дневник Перу и Боливия - времето през октомври/ноември и ваксини

[Евгени Димитров]

Да драсна няколко реда...

 

ЛИМА: 17,18,19.10

 

На 17.10 - кацнахме късно вечерта. Запазихме апартамент в Мирафлорес. Близо до търговски център Lancomar. Кварталът е много туристически, приятен, с ресторанти и супермаркети. От летището до апартамента се предвижихме с транспорт от taxidatum.com - $20 в кола седан, общо за двама души. Доволни останахме от обслужването. Препоръчвам. Между другото, пак ще ги ползваме в Куско до Олантайтамбо. Ще пиша. Имаше опции и с шатъл автобуси за $8 на човек, но те спират на определени места и ако не ви устройва спирката, трябва да се предвижвате пеш с багажа.

 

На 18.10 - ходихме до боливийското посолство, никакви не ги свършихме с визите. Объркал съм начина на попълване на формуляра, ще пиша по-надолу. Оттам към Plaza Mayor. Замотаване, обяд, малко снимки. Следваща спирка беше базиликата Сан Франциско. След това решихме да се качим до хълма Cerro San Cristobal. Разположен е в едно от гетата на столицата. Близо до централния площад, около 3 километра. До там хванахме такси с уговорката да ни изчака и да ни закара обратно до центъра. Дадохме му 30 сола. Има хубава гледка, но въздуха над града е мръсен/мараня и беше мъгляво. И на други места съм писал, имам мерак все да се качвам на високо където ходя. След това ходихме до парка с фонтаните (Magic Water Circuit). Намират се точно до националния стадион. Влиза се от вход 3, казвам го, за да не обикаляте като нас целия парк. Отне ни 25 минути. Вход 4 сола. Идете там вечер или малко преди смрачаване, фонтаните си сменят цветовете и е приятно място определено. 

 

19.10 - пак до посолството, никаква отново. Попълнил съм бланка за official visa, а не за туристическа. Тъпанарска работа. Напред-назад по копирни центрове и накрая посолството приключиха работа в 12:30. Работното им време е от 8:30-12:30. Имайте го в предвид. 

Продължихме към Larco Museum. Вход 30 sol на човек. Не съм особено "уау" от музея като цяло. Не бих го препоръчал. Оттам хванахме Uber и отидохме до Indian Market, срещу него се намира и Inka Market. Двата са доста идентични. Сувенири, шалове, шапки от алпака и всякакви други туристически неща. Точно до тях ядохме много вкусни хамбургери, в закусвалня тип гараж, намират се на улица Narciso de la Colina 155, Miraflores - 12 soles. Силно препоръчвам.

Следващата спирка беше търговският център Larcomar. Пълно е с ресторанти и магазини, има хубава гледка към плажа. Препоръчвам за вечеря или просто за по една бира/вино.

Като цяло в Лима се предвижвахме с Uber. Доста по-евтино е. Разстояния от по 7-9 км под $5. Такситата са по-скъпи, особено като те видят, че си турист, цените са буквално двойни. Където и да отивате, имайте предвид, че трафикът е много голям. Разстояние от 7-8 км ни отнемаха 40 минути.

Да кажа малко за боливийската виза. Когато подавате онлайн: http://www.rree.gob.bo/formvisas/, попълвате националност и регистрирате и-мейл. На паспорт ПОСОЧВАТЕ regular, а не official. След получаването на 4-и цифрен код ви се отваря бланката за попълване като на тип виза избирате Visa de Turismo. Имате 4 полета за прикачване на снимка, паспорт, кредитна карта и резервация на хотел. След приключване на бланката, под снимката на формуляра трябва да имате референтен номер. Ако няма такъв, някъде не сте направили нещата както трябва. 

Като цяло Лима на мен ми хареса, два пълни дни са достатъчни, ако не се заминавате с визи за Боливия.

Утре сутринта пътуваме към Наска, пак ще пиша. 

 

Редактирано 20 октомври, 2017 от Евгени Димитров

[Евгени Димитров]

НАСКА: 20, 21.10

 

20.10 - Пристигнахме след 3 ч. следобед в Наска. Замотаване из централния площад, главната улица и вечеря, то няма и къде повече от това. Избрахме да спим в Hostal Latino. Нощувка в двойна стая - $20. Сега да похваля и препоръчам мястото. Макар и на външен вид да изглежда мизерно и невзрачно, (то всичко в Наска изглежда така) мястото се оказа много добре поддържано и изключително чисто. Обслужващият персонал - много услужлив. Има приятен заден двор за закуска и/или бира. Има включен безплатен транспорт от автогарата. Има добър интернет. Хостелът се намира на 2-3 минути пеш от площада. Единствен минус е, че няма вентилатор в стаята и през деня е топло, но вечер се живее. За $20 толкоз. Умишлено споменавам липсата на охлаждащ уред, че някой ако избере хостела, да не ме хули за това после. Също така запазих полета над линиите от тях - $80 на човек.

 

21.10 - сутринта Julio, с когото комуникирах през хостела по мейл дойде и ни натовари с една двойка италианци до летището. Платихме 30 сола летищна такса на човек на място и сравнително бързо ни натовариха в 6 местен самолет т.е. ние 4-мата плюс двама пилоти. От хостела, полета и обратно го направихме за 2 часа. Самият полет не го засякох колко време беше точно, но може би 30-40 минути. Лети се над 12 фигури, над всяка една се накланя и на двете страни, за да може возещите се да видят както трябва всяка.

Ако запазвате онлайн, питайте колко местен е самолета, защото четох, че има и такива с ред седалки по средата и от тях почти нищо не се вижда.

Един съвет, не яжте нищо преди полета и все пак си вземете някакъв найлонов плик в чантата/раницата за всеки случай. В самолета няма. Италианката повърна, а девойка ми върна сока от сутринта. Да си кажа честно,и мен ме избиха едни горещи вълни и ми се догади, а никога преди това при полет не ми се е случвало (този до Лима ми беше 100-ят). 

След полета обратно към хостела и в 2 следобед имахме уговорка за тур до аквадукт Ocongalla, пирамидата и гробището Cahuachi, и sandboarding. Турът, ако го запазите от офиса на Edunas Tours Peru струва 60 sola на човек. Намира се на главната улица, отдясно или по-точно Calle Bolognesi 307.  Julio ни искаше 70 сола, ама аз му казах, че съм намерил за 50 и ония свали на 60, което си беше реалната цена. После направих връзката, като извадих брошурата, която бях взел от офиса предната вечер.

Първата спирка беше аквадукта, нищо особено, даже си помислих с какви тъпи турове се хванахме, ама после нещата си дойдоха на място. Шофьорът Johnathan взе нещата в свои ръце. Като минус беше само гидът ни, който беше с много лош английски и почти нищо не разбрахме от това, което ни разказа. В превода от испански помагаха една двойка (американец и уругвайска). Втората спирка беше пирамидата Cahuachi. Тя е била основен церемониален център в културата на Наска, служила е за поклонения. 
Следващият стоп беше гробището Cahuachi. То е било открито преди 5 години. Не знам в какъв периметър, но цялата земя е осеяна с кости, черепи и парчета плат. Изравяли са телата от могилите около пирамидата да търсят богатстава (злато, керамика и т.н.) и след това са захвърляли костите без да ги погребват. Имаше даже един муминифициран торс захвърлен на земята. Много ме впечатли като цяло мястото, гледаш пръст, камъни и всякакви кости около теб. 
Последната спирка беше sand boarding-a, ама преди да стигнем до него, по дюните какво каране с бъгито ни удари шофьора, направо ни взе акъла. Това бяха едни от най-правилно похарчените пари за тур някога някъде. Даваш малко, а получаваш максимално удоволствие за 4 часа само срещу $20 на човек. Силно препоръчвам. Наска не е само линийте! 

Следва Арекипа.

 

 

[Евгени Димитров]

Фчупи се интернета и не можах да кача снимките.

Забравих да спомена, ползваме интернет от Claro - 35 солес за 3 GB, а най-добър курс засега на парите ми дадоха в Western Union - 322 сола за $100. Курсът на летището е най-дървен, там имаше и комисионна. 

Исках да кача малко повече снимки от линиите, ама жената много "хубави" е направила и тази е единствената читава, на фотоапарата имам повече, щото аз си снимах. 

Между другото, трибагреникът сме го подготвили за Salara de Uyuni, ще го закачим при останалите знаме, ама има мисия да обиколи Перу преди това.

След час трябва да сме в Арекипа.

 

 

 

Редактирано 22 октомври, 2017 от Евгени Димитров

[slujitel]

Аз не разбрах, взехте ли виза за Боливия и как точно? Извинявам се, ако съм пропуснала.

[Евгени Димитров]

Не, не сме още. Ще гледам да вземем от Пуно. Писах в горен пост.

[Евгени Димитров]

22.10 - Пристигнахме в Арекипа рано сутринта. Хвърлихме багажите в хотела и отидохме да се замотаваме, защото чек ин-а беше в 12. Перуанците имаха ден за преброяване на населението и до колкото разбрахме трябваше да си стоят по къщите. Не съм си представял, че едномилионен град може да изглежда толкова пуст. Почти всичко беше затворено, съвсем малко хора на централния площад, повечето туристи, и без никакво движение по улиците. Като цяло в града няма какво да се види. От рецепцията ни дадоха една принтирана карта и ни оградиха основните туристически места:
- централният площад с катедралата 
- Mercado San Camilo (пазарът беше затворен заради преброяването)
- Monasterio de Santa Catalina (вход 40 soles), не влязохме.
Минахме покрай църквата Сан Франциско и театъра. Всичко под 2 часа в спокойно темпо, без да включвам манастира. Иначе има много малки ресторанчета из уличките покрай централния площад. Проверете и улица Сан Франциско. Арекипа е спирка за една нощувка като цяло. Ако направите Колка Каньона (турът започва към 3:00 сутринта и завършва към 17ч.), ще трябва да включите втората нощувка или да пътувате с нощен автобус след тура. Ние нямаше какво да правим целият първи ден и отидохме на тур с автобус из Арекип. Беше си загуба на време и пари (45 сола). Не препоръчвам. Прави две спирки на панорамни места, минава покрай къщата на основателя на града, спира и на някакви минерални извори плюс още 1-2 спирки.  
Между другото туристическите агенции предлагат турове до два от планинските върхове около града - Misti (5825 m) и Pichu Pichu (5664 m), но трекът е с една нощувка в планината. Цените бяха към 250-280 солес. 

23.10 - Колка каньона. Запазихме тура от хотела където спахме, цена 55 солес на човек. Има и за по 50 по агенциите по центъра. Входа за долината се плаща отделно и на място, струва 70 солес на човек. 
Взеха ни към 3 сутринта от хотела. След около 3 часа пътуване направихте първата спирка Mirador de los Andes (4 910 m). Това беше и най-високата точка от пътуването. Усетихме леко замотаване заради надморската височина. Оттам следваща спирка - градчето Chivay, което се води столица на долината. Закуската беше семпла - хляб, масло, сладко, плюс кафе и чай. Нищо не сме разглеждали там, то и няма. Продължихме успоредно на долината с един стоп уж на най-дълбоката част от каньона. Следващата спирка - Mirador Del Condor. Там ми се стори, че каньона е доста по дълбок. Видяхме кондори и прекарахме около 50 минути.  Връщане наобратно, успоредно на долината с 3-4 стопа по пътя и 2 населени места за по няколко минути. Имахме и обяд, заплаща се 30 сола на човек. Имаше богат избор на храна и беше вкусна.
Много хубав тур, но изключително изморително. Гледките бяха невероятно, очите ми останатаха там. Разходката до Колка каньона и долината е задължително, но не мога да кажа същото за стопа в Арекипа.
Тази сутрин кацнахме в Куско. 

Редактирано 25 октомври, 2017 от Евгени Димитров

[mililia]

Яяяя, колко сте разочаровани от този красив и много елегантен град!!! Трябвало е да влезете в манастира. Той е топ забележителност в Арекипа и само в него се убиват поне 2 ч. Помня, че имаше и доста мирадори, докато обиколиш всички и денят минал. Ние имахме цял ден там и не мога да кажа, че ми беше достатъчно, а катедралата беше в ремонт, до пазара аз въобще не стигнах. Може би липсата на хора по улицата също е допринесла за негативно за въздействието на града.

[Евгени Димитров]

Утре ще ходим до МП, имаме билети в комбинация с планината (вход от 9-10 часа сутринта). Отделно имаме посочен час за МП от 6 до 12 на обяд. Посъветваха ни да качим планината първо и след това МП, с идеята да останем повече там, но не знам колко отнема качването и слизането на планианта и дали ще успеем да влезем в МП преди 12? 

[Carrie]

Входът, където правят първоначалната проверка на билети с паспорти е един. После малко ходене в самия комплекс и се стига до началото на пътеката за планината, където вече гледат билета дали важи за изкачването. Записват хората в книга, после на слизане се подписвате, че сте слезнали, но не е изход на целия комплекс МП, а само на пътеката. Тоест продължавате да сте вътре и можете да си разгледате МП. Поне така беше миналата година, преди да въведат новите ограничения. На мен изкачване/слизане от планината МП ми отне около 3ч.

[Евгени Димитров]

КУСКО и СВЕЩЕННА ДОЛИНА: 24-29.10

 

24.10 - Кацнахме с полет на Peruvian Airlines, продължителност точно 38 минути. Първият ден го запълнихме със замотаване по Plaza de Armas, обяд и разходка до статуята на Исус Христос. Има хубава гледка, препоръчвам. До там стигнахме пеш, по козите пътеки за около 25 минути от централния площад. Може да отидите и по пътя с такси, около 4 километра от центъра. Историческият център на Куско е чуден.

 

25.10 - Взеха ни от хотела в 8:30 сутринта. Бях резервирал тур от taxidatum.com. По мейла се договорихме за $75 с включен стоп в Чинчеро, иначе цената беше $65. Първата спирка: ферма за лами и алпаки, около 15 минути. После продължихме към руините на Писак. Има незабравими гледки по пътя. Руините също ни харесаха гледката отгоре - невероятна. Там изкарахме около час. Вход 70 солес на човек. Билетът важи за два дни. Купихме комбиниран за още 3 места - руините в Чинчеро, тези в Олантайтамбо и кръговете в Морай. Ако купите такъв, направете първо Морай,  Марас и Чинчеро, а на следващия ден Писак, Урубамба и последна спирка Олантайтамбо. Аз сгреших с логистиката и за да не плащам още веднъж два пъти по 70 солес, се разбрахме с шофьора да направим още два допълнителни стопа по пътя към Олантайтамбо. 
След руните на Писак, направихме 30 минути на пазара в самото градче. Сувенири колкото ти душа иска. Купихме си две малки картини от там, едната с алпаки, другата с лами. Каква изненада, нали? 
Следващ стоп - Урубамба. Обяд и малко замотаване по централния площад, около 40 минути. 
След още невероятни гледки, стигнахме църквата и руините на Чинчеро. Руините не са впечатляващи като тези в Писак,  църквата с камбанарията ми приличаха на онези, които са в забравено от Господ градче, в някой затънтен край на Мексико. Не знам защо направих тази асоциация, но определено ни допаднаха. Хвърлете едно око и на църквата вътре, доста шарена е, не дават да се снима. Чинчеро е известен с тъкачеството като най-основен занаят.
Два километра преди градчето има мирадор, на който си заслужава да се спре.
Оттам шофьорът продължи към солните мини на Марас. Плаща се вход от 10 солес. Не беше включен в общия билет. Престой около 30 минути. Красиво е, но не можахме да направим хубави снимки, защото слънцето беше паднало ниско и половината от солните находища бяха в сянка. 
През самото градче Марас не спряхме, само минахме през центъра. 
Продължихме към археологическият комплекс в Морай. От това, което прочетох, разбрах че не е ясно, защо инките са създали тези кръгове, но има предположение, че терасирайки тези котловини, те са създали опитна станция, където са могли да наблюдават развитието на земеделските култури на различна височина в свой микроклимат. Установено е, че има температурна разлика между най-ниската и най-високата тераса, около 4 градуса. Тази система от тераси е била напоявана чрез акведукт. Там изкарахме 15 минути.
Пристигнахме в Олантайтамбо малко след 17 часа, руините бяха затворени . Градчето е много приятно, център със заведения и малък пазар за сувенири точно до руините. Вечеря и рано лягане, че ни чакаше Мачу Пикчу на следващия ден.
Малко разсъждения относно турът с taxidatum. Като цяло сме доволни. Момчето беше много съобразително и откликваше на всеки един стоп, който искахме по пътя. Чакаше търпеливо и нито веднъж не показа досада на наш въпрос или искане. Караше внимателно и където можеше ни даваше някаква информация. Не говореше добре английски, но горе-долу разбираше и се стараеше да връща. Крайната цена, която платихме беше $95, заради допълнителните две спирки - солните мини и Морай, по $10 на стоп. Като основен минус бих дал малкото информация, която получихме за местата, нищо друго. 
Ако се запазят турове от улична агенция за Писак, Урубамба, Олантайтамбо, цената ще е около 50 солес на човек, а за Марас, Морай и Чинчеро вървят 30-35 солес. За двама души излиза около $52. 
Ако трябва да запазя туровете наново, бих направил следното: 1 ден за Марас, Морал и Чинчеро от улична агенция; 2 ден сутринта маршрутка до Писак и оттам Олантайтамбо или връщане до Куско заради багажа. Между другото, има и комбинирани билети за 10 обекта на цена 140 солес и важат 10 дни.

 

26.10 - хванахме влака в 6:10 от Олантайтамбо до Калиентес. Пътят е около час и половина. Цена за двама души еднопосочно $140. От жп гарата в Калиентес през пазара ще се ориентирате откъде се хващат автобусите за Мачу Пикчу. Цена еднопосочно на човек е $12. В града не приемаха кредитни карти, за сметка на това горе може да се плати с такава. Не знам къде е логиката. Пътят до горе е около 20 минути. Няколко съвета за МП: купете си снаксове и вода от Олантайтамбо, цените в Калиентес са доста по-високи. Задължително си вземете спрей за насекоми и слънце. Ние поизгоряхме и ни нахапаха едни малки мушички до кръв. Специално аз съм целият на червени сърбящи перна по лактите и дланите. Мазах с алергозан и не помогна, днес купих някакъв техен крем (Betametasona) и облекчи сърбежа много. 
Бях взел планина плюс МП ($126 за двама). Имахме вход за 9-10 часа. Ние бяхме там към 8:20. На билета ще пише, че може да влезите в МП от 6 до 12 или 12 до не знам колко следобед. След като направите една от двете планини, може да не се съобразявате с часа ви за МП, защото реални вие ще сте вътре в комплекса.
За планината, входът е малко по-нагоре от главния вход, там трябва да се съобразите с часа на билета ви. Записвате се и на слизане трябва да се отпишите. До горе се качихме за около 2 часа с няколко почивки, а слизането го направихме за 45 минути. На върха стояхме може би 20 минути. Заслужава си! След това влязохме в самите руини. Там прекарахме около 2 часа. Целият престой вътре ни беше около 6 часа. Казвам го, за да си направите сметка горе-долу какво да си купите като снакс  и вода.
След МП слязохме към Калиентес пак с автобуса. Има опция и пеша, но толкова бяхме изморени, че въобще не помислихме за нея. Вечеря и нощувка в Калиентес. Там платихме и най-скъпата вечеря засега от престоят ни в Перу - 104 солес. Малко са се позабравили откъм цени! Най-важното е, че хванахме чудно време на МП!

 

27.10 - Връщане с влака към Олантайтамбо. Два билета $104. Спахме в Калиентес заради цените на влака, бяха двойни. От Олантайтамбо си взехме големите раници и с някаква кола, която намерихме на площада ни докараха до Куско. Платихме 15 солес на човек. Знам, че с маршрутка е около 10. Разстоянието се взима за 1 час и 45 минути. 
Пристигнахме ранен следобед. Заваля силен дъжд и не можахме да уплътним деня както трябва. 

 

28.10 - Целият ден го запълнихме в Куско. Пак ни валя дъжд, после слънце, топло, студено. Странно време. Имаше някакви празненства в града. Парад и народ пред катедралата колкото искаш. Обиколихме някои от забележителностите, но не всичките. Историческата част на Куско ни хареса много. Хубави заведения магазинчета, приятни улички за разходка. Където и да сядахме по заведения, храната беше много вкусна. 

 

29.10 - Дойде ред на Rainbow mountain. Запазихме тур от улицата - 85 солес, който включваше и червената долина. Има турове и по 60 солес, без долината. Ние долината не я направихме. След като се качихме до върха (5200 м), толкова се изморихме, че въобще нямаше вариант да ходим до долината и да се връщаме (допълнително около час и половина). Взеха ни от хотела  към 4 сутринта, след още няколко спирки из Куско за други хора продължихме 2 часа по пътя и направихме стоп за закуска. Не помня името на населеното място, беше в подножието на планината и по скоро приличаше на махала. Закуската се състоеше от хляб, маргарин и чай. А самото място беше една дървена барака с доста съмнителна хигиена. След "закуската" автобусът продължи нагоре към планината. След повече от час каране по черен път стигнахме до един голям паркинг откъдето се тръгваше нагоре. Имаше може би близо 30 автобуса и няколко стотин човека. Плаща се вход 10 солес. Гледките по пътя и нагоре са наистина красиви. Турът си заслужава, но беше най-изморителния от всички досега. Качихме се за около 2ч. 45 минути и надолу го направихме за 1ч. и 45 мин. В Куско се върнахме към 18:30 часа.
Един съвет за планината, вземете си шапка и ръкавици, голям студ беше горе.

За идващите в Перу, не запазвайте никакви турове онлайн, цените са доста по-високи, идвате тук и на място. Видях на много места да се предлага и МП с кола за $90 с всичко включено. Транспорт, нощувка в Калиентес и вход за МП. Не знам как успяват да я докарат тази цена, но я има. Качват ви с кола донякъде, после има трек около 2 часа и половина до Калиентес, спи се, МП на следващия ден и обратно в Куско. 

Като за последна вечер в Куско, реших да опитах морско свинче на скара, лично на мен не ми допадна вкуса. Още се чудя за някоя пържола от алпака, ама предполагам, че месото и ще е като агнешкото и не съм сигурен, че искам да експериментирам.

Утре сутринта пътуваме за Пуно.

Редактирано 30 октомври, 2017 от Евгени Димитров

[Цвете]

Благодаря ти Евгени за подробните разкази! Моля те да споделиш как ви понася височината? Пихте ли хапчета? За Rainbow mountain ми е най-притеснено, защото е и най-високо. На снимката сте свежарки и това ме обнадеждава. Поздрави!

[Евгени Димитров]

Цвете, не сме пили никакви хапчета. Първият ден като кацнахме в Куско имаше леко неразположението, но не беше нещо чак толкова неприятно. Ходихме малко замотани и задъхани. Аз затова и оставих Rainbow mountain за последния ден в Куско, малко да се аклиматизираме. Горе на върха всичко си беше нормално. Колкото до чая от кока, аз пих два пъти като бяхме на Колка каньона, не мога да кажа, че ми е подействал по някакъв начин. Едни колумбийци вчера ми казаха, че пиели Red Bull за височината. Действал им добре. Аз също им казах, че пия, ама с водка, за настроение.

Забравих да кача снимка от МП!

Също така, след изхода от МП, вляво има една маса с печат на МП, може да си сложите в паспорта, безплатен е. Натискайте повече, че печата е стар и дървен. От толкова стотици туристи, които минават на ден оттам, не знам защо не сложат един читав. Както и да е. 

Редактирано 30 октомври, 2017 от Евгени Димитров

[Евгени Димитров]

ПУНО: 30-31.10

 

30.10 - Пристигнахме в Пуно с час и половина закъснение, в 16ч. От автогарата, разбира се, ни закачи един за тур из Титикака, цена 30 солес. Казах му, че искаме до Урос о-вите, но преди тура на следващия ден, трябва да отидем първо до боливийското посолство и той ни предложи да ни вземат за тура направо оттам, което ни устройваше и беше включено в цената. Оставихме раници в хотела и отидохме да ни видят по центъра, докато беше още светло. От автогарата до хотела платихме такси 6 солес. 
Пуно има една катедрала, главна улица, Mirador el Condor (пропуснахме) и Cerrito de Huajsapata, тук ходихме след езерото на следващия ден. Има гледка към града и е съвсем близо до катедралата. Вечерта се замотахме и в един измислен увеселителен парк, нямаше какво друго да правим.

 

31.10 - сутринта в 8 ч. бяхме пред боливийското посолство. Нямаше никой, малко след нас дойдоха още няколко човека. Гледахме да сме първи заради тура до островите. Посолството се намира на Cajamarca 664, Puno. Пиша адреса, че на Гугъл показва още едно посолство на Боливия. Това е старото, него са го изместили на този адрес, който посочих горе. Работното им време е от 8 до 16ч., предполагам имат обедна почивка, но не знам кога. Дадохме паспортите с всички нужни документи. Жената каза да се върнем след час. Писах му на този с тура, че ще сме готови в 9:05 ч. да дойде и да ни вземе от посолството, както се бяхме договорили. Ония ми праща съобщение, че трябва да доплатим за трансфера до пристанището 5 солес, а вчера се разбрахме, че е включен в цената. Малко ме подразни, защото веднъж ни натоварва с цената на тура, а после иска и за трансфер. Сумата е малка, но много ме дразнят такива тарикати на дребно. Върнахме се до посолството по-рано, визите бяха готови. Оттам до главната улица и запазихме тур от първата агенция, която видяхме - 20 солес на човек.
От пристанището до островите е може би 25 минути с лодка. Спряхме на един от многото острови. Местните започнаха да обясняват и показват как са строили островите. Не можахме много да разберем, че гидът ни уж щеше да говори английски, ама нещо не успя. После дойде ред да ни предлагат сувенири и да ни повозят с една от техните лодки - 5 солес на човек. С нея отидохме  до втори остров, където можеш да си купиш напитка и нещо дребно за хапване. Там може да си сложите печат в паспорта, струва 1 солес. Оттам обратно към Пуно. Целият тур беше около 3 часа и малко. Туровете сутрин започват към 9 и 12-12:15 сте приключили.
В 14ч. се качихме на автобуса за Ла Пас и започна едно дълго пътуване. 
В боливийската столица бяхме в 22 и малко часа. Има 1 час разлика с Пуно. Ползвахме автобус на Titicaca Transporte International. Автобусът беше доста стар и мизерен. Нямаше нито студено, нито топло. 
От Пуно до границата го направихме за 2 часа и половина. Минаването на самата границата отне около 40 минути. Направи ми впечатление, че от боливийска страни, въобще не погледната визата. Аз си подадох паспорта с отворена страница на самата виза, ония го взе и отвори направо първата страница и я сканира, печат и кой откъде е. На границата може да си обмените каквото ви е останало от Перу. Курсът не е толкова дървен, което ме изненада. Ще ви трябват боливианос за лодката по-късно по пътя.
След границата спряхме в Копакабана, сменихме автобуса, дойдоха още хора за Ла Пас. Една жена попита каква е цаната на билета, отвърнаха и 25 b. (малко над 6 лева). За пореден път се убедих, че няма смисъл да се купуват скъпи билети онлайн. От Копакабана продължихме до Tiquina. Там натовариха автобус на едно корито да го прекарат от другата страна на езерото, а ние се качихме на една малко моторна лодка . Ето тук ще ви трябват боливианос - 2 на човек. 18 човека минахме от другата страна за няма и 9 лева общо. 
В Ла Пас автобуса мина през El Alto, предградие, квартал ли се води, мисля второто -  мизерия, пазари, трафик и това след 22 часа! От автогара купихме VIVA сим карта - 40 b. за 2 GB интернет. Може да добавите минути, но те се плащат отделно. Ваучерите се купуват от улични сергии и на гърба е написано как се активира. Ние взехме 10 минути за 10 b., за всеки случай. Е, успяхме да ги ползваме.
От гарата с Убър до хостела на ул. Jaen. Улицата се води туристическа атракция, цветни сгради със стари ел. фенери по тях. И тук до хостела ядохме най-вкусните пици. Заведението се казва ETNO cafe cultural. Адресът е Jaen 722. Силно препоръчвам. 

 

ЛА ПАС/УЮНИ: 01-02.11

 

01.11 - Целият ден го запълнихме в обикаляне. Метнахме се на финикулара първо. Има 4 линии засега. Ние минахме през синята и червената. Синята стига чак до El Alto, повече от 10 км е разстоянието от центъра до последната спирка. Билетът е само 3 b. (0,70 лв) и може да пътувате от единия край до другия на една линия. Ако сменяте линията, трябва нов билет. Абе все едно въздушно метро. Много ме впечатли, не бях виждал такъв финикулар, толкова дълъг и с толкова много спирки. Спряхме на Cemeterio General на връщане от El Alto, че на отиваме много ме заинтригуваха тия гробища. Четох, че има много публични личности погребани там, известни фамилии и боливийски президенти. Гробищата са огромни, ама девойка ми се размрънка, че депресиращо било, не знам си к'во и зор да си ходим. Абе, женска работа! 
Върнахме се към централния площад, напред-назад по улиците, ходихме до катедралата Сан Франциско. Качихме се и на мирадор Killi Killi. Препоръчвам, много хубава гледка към града и е само на 850 метра от plaza Murillo. 
След цял ден обикаляне, вечерта трябва да пътуваме за Uyuni, в 22ч. Сега ще ви кажа каква я свърших тук. Отиваме на автогарата в 21ч. и малко, но се оказва, че автобусът е бил в 20ч. Седя и не мога да повярвам как цял ден не си направих труда да погледна часа и ми е останало това 22 часа от не знам си къде. Пълен идиот! Айде обратно към хостела за още една нощувка.

 

02.11 - сутринта в 6 сме вече на гарата да наваксаме графика. Автобуси от Ла Паз до Уюни има само нощни, а цял ден да губя в Ла Паз, няма как да стане. Качваме се на един до Оruro - 3 часа и 40 минути. Мизерия колкото искаш вътре, май никога не бях се возил на такъв мръсен автобус. Изтърпяхме го, иначе беше евтин - 50b. за двамата. Пристигаме в Oruro, потресаващо, но не като Juliaca в Перу. Прахоляк и мизерия, воня. Отидохме до тия споделени ванове, които стоян отстрани на гарата, уж за по-бързо да се предвижим до Уюни. Те тръгват обаче като се напълнят. Ние бяхме в 7 местен ван и чакахме почти час. Наближи време обаче за автобуса и му викам на шофьора, че ако не тръгне скоро, ще отидем на автобуса за 30 b. за сметка на 60. Ония се съгласи, само 4-ма бяхме. И тук като се почна по пътя да качва и сваля, ле ле. Качи един човек, който така миришише, че направо не се търпеше. Човекът с един кашон в ръцете, аз викам на жената, че до Уюни има 250 км, тоя с тоя кашон едва ли отивам чак там, по-скоро е до някое село наоколо. Добре, че познах. После едни други качи, по едно време бяхме 9 човека в 7 местна кола. Добрахме се до Уюни, доста по-бързо го направи от автобуса, но честно да ви кажа, по-добре си ползвайте автобусите. Ние бързахме, че искахме да запазим тур в Саларата. Спряхме се на Salty Desert Aventours. Отзиви след 3 дни. Иначе запазихме едни хотел от сол в Уюни. Викам на жената, след филе миньон в Урубамба, хляб и маргарин на Rainbow mountain, морско свинче на скара в Куско, сега ще те водя на хотел от сол. Та, тъй де.
Лягам, че утре тая Салара мен чака.

Редактирано 3 ноември, 2017 от Евгени Димитров

[Евгени Димитров]

САЛАР ДЕ УЮНИ: 03-05.11

 

Бях набелязал следните агенции според това, което изчетох за тях. Проверихме 3 на място: Salty Desert Aventours (избрахме тях, защото и двете вечери предлагат двойна стая, имат добър рейтинг), Andes Salt Expeditions (не говореха английски в офиса и не можах да питам това, което ме интересуваше. Иначе се чудех между тях и първите. Има някакъв пич на име Vladimir, за който четох супер отзиви), третите бяха Red Planet, проверихме ги само заради реномето им. Те имат най-висока цена на човек - $210, но в същото време по нисък рейтинг от предните две, но с два пъти повече ревюта. 

Имаше и 4-ти вариант за Quechua Connection, но не стигнахме до тях. Те също имат не лош брой добри ревюта. 

Иначе агенции в Уюни колкото искаш. Всички или поне повечето от тях са разположени на Avenida Ferroviaria. Повечето работят от 6:30 до 19:00ч. Пиша го, в случай че решите от автобуса да запазвате тур за същия ден, което аз лично не препоръчвам. Турър си е доста изморителен и според мен по-добре да се наспите добре вечерта в Уюни, но всеки си знае.

Та, в 10:20 сутринта бяхме пред офиса. Какво ни казаха относно температурите, през деня е топло и слънчево, може да е и +20, но вечер температурите падат под нулата, не мога да кажа колко студено беше, но водата навън беше замръзнала на втората сутрин. Имайте предвид, че може да е ми ного ветровито. Вземете шапка и ръкавици задължително! Бяхме се подготвили с топли дрехи, по 2 литра вода на човек (по време на храненията има вода), тоалетна хартия задължително (не предлагат по местата за спане), снаксове (храната е добра, но по пътя, ако ви се дохапва нещо).

Колите са 7 местни Тойоти. В нашата бяхме шофирът, гидът, една девойка италианка, ние двамата и двойка холандци. Гледайте да не сядате на последната седалка, че е тясно. С нашата кола се движеше още една, тъй като цялата група бяхме с тур на английски. 

Много се чудехме дали да запазим тур на английски или испански, и тук за пореден път се убедих, че от турове на английски в испаноговорящи страни няма смисъл. Гъдът ни не беше с лош английски, но реално ти дава по 3-4 изречения инфо на всеки стоп и според мен не си струва разлика от $110 за двама души. 

Ето и списък със спирките, които направихме за 3-те дни:

 

Ден 1:

1. Cemetery Train 30 Мин 
2. Colchani (Salt Factory & market) 40 Мин
3. Salt Flat, извори 15 Мин
4. Dakar Sign; обяд 1 час
5. Снимки в езерото 1 час. Тук според мен времето за снимки беше крайно недостатъчно. Много важно е и гидът да помогне с идеите и начина на снимане. Нашият гид беше жена, не съм разочарован от нея, но не съм и на 100% доволен. Направи ни снимки, но имаше много без фокус и с лоша композиция. Не казвам, че трябва да си професионален фотограф, но ако сте на такова място, гаранция ви давам, че ще искате да вземето максимума от снимки. Аз не останах напълно удовлетворен. 
6. Isla Incahuasi 50 Мин; плаща се вход 30 bolivianos.
7. Залез 25 Мин
8. път 1 час и 30 Мин; нощувка San Jose. Населено място е тип махала в нищото, не мога да го нарека и село. Хотелчето, където спахме беше много чисто и спретнато. Вечерята вкусна - месо от лама, наденички, салата, пържени картофи. Чак се изненадах!

 

Ден 2:
9. Salar de Chiguana 15 Мин. Друго солено езеро, което е доста далеч като визия от "батко си". Не знам защо въобще спряхме там.
10. Mirador Volcan Ollague 20 Мин
11. Laguna Canapa 20 Мин
12. Laguna Hedionda 30 Мин; обяд 1 час
13. Laguna Ramaditas 20 Мин
14. Arbol de Piedra 15 Мин
15. Red Lagoon 15 Мин. След нея влизате в нац. парк/резерват Eduardo Avaroa. Платихме 300 b. за двама души. Пазете си билетите, че на следващия ден ги искат на излизане. Тук може да си сложите и печат в паспорта, безплатен е.

Нощувката на второто място е далеч от чистотата на първата вечер. Имаше стаи и с по 6 човека. Ние бяхме в двойна, но гидът ни си направи устата същия ден на закуска, че довечера ще сме по 6 човека в стая. Тогава и казах, че една от причините да запазя от тях е, че и втората вечер стаите са двойни. Вечерята беше доста по-зле, някакви гадни спагети и супа. И тук през нощта като се почна с едно разстройство и висока температура, взе ми се акъла. Не знам каква беше причината, храната или че се изкъпах вечерта и нямаше отопление. Предполагам второто, че никой друг не се оплака от манджите. Вземете си хапчета, ако нямах, честно ви казвам, не знам какво щях да правя. 

Ден 3: 
16. Гейзери sol De Manana 15 Мин 
17. Polkes (термални извори); тук може да се къпите, водата е около 50 градуса, плаща се 6 bol.; закуска 1 час
18. Desert de Dali 10 Мин
19. Обяд и тук вече се предадох с температурата. Няколко човека от другата кола бяха продължили в посока Чили, тримата души с гидът от нашата се качиха в нея, а ние с девойка ми и шоьора заминахме направо за Уюни. След 3 часа бяхме там. Доколкото разбрах, след обяда е имало още 3  спирки - Green Lagoon, Licancabur Volcano и white Lagoon.

Цена за тур на испански - 800 боливианос, на английски - 1200.

Да знаете по пътя има тоалетни, но се плащат, на повечето места струват 5 бол. 

Сега да ви кажа и една подробност. Повечето от хората запазват тур на английски. Италианката, която беше с нас искала на испански, но не се събрали хора и затова я сложили в английската група. Ако купите испански тур, има вероятност да мините и с английски, но за по-малко пари. Ако не, няма да загубите кой знае какво инфо, за мен по-важно е да имате хубави снимки от Салара и да се насладите на гледките по пътя. Второто е гарантирано.

От Уюни хванахме автобус в 18 часа за Потоси, 30 боливианос на човек. Разстоянието от 204 км го взехме "само" за  4 часа. 

 

Трибагреникът лично донесен и закачен от нас, но в последствие видяхме, че някой ни е изпреварил с доста по-голям такъв.

 

 

 

 

Редактирано 7 ноември, 2017 от Евгени Димитров

[AlexandraKo]

Първо да кажа - много сте сладки двамата!И много Оправни,браво!

Второ - благодаря ти за многото полезна информация и чудесните снимки! 

Чакам с интерес натам.:)))))

 

[Tedy]

Супер облачета и залез сте хванали. При нас все беше безоблачно.

Да добавя към информацията, че цената на Рута Верде е висока, защото настаняванията са им скъпи. Който иска нормална двойна стая с баня и печка те са алтернатива, но по-скъпа.

[salomia]

Благодаря. Истинско удоволствие е да чета и да гледам снимките ви. Страхотни сте! Браво!

[Childish]

преди 2 часа, Tedy каза:

Супер облачета и залез сте хванали. При нас все беше безоблачно.

Да добавя към информацията, че цената на Рута Верде е висока, защото настаняванията са им скъпи. Който иска нормална двойна стая с баня и печка те са алтернатива, но по-скъпа.

Не бяхте ли по едно и също време в Уюни или сте се разминали за малко.

 

преди 7 часа, Евгени Димитров каза:

Трибагреникът лично донесен и закачен от нас, но в последствие видяхме, че някой ни е изпреварил с доста по-голям такъв.

Много се радвам, че вечв се вее и българското знаме. 

Редактирано 7 ноември, 2017 от Childish

[Tedy]

преди 25 минути , Childish каза:

Не бяхте ли по едно и също време в Уюни или сте се разминали с малко.

 

За малко се разминахме.

[Евгени Димитров]

ПОТОСИ: 06-07.11
 
В Потоси останахме две нощувки, тъй като пристигнахме много късно вечерта, а и след Салара де Уюни бяхме доста изморени и не ни се искаше пак да събираме раниците още на следващия ден към Сукре. Спахме в хотел Сирма. Намира се на около 2 км от центъра. Нов, чист, много добър интернет и добро налягане на водата. Закуската става, като минус - не може да се плаща с карта. 
Самият град не ни хареса - мръсен и смърдящ. Двете основни туристически места са Cerro Rico (Богатата планина/хълм) и Casa Nacional de la Moneda (музей с картини и монети от колониалната епоха). Замислихме се за тур в мината за добив на метали, с която е известен града. Обаче имахме притеснение по отношение на клаустрофобията и безопастността. Агенции около централния площад колкото искаш, по ревюта проверихме три: Sin Fronteras (150 bol); Greengo Tours (130) - бивш миньор на средна възраст е собственика, който е и гид. Неговата агенция я водят най-добрата, ама малко ми дойде дървен философ и ми надрънка неща, които по-скоро ни отказаха да ходим. В крайна сметка се спряхме на Big Deal Tour (Calle Bustillos 1092). Туровете се организират от бивши миньори, имаше един от тях в офиса, беше доста подробен около тура и затова избрахме тях. Цена 150 на човек. Турът включва екипировка, гид, вода и транспорт. Препоръчват да се прави тур сутринта, защото има по-малко прахоляк. 
На следващата сутрин отидохме в уговорено време, бяхме група от 14 човека, натовариха ни автобуса и отидохме първо до миньорския пазар. Оттам купихме малко подаръци за миньорите: листа от кока, напитки, някои от групата им купиха и пръчки с динамит, аз им взех цигари. Гидът даде малко информация за мината и миньорите като цяло. След това се качихме обратно в автобуса и отидохме да се преоблечем с "екипировката", която включваше панталони, връхна дреха (супер прашни и многократно обличани), ботуши, челник и каска. Дадоха ни по една брезентова раница, където може да си сложите водата и други дребни неща. Ако случайни имате личен дребен багаж, ще го оставите в сградата, където се преобличате. Силно препоръчвам, ако посещавате мината, не си взимайте скъпите фотоапарати, невъобразим прахоляк е. 
Тръгнахме нагоре към мината, първата спирка беше постройка, където раздробяват и мешат с химикали скалната маса, която вадят от мината. След това отидохме нагоре по хълма, до самия вход - малък, тесен, миньори влизаха и излизаха с едни метални колички и изсипваха скална маса отсрани, без лопати, с ръце. Направи потресен бях. Самото място отвратително мизерно и прашно. Тръгнахме да влизаме в дупката преведени и стигнахме само първите 20 метра. Жена ми се обърна и вика, че не иска да влиза, а аз имах онова чувство на клаустрофобия още в самото начало и решихме да се откажем. Вторият гид, който беше с нас най-отзад ни каза, че навътре ставало по-широко в самите галерии, ама щом се чувстваш зле още в началото, не мисля че ще ни стане по-хубаво с влизането навътре. Дори и с маска на лицето (обикновена) имаш усещането, ще все едно не ти стига въздуха и тази теснотия около теб, направо те задушава, смачква. Много неприятно усещане. Та, излязохме и изчакахме групата около час навън. През това време гледахме миньорите как влизат и излизат с тия колички и изхвърлят скална маса. Гидът ни каза, че една такса количка може да побере 500 кг, които се бутат от двама човека! Самите миньори, едни одрипани, мръсни, абе грозна и тъжна картинка.
Заговорих един от тях с Гугъл преводача колко пари взима на ден, каза ми, че е според работата, но минимума е 200 боливианос (€25). За стандарта на Боливия не са малко пари, ама като видях хамалогията, са направо смешни.
Иначе за целия ден, който направихме в Потоси, освен замотаване по централния площад и съседните на него улични, аз влизах и в Nacional de la Moneda. Не останах впечатлен, въпреки многото добри ревюта за мястото, а колекционирам монети, но на вас частта с картините може да ви хареса. Даже не разгледах всичко.
Също така качихме се отгоре на катедралата Сан Франциско (не тази на центъра), вход 20 b., не си заслужава. 
От ресторантите препоръчани в Trip Advisora, посетихме "4060" не беше зле като за номер 1 в списъка и Cafe de la Plata - не ни хареса.
Потоси като цяло, според мен не е спирка в Боливия, която си заслужава. От хотела в Сукре ни казаха, че от 2-3 седмици имало полети с боливийските линии от Уюни до Сукре. Ако знаех, Потоси със сигурност нямаше да влезе в списъка с посетени градове. 
157-те километра до Сукре ги взехме за 4 часа и с това сложих край на пътуването с автобус в Боливия.
Сега сме в Сукре.

Редактирано 10 ноември, 2017 от Mary
Корекция

[Евгени Димитров]

Моля, Георги ако има начин да отключи последният ми пост с писания, че няма опция за редактиране, а съм написал нещо с недоразбиране.

Редактирано 9 ноември, 2017 от Евгени Димитров

[Mary]

преди 3 часа, Евгени Димитров каза:

Моля, Георги ако има начин да отключи последният ми пост с писания, че няма опция за редактиране, а съм написал нещо с недоразбиране

Пусни ми на съобщение какво искаш да бъде променено.

[Евгени Димитров]

СУКРЕ: 07-08.11

 

Град Сукре е административната столица на Боливия. Това не го знаех! Очаквахме да видим град наподобяващ всичко друго, което бяхме видяли досега в Боливия (мръсно, прашно, смръдливо), но изненадата беше повече от приятна. Все едно бяхме в друга Боливия.

Основните неща, с които може да запълните един ден са:

- централен площад 25-и Май (много красив)

- катедралата до самия площад

- църквата San Felipe Neri

- парк Симон Боливар, нищо особено, има една смешна Айфелова кула.

- разходка до Plaza Pedro de Anzurez, точно под площада има заведение -  Cafe Gourmet Mirador, открива се гледка към града. Опитайте тортилата им. Много е добра!

- има и няколко музея, от които ни препоръчаха Museo Del Tesoro (показва изкуството на Боливия  в изделия направен от злато, сребро и камъни); Casa de la Libertad (историческа тематика); Museum of Indigenous  (текстилна тематика).

Ние по музеи не влязохме, защото денят го запълнихме в шляене. Сега може би съжалявам за Del Tesoro, ама....

Из уличките около централния площад има много заведения и веднага препоръчвам едно: кафе-ресторант Florin, тип пъб е (има и най-бързият интернет в града, така го знаят туристите). Задължително опитайте телешки медальон с испански сос (бял сос с някаква накълцана зелена подправка), гарнитура пържени картофи и задушени зеленчуци. Тоя медальон ще го помня като ония свински джолан, който ядох в Лейрия!

Иначе ядохме и в Joyride Cafe, приятна 

обстановка, храната не е лоша, ама много ме издразниха с това, че ако си поръчаш еднолитрова бира, не може да я споделиш с друг! В менюто пише:

"Моля, не питайте за втора чаша, защото ще намокрите масата!" Да, точно така, ще намокриш масата! И за да споделят една бира двама души, трябва да поръчат кана 1,5L, която е на цена 55 боливианос. За сравнение 1L e 32 бол., а две бири по 0,33 също са 32 бол. За да ти измъкнат 23 бол. повече, пишат глупости в менюто. Аз ако мога да изпия и 3 литра бира на едно ядене, ще си поръчам и две кани, ама защо ме карат да плащам за нещо, което не знам дали ще изконсумирам. Айде, че се отплеснах с тая бира.

Пичът, който менаджира хотела, където спахме, препоръча също Cosmo и Abis Cafe, ама толкова много пъти за един ден не може да ядем.

За нас, Сукре е една от задължителните спирки в Боливия! Има някакъв чар в този град. 

Днес, 9-ти летяхме с Boliviana de Aviacion до Cochabamba. Платихме $67 за два билета. На летището има такса 11 бол. на човек. И тук да вмъкна, ако ползвате летището, питайте дали полетите са от новото летище, което е на 31 км извън града (около 40 мин), а  таксито струва 60-70 бол. Казва се Alcantari Inter. Airport. В Сукре има старо летище, на 6 км от центъра, ама него май не го ползват. Тази сутрин в хотела, добре че ги попитах за такси, иначе щеше да стане инфекция. Предпоследните 2 снимки са от двора на хотела, където спахме. А на последната е Бонго. 

Обърнете внимание на първата снимка къде е волана и къде таблото на таксито! 

Редактирано 10 ноември, 2017 от Евгени Димитров

[antea]

Евгени, супер интересно разказваш, а и сте страхотни сладури с жената, евала

[Евгени Димитров]

КОЧАБАМБА: 09.11

 

След точно 23 минутен полет кацнахме в града. От летището до хотела таксито ни струва 30 бол. Оттам се зарових да чета какво ще разглеждаме и се оказа, че почти няма. Три са основните места:
- Palacio Portales (някакво имение на барон Симон Патино, построено с най-добрите материални налични за онова време - карарски мрамор, френско дърво, италиански гоблени. Градините са вдъхновени от Версай, не знам си кое е вдъхновено от Алхамбра в Гранада (Испания), а някаква основна зала от Ватикана.
Ама ние не го посетихме, иначе звучи интересно.
- El Cristo de la Concordia. Статуята на Христос малко наподобява тази в Рио. До нея може да се стигне пеш или с лифт. Не препоръчвам стълбите, че сигурно са близо 1000. Цена на лифта - 13 бол. двупосочно на човек. 
Има прилична гледка отгоре и става да удариш една бира докато зяпаш. На самата статуя отзад има и вход, може да се качите горе, но ние като бяхме там беше заключено, иначе се виждат някакви вити стълби.
- Центалният площад с църквата. Има и още 2-3 църкви, покрай две от тях минахме, Santo Domingo изглеждаше доста западнала, а на втората даже не си направих труда да проверя как се казва. 
Кочабамба я слагам към списъка с Потоси.  Абсолютно с нищо не впечатли. Мръсен, миризлив, овехтял и безличен град. Според мен не си заслужава посещението му.

Редактирано 11 ноември, 2017 от Евгени Димитров