[childish] Mexico'2016: 14. San Cristóbal de las Casas

8 април, 2017

6-7.04.2016

Пристигаме в Сан Кристобал де лас Касас със златната светлина. Запазеният колониален център с множеството местно население в традиционно облекло напомня Гватемала. Не случайно, защото Чиапас си е бил част от La Capitanía General de Guatemala. За разлика от Антигуа, която се е съхранила каквато си е била през колониалния период, Сан Кристобал е продължил да се разраства. Това не го прави по-малко колоритен.
Според nomad, обаче, градът е западнал и туристите са значително по-малко от преди, когато Сан Кристобал е бил доста популярен. А nomad сравнява с отпреди 4 години, когато пак е бил по тези места. Без резервация се отправяме към тогавашния му хостел, собственост на бял мексиканец, управляван от местни момчета-държанки, но заварваме съдържателя състарен, болен и изоставен, а хостела в трагично състояние и се налага да търсим друг подслон. Междувременно златната светлина е преминала, а аз се изкушвам да си закупя вълнен шал от някой от многото улични продавачи и да се загърна с топлината му. (Градът се намира на 2200м и нощите са студени, а през деня слънцето е жарко.)
Музиката, която достига до стаята ми напомня на българска народна и явно ми е домиляло за родината.
Новият ден е посветен на опознаването на града. Църкви по хълмовете със стъпала до тях. Оживен централен площад. Фотогеничен пазар. Местните не са от най-приятелски настроените. Бедни и потискани са от векове, според мен своенравни и горди, борещи се за запазване на своята идентичност. Мексиканската армия е потушвала и най-малкото недоволство, избивайки цели села с жените и децата. Т. нар. Сапатистко въстание през 1994г упява да привлече световното внимание със завземането на Сан Кристобал де лас Касас. Успяват да го удържат 12 дни. В градовете на доскоро най-бедния щат (сега изпреварен от Веракрус) е спокойно заради присъствието на армията, но в някои от селата наоколо управлението е на сапатистите и не е много сигурно за туристи. Отношението към туристите е двуполюсно - част от местните ги приветстват, защото са добре за местната икономика, докато други са по-консервативни, дори враждебни. На мен градът ми допада с глъчката и шаренийката.