дневник Швейцария - снежна приказка през юни

[ivailo_radev]

Баща ми е от хората с много силно изразена любов към планината. Абе запалено-подпален планинар си е. И тази година навърши 60 години, да ми е жив И здрав, пък И ние покрай него. По този случаи със съпружката решихме да му направим подарък – екскурзия из Швейцария като видим някои от най-красивите места И многооооо четирихилядници.

Както винаги речено-сторено. Взимаме билети на родителските тела, запазваме страхотни къщи през Airbnb И стягаме багажа. Той нямаше какво толкова да се стяга, понеже щяхме да пътуваме четиримата със служебната кола, защото така поне шефката плаща. Проблемът е, че служебната кола е VW Polo, ние сме четирима, а планираме да ходим на места с температури от -5 до 30 градуса. Т.е. дрехи И обувки много, багажник малко. Ама Полото се оказа голям герои И ни събра, та чак на едно място И стопаджийка исках да взимам.

Това го разбрахме още на 9-ти, когато посрещнахме родителите ми на летището в Кьолн. След кратко суетене, успяхме да съберем в багажника на полото 2 куфара, 2 раници, планинарските обувки на четиримата, няколко якета И разбира се пикник чанта, заредена с храна за деня. Естествено не броим фотоапарата ми с всички обективи И разни други дреболии.

Няма да ви обяснявам много за първия ни ден, понеже той беше предвиден за път и нощувка в едно прекрасно селце в Шварцвалд. По пътя решихме да направим кратка пауза в Баден-Баден, за да си починем от пътя и да разгледаме града.

 

 

Разходихме се за около 2 часа, направихме си снимки пред селската баня и продължихме към селцето, в което щяхме да нощуваме, по най-красивите селски пътища из Шварцвалд. Пристигнахме в селцето, вечеряхме и легнахме рано, защото на следващия ден ни очакваше един от най-красивите водопади в света – Rheinfall или иначе казано водопада на Рейн при Шафхаузен.

Станахме и директно се отправихме към водопада. Разказвам ви какво направихме, понеже варианти има много. Паркирахме колата от страната на Замъка Лауфен (безплатно е) и влезнахме в замъка. Разходихме се до различните тераси, някои от които страшно близо до водата, даващи възможност да се усети цялата мощ на водната стихия.

 

След това се качихме на лодка и отидохме на скалата в средата на водопада. Просто е величествено. Този път удоволствието беше претъпено от множеството индийци, които се бутаха И блъскаха без никаква идея във всички посоки. Някои бяха толкова възрастни, че едва ходеха, но някой беше решил да ги мъкне по скали И водопади. Нооо това е Швейцария и дори на върха на скалата, на площадката, която е с площ от не повече от 2 кв.м, имаше охранител, които се грижеше за реда по стълбите И площадката. Гледката, която ще се открие от скалата пред вас не може да се опише с думи, трябва да се види лично. Все пак ви прилагам някоя снимка, а скоро ще кача И поредното ни видео, но И двете ще разкрият само около 10% от красотата на водопада.

 

 

 

След като обиколихме района И направихме всякакви възможни снимки, поехме по пътя към следващата ни квартира в градчето Балстал, където щяхме да прекараме следващите две вечери.

Планът ни за следващия ден беше още по-амбициозен. Целта ни беше да направим обиколка на Vierwaldstättersee, като в края на деня посетим И Люцерн. Първата ни спирка беше в Бекенрийд, където се качихме възможно най-високо, за да можем да се насладим на прекрасната панорама.

 

Продължихме към Моршах, където от Аксенщайн се открива невероятна гледка към езерото И така наречените фиорди.

 

От другата му страна може да се види И Рютли – мястото където е подписан договорът за създаване на Швейцария. Тук освен всички гледки, които се откриха пред очите ни, направихме И пикник на една скала точно над езерото.

 

След това трябваше да продължим, защото денят ни тепърва започваше. Насочихме се към градчето Бруннен, което е точно на брега на Vierwarldstättersee И има един особен средиземноморски чар. На големият паркинг в центъра паркирате сравнително евтино, като първият час е безплатен, а всеки следващ е по 1 франк. Ние се разходихме без определена цел И посока, като накрая пихме по едно кафе на брега на езерото И се запътихме към колата. Обиколката на езерото продължи с Герсау и Вегис, малки И приятни селца, в които може да се разходите И дори да топнете крака в езерото. Крайната цел за деня беше, разбира се Люцерн, където останахме кратко (около 2 часа), но достатъчно за да видим дървеният мост И да се разходим из центъра.

С това приключи И посещението ни в относително равнинната част на Швейцария. Следваше много по-интересната алпийска част.

 

На третия ден в тази прекрасна страна закусихме подобаващо, стегнахме багажа, защото щяхме да напуснем актуалното ни жилище, за да се отправим към Алпите, където щяхме да останем за следващите 5 нощувки. Бяхме наели страхотно бунгало на един планински хребет с директен изглед към долината към него. Преди да достигнем Сейнт Лук (така се казваше селцето, в което щяхме да нощуваме), минахме през Интерлакен И макар да беше само по път, определено си заслужаваше. След това продължихме към Лаутербруннен, истинската ни цел за деня. Долината на водопадите, както аз наричам долината около селцето Лаутербруннен, е едно от най-красивите места в Швейцария. Обградена е от множество върхове, най-известните от които са Айгер, Мьонх и Юнгфрау. Самият регион предлага много варианти за походи, като разбира се черешката на тортата е да се качите с влака до Юнгфраухох и да се насладите на невероятната гледка. Предвид цената от 180 франка за двупосочен билет е добре да изберете наистина хубаво време. Поради малко или много голямата ни програма и все пак ограничени финанси и време, избрахме да използваме влака само до Венген, от където се открива невероятна гледка над долината с множеството и водопади.

 

Разходихме се из селото и дори се отдалечихме около 1 час от него, за да видим още по-добре красотите на природата. Самото селце е силно туристическо насочено, къщите в него са под защитата на Юнеско и са запазили своя стил и чар през годините.

 

След като ходихме около час нагоре в планината, стигнахме до нещо като частна мандра, където се предлагаше масло и мляко. Незнайно защо, собственикът затвори малко преди да отидем пред вратата за да си купим масло И просто избяга нанякъде. Поне успяхме да се порадваме на теленцата, които се разхождаха в обора. Решихме че времето неуморимо напредва И е време да се връщаме надолу към долината, за да можем да видим И водопадите. Ако преди това сте ходили до водопадите на Рейн, то тези определено няма да ви впечатлят толкова, но все пак са красиви, спускайки се от над 300 метра по скалите.

 

Имате възможност дори И да отидете зад единия водопад, въпреки че гледката не е кои знае какво, но поне може да си направите готини снимки.

 

Унесени в снимки И гледки, не забелязахме, че е станало доста късно, а ние имаме 250 км път до следващата ни квартира. И тъкмо когато проклинам целия свят, че ще трябва да шофирам 3 часа по нощите, се сещам, че съм гледал за тунел, които минава под планината И съкращава пътя ни с около 160 км. Спираме на един паркинг, намираме тунела в Интернет, таксата е 25 Евро, което е поносимо предвид предстоящото замръкване насред планината. Запътваме се към тунела, а той се оказва тунел с автовлак, на които се качваме И така имам време И аз като шофьор да позяпам малко гледки преди да влезем в тунела. В самия тунел дори подремнах, макар И само за 15 минути. Впоследствие поемането по този път се оказа доста умно решение, защото последните 25 километра бяха по невероятно стръмен, тесен И непознат за мен път, изпълнен с много завои при липса на каквито И да е мантинели. Т.е. определено нямаше да е приятно да шофирам уморен И по тъмно по този път. Но пътят си заслужаваше всяка минута, заради гледките, които се откриваха (поне за пътниците де) И заради невероятната вила, в която щяхме да прекараме следващите 5 нощувки. Типично по нашенски направихме разни вкусотии, една салата И малко студена мастика И седнахме да вечеряме, след което се метнахме в леглото. На следващия ден ни очакваше той – върхът на върховете в Европа, може би най-известния от всички – Матерхорн.

 

Ден четвърти в Швейцария – пия си кафенце с най-хубавата гледка на света И няма сила, която да ме накара да се напъхам в планинарските си обувки, при положение, че тук на 1600 м е 25 градуса в 7:30 сутринта.

 

Слънцето пече И няма нито едно облаче – идеално време за покоряване на Матерхорн. Толкова ни е хубаво, че малко се забавяме с потеглянето И пристигаме в Теш около 10:00. По принцип походът ни стартира в Цермат, но тъй като в Цермат е забранено за автомобили (на място имах чувството, че е забранено само за нашето Поло, беше пълно с всякакви автомобили), трябва да оставим колата в Теш И да платим по 15 франка за 10 минутно пътуване с влакче до Цермат. Както И да е, в Швейцария няма нищо безплатно. Пристигаме в Цермат И се налага да направим малка промяна в първоначалния план. А той беше да се качим с влакчето до Зунега и да направим походът на 5-те езера (хаха, в Рила са цели 7), но с оглед на това, че ще ни трябват минимум 5 часа ходене, а времето е доста напреднало, решаваме да отидем до най-красивото – Щелизее, за да имаме време за пикник, много снимки И кратки почивки. Походът до Щелизее е лек и подходяш за хора от всяка възраст. При нашето спокойно темпо И много снимки, които правихме, ни отне около 2 часа на посока. При по-скоростно ходене, ще отнеме не повече от 1:15 часа. Няма да разказвам много за самият поход, а ще пусна няколко снимки от пътя.

 

Достигнали до Щелизее, видяхме как няколко япончета си правят снимки на фона на Матерхорн с Тоблерон в ръка. Еййййй, как забравихме Тоблерона… Ама аз нали съм израснал в Димитровград, точно до пазара, веднага надушвам сделката. Вадя един шоколад Калие от раницата И отиваме с Меги при японките, при което тя ги пита дали може да се снима с техния Тоблерон. Те понеже са японки, не могат да кажат не И ни връчват Тоблерона си.

Правим си ние снимките, ама пазарджийското в мен не спира да ме кара да си довърша сделката. Връщаме им Тоблерона, при което аз вадя Калието И почвам да ги черпя, обяснявайки им, че това е истинският швейцарки шоколад. Те пък решават, че И аз съм истински швейцарец. И как няма - като роден съм за Щелизее и Матерхорн за фон.

 

Потегляме към намиращите се наблизо овчици. Те горките умират от жега под палещото слънце, а места със сянка има само за 4-5 от тях. В момента в които ни виждат, моментално идват при нас И се опитват да се скрият в сянката ни. Естествено не им се получава, ама поне си правим пак готини снимки И ги нагушкваме И намачкваме, както казва Меги (дали искат в тази жега, е въпрос от друго естество).

 

Тъкмо, когато решаваме да тръгваме надолу, прекрасният ден бива допълнен И от среща с два мармота, макар И от доста голямо разстояние. След като слизаме отново в Цермат, правим кратка разходка за сувенири И невероятно вкусни череши И пазаруваме за фондюто, което съм решил да приготвя. Все пак вилата ни имаше дори И комплект за фондю.

Темата с фондюто е интересна, имат си някакви особености швейцарците, ама няма как да е толкова трудно. Аз чинно съм си свалил рецепта от Интернет и купувам необходимите продукти – сирене Грюер, сирене Емменталер и още едно, дето сега не го помня. Прибавям към потребителската си кошница малко мускат, бутилка бяло сухо вино И черешова ракия. Естествено забравям чесъна, ама аз винаги нещо забравям. Прибираме се И докато другите се къпят, аз подхващам фондюто. Както казах , забравям да намажа тенджерката с чесън, т.е. не забравям, ами такъв просто няма. Ама няма нищо, почвам по рецепта. Слагаме половин бутилка вино, ама аз я да си сложа малко повечко, че да се разтопят добре сирената. Добавям настърганите сирена И бъркам яко, докато ми се вземе акъла. Накрая се разтопи всичко И добавих муската. Последната стъпка беше да сложа И чаша черешова ракия. Мноооого важна стъпка!!! Пълня си аз една чаша с ракия, както бих си я изпил вечер. Обаче кои да ми каже, че И швейцарците като немците пият ракия от едни напръстници по 20 милилитра. Толкова трябвало И да сложа, а не да изсипя една голяма ракия като от на бай Иван кръчмата. Ама нали знаете Мечо Пух какво е казал? Фондюто вече придобива вид И го слагам на масата, обаче като го опитвам, разбирам, че съм открил нов продукт – кашкавалени джибри. В така нареченото ми фондю има повече алкохол отколкото в мастиката, която пихме със салатата предишната вечер (което не говори добре за мастиката, да де узото). Сложих го още малко да поизври И с това приключиха готварските ми опити в Швейцариq.

Програмата за следващите дни не беше точно определена. Т.е. бяхме набелязали местата, на които ще ходим, но не знаехме на кое в кои ден ще отидем. Затова след като се позамаяхме с фондюто, погледнах времето за още една мечтана дестинация – Шамони И Мон Блан. Даваха го относително хубаво преди обед, затова решихме да го направим на следващия ден.

 

Отново ранно ставане, ранно тръгване. Този път успяхме.  Нали знаете нашият, български израз: “На баир лозе…” Та пътят ни минаваше през долината в която е сгушено градчето Мартини, а от двата му края по едни отвесни скали, хората бяха насадили лози, перфектно подредени в успоредни редове. Е, как пак ние сме решили, че нещо е голяма глупост И няма смисъл да се прави, а хората изкарват луди пари точно с това. Ама това е друга тема. По пътя за Шамони имаше И една стопаджийка, аз щях да я взема, ама после от задната седалка ми подсказаха, че всъщност сме с Поло И няма къде точно да я сложим, та я подминахме тактично.

Пристигнахме в Шамони, преоблякохме се като за качване на близо 4000 метра – т.е. планинарските обувки, панталони, якета И т.н. Пътят нагоре беше много труден, беше студено, покрито със сняг И хлъзгаво.

 

Но пред нас постоянно се откриваха тези невероятни гледки.

 

Маитапяя се бе …. взехме си по един Шамони МултиПасс И се качихме на лифта за Егий дю Миди. МултиПасс-йт струва 63 евро на човек за ден И включва вече споменатия лифт (те всъщност са два лифта), още някакви други лифтове, както И железницата до ледника И входа в пещерата, която е направена в него. А иначе само качването до Егий дю Миди е 60 евро на човек. След като ни наблъскаха като сардини в консерва в кабинката (ама понеже сме нахални провинциалисти, си проправихме път до стъклото) започна изкачването нагоре. След няколко минути возене се прикачихме на следващия лифт, като направихме подобаваща доза снимки на междинната станция. Със заветни усилия достигнахме крайната ни цел – 3888 метра надморска височина. Горе изведнъж пулсът ни се качи, всяка стъпка костваше доста повече усилия отколкото на нивото на морето, но беше страхотно. За съжаление, тези от сайта с времето се оказаха големи шмекери И времето не беше толкова осно, колкото го даваха. Все пак успяхме да издебнем безоблачни моменти, за да се нащракаме И тук.

 

Не ни пукаше особено, понеже все пак имаше и ясни моменти, а от тук нататък имахме само пътуване с влак и влизане в ледника. Еми да, ама не. Слезнахме долу, хванахме влака И стигнахме до ледника. Първо наистина страхотно изживяване е да се види ледник (глетчер де). Пак снимки, аху-иху и тръгваме да хванем лифта за езика на ледника, в които беше изкопана и ледена пещера. Да, ама не, времето вече е толкова лошо, че заради силния вятър спират лифта и казват, че днес няма да влезем повече в ледника. Върнахме се до колата, преоблякохме се и влезнахме в един магазин, от които си взехме някаква напитка „Пастис ду Марсей“ или нещо такова. Тази напитка се оказа анасонова ракия с карамел, т.е. мастика със захарно петле. Случайност??? Не мисля. Тези ни надушиха, че сме почитатели на мастиката и че в Швейцария такава нямаше почти. Еми прибрахме си се по живо, по здраво и набързо прекроих планът за следващия ден.

А той започваше много обещаващо, слънцето печеше в 7:30, аз си пия кафето и знам, че не бързам за никъде, понеже днес ще се качваме до хотел Белведере в прохода Фурка. А причината да ходим там е, че там е невероятният Рьоне глетчер, в които също може да се влиза и където няма никакви лифтове, които да спрат, ако времето е лошо. Обааааче има една малка подробност. Пътят е много живописен и затова е пълно с всякакви кабриолети и мотори, но пък е със страшно много завои, подробност, която премълчах пред Меги, защото на нея винаги и става лошо. Както и този път. Пристигнахме пред хотел Белведере, тя беше пребледняла, прежълтяла и с още няколко други цвята на лицето, но всичко беше забравено в миг, когато видя глетчера. Пак няма да говоря много, само ще ви покажа няколко снимки от глетчера и от неговата вътрешност.

 

Входа за глетчера беше 9 франка, но определено беше неповторимо изживяване. А гледката към долината е уникална.

 

Оставаше ни само един ден в това селце И затова следващият ни ден беше планиран за прохода Сан Бернар, от където произхожда едноименната порода кучета. Някога те са живели в хосписа, които се намира на най-високата точка на прохода, но преди няколко години са дадени на две организации, които имат задължението да ги водят отново там през лятото. Нашата цел И желание беше да отидем И да ги видим там горе в планината. Когато пристигнахме обаче, се оказа, че ще бъдат докарани чак през жули, т.е. нямахме късмет И ни останаха само завоите. В този момент обаче видяхме, че има някакво събиране на поклонници И един свещеник дойде И ни раздаде чашки с вино И така участвахме в поклонническия купон. Все пак разочаровани от това, че не сме видели кучетата, решихме да отидем до Аоста в Италия (така И така бяхме на границата). Запалихме колата И отидохме. В Аоста беше над 30 градуса, затова се разходихме малко И изядохме по една италианска пица, като цените от 7 евро за пица (в ресторант) ни се сториха като жълти стотинки в сравнение с цените в !!br0ken!! След това пихме И по едно капучино по 1,50 евро И все пак доволни от деня, потеглихме обратно към вилата ни. Последната ни вечер в нея премина във вечеря И планове за последния ни ден в !!br0ken!!

А тъй като не бяхме видели санбернарите, решихме на следващия ден да посетим музея на едната организация, която сега ги отглежда. Фондация Бари в Мартини. Мартини беше на пътя ккъм следващата ни дестинация – Лозана. Самият музей е много добре организиран, като има възможност да се снимате с кученцата И да ги погалите, както И да си купите сувенири.

На различните етажи в музея е разказана историята на манастира и се пускат филмчета за различни важни личности, свързани с него.

След като се нарадвахме на кученцата и особено на бебетата, продължихме към Лозана, като по пътя сспряхме в Шато ду Шалон, стар замък (или крепост), които се намира на брега на женевското езеро. Определено си заслужава една кратка пауза, като имате възможност да направите и пикник като нас.

 

Продължихме към Лозана и разгледахме центъра за около 2 часа, но тъй като сме били в повечето европейски столици, градът не успя да ни впечатли. Естествено отидохме отново до Женевското езеро и прекарахме 30 минути на един от плажовете му.

След това се отправихме към последната ни квартира, която се намираше в селцето Валбирсе, доста близо до границата с Германия. Квартирата беше приятната изненада на почивката – на живо се оказа луксозна вила на два етажа, със страхотна тераса, на която вечеряхме И още по-страхотна зимна градина, където можеше да си пием кафето сутрин. Най-големиqт бонус беше обаче фермата към нея с много крави, кончета, зайчета И едно лудо пони.

Не спряхме да се радваме на животните дори И на следващия ден, преди да заминем обратно за Германия.

С това нашето приключение в Швейцария приключи. Една държава със страхотна природа. Ако сте обикаляли повечко по света, спокойно може да пропуснете градовете. Не че не са хубави, просто сравнени с природата им определено са по-малко интересни (но това е лично мнение). Ако нямате кола или не искате да шофирате, поразгледайте за някои от картите за влак за няколко дни, с които може да обиколите цяла Швейцария. Еми това, ако имате въпроси, питайте.

[mililia]

Eй, невероятни красоти и чудесни снимки!!!

[Childish]

Хубаво пътуване! Благодаря, че го сподели с нас!

[Мирослав Василев]

Много хубав разказ. Ако не е тайна, с каква камера снимаш?

[ivailo_radev]

Благодаря много! Снимам с Nikon D7200  и обикновено на пътувания с обектив Sigma 17-50/2.8 (с който имам големи проблеми) и понякога и с Nikkor 50mm/1.8G или Nikkor 35mm/1.8G.

[Tanichkalein]

Много хубав разказ и страхотни снимки!  

[alienad]

Може ли да посочиш по-точно местата  за настаняване и откъде ги резервирахте?

[ivailo_radev]

Да, разбира се. Резервирахме всичко през airbnb. Пускам ги с директни линкове. Ако е проблем, да ме коригират админите

Първата нощувка в Шварцвалд:

https://www.airbnb.de/rooms/17533712

Двете нощувки, които бяха между Цюрих и Люцерн (с много готин и разговорлив хазаин, който ни остави домашно сладко, маслко и т.н.):

https://www.airbnb.de/rooms/7654008

Къщичката в планината (най-дългият ни престой). Гледката на живо е по-хубава дори:

https://www.airbnb.de/rooms/16879254

И накрая последната нощувка - до фермата с кончетата, кравичките и т.н. :

https://www.airbnb.de/rooms/16766724

 

Редактирано 14 юли, 2017 от ivailo_radev

[alienad]

Благодаря! Много красиво пътуване сте си направили. И аз искам някой ден да попадна там. 

[ivailo_radev]

Най-накрая успях да направя и кача и видеото