дневник Приказка за Португалия

[Lindt]

След като се изморихме и започнахме да огладняваме, беше време да продължим с плана за деня. Бяхме прекарали много време в първия замък и трябваше да преместим колата, да хапнем и да се отправим към Пена.

Не се справихме много добре с избора на заведение, защото имаха туристически менюта, страховити цени или направо предложения без цена, което винаги ме плаши. Накрая решихме да хапнем в кафенето до колата, където предлагаха сандвичи и супи.  Имаха вкусно пиле с ориз, за което не знаех, докато Жижо не се опита да го изяде. Превзех тази чиния под претекст, че ме смята за прасе, щом ми е поръчал 4 сандвича, вместо два и няма пък да ги ям и му се сърдя!

След това си взех и бира от магазина, за да си я пия в градините, но точно когато се качихме до паркинга пред Пена, се оказа, че Жижо е забравил чантата на фотоапарата в кафето, явно разсеян заради грешната си поръчка. Трябваше да се върнем, а аз да си пия по път, за да не ми се стопли най-скъпичкото. Благодарение на впечатлителната сутрешна разходка, пълното стомахче и изпитата бира, на мен хич не ми се обикаляха градини, които приличат на гора и нямат цветя, но се оказа, че не може да вземеш билет само за двореца. Така че преодолях желанието си да легна в тревата и тръгнахме по баира към замъка. 

 

Пена е много.. на снимки цветен и странен дворец, но на място цветовото съчетание ми се видя странно, боята олющена и на петна, а тълпите много големи. Все пак някои орнаменти наистина ми бяха интересни, а интериорът на подобни места винаги ме учудва с това, че е крайно неудобен, непрактичен и уморителен дори за 5 минути престой, пък какво остава да живея вътре. Кухнята ми хареса най-много  И чудовищата  

 

След това трябваше да избираме между 2 мирадуро, но вече минаваше следобед и почваше да ми става студено. Така че помрънках по пътя, поснимахме и тръгнахме надолу. На картите на замъците има маршрути и точки, които са интересни. На мен не ми се сториха заслужаващи внимание, но просто се бях пренаситила. 

 

 

Вече ставаше късно и въпреки пренасищането, исках да видя поне мъничко от Монсерат. Примерно да го зърна от входа или само за малко да влезем в градините. Не ни се получи и тръгнахме към Кабо ди Рока. Аз лично нищо не очаквах от това място, океан щях да видя на следващия ден и не изпитвам потребност да видя най-високо, западно, източно или каквото и да е най място. Но пък щеше да мирише на море и може би да има заведение. И да гледаме специален залез. 

Кабо ди Рока е много хубаво място. Магическо. На нас ни се стори красиво, макар че вееше, имаше хора, заведението не работеше и пристъпвахме от крак на крак 30 минути, за да се постоплим докато слънцето благоволи да се прибере вкъщи. Освен това за мой късмет Наско се беше погрижил да напълни няколко патрончета порто

 

[Фил]

На 21.06.2017 г. в 21:36, Lindt каза:

Не знам кога точно Фичо ми каза, че ако си с кола в Португалия, може да намериш много интересни места за настаняване, включително и да спиш в мелница. Е, тази си цел не успях да я осъщества.

 

На 21.06.2017 г. в 21:57, Sju каза:

 

Моля, моля, моля за повече подробности за мелницата.

@Фичо ?

При нашето пътуване, когато сглобявах програмата  и се ровех за места за спане, попаднах на една мелница близо до Синтра, която доста ме изкуши,  защото много си падам по такъв тип настаняване, вместо традиционните скучни хотели.  За съжаление не ме устройваше достатъчно добре като местоположение, понеже транспортната задача изискваше въпросната вечер да се изтеглим възможно най на север и по-близо до Обидуш, тъй като на другия ден предстоеше доста наситена програма по трасето Обидуш-Назаре-Баталя-Томар-Коимбра и бях предвидил ранно ставане и тръгване. Така за настаняване избрах едно приятно сърф-хостелче в Praia de Porto Novo, което се оказа новоремонтирано, с големи самостоятелни стаи с бани, и най-важното -  успяхме да влезем в красивия Обидуш в неделя сутринта към 8:15 и беше голям кеф - тихо, спокойно и празно, а местните точно започваха да отварят капаците на прозорците, да изнасят масички и столчета пред кафенетата и магазинчетата за сувенири и въобще градчето се пробуждаше.
След около 2 часа, когато пообиколихме и вече се ориентирахме за потегляне към Назаре, започнаха да пристигат автобусите с туристи и тълпите плъзнаха по калдъръмените улички на Обидуш...

Малко се отклоних, а въпросът беше за ветрената мелница  , ето я: 
- в airbnb - цък
- и в booking, където май излиза по евтино - цък

 

И няколко стимки от Praia de Porto Novo и Обидуш:

 

 

 

 

Сори за това нахлуване в темата на Lindt.

Редактирано 22 ноември, 2022 от chandni
По молба на Фил

[ven62]

преди 11 минути , Фичо каза:

 

При нашето пътуване, ....

Малко се отклоних, а въпросът беше за ветрената мелница  , ето я: 
- в airbnb - цък
- и в booking, където май излиза по евтино - цък

 

И няколко стимки от Praia de Porto Novo и Обидуш

Ха, колко е малък света.

Ние спахме точно в хотелчето от втората ти снимка - Обидуш, дето на стената пише 5. А в ресторанта (част от надписа на снимката) хапнахме на вечеря. Един рицарски ресторант, ..., супер беше,...

[Lindt]

Ден 6 Евора

 

Наско и Леси си бяха харесали Евора за спирка по пътя. На мен на снимки не ми се стори невероятно интересно, а защо беше в списъците на ЮНЕСКО също ме домързя да прочета, не че тази информация се отразява на посещението ми някъде. Та колкото и да ми се искаше вече да отидем до моренцето и да се излежавам, обичам и да спирам където е възможно.

Вече бяхме спирали за закуска с нати в една коркова горичка, така че денят ми изглеждаше розов. Всъщност това беше първия ден, в който хич не ни беше студено и дори хладно. Във вътрешността на Португалия беше доста по-топло, по-слънчево и не духаше, така че още сутринта се чувствах чудесно по лятна рокля и сандали, нищо че моренцето се отлагаше.

Влизайки през крепостната стена, видяхме пътечка през парк, в който е забранено влизане с кучета. А и беше пусто, така че избрахме този маршрут. Малко след това разбрахме и причината за забраната, защото срещнахме поредната групичка пауни. Аз много ги харесвам тези птици, особено когато имат дълги опашки. През октомври в Европа май нямат и си ги пускат около чифтосване или поне така предполагам. Но през май са много красиви и мога да посетя толкова градинки с пауни, колкото има, без да ми омръзне. След като 20 минути се опитвахме да снимаме паун върху очарователна полуструтена арка, но слънцето и една зелена найлонова торбичка се бяха наговорили да прецакат кадъра, се отказахме и поехме към центъра.

Още с първите крачки много харесах Евора. Беше с ниски постройки, боядисани в бяло и слънчево жълто. Кадрите на Фичо са подобни, така че догодина може да отделим време за Обидуш. Видяхме една голяма катедрала с чудесни сенчести стълби и аз естествено седнах да си гледам наоколо и да се опитвам да изпия поредното ужасно кафе, докато Леси разгледа интериора. После влезе и Жижо. Когато излязоха, явно доволни от видяното, нахлухме и ние с Наско да изследваме украсата в катедралата. В такъв невероятен синхрон отделихме 30 минути за нещо, което можем да обиколим за 5.

Следващото нещо в програмата беше Capela dos Ossos, за което могат да разкажат останалите. Аз вече бях виждала купчини черепи в Метеора, а после и човешки кости, използвани за украса при Капуцините в Рим, така че не изпитвах никаква нужда да се завирам в подобно зловещо място. Недостатъкът беше, че не можах и аз да погледна Евора от високо, но пък позяпах групички местни дечица, поседях на сянка и подслушах какво си говорят останалите туристи. Рядко съжалявам за времето, което отделям за нищоправене.

Поразходихме се и се озовахме пред едно много симпатично площадче, където се снабдихме с карта на града от туристическото бюро. Спряхме в една сладкарница да ядем подобия на нати, с бадеми и канела. И кокоски, защото много ми липсваше вкусът им, откакто опитах домашна кокоска на пазара в Тенерифе. Всъщност за човек, който не обича сладко, десертчетата в Португалия ми допаднаха и изядох добро количество от тях.

Докато се движим по жълтите улички, с малки дворчета, пълни със зрели лимони, моят ентусиазъм не намаляваше, но Жижо започваше първата си алергична криза за годината и се вкисваше все повече с всяка крачка. Така става с непослушните, получават тъп подарък за рождения си ден. Така де, в такива моменти моята компания хич не му помага да се чувства добре, но ми е жал да го зарежа сам с мъките му. Леси и Наско се покатериха на следващата катедрала, която изглеждаше супер добре, но както казах любовта иска жертви и реших да остана с киселяка За да не чакаме отпред, продължихме по една уличка, изпълнена с туристически магазинчета. В края си се пресичаше с друга, пълна със заведения и за наше щастие имаше улични музиканти, така че поседнахме на тротоара да слушаме. 10 минути по-късно осъзнахме, че музиката ще се чува и на масичка на заведението, където може да пием вино, така че се преместихме.

Аз доста рядко пия преди да обядвам, но кафето беше гадно, а предпочитах да обядваме цялата група, а не на части. Точно си получихме виното ( много евтино заведенийце, чак се изненадахме ) и музикантите си тръгнаха. Но пък дойде Наско, който да ни забавлява. Леси беше избягала, явно решила, че дори Жижо да не разбира идеята на рождените дни, ще му купи споменче от мястото. Браво на Леси

След като всеки приключи с важните задачи ( моята беше да изпия всичкото вино)  се заехме да търсим къде да обядвам. В няколко менюта преди това видях супа с dogfish, което нямам представа какво е, но бях любопитна. Така или иначе, когато решиш да обядваш, се появяват пречки от различен вид и се оказва по-трудно от очакваното да избереш заведение. Въпросната супа беше решила да струва между 8 и 12 евро, което ме разочарова и пропуснахме всички заведения, в които я имаше. Така накрая седнахме в закусвалня, където предлагат едно единствено основно, салата и супа, които не разбрахме какви са точно Оказа се изключително вкусно патешко с ориз, а и червеното вино ми хареса. Всъщност винаги се радвам, когато в менюто, особено обедното, има нещо различно от пилешко и свинско.

След обяд се отправихме към Алгарве, защото според туристическата карта някои от нас бяха разгледали почти всичко интересно в Евора  Други пък искаха да влязат в колата, където климатикът ще спира голяма част от полените. 

[Lindt]

Следобед стигнахме до нашата нова къща, при това обща за следващите дни. Не помня дали съм се оплаквала досега, но съм разочарована от местата за настаняване. Запазвахме през airbnb и ползвахме някакви ваучери за намаление, така че всичките разходи за 10 нощувки бяха около 300 евро. И според снимките местата трябваше да са много хубави. 

И така, къщата беше малко извън Албуфейра, в кварталче с новопостроени къщи с дворчета. С чисти улички, светли тонове, сходна архитектура, измити боклуджийски камиони, по-големи и пищни градинки от подобни райони в Лансароте например. Във всеки двор имаше по някое куче, така че когато се прибирахме, озвучаваха района в хор. Отглежданите растения не бяха невиждани за мен, но не толкова обичайна гледка в България, така че за мен изпълнението на дневната квота крачки на Леси из квартала беше интересно. 

Та въпросната вила на снимки изглеждаше добре обзаведена, с две бани и спални, градина с барбекю и всичко нужно, за да ни е комфортно и да не се прескачаме. Това, което не си личеше на снимка е, че тази година никой не беше чистил и проветрявал. Приличаше на лятна вила, в която тийнейджъри са ходили последни и на тръгване са замазали всяка повърхност и съд, за да не им се карат родителите. 

Спалните бяха две, но завивките, чаршафите, възглавниците и матраците бяха стари и смотани. Благодарение на големите количества португалско вино си спах сравнително непробудно, но определено не беше комфортното място, което очаквах. Та явно се научихме като цена и местоположение да боравим с airbnb, но като чистота и комфорт все още не ни се получава. 

 

Тъй като стигнахме достатъчно рано, се надявах този ден да видим океана. Не се получи, докато се нанесем, напазаруваме, набележим заведение за местни и то денят мина. Наумили си бяхме да ходим пеша, защото е на километър, за да може и Наско да пийне вино, но повървяхме близо час, така че едва ли е било такова разстоянието до заведението   Но пък разгледахме кварталаи по-важното - харесахме видяното. Ако имаха повече зеленчуци в менюто и малко по-топъл океан, щях да обмисля да живеем там като се пенсионираме. Но засега предпочитам Гърция или Канарите. Все пак на година избирам поне 3 места, на които искам да живея някога, така че не е проблем, че Алгарве има няколко недостатъка. 

 

Заведението за местни се оказа голямо и по-скоро евтино, отколкото с качествена кухня. Аз прекарах вечерта в ядене на малки охлюви, така че и ръцете, и устата ми бяха заети с двучасова борба за 50 грама храна. Ако другите са скучали, да са си взели и те охлюви.