Страничка за поезия и проза от магеланци

[Doctor Who]

От известно време изпитвам чувството, че тема свързана лирика и проза няма да бъде излишна на форума. Идеята се подкрепи от няколко пътеписа, които освен основната сюжетна линия носеха емоционалност присъща на изкуството или поне - докосваща го. Имаше постове, които носеха разтърсваща емоционалност и чувствителност и нямаше как да не се запитам, за да си отговоря, че е невъзможно членове на общество като нашето да не са с малко по-различна чувственост и специфично умиротворено духовно равновесие. Върнах се към по-стари пътеписи и навсякъде намерих лирика и емоция - от мястото, от усещането на пишещия  за него и даже от самия него ... Или от всичко заедно.

Човешките положителни емоции са многолики и разнопосочни, но всички носят позитивно послание и оставят усещане за добро след себе си. Не трябва/ не искам сега да споменавам всички хора, които дават на обществото добро чувство и позитивизъм с пътеписи, снимки, указания и помощ, но убедено смятам, че те са много. Чест и почитания към всички!

... и за да не съм офтопик в собствената си тема ще започна с нещо като пътепис:

 

"Два банана.

/Влаково-морска импресия/

 

Нощен влак, гари, прах.

Лятна нощ.

Пулс на железни колелета. Звънящ път. Мирис на траверси.

Защо усещам дъх на изпрегнирано с масла и смоли дърво след като всички вече са от железобетон? Аромата на спомените ми вероятно е.

Тракат си колелета. Дали ги чистят , дали ги смазват , дали им говори някой с обич - не зная, но те ми говорят. Тракат си и ритъмът им ме връща към плажа на Варна, но не към платените чадъри заели безкрайна,  празно-мъртвешка зона, а към малките безплатни островчета от шарено-избелели кърпи, рекламни чадъри и изстудена минерална вода в термос .

Бедност. Идилия. Хубаво е.

Момче и момиче се целуват. Момчето е възбудено, а зърната на момичето ще пробият банския. Майната му на платения и безплатен плаж - харесват се и се желаят - другото няма значение. Любов му е майката! И поне малко обич...

Топло е. Дали от нощният влак и мръсотията в него или спомена от изгарящ ходилата ми пясък. Ами да си боли - да не съм викал болката, извън мен е - не е моя работа, хай сиктир ...!

 

"Два банана - левче, царевица - един и петдесет" провикват се търговци на плажа. Не поглеждам към тях – коспополит съм – приемам всичко, нали сме европейски настроени, но  и защо да гледам - помирисвам ги. Хигиената на европейците едва ли е еднаква някъде - какъв съм да ги съдя!?

„Два банана - левче.”

Два мръсни крака са забучени в седалката до мен. Собственика им хърка и се дави в остатъците от вечерята си обилно полята с бира, чиито корени са поне на сто и двадесет години /рекламно погледнато/. Традиционалисти сме в произвоството на бира, като не друго ...!

 

Цветна е нощта. Всъщност в купето е тъмно и празно - има хора, но те не са тук. Само цвета им е ореолновидим. Двама пенсионери - прегърнати спят, изминали живота си и очакващи едиственото , което им предстои със сигурност. Хубави са! Едно дете на двадесет години пътува за София, после през Сърбия - до Хърватска. Временно е в България. Отива си където животът му е посочил, или мислите му, или късмета, но не и държавата. Отидоха си , отиват си, ще си отиват , а ние ще стоим и ще чакаме - звън на телефон, смс, нет или там ...  каквото дойде.

Нищо не идва само ...  Нищо ....

 

Нощен влак. Тракат колелетата. Дали трябва да тракат? Да не изпаднат? Нищо, много  са - все ще остане някое. Като започнат нещата в живота ни да потракват - си отиват...  и все надежда таим - нещо да остане и за нас, само че рядко се борим да го задържим. Защо ли е така?! Преди 120 години един пишещ написа - "Пиянството на един народ" , но  още не сме изтрезнели. Не искаме. Просто и хубаво е в тъмата и магията на безвремието от себесъжаление. Гадно , но уютно - наше си е...

 

Нощен влак. Тракат колелета, припяват - " два банана- левче, царевица - лев и петдесет"

Говорят си колелета ама не знаят дали в страната на бананите някой се провиква " две царевици - левче, банан - лев и петдесет ".

Нощен влак.

Дишащи колелета.

Две сълзи се стичат.

Тъмно е.

Хубаво е.

“Два банана - левче, царевица -  един и петдесет.”
 

Редактирано 4 юли, 2017 от Таньо

[Гост]

"Собственика им хърка и се дави в остатъците от вечерята си обилно полята с бира...''

 

Цветно си го представих  Обожавам цветния език. За романтичните оттенъци мълча като печена царевица - лев и петдесет парчето...  Обаче беше вкусна.

[Цвете]

@Таньо, пиши още, моля!

Това е като моите писания от мен за мен....

[Doctor Who]

преди 37 минути , Цвете каза:

@Таньо, пиши още, моля!

Това е като моите писания от мен за мен....

Сподели едно от "твоите от теб за теб" с нас, моля!

Аз ще изпълня молбата ти.

[Алекс]

Ох, че се разчувствах като стана дума за Варна.

Ето нещо набързо от мен, макар че хич не ме бива с римите, но пък толкова ми липсва, че ми се прииска да напиша и аз нещо.

Варна, морето, сините вълни,

студетските години и многото мечти

След работа със сетни сили

отново плажа бихме посетили.

Кубо, Куба и Ментол,

мента, спрайт или друг етилов алкохол.

Пуканки от дядо Киро за изпроводяк,

знам, някой ден ще се завърна пак.

[Емика]

- Аз живях ли те? - попита Човекът.
- Ти, разбра ли ме? - попита Животът.
- Как да знам това? - учуди се Човекът.
- Просто е! Обича ли шумно? Страда ли тихо?
Смя ли се гръмко? Плака ли тайно?

Помага ли, без да те молят? Помагаха ли ти, без да ги молиш?

Обича ли, без да те молят? Обичаха ли те, без да ги молиш?

Страда ли, без да го заслужаваш? Нараняваше ли, без да го заслужават?

Усмихваше ли се на завистта? Или тя ти се надсмиваше?

Ухапа ли омразата или тя ухапа теб... ? - попита Животът.
- Да! От всичко това опитах! - отговори Човекът.
- Е, продължавай да ме живееш! Има какво още да научиш за мен! - отговори Животът и започна да пише новите си въпроси.

/Н.Сунгурова/

[Doctor Who]

Преди време отворих тази тема с мисъл, че е възможно да стане по-голяма ако всеки сподели нещо свое - написано за себе си, за някой друг или просто така ... Днес @Емика ме върна в тук и защото е страница и за поезия ще оставя отново нещо свое.

 

Спомен от бъдещето

 

Сънувах те.

 

Не в бяло и без клонка от маслина.

Гола беше ... и с маслинови очи.

Стъпвайки по въздуха до мен премина,

с коси погали ме и с тялото си ме зави.

 

Докоснах те и в мен се ти разтвори,

светът се спря, видя ни и ни приласка.

Мигът задъха се, а може би и ние

изгубихме се в себе си... и във нощта.

 

... и сплитаха се в страстна болка

тяло в тяло, дъх в дъха и плът в плътта.

Звездите само - като букет на булка,

взрив чакаха от кипежа на кръвта.

 

Целувах те - в дъха ми ти потъна

и в цветове топлината затрептя.

Океан роди се тихо и безмълвно ... и

с обич, като сълза в окото ти се спря.

 

След безвремие ... събудих се.

Нямаше те, тъмно бе, а беше ден.

С вик потърсих те, но от нежното ти тяло,

само глътка обич бе останала за мен.

 

Сънувах те, но бих желал да е наяве

и не заради мен или теб дори... , а

защото полъх - дъх и дух докосна ни,

съедини ни и времето ни изравни.

 

Сънувах те, сънувам те...

Ще те сънувам ... може би.

 

2011.05.09.

Редактирано 20 септември, 2017 от Таньо

[Гост]

AMEN!

 

Какво толкова - лекарска грешка.

Отрязваш главата, случайно...

После ще сипнеш в косата си пепел,

две-три сълзи, и - прощавай!

 

И те моля, Господи, моля те,

когато съм ЛОШО ранена,

изтръгни ми езика, проклетия!

Несправедлив е в момента...

 

Скъсай го, скъсай го, Господи!

Спаси ме от всичко нечисто.

Тогава съм грозно безпомощна,

тогава съм мръсна вълчица...

 

Извий ги - до кокал, до кокал!,

счупи ми ръцете, щом трябва,

но не давай на моята същност

да къса пак! Точно там, вляво...

 

Не се ли напука, ти пукнице?

И аз съм мечка, имам следи...

Изяж си отровата вътрешно -

та аз знам как боли, как боли!

 

Направи ме сладникава, бозава,

превърни ме във гадно желе,

и в мазна лъжа, и в продажница,

но е по-добре! Само ме спри...

 

Нали бил си обичал? Нали, Господи?

Не позволявай да се намразя!

Врагът е във мен, най-най-злостния -

аз не мога да си прощавам...

[Mary]

Аз нямам вашия талант да пиша, но чета с удоволствие!

 

преди 9 минути , Rainy каза:

AMEN!

Подпиши го де!   И преди съм го казвала сигурно - много е силно!

 

преди 35 минути , Таньо каза:

Спомен от бъдещето

За конкретна жена ли го написа?

[Гост]

В момента, Mary каза:

Аз нямам вашия талант да пиша, но чета с удоволствие!

Подпиши го де!   И преди съм го казвала сигурно - много е силно!

Липсата на автор означава, че аз съм автора - просто така съм свикнала, и извинение, ако не е разбрано  

Благодаря ти! Стих, който винаги ме приземява... 

преди 4 минути , Mary каза:

За конкретна жена ли го написа?

Такъв стих се пише само от конкретика  Вярвам @Таньоще извини интерпретацията ми....

[Doctor Who]

преди 10 минути , Mary каза:

 

За конкретна жена ли го написа?

Всяка жена е събирателен образ на всички жени.

 

От друга страна - "Спомен от бъдещето е", кой знае коя е ...

Редактирано 20 септември, 2017 от Таньо

[Mary]

В момента, Таньо каза:

Всяка жена е събирателен образ на всички жени.

Как галантно го каза, че да не завиждаме неприлично на дамата!

Много е хубаво!

 

[Гост]

В момента, Mary каза:

Как галантно го каза, че да не завиждаме неприлично на дамата!

Много е хубаво!

 

И на мен ми се събраха очите... хахахахаа

[Doctor Who]

преди 11 минути , Rainy каза:

Такъв стих се пише само от конкретика  Вярвам @Таньоще извини интерпретацията ми....

Не, по-скоро събирателно усещане за всичко наблизо в някакъв момент ... или словесен израз за необходимост от нещо.

 

Редактирано 20 септември, 2017 от Таньо

[Mary]

преди 4 минути , Rainy каза:

И на мен ми се събраха очите... хахахахаа

И сега цяла нощ ще си мислиш ... сънувал ли те е, сънува ли те и ще те сънува ли?!

Няма да си сама де, и аз така ще правя!

[Гост]

В момента, Таньо каза:

Не, по-скоро събирателно усещане за всичко наблизо в някакъв момент ... или усещане за необходимост от нещо.

 

Много съм впечатлена Това е наистина поезия. Да съумееш да вкараш илюзията в стих, без да се усети грам илюзията... 

преди 1 минута , Mary каза:

И сега цяла нощ се си мислиш ... сънувал ли те е, сънува ли те и ще те сънува ли?!

Няма да си сама де, и аз така ще правя!

Хахаххахахааа... сакън, не и е хрумнало Обаче ще се повторя - това е поезията, да съумееш да увлечеш илюзията като истина...

[Гост]

Нещо обещано...

 

Измъкнах се от празника на моя свят. Никой дори не забеляза...

Зад мен оставих спукани балони, огризките;

изпразнени бутилки от фалшиви чувства

на пода се въргалят, преупотребени.

Не се обърнах грам назад - към фойерверките,

а тръгнах със затворени очи. Нагоре, към тавана...

Отворих раклата, онази старата.

Надеждата ме чакаше, разтворила зеници,

придобили цветността на бялото.

Оказа се устойчива на безкислородие.

Да й се ненадяваш -

след нанесените удари под кръста -

от всички, и от мен самата.

Поех я бавно във ръце. Сърчицето се разтупка.

Достатъчно му бе едно докосване...

Свлякох се във ъгъла, сред паяжините.

И я гледах.

Спомнях си как я предавах вътрешно,

обезверена от умора, и от проказата на раните.

И отправяните тайно, в душата ми молитви -

за нищо друго, само тя да оцелее!

Прехапах устни и наблюдавах пулсиращия такт на вените -

била по-силна от безсмъртните предателства.

Във дланите я стисках, и като дете на пресекулки

разхлипах се на глас. От облекчение.

Малкото прозорче на тавана започна да светлее.

Ослепяла от сълзите си, не съм разбрала -

днес било Великден...

[Doctor Who]

преди 19 минути , Rainy каза:

Нещо обещано...

 

Измъкнах се от празника на моя свят. Никой дори не забеляза...

Зад мен оставих спукани балони, огризките;

изпразнени бутилки от фалшиви чувства

на пода се въргалят, преупотребени.

Не се обърнах грам назад - към фойерверките,

а тръгнах със затворени очи. Нагоре, към тавана...

Отворих раклата, онази старата.

Надеждата ме чакаше, разтворила зеници,

придобили цветността на бялото.

Оказа се устойчива на безкислородие.

Да й се ненадяваш -

след нанесените удари под кръста -

от всички, и от мен самата.

Поех я бавно във ръце. Сърчицето се разтупка.

Достатъчно му бе едно докосване...

Свлякох се във ъгъла, сред паяжините.

И я гледах.

Спомнях си как я предавах вътрешно,

обезверена от умора, и от проказата на раните.

И отправяните тайно, в душата ми молитви -

за нищо друго, само тя да оцелее!

Прехапах устни и наблюдавах пулсиращия такт на вените -

била по-силна от безсмъртните предателства.

Във дланите я стисках, и като дете на пресекулки

разхлипах се на глас. От облекчение.

Малкото прозорче на тавана започна да светлее.

Ослепяла от сълзите си, не съм разбрала -

днес било Великден...

Много силно чувство в думи! Респект! Комплименти!

[Doctor Who]

Спомен от бъдещето II

Няма те, не си до мене

и от празнотата ме боли.

Изгубих те - без време,

преди да ме намериш ти.

 

Търся те, но те откривам

само в огън , въздух и вода.

С мисъл те създавам и жива

тръгваш - вече със следа.

 

Често думите не стигат

- точно както е сега...

За път се моля коленичил и

ключ за незаключена врата.

 

Разбирам, чувствам, зная,

че търсещ те във миг и в ден,

просто трябва да си тръгна,

за да оставиш ти частица в мен.

 

2011.05.18.

[Гост]

Изгубени в превода (на себе си)

 

От Linate до Malpensa е точно толкова, 
колкото онова късичко тире между двете ни години.
Пристигнал. Пресякъл. Заминал. 
След теб единствено прах и вятър. 
Нищо донесъл. Взел си нищо. От вечното...

...С почти изчерпана кредитна карта 
и няколко монети в развлачени потури
поставям стъпките си в чуждите, 
оставени някога там.
Които считах за принадлежно мои.
Прекосявам цялата своя същност.
Къде съм, какво съм. Защо...

И няма сякаш никакво друго значение, ако успеем 
в част от крачките на своето (без)времие 
с последните си хапки
и в центъра на вътрешния си площад
да нахраним гълъбче с ръката си
и да ни се усмихне, макар и за микросекунда.
С цялата си обич.  

_________________

* Противостоящи летища в Милано

 

04.10.2009

[Емика]

Много ми хареса, @Rainy! "В центъра на вътрешния си площад"....."ако успеем"....Благодаря!

[Doctor Who]

Сетих се за мое хайку - срички тип 5 - 8 - 5 писано преди 7 години:

 

на А.

 

    нощ в пролетта
целуват сърцето ми
    коси от смола

 

08.04.2013

... Сякаш беше вчера! 🙂

[Radnev]

Браво!

Истински таланти! 

Радвам се, че в тази общност има хора като вас, които не само могат да създават поезия, а и да я споделят. 

Поезията е нещо особено. Огледало на душата, което чрез набор от съвсем малко думи разкрива толкова много.

Понякога всичко. 

[Doctor Who]

Еротично

хайку

 

дъждовни звезди
галя, дишам дъха ти
роса в розата

 

2013.06.04.

 

 

Преди време в една друга тема разменихме думи, че всички пишем по нещо  понякога , но можем да го споделим само с най-близките си, @AlexandraKo  🙂, @Цвете, @Mary, @Rainy ...

 

Месец любов
/ Ако нещо е като любов , любов ли е /

 

„По-добре е да си ходиш.”
Думи-присъда. Не желание. Над желанието. Като инат. Териториална защита. Инстинкт за самосъхранение. Разбираемо. Идеята за недопускане до личното пространство изглежда добра до момента, до който е беземоционална. Такава ли е ?!
Два остри камъка брашно не мелят. Не мелят даже и ако е остър единия.
Спрени думи зад прехапана устна. Соленина в устата. Вкус на кръв. Полъх на безволие и слабост. Мои. Мирис на дом и зелеви сърми с кимион. Аромат на желана жена.
Спомен от тях. Несигурно прещракване на ключ в секретна брава. Нощен коридор, невключена лампа, тракащи токове , стълби. Безкрайни стълби. Ужасен момент удължил усещането ми за време. Няма нищо ужасно всъщност. Наритано себелюбие. Слабост.
Отворена входна врата. Вятър. Изчезващи думи, соления вкус, безсилието, топлината на дом и жена, нежността ми ...
Всичко.
Зимна нощ. Сухо и студено. Сухота в устата и студ в сърцето. Може би и в душата. Забивам стъпки в тъмнината, в нощта, в асфалта. В мислите си. Трябва да ги изпълня с нещо, за да не позволя на изпразненото място да се настани болка, обида или съжаление. Или празнота.
Преди четиридесет дни нощта също беше зимна, но топла от очи и влажна от погледи. Твоите и моите. Хубаво беше!
Месец – година – век. Времето е еднопосочно, лично и временно.
Мигове щастие. Момент от реалност или състояние, което приех като такова.
Ще повървя. Три километра. Тридесет минути. Хиляда и осемстотин секунди. Колко мисли за теб ще изтрия в това време?! Пет хиляди крачки. Три крачки в две секунди.
Колко мисли за теб в мен има?!
***
Коледа. Стефанов ден. Моят ден. На дядо ми също. Хубаво е да се сещаме за мъртвите на празник. Нехубаво е живи на празник около нас да няма.
Празници. Празни... Празно ми е.
Празник е. Самотно плато от сирена и меса. Чаша седемгодишно вино правено от ронени гроздови зърна от мен - за мен , за някого , за топлина, за общо време. Отронена сълза.
Нет. Сайт за самотници. Опит за запознанство. Последен за тази година. Следващата е далеч , а тази скоро няма да я има. Визуализирам срещата между двете, присъствието си в този момент и жена до мен. Просто трябва да я материализирам. Просто ...
Няма прости неща. Истинските са трудни. Много.

„ Здравейте. Профилът ми е верен без име и данни за раждане. Нека поговорим!” Честно, точно, вярно. Ако не е така в началото после каквото и да е, няма да е правилно.
Copy. Paste.
Copy. Paste.
Copy. Paste?
Copy ... Paste.
Copy. Paste ...
Copy ... Paste ...
Copy ...
... Paste...
...
...
...
Copy . Paste!
Copy! Paste!
Copy... Paste!!!
...
...
...
Отговор. „Здравей. Добре, нека поговорим.”
Камбани, звън, фойерверки, оръдейни залпове, светлина, музика на орган. Музика в ю-тюб , музика, музика, музика .. Опит за докосване през виртуалното. Песен на Фейтлес – „Инсомния”. Безсъница. Дали идва края и.
Бар „Инсомния”. Среща, сепаре, кафе, кола, секунди, минути, думи, усмивки, разговор, игра на думи, докосване с очи, докосване до мозъка. Взаимно. Галене на мозъка. Взаимно. Цигара, разговори, застинало време, час, цигара, водка , бира, вино ... цигара, усмивки, погледи, часове .... Прекрасно време.
Мозъкът е най-мощният сексуален орган.
Стефанов ден. Моят ден. На дядо ми също. Мила дама до мен. Празници. Пълно е.
По Коледа стават чудеса.
Хиляда крачки.
Delete.

***
Ден след деня. Почти вечер.
Телефонен звън.
- Здравей, днес обраха апартамента ми. Искаш ли да се напием?
„ Не ми се пие, искам да те видя!”
- Какво се случи, добре ли си? Как си? Искам да видя апартамента ти.
- Да, заповядай. Адрес.
- Ще дойда до час.
Не говоря по телефон повече от минута. Защо не ми се затваряше сега? Мисъл... Причина за нея? Усмивка. Хубаво е!
Такси, забързани улици, зелени светофари, блок, вход. Апартамент.
Стилно, тежко, неподвижно, застинало, очарователно, чисто , свежо , нежно. Аромат на жена. Място за живеене. Почти дом. Харесва ми. Искам да седна. Като мое е ... Сякаш съм бил тук?! Неееееееееееееееееееее. Не аз съм крадецът. Дежа вю.
Дамата е оставила входната врата отключена, влезли са за секунди и са взели чанта с телефон и пари. Малшанс. Празници. За един сватба , за друг брадва. Владее се отлично след стреса от нарушеното лично пространство. Впечатлен съм. Важното е, че е здрава и добре. Има и кученце. То също е добре. Милото. Няма нищо случайно.
Диван, холна маса, две чаши. Уиски на дъното. Едната без лед. Моята.
- Наздраве, добре си ме заварила.
- Бъркаш, ти добре си ме заварил! „Умно!”
Усмивки, глътки, погледи, привличане. Хубаво е. Мълчание. Усещам, че го е имало едва, когато тя излиза от стаята да се преоблече за излизане.
Ресторант, меню, салати, ракия. Малка и голяма. Няколко пъти. Разговори. Спряло време. Вълшебно време. Останали сме сами в ресторанта. Прекрасно е.
Нощна улица, декемврийски студ, два чифта токчета почукват в тишината, спират се , задържат се едни срещу други и продължават. Привличане. Движение, хармония , мир, желание... Желанието не е мир.
- Покани ме!

Ключа еротично търси ключалката, треперещи пръсти, коридор, дрехи по него. Легло. Прекрасна жена до мен. И аз до нея. Интимност след алкохол. Лоша идея. Неправилно.
Ако винаги правехме правилните неща какви щяхме да сме? Дали хора или точно хората, които трябва да бъдем. Секс след алкохол. Защо ми прилича на любене. На нежност от любов. На любов от нежност. На любов. Хубаво е.

Сън. Търся мечтата си в него, но я намирам в леглото до себе си. Прекрасно е.
Слънце. Утро. Почти 12 часа. Кафе след кафе. Удължаване на мига. Прескачащи се погледи. Срещнати и докосващи се тела. Дух и желания също. Целувки. Прегръдки. Нежност.
- Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя. „Харесвам те.”
- Ще чакам.
Такси. Дом. Моят. Странно празно. „Вече ми липсваш”.

Празници са. Пълно е в сърцето ми. Хубаво е.
Хиляда крачки забити в нощта. Хиляда мисли и мигове спомен.
Изтриване.
***
Студ. Нощен булевард. Стъпки. Стотици гонещи се и настигащи се крачки.
Ден трети.
Зимен ден. Път в планината. Сняг. Белинташ. Смълчани скали. Ние пред тях. Те също - пред нас. Параклис. Запалени свещи. Мъгла, тишина, чистота.
Хотел, уют, стая , камина. Време за двама. Пепел от цигара в чаша вода.
Скара, шишчета, препечен хляб.
- Много си готин!
- Да, защото ти си такава с мен!
Правилно е да се отнасяме с хората по най-добрия възможен начин. Тяхното отношение към нас е огледало на нашето – към тях. Моя мисъл. Стара.
„Намасте”. Санскрит.
"Нама" - прекланям се, "ас" -аз и "те" – теб, буквално: "Аз се прекланям пред теб”.
„Нека моята светлина отрази твоята”.
"Божественото в мен приветства и се свързва с божественото в теб".
"Почитам духа в теб, който е и в мен."
"Твоята душа и моята душа са едно."
"Почитам онази част от теб, в която живее цялата Вселена, онази част от теб, в която са любовта, честността и мира. Когато ти и аз сме на това място, ние сме едно."
Букет от елхови клонки за новогодишно дърво.
Ден трети.
Хиляда крачки.
Изтриване.
***
Познавахме се само от три дни, но решението да празнуваме началото на новата година заедно и сами дойде логично или по-точно - то съществуваше. Ние само го приехме. Моята визуализирана и материализирана реалност. И не само моята. Решихме, че аз ще приготвя вечерята. Тя – салати и торта. Пазарувахме заедно като ... като ... ... стоп.
Стоп!

***
Празник е. Нова година. Всеки ден е празник ако има с кого и има с какво посрещнат да бъде. По-добре e да има с кого, ако няма с какво.
Огледало. Аз в него. Хубав съм. Нека хубава е вечерта. Усмивка. Усмивки. Парфюм. Пакети храна. Да не би да отивам на пустинен остров? Нека. Любовта минава през стомаха. Не само на мъжете. Храната е интимен акт, съпричастност, доверие. Добро начало. Ще видим ... Чувствата – после. Защо се сещам за тях. Да не би да ги има?!
Такси, невидими улици, светофари без цвят. „Липсваш ми.”
Звън, отворена врата, приглушени светлини, топлина, уау ... парюм, тъмни чупливи коси, маникюр в цвят „скрита страст”, безупречен грим, масивно злато, рокля в черно, високи токове ... Прекрасна стилна жена. Дом.
Целувка. Прегръдка. Поглед. Неказани думи. Хубави думи. Излишни думи. Целувка.
Храната във фурната. Плата, салати, ядки, австрийски порцелан, кристални чаши, сребърни прибори, свещ, аромат на смола. Тирамису. Шампанско. Не шампанизирано вино. Неважно.
Аромат на жена, звънтящи очи , нежност и чар. Жена близо до мен, която иска да бъда до нея. Важно.
Погледи, думи, „наздраве”, хиляди думи, нечути усетени думи, звън на кристал, „наздраве”, звън на усмивки, докоснати пръсти, докоснати мисли, „наздраве”, преплетени пръсти, целувки, събличане с поглед, събличане с мисъл, докосване с дъх... Минути, часове, безвремие.
- Приготвил си страхотна вечеря.
- Радвам се - за тебе е. „Готвена е с любов. Така както трябва да се прави всичко”. Всичко приготвено и от теб е прекрасно и фино. Харесва ми. ”Като теб!”
- Може би някога ще сготвиш и за родителите ми.
Червена светлина. После зелена. Приятно е. Усмивка.
- Да, с удоволствие – когато прецениш, че е удобно.
- Наздраве.
Погледи. Усмивки. Очи. Две души зад тях.
Дванадесетият час, пукот, тапа шампанско, мехурчета, мисли мехурчета, розови мисли, мисли желания. Нека се сбъднат!
Честита Нова година!
- Наздраве!
Докосване , допир, прегръдка, целувка, легло, целувки. Целувки навсякъде. Нежност от любов. Нежност, нежност , нежност ... Време за двама.
Слънце. Утро. Кафе след кафе.
- Тръгваш ли?! Нека ти сложа храна.
Кутии със сирена и месо, руска салата, тирамису.
Грижа! Струйка грижа. Поточе. Реките започват така. Океан.

Хиляда крачки.
Изтриване.
***
Йорданов ден. Път, планина, сняг. Бачково. Манастир на 400 години. Хора, хора, хора ... Студ. Топлина в очите ни. Топлина от запалени свещи. Светлина. Светло е. „Нека бъде светлина”.
Сергии. Паваж. Локви. Български сувенири от Китай. Глинени съдове от Троян. Хубаво странни. Странно хубави. Покупка. За нея. За спомен.
Вечеря сготвена пътьом. Печено пиле, салата, пържени картофи, вино. Миг незабрава. Прекрасен миг.
- Какво ще правим утре?
- Каквото си искаме!
- Какво да направя аз?
- Ти ще се погрижиш за храната. „Значи ти – за пещерата.”
Избор. Възможност. Свободна воля. Празник е. Пълно е. Хубаво е.
Хиляда крачки.
Изтриване.
***
Хиляда крачки. Хиляда спомена от хиляди разбити моменти и оформени в парчета щастие. Едно щастие , за да е в повече, трябва да се разбие на безкрайно количество парченца и всеки един от видян и докоснат може да бъде – безкраен брой пъти.
Изтриване.
***
„Панаир” хора. Лед. Гребната база. Слънчево, топло. В сянката студено. Без теб – студено. Чакам те. Минути – часове. До теб, часовете – минути. Патици по леда. Зимни хора, дървета, въздух, трева.
- Здравей, изглеждаш прекрасно. Поглед, анализ, оценка, съдене, решение, отсъждане.
- Ти също, но ще ти купя джинси. Защо си облечен не като за разходка?

Хм ... и аз се каня от година, но не си обещавам, нито харесвам обещания. Визираме днешно желание в бъдеща ралност. Нещата не зависят нас или ако да, само ако са добри. „Тъкмо да се усмихнем и се озъбим”. Не съм песимист. Статистика. И живот. Модела му е да не се случва това което искаме, а това което трябва. Най-често сме в периферията на огромен замисъл за съществуването ни и опитите да разберем защо , кога и как са фикс идея. Като опит за мислене. Неуспешен. Приемане му е майката. Не примирение!

Не е важно това. Усмивка. Важното е днес и сега – заедно сме. Напред!
Слънце, вятър, студ , топлина. Контрасти. Непознати хора. Хора познати на нея. Погледи към мен. Любопитство, интерес - нещо хубаво и нещо нехубаво в него.
Разходка. Четири и половина километра. Та това си е спорт. Хубаво е. Празник е.

Дом, почивка, вечеря, храна, филм, приглушена светлина, душ, легло.
Нежност, нежност, нежност. Време за двама.

Хиляда крачки.
Изтриване.
***
Съботна вечер. Ресторант. Вечеря. Пепел в чаша вода. Салата , ракия. Няколко пъти. Хора до нас, ние до тях. Шум. Тишина. Континуум време. Наше време. Време за нас.
Такси. Дом. Моят. Разкъсани дрехи. Легло. Страст. Моменти без дъх, моменти без време. Секс, секс, секс. Любов между него. Време за двама. Празник. Хубаво е.
Хиляда крачки.
Изтриване.
***
Вечеря. Храна.
Две влюбени таралежчета от мляно месо с бодлички от пържени картофи, около тях - трева от зеле и салатки, гъбки с пънчета от варени яйца с шапчици от ябълка. Царевица, морков, майонеза, броколи. Феерия от цветове. Искрящо вино. Наздраве. Искрящи очи. Филм.
Слети тела. Тъмно, топло, нежно. Влага. Любов.
„О, миг – поспри!”
Хиляда крачки.
Изтриване.
***
Седмица разделени. Работа, грижи, дела.
Ресторант, маса, вечеря. „Щастлив съм, че сме отново заедно.”
- Липсваше ми. Много искам да бъда тази вечер до теб. Ще ме поканиш ли на нощно кафе?
Безмълвие прието като съгласие.
Усмивки, комплименти, интимност, нежност, объркани фрази, нечути думи. Хубаво е.
Мисъл. Проба. Действие. Всяко такова си има друго такова – срещуположно по посока и равно по сила. Ако е от жена ... често много по-силно. Ще видим... Риск! Дали? Дали е готова за щастие ... и за нещастията, които го правят равновесно и поради това възможно?
Всеки иска щастие, но като се доближи до него или като му падне от небето започва да мисли. Да се съмнява. Да мисли... Ако ставаше с мислене, нямаше да се надяваме щастие да ни споходи. „Много хубаво, не е на хубаво”. „ Ако е много хубаво вероятно е невярно” ...и като дойде започваме да го подобряваме, нагласяваме , подреждаме, канализираме , структурираме ... докато стане като нас. Като тези „нас”, които са чакали и бленували него. Изкривили сме го с мисъл до себе си и сме го направили себе си.
Аз ще опитам да направя хубавото прекрасно – може пък и да се окаже вярно?!

- Искам ти да се погрижиш за Празника на влюбените.
Влюбени ли сме ако се държим като такива? Стига съм увъртал – признах си. Казах го. Но и вмених отговорност. Прехвърлих грижа за нещо , което не зная желано ли е. Натиск. То звучи като „искаш ли или да” ... Държа се зле и ще го отнеса. Най-сигурният начин да бъдеш отхвърлен като претовариш ситуацията. ... „Колко може да понесе”?!
- Толкова ми е хубаво с теб, че искам да не свършва. Ако нещата бяха наред при мен бих те поканил да живеем заедно. „Бяха, бих .... Прекалявам ... !”
- Това е много сериозно ... „Да, зная!” ... но зная, че ако кажеш „да” предложението ми ще е било правилно!”
Насилие си е. Вход в лично пространство. Преминаване на бариера, преди да е сигурно , че ще бъде вдигната. Няма нищо сигурно. Освен едно. Божа работа!
Лошото отношение е ужасно, но доброто няма алтернатива. Може да му се отговори само с добро. Ако си умен и можеш да го направиш, разбира се. Можеш ли го?
Не мисли. Не съди. Не оценяй. Не се страхувай. Страха е отрова на всичко. Не опитвай да подобриш доброто. Приеми го и му се радвай! Ако ти падне тон злато от небето има ли значение дали е 22 или 14 карата?!
Сервитьор, сметка, усмивки. „Заповядайте отново”.
Ще видим.
Съмнения.
Нощна улица. Такси. Отворена врата.
- Не искам да идваш с мен.

Реквием. Моцарт. Разочарование. Не точно. Умиращо желание. Смърт. Звън от строшено. Разпадащо се на парчета лице. Трябва да го извърна , за да не проличи, че кърви. Самотно. Лошо.
Щастие разбито на парчета. Инстинкт за самосъхранение. Себезащита. Каквото и да се случи все едно трябва да остане. За мая. За ново начало. Някога. Някъде. Сега или за някой друг живот.
Такси. Дом. Моят. Уютно е сякаш. Хубаво е сякаш... Бърлога. Тъжна усмивка.
Хиляда крачки.
Изтриване.
***
Четиридесет дни.
Мамка му – трябваше да си празнуваме месеца. Месец любов!
Надявах се на девет седмици и половина поне!

„По-добре е да си ходиш”.
Тъжна усмивка. Събота и неделя. Последните. Прекрасни. Като всеки край .
Прекрасни както трябва да е всеки край! „ Най-малкото, защото той е ново начало”.
Събота. Вечеря. „Прекрасно е. Ти си до мен!”
Момент за двама - неповторим.
Секс, секс, секс ... Невероятен. Къде е любовта?! ...
- Не искам да си тръгваш...
- Трябва.
- Да, зная ... Трябва да изпъля обещанията си. „Времето изтича ...”
- Утре ще те чакам. Обещал съм ти закуска.
Неделя – обяд. Обяд - закуска. Получи се страхотно. Като любов. Това , което липсваше на секса снощи... Храната е любов.
- Ще се разходим, нали.
- Да, разбира се.
Гребната, слънце, хора, хора , хора ... Ние между тях. Те между нас. Прекрасно време.
Време ли е... Време ли е ?! Време е да не е време... Четиридесети ден. Дежа вю.
Равновесие... Тъга. Миг болка. Приемане. Каквото е, това е. Извън мен е. Извън нас е.
Влюбен съм в теб!
- До скоро ...
- Довечера ще правя сърми с кисело зеле.
- Поканен ли съм.
- Да, разбира се.
Кратка отсрочка. Срок до края. И да съм там и да не съм – все тая. Нека поне изживея момента. Част от мене е. Част от нас. Всъщност вече не .... Част и край на четиридесет дни. Крайна част на четиридесет дни.
- Ще те чакам в седем и половина.
- Разбира се.
Закъснявам. Търся цветя. Нежно ми е. Усет за обреченост, която искам да променя. Усет за раздяла. Закъснявам. Няма цветя. Няма и разминаване. Съдба. Карма. Край на нещо създадено от някого. Край на желан миг продължил четиридесет дни.
Благодаря ти!

Вечеря, салата, сърми, хладина, разстояние, отдалеченост, дистанция. Студ. Филм.
- Тук ли ще спиш.
- Да, бих искал ...
- По-добре е да си ходиш.
Къде сбърках и какво направих... Не, че е важно вече. Част от нещата е.
„Истинските неща в живота не са неща.”
Четиридесет дни. Надявах се поне на девет седмици и половина ... Дежа вю.

Пет хиляди крачки. Хиляда и осемстотин секунди. Тридесет минути. Три километра.

Спомени?
Изтрито.
Мисли?
Изтрито.

Празнота.

От къде идвам и защо вървя.
Какво правя тук и сега в нощта?!
Никакъв спомен.

Чистота.

Почти като щастие.

***
Зима. Слънце. Ден. Телефон.
- Добро утро! Как спа? Как си!? Искам да те видя! Искам ...

Кой го каза.
Ти или аз ?!

03. - 10.02.2013 г.

[Костов]

Как съм я пропуснал тази интересна тема?!? Ето и нещо написано от мен преди мноооого години.

 

Когато си тръгваш, аз няма да плача

макар че в очите ще има сълзи

така си решила и аз те разбирам

Щом ще бъдеш щастлива - върви

 

Когато си тръгваш, недей се обръща

и нищо не казвай, мълчи

Престъпи тихо прага на нашата къща,

и щастието в живота търси.

 

1989 г