Sju Публикувано: 13 април, 2017 Публикувано: 13 април, 2017 Плажове с ослепително бял пясък, хвърлящи рехава сянка палми, нереално синя вода е екзотиката, която извиквам в главата си, когато чуя думата "остров". Не такъв е случаят обаче, щом стане дума за Азорските острови и признавам си, погрешно градената с години представа, доведе до леко разочарование. Дали заради отдалечеността си от континентална Европа и скъпото стигане до там, дестинацията беше сравнително непозната и с неправилно поставян й етикет не само от нас, но четейки из чуждите форуми, също сред голяма част от американците. Всъщност островите са едно атлантическо бижу, съхранило качествата си от масовия унищожителен туризъм, с много нюанси на зеленото, с вулканични полегати възвишения и почти постоянна умерена температура през цялата година. Въпреки това далеч от онези изкушаващи картини, на които ми се щеше най-накрая да стана свидетел. Още по време на исландското ни пътуване знаехме, че китове ще гледаме, но на Азорите. Там, където целогодишно се подвизава sperm whale, а през април и май още 5 вида китове мигрират покрай островите. Точно нашето време за пътуване! Самолетните билети за съжаление не бяха с много атрактивни стойности. Дълги, дълги години TAP и SATA си позволяваха да бъдат монополисти и да поддържат неприемливи цени. Не случайно Азорските острови са посещавани предимно от атлантически круизи със скандинавци и американци, за които това е най- близката европейска точка. За малко да се примирим със солените цени. До декември, когато една местна Фейсбук фен-страница, пусна папарашка снимка на пробен самолет на Ryanair, кацнал на летището в Понта Делгада. Веднага проверих и след няколко дни вместо билети по 120 евро, имахме билети по 50 евро двупосочно на човек от Лисабон. Малко наопаки тръгнахме в организирането на датите, но не сме особено търпеливи и не искахме да изпуснем щастливо развилата се ситуация, та отсечката от София до Португалия оставихме за планиране по-късно.В края на април вече бяхме в Лисабон, където цените на хотелите бяха осезаемо по-високи спрямо предното ни пътуване, а градът за сметка на това беше станал още по-мръсен. Особено подлезите на метрото, превърнали се в тоалетни, а нашествието от просяци- вече слязло и под земята - акордеонисти, просещи миловидни кученца, настъпателно протегнати ръце. Но пък времето беше прекрасно, така че щом излетяхме към същинската дестинация, гледките над града бяха изцяло за нас.Полетите на Ryanair от Лисабон към Понта Делгада се изпълняват от терминал 2. До него се стига с безплатен автобус от терминал 1, спиращ точно пред входа. Продължителност на полета: 2.30 часа.За съжаление прогнозите за времето се сбъднаха и плътни облаци се бяха скупчили над островите. Кацнахме малко след дъжд и първите стъпки към входа на летището в Понта Делгада бяха по още неизпарените от настилката локви. Ще ни върви по вода! Тази фраза все още звучеше забавно... Всички от самолета се скупчиха пред гишетата за коли под наем, само ние, един стюард и единия ни пилот се качихме на предварително резервирания трансфер до столицата. По план щяхме да тръгнем с наета кола ден-два по-късно и този вариант ни беше перфектен.FB статусът ми: "Вече сме тук! Всичко друго да почака!" Настанихме се в сърцето на стария град и веднага изскочихме на опознавателна обиколка, целяща още да открием нещо за хапване. Оказа се, че тук има сиеста и магазините щяха да са затвоерни до 16.30. Имаше още два часа! Ресторантите отваряха към 19.00 ч. Лошо! По чиста случайност, лутайки се отчаяно из малките улички, единствения работещ ресторант, който ни се изпречи, ни спаси с огромна порция риба тон с картофи, придружена с безумно вкусен комплимент от сирене Queijo São Jorge и маслини. Докато облизвахме чиниите сред типични рисувани керамични плочки по стените, покрай нас започнаха да посядат на по кафе тълпи от ученици, прибиращи се от училище. Изоставихме глъчката и лесно се озовахме на градския площад, където сиестата също беше минала- подготвяната украса и строящите се сцени за предстоящия 1-ви май бяха зарязани по земята за по-късно.Разходихме се по крайбрежната алея, изпратихме два военни кораба от пристанището, потърсихме офиса на фирмата за наблюдение на китове, поснимахме се малко за социалните мрежи и времето отлетя. Започна да се стъмва, не без подкрепата на плътни дъждовни облаци. Благодарение на тях, вечерта завърши с тичане до хотела, а в следващите дни- и до доста провалени планове. В полунощ получихме съобщение от фирмата, с която имахме резервирани турове, че те няма да се състоят, защото се очакват бури и проливни дъждове през идните 3 дни. А ние разполагахме с общо 5. На сутринта, заради 3-часовата разлика, в 6.00 вече бяхме будни и проклинахме всяка една капчица, напомняща отчетливо за себе си по перваза на прозореца. Безсилни пред природата, имахме няколко важни задачи- да осигурим чадър, да прекроим програмата си и да поправим лаптопа, който с финес изпуснах на летището, след като малко преди това бях счупила и екрана на таблета с подобен финт. Да вървиш из Понта Делгада докато вали, гарантира 100- процентово намокряне, тъй като сградите нямат стрехи. Вече достатъчно мокри, успяхме да намерим чадър. Един от малкото отворен магазини беше китайският в стил "Всичко за 1 Евро". Много се надявах, че поне тук дългата китайска ръка няма да е посегнала на сувенирите. Винаги, когато мога, избягвам китайски стоки, а и хей, все пак сме на Азорите, в средата на Атлантическия океан! Китайският чадър издържа точно 2 часа преди вятъра да го счупи...Търсенето на отвертка е друго предизвикателство, с което беше забавно да се справим. Ха сега де, как е отвертка на португалски?! В помощ влезе Гугъл и благодарение на картата за интернет, която си купихме на летището в Лисабон, откриването на отговора беше моментално. Едно усмихнато Bom dia! и подаден преводач на майстора в една сгушена работилничка, изсипа потоп с обяснения на португалски и жестове с напътствия в коя пресечка да продължим да търсим. Така по грешка влязохме при един часовникар, в още по-неугледна работилничка. Човекът се оказа английски пенсионер, който с охота извади няколко отвертки, за да установи точно каква ни трябва, след което с типична учтивост ни изпрати две врати след неговата, като записа на листче португалското име на отвертка звезда. Напазарувахме успешно и се наградихме с по два пащъл дъ ната. Два, защото тукашните бяха някакви миниатюрни подобия на континенталните си братя. В хотела набързо "майстора" намести чарколяците на лаптопа, вече можеше и работа да се свърши, щом не може да се почива качествено.Часовата разлика, освен предимства има и недостатъци. В случая, локалното време разбърква режима ни на хранене и все се оказваме гладни, все в неподходящото време. Тъкмо седнахме да обядваме (сами в цялата ресторантска зала), настана някаква суматоха, женски глави започнаха притеснено да надничат от кухнята. Станало сиестено време! Хиляди извинения, трябвало да си тръгват, ама ние да сме останели спокойно да си завършим обяда. Платихме сметката и всички от персонала си тръгнаха скоростно, близо половин час вече ги бяхме задържали. Наистина ни оставиха сами да си доядем! С уточнението, че хотелът ни беше в съседство, ни гласуваха невиждано доверие. Прави са, няма къде и как да избягаме! Особено в този дъжд!Част 2: С автомобил из о. Сан Мигел Пълен текст
Препоръчани мнения