Кекс в Амстердам

[МАРИН МИТЕВ]

Привет на всички! Пиша това от стаята в хотела,в който отседнахме. Сега вече мога и да пиша... Но всяко нещо по реда си ! До сега, винаги когато съм си мислел за този град, съм го асоциирал с канали, велосипеди, трева, кекс и червени фенери! И тъй като, имах късмета да ме пратят на служебно пътуване до тук, реших, че мога да Ви разкажа какво преживях.

За самия град  няма да се спирам, защото не е основната ми тема. А основната ми тема е, как мечтите се разминават с действителността, от време на време, И така! След като научих, че ще ходя, набързо спретнах багажа и заразказвах наляво и надясно, как заминавам, за да се пробвам в този непознат за мен порок - наркотиците. И като един опитен пътешественик първо прочетох за видовете трева, как били два вида, как единия опиянявал и стимулирал креативността, как другия те правел енергичен и изпълнен с трудов ентусиазъм. Дори разбрах, че изяждането на цяло парче кекс, можело да доведе до предозиране и т.н. И така подкован, стискайки 7 евро в джоба, се втурнахме с колегата да търсим Coffee shop. Докато се разхождахме из каналите попаднахме на следната мила картинка: младеж на видима възраст 25-30 г стоеше на една пейка, гушкаше монтираната на нея бронзова статуя на възрастен мъж с очила и весело се смееше. Явно разговорът вървеше във желаната от него посока. "Така е, като не си знае мярката" ми мина през ума, но бързо го забравих. Първа грешка! Човек ТРЯБВА да се учи от опита на другите. Разбира се, шопове много и не мина много време и хлътнахме в един такъв. Наоколо се стели ефирен дим, погледите на болшинството посетители са леко отнесени или наопъки, оживено разговарят на висок глас. " Тук ще е! " казвам аз и уверено се насочвам към бара и с възможно най-авторитетен глас си поръчвам два кекса. "Уич уан? " пита девойчето и аз изпадам в затруднение, защото пред мен има цяла купа с шоколадов и ванилов кекс, която нищо, че е ще ми избоде очите, не съм забелязал! За да запазя и малкото останало ми самочувствие, бързо избирам две парчета, като  мимоходом забелязвам, че на едното има табелка "0,4", а на другото "0.5"! "Ще задържа, по-малкото!" си мисля, имайки в предвид, че колегата е и по-едър от мен. Наоколо пушат, ние гризем кекс! Почувствах се, като гриийнхорн в каубойски бар и бързо се изнесохме. С привовдигнато настроение ( все пак сме нарушили нашите закони ) започваме да чакаме еуфоричния ефект, за да се понесем една педя над земята и да заобичаме фиданките по пътя. Един час по късно, седим в Hard rock coffee и иронично коментираме, че това само поредната туристическа лъжа, когато... Внезапно ми се зави свят! Ей така, от нищото. " Брех!" викам си, "Какво ми стана?" Ама така ми се вие свят, че не мога да стана от стола! "Ще затворя очи, може да  ми мине" си мисля аз! Уж е само за миг, а имах чуваството, че са минали часове! Когато отворих очи, колегата беше драснал на шопинг,а аз явно съм имам странен вид, защото келнера ме погледна с разбиращ оглед и ми се хили нещо." Лив ми алоун" му казвам аз и отново времето става относително понятие. През следващия половин час ми изтръпваха последователно лявата ръка ( реших, че правя инфаркт), темето, тила и кожата от лявата страна на лицето ( бях убеден, че към инфаркта се добавя и инсулт!). Нещо започвах да се паникьосвам, че и на всичкото отгоре зрението  ми също започна да се замъглява. Тогава се опитах да намеря нещо, като антидот в нета, но после, като погледнах какво съм написал, ми стана ясно, че няма редактор на света, който може да сглоби смислено изречение от натраканото от мен по клавиатурата. А, тротоарните плочки продължавате да се клатят, като палуба на кораб! В един момент бях убеден, че безименният пръст ( ама само той )на дясната ми ръка, която за по сигурно си стоеше в джоба ми, е мокър! Не ме питайте как, нямам идея! Колегата се донесе, видя ме и рече, че ще ме води в хотела. Е, води, е силно казано. Походката ми беше всичко друго, но не и стабилна! И хората ме гледаха странно... Към другите екстри, се добави и силна сухота в устата, плюс забавяне на говора. Нямам спомен, как стигнахме до хотела, запал съм още докато съм се навеждал към леглото и се събудих 2 часа по късно. Вечерта ми се гадеше, но като цяло бях по добре... Та такива ми ти работи... Ще разкажа на децата,  е наркотиците не са хубаво нещо :)! А на гадния ми колега, нищо ми нямаше :)! Хайде със здраве! Повече няма да правя така :)!

[Stany]

Заради подобни разкази, така и не събрах смелост да пробвам тези прословути кексчета миналата седмица в Амстердам. И сега като чета... определено не съжалявам.

[chandni]

Благодаря за увлекателното четиво! Искрено се забавлявах, макар, че на теб едва ли ти е било толкова забавно... 

[Zaro]

 

[Topfly]

Аз бях като колегата ти. Пробвах и нищо, но не посмях да предозирам Ако имам желание да летя, предпочитам да се кача на самолет към далечна дестинация

[Георги Матеев]

Аз имам много, много лоши спомени от едно амстердамско кексче... Най-забавното е, че през нощта бях на работа в един местен клуб и дори нямам спомен как съм пускал музика. Тотално вцепеняване беше. Не бих повторил

[lesy]

Ние 4 човека си разделихме 1 шоколад след вечеря. Нищо на никого. Чакаме нещо да се случи, дори ни стана тъпо, спряхме разговорите. Но никой  не се осмели да повтори, че на другия ден имахме 12-часов полет. Не знам срокът на годност ли беше изтекъл, отровени ли сме вече.

 

 

[Childish]

Щом си успял и да се прибреш, значи си бил много по-адекватен от мен след половин кексче.

[МАРИН МИТЕВ]

42 minutes ago, chandni said:

Благодаря за увлекателното четиво! Искрено се забавлявах, макар, че на теб едва ли ти е било толкова забавно... 

Е, това беше и целта - да се позабавляваме

[Topfly]

Някой няма ли да разкаже добри спомени от “летене“ след кексче? От разказаното до сега излиза, че или си хвърляш парите на вятъра или ти става лошо

[Guinness]

Ха, колко странно! Преди няколко години, когато бях в Амстердам реших и аз да опитам от прословутите кексчета. Рано сутринта минахме през един кофи шоп и си купих едно. Обаче реших да не го ям веднага, защото очаквах да ми подейства и го оставих за по-късно през деня. Качихме се на влака и отидохме в Хага. Разходки напред-назад. Стана обяд и реших, че е време да го тествам. Седнахме на една пейка и си го изядох. Тъй като никога не бях опитвал и не бях пушил дори трева нямах представа след колко време започва да въздейства на организма. Мина час, два, три - нищо. Така и не разбрах ефекта му. Отдавам го на това, че по това време тренирах усилено и организма ми беше много здрав. Може би просто не го е приел. 

[Георги]

Много разнопосочни мнения има с тези кексове  Като цяло, чисто технически, се води, че "хващат" с малко забавен ефект, за това трябва да се внимава да не се предозира и ако един час ти няма нищо да не набухаш още кекс, че ще стане филм  Иначе съм срещал както хора, на които им няма нищо, така и такива, които почват да танцуват с розовите слонове в каналите. Мисля, че има места, където активното вещество в кексчето е минимално, ако въобще го има и е нормално да не те хване хич, бройте го като туристически капан. На други пък е хардкор изпълнение и там е по-сериозно. По принцип с малко предварително проучване или поне с питане на място се постига нужния резултат.

 

Марине, просто е трябвало да попиташ продавачката да ти обясни разликата между двата кекса, както и какъв резултат се очаква, като нищо твоя е бил силен, а другия слаб. Няма нищо срамно в питането, можеш да си сигурен че 90% от дневната и клиентела си нямат и на идея в какво се забъркват

[ven62]

преди 4 часа, Topfly каза:

Някой няма ли да разкаже добри спомени от “летене“ след кексче? От разказаното до сега излиза, че или си хвърляш парите на вятъра или ти става лошо

Аз ще мълча като комунист на разпит!

 

[AlexandraKo]

преди 4 минути , ven62 каза:

Аз ще мълча като комунист на разпит!

 

Що тъй, нямаш ли спомен?

[Matea]

И аз мисля мълчаливо да подмина темата... че някои съфорумци имат и снимков материал...

Ще кажа само, че беше много хубаво, после много лошо.. :))))

И в допълнение, не е добра идея да хапвате кексче и да допушите точно преди да си хванете самолета за България.. 

Редактирано 4 юли, 2017 от Matea