. Скоро разбираме, че всъщност сме за горния етаж, където се намира и хостелът. Очакват ни поляци, руснаци и китайци. Всъщност китайците са 4 китайки, чиято средна възраст е над 50 години. Възхищаваме им се истински. Настанямваме се. Запазили сме самистоятелно стайче, което ни предоставя повече от колкото очаквахме. Хвърляме багажа и хукваме из града. Времето е прогонило хората, но това не пречи да се чувстваме прекрасно, а атмосферата на града спомага изцяло затова. Уау, оказва се, че градчето си има и много внушителна крепост. Това трябва да бъде нещо като предястие преди прословутите Баварски замъци. Няма как - трябва да се качим. Разбира се, по това време не можем да влезем вътре, но вътрешният двор е отворен, което засега ни е напълно достатъчно. Вече се стъмнява. Настаняваме се в една от най- известните кръчми, където плющим баварски джолани. Евгени не спира да се тъпче, въпреки, че се е зарекъл да отслабне поне 5-6 кила, затова получава наказание. Утре ни очаква прословутите замъци. Трябва да са някъде там, скрити зад непристъпните чукари на Баварските Алпи. Ще замоля най - учтиво като се завърнеш да разкажеш най- подробно за приключението ви! Ти си свежо допълнение към разказвачите! 6
Популярно мнение Radnev Публикувано: 27 май, 2017 Автор Популярно мнение Публикувано: 27 май, 2017 (редактирано) Баварските замъци. Втори ден във Фюсен. Ставаме рано и се приготвяме за замъците. Евгени решава да си вземе душ, но тълпата чернокожи приятели пред банята го отказва. Съветвам го да се намърда в женската, уж случайно, но той се прави на скромен. За наше щастие слънцето успява да пробие през тъмните облаци, което променя плановете ни на мига. Тръгваме за замъците пеша директно през гората. Хоеншвангау (Жълтият) е на 6 км, а Швайнщайн (Белият) на около 8. Следваме пътеката - "Страданията на Исус". По нея има изградени 10-тина параклиса, всеки символизиращ част от пътя на Исус до Голгота. Евгени крещи въодушевено - Намерил е "Жълтият". Търча с всички сили. Намирам нещо жълто, но не ми прилича на замък. А ако е замък определено не е жълтият. Оказвам се прав - поредният параклис. Скоро сме на Голгота: Мястото е красиво, но и малко тъжно. Започваме да слизаме. Скоро разбираме, че това, по което слизаме не е пътека, а някаква вада изкопана от наскоро стичалата се вода. Молим се да не завали. Стигаме до невероятно езеро. В ддалечината зърваме замъците. Вече не вървим, а летим. Най-после. Ето го и него!!! Пред нас е "Жълтият". Страхотен е. В еуфория сме. Търчим към него с всичка сила. Нагорнището си го бива, но не го усещаме. На входа ни чака surprice. Туристите тук не идват от планината, а по нормалния път, така че билетите се купуват долу. Рабираме, че нямаме никакво време. Планинският трип ни е лапнал почти 2 часа, а ни чакат 2 замъка + Музеят на баварските регенти. Тичаме надолу с всички сили. Евгени едва не отнася една каручка с туристи от Китай. Накрая стигаме, но опашките са огромни. Не ни пука. Ние сме тъмни Балкански субекти. Започваме тъпкане по Ганьовски. Вземаме си комбиниран билет, който струва умопомрачаващите 32 евро на човек. Вземаме билети за най-ранният час, но отново ни очаква surprice. Тук е Германия. Часовете се спазват стриктно. На входовете има електронни устройства, които проверяват баркода на билета. Ако пропуснеш часа си - гориш. Отново търчим по нагорнището. По пътя изпреварваме две каруци с хора. Стигаме на косъм. Вътре сме. Дворецът е супер. Не е пищен, няма помпозност, но за сметка на това има особен тип домашна атмосфера, някакъв уют. Личи си, че е ползван за живеене, а не за показ. Търчането продължава. Чака ни "Белият". 2,5 км нагорнище. Нямаме време да вземаме каручка. По бързи сме от охранените рицарски коне. Стигаме в полусвяст. Не си чувствам прасците. Евгени ще колабира. Подкрепям го, доколкото мога. Не мога да повярвам. "Белият" се оказва разочарование, та той дори не е бял, а СИВ!!! Да живее фотошопа и рекламата. Заварваме гигантски сив мастодонт, сякаш правен от Итонг. Текат ремонти. Във вътрешността си замъкът е още по- зле. Семпъл, недовършен, скучен, сив и потискащ. Отчаяни сме. Желаем обиколката да приключи час по скоро. Бог чува молбите ни. След обиколката на 10- тина стаи турът приключва. Част сме от предаването "Измама на годината". Не мога да повярвам, че го казвам аз - лудият фен на крепости и замъци. Гледката от терасата на замъка обаче е ИСТИНСКИ ПРИРОДЕН ШЕДЬОВЪР: Излизаме от замъка и тълпата ни понася. Уж трябваше да слизаме, а пак сме по нагорнище. Докато се усетим сме на моста Марианбрюке. Уау!!! Гледан отдалеч "Белият" е излязъл от приказка. Да, но детската ни мечта вече бе убита. Видяхме красавицата отблизо и без грим. Мерси. Слизането сякаш няма край. Толкова сме уморени, че вече няма значение дали ще вървим 1 или 10 км. Озоваваме се пред някакво езеро. Уау ефектът отново е налице. Нормално или не, но до тук всичко ни е впечатлило с изключение на "Итонговият замък". Намираме някакво заведение точно до езерото и поръчаме бирен със супен. Биренът не струва, а супенът е в напръстници. За сметка на това цената отново е космическа. Вместо лъжици ни носят някакви черпаци, които изглеждат като истинска гротеска на фона на миниатюрните ни супички. След като разбират, че сме българи ни изпращат сервитьорче от България, което Евгени здраво кълне, а горкото момче само клепа. Съжалявам го и му се извинявам. Даваме му щедър бакшиш, като от умиление момчето само не се разплаква. Стомасите ни са празни, но душите ни нахранени. Отправяме се към Музеят на баварските регенти, който е поредната измама. Образци няма никакви. Само писане, писане и пак писане. Строшаваме се от четене. Все едно сме в електронна библиотека. Ставаме луди фенове на строителя на "Белият" Лудвиг II, който губи всички войни, в които участва и докарва Бавария до ръба на фалита, благодарение на невероятните си строителски планове. Започва Нойшванщайн, Линдерхоф и Херенхимзее едновременно. Не завършва никой от тях, но крои планове да построи точно копие на Летния дворец в Пекин в средата на Бавария. За наше огромно съжаление по средата на невероятнита си планове, след категоричният му отказ да абдикира от властта, съвсем случайно се удавя в близкото езеро...... Съвет: Ако наминавате из региона посетете Хоеншвангау (Жълтият) задължително и отидете до Моста Марианбрюке, от където се откриват невероятни панорамни гледки. Информацията в Музея на баварските регенти спокойно може да си набавите от интернет, а до Нойшванщайн може да се качите, да го огледате отвън и дори да влезете в началото на вътрешната му част без да си купувате билет. От вътре просто не струва. Редактирано 27 май, 2017 от Radnev 63
Роси 777 Публикувано: 28 май, 2017 Публикувано: 28 май, 2017 преди 12 часа, Radnev каза: Съвет: Ако наминавате из региона посетете Хоеншвангау (Жълтият) задължително и отидете до Моста Марианбрюке, от където се откриват невероятни панорамни гледки. Информацията в Музея на баварските регенти спокойно може да си набавите от интернет, а до Нойшванщайн може да се качите, да го огледате отвън и дори да влезете в началото на вътрешната му част без да си купувате билет. От вътре просто не струва. След като и аз ги разгледах и се потих по баирите , съм абсолютно на същото мнение . Единствен от всичките , Линдерхов ми хареса и от вън и от вътре . 6
slujitel Публикувано: 28 май, 2017 Публикувано: 28 май, 2017 преди 51 минути , Роси 777 каза: След като и аз ги разгледах и се потих по баирите , съм абсолютно на същото мнение . Единствен от всичките , Линдерхов ми хареса и от вън и от вътре . А понеже на мен ми предстоят, нали се сещате, че ако ги пропусна цял живот ще съжалявам. 2
alienad Публикувано: 28 май, 2017 Публикувано: 28 май, 2017 преди 3 часа, slujitel каза: А понеже на мен ми предстоят, нали се сещате, че ако ги пропусна цял живот ще съжалявам. Е, не са толкова разочароващи. На мен ми харесаха, а и наоколо е много красиво. Така, че щом си се запътила, не се отказвай! 2
Роси 777 Публикувано: 28 май, 2017 Публикувано: 28 май, 2017 преди 3 часа, slujitel каза: А понеже на мен ми предстоят, нали се сещате, че ако ги пропусна цял живот ще съжалявам. Не ги пропускай , от вън са хубави и наоколо е красиво 3
Radnev Публикувано: 28 май, 2017 Автор Публикувано: 28 май, 2017 (редактирано) Posted 3 hours ago · Report pos "А понеже на мен ми предстоят, нали се сещате, че ако ги пропусна цял живот ще съжалявам." ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Всичко е супер. Природа, красота, невероятни замъци.... И цени да не забравя. В Германия просто си е скъпо, особено за нас живущите в БГ. Нойшванщайн е като от приказките, но само гледан отдалеч. От близо целият му ефект увяхва за секунди. А дори и човек без да си купува билет за него, може да го види така както си трябва. Най-впечатляващата гледка към замъка е от моста Марианбрюке. Не го пропускай в никакъв случай. Той се намира малко по на високо от замъка. Просто се продължава по асфалтирания път нагоре. Редактирано 28 май, 2017 от Radnev 7
iaia_mama Публикувано: 28 май, 2017 Публикувано: 28 май, 2017 (редактирано) преди 3 часа, Radnev каза: Posted 3 hours ago · Report pos "А понеже на мен ми предстоят, нали се сещате, че ако ги пропусна цял живот ще съжалявам." ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Всичко е супер. Природа, красота, невероятни замъци.... И цени да не забравя. В Германия просто си е скъпо, особено за нас живущите в БГ. Нойшванщайн е като от приказките, но само гледан отдалеч. От близо целият му ефект увяхва за секунди. А дори и човек без да си купува билет за него, може да го види така както си трябва. Най-впечатляващата гледка към замъка е от моста Марианбрюке. Не го пропускай в никакъв случай. Той се намира малко по на високо от замъка. Просто се продължава по асфалтирания път нагоре. Като човек, обиколил четири пъти до сега този район и видял всичките замъци и абатства наоколо, някои и по два пъти дори, искам да кажа, че всички замъци си струва да се видят. Относно Нойшванщайн не съм съгласна, че е разочарование. Освен, че има неповторима "фаца" и, както знаете, по тази причина е "тафнат" от Дисни за лого, вътре в този замък има изключително красиви стаи - с великолепни фрески по стени и тавани. Мисля, че не току така е в списъка на ЮНЕСКО. Въпросът е, че явно рядко дават достъп до тези стаи и аз не знам по каква причина. Предполагам, че може би една от причините е, когато има много посетители, тогава да съкръщават тура... Но, разочарованието е, според мен, защото и аз съм била разочарована първия път, че не само че не дават да се снима вътре дори и срещу заплащане, а и самият тур е само 20 мин. и не позволява никакво по-спокойно оглеждане на това, което си отишъл да видиш. Върви се непрекъснато, защото следващата група е, де факто, зад гърба ти, а твоята група е зад гърба на предната. Самостоятелно разглеждане няма, само в група и ако си "соло", просто се закачаш към някоя група, според езика, на който искаш да слушаш обясненията - това става още в момента, когато си купуваш билета. Та, вървенето по коридори, изкачването по стълби, включително и тесни и вити, става на бързи обороти, слизането после е по същия начин. Фактически се изкачват, ако правилно съм броила, седем етажа почти "на тъгъдъг" и докато си поеме човек въздух, тълпата го е отнесла в поредния коридор или в следващата зала. Втория път (за мен) турът беше 30-35мин и тогава видях и три от споменатите в началото стаи. Освен това, на излизане човек може да седне в киносалона долу, където вече на спокойствие (е, ако не е с туристическа група от агенция, предполагам) може да изгледа колкото пъти поиска 3Д филмите за живота на лудия Лудвиг, строежа на замъците му и замислените, но неосъществени негови проекти. Каквото и да си говорим, фактът си е факт - луд ли е бил Лудвиг или не, но замъците му днес са истинско съкровище за Бавария (и изобщо за Германия) в прекия и преносния смисъл - милиони хора от цял свят специално бият път до тях от "майната си", за да ги видят; плащат луди пари за транспорт, хотели, храна, билети, сувенири... а покрай всичко това стотици, ако не и хиляди хора имат работа и получават заплата (туристически и транспортни фирми, хотели, ресторантьори, продавачи, историци и т.н.) В заключение: 1/ Замъците си заслужават, в никакъв случай не се отказвайте от тях, но не отивайте грохнали от препускане по планинските пътеки (като Раднев, извинявай /, а си вземете автобуса, още повече, че ако нощувате във Фюсен или района наоколо, задължително плащате 2 евро (+/- 20цента, в зависимост дали сте във Фюсен или из района) и срещу тази сума получавате карта, с която можете да пътувате безплатно в града и из района (та чак до Вайскирхе дори), естествено и до туристическия център при замъците. Картата не важи единствено за автобуса (взема се от паркинга под Хоеншвангау), който изкачва баира до Нойванщайн, но пък билетът не е скъп, а с опцията отиване и връщане става даже евтин. Апропо, автобусът не отива до самия замък, а на 700м от него, на практика отива на разклона за Мариен брюке и замъка, но и това е доста голямо удобство. Аз лично предпочитам да се кача с автобуса до горе и после да сляза пеша по алеите. 2/ Природата около Фюсен и замъците е наистина великолепна! Алпийски върхове, кристални алпийски езера с диви патки и лебеди, млечно зелена река (Лех), китни баварски градченца и селца с рисувани къщи сред свежи, ярко зелени ливади с надигащи се над тях бели мъгли, или в маранята под синьото небе ... И красиви замъци Отидете там, но не преминавайте като бърз влак, а останете за два-три дни поне и отворете сетивата си максимално. Радостта, че живееш, ви е гарантирана Редактирано 28 май, 2017 от iaia_mama 36
Tisho Публикувано: 28 май, 2017 Публикувано: 28 май, 2017 Quote Нойшванщайн... От вътре просто не струва. Аааа... ще ме извинявате, ама с категоричността с която е казано, ще си послужа и аз. А именно - ТОВА твърдение е абсолютно ...неверно (щях да кажа друго)!!!
mu_ry Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 Чакам с нетърпение следващата чаат от разказа
AlexandraKo Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 (редактирано) преди 21 часа, Tisho каза: Аааа... ще ме извинявате, ама с категоричността с която е казано, ще си послужа и аз. А именно - ТОВА твърдение е абсолютно ...неверно (щях да кажа друго)!!! Еее, стига де, човекът изказва лично мнение и то по такъв интересен, закачлив и шеговит начин, че и аз дебна с нетърпение нататъъъък! Но нищо не пречи, подобно на прекрасното, обосновано описание на яя мама да има и друго. Редактирано 29 май, 2017 от AlexandraKo 4
baiKolio Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 преди 12 минути , mu_ry каза: Чакам с нетърпение следващата чаат от разказа ооо, и аз... ама с таз градивна критика дет се заформи можем и да не дочакаме... Харесва ми стилът, искрено се забавлявах докато четях. Някак си се представих и мен в ситуацията Балкански субект по Баварските замъци преди 21 часа, Tisho каза: Аааа... ще ме извинявате, ама с категоричността с която е казано, ще си послужа и аз. А именно - ТОВА твърдение е абсолютно ...неверно (щях да кажа друго)!!! Така го е видял, така го е почувствал, така си го и каза... Още повече, че мненията са извадени от темата "В момента съм" и впечатленията са пресни-пресни. Пък като попремине първоначалния шок от катеренето по баирите ( не без помощта на няколко халби ) може и друга песен (тиролска) да запее 4
bulpa Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 И аз чакам продължението Пишеш интересно, @Radnev 1
iaia_mama Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 О, на мен също ми хареса начина на описание и се надявам да има продължение 1
Radnev Публикувано: 29 май, 2017 Автор Публикувано: 29 май, 2017 (редактирано) Баварските замъци. Ден Трети. Мюнхен – Нимфебург. Eeeeee, благодаря за положителните отзиви. И за критиките също. Щом отделна тема сте направили за замъците, значи мога да се поотпусна с писането. Ставаме сутринта и събираме багажа. Уж сме с малко багаж, а не можем да се оправим цял час. Може би не трябваше да пием толкова много шнапс снощи. Чувстваме се като герои от „Последния ергенски запой“. Не си спомням почти нищо, но някак си усещам, че нещата не са добре. Удрям силно двойно кафе. Спомените ми започват да се възвръщат! Спомням си как последната си вечер във Фюсен сядаме в някаква пицария, където единият сервитьор се оказва хърватин. Препоръчва ни клуб от другата страна на реката, в който имало само рокенрол. Приятелката му била шефица там. Хапваме набързо и заминаваме за Шифт............. не помня как си. Посреща ни як метал, което според мен е различно от рокенрол, ама карай. Виждаме и шефицата. Тя е още по-яка и има много татуси. Искаме шнапс, което би трябвало да бъде немска ракия. Налива ни се нещо със силен аромат на мастика, като в чашата ми се мотаят и зърна от кафе. Според мен пия нещо гръцко или Суд Американа, а може би чашата ми просто не е мита от сутринта???? Чудим се дали да не се оплачем. Търсим шефицата, но я няма. Пращат ни някаква сервитьорка с полуобръсната глава и 5 пиърсинга на носа. Решавам, че ще е по-добре да оставя Генди да се оправя. Явно обаче и той е решил същото за мен. Стоим и се гледаме като тройка полудебили. С треперещо гласче питам какво пия. Разбирам, че питието ми е Самбука или Самбуча. Търся в интернет, но не намирам нищо. Питието на Генди е още по извратено. Добре, че са шотове, та за 2 часа успяваме да ги гаврътнем. Между другото обръщаме и няколко бири. Накрая идва сметката, която ни удря като парен чук – 16 евро И ТО ЗА ДВАМАТА!!! Шефицата прибира еврото в портфейла си. В Шифт....... не помня как си, никой не издава касови бележки. Вече сме сигурни, че сме отровени. Самбучата със сигурност се вари тайно в мазето. Излизаме, но не намираме пътя. Градчето е 5 преки на кръст, но някак си се объркваме. След половин часово лутане намираме входа на скромния си хостел, но сега пък ключовете ги няма. Появява се някакво привидение, което прошепва в ухото ми: “Mister. I have a key.” Около нас няма никой, ще получа удар. В ключалката влиза ключ, който се върти сам. Или вече съм умрял, или това са последни халюцинации преди смъртта. Не – това е един от нашите чернокожи съквартиранти. Толкова е черен, че чак синее. Това е единствената причина да го различим в тъмното. Вече е ясно, че няма да се спи. Вадим остатъците от някаква полска водка и се наливаме до 4 през нощта. Междувременно към нас се присламчва Жоао от Португалия. Никой от нас не знае бъкел английски, но някак си се разбираме. Прекарваме си страхотно. На сутринта сме кукуряци. Припомняме си случките и се смеем с глас. Насядалите в закусвалнята шваби ни гледат неодобрително. Вземаме си Байер тикет – супер удобно нещо. Плащаш 25 евро за първия човек, а за всеки следващ доплащаш по 5. С билета обикаляш цял ден, цяла Бавария с всичките и видове транспорт. Потегляме за Мюнхен. И двамата с Генди сме били там, но няма как да пропуснем центъра. Карлсплац – Фрауеркирхе - Марианплац и сме пред сградата на невероятната им община. Имаме много снимки от това място, но отново се нащракваме. Продължаваме към близкото пазарче, където ядем вурстове и пием бири без пари. Това е, разбира се, по немските стандарти. По нашите отново сме се оръсили с по 20 евро на калпак. Заричаме се да не спираме никъде. Следваща спирка - дворецът Нимфебург. Вървим покрай страхотен канал, пълен с огромни риби, патици и лебеди. Много е красиво. Нимфебург се вижда в далечината. Дворецът е много голям като площ, но външният му вид е леко семпъл. Евгени влачи някакво куфарче на колелца и надува главите на бабичките киснещи по пейките. Отново ни гледат неодобрително. Бързаме, за да не ги безпокоим, но така куфарът дрънчи още повече. Най-после стигаме някакви алеи застлани с пясък. Тук куфарът не дрънчи, но колелцата му затъват. Евгени го влачи. Около нас се вдига пушилка. След нас всичко е разорано. Като хуни сме. Най-после стигаме входа. Оказва се, че цели 2 крила от двореца могат да се разгледат, а в невероятната му градина има още няколко павилиона. Плащаме билет с full пакет екстри. Както винаги разглеждаме всичко, до най-малката подробност. Мястото ни изненадва изключително приятно. (Не като Нойшванщайн ). Това са каляските на кой? На нашия приятел Лудвиг II. Човекът си е бил принц от приказките, за съжаление обаче Пепеляшка липсвала. Всъщност я е имало, ама я изгонил. Нещо не го кефела и точно след годежа решил, че се е объркал и й казал, че е най-добре да си ходи, което по онова време било супер резил. Да не говорим за дипломатическите щуротии и усложнения, които последвали. Това обаче въобще не го притеснило. За да убие мъката, просто започнал строежа на поредния дворец, за което само и единствено го адмирираме. Обиколката ни е към края си. Много е красиво. Очаровани сме. Градината е прекрасна и няма вход. Освен туристи има и много местни, които тичат, хранят патиците или просто се разхождат. Баварска идилия. Времето ни обаче тече. Чака ни път за Залцбург. Не ни се тръгва, но трябва. Упражнението с куфара се повтаря. Имам чувство, че дори рибите бягат от нас. Хващаме трамвая само минута, след като сме на спирката. Ако в Мюнхен чакаш градски транспорт повече от 2 минути, значи на следващия ден заместник-кметът по транспорта е изхвърчал. Влакът ни за Залцбург е на 5-ти коловоз, който е буквално извън гарата. Търчим с всички сили. Евгени е на път да запали гумичките на куфарчето си, но го изпускаме. Докато се тюхкаме разбираме, че само след 45 минути идва следващия .... Редактирано 29 май, 2017 от Radnev 37 1
iMari Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 Човече,ти си талант!Отдавна не съм се забавлявала така на пътепис.Хайде продължавай,моля,така ще започна деня си утре с усмивка и добро настроение. Ако може и да споделиш в кой хотел/хостел сте спали за без пари,че и на мен ми предстои пътуване в района и съм леко шокирана от цените. 2
Уатея Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 Още, още... С глас се смях. Чудех се дали да не пообиколя района, ама с този разказ направо ме нави 5
Mary Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 преди 13 минути , Уатея каза: Чудех се дали да не пообиколя района, ама с този разказ направо ме нави И аз поглеждам натам, а сега още повече. 2
krasen_denev Публикувано: 29 май, 2017 Публикувано: 29 май, 2017 @Radnev ,поклон!!! Неповторим начин на писане! Свежо,разчупено и много различно! Браво! 2
liliya Публикувано: 30 май, 2017 Публикувано: 30 май, 2017 Radnev браво! Страхотен пътепис , попиля ме от смях, наистина си талант. С интерес изчетох всичко, тъй като този маршрут ми предстои след месец и сега го очаквам с още по-голямо нетърпение. Многооо свежо!!! :))) 4
iaia_mama Публикувано: 30 май, 2017 Публикувано: 30 май, 2017 Раднев, добър си да знаеш! Давай нататък 3
Radnev Публикувано: 31 май, 2017 Автор Публикувано: 31 май, 2017 (редактирано) Здравейте на всички. Чак не мога да повярвам, че глупотевиците ми ви допадат. Благодаря за положителното отношение. Хостелът във Фюсен бе Mainstation Hostel. Това реално е най-евтината оферта, която всъщност е 95 лв./вечер + някакви местни такси, пишете ги 100. Бяхме в двойна стая, в коята има мивка. Стаята си има всичко без да блести с какъвто и да било лукс. Банята и тоалетните са общи. Като женските бани са две, а мъжката една. Баните са с по- една кабинка, което определено създава затруднения. Освен това първата сутрин топлата вода беше свършила. Имам съмнения (непотвърдени), че африканците ползват банята на третия етаж (мъжката), която уж трябва да е само за гостите на хостела. Иначе са много любезни. В хостела има камери. Няма значение кога ще се настаниш. Щом имаш резервация, ключето за стаята ти е оставено в едно чекмедженце с името ти. Съдържателят идва всеки ден от 8:00 до 10:00 сутринта и приема само кеш. Друго, което ми направи впечатление бе, че в хостела имаше доста хора, които вече са попреминали младежката възраст. Нещо нетипично за хостелите. Една двойка бе с кученцето си, което ме навежда на мисълта, че е разрешено за домашни любимци. Дестинацията е супер. Много се радвам, че успяхме да я осъществим. Невероятна природа, страхотни замъци. Залцбург остана в сърцето ми завинаги. Тук ще изкажа отново една еретична мисъл, с която може би доста няма да се съгласят. Ако трябва да избирам между Мюнхен и Залцбург - избирам Залцбург с три от двете си ръце. Само един минус има и той е, че навсякъде е скъпо. Поне за нас бе така. Цялото приключение ми излезе 900 лв. за 5 дни, а на Евгени малко повече. При положение, че не сме се отпуснали за нищо. Яли сме както от магазина, така и на заведения. Платихме доста пари за входове. Всеки вход е 10 - 12 евро. Имахме и един непредвиден разход - последният ден платихме 170 лв. за такси, защото се оказахме в Кемптен вместо Меминген, но това е история, до която още не съм стигнал. Редактирано 31 май, 2017 от Radnev 13
Radnev Публикувано: 31 май, 2017 Автор Публикувано: 31 май, 2017 (редактирано) Баварските замъци. От Мюнхен до Залцбург – Пътуването. Влакът за Залцбург пристига с фрапиращото закъснение от 6 минути. Поглеждаме се многозначително и се качваме. Вече се чувстваме като местни – 6 минути тук са като 6 часа в БГ. Нещо определено не е в ред. Опасенията ни скоро се разсейват. Пътуването е идилия. Зелени поля, ферми, кравички и колоездачи. Някаква шваба плямпа нещо по радиоуредбата, започват да текат надписи. Ние сме в Германия. Тук всичко е ОК, затова, че сладко заспиваме. След неопределно време някакво магеланско 6-то чувство ме събужда. С мъка отварям едното си око и виждам, че всички места около нас са празни. Отново затварям очи, но изведнъж осъзнавам, че сме пристигнали в Залцбург. Това е Германия – железницата е по-бърза от самолет. Лениво се протягам, когато забелязвам, че влакът е акостирал на някаква мижава гаричка, а малкият перон едва побира търчащата тълпа. Голяма сигнална лампа започва да бучи в главата ми. Събуждам Евгени и хукваме. Гумичките на куфарчето пак кадят. Мимоходом разпитвам някакви хора, но никой не ми обръща внимание. Явно положението е сериозно, всеки спасява кожата. Решаваме, че е най-добре да не се отделяме от тълпата. Бягаме на някъде без да знаем на къде. Най-сетне пристигаме на някаква автобусна спирка. Тук строги отговорници започват да ни разпределят в групи. Започвам да се чудя дали не е дошло времето на Четвъртия Райх и ни очаква следващия Аушвиц. Един от отговорниците се опитва да раздели някаква група от 10-тина човека. Този ми прилича на Гестаповец, готов е да раздели майка от дете! Само, че този път не е познал, защото това са италиянци. Следва страхотен, мега, хипер скандал. „Гестаповецът“ се предава, но жабите вече са се разпалили. Италианодрамата се вихри с пълна сила. Гестапото вече е съгласен на всичко, опитва се да се измъкне, но никой не го пуска. Спасяват го само идващите автобуси. Точно 3 на брой. Италиянците важно се качват в най-хубавия автобус и заемат седящите места отпред. Ние го играем възпитани и жестоко грешим. Оставаме в 4-тата група, а 4-ти автобус просто няма. Чакаме 5 - 10 – 15 минути, но автобус не идва. През това време акостира нов влак от Мюнхен и 4-та група набъбва до застрашителни размери. Отговорниците са абдикирали от властта и са офейкали с 200. Най-после „нашият“ автобус пристига. Оказва се градска гъсеница. Множеството се хвърля и залива автобуса като бушуващ океан. В задната част май има бой. Някакви китайци са успели да завземат края на автобуса и с помощта на куфарите си градят Новата китайска стена. Автобусът е претъпкан, но народът напира. Вратите не могат да се затворят. Шофьорът отказва да потегли. Накрая някак си се сместване. Виждам как някаква синя рокла на бели точки се вее извън автобуса. Потегляме. Движим се през някакви селца и паланки със средна скорост от 15 - 20 км/ч. Климатикът изнемогва отдавна, а прозорците не се отварят. Температурата минава 45 градуса, влажността е около 90%, a налягането надхвърля 1000 хектопаскала. Вечерта се спасих, но днес едва ли ще успея. Виждам някакво кльощаво арабче, което тълпата е разпльокала на прозореца. Надъхвам се, че щом този може, значи и аз мога. През главата ми минава мисълта, че не е изключено арабчето вече да е умряло, но бързо я пропъждам. Автобусът ни е абсолютната атракция. Местните никога не са виждали подобно нещо. Вадят телефони и ни снимат. Деца с колелета ни преследват. Имам усещането, че ще ни дават по новините. Пристигаме, но вратите на автобуса не се отварят. Множеството прави последен напън, за да освободи пространство. Отзад се чува трясък, китайците пищят. Китайската стена е рухнала, може би има затрупани. Опитвам се да помогна. Един от куфарите е станал на трески, а уж е пластмасов. Китайска му работа! На никой обаче не му пука, тълпата ще ме смаже. Евгени ме бута и ме спасява. Отново тичаме с тълпата, пристигаме на жп гарата, но влакът тръгва под носа ни. Евгени ме нарежда. В момент на проблясък, получавам някакъв прилив на спокойствие. Всичко около мен се забавя, като в Матрицата съм. Виждам, светеща табелка с надпис „Мюнхен“. Осъзнавам, че потеглилият влак е за другаде. Нашият все още чака. Тичаме с всички сили и УСПЯВАМЕ! Тръшкаме се по седалките напълно изтощени. Драмата обаче все още не е приключила. Към влака търчи китаецът с разпадналия се куфар. Някак си е успял да го събере. От Куфара висят някакви бели гащи. Всеки момент ще изпаднат. Тълпата следи зрелището със затаен дъх. Китаецът маха на влака, но тук е Германия, никой не чака закъснелите. Най- после немислимото се случва – белите гащи се изхлузват от куфара. Китаецът се връща в отчаян опит да ги спаси, но някакъв микробус минава право през тях. Китаецът квинчи на умряло. Гащите вече не са толкова бели. Тълпата реве в екстаз. Влакът потегля. Китаецът ще има да разказва. Ние също. Драмата е пълна. Явно Германия отдавна не е това, което беше. Вече никой не смее да заспи. Стоим оцъклени и попиваме всяка вибрация на влака. Всеки момент очакваме да се случи най-лошото, но за щастие пристигаме. Изцедени сме, което за нас не е толкова лош знак - денят е бил пълноценен. Посреща ни прекрасна гледка. Старият град е невероятен. Ще падне разглеждане, но това остава за утре. Засега трябва да се настаним. В Залцбург ще го играем гъзета. Ще спим в хотел. Евгени не е въодошевен, за него всичко е черно-бяло. Щом е близо до гарата, значи е бардак. Бързо губя ентусиазма си. Около нас е пълно с дюнер-кебапи, гироси, вешалици, мешалици и всякакви други заведения за местни мизерници. Замислям се, че това май не е толкова зле. Най- после ще се наплюскаме спокойно. Омръзна ми да проверявам всяка цена по 15 пъти. В тъмното всичко е объркващо, но все пак намираме хотела (AMEDIA Express Salzburg). Оказва се повече от приличен, дори бих казал доста добър. Ако за 115 лв./нощувка бе различно щеше да има много тежко пострадали шваби. Всъщност тези май не са шваби, но няма значение, щяха да пострадат. Посреща ни двойка педита. Много са учтиви. Някак си прекалено много ни се радват. След като разбират, че двуметровите балканци нямат нищо против да спят на обща спалня направо полудяват. Грабваме ключовете и изчезваме. Скапаният асансьор не идва. Евгени ще строши копчето. Съдържателките ни чуруликат щастливо. Търчим по стълбите, но сме на 5-тия етаж. Куфарчето на Евгени подскача на всяка стълба, но някак си издържа. Най- после сме в 502-ра. Хващам слабия интернет и пиша ли пиша. През това време Евгени пази вратата. Най-после приключвам. Лека нощ. Редактирано 31 май, 2017 от Radnev 32 2
Уатея Публикувано: 31 май, 2017 Публикувано: 31 май, 2017 преди 39 минути , Radnev каза: Чак не мога да повярвам, че глупотевиците ми ви допадат. Благодаря за положителното отношение. Допадат е меко казано. А ако глупотевици могат да се нарекат пътешествия , поднесени с глътка свеж хумор , така да е . Вече хълцам от кикотене... 4
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега