Португалия - едно приключение с (ло)кумовете

[ivailo_radev]

Португалците са много хубави хора, ама за тях по-късно.

Ако сте чели разказа ми за Малдивите, знаете, че вече, така да се каже, съм дал-взел, т.е. бракуван. Абе ожених се и отидохме там на меден месец. То хубаво, ама нас със съпружката много не ни свърта на едно място, а освен това се бяхме разбрали с кумовете да направим една екскурзия заедно през 2017. и какво по-хубаво от един общ Великден (+ още 4-5 дни) в Португалия. Речено-сторено.

Планът на пътуването беше следният:

Кацане в Порто и прекарване на два дни в града. След това заминаване с влака за Лисабон, където да останем 4 дни. Последният ден щяхме да прекараме във Фаро и съответно да летим от там за вкъщи.

Като стари тарикати си запазихме билети още от януари, макар че този път малко се затуткахме. След като всички от бандата потвърдиха, запазихме и жилища съответно в Порто и Лисабон за 5 човека и зачакахме. Запазихме и билети за влака на невероятни цени . Тук ми е първият съвет – запазете си 2 месеца по-рано билети за влака и ще е много евтино. Ние пътувахме от Порто до Лисабон за по 9 евро на човек и то с АП или както му викам аз – Алфа Перпендикуляр. А от Лисабон за Фаро бяха по 8 евро. Пътуването трае почти 3 часа, но е много комфортно и не се усеща. Освен това в самия влак се продават храни и напитки на абсолютно разумни цени.

Та пристигаме ние в Порто. Кумовете са вече от няколко часа там и си пекат дупетата някаде. Хващаме метрото от летището за центъра. То хубаво, ама минаваме през нещо като Столипиново и като се накачи едно семейство португалци, ама малко пооооо-ваклички и седнаха около нас. Принципно съм много толерантен към всички и това изобщо не ме притеснява. Абе не ме притеснява то, ама по-едно време детето им (около 3 годишно) ми отваря джоба на куфарчето и почва да си рови необезпокоявано. То че не се трогва не е проблем, на 2-3 години беше все пак, ама майка му и още една мадама го поглеждат и продължават да си говорят. А аз в шок (отидоха мускалчетата, както би казал Бай Ганьо). Поглеждам майката, поглеждам жената (моята жена де) и поглеждам детето, реакция никаква. По едно време реши майката да му се скара, та поне не ескалира ситуацията.

Пристигаме ние в центъра и ще хващаме метро към апартамента, звъним на кумата и тя ни казва: на плаж бяхме, отиваме към жилището (като ви кажат така, винаги проверявайте дали става дума за всички). Отиваме до жилището, ами то хубаво, ама кумът го няма, само кумата. Живо и здраво, накрая намерихме и кума. Разхвърляхме багажа и газ към центъра да разглеждаме. А то една красота, едно чудо, много приятен град. Аз предварително прочел необходимата литература, се метнах в първата сладкарница и си взех един пастейш де ната – ммм божествено.

 

Нещо като бутер баничка, пълна с крем карамел, абе трябва да се опита. След една стабилна обиколка се прибрахме за един душ и решихме да ходим на вечеря. Понеже предварително кумовете ни бяха казали, че искат да се потопят в местната култура и кухня, аз съм се приготвил с информация за ястия и ресторанти и ще ходим да ядем с местните. Трипластова ми е метнал няколко предложения, избирам това с най-много оценки и палим гумите на трамвая.

Отиваме там, намираме ние заведението и идва шок номер едно. Като цяло е голяма грешка да ми каже някой на мен, че иска да се потопи в местната кухня и атмосфера, понеже точно това му се случва. Заведението е шумно, ама това не е проблем, все пак такива са си хората. Ама влизаме вътре и интериора като банята на баба ми. Едни сини плочки по стените, с бели плочки по пода. По тавана за плочки не погледнах. Значи плочките по църквите и в гарите много ми харесаха и в Порто и в Лисабон. Определено предаваха собствен дух на градовете. Обаче в ресторанта не бяха такива плочки (азулежос мазулежос), ами най-обикновен фаянс. Как да е, ще го прежалим. Поглеждаме менюто – супер. Цени народни, риба много. Жената поръчва един октопод, ама както тя си го обича – на скара, без зехтин, без нищо, абе излезнал от банята, с малко салата да не му се виждат срамотиите само. Кумата поръчва телешко!!! , а ние останалите мятаме някакви риби в тефтера на сервитьора. В последствие разбрахме, че специалитета на заведението било печено пиле на грил (кои да се сети, че след като на първия етаж се пекат над 100 пилета, това може да им е специалитет), ама здраве да е. идва октопода с бодра стъпка, Меги (жена ми) го опитва и изпада във възторг. Опитвам аз – бре, той крехък като пилешко. Еи сега ударихме келепира с рибата значи. идва тая ми ти риба и почваме да си хапваме, ама то горчииии. Кой да ти каже, че те много-много не я чистят. Викам на кума: „Куме, тая риба маи не е много добре почистена“. Той: „А няма такова нещо… изобщо не е чистена“. Ама като си я поизчистихме пост фактум, не беше лоша. Сега проблема беше с телешкото, понеже очевидно беше от теле с главно П. Реже кумата пържолата, ама то месото бяло (т.е. светло) и с малко кръв само. Аз поне теле с бяло месо не бях виждал, то си беше чисто прасе. Което нямаше също да е проблем, ако беше изпечено поне. Ама преглътна го тя, но не останаха доволни от ресторанта де. Сангриата им беше поне добра, може би заради червилото по чашата, в която я сервираха.

От там реших, че моя първоначален план да ги запозная с португалската кухня, няма да мине. Понеже аз се бях настроил, че ще ям едно местно ястие, което се прави от ориз, морски дарове, вътрешности на риби и май свинска кръв (ястието се казва arroz de cabidela), пък това ако им го бяха сервирали някаде, сега нямаше да мога да си пиша разказа.  За което още съжалявам (не че мога да си пиша разказа де), понеже исках да го опитам, ама сега си имам причина пак да отида до Португалия.

Ние прекарахме два дни в Порто, които преминаха в шляене по улиците, разглеждане на няколко църкви и купуване на сувенири. Умишлено не ви разказвам за забележителностите на Порто, понеже може да си ги видите и в google. Три неща обаче ме впечатлиха и останаха в съзнанието ми и затова, ще ви ги сподели. За съжаление не успяхме да посетим прочутата книжарница, но вратите на самолетите за Порто са винаги отворени за нас и определено това няма да е последното ни посещение.

А ето ги и моите фаворити:

Първо според мен не пропускайте да се качите на моста (Ponte Dom Luis I), които свързва посредством трамваи Порто с Гия (може да се мине и пеша).

От него се открива невероятна гледка към реката и фабриките за вино и някак ви подтиква да си купите бутилка “вино до Порто”. имайте предвид, че вкусът му наподобява повече ликьор, доста сладко и силно е.

 

 

От моста имате възможност да слезете и да се разходите покрай реката.

 

Ние успяхме просто да се шляем по малките улички и да се наслаждаваме на хубавото време.

 

Второто нещо, което определено ми направи впечатление бяха местните пазарчета. На тях могат да се открият невероятни вина, риби и други неща от местни производители. От там си купихме и сувенирите, които бяха на доста по-ниски цени отколкото в магазините.

 

Както казах, нещата, които ме впечатлиха, бяха три. Третото са хората. Португалците са толкова приветливи и отзивчиви хора. Нужно е само да научите няколко думи на португалски и да им ги кажете, очите им светват. Особено на пазара винаги много се радваха, когато питах нещо за собственото им кейжо (сирене) и почваха с бурен ентусиазъм да ни обясняват на португалски (Съвсем малко разбирахме, маи не ни псуваха). А когато минахме покрай щанд с вина, от които се носеше „Деспасито нананан“, съпругата ми започна да танцува и не спря, докато не свърши песента. С това обаче събра огромна тълпа около щанда, което доведе до това, че продавачът 5 минути ни се молеше да ни направи някакъв подарък. Отказахме любезно няколко пъти, но накрая все пак си тръгнахме с малка бутилка вино “Матеус”.

и до края на пътуването ни, за мен това беше най-красивото в Португалия – хората. Без разбира се да броим фаянса

 

 

След 2 прекрасни, но кратки дни в Порто, се отправихме към Лисабон – основната цел на пътуването. Рано сутринта се качихме на влака и почти проспахме пътуването, понеже вече споменатия Алфа Пендулар е наистина доста комфортен (сравним с Талис и ICE в Германия), макар и вече да не е първа младост. Утре ще продължа обаче с Лисабон, понеже шефът ми ми виси на главата.

[Алекс]

Добре сте си изкарали вие:) чакаме продължението. 

Шрифтът май малко голям идва обаче, освен ако бъгът не е в моя телефон. 

[ivailo_radev]

Не е в телефона проблемът. Просто и аз оправях текста през един таблет и стана така. Но сега ще го пооправя

[Ann]

Небрежно полегнали на диван във фоайето на хотела , с питие в ръка, изчетохме разказа ти за Португалия (част 1). Всъщност половинът слушаше, а аз четох  (гарантирам, че четох с чувство и подобаващи драматични паузи ).При нас плановете бяха през  май или юни тази година да пътуваме към Португалия , но направиха лек завой и сме в Сицилия . Не сме се отказали, затова всичко свързано с Португалия продължава да ми бъде интересно. Така че чакаме продължение :).

 

[ivailo_radev]

Ако мога да обобщя Лисабон в три думи, то те определено ще са – романтика, пастейш и Фадо. Но тъй като посещението ни в Лисабон не може да се обобщи в 3 думи, отварям речника, за да използвам и някоя по-сложна дума и ви качвам на тук-тука по улиците на града.

Тук-тук? Да, тук-тук, символът на Азия. Незнайно как, но тук-тук се е пренесъл и в Лисабон (сигурно е знайно и си има причини, ама не ми се търси) и допълва (положително или отрицателно) картината на града. Цените обаче определено не са азиатски, но по-късно ще ви дам съвет за разходка с тук-тук на по-ниски цени.

 

 

Нещо, което обаче е типично за Лисабон, са трамваите. Запазени, цветни и придаващи едно особено настроение в града. Не пропускайте пътуване със старинен трамваи, но определено не се качвайте на тези, които правят туристически обиколки за по 30-40 Евро. Просто отидете до спирка Индепенденте и хванете линия 28.

 

 

 

 

Седнете до прозореца и се насладете на една невероятна туристическа обиколка покрай забележителностите на града на цена от само 1,30 Евро. Все пак внимавайте, защото освен вас е много вероятно да има и други хора, които да изявят претенции към вещите ви (разбира се без вие да разберете).

 

 

 

Тук ще съкратя малко описанието на забележителности и отново ще наблегна на трите неща, които ме впечатлиха в Лисабон.

Пастейш де Белем – това си е вече споменатия пастейш де ната, само че в Белем имат претенциите да са го измислили и в едноименното заведение може да си го купите след като сте почакали 20 минути на опашка. Самият пастейш обаче беше наистина много вкусен, макар да не се различаваше толкова от другите, които опитах преди това (Забравих да спомена, че онзи първият в Порто беше последван от около 10 други). Все пак 40-минутното пътуване с трамвай до Белем си заслужава и защото там може да видите кулата (или маи крепост беше) на Белем, кротко пльоснала се в една локва на брега на реката.

 

 

 

 

 

Както и паметника на откривателите като Колумб и разни други хора, които не са си понасяли жените и са се грабвали с лодки да си търсят ново място за живеене, пък било и сред канибали.

 

 

 

В същия ден си хванахме и ферибота за Касиляс, където целта ни беше статуята на Христос, много наподобяваща тази в Рио де Жанейро, както и мостът – доста напомнящ на този в Сан Франциско.

 

 

 

 

 

 

Още с пристигането ни там, при нас дойде една симпатична леличка и очевидно ни надуши, че сме туристи. Предложи ни пътуване до статуята с тук-тук за 5 Евро на човек. Сега, не че е малко, понеже бяхме 5 човека и тя си взе 25 Евро за 15 минути с тук-тука, ама от друга страна в Лисабон ни искаха суми от по 40-50 Евро, без значение колко човека сме.

 

 

Качете се на статуята в ясно време и по възможност в късния следобед, но съобразявайте и кога затваря. Ние направихме точно така и първо се насладихме на гледката от самата статуя, второ след като слезнахме си зяпахме 30 минути на спокойствие вече залязващото над моста слънце. Абе готина работа, ама щеше да стане още по-готина. След като отидохме на спирката, се оказа, че не се знае кога точно идва автобуса, за сметка на това пък точно на спирката една мацка си беше направила малка каравана и предлагаше студена бира за по Евро или невероятни коктейли за 2-3 Евро. Нашата банда веднага реши да си поръча по едно мохито и девойката започна да ни ги забърква … ама с цялото спокойствие на света. Коктейлите ставаха бавничко и точно, когато почваше с моя, дойде автобусът. Аз нали съм си свикнал по немско, се притесних и исках да го отказвам. Момичето като ме видя и ми каза: Спокойно, шофьорът ми е приятел, ще те изчака. и пак идваме на любимото ми нещо в Португалия – ХОРИЦАТА. Направи ми тя коктейла и аз тръгвам да го смръкна на 2 глътки, тя като се развика: нее, пий го с удоволствие. Абе как с удоволствие бе жена, цял автобус само нас чака. Ама изпих си го с допустима доза удоволствие и се качихме в автобуса, които ни чакаше около 7-8 минути!!! Шофьорът ми се усмихна, поздрави ме и ми даде билет, а никои от пътниците, повечето местни, не каза нищо. Само двама (подозирам че бяха немци), нещо ме гледаха и си мърмореха, ама ми бяха далеч, за да им отговоря както си трябва. С това този ни ден приключи и идваше време за следващото от трите впечатляващи неща: Фадо

Още преди да отидем в Лисабон, си говорихме, че много искаме да си направим резервация в някой ресторант, в който да послушаме и фадо на живо. Това обаче е една особена тема в Лисабон. Повечето ресторанти с фадо са обикновени туристически капани с високи цени и лоша кухня. Затова вечерта след като се прибрахме от Касиляс отворих любимият трипадвайзър и набелязах няколко заведения. Обиколихме всички, но интериора на голяма част от тях беше подобен на банята, в която вечеряхме в Порто. Тези, които бяха с добър интериор, бяха с ужасни оценки във всички сайтове. Накрая все пак харесахме едно заведение с етно интериор и доста добри оценки и направихме резервация, което в последствие се оказа доста печеливш ход, защото заведението беше пълно.

 

 

Вечерта си взехме кумчетата и отидохме в заведението. Настаниха ни на страхотна маса, която хем беше на място, от което се вижда целият ресторант, хем беше в нещо като собствена ниша и нямаше да минават всички през нас.

 

 

Поръчахме си напитки и разни вкусни риби, с изключение на кумата, която поръча един Зайо Байо (беше страшно вкусен и крехък). Сервираха ни и ни представиха фадистите (така маи се наричаха певците на фадо). имахме страхотен късмет, защото присъства;е една от известните португалски фадисти – Кристина Мадейра. Вечерта премина в техните песни и кратки пауси, в които се пускаха светлините, за да можем да хапнем малко и да си поговорим (по време на пеенето им се пазеше тишина, което дори и ние успяхме да спазим). По едно време Кристина Мадейра дойде при нас и каза на Меги, че има същите очи като дъщеря и и я запрегръща и разцелува.

 

 

След това, това се случваше във всяка пауза, а след края на вечерта ние си тръгнахме с три диска на тримата фадисти, които бяха там и въпреки, че пиша за фадо, не мога пак да не се върна на любимото ми нещо в Португалия – ХОРИЦАТА. Но определено една фадо вечер трябва да е част от задължителната програма на всеки посетител на Лисабон.

Не знам дали фадото, малките улички или многобройните тераси с плочки азулехос и невероятни гледки допринесоха да усетя градът толкова романтичен, но той наистина стопли сърцето ми.

 

 

 

Това е и третото, което ме грабна в Лисабон – романтиката. Може би причината бяха отново хората или старите трамваи, но за мен градът беше доста по-романтичен от Париж и Венеция.

 

 

 

 

 

Няма да ви казвам за различните кули и площади, пише ги във всеки пътеводител, просто си грабнете чантичките и посетете Лисабон. Струва си.

 

Нещо, което не мога да пропусна е посещението ни в Синтра. Преди пътуването към Португалия, се колебаех кое да посетим – Синтра или Кашкайш. В крайна сметка (на пръв поглед се поне) се спряхме на Синтра, с оглед на това, че има повече забележителности на едно място. Хванахме си сутринта влакчето за Синтра (бързо и евтино, както винаги) и стигнахме гарата в Синтра. Още със слизането ни се лепнаха някакви навлеци, да ни предлагат екскурзии с бусове, таксита и не знам си какво. Дойде един при нас и почна: “За 20 Евро на човек ще обиколим замъците в Синтра, ще отидем до Кабо да Рока и ще приключим в Кашкайш”. Ама аз тея байчовци ги знам, нали в Сл.брqг половината ми бяха приятели и правихме схеми с немските туристи. Отрязахме го и тръгнахме да търсим тоалетна, понеже след 40 минути път с влака, на дамите им дойде музата. Обаче аз съм малко като Архимед, най-великите идеи ми идват в банята и в тоалетната. Както си стоия в тоалетната и се замислям над думите на тоя байчо: “20 Евро замъците в Синтра, после Кабо да Рока и Кашкайщ” и пак: “20 Евро замъците в Синтра, после Кабо да Рока и Кашкайш”. Бре, че това са нещата, които искахме да посетим, ама нямаше как да ги направим в един ден. Кабо да Рока съвсем го бях отписал дори. Връщам се при групата и очевидно и те са тоалетни мислители, понеже само като им предложих все пак да го направим и всички отговориха: “Да, Да, Да” (като онази песен от едно време). Речено- сторено. Връщаме се при байчото и му казваме, че сме неговите хора. Това бяха най-добре инвестираните 20 Евро на човек. Първо байчото, които се казва Нуно, ни возеше с доста комфортен Мерцедес Виано и ни раздаде студени водички. Разходи ни из Синтра, заведе ни в една сладкарница, в която беше доста евтино, а имаше супер вкусотии (има я на клипчето ни).

 

 

Показа ни къщата на Джони Деп, показа ни някакви гледки, на които нямаше никакви туристи, а се виждаше по-добре отколкото от туристическите места, абе беше страшен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След Синтра се отправихме към Кабо да Рока – най-западната точка на Европа. Там си брахме голям студ, нищо общо с горещините в Синтра.

 

 

 

 

Добре, че нашият човек Нуно изкара една бутилка червено вино и ни почерпи, та поне малко да се сгреем. Гледките от Кабо да Рока остават за цял живот в съзнанието, сигурен съм. Беше много красиво, както и в Синтра. От Кабото се метнахме по едни селски пътища с изглед към морето и отидохме до някакви много готини скали, близо до Кашкайш.

 

 

 

Пак гледки и снимки. и от там продължихме към Кашкайш, обиколихме го първо с буса, после Нуно ни стовари в центъра и ни обясни от къде да си хванем в края на деня влака за Лисабон. Разделихме се, но остави невероятно добро впечатление в нас – обясняваше и показваше неща, които не ги намерих в никой пътеводител, а бяха страхотни. След като ни остави Нуно, хванахме да обиколим Кашкайш и да си намерим поредното страхотно ресторантче за вечеря, след което се прибрахме в квартирата. Оставям тук контактите на Нуно, ако имате път към Синтра, му пишете, за да ви направи един супер тур.  (http://www.welcomelisbontours.com/en/team  Nuno Moura)

 

И за лисабонски финал, да ви споделя за едно тайно местенце, в което ядохме най-големите вкусотии – Относително долнопробно изглежда и е трудно да бъде намерено, но беше наистина вкусно и абсолютно местно (съответно говореха само португалски, а ние само български и се разбрахме). Приключвам с Лисабон, защото беше време да се разделим с кумовете и да хванем влака за Фаро, където щяхме да изкараме последният ден от нашата почивка.

След поредното комфортно тричасово пътуване с влака АП (този път с невероятни гледки през почти целия път), пристигнахме във Фаро.

Тук планът беше да си вземем една моторетка и да обиколим из града и до разните му съседни плажове. Както винаги нашата сметка е без кръчмар и нещо винаги не се получава, което обаче не беше толкова лошо. Бяхме си запазили през Фейсбук едно скутерче на гарата във Фаро и в 11 сутринта отидохме да си го вземем. Човекът ми поиска шофьорската книжка и записа данните, след което ни заведе до моторчето. Почна да ми обяснява, ама сигурно съм гледал като индианец, защото в един момент ме попита: “А ти колко опит с мотори”. При което аз: “Ами малко, карал съм курса и до там”. Тогава той ми каза, че предпочита да не ми го дава и да си преценя. Не е проблем да ми го даде, ама ако стане нещо, ще си разваля почивката. Моляяя???? Сега си представих тази ситуация в Сл.брqг примерно. Абе те и самолет щяха да ми дадат, само да ми вземат парите. и отново – ХОРИЦАТА. Може би и неговото мнение ме разубеди и се отказахме от моторчето. Проблемът беше, че имахме 3 часа, докато стане време да се нанасяме в квартирата и трябваше да обикаляме с куфарите (макар и само ръчен багаж). Попитах го къде мога да остави нещата срещу заплащане, а той ми отговори,че мога да ги оставя при него без пари, стига да си ги взема до 4 часа. Е нее, както казваше баба ми: “Жива да не бях”. Оставихме куфарите, понеже след 6 дни в Португалия, единственото нещо, което имаше в тях бяха дрехи и чорапи. Мръсни! (Фирмата за моторчетата е puzzle solutions rent-a-scooter, може да ги намерите във фейсбук)

Фаро, само по себе си е красиво градче, но не е нещо особено. има доста заведения, пихме кафенце, вечеряхме вкусно и се наснимахме както само ние си можем, т.е. 200-300 снимки за един ден.

 

 

След цял ден обиколки си взехме багажа от човека-моторетка и се настанихме в квартирата. На следващия ден хванахме обратния полет за вкъщи и с това приключи нашето португалско приключение.

Задължително посетете Португалия, тя има толкова много да предложи. Моят съвет е да не търсите лукса, не че няма да ви го предложи. Яжте с местните, живейте с тях, пътувайте с тях, усетете духа, културата и музиката им. Това е най-голямото богатство на тази държава, а може би и на всяка друга. А сега ви оставям, понеже трябва да стягам багажа за Гран Канария и Швейцария

 

Редактирано 1 юни, 2017 от ivailo_radev

[DenitsaS]

Много хубав разказ и снимки  Ако имаш време, преди да потеглиш отново, може ли да ми кажеш откъде точно се хващат лодките за статуята на Христос (от Cais do Sodre?) и къде е спирката за автобуса, с който после се стига до горе? Ако може да дадеш и името на заведението с фадото, ще е супер.

[ven62]

Супер. Мерси за споделеното. За малко да изпусна темичката.

 

А иначе, хитрец си ти Ивайло, хитрец си Радев.

С тия влакове си видял толкова малко от Португалия, а вече си влюбен в нея. Явно нарочно си го направил - за да се върнеш пак.

Между Порто и Лисабон има десетки места, които ще ти вземат дъха.

А за в ляво и дясно от Фаро - цялото крайбрежие на Алгарв (като почнеш от Sagres, минеш през неизброимите УНИКАЛНИ плажове и стигнеш до Тавира) - няма да намериш думи - ГАРАНЦИЯ!

[Vanko]

Въобще има ли две мнения за Португалия (и в частност Лисабон) ? Дори не мога да разбера какво толкова хората намират в градове като Рим, Венеция, Париж  Изглежда сте си изкарали страхотно, което е най-важното.

Толкова малка държава предлага всичко от гореспоменатите градове, че и отгоре.

 

Еdit:

Да подплатя мнението си - две скромни галерии от втората ми визита в Португалия (с фокус върху южната част и Лисабон)

 

Редактирано 1 юни, 2017 от Vanko

[ven62]

преди 17 минути , DenitsaS каза:

Много хубав разказ и снимки  Ако имаш време, преди да потеглиш отново, може ли да ми кажеш откъде точно се хващат лодките за статуята на Христос (от Cais do Sodre?) и къде е спирката за автобуса, с който после се стига до горе? Ако може да дадеш и името на заведението с фадото, ще е супер.

Аз бих ти препоръчал това Фадо заведение. Намира се в Байро Алто и отдалече си личеше - единствено пред него се тълпяха хора (над 50-60) които бяха доволни да слушат фадото от самата улица.

Без да разбира човек езика - изпълненията са такива, че можеш да си плачеш докато пеят.

 

A Tasca do Chico

Rua do Diario de Noticias 39, Bairro Alto, Лисабон

+351 965 059 670

[DenitsaS]

3 minutes ago, ven62 said:

A Tasca do Chico

Rua do Diario de Noticias 39, Bairro Alto, Лисабон

+351 965 059 670

Мерси, сега погледнах отзивите в трипадвайзъра и са доста добри. 

[Juliaaa]

Ивайло, страхотни снимки и разказ. Преди няколко дни се върнах от Лисабон и споделям твоите впечатления. Страхотна атмосфера има Лисабон.

[ven62]

преди 7 минути , DenitsaS каза:

Мерси, сега погледнах отзивите в трипадвайзъра и са доста добри. 

Заведението, само по себе си, си е ... дупка. Има една снимка в пътеписа ми, но едва ли ще добиеш ясно впечатление.  Но Фадото ...

После имахме възможност да слушаме още 3-4 пъти други изпълнители, ... ами дори аз хващах разликата.