дневник Приказка за Португалия

[Lindt]

Доста често магеланци споделят, че харесват разказите за пътуванията ни. И понеже е трудно да не вярваш, когато те хвалят, се засрамих, че го отложих с 1 месец и почвам да пиша за последната ни почивка из Португалия  

Противно на впечатленията на приятелите ни, ние не сме посетили голяма част от местата, на които искаме да отидем. И понеже по някаква причина голяма част са подходящи за периода май-октомври, се налага да избираме по 1 на година. Португалия не ни е точно топ приоритет, но пък ни изглежда като един от най-интересните райони на Европа, а и много хора ни я хвалеха точно по отношение на храна, плажове, гледки, а и аз много обичам порто  Има замъци и е шарено, така че когато ни досвидяха 500 евро и достатъчно отпуск за Индонезия, набързо напазарувахме билети за майските празници до Португалия. 

Дните както и да ги брояхме, бяха много малко, за да видим всичко, което искаме, така че  решихме да нямаме нощувки по пътя и цялото време да се отдели за Португалия. Всичките бяха с райън, на отиване през Милано, на връщане през Лондон и излязоха около 120 евро на човек, 28 април до 08 май, 6 дни отпуск, 10 пълни дни на терен. 

Оказа се, че съм си дала пътеводителя и нямам никакъв спомен за това, а може и след 1-2 години да го открия под някоя кутия за обувки. За мое спокойствие SPQR е писал фотопис, така че прецених, че ще е почти същото като да си намеря книжката. Е, не е точно така 

 

От поне година съм хвърлила око на Наско и Леси като компания за пътуване на море, но те винаги си имат с кого да отпрашат. Този път за наш късмет си нямаха другарчета и се съгласиха да ни търпят. Което беше супер бонус, имахме си компания, кола под наем, а и спокойно зарязах подготовката за градовете, защото те обичат градски туризъм и се интересуват от история. Ха, и те нищо не успяха да прочетат, но пък правеха супер риба и избираха хубаво вино. А пък и какви хубави снимки си имаме  За тях няма никаква добавена стойност от нашето присъствие, но се преструват, че са доволни.

 

И така, минаваше време, Жижо направи разграфена по часове програма за Грузия, с кола под наем, настаняване, турове и всичко, а наближаващата Португалия си стоеше абсолютно лишена от план. Е, запазихме си нощувки, без логична причина да изберем конкретно Албуфейра, Наско избра кола, купихме билети Порто-Лисабон, за да не се изкушавам от отбивки по пътя, но концепцията си оставаше ядене на прясна риба, полята с порто, хаотично обикаляне между дъждовните капки и посещение на плажове и замъци. 

 

Дойде петък и още преди нормалните хора да станат за работа, ние висяхме на терминал 2 и се опитвахме да решим какво да правим в дъждовно Милано няколко часа. Е, цял месец бях гледала снимки от този град и продължавах да не вярвам, че заслужава да го озарим с присъствието си. Все ме дърпаше към Бергамо, от където ни беше и полетът за Порто и хем не исках да спойлвам градчето, което си пазим за дълъг слънчев уикенд с езерата, хем пък да съм толкова близо, а да не го видя ме побъркваше. Пуснах си тема, Duke и Красен се оказаха ранобудни, та с техните гласове в подкрепа на Бергамо, аз окончателно реших, че това е днешната програма. Благоразумната половинка упорито пресмяташе някакви влакове и трансфери и твърдеше, че няма да хванем първото бусче и накрая ще имаме точно 2 часа за Бергамо, но не успя да ме убеди, че моето желание е с по-малка сила от някакво си италианско разписание. 

 

Тези 5 абзаца се оказаха много по-лесни от озаглавяване на разказчето. Прекарах 10 минути в мислене и гугълване на тази дестинация с надежда да ме осени прозрение как да си кръстя темата и нищо не се получи. Португалия си е Португалия.

[Костов]

Тъй като много обичам приказки ( останах си едно пораснало дете) много ми хареса заглавието. Само моля те, не бъди като Шехерезада 1001 нощи са много все пак.

[Lindt]

Ден 1 Бергамо

 

Полетът ни беше съвсем скучен, кацнахме в Малпенса и забързахме да минем проверка и да опитаме да хванем шатъл до Бергамо. Разбира се, той вече трябваше да е тръгнал, когато стигнахме до мястото, от което да го хванем. Но със силата на волята го бях убедила да закъснее с няколко минути. Някой ден сигурно ще изпуснем връзка, ще си загубим нещо, ще ни отменят полет, но засега съм дълбоко убедена, че светът се върти, за да сме щастливи и пътуванията ще се случват точно както аз си искам. 

Хванахме бусчето, но бях забравила да поръчам и две свободни места едно до друго. И бях сънена и ми беше неудобно. А и нямах време да пуша. Така де, за 2 часа път до Бергамо се бях разсърдила на Жижо поне два пъти между придремването и той щеше да е много ядосан от ужасния ми характер, ако не беше такова търпеливо човече. 

Ние не караме ски, не ми харесва да е студено и да вали, не обичаме да ходим на места, които са много скъпи и въобще да видим снежна шапчица на алпийски връх не е лесно за осъществяване. Тоест сигурно е лесно, ама не знаех че искам, докато не наближихме Бергамо. Изглеждаше супер яко, не валеше и имаше видимост,  а след като мигновено се сдобих с приповдигнато настроение, Жижо можеше да забрави мрънкането и отровните ми погледи и да се наслаждава на деня. 

Въпреки дългото пътуване, защото бяхме станали преди 6 часа, а беше все още сутрин, повечето заведения, които подминахме, все още не работеха. Аз исках капучино и закуска. Не исках кафе на нашето летище като знам, че след малко ще съм в Италия, а в самолета още по-малко. Видяхме отворена единствено дюнерджийница. Преди точно две седмици празнувахме Великден в Бавария и първият ни сблъсък с немската кухня беше дюнер в Меминген, та ни стана много смешно. Там нищо не работеше и реално не ни оставиха никакъв избор. Сега обаче бяхме в Италия и предпочитах да умра от глад, но не и да вляза в такова място. 

Намерихме отворен супермаркет. Били сме 3 пъти в Италия и винаги има нещо друго за ядене, та всъщност се сетихме, че не сме яли прошуто. Така де, да го купим от магазина. Върху пица или в сандвич не се брои, така че набързо си напазарувахме закуска като в Тенерифе, състояща се от кроасан и прошуто/хамон и вече много доволни се отправихме нагоре да си търсим пейка, капучино или каквото дойде. Закусихме в една градинка, после намерихме страхотно капучино. Прошутото между другото се оказа чудесно нещо и ми се искаше и връщането да е през Италия и да си купя за къщи. И без това хамонът ни от февруарското пътуване в Испания свърши. 

 

Естествено във форума има много теми, които хвалят Бергамо. Ама аз не ги чета и не гледам снимки, така че си представях Лука, ама в планина. Обаче тръгвайки към горния град, както си мислех, че просто ще се качим горе и ще има хубава гледка от високо, се движихме покрай разкошни имения. Беше си великолепна пролет, миришеше на цъфнали кестени и смокини, навсякъде имаше цветя, бръшлян, изключително красиви къщи и градинки, в които грееше поне по 1 червен клен. Оказахме се абсолютно неподготвени за красотата около нас и се чудихме да се радваме ли колко добре ни почва пътуването или да се ядосваме, че не сме си запазили нощувка и 2 години отлагаме посещение на района. 

После научихме, че в Бергамо има най-много милионери в Италия на глава от населението, което може и да не е вярно, ама пък уникалните къщи наоколо са убедителен довод. В зяпане, сочене и възторжено писукане минахме целия път. Само аз писуках, но пък Жижо си беше много щастлив и все още неалергичен към пролетта наоколо. Нямахме време за бира, седнали на стената, нито за сядане в заведение и продължително хапване, така че направихме 2 бързи обиколки в търсене на най-вкусната пица на парче. Не намерихме нищо, което прилича на най-вкусна пица, но и не останахме гладни. Всъщност освен в софийско заведение или някакво място като Йордания, аз рядко изпитвам глад, защото непрекъснато има нови неща за опитване. 

 

Много бързо минаха часовете в Бергамо и след отбиване в сутрешното заведение за второ капучино, хванахме автобус за летището. Много ми хареса това летище, а и пушилните. Аз съм с електронна цигара и в обичайните усойни местенца на летището не изпитвам желание да вляза, но там бяха открити, а и с дръвчета и храстчета и ми беше по-приятно, отколкото да гледам тъпо и да чакам да стане време за излитане. Освен това приличаше повече на мол, отколкото на летище. Но Порто ни зовеше и трябваше да кажем чао на любимата си страна в Европа. 

[Lindt]

И полетът до Порто беше скучен и обикновен. С изключение на пляскащите хора. Има много теми за това и съм останала с впечатление, че само българите пляскат. Ами и италианците го правят, и португалците. Сигурно и други нации. Не ми пречи, особено на отиване, защото и аз съм превъзбудена от това, че ме очаква нещо ново. От гледката на софийските панелки не ми е така приповдигнато. 

Хванахме си метрото и се озовахме в центъра на Порто. Много ми беше заблудено в този град. Гледаш картата и изглежда с огромен център. Стотици улички, но се оказват пресечки с по 4 къщи всяка. 5 линии метро, но всъщност са основно трамваи. Не че ние ги подценявам, просто има разлика между карта и реалност. Леси например ще го обиколи за 1 ден. Ние почти се справихме за 2  

Та в метрото-трамвай беше фраш и пътувахме натъпкани като сардини. Ама не в лъскав магазин за сардини, а като в консерва. Аз по принцип съм си мрънкалник, а по време на придвижването изчислих, че щадящият ни ден е в продължителност 18 часа до този момент, от които имаме такси до летище, висене, полет, шатъл, 5 часа рай, ама с раница на гръб, пак бус, летище, полет и този трамвай вече черпеше от дълбоките резерви енергия. Нуждаехме се от спешно отърваване от раници, вечеря и непробуден сън.

Добрахме се до изключително централния ни апартамент и зарязахме раниците. Заради предното пътуване, когато сериозно се бях издънила  с местоположението и розовите представи за обстановка, изборите на настаняване вече е споделена отговорност, а не само моя. Сега апартаментът е малък, кокетен, срещу великолепната гара и в старинна сграда. Е, на снимка изглежда очарователен, на живо е малко вехт, тесен и странен, ама възглавницата ми е супер и е много чисто. 

Излязохме с ентусиазъм и бодрост, дължаща се на олекването ни с по 5-7 кг раници. Е, по-лесно се ходи, даже малко пружиниращо. Мислехме да хванем отворен магазин, да си купим вода и вино. Второто е моя цел, но на това пътуване планирам да изкуша и Жижо да пие. 

Спуснахме се по една тясна уличка, гледайки ококорено цветните фасади. Доста са занемарени и тесни спрямо лъскаво Бергамо, но не бързам да недоволствам. Няма и място за цветя, ама аз съм се нарадвала преди няколко часа. Има обаче музиканти и някак петъчна атмосфера. Все пак жените не са нагласени, с хубави коси и блестящи зъби. Имат странни прически с вафлички, корени и не са идеално облечени. Не сме в Италия, не са богати. Всички заведения са пълни, хората усмихнати и всички държат огромни чаши с вино. Ядат някакви големи купчини храна с разпознаваеми пържени картофи в едната половина. 

Докато аз съм се мотала в стаята-апартамент, Жижо е разгледал препоръчаните заведения, оставени от хоста. Всичко е пълно на макс, като в едно заведение има свободна маса и един стол, но отказват да ни дадат и втори, така че няма как да останем. Забравила съм да проверя дали мога да пуша и вътре цигарата си или е забранено и ме третират като пушач. За всеки случай предпочитам да седнем навън.

На едно малко площадче има няколко заведения, а в средата музиканти. Избираме си напосоки една масичка и сядаме, защото всички хвалят кръчмите, страната е бедна, а храната трябва да е вкусна и евтина. Какво има да проверяваме след 20 часов ден? Обслужването е бавно и в менюто няма напитки. Освен това няма и какво особено да изберем, ако не ядем сандвич. Тогава и не подозираме, че португалците си имат специалитет сандвич, а няма как да поръчаме ей така от припламнал апетит сандвичи. Правим първи опит с бакаляо. И октопод. Верно, с ориз и доматен сос, ама пък седи в местни специалитети. Нямаме сили да размишляваме какво вино бе цени да поръчаме и си взимаме бира.  

Получаваме някаква пържена с кости риба и доматена супа с плуващ ориз, октопод и въобще не е вкусно. Рибата пък е затрупана с лук. И двамата не ядем лук, копър и магданоз. Постепенно в Португалия научаваме, че не обичаме и кориандър/девисил или каквато е там тази зелена гадост, която слагат на всичко. Все пак не можем да ги обвиним, че имат кухня не по мой вкус и си искаме сметката. През три преки чувам как ме зове възглавницата. Разочаровани сме от цената на бирата - 5 евро на чашка. Не е безобразно, но се усещаме излъгани. В Мюнхен сме вечеряли по-добре и по-евтино. Е, когато някое заведение благоволи да работи, но все пак  И не сме получили вайс, тъмна, червена, розова или каквато и да било хубава бира, а някакъв тъп местен пилзен. 

 

Време е за сън и в приказката, и за мен сега. Дано нямам много тъпи грешки, защото ме мързи да препрочитам. 

 

Редактирано 17 юни, 2017 от Lindt

[Childish]

Супер! Чакам продължението!

[Lindt]

Ден 2 Порто

 

Успяхме да заделим само ден и половина за Порто, така че колкото и да исках да пътувам с влак по поречието на Дуро, да направим пътека Passadicos do Paiva и да видим нещо от Северна Португалия, нямаше как да е в това пътуване. Този район ще остане за следващи 10 дни с Азори или със Северна Испания.

 

Сутринта се събудихме много рано, а и беше събота, така че тълпите, задължителни за този стар град, още спяха в стаите си, а не ни се мотаеха в краката. Беше и слънчево, така че разходката ни обещаваше да е приятна. Имахме 4 часа преди резервирания фрий тур, които да използваме за пиене на кафе и разглеждане на част от Порто, която не е включена в следващата обиколка.   

 

Когато избирам произволна посока в град, се насочвам към район с повече зелени петна на картата. Така че сутринта използвахме, за да посетим Crystal Palace Gardens, движейки се покрай реката. Бях прочела в темата на SPQR, че от там се разкрива хубава гледка, а и нямаше много други паркове, които да ми привлекат вниманието. 

Сутрин винаги се разкъсвам между желанието да пия кафе веднага и да изчакам, докато намеря място, на което ми се седи повече от 15 минути. При положение, че бяха първите ни часове в Порто и градчето имаше хиляди грабващи вниманието ми детайли като плочки по фасадите, графити, странни скулптури, интересен декор по витрините и страхотен паваж, в следващите 40 минути вероятно сме минали около половин километър.  За това мотаене помогна и една градина с дървета, които не съм виждала другаде. Явно на Жижо градът също му харесваше, защото не ми пречеше да се мотая и даже склони да го снимам няколко пъти

 

Вече минаваше 8, така че отлагането на кафето не можеше да продължи, защото Жижо искаше закуска. На мен тестените неща в пекарната, в която спряхме, не ми привлякоха вниманието, а натите ми изглеждаха изгорели, но след няколко вяли протеста, седнахме. Не знам как съм стигнала до убеждението, че в Португалия трябва да правят много хубаво еспресо, отстъпващо само на италианското, но бях в сериозна грешка.  Тогава не знаех, че никъде няма да ми хареса кафето, така че обвиних Жижо за избора на заведение и помията в чашата ми. При това, отново с по-висока цена от очакваното за Португалия. 

Натите се оказаха вкусни. Щяхме да опитаме прясно изпечени чак след 2 дни, така че нямаше с какво по-хубаво да ги сравним. Обаче много от изгорялото тесто полепва по зъбите и като се усмихнеш, приличаш на беден скитник от 19 век. Поне така си ги представям като чета книги и има герой с развалени зъби. 

 

Продължихме пътя до градинката. Оказа се наистина красива, и пълна с пауни, петли, патенца и рози. Имаше и хубави, позеленели статуи, жени, правещи йога, а от долното ниво се виждаше градът от другата страна на реката. Докато наснимаме пауните и се помотаем, вече трябваше да бързаме да се връщаме за тура в 11. Тази градина щеше да е чудесно място за закуска, ако си носехме нещо. 

[Ushakal]

Много се забавлявам с разказите ти, Lindt, цветно пишеш. 

[liliya]

Чудесен разказ, редя се на опашка за продължението. Интересно ми е , въпреки че  съм била там. Твоята гледна точка ми допада :).

Непоносимостта към кориандъра и аз го разбрах за себе си миналата година и се повтори сега тази пролет в Тайланд. Слагат я навсякъде, а и на вкус и на мирис ми е ужасна... колкото и да имах желание да превъзмогна това , не успях.

 

 

[Lindt]

Фрий туровете са нещо, за което се опитваме да отделим време навсякъде. В Мюнхен го изпуснахме, в Лисабон вероятно няма да успеем да отидем, така че в Порто е задължителен за нас. Фирмата, която ги организира, прави 3 разновидности всеки ден от седмицата. Ние се класираме за класическия от 11 с идея, ако ни хареса, да направим и по-съвременния следобед. Стартира на площада срещу апартамента ни, така че планираме бързо кафе и нещо за ядене, защото аз все пак трябва да ям преди 2, иначе стомахчето ми създава проблеми. 

Сградата, в която спим, има две кафенета отпред. В едното хостесата ни работи като сервитьорка. Ние още не сме я срещали, така че влизайки да вземем нати, момичето, което ни разведе вечерта из апартамента, ни познава и я довежда. Запознаваме се и чакаме да ни опаковат натите. Те този път са увеличили стойността си на 1,5 евро, но са по-вкусни от предните. 

Пред паметника за туровете виждаме огромни тълпи. 4 водача разделят условно групи от по 25-30 човека. Докато се представят, ние решаваме, че няма да тръгнем с жената, а си избираме Нуно, който има саркастичен хумор като на Жижо. Гидовете са бивши учители или други непопулярни в района професии и заработват прехраната си по този начин последните години. Обясняват, че минималната заплата е 500 евро, а средната 650 евро. Явно не закусват същите нати като нас при това положение. Започвам да осъзнавам, че старата част на града е окупирана от туристи и заради малката площ и голям интерес, цените растат, а качеството пада. 

Нуно казва, че Порто е дестинация на годината, което е едната причина за тълпите наоколо. Втората и по-важна според него са полетите на Райън. Правим преброяване и той е прав, почти всички сме дошли по този начин. Освен това никой не знае, че мостът е по проект на фирмата на Айфел, но го е видял на снимки и иска селфи от там. А Нуно явно разбира, че тази, а и в повечето групи, ще си тръгнат само със знания, които той им изсипе с фунийка в главата, защото градът му е станал притегателен център за уикенд туристи, които не задълбават много в история и култура. И аз се засрамвам от себе си, а Жижо решава да си купи книга за португалската история и да се ограмоти. Още не е купил такава де, но е важно желанието  

 Научаваме за общата история на църквата и Порто, за портото, яйчения крем, англичаните, гарата, францисинята, бегла представа за политиката на страната през вековете и вече сме гладни. Спираме на мъничка уличка при жена, която не говори английски, не продава сладкиши, а прави само за ресторанти и на групите на free walkers. Има шоколадов кейк и яйчен крем. Всеки си взима и се омазва до ушите. Струват по 1,50- 2 евро, не можем да си спомним сега.  И шоколадовият кейк е вкусен, но е като негърчето, което правеше мама, така че не ми е особено интересно. 

Около 14 слизаме вече до реката и се започват насоки за заведение и даване на скрит бакшиш на Нуно. Не знам защо заниманието е толкова времеемко и защо даваме пари при ръкостискане, все едно правим нещо срамно. Нуно пък ни обяснява, как утре е неделя и ще умрем от глад, защото от всички препоръчани заведения, работят 2 или 3. Ние и сега си умираме от глад, но сме в абсолютно туристическа зона и не искам да плащам пак 5 евро за малка бира. А и покрай реката духа. 

Отиваме до гарата и издирваме най-препоръчваното място за всеизвестната францесиня. Нуно ни е заклел, че никой истински мъж не дели жена си и този сандвич, така че и ние не бива да го правим, но аз пък искам да го опитам, без да си разваля вечерята, а е вече почти 16. Поръчваме си 1, но най-специалната за 11,5 евро. Вкусна е, но не разбирам защо английска закуска с яйца, хляб, сос, много пластове месо и куп пържени картофи трябва да е направена на сандвич. 

Червеното вино е много хубаво, а и розето, което не помня кога пихме, но усещам, че сме в Порто вече близо денонощие, а не съм пила порто. 

 

Пак отиваме на разходка отвъд реката. Малък исторически център, както и да изглежда на картата. Духа ужасно много и аз замръзвам. Освен това е облачно и няма свободни места в заведенията, а само отвън. Не оставаме във винарната част, а отново се връщаме в района на апартамента ни. Вече е време за вечеря, не че сме гладни, но сме уморени и замръзнали и искаме да поседнем и да пием порто.

 

Е, няма места вътре в заведенията и това си е. На третия тигел се ядосвам и решавам, че ще си купим порто от магазина и ще си прекараме събота вечер в домашен алкохолизъм. В магазина, който е квартална стаичка, има безкрайни редици вина и няколко консерви сардини. Продавачът учтиво пита дали може да ни помогне. Казваме, че да, търсим порто. С едно махване на ръка, изразяващо сарказъм, сочи едната стена с бутилки и казва - нека да Ви улесня  

Доволни си тръгваме, нарамили избрано произволно порто. Пускаме си и някаква телевизионна програма, където две руси португалки обикалят из Индия и снимат музикален клип. Крайният резултат е доста разочароващ, но е добър фон на бутилката ни за лека нощ. 

 

Рекапитулацията от деня показва, че явно не сме на очаквания кулинарен, а на чист алкохолен туризъм.  

 

 

Редактирано 18 юни, 2017 от Lindt

[mililia]

Линд, много ми е интересно и често ме разсмиваш, особено писанията за Жижо. Обаче ми се ще да прочета нещо и от него за теб. Предполагам, че ще ти бъде достойна конкуренция.

[Lindt]

1 minute ago, mililia said:

Линд, много ми е интересно и често ме разсмиваш, особено писанията за Жижо. Обаче ми се ще да прочета нещо и от него за теб. Предполагам, че ще ти бъде достойна конкуренция.

 И на мен ми се иска той да разкаже нещо веднъж. Вчера играхме карти със семейството и като изчерпахме всички клюки поисках той да каже нещо. Ами преди години е живял без мен и е бил щастлив. Защо? Ами щото не съм му досаждала 

[cybersimo]

12 hours ago, Lindt said:

И двамата не ядем лук, копър и магданоз. Постепенно в Португалия научаваме, че не обичаме и кориандър/девисил или каквато е там тази зелена гадост, която слагат на всичко.

Направо не мога да повярвам, че има и други хора като мен. Защото колкото и да съм се опитвал да намеря такива, все се оказва, че аз съм единствения на масата, който не обича "зелени миризливи гадости". 

А пък това, че на много места по света и в България слагат зелени гадости с повод и без повод, вече съм го установил многократно. 

И като лек оффтопик докато още съм афектиран, вчера в едно уж "реномирано" заведение в центъра на Благоевград ми казаха, че не можело да ми приготвят картофено пюре без зелени подправки, тъй като вече било приготвено с подправки отдавна? WTF?!?

Такова ревю им дръпнах в TripAdvisor, че ще им хареса :-))

Редактирано 18 юни, 2017 от cybersimo

[Kalinko]

Страхотен разказ! И аз бях май месец за първи път в Португалия и много ми хареса, особенно красивите плажове на Алгарв. Определено ще е в групата на повтарящи дестинации

 

ето едно кратко клипче

 

 

Редактирано 18 юни, 2017 от Kalinko

[Edem]

Много завладяващо написано. Освен интересното описание на Порто, разказа буди и осезаемо съчувствие към героя Жижо - изтормозен, жаден, гладен...как ли е усетил и той Португалия, дали му е харесала? 

 

п.с. Някога като си дообработя снимките и аз ще седна да напиша нещо относно моите скитания по въпросните земи.

[Gentleman Basta]

Преди 1 час, Edem каза:

Много завладяващо написано. Освен интересното описание на Порто, разказа буди и осезаемо съчувствие към героя Жижо - изтормозен, жаден, гладен...как ли е усетил и той Португалия, дали му е харесала? 

Аз предполагам, че неволите на Жижо са хиперболизирани и сигурно Португалия му е харесала.

Редактирано 18 юни, 2017 от Gentleman Basta

[Lindt]

Ден 3 От Порто към Лисабон

 

Полетът ни беше в ранния следобед, така че сутринта беше за мотаене из Порто. Нямаше толкова улични артисти, колкото предните дни, а отворените заведения се брояха на пръсти. Все пак намерихме къде да изпием по едно гадно капучино. Ама наистина, как може да имаш кафе, еспресо, мляко и да не знаеш как да направиш една от най-известните напитки? В този глобален свят, в който живеем... Заваля, така че останахме принудително да закусим там поредните студени нати. По това време все още ги смятах за много вкусен десерт и не подозирах какъв е, когато е прясно изпечен. 

След като се изваля, ходихме до реката и размишлявахме как да се върнем по нов път. За жалост не беше останало достатъчно време, всички мостове бяха твърде далеч, за да ходим натам и после да си стигнем до багажа навреме. Решихме да пробваме поне лифта, за да сме видели града отгоре, но да платя 6 евро за това ми се видя абсурдно и се качихме пеша. Всъщност около реката е страшно красиво и цветно, но много духа, а ние бяхме отказали категорично да носим дебели дрехи на пролетно пътуване. 

 

След като си взехме раниците, помислихме над възможността да хапнем пред апартамента, но след като почакахме 15 от 60 оставащи ни минути до хващане на метро, се подразних и си тръгнахме, без да поръчаме. Щяхме да хапнем нещо по път, макар че до този момент не бях виждала никаква вкусна готова храна. Намерих си едно хлебче с бакаляо, на което ако бяха сложили поне едно листо и доматче, щеше да бъде съвсем разумен обяд. 

Предния ден не бяхме открили книжарницата на Хари Потър, така че решихме да опитаме отново, тъй като ни е на път. Оказа се, че в неделя не работи, а аз  вече съм снимала фасадата й, без да разбера какво е това, което зяпам. Има неща, за които щом науча, влизат в задължителната ми програма. Красиви книжарници и библиотеки например. Аз обичам да чета и макар да съм с електронна книга и да не дрънкам безсмислици за аромата на страниците, от малка си мечтая в следващия си живот да живея в Щатите, да имам кокетна книжарница с малко заведение с превъзходно кафе и качествени торти. Или може би в предишния си живот съм имала и ме мъчи носталгия. Всъщност не вярвам в прераждането, но въпросът е, че исках да посетя красива книжарница. Добре, че не бях и гладна, защото иначе щях много да се вкисна  

 

Като се върна назад и си гледам снимките, разбирам, че Порто ми е харесал. Много е красив, цветен и фотогеничен. Но твърде туристически. Следващия път ще спя от другата страна на реката и ще си взема яке, за да пия вино навън  

 

Метрото се оказа с доста разредено разписание, но стигнахме навреме за поредния скучен полет. И кацнахме навреме.

 

 

[Lindt]

Ден 3 Лисабон

 

Имахме сериозни трудности с купуването на карта за лисабонско метро, но след това напълно ги забравих, докато разглеждам различните станции по пътя. Много ми харесаха и съжалявам, че не се возихме повече пъти и не слизахме на най-интересните. 

 

Стигнахме към към 15:00 в центъра на Лисабон и ни оставаха няколко часа до срещата с Леси и Наско. Излизайки от метрото ни посрещна слънце, широк булевард с огромни дървета и по-поддържани фасади. Мисля, че вече обичах този град. Не че бях предвидила много време за разглеждане, но Уиз ми вкизат в положението и пускат нова линия, за да се поправя. 

 

Открихме си новия мини апартамент, където щяхме да пребиваваме следващите 3 вечери, изпихме по една малка бира и освежени се помъкнахме към най-близкия мирадуро. Отново беше станало следобед и хем бяхме гладни, хем не искахме да си развалим вечерята и да се изложим пред новодошлите   За наш късмет на въпросното мирадуро имаше павильончета с храна, състояща се основно от месо. Взехме нещо, което те наричат тапас, но е само 1 вид и се състои от няколко видя колбаси, сирене, малко маслини и е запечено на плоча. Порцията беше доста голяма и нямаше кориандър    

 

Продължихме обиколката си, този път със спускане и бира в ръка. В тази жега много се ожадняваше

 

Прибрахме се преди срещата, защото неусетно се бяхме озовали до дома и си облякохме по едно тънко яке. Беше дошло време да проверим дали и вторите магеланци, с които се пробваме да пътуваме, ще са търпеливи колкото Жижо, за да ме изтърпят 6 дни.    

Редактирано 18 юни, 2017 от Lindt

[Lindt]

След като се срещнахме, обиколихме почти същите места в центъра и се държахме като горди домакини, които развеждат гостите и чакат и те сега да ахкат на същите места или да забележат нещо ново и интересно. Тъй като Леси беше малко настинала, а аз си нямах дебели дрехи, в един момент трябваше да прекратим обиколката на града и да седнем някъде на топло. Това с намирането на маса се оказа трудно, но не чак толкова, колкото в Порто. Аз за всеки случай помрънках, убедена, че ще си пия портото на гладно и тази вечер

 

Намерихме си заведение, повярвахме на сервитьора, че след 10-15 минути ще можем да седнем вътре и да вечеряме истинска храна. Човекът изобщо не ни излъга, настани ни вътре, донесе ни от виното на заведението и заразглеждахме менюто. Португалците или не ядат зеленчуци, или просто нещо не разбирах относно салатите. Както и да е, и без друго рядко си поръчвам салата. Въпреки постоянното ми мислене за храна, аз не мога да изям много и не си поръчвам повече от едно ястие. При това половината го оставям или за Жижо, или го връщам, защото не ми харесва. Изключение прави рибата, истински ми свиди да ми взимат от нея, но бих я разменила за парченце от чужда рибка. Решила, че ще си поръчаме 2 риби, въобще не съжалявам повече за сиренцата в менюто и месото, което пекат на съседната маса. Грешката в стратегията ми е, че туната е свършила, така че ще вземем сьомга и трета от 365 рецепти за бакаляо.

Наско се изхитря да поръча октопод и аз хем гледам в чинийката му като сираче, хем не искам да го подяждам. Той не иска да яде нито сьомга, нито недоразумението бакаляо, така че аз си преглъщам геройски лигите и не пипам октоподчето   Естествено не издържах, защото те хем имаха по-вкусна храна, хем изобщо не се притесняваха да примляскват от удоволствие и да обясняват колко е вкусно.  Оказва се най-вкусният октопод, който съм яла. И тайландците, и гърците могат да си хващат готварските шапки и да отиват да се учат в този ресторант. Вече въобще не се чувствам преяла, така че с удоволствие прегръщам идеята за втора порция. Също така забравям напълно оплакванията си от португалската кухня и просто с Жижо си стискаме ръцете да прекратим опитите да намерим вкусен бакаляо, колкото и да ми се иска да кажа на Сънчо, че не е прав 

 

Тъй като уж сме уморени и ще ставаме рано, се отправяме към леглата си. Ние си имаме привлекателно руби порто в къщата, а Леси и Наско, доволни че са се спасили от нас, забравят настинката и умората и отиват на бар с някакъв пиян японски певец. Случайност?

Редактирано 18 юни, 2017 от Lindt

[lesy]

Японецът беше десертът към заведението в което влязохме уж да слушаме фадо по път за квартирата. Цялото заведение пееше, японецът свиреше, после дойде при нас, после се започнаха едни разговори за Япония, та до 2ч... Оказа се, че не е фадо, а португалците си пеят техни песни.

Линдт, благодаря, че ми припомняш. Бях забравила, че бях болна през повечето време.

[Lindt]

Намерих какво да ти припомня и аз. Мисли за октопода  Аз понякога дори го сънувам. Всъщност затова и си описвам пътуванията, за да не забравя какво е било. От сега се чудя как да обясня стипчивостта на част от менюто ни и ще разчитам на малко помощ. 

[Edem]

преди 19 часа, Lindt каза:

Като се върна назад и си гледам снимките, разбирам, че Порто ми е харесал.  Следващия път ще спя от другата страна на реката и ще си взема яке, за да пия вино навън  

То от другата страна на реката изобщо не е Порто, а е друг град - Гая. Така и в Лисабон от другата страна на реката е Алмада, което също е друг град.

В Порто и мен ме впечатли точно разминаването между мащаба на картата и реалността, и честно казано един ден ни беше напълно достатъчен. И нямаше много туристи, единствено на Клеригуш имаше хора, но и кулата и църквата са много интересни, а билета от 3€ няма и да го коментирам. Да не говорим, че през цялото време имаше изпълнение на орган, на някои тераси си направо на 5 метра от органиста.

Въпреки моите предварителни очаквания обаче, Порто бледнее пред Лисабон.

 

[Lindt]

Ден 4 Лисабон

 

Ние наистина се събудихме рано и решихме, че този път ще успеем да хванем отворена фабриката за нати. Имаше поне два клона в тази част на Лисабон, която вече бяхме обходили два пъти и предстоеше да го направим още 2-3   Освен че топлите нати са някак течни и трябва да внимаваш да не се накапеш, ако си непохватен като мен, имат съвсем различен вкус. Аз лично бих хапнала и сега една ната. И кафето ставаше за пиене. Всъщност това е чудесен старт на един слънчев ден. 

 

След това решихме, че ще се качим до Свети Георги. Естествено, озовали се в нов и неизследван участък на града, аз успях да се замотая както обикновено, а и обиколихме и едно пазарче. То предлагаше съвсем същите храни и напитки като на мирадурото от предния ден, така че явно са позиционирани на различни удобни места из града.

Леси се обади, че са готови да излязат и също искат да се качат до горе, а ние предпочетохме да се върнем 1 км, вместо да обясним къде сме и да висим там да чакаме. Все пак беше слънчево, но късите панталони и роклите, в които се бяхме пременили, не бяха много подходящи за температурите в 9 сутринта.

Разходката из Алфама беше много приятна и бавна, намерихме си и много симпатични картини и рисувани магнитчета, плочките, с които свързвам Португалия и всевъзможни шарени съкровища. Не успяхме да влезем в крепостта, защото на 1ви май явно не им се работеше. 

За моя изненада нито аз, нито Наско имаме много снимки от квартала, а на мен ми беше много приятно за разходка. Намерихме си и чудесно място за обяд за местни, където да се подкрепим с кана вино, голяма порция месо с гарнитура и десерт за по 6-7 евро на човек. Беше ред на Леси да направи несполучлив опит да опита вкусен бакаляо  

Тъй като имахме само този пълен ден за Лисабон, а Леси и Наско си бяха оставили и един в края на пътуването, Белем беше отпаднал от плановете ми автоматично и денят беше предвиден за шляене и не бързахме за никъде по липса на ясна цел. Спуснахме се от Алфама, видяхме няколко красиви имения, гледки и площадчета по пътя и пак се оказахме до морето и поседнахме на брега до триумфалната арка, за да изпием 2 патрончета порто, на които не успях да устоя в едно магазинче. Явно имам проблем с алкохола. 

 

   

 

Наско ни постави амбициозната задача да видим и един голям бял манастир, на най-далечния хълм, който се виждаше в далечината. Май никой от нас не беше наясно какво е това място и защо трябва да изкачим и спуснем няколко хълма, за да стигнем до там, но си беше някаква цел. Мотивирано марширувахме, после ходихме усърдно и когато започнахме да лазим отчаяно, а въпросната забележителност изобщо не изглеждаше близо, се отказахме и решихме, че е време за вечеря. 

Беше понеделник, така че не видяхме някъде да има фадо, а и беше рано за бара с японеца, така че седнахме в един непретенциозен ресторант близо до апартамента им. Наско и Жижо получиха доста вкусни риби, а ние толкова искахме октопод, че това, че е в доматен сос не ни спря да го поръчаме. Е, не е вкусен с преварен ориз и плуващ в купа, но пък си имах вино и го преглъщах без затруднение. 

Не помня защо след вечеря не отидохме в техния бар, може и да не е работил, но приключихме вечерта, изпивайки бутилка порто на гости на Леси и Наско. 

 

 

Редактирано 19 юни, 2017 от Lindt

[Lindt]

Много хора ми четат темата, а Жижо твърди, че когато преполовя всеки разказ, спирам да пиша увлекателно и почвам да го побутвам до край. Вчера хич не ми се пишеше, ама то кой очаква ползотворност в понеделник? За съжаление ми е много трудно да преразказвам история на страна, град или забележителност, дори да ми се е сторила увлекателна и да е занимавала ума ми няколко дни. Така че трудно споделям натрупаните си по време на път знания. 

 

Вероятно съм била несправедлива към Порто. Ние все пак го посетихме през дългия за цяла Европа пролетен уикенд на 1ви май. Нормално е да се предположи, че пренаселеността се дължи на това. От другата страна на реката, в Гая, се намират винарните, винарските складове и най-важното - има разкошна гледка към стария град на Порто. 
Тъй като градът е бил под властта на църквата, и то по времето, когато богатствата от колониите са се разделяли основно между португалци и испанци, интериорът в някои катедрали е феноменален. Гидът ни каза, че просто не са знаели какво да правят цялото това бразилско злато. После погледна извинително бразилеца в групата ни, поредната история, в която човек може да задълбае, ако има желание. 

 

Вече няколко пъти споменавах пастел де ната, чудесния сладкиш, с който свързвам Португалия. Разказаха ни, че яйченият крем е толкова сериозно застъпен в местната кухня, тъй като белтъците са използвани от избистряне на виното и за изглаждане на одеждите на монахините. Момичета, които се отричат от светския живот и се вричат на Исус, не са излизали повече от стените на манастирите. Но в катедралите, близо до една показна решетка с шипове, където хората даряват средства на църквата, получавали в замяна сладкиш с яйчен крем. Все пак в следствие на производството, имали толкова много жълтъци, че трябвало да правят нещо с тях и дори имало съревнование между различните храмове, така че и до днес в различните региони, популярните сладкишчета са със своя рецепта. 

Аз лично заклевам всеки да изяде колкото може повече сладкиши  

 

Редактирано 20 юни, 2017 от Lindt

[Lindt]

Ден 5 Синтра

 

От около 3 години искам да отида в Синтра. Даже ми се искаше да спя там, да ходя пеш, да се наслаждавам на градини, гледки и романтизъм. Да не бързам и да обмисля къде искам да влезем и къде не. И може би да спя в мелница. Не знам кога точно Фичо ми каза, че ако си с кола в Португалия, може да намериш много интересни места за настаняване, включително и да спиш в мелница. Е, тази си цел не успях да я осъщества. Нищо, следващия път. Не съм сигурна кое е по-лошо - да си мислиш, че имаш цялото време на света и ще се върнеш на всяко място, на което ходиш, или алчността да те превземе и да се опитваш да правиш 100 неща за един ден. 

 

С Леси предната вечер разлиствахме пътеводителя, четохме магеланци и не успяхме да направим оптимизиран план на посещенията в Синтра. Възможно е наистина Пена, Монсерат и Кинта де Регалейра да са най-интересни и да трябва да избереш тях. Но аз си се бунтувах, че са просто удобният и универсален избор, а не задължително и моите топ 3. Задоволихме се да се спрем твърдо на кладенците и Пена, а после за каквото остане време. 

 

В този ден щяхме да вземем колата под наем. Идеята беше да е от летището, не помня защо и съответно Леси и Наско да тръгнат по-рано, ние пък да вземем нати за закуска и да се видим на спирката преди летището. Тъй като неясната програма трябваше да е интензивна, щяхме да тръгнем възможно най-рано. Винаги се опитвам да съчетая облеклото си с очаквано преживяване. Много бях доволна, че ще разглеждам замъчетата с рокля в бонбонено розово, която може и да не беше съвсем подходяща за принцеса, особено с маратонки, но аз така си се чувствах цял ден  

 

Естествено, нещата не минаха гладко и нито натите бяха отворени преди 8, нито колата се нае толкова лесно, та в Синтра се озовахме малко след 10. При това изобщо не бяхме проучили къде ще оставим колата, от кой дворец да тръгнем и как да се придвижваме. Направихме 3 обиколки в задръстването, докато открием къде да паркираме и с това почти изчерпахме обиколката на самото градче, което даваше заявки да е приятно и интересно за разходка. Добрата новина беше, че паркингът беше евтин, макар и да нямаше опция да сме за цял ден, а кафенето срещу колата предложи единственото хубаво кафе за престоя в тази страна. Какво повече да иска човек? 

 

И така, изпихме си кафето и се отправихме към Кинта де Регалейра, защото аз най-много обичам цветенца, а там трябваше да е най-хубавата градина. По пътя направихме 100 напълно безсмислени кадъра, просто защото ни харесваше какво ни заобикаля, а не че някой от тях въобще прилича на нещо. Понеже все още бяхме свежи и въодушевени, този замък много ми хареса. Е, твърде рано беше, за да има истински цъфнали градини и повече ми приличаше на гора, но ми беше първото замъче и можех да си хвърча щастливо наоколо. 

 

[Sju]

преди 21 минути , Lindt каза:

И може би да спя в мелница. Не знам кога точно Фичо ми каза, че ако си с кола в Португалия, може да намериш много интересни места за настаняване, включително и да спиш в мелница.

 

Моля, моля, моля за повече подробности за мелницата.

@Фичо ?