дневник Малко тенис и повече бира.

22 юни, 2017

Привет.
Погледнах, че не съм писала във форума повече от година, ако съм по-точна година и 4 месеца, и реших да драсна няколко реда, за да върна жеста за това, че ползвам все още хора тук като насоки и идеи за разни места.
Другото, което ме провокира, че последните дни получих три запитвания във фейсбук, свързани с последното ни пътуване до така познатата на всички Германия. А тъй като споделянето на всякаква информация само на лични не обогатява Магеланци по никакъв начин, а и по споменатите по-горе причини реших да се разпиша.
Началния замисъл, за да се осъществи това пътуване /а в последствие се оказа най-непредвиденото и единственото нещо, което не се разви по план/ беше да гледаме Федерер на трева, а покрай него се наместиха и останалите точки в пътуването- гледането на поне един хубав замък /при нас бяха два/, на поне едни градини и обиколка из двата града- Франкфурт- по логистични причини и Щутгарт- по същите.
Групата ни беше от скромните 13 човека- мисля, че само двама от тях не са членове на форума. 12 се събрахме на летището, където се видяхме и със заминаващия за Малта Оги, а последният 13-и войн ни чакаше на летището във Франкфурт, някъде на майната си....
Следва...

Ще замоля @Брани и @Desi75 да допълват със снимков материал като основни фотографи на пътуването ни.

22 юни, 2017

Та всичко започна доста по-рано, около април, когато пуснаха билетите да турнира. Само че, който си е алчен понякога пада в капана. Имахме няколко варианта- да си вземем билети за два поредни дни- 1/8 финалите в сряда и четвъртък и така да си гарантираме да гледаме всички. Следващ вариант да гледаме събота или неделя го отхвърлихме, тъй като там вероятността да не видим никой, който ни интересува в игра се увеличаваше. Най-реално и разумно / в последствие не се оказа точно така/ беше да си вземем билети за петък за всички 1/4 финали, а на Димитров и Федерер им оставихме една единствена мъничка и не толкова сложна / според нас/ задача- да вземат само по един мач.

Та взехме билетите за турнира, самолетните също и зачакахме. До тук бяхме по-малко, но аз не издържах и се похвалих във фейсбук и от дума на дума се увеличихме с @Desi75 и @Брани

През букинг взех три стаи в един хотел в Щутгарт, че нямаха повече наличност, през Hotels.com останалите, които ни трябваха, а през ммт се сдобихме с една такава във Франкфурт в хотел Рамада на много прилична цена.

Остана ни да чакаме и да бленуваме как ще видим Мастера в игра, като крояхме и планове как да притичаме по терена с виковете - "МАСТЕРА Е БОГ" без да ни арестуват.

Редактирано 22 юни, 2017 от Тони

22 юни, 2017

Специални благодарности на Тони за това, че след като се похвали се оказах с билет за турнира, самолета и част от прекрасната група!

П.С.Толкова хубаво пишеш, Тони, а също полезно и много увлекателно, прави го по-често!

Започвам с малко снимки от Хайделберг :-)

22 юни, 2017

Ден 0 /сряда/

Ден преди тръгването или- как нещата малко по малко почнаха да се объркват.

Понеже не живея в София трябваше първо да стигна до там. Без това излязоха едни събирания в столицата предната вечер и реших това да е в сряда. Малко неудобно ми беше времето- след работа, но нямаше как. Проблем по-скоро беше това, че точно тогава играеше първия си мач Федерер. Оня, единствения, който трябваше да вземе. Та почна мача- гледам си аз, взе първия сет, после втория и аз вече се глася да потеглям. Да, ама докато си карам си зяпам резултата и хоп- 1:1. Започна и решителния, трети сет...ами сещате се... Докато го загуби, имах минимум 8 съобщения във фейса по темата и 3 обаждания, пак за това. Ама нищо де, все ще си гледаме тенис. Пък и Григор си е там, той поне....Споделих с Деси, че може и той да падне и тя такова уплашено ми каза- неее, това изобщо не мога и да си го помисляяяя....

Стигнах си аз ,ама по пътя няма да крия, че на всеки десетина минути мрънках и споменавах цялото семейство на Федерер, не със съвсем добро. То не че с лошо де, просто не обичам някой да ми проваля плановете и ако все пак това се случи, му го връщам поне десеторно.

Стигнахме, седнахме по маси, та се кротнахме после.

Редактирано 22 юни, 2017 от Тони

22 юни, 2017

Ден 1/четвърък/ част 1

Пътуването започва или- как всичко, което беше възможно и то се обърка.

Срещата ни беше на летището малко след 10.30, а който закъснее направо в салона. Всички пристигнаха, само Деси издирвах, че се притесних да не види опашката на самолета при все мерака, който имаше. Оги ни намери в салона и дойде да се видим за минута две, колкото всеки да сподели плановете си.

Няма да ви казвам какви сцени се разиграха по време на полета...който бил-видял. Кой спечелил-спечелил.

Бързо бързо стигнахме и се заехме да вземем наетите бус /от Аламо/ и кола /от Бъджет/. Същевременно вдигахме доста врява, но то като се събере толова народ така става. Също трябваше да се намерим с пасажер номер 13, който ми обясняваше, че е на рент а кар корнера, където бяхме и ние, но така и не се сещахме да се попитаме една друга на кой терминал сме. Ама се разбрахме де и тя тръгна към нас. В същото това време се оказа, че ние пък за колата трябва да отидем на терминал 1, че нещо им се омотало на Бъджет и нямали коли в момента на този. Тъкмо дойде 13 ия и хоп, наобратно. Останалите се натовариха в буса и си уговорихме среща в Хайделберг, че да не се мотаят и те излишно. На влакчето, на другия терминал, на поредната опашка ииииии бях сигурна, че ония от буса ще ни поведат минимум с една бира.

Всъщност най- лошото, които се случи докато пътувахме към Хайделберг беше, че Григор падна. Ние вече бяхме претръпнали, та го преживяхме някак, стигнахме в Хайделберг, останалите бяха заели дъъълги маси точно на площадчето до паркинга, където се бяхме разбрали да оставим колите. Деси беше уговорила и среща с нейни приятели, така че вече бяхме 15. Та....наздраве! Първи бири, първи вурстчета, сервитьорка украинка и подготовка да се покатерим след малко до замъка, за да възстановим баланса в телата ни след изпитите бирички.

Редактирано 22 юни, 2017 от Тони

22 юни, 2017

Малко бордни снимки: над Чехия, Словакия, Германия, разминаване с друго самолетче (за разкош, не за друго) и самият Франкфурт отвисоко.

22 юни, 2017

СеднАхме! На месца и Хайделбергско.

22 юни, 2017

Ден 1 /четвъртък/ част 2

Или как нещата продължават да се объркват.

След като нахранихме и напоихме телата следваше културно масовата дейност. Имахме кратки спорове дали да се качим с фуникуляра или пеш, разбера се решени в наша полза-демек пеш. То не че нещо кой знае какво, ама все пак се вдигахме от маса. Но като сме много хора, то докато се закачиш нещо с един, да се подърлиш с друг и неусетно си горе. Позяпахме от тераската след градините, насладихме се на гледката, после минахме и през самите градини, почетохме Гьоте, излязохме и на другата точка за гледка-тераската пред самия замък и то неусетно минали почти два часа. На слизане някак си се изпозагубихме, та си чукнахме една среща на моста. Хайделберг е прекрасно място. Същия ден ми излезе известие във фейсбук, че съм била там точно преди 4 години на същата дата. СлОчайност? Не мислиа!- би отсякъл тук Брани!

Времето вече доста беше напреднало, та решихме да палим към Щутгарт. Стигнахме там малко преди 22 вечерта, за да ни кажат в хотела, че са ни дали двете стаи, тъй като не са успяли да дръпнат пари от визата по някаква непонятна причина. Девойката отнесе доста мъмрене, а то беше едно младо момиче и така се притесни, че чак ми дожаля. Съответно веднага ни предложи да настанят 4 от нас в друг техен хотел. Тъй като беше станало сто часа, а още не бяхме пили бирички казахме ок и 4 човека тръгнаха с колата да се настанят. След час се срещнахме на центъра. Почти беше утре. Но работата не търпеше отлагане и въпреки, че заведенията затваряха намерихме едно турско и седнахме да хапнем и пийнем по бира две. Все пак бяхме тръгнали на малко тенис и повече бира....Около 1 бяхме вече съвсем гроги и решихме да се прибираме, то пък се оказа че доста сме повървели и ни домързя. Деси ни спаси, като направи справка и намери автобус, който се движеше и по това време, та взехме по един курц билет и право в креватите.

Не всички де, имаше ентусиасти, което продължиха мисия бира пред вратата на хотела.

Редактирано 22 юни, 2017 от Тони

22 юни, 2017

Въпросният Гьоте, гледа ни изпод вежди нещо:

Съсипаха ги тия замъци, едно време какви замъци имаше ...

Градчето в комплект с реката са чуднички:

Редактирано 22 юни, 2017 от Брани

22 юни, 2017

Ех, колко обичам такива теми!

Тони, благодаря за разказа - пиши по-често!

Брани и Деси, много са ви хубави снимките!

23 юни, 2017

Ден 2 /петък/ част първа

или

Как нещата рЕзко си дойдоха на мястото.

Срещата ни беше в 9 и 15 пред хотела. А с останалите 4 направо на входа на комплекса, където се провеждаше Мерцедес къп.

При слизането ми минутка две преди това заварих двама трима нетърпеливи, а Деси дори беше успяла и да напазарува от съседния ни магазин, че граничехме с едно Пени. Събрахме се и в уреченото време потеглихме.

Скоба- първа среща с българи- в ресторанта на хотела, една жена каза на чист български- Добър ден!

За тениса бяхме 9 човека, а останалите 4 оставихме да си доспят. Те си бяха по собствена програма из града, за която се надявам Брани да разкаже- посещения на музея на Мерцедес, кулата и нЕкви други неща....които точно в момента за нас звучаха хич не толкова привлекателно.

Че ние отиваме на тенис бе!

Комплекса се намира на едно хълмисто високо място на около 10 минутки от центъра на града. Стигнахме, останалите ни чакаха. При влизането си проверяваха, но имаше лента за хора без никакви чанти и всичко се случваше доста бързо. Ама не мога да опиша как като деца се радвахме като влязохме вътре. То не беше пипане на тревата, не беше позиране, качване по съдийските столчета. Детска му работа. Докато вилнеехме, че и знамена мятахме, щото ние си бяхме дошли за Григор все пак, към нас се присъединиха едни приятни младежи, с черни тениски, 5 на брой. Та единия дойде да ни закача нещо- ама вие за Григор ли?- Той май си тръгна...не знаете ли? Чак тогава забелязахме, че тениските им са с по една буква, и взети заедно правеха името R-O-G-E-R. Та и те не се измъкнаха лесно де. Посмяхме се заедно над лошия ни късмет, пихме по едно бързо кафе и тръгнахме към местата си на централния корт. Всичко беше перфектно организирано, хората си бяха направили един мини бирфест, който впоследствие и ние нееднократно уважихме. Имаше шоу руумове на фондацията на Федерер, на различни спортни и не само марки, дори на пердета и щори! Що пък докато не си на тенис да не смениш и щорите у дома....Доста забавления бяха приготвили извън корта. Дори един от нас си спечели няколко награди от такива състезателни игри.

@Desi75 може да покаже някакви снимки от събитието.

За мачовете какво да кажа- всички бяха хубави. Само дето пропуснахме половин втори мач поради факта, че времето ни за хранене настъпи, а биричките бяха прекалено вкусни.

С три думи- животът е прекрасен. Или с други три- приятели, бира храна. Айде да добавим и тенис, за цвят.

Скоба- на паркинга при тръгване човекът на чист български ни пожела приятна вечер.

Редактирано 23 юни, 2017 от Тони

23 юни, 2017

Междувременно един компактен отряд от четири човека - Аз, Станимир, Гергана и Юлия - решихме да започнем с разходка из Щутгарт, след което да видим дали ще успеем да се класираме за Музея на Мерцедес и ТВ кулата. Музеят на Порше отпадна от програмата, защото се оказа малко по-далеч. Ще ми се да кажа, че го сме оставили за другия път, но този на Мерцедес толкова много ми хареса, че със сигурност пак ще му отделя време следващия път като се окажа в Щутгарт.

Та, центърО на Щутгарт:

Хапнахме и пийнахме на крак (буквално точно пред Операта от последната снимка) в компанията на хора и патици и се тръгнахме към Музея на Мерцедес-Бенц. Понеже така или иначе се придвижвахме с автобусче от хотела до центъра, решихме да си вземем еднодневни карти (6.90 евро) за градския транспорт, за да можем бързо да се качваме на каквото ни трябва. Тук е мястото да отбележа как човек като мен, ненавиждащ градския транспорт (вероятно по-скоро в "татковината") и подвизаващ се или като шофьор или като пешеходец, беше приятно изненадан и впечатлен от системата на обществения транспорт в Щутгарт. С комбинация от автобуси, S-Bahn-ове и U-Bahn-ове придвижването става много бързо (а може и да сме уцелили ненатоварен ден, знам ли).

Както вече споменах, Музеят е отлично направен. Отбелязани са най-важните моменти от световната история от края на 19ти век до наши дни и участието на Даймлер/Мерцедес в много от тях. Автомобилите са групирани тематично по години (макар, че четох в страницата на музея, че понякога има специални експозиции), като покрай всяка от тях звучи музика от съответния времеви период, а на стената се прожектират кадри и моменти от него. Атмосферата е чудесно пресъздадена. А тъй като стигнахме там чак към 16, решихме да се възползваме от намалението на билетите, което междувременно Станимир беше открил на сайта им: стандартен билет за вход е 10 евро, а след 16.30 - 5 евро. (Към 18 без нещо педантичните германци започват да подканят хората да се ориентират към изхода, тъй като музеят затваря в 18.00 - сакън да не се преработят извънредно бе!)

Конят илюстрира едно изказване на Кайзер Вилхелм II, на който, освен че не му се получи с Войната, са му куцали и "предвижданията" - вярвал в конския транспорт и смятал, че автомобилът е само преходно явление:

Първият автомобил с двигател с вътрешно горене и един куп класики от миналия век:

Легендарната спортна история на марката:

Подкрепата на компанията чрез отбора и от Формула 1 за Михаел Шумахер, който бавно се възстановява от нелепия инцидент със ски преди години:

Невероятно красивият прототип в една бройка Mercedes-Maybach Vision 6 с характеристики, която смятам, че трябва да притежава идеалният автомобил: дължина 5.6 м и брой на вратите 2!

След като се насладихме на перфектната работа на германците, хванахме две влакчета и за нула време се озовахме при 217-метровата телевизионна кула, при качването на която установихме две неща: 1. горе духаше ужасно силен вятър и 2. Земята наистина е кръгла.

Последната снимка беше направена специално с цел да видим дали можем да фиксираме останалата част от групата, която вече се беше върнала от тенис-турнира и докладва, че се разхожда из парка в града. Така че, теоретично са на тази снимка някъде! След като слезнахме от кулата, хванахме влакчето и стигнахме до мястото на срещата и най-накрая се събрахме.

(И да, май се олях с тия снимки.)

Редактирано 23 юни, 2017 от Брани

23 юни, 2017

Ден 2 /петък/ част втора

Или

Как всичко вече си беше баш както си трябва

Та, както каза Брани, събрахме се. Изчакахме ги разхождайки се и в момента на събирането се изляха едни потоци от думи- всеки впечатлен разказваше къде и какво е видял. Само че предната вечер, заради късното излизане не можехме да седнем в ресторанта, който си бяхме харесали, а чиниите на хората там изглеждаха доста приятно. Пробвахме се вътре, при което при нас долетя един младеж от персонала и веднага ни предложи да ни настани. Точните думи бяха- Здравейтеее, ще хапвате или ще пийвате?

Та, Дарине от Видин, ако някак си случайно четеш това, поздрави!

Та настанихме се, и се почна пак с биричките и разказите кой какво къде е видял.

След вечеря се поразходихме пак из главната, поснимаха отговорните за това лица и след още една почивка вече за сладки неща се прибрахме в хотела по добре познатия начин- с обществен транспорт. Ония, същите ударници от предната вечер се проявиха отново и ни отсрамиха с пиенето пред хотела!

Редактирано 23 юни, 2017 от Тони

23 юни, 2017

Ресторантът явно е построен от въпросния Карл (изобщо тук който е Карл - все хубави неща е направил. Този - ресторант, Карл Бенц - знаем какво).

И малко нощен Щутгарт: хора си пийват на тревата и имат Беседка!

23 юни, 2017

Брани, мерси че си ни снимал :-))))) Снимките ти са много хубави, Тони разказа ти също :-)

Хайде и аз да се включа с репортаж от турнира по тенис :-)

Закуската ....., тенис, бира, тенис, тенис, бира ....

С две думи - приказен ден! :-)

Редактирано 23 юни, 2017 от Desi75

27 юни, 2017

Ден 3 /събота/ част първа

Или

Денят, който беше около 48 часа или поне тоооолкова много неща успяхме да видим.

Срещата ни беше в 9 сутринта пред нашия хотел, тъй като ни предстоеше много дълъг ден. По-точно се срещнахме на паркинга на Пени до нас, за да се позаредим с напитки за из път. Побъбрихме малко и потеглихме към цел номер едно- замъкът Хоенцолерн. 50-ината километра ги взехме на бързо. Паркира се на обособен паркинг, до който има магазинчета, в които освен сувенирите се продават и билетите за двореца. Цената е 12 евро. Преди да планувам какво точно да посетим в околността поразгледах доста и този замък особено ме впечатли с това как изглежда. Освен, че е разположен високо на хълм, отдалеч още си изглежда точно като място от приказките. За историята му няма да разказвам подробно, за тези, които искат все пак ето малко информация- https://bg.wikipedia.org/wiki/Хоенцолерн_(замък)

С билетите в ръце, които изглеждаха точно като картички, се отправихме нагоре. Значи то това нагоре не е много, ама си е баш нагоре. Но ние, такива атлети, нито за миг не се озорихме...ама хич. Само си почивахме от време на време или по-точно, на всеки изкачени 10-ина метра. :D :D

За гледките от горе няма да говоря, те сами по себе си са достатъчни. @Desi75 @Брани , моля за снимки.

Обиколихме и залите вътре, които също са много интересни и накрая, преди тръгване, пихме по нещо освежаващо в чудесното кафене в двора, чак не ни се тръгваше....

27 юни, 2017

Приближаваме замъка:

В двора е доста интересно:

Работете, селяни. Виждам ви от тук!

Селекция от кулички и стенички:

Хубавци (без двама, които бяха изтърчали напред):

Довиждане, замък

30 юни, 2017

Ден 3 /събота/ част втора

Или

Как всичко върви по мед и масло....

Предстояха ни 200 км до Schwetzingen , чийто градини съвсем случайно си бях открила със скролване по картата. Та на карта ми изглеждаха доста големи, съвършено симетрични и после като се зачетох съвсем ме спечелиха. Пътят мина бързо, все пак бус с 9 човека и кола с 4, обичайно протича едно надговаряне, изпреварване, комуникация между двата автомобила освен по друг начин и с показване на надписи през прозорците и тн.

Та стигнахме и преди да влезем към градините поразгледахме градчето, което се оказа много, много красиво. Отделихме и час за хапване, където отново ни обслужиха на чист български...съдба.

Входната такса за самите градини е 6 евро. Ако отивате там ще са ви нужни поне 3 часа.

Ето малко описание: http://www.peika.bg/statia/Zamakat_Shvetsingen_Malkiyat_germanski_Versay_l.a_i.77963.html

Освен всичко това, вътре се намира и една много красива розова джамия. Мястото е невероятно и наистина го препоръчвам за посещение ако се намирате в района.

А ние....обиколихме всичко, имахме упражнения, правеха се цигански колела, маймунджалъци, взехме участие в сватбени фотосесии и какво ли още не. По някое време се измъкнахме, че ни чакаше още малко път до Франкфурт!

Айдееее, @Desi75 r @Брани , илюстрирайте разказаното, ако обичате.

30 юни, 2017

Швецингенска идилийка:

На влизане (а и вътре) се разминахме с няколко сватбарски фотосесии:

А градините са чудно красиви:

Джамията, гледана от хълмчето:

И хълмчето, гледано от джамията:

Местните:

И ние, нашествениците

30 юни, 2017

преди 19 минути , Брани каза:

Швецингенска идилийка:

Обаче явно и там е мизерийка и хората са бедни, щом не могат да позволят нови автомобили, а карат някакви дърти 50-годишни коли! :umbrage:

30 юни, 2017

Много хубави снимки!

Съвсем скоро в темата " познай снимката", имаше загадка за тези градини.

Ето, с тази снимка:

Редактирано 30 юни, 2017 от AlexandraKo

30 юни, 2017

Ден 3 /събота/ част трета

Или

Как всичко е чудесно, ама нещо почна да му се вижда края....

Много бързо пристигнахме във Франкфурт, успяхме да паркираме точно пред хотела /Рамада/ , който се намираше в супер централната част на града. Бяхме го взели през ммт за доста скромна сума, а на всичкото отгоре ни бяха ъпгрейднали и в бизнес клас стаи. Настанихме се набързо и тръгнахме на разходка. Решихме много да не си даваме зор, все пак беше събота късен следобед. Минахме по реката, после се подмотахме час из малките улички с кръчмите, поразходихме се, но май всеки мислеше как и ние да се стоварим на полянките до реката, където се беше изтипосал половин град. Така че единодушно решихме да си вземем храна, пиене и да се установим точно там, на прохлада. Речено-сторено- напазарувахме и разпънахме катуна на тревичката. И така, чак до другия ден....в разкази, смях, хапване и пийване.Можеше да стоим и още, но вече направо ни се затваряха очите, а ни беше останало за разглеждане и на следващия ден.