[sju] Пирати за един ден в Algarve, Португалия

12 май, 2016

Дълго избирах коя да бъде точката, в която да преспим за няколко нощи в Algarve (южна Португалия). Спрях се на Portimão по няколко причини. Това е един от големите градове в областта и стигането до него предполагаше да е бързо и лесно. Преди всичко попаднахме на изгоден хотел, включващ всички екстри, които са ни необходими и не на последно място сериозното ми търсене показа, че до живописните скали от снимките има достъп и от сушата.

Всичко започна от тях. Видях в интернет фотография на една много интересна пещера с малък плаж в нея и започнах проучване. Оказа се в много интересна местност, която се обхожда с лодки. Само това ми трябваше! Но океан до момента само бях виждала, не знаех дали няма да улучим бурни води през май и за двудневния престой да не можем да организираме водно пътешествие. Затова исках да имам резервен вариант за обхождане на скалите и откъм земя. Градчето се оказа съвсем правилното място за нас. И ни изненада изключително приятно с гледки, невиждани океански отливи, вечерни крайбрежни разходки, внушителни пейзажи, сърдечни хора и много вкусна храна.

Слизайки на малката гара, изглеждаше сякаш е някакво малко курортче. Но возейки се с таксито към хотела си имаше трафик като в голям град. Близо до гарата прекосихме предполагам емигрантски квартал, сградите бяха много шарени, но бедни, малки и олющени. Хотела ни се намираше точно в другия край, до океана, така че си попътувахме. Струваше ни около 10 евро. От хотелската тераса имахме изглед към големия плаж, все още безлюден, тъй като въпреки близо 30- градусовите температури беше извън туристически сезон. Което беше повече от прекрасно, беше чисто и спокойно, не липсваха и английски туристи, предимно млади, които гледаха футбол и не излизаха от пъбовете.

В хотела много бързо успяхме да организираме корабно пътешествие за следващия ден. Имаше достатъчно брошури, които за по-малко от 10 минути изчетохме и избрахме измежду пасажи с делфини, пиршество на самотен плаж или разходка из пещерите и скалите. Спряхме се на последното- пиратски кораб и плаване с лодка из скалите. За по-екстремните се предлагаше дори пътуване с кораб в бурно море, за радост в момента не можеше да се осъществи. Водата беше огледално спокойна. От рецепцията ни съдействаха и срещу 30 евро на човек на следващия ден трябваше да отплаваме.

Потърсихме място да похапнем и да се ориентираме в обстановката. В околността само по крайбрежната ивица имаше работещи заведения и магазини. В посока към големия град беше все едно е паднала бомба и не работеше почти нищо. Навсякъде се предлагаха обедни менюта, което беше най-изгодно като цена и изобщо не може човек да се оплаче от количеството. Намерихме си своето заведение, което ни приютяваше всичките дни. Прясна морска храна, свежи плодове и сангрия по специална рецепта, учтиво обслужване и гледка от високо към океана. Всички сгради са на високо. Бреговата ивица се състои от плажове от фин пясък, непосредствено от които започваха високи скали, където се разполагаха и къщите.

Океанският отлив беше с десетки метри. Страхотно изживяване за разходки по брега! Странно е, че си мислех, че е само вечер, но се оказа, че просто е през няколко часа, така че имаше и дневен отлив. Дори научихме, че рибарите имат календар, с който следят приливите и отливите и спрямо него ходят на риболов. Водата беше доста режещо студена и за къпане би било геройство, но да вървиш по мокрия пясък беше приятно и много живописно.

Ясно личи по-тъмния слой, маркиращ водата при прилив.

Утрото дойде и чувствата от предстоящото бяха доста смесени- нетърпение и ентусиазъм, примесени с лек страх дали ще ни понесе клатенето на кораба. И тук за пореден път бяхме щастливци, че не сме в същински сезон. Бяхме на брой колкото екипажа- само ние, още едно семейство от Холандия с малко дете и една нахална германска бабичка с дядото си. В същинско лято може би корабът качва поне по 40 човека, а сега имаше време капитанът да ни успокоява, да ни обяснява търпеливо и персонално да се грижат за комфорта ни. Потеглихме след кратки инструкции за безопасност и щом вятъра ни подухна вече страховете останаха на заден план. Времето беше с нас, спокойни води, леко облачно, но доста приятно, движехме се сравнително близо до брега, а красивите гледки следваха една след друга.

На излизане от пристанището

Трафик в пристанището на Портимао

Santa Bernarda

Синьо небе и попътен вятър

Плажове сред скалите долу...

Богаташки къщи на скалите отгоре

Albufeira

След близо половин час в открити води стигнахме до място, на което корабът спря и ни прехвърлиха в малка моторна лодка с друг капитан. С нея започнахме да влизаме в малки пещери, да минаваме през каменни порти и да се любуваме на прозрачната вода. Всички мълчаха и отвреме навреме се чуваха възклицания от чудатостите на природата или пък заради охлаждащите океански пръски.

С форма на слон

Нашата лодка за разходка

Тук беше много красиво, отвсякъде имаше скали и...

Екипажите на двeте лодки добре бяха съгласували ефектността на ситуацията и пейзажа

Пещерата, санала причина за това пътешествие

На места бяхме обградени в пълен мрак

Но не ни липсваше и компания :)

Леко уморени, но преизпълнени с емоции се върнахме обратно на палубата на кораба ни след час. Не ни остана друго освен да се възползваме от предложенията за "пиратски" напитки от менюто и да се насладим повторно на Algarve и пещерите, които посетихме, но този път от палубата на Santa Bernarda.

На огряваните от слънцето плажчета се подготвяха за барбекю

Algarve

Малката лодка за разходка сред скалите

Йо-хо-хо и кен със Сагреш

Praia da Rocha (скалистия плаж) беше алтернативата ми при бурни води, но си заслужаваше наравно с водното пътешествие. Правехме дълги вечерни разходки, при които след всяка скала и „скална врата“ изскачаше друга, още по-интересна. Толкова неусетно минаваше времето, че не стигнаха дните да обходим всички скали по плажа. Може би още ден или два щяха са добре дошли. Стига да не се окаже, че следват и още, и още... Кой знае, може да някой ден да стигнем отново там?!